Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×

kalansuv

Потребител
  • Публикации

    1468
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

281 Супер репутация

Всичко за kalansuv

  • Титла
    Недостоен и Окаян Раб Божи
  • Рожден ден 6.09.1976

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Тази разрушена ценностна система е виновна за всичките ни беди днес.

Последни посетители

2441 прегледа на профила
  1. kalansuv

    Снимки на Вашия Linux - част 2

    При BSD как се задава разделянето на дисковете и инсталирането на BSD ако са SSD и HDD.
  2. България не знае по-големи национални предатели от #русофилитеБезродници! Едно мога да ви кажа - Ако България не беше като огромен комунистически концлагер, ако ги нямаше двата реда бодлива тел по границите, минираните полета, кучетата и освирепели граничари с картечните кули в България нямаше да остане нито един човек....Щяха да стоят само комунистите и да се стискат за гърлата кой кого да граби и да експлоатира....Това е сигурно на 100%.......Точно заради това толкова много хора избиха на границата За мен Георги Димитров е най-големия национален предател. От него трябва да се почне. Много малко хора си дават сметка за огромния мащаб на последвията от неговот национално предателство. нищо не са построили, напротив! унищожават всичко, като го национализират. до 44та сме икономически по-развита държава от гърция, италия, испания, португалия и тн. имали сме три самолетостроителни завода, но 1947 ги затварят, по заповед на масква, приятелю, за да не сме им конкуренция на ватенките. още много данни и факти мога да ти предоставя за това, какво са "построили" комунетата, но няма да ни стигне нощта.
  3. Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери. Няма оазиси в червената пустиня. Никола Даскалов Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този… ciela.bg Много, много мъка! Който е минал или останал в и през червената пустиня, само той си знае. Но не забравяйте семействата които седят пустинята и червените лешояди и чакат любимия човек да се завърне. Колко мъка ,колко не спокойни години са изкарали семействата. Боже колко мъка. Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери. Да, имало е такива. В България и съвсем не толкова отдавна. Ваш родственик не е ли бил там? Ако не е разказвал, накарайте го да го направи или да разкаже спомените на близък, който е бил там. Ще чуете интересни неща. Случки, от които ще ви настръхне косата. Защо? Защо е преживяно това? С какво прегрешихме ние, българите? Откъде дойдоха тази злоба и жестокост? Липса на състрадание, милост и елементарно благородство… Вече 25 години в училищата ни и дума не се отваря за този ужас, сякаш това не се е случвало тук, до нас. Република България е единствената страна, в която няма музей на насилието, на Държавна сигурност, на репресиите и Злото. Само тук и никъде другаде пораженията на комунизма се приемат спокойно, даже се правят опити да се представят като „достижение“ на строя със спокойствието, почивката на Черно море, с „Москвич“-а и „Запорожец“-а, с евтиното образование и здравеопазване. Христо Марков Няма оазиси в червената пустиня За смазващите човешкото достойнство времена на лагерите „Няма оазиси в червената пустиня“ е втората книга на Никола Даскалов, която той представи в Столичната библиотека. Тя привлече вниманието на множество хора – останалите живи, минали през комунистическите лагери, техни близки и онези, които искат да научат повече от живата все още история. „Книгата е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказът, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата, казва ексдепутатът от СДС във Великото народно събрание Христо Марков. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери. Да, имало е такива. В България и съвсем не толкова отдавна. Ваш родственик не е ли бил там? Ако не е разказвал, накарайте го да го направи или да разкаже спомените на близък, който е бил там. Ще чуете интересни неща. Случки, от които ще ви настръхне косата. Защо? Защо е преживяно това? С какво прегрешихме ние, българите? Откъде дойдоха тази злоба и жестокост? Липса на състрадание, милост и елементарно благородство… Вече 25 години в училищата ни и дума не се отваря за този ужас, сякаш това не се е случвало тук, до нас. Република България е единствената страна, в която няма музей на насилието, на Държавна сигурност, на репресиите и Злото. Само тук и никъде другаде пораженията на комунизма се приемат спокойно, даже се правят опити да се представят като „достижение“ на строя със спокойствието, почивката на Черно море, с „Москвич“-а и „Запорожец“-а, с евтиното образование и здравеопазване“. Авторът Никола Даскалов разказа за гаврата над човешкото достойнство в тези лагери на смъртта, която стига дотам, че всеки от лагерниците е питан: Ти защо си тук? В повечето случаи жертвите дори не знаели и сами питали защо наистина са там, защото ако си съден, ще бъдеш осъден – ще чуеш обвинения, ще получиш присъда. За лагерниците обаче такова нещо няма. Те нито знаят защо са там, нито колко време ще останат, нито дали ще оцелеят. Той самият си изработил универсален отговор, след който преставали да го питат. Отговорът бил: Знаел, не казал. Той самият след множество изпитания и провокации в гимназиалните години, вероятно дал повод на комунистическите власти да го затворят в „заведение за превъзпитание“, след като му изпратили провокатор, който да го вербува за лъжлива конспирация. Никола Даскалов – един от сините политици от началото на прехода, който не се свърза с никакви скандали и премина през политиката, воден от решителното намерение да помогне за създаването на „новото общество“, издаде преди две години първата си мемоарна книга с факти и спомени от времето, когато ентусиазмът все още движеше много хора. Активист на БСДП и СДС и висш държавен и общински администратор (секретар на Столична голяма община, зам.-министър на отбраната в правителството на Филип Димитров, общински съветник в София).
  4. kalansuv

