Премини към съдържанието

NVJ

Потребител
  • Публикации

    289
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от NVJ

  1. Пикльо вчерашен, Каква работа имаш да проявяваш агресивност срещу мен ? Просто имах скромното желание да потърся някой съмишленик, затова от време на време споменавам по нещо за практиките, които ме интересуват. -бах ти пасквила.
  2. NVJ

    Музика отвъд думите

  3. Също съм против вулгарния стил на говорене. Не бих искал да се намесват и лични отношения. По-добре да се обсъждат темите по същество. Но конкретно за този конфликтен потребител ми се струва, че съм го срещал на едни други форуми и там показваше интереси в някои китайски учения. Несъмнено има нюанси, но важното е, че все пак съществуват критерии, които са независими в някаква степен. Например някой претендира че е писател. Написва книга. Тази книга остава да съществува реално и независимо от своя автор. Всеки друг човек би могъл да види и прочете книгата и така да се убеди, че това е реален практически резултат от работата на писателя. Дали тази книга е добра е отделен въпрос, но първия критерий за писател - да съществува написана книга вече е изпълнен. Не е задължително човек да преценява. Самите природни закони могат от само себе си да докажат някои неща. С извинение за тъпите примери но например: някой претендира, че със своята практика се е научил да левитира и може да лети, но в действителност не може. Хвърля се от високо, но закона за земното притегляне е неумолим и следва катастрофа. Тук за наблюдателите не е необходимо да имат знания или да се доверяват на авторитети, за да разберат че нещо не е както трябва. Това не е непременно нещо нередно. Да кажем някой учи на нещо. Това може да бъде нещо добро, но може да бъде и някаква глупост. Първият критерий за учениците трябва да бъде, дали те се научават да постигат същото като учителя. Учителят само говори с красиви думи ? Защо не. И учениците му успешно се научават да говорят със същите красиви думи ? Тогава да, това е успешен по своему учител. Неговите ученици имат "практически достижения" същите като на учителя си, дори и това да бъде нещо незначително. Защо да прибързваме с обвинения и пренебрежително отношение ? 1. Важното е, че това са реално наблюдавани резултати. Телесните проявления трудно могат да бъдат оспорени. 2. Ако се нарече хипнотизиране, следва въпроса: как действа хипнотизирането ? "хипнотизиране" е само една новоизмислена дума. Реално може да се окаже, че хипнотизирането действа именно чрез някакво "активиране" на жизнената енергия. 3. Дадох примера с това въздействие, защото то се практикува в същата форма в много школи. Даже има отделен вид "спонтанен Чигун". 4. А тези укори, че някой може да иска да прибере някой лев не са по същество. Някой може да е много добър специалист в своята област и да, да иска да "прибере повече пари". Друг може да бъде абсолютен шарлатан и също да иска да "прибере някой лев". Друг пък може да не иска да прибере. Възможни са различни варианти. Какво общо има това с уменията на човека и защо да прибързваме с обвинения ? Възприел съм критериите за успешно достижение, приети в един клон на даосизма представен в школата УЛюпай. За мен лично е важно да има ясно наблюдавани признаци, по които човек може сам да се убеди дали наистина е постигнал нещо реално. Важно е тези признаци да бъдат такива, че да не могат да бъдат сбъркани. И да бъде невъзможно човек да си "внушава" или да се заблуждава че е постигнал нещо, а всъщност да не е. Това се проявява примерно така: - човек се занимава с някакви упражнения. - в един момент усеща нещо необичайно. - следва реакция на учудване - "Я гледай какво чувствам, не очаквах ! Искам да науча какво е това." Ако човек очаква и се мъчи преднамерено да постигне нещо, може да си внушава или да се заблуждава че усеща или постига нещо. Но истинския ефект има момент на неочакваност за самия практикуващ.
  4. Също съм недоволен от това развитие на темите. Но така е, когато всичко е само на думи, без да могат да бъдат потвърдени знанията на практика. Един хирург ако има неправилни разбирания - пациентите ще умират. Един електротехник ако не знае за електричеството - ще го убие тока. Един програмист ако не може да програмира - неговите програми няма да работят и всички ще видят това. Музикант ако не може да свири и няма слух - няма как да се представи за компетентен в своята област. Могат да се дават още такива примери от конкретни професии. Но всеки самозванец може да се представя за компетентен например в будизма и да набива непрестанно объркани приказки по темата. Може всякакви сектанти само да приказват кой учител какво бил казал, без да се виждат никакви практически достижения. Може и войнстващи атеисти да се борят с цялата си безчовечност срещу всеки, който прояви истински интереси в духовната област. Всичко може, затова светът е такъв какъвто е. Да не се правят после на учудени защо светът не е идеален и безпроблемен (не можах да измисля по-мек израз).
  5. В тази тема става дума за конкретна дисциплина, да я наречем "езотерика", въпреки че това не е точно, мисля че се разбира за какво става дума. По традиции от древността това обучение се различава от обучението в нашата сегашна цивилизация. Имам предвид следните разлики. Сегашното обучение е "екзотерично", отворено: например някой се записва за студент, учи по учебници и със сигурност ще научи каквото трябва. Може да се учи сам, доколкото учебниците не скриват нарочно нищо. С учител и по определена учебна програма, разбира се обучението е много по-ефективно. Но има други примери: Човек започва да учи музика. Също може с учител или без учител. Има учебници по теория на музиката: елементи, нотопис, хармония, полифония, инструментация, школи с ноти за практически упражнения и т.н. Но при музиката е много важно човек да има вродени музикални способности. Ако съвсем няма такива способности, теорията на музиката и даже учителите няма да му бъдат полезни. Древното обучение по "езотеричните" дисциплини има своите особености: - има значение какви вродени способности в тази област има човек При някои хора, сега наричани "екстрасенси" тези вродени способности изглежда са големи и се развиват от само себе си. - важно е ученето Даже и при големи вродени способности, трябва да се мисли за по-нататъшно учене и развитие. - обучението се води пряко от учител Личният контакт е незаменим. Без учител обикновено човек се спира до някъде или въобще не стига далече. - има книги, трактати които предават някои теории в езотериката. Но са известни езотерични трактати, които не представят пряко истината, а в тях има нарочно вмъкнати заблуждаващи части, за да се попречи на неспособни и недостойни хора да разберат и да се научат. Това е правено целенасочено. Даже при практически тренировки понякога учителите отначало са давали не-истински упражнения само за да изпитат ученика. Древните трактати са много лаконични - те представят много от нещата така накратко, че само който почти вече знае може да разбере. Поради това започвайки от нулата и особено по книги без учител човек може да поеме по неправилен път.
  6. NVJ

    Мъдрости от век във век .....

    „Има толкова много лъжи, които се разпространяват по света, а най-ужасната е, че половината от тях са истина.” „Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.” „Никога няма да изминеш своя път до края, ако се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче.” Уинстън Чърчил --- „Ако не споделяш чуждите пороци, обявяват те за безчовечен.” „Усърдният лекар ще те излекува и от несъществуваща болест.” „Младият човек живее като безсмъртен - оттам и голямото му отегчение.” Венцеслав Константинов --- „Не всички, които ги боли душата, са душевноболни.” Валентин Домил --- „Моята религия е да не мамя себе си.” Миларепа Шепа Дордже
  7. В системите за които знам не го наричат точно "сила на мисълта", а по-скоро е нещо като "обединение на мисълта и енергията" (силна мисъл + захранване с енергия). За въздействието с говор съм забелязвал и нещо по-странно, че има особени книги, които даже с написаното могат да въздействат върху човека. Много рядко съм срещал книги с такава необичайна сила (не ми се казва кои са точно).
  8. Но да не се отклонявам, ето още някои демонстрации от китайски практикуващи работа с жизнената енергия (която както се знае е основа на живота и духовното развитие):
  9. Добре, но за някои хора тук сякаш всичко е само приказки. Сега да не ми кажат че пак съм неточен или противоречив, че да трябва и всяка дума да уточнявам - че "приказки" означава "думи", пък че "добре" означава да не е "зле" и т.н. Има такива "говорещи учители", за които всичко в духовността сякаш е само на думи и само в главата на човека - без никаква практическа реализация, въобще празна работа. Особено характерно за такива е когато им покажеш реална практика и резултати от нея да се правят че не разбират или да се опитват да омаловажават - ще кажат че уж не разбирали какъв е смисъла или че било безполезно. Ама те с нищо такова не се занимавали, пък се правят че и всичко знаят.
  10. И защо така? Искам да кажа какъв е смисълът от това упражнение? Смисълът е да се избегнат възможни заблуждения когато човек се ограничи в рамките на някаква форма на рационализъм и използва само логически разсъждения за установяване дали нещо е истина. Логиката има ограничения, които се проявяват с появата на логически парадокси. Пример за класически логически парадокс дава изказването "Аз лъжа": 1. Говорещият казва "Аз лъжа" 2. Предполагаме, че това е истина 3. Следователно изказващият наистина лъже 4. Следователно изказването "Аз лъжа" не е истина (?) 5. Сега предполагаме, че изказването "Аз лъжа" не е истина 6. Следователно е истина, че "Аз лъжа" Ако по две различни линии на разсъждение стигаме до различни изводи - първият път че нещо е истина, а вторият път че същото не е истина, значи има логическо противоречие, появява се парадокс. В някои случаи ако използваме не две а само една линия на разсъждение, може да се заблудим като не открием противоречието. Това показва че логическото мислене е ограничено и в някои случаи не е възможно доказателство само със средствата на логиката. Затова изглежда забавен/смешен съвременния мит за рационалния човек, който възхвалява илюзорното всемогъщество на рационалното мислене.
  11. Това е свързано с ограниченията на самата логика. Ако приемем, че имаме само две логически стойности "истина" и "лъжа" и е изпълнен закона за изключеното трето, тогава: всичко, което не е "лъжа" трябва да е "истина" и обратното, всичко, което не е "истина" трябва да бъде "лъжа". Но тази двузначна логика е само една ограничена теория, докато реалният свят е по-богат от всяка теория: познатото е ограничено, докато светът е безкраен (или може би, но със сигурност много по-голям). Ако приемем някаква по-широка логика, например интуиционистка, тогава за всяко твърдение трябва да разглеждаме и двете възможности : трябва да докажем, че "е/не е" истина, и едновременно с това че "е/не е" лъжа, без да приемаме по подразбиране, че "щом е лъжа, значи не е истина" или че "щом е истина, значи не е лъжа".
  12. Ето още забавни цитати: Фалсифицируемост („опровержимост“) (на латински: falsificatio, от falsus – неистинен и facio – правя) е важно понятие във философията на науката – възможността някакво твърдение или теория да се опровергае емпирично. Противостои на „верифицируемост“ – възможност за емпирично установяване, че твърдението е вярно. „Фалсифицируемост“ е централно понятие в методологията на науката на Карл Попър, който издига на пръв поглед парадоксалната идея, че едно твърдение или теория не могат да бъдат научни, ако не допускат възможността да излязат неверни. Фалсификационистите твърдят, че всяка теория, за която не съществува дори теоретична възможност да се опровергае, е ненаучна. Теорията на психоанализата например се посочва от поддръжниците на Карл Попър като пример за идеология, а не наука. Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Фалсифицируемост Идеологията (на гръцки: ιδεολογία; на гръцки: ιδεα – образ, идея; и на гръцки: λογος – разум, учение) е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват. Идеологията не е наука, макар да използва научни знания. Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Идеология
  13. Донякъде неточно употребих думите "абстрактна философия и мистика". Въпросът въобще е за теорията и практиката. Може ли практика без теория или теория без практика ? Кое е първичното - теорията или практиката ? Въобще (и в частност в областта на духовните учения/практики), мисля че по-скоро практиката е първична. Не е станало така, някой първо да си измисли някаква философия, после да започне да я следва и да получи практически резултати. По-скоро първо в реалността се наблюдават някакви явления, които карат някого да се замисли и да търси обяснения, да създава теории и т.н. По този начин теорията е вторична - първо има практика, после може да се създаде или да не се създаде теория. Първо има реални явления, които може да имат или да нямат теоретично обяснение. Лично за мен е вярно, че не съм добър практик, даже напротив, прекалено много се увличам в мислене. Написах за една определена практика на Ци Гун не защото я абсолютизирам, а защото исках да бъда точен и конкретен, вместо да се получи оплитане в безкрайни приказки и разсъждения за какво ли не.
  14. Нормално е всеки да пише само за това, което си знае, а за всичко друго - не. За мен представляват по-голям интерес практическите резултати, а не абстрактната философия и мистика. При заниманията с Чи Гун се работи с жизнената енергия. Когато има резултати, ефектите се виждат и усещат недвусмислено. Ето как изглежда активирането на жизнената енергия (с лечебна цел):
  15. Подкрепям тия брутални твърдения !
  16. NVJ

    Вицове - част 5

    Програмистите научили робота-хирург да се шегува.
  17. Съгласно даоските наименования се говори за две форми на "душата": 1. 鬼 - Guǐ "Гуй" е душата на обикновения човек, която върви по обикновения път Както казват: у всеки човек има Ин-ски дух вътре в тялото, който след смъртта става призрак -"Гуй". 2. 鬼仙 - Guǐ Xiān "Гуй Сян" е неупокоена душа (безсмъртен призрак) която се скита, не получава прераждане, но не може и да се "издигне" При практикуване на медитация може да се осъществи такова "излизане на Ин-ския дух" - човек излиза от тялото си като невидима "душа", но той запазва съзнание и може да вижда При по-високо развитие този невидим призрак може да стане безсмъртен. Това не е цел на даоската практика, счита се за опасен път. Относно Ин и Ян в човека, според "Сборник предания на Джун и Люй за Пътя": 《鐘呂傳道集》/《钟吕传道集》 鍾祖曰: 仙非一也。 純陰而無陽者,鬼也; 純陽而無陰者,仙也; 陰陽相雜者,人也。 惟人可以爲鬼,可以爲仙。 [Патриарх Джун отговорил: Не всяко безмъртие е цел на усъвършенстването. Същество, което е изцяло Ин и в него съвсем няма Ян е призрак; Същество, което е изцяло Ян без Ин - това е истински безсмъртен; Хората винаги са наполовина Ин и наполовина Ян. Затова тяхната съдба е да станат или призрак, или безсмъртен.]
  18. NVJ

    Електронен звук

  19. На по-ниските и този среден даоски етап става дума за постигане на здраве, възстановяване на жизнените сили и възможност за подмладяване, ако практикуващият иска да продължава живота си. На невисоките етапи може да се постигне нетленно тяло в обикновения смисъл - душата излиза от тялото, а то после се запазва непроменено. При това обаче се губи възможността за продължаване на практиката. Според даоските източници преминаването през тези етапи е необходимо, защото иначе прескачането към нещо по-висше може да се окаже невъзможно. Същността на това, за което се говори, се разбира наистина само от ония, който сами са го постигнали на практика. Затова не мога да кажа нещо за по-нататъшното усъвършенстване, а само ще цитирам. Трактатът от линка, в който са описани накратко тези етапи, е от школата У-Люпай, според сведенията основана през XVI — XVII век. Нейният по-късен представител Лю Хуаян е бил чански монах. Според тази школа се счита, че състоянието на Буда е едно и също с високите нива на даоско безсмъртие. Кратки сведения от https://ru.wikipedia.org/wiki/Улюпай : "Школа Улюпай была основана на рубеже династий Мин и Цин, в XVI — XVII веках. Основателями школы считаются даос У Чунсюй (Шоуян), изначально принадлежавший подшколе Драконовых Врат (кит. 龍門派) школы Совершенной Истины, и его ученик, перешедший в даосизм чаньский монах Лю Хуаян, оба родом из города Юйчжан (совр. Наньчан). " "На рубеже XVI-XVII вв. во внутренней алхимии появилось новое направление, созданное даосом У Чунсюем и несколько реформированное в XVIII в. Лю Хуа-яном. Это направление получило название "школы бессмертных-будд" (сянь-фо пай), поскольку, оставаясь по сути своей вполне даосским, активно использовало буддийскую терминологию и ставило знак равенства между даосским бессмертием и состоянием Будды [Другое название этого направления (по фамилиям его создателей) — "школа У-Лю" "Наиболее известной линией передачи такого рода является школа Сяньтяньпай. Известность она получила благодаря трактату Чжао Бичэня «Тайны совершенствования природы и судьбы». Трактат переведён на английский язык исследователем и популяризатором китайских практик Лу Куаньюем (Lu K’uan Yu), известным также как Чарльз Люк (Charles Luk), и издан под названием «Taoist Yoga, Alchemy and Immortality» От началото на XX век до нас достигат по-подробните пояснения в книгата на Джао Бичън. В английски, руски и български превод тя е известна в непълен вариант от превода на Charles Luk, и на руски китаиста Торчинов. Книгата на китайски е на разговорен език (не древнокитайски). В последната глава на тази книга, преведена на руски се цитира учителят на Джао Бичън: "Мой мастер Ляо Кун сказал: "Возвращение в небытие достигается на заключительном этапе тренировки, на котором практикующий, сохраняя в сердце безмятежность, позволяет всеохватывающей положительной Духовности покинуть свою телесную оболочку, чтобы появиться в пространстве для выполнения своей благородной миссии по спасению всех живых существ, облегчению человеческих страданий, лечению больных и др., и затем возвращению в свою Исходную полость Духовности, чтобы находиться под защитой в Океане Основной Сущности. Нельзя позволять ей опять покинуть тело, которое теперь должно быть закрыто и проходить дальнейшую сублимацию, чтобы войти в духовное тело, состоящее из Основной Сущности и Вечной Жизни в их пренатальных состояниях. Физическое тело будет, таким образом, дальше сублимировано, так что оно не будет ни существующим, ни несуществующим, не будет иметь формы и не будет бесформенным, не будет Пустотой ни изнутри, ни извне, ни приходящим, ни уходящим, ни начинающим и ни кончающим. Это условие тишины и неподвижности должно сохраняться до тех пор, пока оно не достигнет высшей точки". Все прежние достижения должны быть теперь собраны в Исходной полости для сокращения до состояния полной тишины и выключения. Это условие "заснувшего дракона" ведет к полному выключению всех явлений, и это выключение должно тщательно поддерживаться, чтобы помешать положительной Духовности выйти наружу, чтобы она могла пройти дальнейшую сублимацию для достижения более высокой степени. Эта последняя сублимация приведет к более глубокому погружению Духовного Огня в Свет Жизненности и положительная Духовность будет удерживаться в своей Исходной полости. Со временем в состоянии предельной безмятежности Истинный Огонь положительной Духовности полностью разовьется и засияет изнутри и снаружи своей полости, чтобы охватить все вокруг: сияние Неба, Землю и мириады вещей, возникающих в этом Свете. Тренировку нужно продолжать, не считаясь со временем, пока 4 элемента (тело, дыхание, телесная и бестелесная души), образующих тело, не рассеются без следа в пространстве. Это является Золотым Бессмертным состоянием Нерушимого Алмазного Тела — Предельное достижение тренировки, которая на этом подходит к своему завершению."
  20. Според мен някои от основните въпроси са следните. 1. Отношението към тялото: мисля, че човек не си струва да се отъждествява с тялото, нито да се привързва особено. В даоистките книги се говори за продължаване на живота в тяло, но само докато се постигне по-нататъшно усъвършенстване - дълголетието и безсмъртието в тяло не би трябвало да са самоцел. 2. Отношението към ума: обикновеният ум не може да доведе до постигане на трансценденталните духовни състояния. Висшието съзнание не е обикновеното съзнание. Ако се използват понятията Ин и Ян, то всичко в сферата на обикновеното съзнание, ум и мислене е "Ин" - слаба безсилна сянка, която не може сама да действа. Поради това мисленето и натрупването на знания не водят сами по себе си до духовни постижения. 3. Отношението към живота: за мен са интересни методите за постигане в един живот. В някои школи се говори за прераждане, постигане на добро прераждане и усъвършенстване в течение на много животи. Но не знам дали може да има някаква гаранция за постигане на нещо такова. Поради това за мен е по-разбираемо човек да опита да постигне каквото може в един живот. 4. Отношението към обществото: светският живот изчерпва жизнените сили, докато човек се погуби. От една гледна точка човек е в плен на законите за причината и следствието. Всички привързаности и светски действия водят до това, че човек трупа "карма", независимо дали добра или лоша, това е обвързаност, от която практически не може да се постигне освобождение. 5. Може ли човек да бъде освободен в живота: изглежда не. Говори се за "живи освободени", които въпреки че изглеждат като обикновени хора са се освободили от този кръговрат на живота и кармата. Но това е съвсем друго ниво, след изключителни трансформации на обикновеното тяло и въобще същност на човека. 6. Отношение към методите: има различни школи, които използват различни методи за постигане на подобна крайна цел. Има един метод на седящата медитация. Според някои даоистки кръгове, той може да бъде полезен за един човек, но вреден или неефективен за друг. В зависимост от това, какъв е човека (млад, стар, жена, мъж, какви лични особености има на тялото и ума, на какво ниво на усъвършенстване се намира) той/тя може да използва различни методи. 7. Отношение към реалността: тук е по-сложно, но най-общо казано, на всеки етап от развитието има свои критерии за успех. Когато човек е в тяло, критерий за реализация е дали се получават промени в тялото. На това ниво успешното духовно развитие трябва да променя и тялото, например да носи здраве. 8. Отношение към нравствеността: натрупването на добри дела е важно като начало. Сами по себе си има такива форми на духовност, като пътя на любовта и предаността на Висшето. Но само някои хора постигат истински успех в това. 9. Крайна цел: най-голямата цел на развитието не е безкрайно оставане в едно тяло, нито прераждане. Според даоистки източници превръщане в безтелесен призрак е вредно състояние, задънена улица в развитието на душата. Поради това не се препоръчват известните тренировки за излизане от тялото. Постигането на шамански състояния не е крайна цел, а по-скоро отклонение, което е възможно на определен етап, но преодолимо.
  21. Прочетох тази статия, защото силно се стремя да бъда честен пред себе си, в смисъл, не бих искал да се заблуждавам в нещо или да се окаже, че съм заблуждавал сам себе си. Нямах желание за дълги разговори, но реших да опитам, защото тези въпроси са сериозни, а не просто интересни. Не мисля че може да бъде в мой интерес да се заблуждавам, особено за нещо важно. Да не говорим за това, че изглежда много съмнително някой да лъже сам себе си. Да лъже други хора - може би, но сам себе си - това вече е прекалено. По принцип не си позволявам да критикувам други учения и практики от гледна точка на даоската школа, на която съм привърженик. Но в тази статия авторът явно от будистки позиции отправя критики към даоските практики. Някои от написаните неща са верни, но даоската система е представена много непълно и само донякъде. Не бих искал някой незапознат с даоизма да си съставя мнение по такава едностранчива статия. Даоската система съвсем не е такава груба и ограничена, каквато я представя авторът според своите разбирания. Не виждам начин как накратко може да бъде представена цяла система, защото ще е много дълъг разговор. Но ако разгледаме един по един отделни конкретни въпроси, може би ще стигнем до взаимно разбиране, или пък напротив - ще се разбере каква е точно принципната разлика, ако има такава. За да не се изгубим сред множество частни детайли, първо може да се разгледа най-общото: 1. каква е целта на системата - какво искат да постигнат, едно и също ли е, или различно при различните школи 2. средства за достигането на целта - какви са методите и практиките и как се разбира, дали те имат ефект и дават резултат Ако някой желае, разбира се, да дискутира по същество тази тема.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване