Премини към съдържанието

Maleficient

Потребител
  • Публикации

    6076
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Maleficient

  1. то от веднъж не се става Ще имаш различен опит от непенделите
  2. Maleficient

    Асоциации /продължение/

    електричество
  3. ама НЕ искам! Още малко ще ме поМолиш и пари ще ми дадеш, що ли? Кое не ти е ясно? Ако толкова ти харесва Джуджи, аз няма да ревнувам, само да не се изпозарите с некви болести, че после кофти.
  4. е, как? лак за коса поне малко и да не е цял флакон, не си ли? хъм! щото очевидно това бил начина. Аз понеже съм нямала "труден период"
  5. не си търся. Но ти, ако си наистина толкова отчаян вече, влачи. Мисля, че първия път ще го направи нежно и с вазелин... (после да не мрънкаш, че не си го просиш)
  6. тоа па аз ку работех в НАП- теб първи щях да те оправя на мястото ти Повечко четене и по-малко писане както казва един популярен ... белетрист- повечко пот в четенето и повечко кръв в писането, а не обратното баш! и седми обрасъл с трева коловоз
  7. кой е Кюфтето? пак нещо изпуснах, а толкова да се старая да следя
  8. Съгласен съм. Там само лак за коса евентуално помага да се държи форма. Но това не си го избираме..... Май не си много наясно със стилизантите за коса? ти знаеш ли какво ще стане, ако плеснеш лак за коса на полудълга коса? ще трябва да я подстрижеш вече със сигурност, а преди това да я отлепиш от скалпа си
  9. ох, понякога е изморително, заклевам се... Пак не запомни, защо попита какво е НАП. А аз като добра самарянка ти помагам, щото ако нямаш Гугъл, да не останеш невеж. После ме питаш, се едно някъде съм загатвала. че членувам в подобна организация или институция. Репликата ми беше във връзка с пожеланието ми да се държите добре с Кардиналето, чото може да се окаже работеща в НАП.
  10. ако се оплакваш, че несправедливо са ограничили възможността ти да разсмееш публиката, вероятно си се сетил, че има и други смешни неща, които да изпълнят целта. Ако искаш да сравниш магарешка мбижка или мбижеще, с голи мъжки гърди, е ясно че няма как, но очевидно и двете влизат в забраните.
  11. Maleficient

    Асоциации /продължение/

    супер! Едисон Кавани мисля, че се влюбих в този човек от тазгодишното световно
  12. Разпиляна нежност ... като пясък между пръстите Учителят Беше далече, на място изпълнено с ехо от исторически събития и думи от поети и писатели. Богат с това, което беше научил и знаеше от книгите и опита си в живота. От всичко, за което беше мислил в безсънните си нощи за Смисъла. Когато пишеше и обясняваше споделяше Душата си. Тя можеше да си представи, че е пред нея и й обяснява и разказва, като баща на дъщеря- приказка, като майстор на чирак – занаят, като адепт на послушник- тайни. Две неща, които научи, но за едното още не можеше да му прости, защото не го разбираше. Човек има свой път по който върви, но винаги е по-лесно пътуването, ако е с друг до него. Другият, ако е образът в огледалото, тогава е хармония. И ... веднъж го помоли, когато я беше поощрил, че видимо и бързо се развива в мисленето и изразяването си, в стилът си на писане, да й покаже всичко, за да е като него, същата. Сякаш вижда през неговите очи и чувства с неговите ... пръсти като докосва... той отговори: Не мога да те нося на ръце. Така нищо няма да научиш сама. Трудно ще ти е сама. Ще те боли. Но ще знаеш, че това е била цената на Свободната ти Воля. И я остави. Продължи по неговия път. Ядоса му се! Сякаш му беше безполезна и му пречеше. После се смири. Така е трябвало да стане. Актьорът Баща му беше писател, който за времето в което беше творил, и в държавата, в която се очакваше да получи признание, заслужаваше много награди. Освен за таланта си, но и за невъзможността поради конюктурата, цензурата и ограничеността в идеологията и строя, да се помни с наистина велики неща. Все пак беше написал и оставил няколко постановки, които се играеха и след смъртта му. Имаше и театър на негово име в град Плевен. Трудно е да си син на талантлив писател, защото всеки те сравнява, а предразсъдъците на масата се концентрират около лесният избор, който ти е предопределен по рождение. Но той не позволи подобни странични неща да го откажат от това, което правеше с цялото си сърце. Да играе на сцената за хората. Героите и ролите, които изпълняваше го пренасяха в друго време. Можеше да обича хиляди пъти, да умира за това, да се дуелира, да избухва в гневни монолози, или отчаяно да се свлича и да мълчи докато в очите и на един човек поне в публиката, се появяват сълзи. А в тишината на пълната зала усеща, че това е неговият небосвод, в който лети. Влюби се в младо момиче на Аполония. Тя беше с медена коса и лунички. Изпита непреодолимо желание да я закриля, да я топли, да я целува сутрин преди да се събуди... Когато почина майка й, ролята му на утешител не беше достатъчна, а изпълни обещание, което беше дал на умиращата жена. Но не зависеше само от него да са заедно завинаги. Една вечер, малко преди да се оженят, той стоеше на една маса в бара пред недокосната чаша с алкохол и каза на жената срещу него: Никога няма да разбера може би, дали съм човек, който всяка вечер заспивайки сънува, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек. Художничката Винаги си е мислила, че душите на художниците идват от друго измерение. Чисто и вълшебно, където красивото и доброто са навсякъде, а грозното и лошото са осъдени на забвение. Обичаше да рисува и по този начин да изразява себе си и радостта си от живота. Да показва светлината, която и със сенките и светлосенките акцентираше и подчертаваше детайлите, с прецизността на невидима ловка ръка на фокусник. Всичко във въображението й беше цветно и нарисувано. Светът наоколо беше поредица от картини и кадри, които изпълваха един непресъхващ извор от радост и любов. На кой ли творец му беше най-лесно да достигне до сърцата на хората? На писателя, с думите си, на музиканта с мелодията си, или на художника с цветовете и картините си? Ако искаше да нарисува Любовта си, щеше да нарисува малко дете държащо в ръце мокро птиче седнало до огън. Ако искаше да нарисува тъгата си- прозорец с дъждовни капки, зад който се различава лице на жена ... но ако трябваше да нарисува тъжна любов, не знаеше. Шекспир, ако беше художник, а Леонардо писател, какви ли щяха да бъдат произведенията им? Ако живееше в техни времена за кой ли от двамата би се омъжила, а преди това влюбила? Това бяха хипотетични и сравнително безинтересни неща. Но имаше нещо, което от известно време се въртеше в мислите й. Всеки човек, още повече творец, се вдъхновява от нещо. Изпитва онзи необясним порив да покаже нещо красиво. Ако любовта към някого те кара да се чувстваш радостен, щастлив, че даряваш и че получаваш нежност, има ли значение към кого я изпитваше? Мислеше си в такива моменти за Камий Клодел и Роден ... но за кратко. Нейната любов беше нещастна, въпреки, че в себеотрицанието има(ло) красота. На цената на? За сметка на опустошената ти Душа. Това е една от крайностите. Да обичаш и да твориш, но да не си щастлив в любовта си, и да твориш и да си мислиш, че обичаш, но все пак да усещаш, че нещо сякаш малко не ти достига, за да си сигурна, че си направила нещо наистина прекрасно. Не публиката, не хората и критиците, които ще се възхищават на творбите ти, ще изпълнят съществото ти, а някой, който те обича оцени това, което си направила, а преди това го разбере, защото разбира Душата ти. Писателят Това е най-самотното призвание. Да пишеш, а думите ти да достигнат до читателя и да бъдат разбрани. Ако пишеш добре и историите са интересни имаш може би Възхищение. В началото е лесно. След това е трудно, как да задържиш вниманието, за да кажеш наистина повече на хората. Любовта как помага или пречи на писателя-поет? Имало един поет Тед Хюз, който се оженил за Силвия Плат. Може би, ако беше измислена история не от действителността, щеше да е с щастлив край и двамата да имат много произведения, които впоследствие да бъдат филмирани, играни по театри, интерпретирани и останали за поколенията. Но нещо не се е получило. И в самото влюбване трябва да има преДценка. Мисъл в красивата емоция. Защото, ако си художник, вземеш боите и просто нахвърляш цветове на платното, идващи само от сърцето ти, няма да е ясна картината. Но ако изваеш и нарисуваш дори и едно цвете, първо от въображението и мислите си от спомен, тогава ще съзреш Любов. Така, ако пишейки, дума след дума, разказ след разказ постепенно оформиш и изваеш „образа” на Любовта, ти ще я покажеш и малко след това тя ще се случи реално. Дори си представяше идеален кадър от хипотетичен късометражен филм. Как млада жена спира пред статуя на Аполон и в един момент с прекрасен мъжки тембър тази статуя проговаря : „ Ако ръката ти, светиньо плаха, съм осквернил със грубата си длан, дай устните ми като два монаха да ти платят с целувка свята дан!” ... но е просто камък. А тя отмине, но в мислите й думите му остават. Ти искаш да си този камък, или пък не. Пожелаваш си да си от плът, а в този миг да ти е равна и да е от камък. Кое желание да се изпълни?
  13. Maleficient

    Разпиляна нежност

    Откъс Мислеше си: Аз съм много глупава жена. Ако има Група на анонимните глупави жени, първа ще се запише. Толкова е лесно да си глупав. Не полагаш никакви усилия. Не се стараеш. Просто талантът ти е да си глупав. Свърши. Последни движения с парцала. Изсипа мръсната вода в шахтата. Взе си чантата и... не бързаше да се прибере. Чудеше се какво изпитва. Като затвори очи сякаш се върна с десет часа назад и ясно видя как мъжки устни произнасят: Влюбен съм в теб. Не мога да сваля очи от лицето ти. Омагьосан съм... Към реалността я върнаха кафеви маратонки Puma. Не беше виждала до сега такъв цвят маратонки. И тя беше с маратонки Puma, но в ярки бразилски цветове- жълто, синьо, зелено. Беше ги купила за един рожден ден на детето си. То ги обу два или три пъти, а после краката му порастнаха и останаха за нея. Вечни. Бяха приели формата на крака й, но това шев или кожата да се напука, подметка отлепи-не. В кафевите маратонки Puma бяха обути два много слаби крака, облечени в леко възширок панталон имитиращ модел като чарлстон, торс с видима гърбица, облечен в яке от някаква изкуствена материя, много рядка коса и се обърна едно невероятно грозно лице, направо страшно! Върна погледа си към кафевите маратонки Puma и реши да гледа преобладаващо в земята и обувките на хората. Не в лицата им. Лицето и очите могат да лъжат. Ти да повярваш в тези лъжи... да... по-вяр-ваш... "в думи, в които не вярва и малко дете" - малкото дете може да вярва в лъжи обаче. Даже, в колкото повече лъжи вярва, толкова повече ще му харесва света и живота. Затвори очи. Целувката беше дълга и... нежна. Не като обещание. А като наслада... Като топъл полъх с мирис на морски вълни и вкус на... шоколад. Имаше две таксита. Отвори първото и неумишлено прекъсна разговарящ по телефона много красив мъж. Алек Болдуин на младини. Сини очи. Правилни черти. Широки рамене облечени в комунистическичервена блуза, която много яко контрастираше на очите. Раздразнен поглед на досада и почти убедително изражение, че и до Пловдив да поиска да я закара ше я отреже като самурайски меч копринена кърпипка. Някаква мухла с анцунг и жълти маратонки Puma, решила да се повози на такси. Последва изненада обаче. Алек Болдуин каза на отсрещния "ще ти звънна по-късно", а на нея с жест към седалката "сядайте. ще ви закарам" Може би я съжали човечеца. Толкова искрящосуицидно беше изражението на лицето й. Беше я страх да затвори очи отново. Повече от това я измъчваше, че не можеше да си спомни как хвана такси на идване. Шофьора-шишко, разговора, да, но не и как и от къде си го хвана. Бяло петно. Липсващ спомен. Не е толкова важен, но дали има начин и други неща, които се случват, да не запомняме. Ние да си избираме спомените. Попита шофьора, този повтарящ се сигнал призив да си сложи колана ли е. Но с толкова виновен и нещастен тон, че Алек Болдуин спонтанно я успокои- не. Ще спре след малко. И й се усмихна. Тя не промени изражението си. Чувстваше се като скулптура. От камък. Защо? Защо повярва, мамка му?! Толкова добре да знае. Толкова пъти да го е минавала това. И пак. Крак-камък-спъване. Но пък има кинти. Ми да! За какво й е Любов? Няма нужда от нея. Ше си купи десет шоколада Линд и сичко ше е ток. Тя боли. Иска й се да й оперират мозъка и да прекъснат онези невронни връзки, които отговарят за емоциите. Любовта. Какво ни причинява и защо? Радост. Макар и за малко. За няколко часа Душичката й изпита радост. Надигаше се нещо в нея. Неусетно. Като вълна, от нищото. Очите й се насълзиха, но... не искаше да реве пред Алек Болдуин. Не. Не се срамуваше. Страхуваше се, че ако заплаче няма да й достигне въздух и сърцето й ще спре. Изморено. И всичко окончателно ще свърши. А предсмъртните й думи ще са:Това ли беше?
  14. Национален Арматурен Профсъюз
  15. имам едно предложение за теб. Защо не си направиш собствен форум или да си намериш някой, където ... админа харесва Клаудия Кардинале, и там на воля да си постваш клипове и снимки на полуголи мъже? Недоволството ти ще се изпари в миг, сигурно всички ще са впечатлени от вкуса ти и може и да си щастлива.
  16. хе-хе- леко се процежда злобичката в пинчерската ти душичка. Следва да поджафкаш малко. Разбра ли какво е НАП, или пак трябва да се повтаря за по-бавните
  17. Точно за мъжки иде реч. В онова видео не се мяркаше никаква жена. Освен май само една, дето му оправяше косата преди снимки за списанието, но тя си беше солидно облечена. Дарки се пошегува. Сигурно ако беше постнала конски гърди ( въпреки че "бозки" е много яка дума) щяха да ти оставят клипа, но голотата в смисъл на покритост на човешка плът, е темата на забраната.
  18. нищо. Прочети подписа на Маняка, да си знаеш. А то ... колко му е да станеш...
  19. и с право! Добрата новина е, че мое си го увеличиш без болезнени манипулации.., а лошата, че от това по-интересен няма да станеш.
  20. ти не си ли? питам, щото ако не четеш подписите, да ти кажа да не се обръщат към Маняка с "Колега", щото ... така
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.