Премини към съдържанието

NVJ

Потребител
  • Публикации

    54
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

21 Добра репутация

Всичко за NVJ

  • Титла
    Редовен потребител

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. Нали учителят трябва да води ученика, а не обратното. Ако ученикът (който не знае) диктува своите прищевки, какво ще се получи. Много съм далече от будизма, занимавал съм се дълго време с друго. Първите около 5 години учех повече физически упражнения, релаксация, концентрация. Тогава не съм се интересувал от философия и даже почти не четях книги по тези въпроси. След това си помислих, че знам и мога доста. Разбрах, че всъщност нищо не съм бил в тази област, когато отидох и се позанимавах с една група. Преди това заниманията ми се обогатиха с някои упражнения от бойните изкуства. По времето, когато учех, с мои съквартиранти даже се упражнявахме с нунчако. Сега нямам мотивация за такива работи, защото мисля, че е по-добре хората да не се убиват, а да се съживяват, ако мога така да кажа. След като минаха около 10 години с учудване забелязах неочаквани ефекти от някои упражнения, и въобще... Чак след това се заинтересувах каква е тази работа и започнах да си набавям книги. Първо по китайска медицина - акупунктурните канали и т.н. В следващите години в един момент научих за даоските системи и бях много впечатлен. Във всеки случай предпочитам да направя първата стъпка на практика, вместо да се впускам в разсъждения за висшите сфери. Не мисля, че е правилно да се започва с приказки и философия, това води до погрешно разбиране и откъсване от реалността.
  2. Ако става дума за седяща медитация - не. В тези системи, от които се интересувам, не се започва със седяща медитация, а с упражнения "чигун", които работят с тялото, енергията и са свързани с китайската медицина.
  3. В духовните въпроси се ориентирам повече по даоските възгледи. Будизмът ми е доста чужд. Всъщност школите, от които съм се учил са по-късни и са възприемали различни влияния. Считам, че е по-важно какво се постига по същество, а не толкова как се нарича - както в поговорката - "не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки". Има един въпрос в практиките - дали започваш с ума или с тялото/енергията (или едновременно с двете или с нещо друго). От този въпрос май са тръгвали повечето различия между школите. За такива високи етапи като сливане с Дао или просветление (дали това има нещо общо ?) разбира се не мога да кажа нищо от собствен опит. Придържам се към мнението, че напредъкът трябва да бъде стъпка по стъпка.
  4. Напоследък съм много зает и не можех да си позволя да пиша и по форуми, но виждам, че междувременно са се появили теми, които ме интересуват. Това, което мога да кажа, разбира се, ще бъде ограничено от моите знания. Би било нередно да си позволявам да съдя категорично за много други неща, които не познавам добре. Човешкият животът в обикновения си вид, ако мога така да го нарека, изглежда обречен - започва, минава и свършва. Изглежда някак безнадеждно. Оттук у някои хора се поражда стремеж да се направи нещо по въпроса. Има различни възможни варианти на действие или бездействие: 1. Радваме се на живота докато можем, после като не можем - не можем 2. Не се радваме на живота, криво ни е, но нищо не можем да направим 3. Не допускаме мисълта за преходността на живота, затваряме си очите пред реалността 4. Действаме активно, работим, постигаме различни цели, поне нещо свършено да остане след нас 5. Посвещаваме цялата си дейност на другите хора, не на себе си Според мен вариант 1 не е лош, но нещо не достига. За варианти 4 и 5 мога да кажа следното. Ако у човека има стремеж към лично усъвършенстване, често възниква конфликт с другите хора. Например някои му казват, че не бива да бъде егоист. Но да се грижиш за себе си не е точно егоизъм. Добре би било да се грижиш и за себе си и за другите хора, без едното да изключва другото. Друго възможно възражение е, че човек не приемал реалността, щом искал да направи нещо, а вместо това трябвало да се смири. Всъщност хората, които казват на някой друг това, са си присвоили недопустимо правото те да определят какво е реалността и какво е редно да се прави. Не мисля, че някой би могъл да знае напълно каква е Божията воля, дотолкова, че да си позволява да налага тези свои разбирания на други хора. Както например, във всеки форум има по някой трол, който сякаш дежури да обяснява на всеки какви били неговите грешки. На такъв трол хората трябва да се редят на опашка да му благодарят, че полага такива усилия да открива всяка тяхна грешка. Какво по-добро от това да бъдат открити и поправени грешките ? Забелязвам обаче, че самият трол винаги има недостатъка, че явно не вижда собствените си грешки. Това е логично, грешките на другите се виждат по-лесно. За съжаление, ако не вижда собствените си грешки няма и да ги поправи. Тъй като тази тема е в раздел мистика и езотерика, ще добавя, че така наречените духовни учения са насочени предимно към лично усъвършенстване на човека. Лично аз съм настроен прагматично - гледам на развитието като последователност от етапи с ясни признаци, по които може да се познае, дали е постигнат успех. Например, ако човек се занимава с физическа йога и постигне явни физически и енергетични достижения, подобрено здраве, демонстрира на практика необичайни възможности, аз ще бъда склонен да считам, че този човек има успех във своите занимания. Ако обаче някой само говори за някакво просветление и това е само в неговия ум, ще ми е трудно да определя дали този човек ще има някакъв успех. Разбира се, няма как да бъда сигурен, защото светът е голям и всичко може да се случи.
  5. За такава работа трябва нещо като студио - помещение с приемливи акустични качества, подходящи микрофони с предусилватели, цифров аудиоинтерфейс, мониторни тонколони, студийни слушалки, софтуер и опитен тонрежисьор, който да направи каквото трябва (балансиране на честоти, нива, компресиране, смесване, нормализиране и др. подобни). Ако човек започва от нула, за да стане на първо време някакъв демо запис трябва да има поне приличен микрофон, сносна звукова карта и качествени слушалки. Най-просто звук може да се запише и обработи например с програмата Audacity. Това е свободен софтуер - звуков редактор. В него може да се запишат поотделно звукови пътечки, после части от тях може да се манипулират с Copy - Paste и накрая да се смесят в една стереопътечка. В Audacity също така има елементарните необходими обработки на звука - Compressor, Delay, Echo, Fade In, Fade Out, High Pass Filter, Low Pass Filter, Noise Reduction, Normalize, Reverb и др.
  6. Такива качества се проявяват в критична ситуация. Каквито качества са проявявали българите на война, сигурно пак ще проявят, ако се стигне до там. Като бъдат притиснати до край, тогава ще се види какви са хората. Силата, гордостта, самоувереността, агресивността може да са подтиснати, но има и други качества - воля, твърдост, устояване на всякакви трудности.
  7. След като е имало такъв спонтанен момент и се интересувате от това, защо не си намерите система за тренировки в тази насока ? Има такива. От приказките на случайни хора в наши дни много неща изглеждат дискредитирани, но само така изглеждат. Който наистина иска да намери нещо сериозно за себе си, може да намери.
  8. NVJ