    Ако си начинаещ в Линукс, задай въпроса си тук

    Има ли начин да провериш дали не си запълнил кореновият дял? Дали не си с тестова версия? Някой от Вас ползва ли Bleach Bit - за почиствене на Линукс?
  5. http://bulgariaanalytica.org/2016/12/23/разправата-с-децата-и-жените-на-враг/ Пред Софийския университет, където заседава Първи състав на Народния съд. Отляво са камионетките, които чакат подсъдимите Над четвърт век трезво мислещите българи продължават да се чудят защо е възможно, след ужасния исторически опит, който имаме като нация през периода на половинвековна насилническа власт, отново и отново комунистите-русофили да успяват да заблудят значителна част от населението и да печелят демократични избори. Последният пример е изборът за президент с непонятно и необяснимо мнозинство на един летец, издигнат като кандидат от някаква инициативна група, състояща се от червени активисти и подкрепен от партията на комунистите БСП. Доскоро заемал висша ръководна длъжност в армията, този уж натовски о.з. генерал открито се обяви срещу НАТО, срещу Европейския съюз и зае проруски, проевразийски позиции. Не е ли това садомазохистична тръпка, която и днес хвърля жертвите в ръцете на палачите им? Политолози и социолози се опитват да обяснят абсурдния резултат с различни „грешки” на некомунистическите по програма и цели партии. Дълбоката причина обаче е друга. Тя се корени в несъстоялата се декомунизация и в непрочетеното както трябва минало. Над четвърт век това минало е пренебрегвано, премълчавано, преиначавано, прекроявано все в духа на болшевишката идеология и на комунистическата митология. В училище продължават да се изучават както полуистини, така и откровени проруски, прокомунистически лъжи. И една от най-големите и най-отвратителни лъжи е тази за тъй наречения народен съд. Няма друга източноевропейска страна, попаднала под Сталиновия ботуш, където да се извършва такова безогледно и безсмислено клане над собствения народ, както това правят българските слуги на кремълските сатрапи. От устата на българин са изречени следните повече от цинични думи: „Впрочие, примерът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в своите ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело…” Това казва главният народен обвинител Георги Петров и се възмущава, че в Югославия, Румъния, Унгария, Полша и Чехословакия „народните акции” били компрометирани от „меките присъди”. Вместо „скъпоценна корона”, този брутален акт на истински геноцид е сред най-срамните страници в новата българска история. Престъпното правителство на съветския агент Кимон Георгиев и шайката на Тодор Живков, Мирчо Спасов и Лев Главинчев започват разправата с държавния, политически, стопански и интелектуален елит на България още с окупацията на страната от червената армия на 8 септември 1944 година. Трийсет хиляди души са избити без съд и присъда за по-малко от един месец! Арестувани са всички министри, депутати, съветници на цар Борис III. Започва подготовката на гаврата, наречена „народен съд”. Какво се случва с жените и децата на арестуваните? Имала съм случай и възможност да разговарям с наследници на някои от избитите на 1 февруари 1945 година, както и на убити без съд и присъда, например с Невена и Ружка, дъщери на Данаил Крапчев, с Бойко Бадев – син на литературния критик и журналист във в. „Зора” Йордан Бадев. Интервюирала съм и хора, самите те минали през затвора и многократно лежали по различните комунистически лагери и по чудо оцелели. Наближаващото Рождество Христово ме връща към някои от драматичните разкази за навечерието на Бъдни вечер през 1944 година. Първи състав на т. нар. народен съд, който съди регентите на Царство България, дворцовите съветници, министрите и депутатите открива процеса на 20 декември. Три дни по-късно в София започва интернирането на съпругите и децата на подсъдимите. „Към 5 ч. сутринта на 23 декември на вратата се позвъни – разказваше ми преди 20 години Богдан Йоцов, син на министъра на Народното просвещение проф. Борис Йоцов. – Бяха трима души, като единият беше униформен милиционер с пушка. Дадоха ни половин час, за да напуснем жилището, а долу вече чакаше камион със съпруги и деца на подсъдими. Майка ми беше интернирана в с. Симеоново, Исперихско. После ни изселиха във Враца, където живяхме 17 години тя, по-големият ми брат и аз.” Макар да завършва гимназия с отличен успех, на Богдан Йоцов не му разрешават да кандидатства в университета. Работи три години в ТКЗС, после изкарва три години в Трудови войски. През 1956 г., след Женевското споразумение, успява да запише английска филология, но само след два месеца, заради унгарското въстание, е изключен от университета и режимът на „допуска се”/„не се допуска” да кандидатства във висше учебно заведение се възстановява за още десетина години. Фаянсаджия, работник в строителството на пътища – така преминава животът му. Синът на световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, Владимир, по време на процеса е войник в казармата. По-големият по това време следва медицина в Германия, където остава. Съпругата е изселена и понася много тежко загубата на мъжа си. „В резултат на напрежението и големите тревоги майка ми ослепя” – сподели в един от разговорите ни Владимир Станишев. После допълни: „Баща ми беше много принципен, много смел българин и истински загрижен за съдбата на родината”. Като доказателство ми посочи част от негова реч, признесена през юни 1944 г. в Скопие. Там той казва: „За втори път посещавам Скопие от освобождението насам. Този път обаче аз идвам, за да изпълня един войнишки дълг към народа си. Откъснат от моята благородна професия, аз се нагърбвам с тежката задача да поема управлението на министерството на вътрешните работи и народното здраве, в един от най-съдбоносните и тежки дни за обединеното ни отечество. Ако обаче аз направих това, ако аз победих моята любов към професията си, направих го, защото над любовта към професията, към дом и семейство има друга любов, която стои над всичко. Тази любов е любовта към Македония, за да изпълня моите задължения към Македония и към обединеното българско царство”. Последните му думи пред т.нар. народен съд са още ло-лаконични и категорични: „Македония е древна българска земя. В Македония се родих, за нея живях, за нея съм готов да умра”. Съпругата на началника на канцеларията на Н. В. Цар Борис III Светослав Помянов и дъщеря му също са отведени призори на 23 декември и интернирани в добруджанското село Босна при ужасно тежки условия. Настанени са в разнебитена плевня, без отопление и вода. Още по-тежко е било положението с намирането на храна – хората се страхували и не им продавали почти нищо. Разтърсващ е разказът на преживелия този ден и последвалите месеци Всевлад Севов, син на царския съветник арх. Йордан Севов. В дома им нахлуват въоръжени мъже и нареждат на майка му да приготви ръчен багаж за себе си и за децата. Тя приготвя малък куфар, но един от охраняващите ги ѝ пошушнал, че трябва да погледне по-сериозно на случващото се и да вземе повече дрехи и повече храна. Пред къщата ги чакал камион с четири-пет свити от студ жени. Сред тях били Миля Багрянова и съпругата на Никола Захариев. „Закараха ни в Захарна фабрика – продължи разказа си Всевлад Севов. – До обяд постоянно идваха камиони с жени и деца. Аз и сестра ми бяхме най-малките. По едно време ни заповядаха да излизаме и ни поведоха по линията, за да се качим на конските вагони. Като стигнахме до този, който беше предназначен за нас, г-жа Захариева възкликна: „Но какво става? Вижте какво пише тук, къде отиваме ние?”. На вагона с тебешир беше написано „За СССР”. Жените викаха, тревожеха се, но никой не им обясни нищо. Натовариха вагона, заключиха го и след час тръгнахме. На третия ден стигнахме Русе, където престояхме 3-4 часа. Когато влакът потегли, един от железничарите ни каза, че тези вагони са за гара Самуил. Оттам с шейни ни закараха в Исперих. Сутринта започна разпределянето. Изпратиха ни в с. Хърсово. Следобед с една шейна потеглихме. Снегът беше много дълбок, път не личеше, шейната на три пъти се обръща и едва не смаза майка ми. По тъмно стигнахме в селото, а там едва не пребиха каруцаря, защото се бил забавил. Не ни разрешиха да ходим на училище. Три пъти дневно се разписвахме в съвета. Смятаха ни за особено опасни престъпници. През януари комшиите ни съобщиха, че съдът работи и че са разпитвали баща ми. Една сутрин, като се събудих, видях мама облегната на масата да плаче. Явно не беше си лягала. Плачейки, даде ни закуска и ни помоли да отидем навън. Отидох да гледам как децата се пързалят. Видях Инчо и го попитах чул ли е на какво са осъдили баща ми. „А, амчи те всичките на смърт ги осъдиха”. Стана ми някак страшно. Не смеех да се прибера. Тръгнах към реката и се сгуших в един храст. Чак по тъмно ме намериха там.” По същия начин, призори на 23 декември, няколко мъже нахлуват и в жилището на интенданта на царските дворци Димитър Генчев. Съпругата му Севастия и двете им деца – дъщеря и малък син, са измъкнати грубо от леглата и им е наредено за няколко минути да съберат най-необходимото и да напуснат дома си. Във фоайето на кооперацията на ул. „Витошка” № 37 ги държат дълго, докато най-после пристига открит полицейски автомобил. В навечерието на 50-годишнината от изпълнението на смъртните присъди на осъдените на смърт от Първи състав, на 24 януари 1995 г., разговарях с Георги Генчев, син на убития Димитър Генчев. Ето какво си припомни той за този паметен 23 декември 1944 г.: „Когато минавахме през площад „Света Неделя”, колата спря на едно кръстовище. Бях седнал открая. Един мъж от минувачите ме запита къде ни карат. На концентрационен лагер, казах аз, а той така се учуди, че възкликна: „Как, нали сега няма вече лагери?” Щом ни карат, значи има, отвърнах му аз. Когато стигнахме Захарна фабрика ни вкараха в едно голямо помещение, провериха всички и ни разпределиха в три конски вагона. Две-три денонощия не позволиха на никого да слезе. Във всеки вагон имаше по няколко души охрана, които често се сменяха и отиваха да се стоплят в един пътнически вагон. В единия край на нашия вагон пробиха дупка в пода, когато някой имаше нужда от тоалетна, а охранителите се подиграваха с жените. Веднъж мина и началникът на охраната. Питат го къде ни водят, а той отвърна, че отиваме в СССР, за да участваме във възстановяването на Одеса. Всъщност ни откараха в Исперих, където направиха снимки на всички, независимо дали е дете или възрастен. Сигурен съм, че тази снимка, на фона на една тухлена стена, се намира в досието ми. Разпределиха ни по различни села, във всяко село по едно семейство. Натовариха ни на каруца майка ми, сестра ми и мен и ни закараха в с. Йонково. Спомням си дебелия сняг и виелицата в този зимен ден. Пристигнахме вечерта по тъмно. На сутринта ни настаниха в турската махала. Турците не бяха лоши хора. Не ги беше страх и се държаха добре с нас.” Преди 72 години кървавите нощи стават възможни не само поради това, че съветският ботуш стъпва върху българската земя, но и поради съглашателската политика на социалдемократите и земеделците. Макар по-късно част от тях да платиха скъпо своите заблуди. Лидерът на опозицията Никола Петков изкупи с живота си своята трагическа вина. За съжаление много от грешките на миналото през изминалия четвърт век на „преход” бяха повтаряни със завидно постоянство. Но истинската причина за нравствената безпътица, в която се намира нашето общество днес, за невъзможността да бъде оценено миналото обективно, а не през призмата на комунистическата идеология и митология, вина носят тъй наречените демократични сили, които не извършиха декомунизация и лустрация. Още по-голяма е вината на тъпчещото в старите коловози българско образование по история и по български език и литература. Без да се извърши тази първостепенна реформа – вероятно няма да е далече времето, когато триумфиращите комунисти/социалисти ще организират нов „спонтанен народен съд”. Защото нека не забравяме какво повтаряха старите номенклатурчици: „Тази власт с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем!” От Виолета Радева
  6. kalansuv

