Премини към съдържанието

NVJ

Потребител
  • Публикации

    296
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от NVJ

  1. Говорящая кошка.Говорит "нормально" говорящий КОТ посылает хозяина
  2. Две крайности са да поставяш себе си пред другите или да поставяш другите пред себе си. Неприятно е някой да поставя себе си пред другите, но за мен е тъжно, когато някой се жертва за другите и живота му мине без да се е грижил за себе си. Даже ако това е майка, която е мислила само за децата си, тези деца биха останали с огромен неизплатим дълг пред нея.
  3. NVJ

    Мъдрости от век във век .....

    "Пазете се от хора, които омаловажават амбициите ви. Малките хора винаги правят това. Наистина великите ви дават усещането, че вие също можете да бъдете велики." Марк Твен
  4. Да, разбира се, но това е друг много голям въпрос. Съвсем не мислех да зациклям в механика и формални въпроси на изпълнението. Това се отнася не само за музиката, а е общ въпрос на отношението между форма и съдържание. Има външна форма - физическото проявление на музиката и вътрешно съдържание - това, което може да се изрази и предаде с тази музика. Може външно една музика да бъде съвършена, но вътрешно празна или даже да предава лош дух, негативни преживявания.
  5. На мене също ми е ненавистно фантазирането и необоснованите изказвания, но даже не попитахте с какво се занимавам и защо съм решил да напиша това. ... Намирам общото между трите в това, че не се използва основния тон, а обертонове или унтертонове. Източникът на звук (струна или гласовия апарат) трепти с основния си тон. Този основен тон зависи от това, колко е дебела и дълга струната. Но източникът на звук може да възбуди във въздуха трептения с 2,3,4 и т.н пъти по-висока честота - обертонове, или с 2 пъти и по-ниска честота - унтертонове. Тези обертонове и унтертонове не зависят пряко от дължината и дебелината на струната. Резултатът е, че човек може да произведе толкова висок или толкова нисък тон, който не влиза в нормалния диапазон на гласа. Това е физика, защо не. Уважавам подготовката на школуваните певци, аз не съм такъв. На практика няколко години съм упражнявал един вид мантра, записвал съм и съм анализирал на компютър звука - в някои моменти много по-нисък от обикновения ми глас. На аналогов синтезатор Behringer Model D моделирах получаването на подобен звук и стигнах до някои интересни наблюдения. Поради това счетох, че мога да си позволя да напиша нещо по този въпрос. И да, извинявам се, че не е точно по тази тема и нямам намерение да досаждам на тези, които не се интересуват сериозно.
  6. За съжаление, за да съществува, човек е принуден да взима, да отнема някакви ресурси. Поради това неминуемо влиза в конфликт с някого или с нещо. Тези, които не са вегетарианци, отнемат живота на животни, за да се хранят и да съществуват. Вегетарианците правят по-малко зло, но все пак отнемат ресурси от растенията. В природата има такива животни, които са хищни и въобще не могат да съществуват без да отнемат живот. Това е достойно за съжаление, защото те не са виновни по никакъв начин, тъй като са такива по природа, а не по свое желание и не могат да се променят. Въобще, докато съществува, човек отнема ресурси и от неживата природа - заема място, променя земята и т.н. Поради този начин на живот (който всъщност е неизбежен) човек носи последствия, които са насочени против него. Едно от последствията е, че се появяват врагове, които искат също да присвояват някакви ресурси, материални или други, и започват конфликти. Самите закони на материалното съществуване са такива, че на действието се появява противодействие, след взимането на нещо, трябва да се плати с друго нещо и т.