    Съдбата или Случайноста ?

    Да вземем например една последователност от числа: 4, 1, 2, 6, 3 Някой ако види тия числа, няма да може да разбере, дали съм ги измислил или са се паднали при хвърляне на някое зарче. Този "наблюдател" няма да знае за причините, които са породили като свое следствие тези числа. Ако наблюдателят не знае причините, това дава ли му основание да нарече тези числа "случайни" ? Ако наблюдателят счита, че всичко на света има своя причина, той би трябвало да предположи, че и тези числа няма как да бъдат случайни, ами са предопределени от някакви закони, тоест "законосъобразни". Въпросът е съществува ли абсолютна случайност ? Ако едно събитие е абсолютно случайно, то трябва да бъде безпричинно (да не бъде следствие от никакви други причини). Иначе ако всяко събитие е следствие от някакви знайни или незнайни причини, тогава значи че не съществува истинска случайност.
  9. NVJ

    Съдбата или Случайноста ?

    Това са въпросите за същността на живота, по какво живото се отличава от машината. Защото машината дава предсказуеми резултати, в нея няма източник на нова информация или енергия. А живото изглежда е способно на своя активност (свободна воля) някъде там трябва да са и способностите за творчество - в изкуството или в изобретателството. Въпросът е какъв е този източник на идеите и на същността на живота. Не е задължително всичко да бъде познаваемо. Възможно е да има непознаваеми области, в които не може да се даде обяснение. Защото при обясняването едно нещо се обяснява чрез друго, например сложното се обяснява чрез друго по-просто, или неизвестното се обяснява чрез известното. Но може да се окаже, че обяснението е безкрайно по-сложно от това, което се обяснява, или просто няма с какво да се обяснява. От подобна категория са и въпросите за предсказването на бъдещето. Ако можеше да се предскаже всичко, това означава, бъдещето един вид вече да се е случило, вече да съществува. Но тогава какво бъдеще е това, след като вече някак се е случило в предсказанието, трябва да го наречем не "бъдеще" а по някакъв друг начин (може би).
  10. NVJ

    Съдбата или Случайноста ?