    Ако си начинаещ в Линукс, задай въпроса си тук

    Най- лесният начин според мен е преиндталация за половин час. Защо се занимавате с неизвестни дистрибуции, а не си инсталирате Минт?
  7. Този пост е за предстоящо отпечатване и издание на книги.
  8. http://bulgariaanalytica.org/2017/12/14/hybrid-war-as-a-challenge-to-the-national-security-of-bulgaria/ Читайте, завидуйте, я гражданин Болгарии! Войниците на Сталин Войниците на Путин Хибридна война не се обявява, а вместо това се води. Атакуваните държави твърде често не осъзнават, че са жертва на хибридно въздействие. Това преди всичко е война на възприятията и там е насочен първият удар. Целта е възможно най-дълго поддържане на неяснота и объркване сред държавното ръководство и обществото. В този контекст особено вредна е подривната роля на местни фактори, който подпомагат действията на агресора. Тяхната първа задача е да отричат активно, дори агресивно, наличието на хибридно въздействие срещу собствената им държава. Ако това положение продължи дълго, възможно е един ден за нападнатата държава да стане твърде късно, за да е способна да се защити. „Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш,“ казва в „Изкуството на войната“ древнокитайският военен стратег и философ Сун Дзъ преди 25 века. Този резултат успя да постигне Русия през 2014 г., когато анексира Крим. Руски специални части без отличителни знаци, т.нар. „зелени човечета“, подпомогнати от силите на руския Черноморски боен флот в Крим, за дни окупираха полуострова, без да срещнат адекватна съпротива от парализираните украински структури за сигурност. Тяхната операция беше активно подкрепяна от местни фактори, действащи в полза на Москва. Паралелно с това беше проведена активна информационна кампания, насочена предимно към местното население и руското общество. За да прикрие придвижването на военни части и за да отвлече вниманието, Русия използва провеждането по това време на голямо внезапно военно учение в близост до Украйна. „Цялото военно дело се основава на заблудата“, казва още Сун Дзъ. Поради тази причина хибридната война е най-напред информационна. Днес медиите и особено социалните мрежи са най-ефективно използваният инструмент за манипулация. Фалшивите новини обаче са само върхът на айсберга в океана на психологическата война. Тя започва необявена и продължително подлага общественото мнение на създадени и промотирани от агресора наративи и манипулирани публични послания. Пример за такъв проруски фалшив наратив, използван и в България е, че НАТО милитаризира Източния си фланг, включително и Черно море, за да се подготви да нападне Русия. По този начин легитимното право и задължение за укрепване на националния и съюзния отбранителен потенциал са манипулативно представяни пред обществото като подготовка за извършване на агресия. Хибридната война е също така постоянна подривна дейност, започнала още от мирно време, срещу ключови сектори, гарантиращи сигурността и нормалното функциониране на държавата. Въздействието е по пълния спектър от националната мощ, познат в НАТО като DIMEFIL – дипломатически и политически; информационен; военен; икономически; финансов; разузнавателен; и правен (върховенство на закона). Независимо че се фокусира първоначално върху невоенния спектър, хибридната война в даден момент може да ескалира и да включи и военна сила. Например, в Донецка и Луганска области в Украйна Москва първоначално започна подривната си дейност с въздействие върху политиката на местно ниво, използвайки местни политически и икономически фактори, като впоследствие включи и активна военна подкрепа за проруските сепаратисти. В случая с Украйна, както и с Грузия през 2008 г., Русия се опитва чрез военна интервенция да дестабилизира тези държави и така да предотврати евроатлантическата им интеграция. Нещо повече – Русия се стреми по този начин да изпрати сигнал и към други държави от постсъветското пространство, че ще последва същото развитие, ако поемат по пътя на реформи и членство в НАТО и ЕС. В някои случай обаче стремежът на Москва е да постигне тази цел не с пряка военна интервенция, която не винаги е възможна, а като използва местни агенти за дестабилизиране на потенциалните членове на двата съюза. Пример в това отношение е неуспешният опит на Москва да предизвика чрез държавен преврат на 16.10.2016 г. в Черна гора смяната на правителството, с цел да предотврати присъединяването й към НАТО през 2017 г. В хибридната война може да бъде използван пълният набор от инструменти както на „меката“ (невоенната), така и на „твърдата“ (военната) сила. В различни комбинации в действие влизат както конвенционални и традиционни, така и да асиметрични методи и средства. В зависимост от преследваните цели и особеностите на обекта на въздействие могат да бъдат приложени информационни, политически, дипломатически, икономически, търговски, енергийни, военни и други инструменти. Корупцията и организираната престъпност също могат да са полезни за хибридно въздействие. Кибератаките стават все по-широко използван инструмент, като тяхното приложение за в бъдеще ще нараства. Хибридното въздействие може да включва както инструменти за оказване на натиск, така и „стимули“, т.е. тактиката както на „тоягата“, така и на „моркова“. „Стимулите“ предлагани от Русия са най-вече в енергетиката, включително и атомната, като в замяна на благоприятна за Москва политическа линия се обещават енергийни ресурси. В крайна сметка „морковът“, особено при инвестиции в атомната енергетика, може да доведе до значителни финансови загуби в дългосрочен план, както и до нездравословна зависимост от Москва. Опитът за реанимиране на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ в България, който по всяка вероятност ще бъде финансово неизгоден в перспектива, може да се разглежда в този контекст. С АЕЦ „Белене“ ще бъде ограничена свободата на избор на идните поколения българи. Този проект, заедно с проекта за газопровода „Южен поток“, е още един опит на Русия да обвърже България дългосрочно в енергетиката. Това отваря нови възможности за оказване на подривно въздействие върху вътрешната и външната политика. Енергетиката и политиката за Кремъл в случая се явяват различните страни на една и съща монета. Хибридното въздействие засега се ползва с едно безспорно предимство – то осигурява възможността субектът, било то държава или недържавна структура, който го инициира, достатъчно продължително да отрича това. Целта е той да не бъде идентифициран като виновен навреме и недвусмислено. Това е вече познато от опита от анексирането на Крим като „plausible deniability“. Определени хибридни въздействия в „мекия“ спектър на силата понастоящем е трудно да бъдат отрано и ясно дефинирани като враждебни действия, подготвящи по-нататъшна ескалация. Например, това би могло да бъде информационна кампания в медии и социални мрежи, целяща да манипулира публичните възприятия в определена посока преди избори, или пък опити за намеса във вътрешната политика на дадена страна чрез оказване на подкрепа за определен вътрешнополитически субект. Подобни действия могат да целят разделението и отслабването на страната, върху която се въздейства, така че да се осигурят условия за по-нататъшно проникване в политическия й живот. Това няма как да не се отрази негативно върху външнополитическия й курс, а дори и върху стратегическата ориентация. По тази логика е възможно да бъде осъществена активна хибридна кампания срещу държава-член на даден съюз за колективна отбрана, включително и НАТО. В такъв случай заради възможността да бъдат отричани, първоначалните подривни действия, които не са военни, не дават достатъчен повод, за да бъде задействана клаузата за взаимна помощ при въоръжено нападение, в случая чл. 5 от Северноатлантическия договор. Така нападнатата държава може постепенно да бъде отслабена и накрая превзета отвътре, с използването на „меката“ сила на икономическите/енергийните, политическите и информационните инструменти, докато съюзниците й един ден бъдат поставени пред свършен факт. При динамично развиващия се днес феномен хибридна война въздействието спрямо всяка държава е уникално и включва различна комбинация от методи и средства. При едни се прибягва бързо и решително до употреба на „твърда“ сила, при други се постига въздействие с невоенни инструменти, така че да се постигне фактическо превземане на институциите на държавата без военна сила, предимно с икономически средства и с използването на местния корупционен потенциал. Това е познато днес под термина завладяване на държавата (state capture), въпреки че в първоначалната си употреба той носи по-тесен смисъл, фокусиран върху корпоративния сектор. Завладяване на държавата в този смисъл е факт, когато агресорът постигне достатъчно ниво на влияние върху вътрешната и външната й политика. В някои случаи за него дори няма да е необходимо жертвата да напуска съюзите, в които членува. Достатъчно би било само промяна на политиката й. Нещо повече, атакуваната държава може да бъде превърната в инструмент за прокарване на влиянието на агресора в съюзите, в които членува, т.е. да бъде превърната в „Троянски кон“. Това е целта, която Русия се стреми да постигне спрямо България сега. Руската стратегия за доминация спрямо България цели установяването на достатъчна степен на контрол върху развитието на страната, така че София да не може да води независима външна политика и политика за сигурност като член на НАТО и ЕС. Същността на тази стратегия е “България: троянски кон” в НАТО и ЕС. Наименованието й идва от циничните думи на руския постоянен представител в ЕС Владимир Чижов през 2006 г. който нарече България руски „троянски кон в ЕС.“ Съгласно тази логика, София може да е част от двата съюза, но при условие, че Кремъл може да влияние върху политическите решения в държавата. Така българското членство в НАТО и ЕС за Москва се явява повече възможност, отколкото заплаха. В изпълнение на тази стратегия Русия системно се намесва във вътрешнополитическия процес в България. За това говорят и открито циничните изявления за България и българската политика на Леонид Решетников, ръководител на Руския институт за стратегически изследвания към президента на Руската федерация в периода 29.04.2009-04.01.2017 г., който е и о.р. генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване на страната. Не само думите на Решетников, но и анализа на руското въздействие срещу България след 2014 г. говорят за наличието на руска подривна стратегия за влияние върху политиката в страната. Решетников открито призна и за руски опити за намеса в президентските избори в България през 2016 г. За това говори и проведена негова среща през лятото на 2016 г. в София с лидера на БСП Корнелия Нинова във връзка с издигането на кандидатурата на избрания по-късно с.г. за президент Румен Радев. Не е изненадващо, че Москва прави опити да се меси в българската политика. Русия прави същото и в други държави от НАТО, като напр. САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания (при т.нар. референдум за независимост на Каталуния) и др. Москва преследва геостратегическите си интереси в Югоизточна Европа, а България е ключова за стратегията й държава. Решетников признава, че България за Русия е „вратата към Балканите,“ които са „традиционна зона“ на руското икономическо, културно и духовно влияние. По думите му, без България, Русия трудно ще достигне до Сърбия, Черна гора и Гърция и затова страната е толкова важна за Москва. Поради тази причина се очаква Москва да продължи настъпателната си стратегия спрямо България. Една от целите, за да бъде тя реализирана, е изолирането от управлението на страната на хората, които работят за това България да бъде по-ефективен член на НАТО и ЕС, т.нар. от Решетников „зачистка“ на проевропейския и прозападния елит, наречен обидно от него „пяната“ на българската нация. Руското влияние в България сега е изразено в икономиката, особено енергетиката, и в политиката, включително и в отбраната, като на последното не се обръща все още достатъчно внимание. Подриването на тези сектори се постига също и с помощта на подкопаването на върховенството на закона. За неговото незадоволително състояние свидетелстват годишните доклади на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Руската политика спрямо НАТО и ЕС е реваншистка. Кремъл се стреми да възстанови сферите на влияние на бившия СССР. Русия обаче днес няма добре дефиниран жизнеспособен геополитически проект, способен да предложи алтернатива на западния модел на демокрация, споделени ценности, сигурност, развитие и просперитет, чието олицетворение са ЕС и НАТО. Т.