н. Защото светът съществува с разделяне - за да си ти, вече си отделен от другите, за да вземеш, някъде предизвикваш недостиг и някой трябва да даде. Това може да се промени, само ако се мине в друго качество - на неразделно единство, което не е възможно в обикновения свят на материалните форми. Точно това е предмета на древните учения. Относно превода - за да преведе нещо, този който превежда трябва добре да разбира смисъла на това, което превежда. Не е достатъчно само общото знаене на езика. А за древни книги това се отнася особено силно - преводача трябва да бъде много компетентен и посветен в материята, която превежда. Ако превежда нещо, за смисъла на което няма ясна практическа представа, от красив превод може да има само вреда и заблуда, поради недоразбиране или въобще неправилно разбиране у читателите. По-специално "Дао Де Дзин" по начало даже е имал различни варианти, eдин от най-старите от които е от Мавандуй.
  7. Като става дума за звук и глас. При произвеждането на звук има и особени, непреки техники, които използват хармонични и субхармонични честоти. 1. Чрез резонанс се усилва някой хармоник на основния тон. (звукът е различен от обикновените флажолетни тонове): 2. При гърленото пеене могат да се използват различни техники, някои от които със възбуждане на кратна по-ниска субхармонична честота. 3. Така наречените октависти взимат много ниски басови тонове:
  8. Много хора могат да споделят подобна история. Не допускаш ли, че все пак не си намерил най-точната практика или учител, съответстващи на личните ти особености ?
  9. Нe, не значи това. Но ние живеем в разделен свят. В самото разделяне на свои и чужди, на еднакви и различни вече има нещастие. Ако нямаше разделяне на различни държави, нямаше да има и войни между държавите. Ако нямаше разделяне на хората, нямаше да има и конфликти между тях. Тази двойственост, дуалистичност, управлява светския живот. Ако например има две групи хора, които се борят помежду си, и аз дойда при тях, тогава едните може да ме попитат, дали съм от техните. Ако им отговоря, че не съм от техните, те ще си помислят, че съм враг. Ако отида при техните противници, те също ще ме попитат, дали съм от техните. И на тях ще отговоря, че не съм от техните, тогава и те ще си помислят, че съм техен враг. Ако кажа и на двете страни, че не съм нито от едните, нито от другите, сигурно ще си помислят, че съм слаб и недостоен човек и според тях, един силен и достоен човек трябва ясно да заеме позиция "за нашите" или "за вашите" и да се бие с противника. Причината за това нещастие е в самото разделяне на хората. За тези, които се замислят за духовно развитие, е важен въпросът "какво да се прави тогава ?" Пътят на развитието има начална точка и следващи точки. Във всеки момент целта е да се разбере в коя точка се намираш в момента и как да достигнеш следващата точка. Първо човек се намира в обстановката на светския живот с неговите конфликти, войни и други такива. Първата цел е как да оцелее материално и как да не стане жертва на враговете, защото иначе елементарно ще загуби възможност да се развива по-нататък. Един човек, който е на това най-ниско стъпало, в светския живот, ако иска да бъде абсолютен алтруист, просто ще бъде унищожен от враговете и с това няма да допринесе полза нито на себе си, нито на мнозина други след него. Повечето цели в духовното развитие са насочени към постигане на единство - как "двойствеността" да бъде превърната в "единност". Първото възможно решение - едната от страните на конфликта да бъде унищожена, за да остане само едната страна, това не е най-доброто. Второто възможно решение е нихилистично: и двете страни на конфликта да бъдат унищожени, за да няма кой повече да се бие - това е най-лошото решение. Трябва да се търси начин да бъде постигнато единство, което е точно обратното на унищожение. И това не означава оправдаване на злото и примиряване на добро със зло, защото в обикновения живот има много конфликти между хора, в които и едните и другите са добри хора, само че се борят за нещо.
  10. В това наистина има известна "едностранчивост". Вместо да се учи само на "война" или само на "мир", може да се учи и на двете за равновесие. Ако няма равновесие между положителното и отрицателното нещата тръгват ... нанякъде.
  11. NVJ

