Премини към съдържанието

cassiopeia walk-in

Потребител
  • Публикации

    2194
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

14 Добра репутация

Всичко за cassiopeia walk-in

  • Титла
    ЕЛ

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. cassiopeia walk-in

    jr

    http://soros2.blogspot.com/2009/09/15-2009.html Това, което правим сега е, че взимаме парите от кадърните хора и ги даваме на некадърните хора, като им казваме „сега може да се конкурирате с кадърните с техните пари” описва ситуацията Роджърс.
  2. http://soros2.blogspot.com/2009/08/xviii.html Слуховете от Париж за "хартиеният успех" на Джон Лоу, поощрили и английското правителство, самите банкери и търговски деятели към по-голям размах, така че предложението на краля било прието сравнително добре. Джон Лоу от Париж, сам накупил акции за около 1.5 милиона лири, ползвайки подставени лица. Слуховете само влошавали нещата, защото директорите на компанията, сами тлъсти акционери обещавали едва ли не планини от злато и сребро на наивниците. Разисквали се всякакви търговски слухове и небивалици като цаците сами започвали да си вярват, че ше текат реки от злато, въпреки, че Испания нямала никакви намерение да допускали английски кораби в Америка. В март цените на акциите стигнали 380 лири, април 400 и продължавали да се качват. Още повече от Париж почнали да пристигат лоши слухове за провала на Лоу във Франция(рухване на пирамидата). За Робърт Уолпол и някой от лордовете било кристално ясно, че събитията от Париж, най-вероятно ще се повторят и в Лондон. На тези които предупреждавали за пирамидата казвали да си затварят устата, да не всяват излишна паника и, че "Тук нещата са съвсем различни от тези там". Заедно с някой добри компании обаче се появили и всякакви мошеници. Пръкнали се поне още 100, 200 компании и компанийки които предлагали като своя дейност какво ли не. Ето и някой от компаниите "бъбълс" търгуващи се в Лондон по време на големия борсов бум в 1720г. Компания за превръщане на живака в ковък метал. Компания за строеж на болници за извънбрачни деца. Компания за строеж и използване на вечен двигател. Компания за осигуряване трудова заетост на бедните. Компания за дейност която щяла да бъде казана по-късно. Компания за по-добро лечение на венерически болести и т. н. Появила се дори компания която гарантирала много голяма изгода на всеки вложил пари в акациите и, но чиято дейност още била търговска тайна. При откриването на офиса и в Корнхил нейния притежател, веднага бил атакуван от алчни инвеститори и за 4-5 часа успял да събере значителна сума с която още същата нощ напуснал благоразумно страната Друг пък предлагал разрешителни (нещо като днешните депозитарни разписки) даващи право на притежателя им да си закупи акции. Компанията щяла да шие брезентови платна за военния флот. Смешното в случая е обаче, че самите разрешителни са били най-обикновени карти за игра, обаче инвеститорите ги разграбили като топъл хляб. Защо, вероятно и опитен психолог специализирал в лудница би се затруднил да отговори?! Беше голямо тичане от едно кафене до друго за записване на акции, за подписване без да се проверяват проспектите. Общото правило гласеше " Дайте ни, за бога, да запишеми подпишем нещо, все едно какво!" всички били увлечени в спекулациите, а ловки мошеници гребели с пълни шепи злато от наивниците. Не малка част от новите компании били с поставени на чело видни и популярни личности които да привличат внимание. Уелският принц сам участвал в машинациите начело на Уелската компания за добив на медна руда и слуховете говорели, че е спечелил между 40 000 и 60 000 лири с участието си. Впрочем той проявил благоразумието да изчезне от спекулациите с печалбата си, преди цялата тази история да се размирише. Директорите на компанията се притеснили, че новите дружества отнемат от така ценния свободен капитал и употребили натиск да се закрият всички мошенически компании, надявайки се свободния ресурс да се насочи към тях. На 11 юни крал Джордж I издал прокламация с която заклеймявал нароилите се компании с наясно предназначение като вредни за обществото. Директорите на подобни дружества били заплашени със съд. Хартиените пари все още била много и акциите след спада се качили, като на 24 юни 1720 година отбелязали пика си от над 1100-1150 лири, като после след известна консолидация първо плавно, а после по-бързо започнали да падат. В разгара обаче, на борсовия измама било изчислено, че общата курсова стойност на акциите търгувани тогава в Англия била някъде около 400-600 златни милиона лири(5 пъти повече от всички пари в брой в цяла Европа ) само в една малка част била покрита с пари всичко останало е било един мехур на илюзии и очаквания. Въпреки обещанията за тлъст дивидент от 30% който щял да се раздава на Коледа, акциите падали, още повече се носели слухове, че много от директорите на компанията продават своите. Много хора се запитали, щом дори компанията на Уелския принц е спряна, дали всички други акции на борсата струват нещо. Някой спекуланти теглили кредити заради акции фалирали на бързо, а банките раздавали кредити или ипотекирали имоти, почнали да се задъхват. Много банки фалирали, дори тези не участващи в машинациите поели негативите от кризата и даже Банк ъф Ингланд изпаднала за известно време в затруднения. Много хора загубили парите си до последното пени и потънали в дългове, а някой значителна част от тях. Придворния лекар на краля Хамилтън загубил около 80 000 лири, поетът Александър Поуп загубил в спекулациите половината си богатство, журналиста и писателя Даниел Дефо също имал сериозна загуба, след която започнал да пише за борсата като за свърталище на мошеници и до края на живота си заклеймявал борсовата търговия. Пред опасност от метеж парламентаристите решили да поработят, но още в първите дни дори на тях, обръгнали на всякакви далаверите, им се изправила косата. Цели страници от книжата на компанията за южните морета липсвали. На други пък имало изтрити имена, а чиновници от компанията били затрили нарочно цели купища документи. Един от секретарите на компанията казал пред комисията "Ако разкрия което знам, сцените ще изненадат цял свят" - Естествено не го разкрил, но под краката на финансовия министър Джон Ейслейби запарило и той запрашил за Франция където малко преди това избягал вече и Найт счетоводителя на "Компанията за южните морета". Разследването в парламента не дало много големи резултати. Уви прекалено много хора били замесени, за да излезе цялата истина наяве.
  3. cassiopeia walk-in

    too big to jail

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/blog-post_4077.html Сорос препоръчва под надзора на Управлението за федерален резерв на САЩ да се предприеме процедура за обявяване на банкрут на онези банки, които са водили погрешна политика на пазара на ипотечни кредити и сега отказват да признаят грешките си.
  4. cassiopeia walk-in

    бридж

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Джими Кейн, бивш шеф на Bear Stearns Председателят на уолстрийтската банка стана известен с това, че продължи да играе бридж в турнир в Детройт, докато компанията му потъваше. Доверието в банката се изпари веднага щом два от хедж фондовете й се сринаха и претърпя огромни загуби по жилищните кредити. Кейн продаде дела си в компанията след сделката с JP Morgan и получи за него $60 млн.
  5. http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Стан О'Нийл, бивш директор на Merrill Lynch О'Нийл се превърна в една от най-известните жертви на кредитния крънч, след като загуби доверието на Управителния съвет на банката в края на 2007 г. При назначаването си на високия пост четири години по-рано първият афроамерикански управител на уолстрийтска фирма обеща да промени консервативния имидж на банката. Малко преди да напусне, Merrill бе обявила близо $8 млрд. лош дълг заради утежняването на кредитните пазари и инвестициите в недвижими имоти.
  6. cassiopeia walk-in

    оранжевият

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Анджело Мозило, Countrywide Financial Известен като „оранжевия“ заради лъскавия си тен, Мозило беше председател и изпълнителен директор на най-голямата банка за високорискови кредити, спасена от фалит благодарение на Bank of America.
  7. cassiopeia walk-in

    cdo

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Люис Раниери „Кръстникът“ на ипотечното финансиране, който пръв въведе облигациите, обезпечени с ипотеки, през 80-те години. Известен с фразата „Ипотеките са математика“, Раниери създаде купища обезпечени дългови облигации. През 2004 г. списание Business Week го нареди до имената на Бил Гейтс и Стийв Джобс като един от най-великите иноватори от последните 75 години.
  8. cassiopeia walk-in

    bear stearns

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Ралф Джиофи и Матю Танин Джиофи и Танин са бивши банкери от Bear Stearns, наскоро уличени в измама, свързана със срива на два хедж фонда миналата година. Това беше и един от първите изстрели, дали старт на кредитния крънч. Те са обвинени, че са излъгали инвеститорите за количеството пари, които са вложили във високорискови ипотечни кредити, както и за това, че тихомълком са изтеглили собствените си вложения, когато ситуацията се е влошила.
  9. cassiopeia walk-in

    заеми за измамници

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Стийв Кроушоу, бивш директор на B&B Отдавна, много отдавна Bradford & Bingley беше една скучновата организация, отпускаща заеми на своите членове за построяване или купуване на жилища. Двама мъже с бомбета следваха един много разумен и надежден подход. През 2004 г. приветливият Кроушоу дойде на власт и сложи край на дотогавашния консервативен бизнес на B&B. Съкрати персонала наполовина и превърна B&B в специализирана компания за ипотеки buy-to-let и самосертифицирани ипотеки, наречени още „заеми на измамници“, защото кандидатите не трябва да доказват редовни доходи. Бизнесът се срина заедно с валутния пазар и заемоискателите на B&B бързо потънаха в дългове. Кроушоу разполага с пенсионен фонд в размер на £1,8 млн.
  10. http://soros2.blogspot.com/2009/08/26.html Закона за местното реинвестиране от 1977 г., според който ипотечните кредитори трябваше да облекчат условията, за да могат заемоискателите с по-лоша социална перспектива да получат ипотечен кредит. Сър Фред Гудуин, бивш изпълнителен директор на RBS Един от любимите бизнесмени на Гордън Браун в добрите времена. Сега пък премиерът казва, че е „ядосан“ на човека, получил званието „Фред Разсипията“ заради стратегията му, причинила на Royal Bank of Scotland загуби за £28 млрд.
  11. cassiopeia walk-in

    ротшилд

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/blog-post_13.html Родшилд : “Купувай, когато навън гърмят оръдия. Продавай, когато чуеш тромпетите.”
  12. cassiopeia walk-in

    china - 2009

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/12.html Според Анди Сиун, известен китайски икономист, икономическият бум на Китай прилича на огромна схема на Понци, която може да доведе до лоши последици за страната. Според него акциите на борсата в Шанхай са надценени с 50 до 100%, а индивидуалните инвеститори влагат парите си безразсъдно, привлечени от силния ръст на индексите през последните месеци. Експертът, който е написал докторска теза за японската криза от 80-те години на миналия век, предупреждава, че съотношението между цените на имотите в Китай и доходите на населението е 7 пъти по-високо от това в САЩ. За покупката на само 1 кв. метър площ в Китай са нужни 3 месечни заплати, което е може би най-високото съотношение в света.
  13. cassiopeia walk-in

    хазарт 1974

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/28-2009-1004.html Спекулантите от германската банка Херщат Кьолнската банка Херщат е малка институция, но нейният срив през 1974 година разтърсва финансовия свят. Последица - в Германия е основан "Фонд за инвеститорска сигурност", променят се и редица закони. През 1971 година рухва валутната система Бретън Уудс, предвиждаща строги правила за обменните курсове на валута. За търговците на девизи това е новост. Те могат да използват минимални промени в обменните курсове, за да реализират големи печалби. Банката Херщат се впуска от самото начало в този бизнес. Особено успешно действа Дани Дател, който започва да работи в банката през 1958 година най-напред като чирак. Банковият институт Херщат е обзет от истинска златна треска. Скоро много от работещите в централата, включително и портиери се впускат в хазартната игра. През 1973 година банката бележи оборот от продажбата на девизи в размер на 24 милиарда марки. Година по-късно обаче спекулациите удрят на камък. Вътрешна проверка в банката установява загуби от половин милиард марки. Информирана е службата за финансов надзор. Главният собственик - концернът Герлинг води преговори с големите Дойче Банк, Дрезднер Банк и Комерцбанк за спасяване на банката Херщат. Още на същия ден надзорната служба нарежда да бъдат закрити филиалите на Херщат в Кьолн и Бон. В този ден загубите възлизат на 480 милиона марки. На следващата сутрин пред банката се разиграват бурни сцени. Клиентите искат да изтеглят вложените пари. Касите обаче са затворени.
  14. http://soros2.blogspot.com/2009/08/28-2009-1004.html Кралицата - Дагмар Бертгес И в Германия много инвеститори се подлъгаха по финансова пирамида, например по тази на Дамара Бертгес, която се представя като президентка на European Kings Club - дружество без организационно покритие. Между 1991 и 1994 година наивни инвеститори влагат в нейния клуб капитал в размер на 2 милиарда марки. Тя обещава на вложителите да сложи край на лошия капитал и с това се възползва от страховете им, защото и преди 15 години банките не са се ползвали с особено добър имидж. През септември 1994 година рухва системата на Дамара Бертгес, която се състои от 80 фиктивни фирми.
  15. cassiopeia walk-in

    1869

    http://soros2.blogspot.com/2009/08/1869.html
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.