нар. Евразийски съюз остава концептуално неизяснен и е натоварен повече с реваншистки очаквания, носталгия по СССР и авторитаризъм, отколкото с реално осъществимо съдържание. Затова Русия се стреми да експлоатира преди всичко слабите звена в НАТО и ЕС, като ги дестабилизира. Защото в хибридната война първо се експлоатират слабостите у противника. На този етап Кремъл е способен единствено на това и го прави решително. Русия днес се стреми да предизвика разделение в ЕС и НАТО, което да води до отслабване и дори евентуален разпад на двата съюза. Това ще има като резултат формирането на нова „сива зона“ на несигурност в Източна Европа между Русия и Запада. Дори и да не успее да постигне тази цел, обаче, днес за Русия все пак е приемливо държавите от Централна и Източна Европа да останат в ЕС и НАТО. Нейната цел е обаче тези страни да са слаби съюзници, под силно руско влияние и напрактика безполезни членове, които да са в тежест на останалите страни-членки. Именно това е целта на руската стратегия „България: троянски кон“ в НАТО и ЕС. За да си дадем сметка пред какво предизвикателство България е изправена днес, най-напред трябва да отчетем факта, че Русия разглежда в стратегическите си документи НАТО като „основна външна военна опасност“. НАТО обаче не назовава никъде в официалните си документи Руската федерация като заплаха. Военната доктрина на Руската федерация, утвърдена от президента на 26.12.2014, посочва като „основна външна военна опасност“ „нарастването на силовия потенциал на НАТО“ и „приближаването на военната инфраструктура на страните-членки на НАТО до границите на Руската федерация, вкл. чрез по-нататъшното разширяване“. Вместо хибридна война руската военна мисъл използва термина „нелинейна война“. Това схващане е обяснено от Началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал Валерий Герасимов. Според него днес са съществено променени „правилата на войната“, като нараства ролята на невоенните средства за постигане на стратегическите цели на държавата, а в много случаи те са по-ефективни от силата на оръжието. Интересно е да се отбележи, че терминът „нелинейна война“ се появява в разказ на Владислав Сурков, който е един от най-близките съветници на Владимир Путин, публикувал под псевдонима Натан Дубовицкий малко преди незаконното анексиране на Крим. Според автора в „нелинейната война“ всеки воюва против всеки и няма среден път. Има само победа или смърт. Воден от това реваншисткото дуалистично разбиране за „победа или смърт“, днес руският президент Владимир Путин се опитва да подкопае основите на демократичните общества в Европа и Северна Америка. За целта Русия използва явни или скрити средства и инструменти в различни области – военна, политическа, икономическа и информационна. В редица случай Русия се опитва да “подкопава западните демокрации отвътре чрез превръщането в оръжие на информацията, киберпространството, енергетиката и корупцията.” Известно е, че днес в Русия, в условията на контролирана от Кремъл икономика, за да оцелее, бизнесът е зависим от протекцията на висшето държавно ръководство. Това дава възможност за оказване на неправомерно влияние от страна на държавната власт както върху руски компании с бизнес в чужбина, така и върху западни компании в Русия. Москва е в състояние да окаже натиск върху бизнеса “да финансира подривната й дейност при политическите процеси навън – например чрез подпомагане на антинатовска организация в Швеция или чрез създаването на антифракинг групи в България и Румъния, с цел да се бори с такива развития, които биха могли да заплашат руската доминация на Източноевропейския газов пазар.” Основната пречка пред Русия днес за реализацията на подривната й стратегия е не само военният потенциал на Западните държави от НАТО и ЕС, но най-вече тяхната вътрешна устойчивост на хибридни атаки. Тази устойчивост е основана преди всичко на върховенството на закона. Ето защо основен обект на атака в случая се явява самата правова държава. Защото там, където има достатъчно ниво на законност и ред, именно там Кремъл най-трудно може да провежда подривна дейност за превземане на държавите отвътре. Подкрепяните от Кремъл местни фактори трудно могат да оперират ефективно в среда на достатъчно ниво на върховенство на закона, свободна и основана на ясни правила пазарна икономика, прозрачност и активно гражданско общество. Свързаният с Русия бизнес днес най-добре действа в условия на слаби институции и спящо гражданско общество. В този контекст сега слабото звено в ЕС и НАТО сега са бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа, вкл. и България. Ето защо освен чисто военните мерки, НАТО и ЕС трябва да се фокусират върху укрепването на върховенството на закона в страните-членки от Централна и Източна Европа, както и сред страните-кандидати. Ако то е дефицитно, силовите инструменти (структури за вътрешен ред и военен потенциал) на държавите от НАТО от Централна и Източна Европа ще се окажат в крайна сметка безполезни. Не може да има силни полиция, служби за сигурност и надеждни въоръжени сили, ако няма достатъчно върховенство на закона. Неговата липса подкопава и вътрешната сигурност, и отбраната на всяка държава и я превръща в лесна мишена за външни сили. Предвид всичко това, необходимо е твърдо противодействие на руската хибридна война срещу държавите от НАТО и ЕС, включително и България. След незаконното анексиране на Крим и в двете организации започна подготовка за противодействие на хибридните заплахи. Независимо от това, обаче, изграждането на способности за противодействие е най-вече отговорност на самите държави. Основният проблем днес е, че не всички страни в НАТО и ЕС оценяват по еднакъв начин хибридните заплахи като основно предизвикателство за сигурността. Наблюдават се различия във вижданията както за същността им, така и за техния източник. Като цяло е възприето, че хибридното въздействие идва както от Изток (Русия), така и от Юг (основно тероризмът, регионалната нестабилност в Близкия Изток и Северна Африка, масовата миграция). Не всички държави от НАТО и ЕС обаче засега възприемат еднакво руската реваншистка политика. Например, Балтийските държави, Полша и Румъния възприемат по един начин действията на Русия в Европа днес, а Унгария, Словакия, Чехия, Гърция и Кипър – по по-различен. В НАТО работата по противодействие на хибридните заплахи започна още през 2014 г., като за укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал и за ефективна защитата на страните-членки бяха взети важни решения на срещите на високо равнище в Уелс (2014) и Варшава (2016). В основата на подхода на Алианса за справяне с хибридните заплахи стои разбирането за необходимостта от концентриране на усилията в три основни насоки – подготовка, възпиране и отбрана. В края на 2015 г. Алиансът прие стратегия за противодействие на хибридната война. В ЕС също се полагат усилия в тази насока. Разбирането в ЕС е обобщено в Съвместната рамка за противодействие на хибридните заплахи – ответни действия на ЕС, 06.04.2016 г. Развива се и сътрудничество между НАТО и ЕС в тази сфера, като конкретните области за съвместна работа между двете организации са набелязани в Съвместната декларация от Варшава (2016). През октомври 2017 г. в Хелзинки беше открит Европейски център за високи постижения в противодействието на хибридни заплахи (Hybrid CoE), като страните-учредители са Великобритания, Германия, Естония, Испания, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, САЩ, Финландия, Франция и Швеция. Центърът ще съсредоточи най-добрата експертизата за противодействие на хибридните заплахи, като ще бъде полезен за НАТО и ЕС и за страните-членки. Центърът е отворен и за други държави от НАТО и ЕС. Крайно време е и България да се присъедини към тази структура. Предвид гореизложеното, въпросът днес е дали и доколко е готова България да противодейства на хибридните заплахи. За съжаление, българските политици, като цяло, все още не оценяват адекватно хибридните заплахи. На стратегическо държавно ниво все още не е постигнато достатъчно единство в разбирането за същността и източниците на хибридните заплахи. Днес ръководителите на страната като цяло пренебрегват проблема с хибридните заплахи, идващи от Изток. Това личи и от противоречивите позиции сред политическите лидери по отношение на санкциите на ЕС и САЩ, наложени на руски юридически и физически лица. Пренебрегва се и нарушаването на стратегическия военен баланс на силите в Черно море в полза на Москва. Немалко български политици обаче са готови да говорят за хибридни въздействия, ако те идват от Юг. Обективните констатации за руската политика в Доклада за състоянието на националната сигурност на Република България за 2016 г. са стъпка в правилната посока, макар и закъсняла. С основание се твърди, че „действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа“. Споменати са и руските действия за милитаризацията на Крим и „трайното нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион“. Докладът обаче е само начална крачка, след която трябва да има и действия. Какво е необходимо България да предприеме, за да се подготви ефективно да противодейства на хибридните заплахи, независимо от коя посока идват? На първо място, възможно най-скоро България трябва да се обедини около своя национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи. Тя трябва да бъде хармонизирана със съответните документи на НАТО и ЕС в тази област и да се основава на актуализираната Стратегия за национална сигурност, която отчита хибридните заплахи като предизвикателство за националната сигурност. Документът следва да подлежи на периодичен преглед и актуализация, предвид динамично развиващата се проблематика. Най-много на две години стратегията следва да бъде актуализирана. Изработването на такъв документ ще бъде немалко предизвикателство днес, предвид различните нагласи сред основите политически субекти, но повече време за отлагане няма. Изчаквателната пасивна позиция в коренно променената среда за сигурност вреди на националните интереси. За прилагане на такава национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи от решаващо значение е развитието на достатъчен институционален капацитет. Това е първостепенна задача на всяко ведомство, имащо отношение към национална сигурност (МО, МВР, МВнР, ДАНС, ДАР и др.). Във всяко от тези ведомства следва да има обособена структура за борба с хибридните въздействия, с достатъчно човешки, финансови и материални ресурси. Необходимо е да се изгради ефективен механизъм за междуведомствено сътрудничество и координация между всички ангажирани в тази сфера държавни структури. За да стане това, обаче, първо трябва да се определи координиращ орган на стратегическо ниво, който да ръководи работа, да получава и обобщава информацията и редовно да докладва на правителството и парламента. Най-логично е ролята на такъв орган да бъде поета от секретариата на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който обаче все още не е осигурен с необходимите ресурси. Следва да се припомни, че по сега действащия закон националната система за управление при кризи включва национален, ведомствени и областни ситуационни центрове, а секретариатът на Съвета по сигурността следва да изпълнява функциите на Национален ситуационен център, което все още не е факт. Предвид нарастващата опасност от кибератаки и увеличаването на техния деструктивен потенциал, следва да се постави засилен акцент върху изграждането на способностите за киберзащита и киберотбрана, в активно сътрудничество и използване на опита и постиженията на НАТО и ЕС. Предвид факта, че хибридната война е първо информационна, крайно време е да се обърне засилено внимание на развитието на институционалния капацитет за ефективни стратегически комуникации, насочени както към обществото, така и навън. Това е необходимо не само за противодействие на чужда пропаганда, медийни манипулации и фалшиви новини, но най-вече за излъчване на убедителни позитивни послания в подкрепа на провежданата от държавата политика. В контекста на хибридните атаки, които могат да започват с подривно въздействие в гражданския спектър, необходимо е да се работи интензивно за укрепване на устойчивостта на държавата при кризи, особено като бъдат покрити гражданските аспекти на устойчивостта. “Всяка страна от НАТО трябва да има устойчивостта да устоява на удари, като природни бедствия, отказ на критична инфраструктура и военно нападение. Устойчивостта е способност на обществото да се противопоставя на и да се възстановява лесно и бързо от такива удари, съчетавайки граждански, икономически, търговски и военни фактори.“ За да се реализира всичко горепосочено, следва да се изработи и приеме Закон за управление при кризи, в които да бъде отразено и координираното противодействие на хибридните заплахи. Сегашният Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, който урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея, е само рамков закон, който обаче е недостатъчен. Глава трета от този закон само най-общо очертава контурите на управлението при кризи, което трябва подробно да бъде регламентирано именно в отделен закон и да се развие съответната подзаконова база. В тази връзка е наложително да бъде изработена и въведена модерна концепция за ескалация, отговаряща на най-добрите практики в НАТО. Това означава ясно и недвусмислено законово дефиниране и разграничаване на правомощията и отговорностите на институциите и взаимодействието между тях в четирите възможни състояния – мир, нарастване на напрежението, криза и война. Това ще изисква не само законодателни, но възможно и конституционни промени, тъй като в Конституцията сега са познати състоянията на мир, война, военно положение и „друго извънредно положение“. Това статукво вече не отговаря на реалните потребности на системата за национална сигурност на България като член на НАТО и ЕС в една коренно променената стратегическа среда. Днес България е изправена пред безпрецедентни предизвикателства. Независимо от това, обаче, страната е част от евроатлантическата общност на свободните държави. Членството в НАТО и ЕС гарантира не само сигурност, но и открива нови възможности за развитие. За да се радва на просперитет, България трябва да изгради достатъчно висока степен на върховенство на закона и да укрепва системата си за национална сигурност като част от НАТО и ЕС. Това ще гарантира надеждна защита срещу всякакви външни заплахи, включително и хибридни, независимо от техния източник и характер. За целта обаче се изисква стратегическа мъдрост от страна на българската политическа класа, която към момента все още предстои да се проявява. Именно затова днес България се нуждае от още по-критично мислещо и активно гражданско общество. От Михаил Найденов Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.