    Електронен звук

    В тази кратка пиеска по музика на Arvo Pärt звукът се получава чрез възбуждане на колебания в електронни филтри. При този метод смесителният пулт се използва като музикален инструмент (чрез обратна връзка в него се предизвиква генерация).
  12. Според изследвания, древно-египетското злато във второто хилядолетие преди нашата ера обикновено е съдържало 15-30% сребро и <2% мед. Но има вариации на състава при различни предмети. Един пръстен от Amarna е показал състав 98.2% злато, 1.7% сребро и 0.1% мед. Тогава е използвано злато с голяма чистота от разсипи (в които има естествен ефект на обогатяване, повишаване на каратите). За сравнение: 24 карата е 99.99% злато 22 карата е 91.60% злато 20 карата е 83.30% злато
  13. Да, напълно! Това е котешки интелект. Може да се различава от човешкия интелект, изкуствения интелект и някой друг интелект, но да!
  14. Това ограничение на количеството се отнася именно за тялото. Но ако говорим за "душа" вече навлизаме в областта на друга терминология. Наименованието "душа" идва от древността и не е понятие от нашия съвременен език. Затова е желателно да поясним какъв смисъл влагаме в тази дума. Най-древните школи разбират душата като някаква субстанция, която може да бъде вътре в тялото или не. Това разбиране се отразява в думата "дух", която е сродна на "дъх", "дихание", "въздух" и означава лека субстанция. Фактически тези древни представи са ясни и конкретни. За разлика от това, в по-късните векове разбиранията са започнали да се изпразват от конкретен смисъл и се е стигнало до това, да се счита "душевното" за нещо екстремално-нематериално-неизвестно. Според същите древни школи (с тяхното цялостно разбиране за човека) душата може да има различна степен на развитие, подобно на това, както тялото може да бъде различно при различните хора.
  15. Има един практически критерий: ако човек взима всичко необходимо за живот (и енергия) от околния свят, или още повече - може да произвежда енергия сам, тогава защо времето за живот е ограничено ? Един класически отговор е, че всяко живо същество получава еднократно при раждането си вроден "специален ресурс", който има определена големина и след това постепенно се изразходва. Като изразходването на този "специален ресурс" не може да бъде възстановено с получаване на обикновените ресурси/енергия от околния свят.
  16. Първо може да разделим нещата на външни относно човека и вътрешни. Външните са: материални предмети, отношения с други хора, всичко, което е извън човека. Външните неща могат и да се наричат "свои", доколкото и докогато са в някаква връзка с човека, но това разбира се, не е истинското "свое". Вътрешните неща за човека могат да се разделят на материални и нематериални. Материалните са частите на тялото. Нематериалните могат да бъдат енергия или информация. Частите на тялото са несъмнено "свое", частна собственост за човека, защото се използват само от него - обикновено има само един, но не повече хора в едно тяло. Ако лишим човека от тялото може да останат другите съставки - енергията и информацията. По-нататък може да се разглежда кои точно аспекти на енергията или информацията са съществени за човека. Например паметта съдържа информация. Ако лишим човека от паметта му, ще остане ли самия той, или не ? Навярно ще останат някои негови качества с друга природа, въпреки че в пълния смисъл на думата това вече няма да бъде предишната личност. Тук възникват въпросите, каква е практическата полза от тези разграничения. Би ли искал да съществуваш и да запазваш своята личност ? Би ли искал да съществуваш, даже и ако загубиш своята личност ?
  17. NVJ

    Брум и грамофон

    Това означава, че изглежда липсва заземяване. Извън апаратурата трябва да има едно заземяване, в което да се включва. Най-простото - изправен ли е самия контакт, в който се включва всичко - има ли зануляване (заземяване) ? Ако няма заземяване, тогава екранирането, включително на кабелите, няма да действа и ще има брум.
  18. Наричат го "движение по течението" или "срещу течението". Светският материален живот е "движение по течението", а посоката на това течение е известна: раждане - развитие - упадък - край. Ако човек не помисли за друго, течението на живота е неминуемо.
  19. Даже и да не се развива "душевната същност" я има у човека, иначе нямаше да бъде човек и живо същество. Основното за живото същество е да "яде, пие и спи". Така наречената "нормалност" означава някакво средно ниво. Когато за човек се каже, че не е нормален, обикновено се разбира нещо лошо. Но всъщност, ако човек не е "нормален", може да бъде и много по-добър от нормалните. Така че "откачен" може да бъде голяма похвала, ако "нормалните" само ядат, пият и спят. Човешкият живот е много кратък, един живот не стига да се научи или постигне нещо значително. Лично аз съм привърженик на традиционни учения, но предпочитам да се говори за същността на нещата, а не да се поставят "етикети". За някой човек гледам да си създам мнение по това какъв е самия той, какви са личните му качества, а не по това какъв му е "етикета" - как се казва нацията, религията му и т.н. Човек може да поиска да се развива духовно или в друг аспект, ако неговото съществуване не го задоволява с нещо. Не винаги този мотив е алчност за повече или страх от нещо.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване