Премини към съдържанието

Mariya Mutafchieva

Потребител
  • Публикации

    75
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

189 Отлична репутация

Всичко за Mariya Mutafchieva

  • Титла
    Редовен потребител

Последни посетители

1452 прегледа на профила
  1. Много лекичко значи, от възрастта ни ще да е : ))))) Аз хеви не слушам, но пък с него проходих в едни далечни времена. Съзнателно си слушам едни други честоти, за които може би е необходим определен темперамент и определени предни инкарнации : )) Едни съграждани пускам. Ако и това е леко, ще помоля за образователна лекция, защото видеото с тежката музика при мен не се отваря : )
  2. Нещо Дуум-ско, любимо, и гъделичкащият синхрон на меко женско пеене и мъжки рев.... I don’t tell the truth Remain in the light And I hold the breath of all those yesterdays Feel you in my heart Remain in the light And I always see the cross of yesterday Confusion of my soul This loss, my curse At night, I stay awake I am the guardian of my own hell Feeding the pyre of love-filled dreams The merciless life Consumed my illusions I cherish those fairytales Even though they were never mine To reach out for peace of mind Ashes, Ashes glowing in the rain My ashes Dead and remain in the light Frozen fire always burns And cover my ashes And the cross of yesterday... A longing without an end A memory that shall not leave From time to time It seems so pointless That a cruel rage weakens my heart The fragile silence echoes my pain Underneath the cross Protected by its shadow I gather our old treasures Delusive haven against myself Where my ashes always remain
  3. Нещо симпатично за добро утро : )
  4. Този блек метъл така и не можах да го приема, освен Emptiness и Lustre, но вероятно някъде честотно се разминаваме : ) А сега малко магически реализъм, защото от няколко дни съм потънала в Маркес....
  5. Човек обикновено тъжи за собствената загубата, като резултат от нечия смърт. Погледнато реално, това е егоизъм. Но е напълно нормален, при условие, че създаваме толкова много невидими връзки, с хората, които обичаме и ни заобикалят....Затова и смъртта е Това, което ни създава чувството, че отнема....Относно това, колко живота имаме, дали един или хиляди, всеки има своето виждане. : ) Смъртта може да се изживее и приживе. Понякога тогава всъщност започваш да живееш, и я приемаш като нещо естествено....Но това са наистина разговори за друг раздел, макар че точно тези формирани възгледи, определят и вкуса към определена музика. Относно извикването на спомени, то нали всичко се съдържа в Акаша : ) , но за мен, човек си носи интелекта през всичките инкарнации. И когато е готов, тогава се ражда и с нужните антенки : ) Освен ако не направи някакъв огромен скок и не разкъса Уробороса от раз....
  6. Смъртта се приема като затваряне на вратата към материята и поемане на нематериалната част от нас към духовния свят. Това , разбира се, ако не попадне в някакъв капан : ) и, разбира се, за тези които вярват, че се въртим в цикъл от прераждания : ) От същата тази гледна точка, обаче, след като сме в материален свят, следва някак си тленното и нетленното да са в хармония....но, това е трудно....така че, напълно естествено е да се говори за смъртта, като преход към следваща роля : ) отделно, скандинавската митология си разглежда горния, средния и долния свят, като естествено съществуващи и свързани помежду си . Има и други моменти в тези текстове, но това пък е отделна тема и клони към вид позьорство....
  7. Един поздрав към дериватния Лунен култ : )
  8. Да, това с мъжките и женските вокали е често срещан спор, вероятно тръгнал, откакто андрогинът се е разцепил на две : )))). Женският глас се предполага да дава мекота, а мъжкият-алфа мъжкарство : )))). Но виждам разликата, да, а при човекът-китара няма нужда от глас. Тя китарата си е достатъчно риторична : )
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...