  9. http://www.faktor.bg/bg/articles/bkp-rabolepen-lakey-na-rusiya-i-vrag-na-balgarskite-natsionalni-interesi http://bulgariaanalytica.org/2018/03/21/bkp-rabolepen-lakei/ Заглавието (История на Българската комунистическа партия (БКП)) е избрано крайно неудачно. Купувачи на книгата ще бъдат предимно комунисти, подведени от заглавието, които като разберат че са излъгани, чели-недочели ще я хвърлят в некой ъгъл. Тези, които наистина се интересуват от предателската роля на тая сган, пак поради заглавието, нема да я купят – ненавиждайки всеко споменаване на тая "партия". Требваше още със заглавието да бъде ясно какъв е замисъла на книгата. Предчувствам, че интересът нема да бъде този, който това издание заслужава. Излиза от печат двутомно издание за историята на комунистическата партия в България Алекс Алексиев През месец април и май ще бъде публикувана първата целокупна история на Българската комунистическа партия (БКП), в два тома от Никола Алтънков, наш сънародник и професионален историк с докторат от Калифорнийския университет. Той е прекарал голяма част от живота си като емигрант в САЩ. Парадоксално е, че досега, 28 години след падането на комунизма, няма написана в България история на БКП. Това е само по себе си е и шокиращо, но то се дължи на факта, че българската историография и институтите, които се занимават с нея, все още се доминират от бивши и настоящи комунисти и симпатизанти, а това едва ли ще се промени скоро според автора. Ето защо, изследването на Алтънков, което се наех да рецензирам, не страда нито от левичарски илюзии, нито от политическа коректност, а представлява рядка възможност да се хвърли светлина върху една от най-мрачните страници на съвременната ни история. Първият том, озаглавен „История на БКП: Книга първа, Походът към властта 1919 – 1944.", изследва събитията до преврата на 9-ти септември 1944, но и анти-народната същност на БКП, която е ясна от самото и начало, и която авторът описва подробно, позовавайки се на факти и сведения на авторитетни източници. Веднага след разцепването на партията БКП на „тесни” и „широки” социалисти през 1903 г., „тесните” скъсват с руските меншевики и тръгват по пътя на болшевизацията. От тогава нататък и особено след образуването на новата Коминтерна през март 1919 г. , БКП престава да бъде „българска” партия в истинския смисъл на думата и се превръща в раболепен лакей на Русия и „съзнателно подчинение на руските и съветски болшевики“, с едно единствено краткотрайно изключение (виж по долу). Коминтерна, както авторът ни подсеща, не е нищо повече от „министерство на съветското правителство за провеждане на световната революция“, а БКП „сляпо и безрезервно следва указанията от централата в Москва.“ Един българин, Кръстю Раковски, става член на Изпълнителния комитет на Коминтерна, но това не пречи на Сталин да унищожи всички активисти след смъртта на Ленин. Превръщайки се в партия от болшевишки тип, БКП също сляпо вярва в идеите на Ленин за насилствено сваляне на легитимно избраното правителство в България и се превръща в терористична организация под ръководството и с финансовата и оръжейна подкрепа на Русия ( получават по 20 милиона лева на година) веднага след основаването на Коминтерна. Ето как Васил Коларов обяснява това ново верую на БКП: „...бомба, отрова, разстрел - ето нашата нова психология.“ Тази терористична нагласа, насърчена от Москва, кулминира в атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април, 1925 г., най-големия терористичен акт в света за времето с 213 убити и над 500 ранени. Преди атентата в „Света Неделя”, Алтънков описва единственият случай на краткотрайно разногласие между БКП и господарите й в Москва след преврата на 9 юни 1923 г. Комунистите временно отказват да следват указанията на Коминтерна за съюз със БЗНС и подготовка на въоръжено въстание през лятото на 1923 г. Това налага изпращането на пратеници на Коминтерна в България, които много бързо променят мнението на БКП на 180 градуса. Това води до организирането на известния Септемврийски метеж, който завършва с огромно поражение на БКП. Интересно е, че главните организатори на метежа (Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов) бягат от България още в началото на въстанието. Макар че главният фокус на изследването са отношенията между властта и БКП, в него има и доста ценна информация за други политически фактори като БЗНС, ВМРО, руските белогвардейци и т.н. Особено интересни са изнесените данни за огромната корупция в БЗНС и лично на премиера Стамболийски по времето на неговото управление. По-важни за основната тема са отношенията между българските комунисти и техните Московски господари Почти през целият период след основаването на Коминтерна, българите са най-многобройни от всички комунисти в Москва, с изключение на поляците. През 20-те години те представляват 17% от всички чужденци и служат на отговорни постове не само в Коминтерна, но и в много съветски военни и партийни организации. От 1923 г до 1944 г от 130 членове на Централния комитет на БКП, 100 са живели в Русия. Има съмнения, че много от тях, включително самият Георги Димитров, са работили и за съветските тайни служби. Това, разбира се не ги е спасило от НКВД и сталинските чистки. От около 3000 българи, които живеят в Москва през 30-те години, всеки трети е репресиран, според автора. Никола Алтънков трябва да бъде поздравен за този труд, но и за важния принос към осветяване на не съвсем познати страници от новата ни история, които са отлично документирани. След прочитането й българският читател остава с тягостно чувство. Защото близо 100 години след основаването на Коминтерна, БКП и нейното днешно превъплъщение, БСП, продължават да служат на чужди господари и да подриват националните интереси на България.
  10. http://frontalno.com/342/ … нима мислиш, че перестройката, преходът към частната собственост и изоставянето на държавната собственост на средствата за производство, премахването на цялата икономическа и политическа идеология, заради която милиони и милиони човеци през последните 90 години измряха, е просто ей така сменена, без никакво участие на КГБ и ДС? *** Изходът и надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява, че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка, размахвана като дясно пространство, „други партии“ и партии-кошчета за изборен боклук, че точно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение на перманентна национална катастрофа. Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им, после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по хайдушки от кюпа, “ на другаря толкова, на другия другар толкова “ и т.н. *** За теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св. Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем. *** Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България. *** Нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: „Дръжте врага“ и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари – комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по- добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на „народния враг“, конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоатирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обезличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си . *** Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано, другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побират червения прах. *** За сбирщината нахалници, егоисти, кариеристи и негодници, наречена кратко НДСВ, няма какво да говорим, то си е ясно от първата минута. Жертва на тяхното затлъстяване сме всички ние. Грозното тук е падението на окончателно бившия вече цар. Защото, освен че се призна за негодник с актовете си на реституция и своите тайни сметки на първо място, сдружавайки се в замяна с убийците на България, с осакатилите живота на поколения българи червени разбойници, Симеон закла ореола на баща си. Той несимволично уби за втори път жертвите на комунизма, като ги накара да се обърнат в гроба си. Царят легитимира в ЕС кастата на екскомунистическата олигархия, той загроби мечтата на хората да се освободят завинаги от ДС и комунистите, нещо повече, чрез своята политика, той послужи като чудесна почва за неокомунистическия реваншизъм, за амнистията на престъпната ДС-проказа. Царят направи възможно премахването и на малките завоювани позиции срещу комунистите. Сега той има гори и имоти, ама няма четници, няма корона, няма приказката за спасителя в Мадрид. Край. Във филмите за благородници и самураи, за рицари и офицери на честта при подобен край се, случва харакири. Чаша отрова, последен изстрел след тежък размисъл и терзание. Да, ама Царят няма сърце. Той няма и никога не е имал най-малкото намерение за съпричастност към хората в България. Има съпричастност към гадовете в България и ние ги виждаме чудесно в коалицията. Разбира се ,скоро той ще се разболее, ще си замине, ще напише последно обръщение и ще се присъедини в гроба при гробокопачите на България, при Живков, Луканов, при убийците на чичо му, при осквернителите на гроба на баща му, при палачите от Белене, при изродите от ЦК и ДС. И никой няма да плаче, най-малкото пък панайотките… *** Мизерия за населението, мизерстващи пенсионери, поддържани от емигрантите, мизерстващи цигани, изоставени в помията на първобитното скотско битуване, лъгани простодушни турци, превърнати (каква ирония) в покорна рая. И на всичко това отсреща стои лъщящата от самодоволна мас каста на бившите комунисти. Огледайте ги. Проследете фамилиите им до 1944-та. Проследете кой на кого е син, кой откъде се е пръкнал. *** Натрапването на Борисов като следващ лидер от дс-организаторите на прехода започна още в началото на милиционерската му кариера. Усещайки липсата на истински силен водач, от чиято пищяща нужда се нуждае фрагментираното в ужасяващ хаос поле на екскомунистическата държавност, тайните( що пък тайни) кукловоди , изнервени от изтъркващата се плоскост на популизма и пропадналата величественост на дедото на Симеон Хасан Китин Путин, заложиха на числото на Мутъра. И наистина Бойко внезапно бе издокаран в черен кожен шлифер, беше развозван мълниеносно до всяко местопрестъпление, където го очакваха също така развозени мълниеносно фотографи, журналисти , камери, светкавици, а наоколо пушеха изнервено следователите и купчина важни навъсени мъже по сака, гледащи строго към труповете. После Бойко отлиташе с разперените поли на шлифера си към следващата случка, след него хвръкваха и журналистите, а труповете си оставаха в поза на грозна питанка, впрочем те си питат и до днес, ама отговор няма. Сетне натрупаният пиар бе достатъчен държавата да бъде изплашена до смърт от вероятната му ОСТАВКА! Леле каква пукотевица се вдигна около оставката на Бойко Борисов, а когато по-късно и това се случи, май не настъпи краят на света. Но пропагандният сценарий си работеше, щото ДС- кукловодите винаги гледат с десет хода напред, ето го „нашето“ момче вече като кмет, ето го основател на милиционерска партия, ето го в пародийна престрелка пред БТВ с друг генерал, а агенциите методично обявяваха през пет минути за нарастващият му рейтинг. Какво следва в сценария? Какво да следва бе, недругарки и недругари, ми посочете един човек в целия политически елит, който да не е бил издигнат от екскомунистическата дс-мафия. Ще последва бетониране на поразклатената позиция на остаряващите герои на прехода. *** Един милион комунисти с техните семейства, военните, милиционерите и волнонаемните, пазвантите, слугите, цялата тая червясала гмеж изплюска България. Вашата ненаситност и алчност, вашата нужда от кръв за смучене превръщат в живота на хората в живот „втора употреба“. Хората забравиха понятието нова дреха. Пенсионерите се тътрят на пазара в търсене на фалшива храна, развалени зеленчуци и плодове, бъркат по кофите и измират от безобидни заболявания, защото не могат да си купят лекарства. От страната емигрират ежедневно младите българи… *** Нямаше апартаменти по 9000 лв след 1970 г. Тристаен панелен през 1978-ма струваше 14000 лв. През 1987-ма струваше 17500 лв. Двустаен панелен през 1986-та струваше 14500 лв. Виж за другарите сигурно е имало друг ценоразпис. За тях имаше монолитно строителство. По 360 квадрата на Оборище. Продаваха им ги по 12 000 лв. Старите монолитни апартаменти по 180 кв. из центъра , отчуждени от УБО ги продаваха по 10 00 лв. На много добри другари. На свободния пазар апартамент от 120 кв в центъра вървеше през 1969-та по 35 хиляди лв. В провинцията в големите градове цените също скочиха. В Пловдив апартамент 110 кв. с гараж до Тримонциум през 1988-ма струваше 43 000 лв. Началната заплата на учител през 1988-ма година беше 120 лв. На инженер -също. И не МОЖЕШЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА СИ КУПИШ ЖИЛИЩЕ. Трябваше да чакаш 20 години, да трупаш лихвоточки и пр. Жилища и коли ито със заеми, и то на безценица получаваха веднага само подлогите на комунистическия режим. За обикновените трудещи се редът за Лада идваше след 9 години чакане. За Волга се чакаше 12 години. Парите ти ги държеше държавата във влог и си правеше с тях каквото си иска, а на теб ти трупаха лихвоточки. И стотици хиляди семейства останаха без спестявания и с ненужни лихвоточки, *** Е, смъртта е най-добрата приятелка на българския народ, казвал съм го и друг път, тя ще ни избави от озверялата неизлечимоболна от комунистическата чума част от населението. Гледаш ги как се тътрят с побелели кратуни, доволни, че са се нагушили и са оставили зад кървавите си ръце богатства и за правнуци. Иска им се да простим тяхната ненаситна жажда да тъпчат, грабят и убиват, да махнем великодушно с ръка и да „забравим некрофилията, негативизма, и гледаме напред, не назад, да гледаме нагоре, не надолу и да протегнем просяшки ръка – да хванем поне това което Бог ни е отредил!“ …, щото тук те не ти оставят нищо да хванеш. Обаче тлъстата черна земя ги зове, отгоре – картонена пирамидка с петолъчка, а долу -озъбен неандерталски череп, под сплъстената зеленясала четина слизести червеи се провират през пентаграмните улеи на челата им. Милиони червени трупове, недругарки и недругари… не щат да умират, скърцат ядно, гневят се, че не получават милост, искат индулгенция, но договорът със Сатаната е подпечатан надлежно с партийна клетва в комунистическите им книжки. *** Когато обезцениха спестяванията, комунистите обезцениха паричния еквивалент на многогодишния труд на цели поколения. Това погуби милиони човешки съдби, съсипа хората и изгони младите. Само за това комунистите и ченгетата трябваше да бъдат избити до крак. Но какво стана? След като народът за пръв път в историята си се вдигна и то мирно! През 87- ма на крак, Костов и кликата около него за пореден път измамиха собствените си избиратели. Излишно е да се говори за чудовищната вина на комунистическите мекерета. Те в момента използват МВР за рекет срещу населението, никакъв контрол върху министъра не се упражнява, а Станишев директно се обляга на милиционерски похвати с това следене с камери. Но народ от плужеци заслужава робски живот. *** Стопанската номенклатура с богатствата си не можеше легално да глътне стопанството на 8 милионна страна през 1989-та. Те излязоха с най-прост бандитски метод. Изтеглиха 12 милиарда, до тях сложиха още 25 милиарда долара от реекспорт на нефт, оръжие, наркотици и продажба на злато. Нашата международна социалистическа специализация рухна след срива на СИВ. И тези копеленца решиха да купят цяла държава с петнайсетина милиарда долара. За тази цел направиха от лева 0,1 ст. ,после 0,001 ст. Нататък вие смятайте. Така спечелиха държавата вече като частна собственост, барабар с робско население. И гледайте – от някогашни прости овчари със скъсани потури на гъза, комунистите днес са най-бързо забокраднелите капиталисти от цялото земно кълбо. Те , които в името на Маркс и Ленин избиха цвета на България, днес са са милиардери и милионери, робовладелци, живеещи и харчещи повече от най-богатите династии по света. Божие дело ли е това, сатанинско ли е, да кажат богомилите. За мен няма друг народ с по-клета история, с по- големи предатели, с по-унизено население, с по-голям погром в душите на хората. *** Бетон бе свещената дума. Циментирани плацове с ламаринени покриви на огромни складове и цехови помещения с прозорци от винкел бяха идеалната мечта на партфункционера. Завод 12, 14, 15…..цимент, цимент и пак цимент, арматурно промениха завинаги цветущи местности в китните поли на планините. То не бе Асеновград, Сопот, Враца, Кремиковци, то не бе Стара Загора, Девня, Златна Панега, то не беше железобетонна яка около всеки град, а днес стърчащи неразрушими грозни чудовища с изпоръждясали врати и прозорци, изтърбушени скелети, планини от железария, ГСМ, бивши военни съоръжения и плацове, плацове, пак развалини, пак коруби от бетон, пак огради, пак изоставени мегаломански проекти. Няма Софийско поле, няма Тракия, няма Струма, няма Бургас- ужасна постиндустриална катастрофична кочина за мръсно производство, вижте само околностите на Златица и ще припаднете. Това беше така наречената международна социалистическа специализация. Мръсното енергоемко производство -тук. Затова и до днес ние нямаме една търговска марка, запазила място на Европейската сцена. Днес пустеят заводите в Правец. Военните цехове правят тенджери. Щото войните вече не се водят с патрони и калашници, нито с гаубици и снаряди. А полигоните за тестване са заели целия подбалкански път с ръждивите си огради и бетонни вишки през метър. Пустеят танковите плацове, няма помощ за африканските преврати. *** Ама сериозно ли се съмнява още някой ,че комунистите са си грабели ,та грабели още от първите дни на властта, още ли някой се съмнява, че между тях е имало “ истински комунисти“? Че кой от вас не е чувал от поне един познат познатия рефрен:“ той беше честен комунист, затова го ликвидираха“ или „Той беше честен комунист и си остана беден с едно двустайно жилище“. Познато ли ви е? Ами точно тези декларации сами по себе си са достатъчни да срутят цялата фалшива идеалистична фасада на екскомунистическата носталгия, с която сега озлобените бивши слуги на червените феодали замерят обществото, безсилни да спрат срутването на една грозна история от сатанинска жестокост и омраза. Преображението им в капиталисти за десет минути без ни най-малки угризения просто извади на показ цялата куха и лъжовна демагогия , с която ни заливаха денонощно от радиото, вестниците, екраните. Няма честен комунист, както няма и честен разбойник и убиец. Лекотата , с която партийните вождове и милиционерите си разпределиха държавната плячка доказва що за животни е раждала, ражда и сега българската майка разбойническа. *** Едва седем-осем хиляди са оцелелите от осемдесетте хиляди лагерници, минали през кървавите звероломни на концлагерите в България. И повечето от тях са се споминали няколко години по-късно. Малцината преживели по-дълго време май нещо не са били съвсем истински репресирани, те си знаят защо. Аз бях потресен през 1978-ма година от разказите на бивш затворник от Белене, присъствал на смъртта на чичо ми. Гледах го – развалина на 52 години, а изглеждаше на осемдесет, без зъби, с разкривени обувки и окъсан балтон, с угаснал поглед, никога нищо престъпно не е правил, просто баща му имал строителна фирма, отначало работел като техник до 47-ма, а после и за него дошли с джипката… И сега ще мътим по вестника с 50 годишно закъснение какво взели някога комунистите и къде го похарчили. Бе те взеха единствения живот на милионите измъчени поколения българи, живяли през комунистическата чума, сега ще се вълнуваме за „Тексим“. Думи нямам… *** Има и един още лек въпрос, за който обаче никой не се сеща сега – какво са гепили другарите след 1944-та. Щото по това време у нас си е имало банки, имало си е спестявания, имало е , разбира се, и изнудване: „Дай валутата, че мамицата ви разгонваме фамилна“ . И валутата е взета без никакви затруднения, взети са скъпоценности, експроприирани са огромни количества ценности, накити, злато, картини, предмети и техника, автомобили и камиони, автобуси и мотоциклети, селскостопански машини, къщи, сгради, медицинско оборудване от лекарските кабинети, цялата собственост на бившите съюзнически легации, колосални количества стоки от складовете заминали директно с руските камиони още първата седмица, дрехи, бельо дори, ръчен багаж, пръстени, табакери, дори порцелановите нощни гърнета от двореца все още седят у наследниците на един другар… Мебели с резбована кожа, бюфети с дърворезба и мраморни плотове, кристални огледала, кожени дрехи, платове, огромни количества храни, тютюни, обувки… Грабежът е бил колосален, само от семействата на стоте хиляди, избити през първата година след 9-ти септември си представете какво е отмъкнато и как са изнудвани роднините да дават , за да запазят живота си. Вярно е, че с кръв взеха властта, но грабежите не стихвали и масовата истерия парализирала нормалните хора. Достатъчно било да се появиш с бомбе и балтон от хубав плат и почти сигурно ти било привикването от отрядниците. Червената чума прекъснала пъпната връв на живота… А после започнала познатата рецепта с терора, глад, купони, нощни арести, шпиономания, обвинения: „Този е враг, да го ликвидираме“, целият инструментариум на гнусния сталинистки режим тук се практикуваше до последно, щото култът към личността беше дребна гаргарка с размаха на живкковизма. И никакви истини няма да излязат изцяло, 99% от архивите са унищожени, езиците са млъкнали и всичко ще се стоварва върху мъртвите велможи, пукнали на свобода без възмездие. Затова са толкова силни икономически и техните наследници, 60-годишен зверски грабеж си е това, не е шега. Идеята за тарикатски капитализъм зад граница никак не е тормозел другарските кръгове, те ни най-малко не са имали някакви скруполи относно идеологическите противоречия. Демагогията на комунистическите лозунги, стоящи и до днес с неизличената боя по забутаните селски постройки имаше само една функция – да зомбира робите на социализма. Цялата извратена същност на комунистическия строй се криеше точно в това. *** Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към „електоралните единици“ дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност. *** Ала целият пладнешки грабеж, старателно направен с една едничка цел – запазване на икономическото господство на комунистическата банда след метаморфозата, надхвърля и най- грандиозното въображение с размаха си. Представете си само начина за приватизация на предприятията с доказана печалба, докарвани до фалит, за да може местният комунистически феодал и бандата му да си ги присвояват без пари. Разходете се из бившата индустриална зона зад София Север днес и си припомнете изпочупените до скоро халета, разграбените дворове, запустелите и уж „безстопанствени“ заводски цехове. Днес като по някакво извънземно чудо там са блеснали модерни архитектурни комплекси, сякаш изневиделица някой е снесъл 25 милиарда долара (има си хас), там ще видиш супермодерно оборудване ,нови съоръжения и камиони, а с изненада ще установиш, че цялото това икономическо чудо, кой знае като как, е собственост тъкмо на ексноменклатурчиците-комунисти . Но схемите за грабеж в неоробовладелския строй, наречен хуманно „социализъм“ в самата рОдина си бяха екстра измислени. Например грабежа от безплатната експлоатация. Я кажете как си обяснявате робията в строителните войски? А робията в „бригадите“, толкова любимо изобретение на комунистическите велможи. Или наложената „ценност“ да работиш безплатно като луд при фиксирана заплата , за да се „преизпълни план, другарки и другари“. И бачкаторите си скъсваха ръцете от наднормено производство, а в замяна получаваха през август карти в тенекиените бунгала в Ахтопол. Ама само част от тях, останалите си караха отпуската през октомври и ноември. А имаше и друга хитра ангария, наречена „Ленински съботници“. *** За цялата гадост в България има само една първопричина и аз услужливо ти я посочвам- „преустройството на БКП“. Посочвам ти сбито и пресбито причините за изключителното ни уникално статукво да сме все последни в Европа и света, посочвам ти кои са точно гадовете. И ти напомням, че те са си същите разбойници от 60 години насам. И ти посочвам единствения начин да се оправим. Като непрекъснато им натякваме какви са, как станаха капиталисти, какво сътвориха и със съдбите на хората, и с икономиката… *** Победата на 9-ти септември отеква и до днес, недругарки и недругари, комунистите спечелиха и трите битки срещу собствения си народ, днес търбусите на червените дейци са затлъстели от самодоволство. Те нагло ви казват в очите: преебахме ви и вашите деца и внуци сме преебали вече. Ще ви газим, вие сте нашите сънародници, няма кого другиго да тъпчем и унищожаваме, вашите животи са наша собственост.
  11. "ДС и КГБ са режисьорите на Унищожението на Българският народ и на България" https://frognews.bg/politika/kgb-rejisjorite-promianata.html Проблемът е в това, че бетонираните червени тикви всъщност не съзнават, че комунизмът е огледалният образ на фашизма. Така, че подобни поплювковци като този, размахващ зверствата на фашистите е добре да споменават и зверствата на комунистите. Но като имаме предвид, че мозъците на въпросните червени динозаври са тотално промити и вкаменени, можем да си обясним не само премълчаването на престъпленията комунистически, но и безрезервната им подкрепа в продължение на 20 години на червените капиталисти и олигарси, ограбили тотално държавата. ДС и КГБ са режисьорите на промяната Службите в бившите соц.-страни в комбина с КГБ свалиха старите комунистически вождове. Петър Бояджиев* За да се осмисли и разбере състоянието на българското общество днес, 20 години след рухването на Берлинската стена и разпадането на съветската империя, безспорно е необходимо да се познава добре това, което е ставало вън и около България. Темата и думата перестройка имат предистория и не идват от нищото. В рамките на съветската империя по дефиниция съществуват две сфери в общественото пространство на обектите на социализма, в която основно място заема бруталната пропаганда, и от друга – на имащите не само право, но и задължение да знаят истината, каквато и да е тя, за да могат да упражняват властта. Първите, които знаят и чувстват разлагането на империята, са от сферата на информацията, в случая КГБ. В началото на 80-те години Андропов от шеф на КГБ получава най-висшата позиция в империята – генерален секретар. Той прави анкета, известна като доклада на Новосибирск, натоварен да оцени съветската икономика и продуктивност. По това подобие, относително по-късно, българските комунисти създават такъв екип, който да направи същото. Заключенията на съветската анкета са убийствени за империята. Във всички ключови области има непреодолимо изоставяне. Преждевременната смърт на Андропов забавя с малко обръщането на съветските лидери към реалностите. С идването на неговия възпитаник Горбачев срещата лице в лице с реалността е много по-раматична и стряскаща за съветските ръководители. Свидетелствата от онази епоха, че съветските ръководители осъзнават с пълна сила катастрофалното икономическо състояние на своята държава и огромното разминаване между пропагандните клишета и релността, са многобройни и надеждни. Изводът, до който са стигнали, е суров. Или достъп до публични кредити от Запад с цената на всякакви отстъпки, или смърт за империята с всички последствия за тях, но и за целия свят. Изключително много са свидетелствата от онази епоха за огромното значение, което ръководителите на съветската империя са придавали на усилията си да спечелят доверието на западните сили с много реални и принципни отстъпки срещу достъпа до заветното спасение. Отстраняването на старите ръководства в сателитните страни е едно от условията. Всъщност имаше 4 проблематични държави – Румъния, Източна Германия, Чехословакия и България. През онези години в Румъния се прави вътрешно-партиен преврат под организацията и контрола на голям контингент представители на ГРУ и КГБ. Най-отвратителното – избитите над хиляда жертви от уж блуждаещите и криещи се сили на секуритат. Тези хора са избивани методично по сценаий и указание на превратаджиите, за да се създаде обстановка на страхова психоза и несигурност с цел осигуряване на време и условия за завземането на властта от превратаджиите и да се предотврати и най-малката възможност властта да попадне в неконтролирани от КГБ и ГРУ румънци. Миналата година, по повод 20-годишнината от падането на режима в северната ни съседка бяха направени редица филми и публикации, които показват как сталинистката групировка в румънската комунистическа партия е около ИЛИЕСКУ с решаващата подкрепа на ГРУ и КГБ. По време на моите разговори с Живков през 1992 година съзнателно го провокирах с наивния въпрос защо като опитен в апаратните игри така лесно е изпуснал властта. Наивността на въпроса го провокира към истинност: „Kаква власт бе, каква власт съм имал. Кой ми я даде тази власт – съветите. Те ми я дадоха и те си я взеха. Какво можех да направя аз повече, опитах да ги убедя да ме оставят и да сменят решението си, но те ми казаха, че не подлежи на обжалване и е дефинитивно. Какво повече можех да направя. Аз да не съм като онзи лудия Чеушеско да ме стреля?” В съседна Югославия развитията и проблемите нямат нищо общо с българските. България е част от съветската империя и е изключително вярна, предана и всеотдайна и отвсякъде обвързана. Югославия не беше част от СССР, като самата тя имаше елементи на империя, имайки предвид нейния административно признат многонационален състав. Вследствие на това след събуждането на националния проблем, в резултат на разпада на съвтската империя, започна и разделянето на Югославия, което за съжаление се оказа неизбежно. Но да се разглеждат отношенията между християни и мюсюлмани в България по същия начин, както в западната ни съседка и да се говори за предотвратен косовски сценарий, не е нищо друго освен нагла шарлатания на хора с гузни съвести които искат да използуват доколкото съществува ниската грамотност на малка част от българите. Всеки разумен и честен човек ще се съгласи, че България беше реално част от съветската империя. Многото шум около искреното желание на висшата комунистическа каста, която искаше да отиде малко по-далеч от реалността и да го короняса юридически, няма голямо значение. Ако това е било в интерес на съветската империя, то съветското политбюро е нямало да чака своите подчинени, за да му правят предложение да станат 16-та република, а чисто и просто е щяло да им разпореди. Важно е фактическото положение. Според признанията лично на предпоследния съветски избраник за управител на България – Тодор Живков, записът е запазен и автентичен, съветското политбюро през целия период е определяло самостоятелно управителя на България. Така е било и със следващия, в случая Петър Младенов и изместилия го поради кариеристични мотиви Андрей Луканов. До тук надявам се историческата истина за всеки разумен и честен човек е изяснена недвусмислено. Тоест, т. нар.10-то ноемврийски пленум на БКП от 1989 година не е нещо повече от прякото подчинение и изпълнение на волята на СССР. Тодор Живков и комунистическото ръководство са напълно наясно, че страната реално се намира в по-катастрофално финансово състояние от „митрополията” на империята. Но България е малка страна и комунистическото ръководство кърпи положението с краткосрочни кредити при изключително неизгодни усливия. Последните години излязоха някои информации, че Живков дори е сюрпризирал Щраус с въпрос, какво би се искало от него, за да стане страната ни член на Европейската общност. Колкото и несериозно да е това, не е изключено. Тези малки васали, които са си получили властта от Москва, усещаха първи, че медените им години с СССР са минало. Усещаха, че ще бъдат похарчени скоро в името на своята собствена защита. Те бяха готови да се продадат на всекиго, стига да имаше кой да ги купи и защити „транзакцията”. Наистина е било доста наивно от страна на Живков да се надява, че ще намери купувач и спасител, но когато си в такава безпътица, и нулевият шанс е нещо. В интервюто, което той дава пред Румяна Узунова, ясно говори за някакво секретно решение номер 6, прилагането на което според него е осуетено от предал ги на съветите български комунист. Разбира се, че става дума за Андрей Луканов. Тогавашните силни Желев и Луканов направиха всичко, което беше по силите им интервюто да не види бял свят, но в крайна сметка успяхме да го съхраним за по-късно. Въпросът с откриването на това секретно решение в архивите на БКП e и важен, и интересен. Един бегъл поглед първо ни дава убеждението, че досега е направено всичко възможно съществуващите архивни документи на партията на ДС и други държавни институции да останат под контрол на манипулирани чрез миналото си хора. В това число влиза и пожарът в партийния дом, организиран от част от самообявилите се реформатори. Твърдението на Живков не е за пренебрегване, като се знае вече, че и Хоникер се е опитвал да се продаде директно на Хелмут Кол, разбирайки, че Михаил Горбачев ще го изтъргува. Около 10-ти ноемри 1989 година няма никаква мистерия. Горбачев се подготвя за изключително важната за бъдещето на империята среща в Малта на 3-ти декември. Той няма никакъв интерес да отива с празни ръце и голи обещания. Трябва да се дадат реални доказателства. Става въпрос за оцеляването на империята. Тя е по-добре да се свие в границите си и да се освободи от една част вместо да изчезне напълно. Така че т.нар. реформатори не са нищо друго освен дълбоко уплашени, спасявайки се от потъващия кораб, плъхове. На Живков никога не му е минавало в главата да се съпротивлява със сила, тъй като няма на какво да се опре. Единствено си е мечтаел за това, и то при условие, че има „кпувачи”. Жалки и смешни мечти. Позицията на освободилите се от бремето на бившия първи секретар на партията е ясна и разбираема. Те хвърлят всички грехове на довчерашния му чорбаджия, обличат белите костюми и дори търсят благодарност от хората, че са им дали свободата. Доста време преди 10-ти ноември 1989 година в България има хора, които знаят по един или друг начин, че полето за силово маневриране на Живков е силно ограничено. Дори и да не го знаят, те са имали волята и куража да изразят своята позиция на неприемане на комунизма и при много по-неблагоприятни условия. Тогава само определен малък кръг около тях бе в течение, както и самите „палачи”. Сега разликата е, че първо те могат да разчитат на пълната подкрепа на своите приятели и съмишленици, които вече се намират от другата страна на желязната завеса, която започва да става все по-тънка и по-тънка докато накрая на датата 3-ти декември 1989 година самият император Михаил Горбачев обявява в Малта края й. Някои хора получават възможността да общуват със западното обществено мнение чрез свои приятели и от ред неправителствени организации. Получават възможността да казват и на своите сънародници, които се намират в България, какво мислят и правят през излъчваните на български език западни радиостанции. Поради международното развитие на политиката „пазачите” на комунистическата истина са принудени да прекратят заглушаването на радиопредаванията. „Вие ни искате кредити, защото сте нямали пари, а харчите колосални суми за заглушаване”, казваха западните държави. Питаха България къде е логиката във всичко това. Какво не прави надеждата, че все пак ще се доберат до заветните спаситални кредити и по този начин ще спасят поне нещо от горящата под краката им къща. От доста време са се простили с мисълта, че могат да спасят всичко, но поне гръбнакът си – макар и вече поопоскан. Българите, за които споменавам, са организирани в 3 групи. Правозащитна - НДЗПЧ, синдикална – ПОДКРЕПА и религиозна – Комитет за защита на религиозните ценности. Това са трите организации, за които със сигурност може да се твърди, че възникването им е акт извън контрола, както на местните пазачи от ДС, така и на представителите на „митрополията”, която отговаря за сигурността, в случаят КГБ. Отношението на официалните власти към активистите на всички тези органозации е, на първо място – натиск в рамките на възможното заради международните фактори и второ – неимоверните усилия за инфилтриране и по този начин поставянето им под контрол и тяхното неутрализиране. На този фон не е съвсем ясна позицията и генезисът на една друга част от вътрешнопартийната опозиция, която се легитимира като такава доста предс реформаторите-превратаджии от БКП. На 3-ти ноември 1988 година тя се появи под формата на клуб за подкрепа на преустройството, който не е за демокрация или за човешки права. Той ясно иска да подкрепя и развива преустройството. Клубът се появява три месеца след еквивалента си в Москва. Очерталите се като антикомунистически и прозападно ориентирани организации са се изявили, действат и имат подкрепата на западните медии, неправителствени организации и на някои дипломати в София. Те не предлагат подпомагане на прустройството, а го консумират заедно със своите права. Веднага след като научават представителите на тези 3 организации за обявяването на клуба, се свързват с хора от него, включително и Желю Желев, и им предлагат сътрудничество и координация. Въпреки, че около половината членове на клуба са хора от БКП, активистите на организациите смятат, че в рамките на плурализма има място за координация. Смятат, че противникът е общ и т.н. Представителите на клуба отказват всякакъв контакт, но по-късно приемат самообявилите се за раформатори и започват дълго и сериозно сътрудничество помежду си. Тези хора също не дават и дума да се спомене за участие в една или друга форма на представителите на Москва в събитията в София. Първо приемат, че спасяващите се плъхове са реформатори. Второ, отричат каквото и да е участие на съветските прредставители, както в театралната постановка, наречена преврат, така и в учредяването на клуба за пренасянето на съветската перестройка в България. Имам многобройни лични и задълбочени впечатление от не малък брой изявени представители на този клуб. Едва ли не под сурдинка се признава, че своеобразната организация е възникнала под въздействието на техни съветски приятели интелектуалци. Никой досега сериозно не засяга въпроса как са гледали на клуба официалните съветски съветници от КГБ, които са натоварени да провеждат политическата линия на съветското политбюро, но с характерните за сенчестите служби методи. Само мъгляво тук и там се подхвърлят разни трохи. Този въпрос е от изключителна важност в светлината на многобройните вече разкрития и публикации по темата за други страни. Установено е, че представителите на КГБ са имали линия на изкарване в общественото пространство на подобни организации, за да подготвят условия за оказване на въздействие и контрол върху обществените процеси, които неизбежно предстоят при новата ситуация. В нея най-висшето ръководство на съветската империя категорично се отказва от прилагането на сила при развитието на обществените процеси, както в метрополията, така и в периферията и във васалните страни. Далеч съм от мисълта да мисля, че всички участввали по-рано или по-късно в активността на клуба са знаели или осъзнавали, че зад гърба си имат невидима сенчеста организация. Фактите обаче сочат, че от страна на съветските представители, това е било стратегическа линия на поведение. В едно интервю през 2009 година една от онези колоритни личности от кръга казва: „Чакахме сигнал от центъра – та какво друго можехме да правим”. Отношението към трите организации е доста по-различно. Те не само, че не се вписват в посоката, в която искат братските служби /а и местните такива/, но нещо повече – рискуват да попречат сериозно на бъдещото развитие. И тъй като отстраняването със сила вече е забранено, а инициативата е изпусната, остава единствената класическа стратегия – инфилтрирането с всичко, което следва от този процес. На 18-ти ноември има организиран от съветските съветници митинг в подкрепа на плъховете пред църквата Александър Невски. Никой не е в състояние точно да каже кой как го подготвя и кой определя имащите право на „интервенция”. Когато основателят на правозащитната организация Илия Минев се явява и поисква да каже някоя дума с привидно наивното „абе, нали ще правим демокрация, нека и аз да кажа няколко думи”, назначеният не знам от кого Анжел Вагенщайн /добър приятел на Маркус Волф/ му отвръща вулгарно с думите: „тази демокрация не е за теб”. Бедният комунист Вагенщайн не успява да си изпълни задълженията както трябва. Може би е бил доста раздразнен, защото въпреки подготовката и предназначението на митинга, без интервенцията на Илия – контролът е изгубен и антикомунистическата му насоченост взима превес. Малко по-късно Петър Младенов се жалва пред ръководството на МВР. Точните му думи са: „Вярно е, че ние имаме добра и силна партия. Обаче се оказа, че и тя в крайна степен е била обезверена и пасивна … И сега, когато трябваше да се премерят сили между неформали и партия, която има над 800 хил. членове, изведнъж се огъна. На митинг от 50 хил. души сигурно 15 хил. са били членове на партията. Ще излязат десетина или стотина, заради което няма да можем да овладеем положението”. Това ще се случва още много пъти в последващото развитие и винаги в последния момент резерва от внедрени решава крайния резултат. За прдставителите на силите за сигурност на митрополията са ясни няколко неща. Те знаят, че са лишени от един от традиционните си методи – грубото и явно насилие. Дават си ясна сметка, че отрицаталната енергия, която хората десетилетия са трупали, ще започне да се освобождава паралелно с освобождаването от страха. Те знаят, че за бъдеще, ако не успеят да я канализират и я поставят под котрол, едва ли ще могат да берат плодовете на своята стратегия. Условието да бъдат поставени под контрол тези нови и неизбежни процеси е също условие за оцеляване в новата ситуация и в нови форми. Въпреки включвчнето на клуба като реално подкрепление на официалните реформатори, следващите събития показаха, че те преживяха много провали и неуспехи. А какво би се случило, ако операцията 10-ти ноември, неизбежно беше заварила България само с автентичните три организации. Не съм гадател, още по-малко пропок, но оставям на читателят да прецени дали обстановката би била по-различна. Аз смятам, че щеше. Във всеки случай това си е низ от битки, които са част от една дълга и сложна война за свободата на един млад, зелен и неукрепнал народ. Война в една изключително трудна и не дотам благоприятна географска точка на планетата. За съжаление и днес, повече от 20 години след събитията, в България не се говори нищо сериозно по темата. Има явен опит страната да се превърне отново в остров на неистините. Да се фалшифицират по един или друг начин както фактите, така и това, което се е целяло с реализацията им. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско. Защо Бояджиев, Който е Антикомунист и пострадал от БКП стана кандидат - премиер на комунистите.? Как така един политзатворник и беглец се познава с ръководството на БКП, та това ръководство го издига за премиер? "1988-1990 година аз живеех и учех в Москва" и т.н. .................................................. Бел.авт: Другарю Бояджиев, виждате ли какво става другарю Бояджиев.Народа е казал:ШИЛО В ТОРБА НЕ СЕДИ...? * Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името "Демократа". Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС. Много взе да се споменава Ал. Цанков. Да си спомним кой е той.Като младеж Александър Цанков членува в Българската работническа социлдемократическа партия-БРСДП. Когато партията се разцепва минава към течението на широките социалисти, напускайки го през 1907 година. Цанков се обявява за създаване на „върховен стопански комитет“, който да изготвя стопански планове, и за национализация на определени икономически сфери. Той заявява, че „социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията, малко социалистическа“. Сътрудничи на Благоев В мемоарите „Моето време” написани далече от родината си към края на жизнения си път и знаейки че няма да види отново България той пише: “Аз нося и поемам отговорността за всички мои дела. Не се оправдавам, защото както казва една френска поговорка “Който се извинява, се обвинява”, моята отговорност е политическа, но на комунистите и техните агенти е криминална... Нашите комунисти ме наричаха “кръволок” и нарекоха моя режим кървав, след 9. IX.1944 г. го нарекоха и “фашистки”, а мене чут ли не ме изкарват за родоначалник на фашизма – първия и най-голям фашист. Защо? Защото съм потушил “народното въстание” в Берковския и Фердинандския край... на ония, които обираха магазините, касите на общините, железопътните гари и избиваха невинни хора – “фашисти”. 30 хиляди души – се сочи от деветосептемврийските герои, от комунистите – били убити. Жертвите на бунта са между 1 500 – 1 700 души, официално установени, и то от двете страни – на бунтовниците и на властта.” /стр. 261 – 263/ Днес пророчеството на проф. Александър Цанков, “колкото и да продължи комунистическата тирания, тя ще рухне и България отново ще се завърне в семейството на цивилизованите държави!” е сбъднато. Отива си от този свят със скромната самооценка: “Аз се чувствам горд, че успях за един период от 20 години да преградя пътя на комунизма в България и до 1944 г. да спася страната от нахлуването на червената прокоба!” И все пак не трябва да одобряваме нито неговите методи, нито методите на противниците му за слагането на порядък в страната - може би точно те са причината за толкова години лутане.
  12. kalansuv

    Linux - обща дискусия 3

    Това си играх от сутринта до сега. Fedora 28 Test Net install - инсталира се лесно и приятно за разлика от предишните версии. Имах проблем с разпознаване на моята въведена парола и не можах да я разуча. 600MB Ubuntu 18.04 MATE Test. - нищо общо с Убунту 16.04 МАТЕ 1.12. Не съм свикнал с такова МАТЕ. Хубави и голями знаменца в горната лента в дясно. Разпозна ми принтера. 2.0 GB Qubes-R4.0-x64 4,6 GB DVD ISO- Xfce базирано, пише на Дебиан, инсталира се, като CentOS и се добавят софтуер с YasT или Yum. Идва без никакъв софтуер. Само с възможност за настройки. Не съм добавял софтуер. Не ми хареса. Няма Български език. 4,6 GB POP-os 18.04 amd64-intel-12 1,7 GB Няма поддръжка на Български език. Старото GNOME с четирите големи икони в ляво. Има Собствен и интересен софтуерен център. 1,7 GB Nix OS graphical 18.03.131768.a.74969256bO x64 Не можах да го инсталирам, нито да го подкарам. Излиза команден ред. 1,1 GB. 2 диска с RHEL v7.4 workstation Net install- не можах да задам огледалото, защото не го зная. 500MB. 2 диска с RHEL v7.4 Workstation. Проблем с активацията и проблем с разпознаването на собствената зададена парола. Инсталирах го, но не можах да го разгледам. 4.6 GB. Има Български език. antix-17x64 full- не можах да се справя с разделянето на диска. Инсталирах го. Няма Български език. Не ми хареса. Странна инсталация. 818 MB. Artix-lxqt- 2018-01-08 x64. Инсталация необичайна. Инсталирах го. Странен софтуер- нищо познато. Не ми харесва. Не си заслужава. 750MB. В момента: Backbox-5.1 amd 64 Официална реклама. Ubuntu+ Hack Tool. Нещо си изтрих Tor browser от терминала без да искам. Много странен софтуер има. В горната лява част. Отдясно категорийте, а отляво софтуера на цял прозорец. Убунту ми е познато, но не ми харесва. Има Български език. Няма надпис или флагове за смяна на клавиатурата. 2.3 GB DVD. засега продължавам с изпробването на различни линукс дистрибуции. Снимки не давам. Ако желаете ще пиша мнение за всеки Линукс, който съм инсталирал и изпровал. Инсталирам ги и ги пробвам Без Виртуална машина. Засега 12 диска с изпробваните линукс дистрибуции отиват в коша за смет. Извинявам се за глупостите.
  13. kalansuv

    Linux - обща дискусия 3

    Не. Не е с Windows. Само с Убунту МАТЕ 16.04 е. Отиваш на началният екран- приветстващият. Оттам инсталираш Sinaptik. Отиваш в Синаптик на игри 3 дяла и наука 2 дяла. Маркираш с Shift от най- горното до най- долното. Десен бутон. Проверяваш за червено маркирани квадратчета, който ги размаркирваш. И инсталираш. Само за Игри и Наука не стигат 120 GB. SSD. А има и още интригуващи неща. Извинявам ти се за глупавите и лошите съвети, който давам. Синаптик ще ти изпише с червено кое си противоречи. Трябва да го запомниш и размаркираш. Успех.
  14. kalansuv

    Снимки на Вашия Linux - част 2

    Би ли дал пример как да си направя собствен базиран десктоп МАТЕ 1.12. Например на Цент ОС или друга КДЕ базирана. Много ми харесва в горния ляв ъгъл да имам Програми, Места, Система. Не разбрах коментарът Ви за PPA на Убунту МАТЕ за в бъдеще.
  15. kalansuv

    Linux - обща дискусия 3

    Да. По- твоят начин е правилно. Но при мен SSD не му достига капацитете за всичкият софтуер, който искам да инсталирам и се чудя, какво да правя. Нямам си работа. Правя си опити и си играя. Експерементирам за удоволствие. Като се счупи Кула Компютър отива на сервиз. Най- много да прежаля 200 лв.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.