    Въобще свободната воля изглежда така, сякаш субектът сам проявява някаква активност, която не зависи от нищо друго. Тоест, човек взима от само себе си някакво решение и тази активност произлиза от самия него, а не е обусловена от нищо друго извън него. Това изглежда като вечен двигател - не се налива гориво отвън, пък то си работи само. Обикновено не се наблюдават такива явления - най-малкото човек елементарно е зависим от храна, вода, въздух. Тогава свободната воля трябва да е нещо от друга област - извън обикновения материален свят. Считам, че е прибързано това да се нарича идеализъм - когато се говори за извънфизични области. Защото ако разделяме идеализма и материализма, трябва да бъдат приведени точни дефиниции какво е това "материя" и какво е това "идея" (или дух). Простото разбиране за материя като за вещество, осезаемо, с маса, нещо съществуващо обективно, не е съвсем достатъчно - даже в квантовата физика се работи с по-сложни представи за материя. От гледна точка на духовните практики недвусмислено може да се каже, че човек в обикновеното си състояние несъмнено е силно зависим и несвободен. Докато е в това състояние - просто човек, разговорите за освобождение си остават само добро пожелание.
  11. NVJ

    Ценители на руската музика

    Выхожу один я на дорогу; Сквозь туман кремнистый путь блестит; (Лермонтов, 1841г) Музиката (от 1861 г.) е на Елизавета Шашина (1805-1903г), певица и композитор.
  12. NVJ

    Мъдрости от век във век .....

    Здрави и нормални са само посредствените, стадните хора. Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните. Ако против някоя болест се предлагат твърде много средства, това означава, че болестта е нелечима. "Циник" е гръцка дума, в превод на твоя език означаваща: свиня, желаеща целия свят да знае, че е свиня. (Чехов) Единственият смисъл на човешкия живот е усъвършенстването на своята безсмъртна основа. Всички други форми на дейност са безсмислени по своята същност във връзка с неотвратимостта на гибелта. (Толстой)
  13. Разбира се, решението може да бъде представено по различни начини. Когато се представи чрез числа и аритметични операции, това е вече твърде абстрактно представяне. Ако се използват променливи, нивото на абстракция е още по-високо. Когато се използва принципа на математическата индукция отиваме още по-нагоре към понятието за безкрайност. Освен логическите и аритметичните представяния, които са абстрактно-знаково-лингвистични може да се използват нагледни геометрични представяния. Начертах например геометрично представяне, където две купи са представени като кръгове, изядената част е черна, неизядената-бяла. Въпросът е за колко от хората (с развито конкретно-образно мислене?) такова нагледно представяне е по-ясно, от аритметичните, логическите и други абстрактни знакови представяния.
  14. NVJ

    За смисъла на живота...

    В самото понятие "изкуствен интелект" има нещо фундаментално съмнително, което поражда въпроси: по какво един "изкуствен интелект" трябва да се различава от "естествен интелект" или "интелект" въобще ? Съвсем прост пример: 1. един човек умножава две числа 2. един калкулатор (компютър) умножава същите две числа Ще му хрумне ли на някой да нарече едното умножение "естествено умножение" (когато смята човека) а другото умножение да нарече "изкуствено умножение", защото смята компютърът ? Обикновено и двете биват наричани просто "умножение", доколкото се подчиняват на едни и същи математически правила.
  15. По мое скромно мнение, психологията на вярата е нещо вторично в сравнение с корените на това явление. Може да се направи сравнение например с психологията на любовта. Влюбването е явно някакъв психологически синдром - съвкупност от характерни проявления, специално психическо състояние, в което човек може да изпадне. Психологическите обяснения могат ли да бъдат изчерпателни в случая ? Зависи - ако човек е психолог и има професионалната деформация да свежда всичко само до психология, нека да си обяснява всичко само с психология. Но по същество корените на явлението са други и те са по-важни. Подобен е случая и с така наречената вяра. След като нещо се знае, то е знание, а не вяра. Но именно вече след като се знае. По-този начин знанието е по-силно от вярата, но в последствие. В известен смисъл вярата е първична, защото даже когато се прави научно откритие първо има предположения и неопределена надежда или интуитивна вяра, че това може да е истина. После идват доказването или опровергаването на предположенията. На практика с така наречената вяра се злоупотребява по различни начини. Някой може да вярва в излюзии - това е напразна вяра или суеверие. Или да се разчита само на вяра и нищо друго. Например някой да не се стреми към знания и практически действия, а да се задоволява само с абстрактна вяра. Считам, че това е неправилно, на същото мнение са и представителите на различни истински духовни традиции. Така изглеждат нещата, ако се говори "въобще". Ако говорим не за вяра въобще, а за нещо конкретно, тогава вече може да се привеждат конкретни доводи, факти, и да се разбере как стоят нещата в действителност. След това идва психологията на вярата да обясни как човек може да изпадне в такова психическо състояние. По силата на какви психологически особености може да се увлече така, че психиката му да се измени под въздействие на вярата, по която се е запалил. Но това няма пряко отношение към въпроса дали вярата е напразно суеверие или по същество вяра в нещо истинско.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване