asa

Честит ни ден на националните предатели. На всички български политици, празнуващи професионалния си празник пожелавам много неща и някои съвсем конкретни.

Не съм го пробвал, но четох че има проблеми с програми, използващи pkexec ако X-а не е пуснат през GDM или от конзола със startx. При мен pkexec e скрипт, пускащ ktsuss.

На нивото на познание на потребител - не. Макар и без официална поддръжка ограничено работят nodm и LightDM. За KDM не знам, предполагам все пак ще е направен, но официално казват само GDM. Разбира се практически е възможно да се върнеш към seuid, но трябва да умееш поддържаш модифицирани и прекомпилирани версии на пакети. И да си готов за реакциите, с които евентуално ще се сблъскаш ако попаднеш на други бъгове и се разбере че си еретик.

За тези, които още не са го тествали ето двете основни неща, с които Debian 9 може да ви изненада: 1. Пускане на X от потребител, различен от root се поддържа официално само при инсталирани systemd, policykit и GDM. Това е направено с мотива че премахването на setuid бита и замяната му с две допълнителни, пълноценни системи за елевация на привилегии привежда мерките за сигурност на дистрибуцията в съответствие с модерните сред бизнес-бюрократите списъци на съответстващи мерки за сигурност.2. Имената на мрежовите интерфейси са приведени в съответствие с представите на Ленарт Потеринг за предвидимост. Разбира се за всички, които не работят за RedHat предвидимостта им е гарантирана само със задна дата (за хора, за програми обикновено е нужна и операторска намеса). За това ако инсталирате сървър или не употребявате Network Manager вземете мерки да не разчитате на дистанционен достъп при първото стартиране.

Доколкото си спомням премията за успешно пускане на Windows-ки вирус с Wine чака около 6 години и беше взета едва 2011. Тук по-скоро е важен критерия осигурени ли са механизми за автоматично активиране и повишаване на привилегиите на вируса. В това отношение Linux определено до скоро изоставаше. За щастие осъвремените браузъри и работни среди вече предлагат известен избор на варианти за прозрачна активация, а многократно дублираните системи за елевация на привилегии в модерните дистрибуции дават шанс активирания вирус да не се окаже безполезен.

Интересна концепция. Като алтернатива по-скоро може да замени rdiff, отколкото чистия rsync. Всъщност това има реален потенциал да бъде втората му използваема програма след ifplugd. Стига да го зареже достатъчно бързо разбира се.

Интересно наблюдение, за 27 години свобода и демокрация българите намаляха повече, отколкото се бяха увеличили за 45 години червен терор. Чудя се комунистите ли са бъркали с методите си, или ние бъркаме с термините...

От целия този списък единственото, което администраторът не може да спре е инсталирането на вируси, защото дори да попречи на потребителя да го прави то е заложено на ниво операционна система. Единственият начин да се спре това е да не се дава на потребителя да ползва съответните Майкрософтски продукти (което може да се гарантира единствено ако се изрежат от инсталацията), но да се прави това без да се махне самия Windows е половинчато решение. Ах да, скриването от въпросните потребители на факта че това е .ехе (и че въобще съществуват разширения и типове файлове), в резултат на което не им остава друго освен да свикнат да кликат на всичко по ред... Още един изкуствено създаден проблем в списъка... Каква точно е разликата? (въпросът е риторичен, Last Known Good Configuration е частен случай на използване на System Restore) Не, проблемът не е обективен, произтичащ от някаква оптимизация или напасване към хардуер, а в изкуствено заложени проверка и отказ да стартира ако открие хардуер, различен от запомнения, дори да е напълно идентичен. Между другото в някои OEM и CVL лицензи последното ограничение е изключено (oembios.bin). Друг начин да го преодолееш е да замениш няколко библиотеки с тези от XPE или PE (разбира се с нарушаване на лиценза), при което проверката вече не се прави. Те сами са се намесили, съставяйки изискванията за подписване на драйвер и решавайки да тормозят с FUD ("страх, несигурност, съмнения" - вид подход в рекламата, намеци на границата на клеветата без да се дават основания за съд) потребителите си, инсталиращи драйвер на производител, който е отказвал да плаща на Майкрософт. Не случайно преди да въведат подписването (с XP) нямаше непреодолими проблеми с пускането на друга машина. Любопитно е че с 8 се опитват да наложат същата система въобще за всички програми.

Може да се твърди че разликата в обема на самоограниченията, които сме съгласни да включим в дефиницията за "правилна работа", но факт е и че много от заложените в Windows проблеми не могат да бъдат избегнати, колкото и самоограничения да си налагаш. Това просто не е вярно. Администраторски права по подразбиране имат предимно домашните и SOHO потребителите, които както казах са нищожна част от потребителите на Windows. И ги имат именно заради некопетентността или некорестността на този, който им го е инсталирал. Придобиването на администраторски права изобщо не е лесно за обикновен, неграмотен потребител. С лекота ги придобиват единствено "необикновенните" потребители и програми, използващи залаганите в Windows изкуствени проблеми. Именно като корпоративна е крайно неадекватна. Иначе на нивото на фирмичка, дала 300 лева за да сложи OEM XP на двете си машини горе-долу успява да съответства. Добре, да предположим че съм програмист, работещ под Windows и съм решил са себе си че сигурността трябва да е част от него. Как предлагаш да процедирам нататък? И между другото - защо считаш че отсъствието на сигурност в Windows е решение на програмистите? Все пак те са най-ниско платената и най-слабо влияещата на фирмената политика част от квалифицирания персонал на която и да е софтуерна компания Стига да си приел предварително че всички проблеми, които създава System Restore са съвместими с понятието ти за "правилна работа". Уви, тук не става дума за избягване на проблеми, а за избор между два различни комплекта. Ами за да го видиш най-лесно извади харда и го пусни на друг компютър. Още един изкуствен проблем, този път следствие на концепцията че не трябва драйверите да са съвместими с аналогично устройство на друг производител, защото иначе няма как да искат да събират пари от всеки производител на хардуер за това че устройствата му имат драйвери за Windows.

Това е позиция, която не мога да приема. Фактът е че дори Майкрософт са положили достатъчно усилия за да гарантират че потребителя може да създава проблеми единствено с разрешение на администратора. Тоест проблеми, създадени от неграмотни потребители има тъм, където администраторът е не достатъчно грамотен, непродуктивно мързелив, или им позволява да си създават проблеми за да го търсят по-често. Друг е въпросът каква идеология е заложена при разработването на софтуера, за да се стигне до този резултат. Вместо "само root има право да създава проблеми", както е при U*X или "само производителят на устройството има право да решава какво може да се прави с него" както е при пост-PC операционните системи тук имаме "всяко нещо трябва да може да се направи дистанционно при нужда, но този, който работи на компютъра не трябва да има контрол". Което е съвсем логично, имайки предвид че основното предназначение на Windows е работно място в защитена вътрешна мрежа (всички други приложения, дори OEM и сървърите са незначителна част от приходите на Майкрософт, а домашните потребители са директно нищожна). Що се отнася до изкуствените проблеми, те са огромно количество и не се отстраняват именно защото влагането на средства в това обективно ще доведе до намаляване на доходите и популярността на продуктите. Тук имаме какво ли не. Изрично разрешеното с решение на върховния съд на САЩ влагане на код, който нарушава работоспособността на конкуриращи продукти и води до изкуствено намаляване на производителността с минаване на време от излизането на продукта. Концепцията че сигурността не е част от продукта и програмите, които я осигуряват следва да се закупуват допълнително, в количество, и качество, зависещи от възможностите на клиента (с всички последствия от това, в частност изричната зависимост на 99.9% от вирусите от използването на някакъв продукт на Майкрософт и следващата от нея необходимост 1/5-1/2 от ресурсите на компютъра да отиват за борба с тях). Принципа че ако съществува някакъв стандарт задължително трябва или да се направи друг, или да се реализира по несъвместим със него начин. Идиотската невъзможност да работиш с истински административни права (да, Administrator е потребител с ограничени права, истински администраторски права могат да имат единствено програми). Дивашкото влагане на функция за автоматично изпълнение на вложен код в какво ли не, като се започне от писма и се стигне до аудио и видео файлове. Избягването да се дава каквато и да е информация, която би могла да помогне при диагностиката на проблеми... С толкова време и средства, вложени в разработката им изкуствените проблеми на продуктите им са просто прекалено много за да има смисъл да продължавам да ги изреждам (все пак темата не е Майкрософт). Фактът обаче е че те са там, ползата от тях (за MS и всички, свързани с тях) е обективна и практически доказана, а грамотността на отделния краен потребител, без значение колко гениален е, не е достатъчен фактор за да се преодолее резултата от дългогодишната работа на десетки хиляди хора. Това е проблем който може единствено да бъде заобиколен. Това за нивото на поддръжката на Майкрософт надявам се е шега? Ако идеята е била да кажеш нещо толкова идиотско, че да ме накара да онемея ще съм изненадан - не пишеш като човек, който не съобразява че това има шанс да сработи само в устен диалог с неподготвен опонент. Или просто никога не ти се е налагало да опираш до нея??? Това обективно е вярно, но факт е и че това, което липсва под Линукс са предимно специализираните продукти, които се използват на малка част от работните места. Или поне така е в развитите страни, където се взимат изключително сериозни мерки всичко, което може да е свързано с използване на специализиран софтуер (тоест с разработка и производство) да се изхвърли накъде в страните от "третия" или "четвъртия" свят, а същевременно да се създадат максимално много работни места за бюрократи (работата на които както е известно е да създават работа за бюрократите, нещо, за което в Линукс има всички необходими програми). Друг е въпроса че при този подход дългогодишната практика е доказала значително по-високата икономическа ефективност на нескопосано организираната IT инфраструктура, поддържана от нископлатени, малограмотни специалисти. Проблемът е в това че бюрократите са способни да реализират пълния потенциал на некомпетентността си единствено при перфектно работеща IT инфраструктура, но когато успеят да го направят поддържането им си оказва непосилно дори за корпорациите и правителствата на "първия свят". Да, там когато видео драйверът се издъни оставаш в значително по-функционалния син екран, който предлага уникални възможности за решаване на проблема (обикновено свързани с практическата механика - маса, инерция, гравитация...). Напълно вярно, макар че по-често просто не се пускат. Потребителите на PC, които използват такива приложения реално са по-малко дори и от потребителите, способни да си инсталират драйвер, но ако си сред тях нямаш особен избор.

Разбира се, но не аз започнах. Много повече са все пак. Windows е комерсиален продукт, основната цел на който е да накара потребителя (тези 95%, които никога няма да кликнат за да си инсталират драйвер) да плаща. Популярността му е следствие именно от изкуствените проблеми, които гарантират че потребителя плаща много повече, много по-често и на много повече хора. Съответно и заинтересованите потребителя да получи именно него са несравнимо повече. Развитието на тази концепция в Linux все още е на начално ниво. Но по важно е че когато натрупаш познания, работейки под linux първо стигаш до етапа, при който не е проблем да разкараш гномските разработки, (тоест изкуствените проблеми), а с още малко опит ги заменяш с нещо несравнимо по-функционално (примерно вместо 12MB Network Manager, основна задача на който е да позволи залагания по въпроса ще има ли мрежа или не ползваш 6k guessnet скрипт, който автоматично разпознава MAC адреси, PPPoE, VLAN и т.н., избирайки както му зададеш кой вариант на настройки да вдигне). Достигайки този етап при Windows много бързо установяваш че си стигнал прага на това, което е посилно и единственото, което ти остава е да замениш е самия Windows. Тоест времето и нервите, загубени за да достигнеш това ниво до голяма степен са отишли на вятъра. Ако си от тези 5%, които не се страхуват да инсталират драйвер задължително стигаш до това ниво просто защото така вместо да даваш пари на всички, които се изхранват от изкуствените проблеми ставаш един от тези, на които се плаща за тях. Държа да отбележа че не казваш "игри" много по-гръмогласно от моето "почти" при категоризирането на Windows потребителите (само не изкарвай че всъщност си имал предвид AutoCad ). Това в момента се променя. Прекалено многото изкуствени проблеми отдавна създават излишна работа на разработчиците на игри. Имайки предвид колко по-лесно е да се пише игра за конзоли, таблети и Linux в сравнение с играта за конзоли, таблети и DirectX не е изненада примерно че Valve бяга от Microsoft.

И тъй като реално не се пуска винаги би трябвало да последва изводът че Windows се ползва само от идиоти. Което не е вярно. Ползват го предимно балъци, каръци и мазохисти, а ако някой от тях по съвместителство е и идиот това е по-скоро следствие, отколкото причина. Усилията, влагани от MS в създаването на изкуствени проблеми и в максималното затрудняване на диагностиката им са достатъчни да гарантират че от шаманските танци има точно толкова полза при работа с продуктите им, колкото и от съчетанието на опит и познания (~50%). Щом толкова настояваш за сравнения - по скоро става дума за доставка на поршета с товарен самолет. Друг е въпроса че удоволствието да работиш с Wondows може да се сравнява по-скоро с удоволствието от возене в каруца с цигани, а не с това от каране на Порше. А що се отнася до производителността - както вече писах правилно направен XP във вируалка е значително по-бърз от реална 7-ца и 8-ца. Тоест можеш да убиеш производителността единствено ако пускаш под него достатъчно тежък софтуер. И между другото - във виртуалка вероятността Windows да тръгне винаги е по-голяма, отстраняването на проблемите е толкова просто, че може да го прави и усер, а като бонус винаги можеш да го пуснеш на друга машина без да трябва да се биеш със защити. Разбира се възможно е и да не съм те разбрал правилно. Ако идеята те е че Windows не е пълноценна OS, защото не може да го ползваш нормално ако не го пускаш във виртуалка съм съгласен на около 70% (все пък и във виртуалка не винаги може да се ползва нормално). Матричните принтери и под Windows са си нещо, за което е значително по-лесно да се умува, отколкото да се използва когато става дума за печат в графичен режим. В текстов (за какъвто са правени) под Линукс работата с тях е по-лесна дори и от работата в дос (разбира се ако искаш да инсталираш драйвер с три клика ще имаш нерешим проблем, защото в този случай не ти трябва драйвер). И още една забележка. Дори да сведеш работата по инсталиране на драйвер от три клика на един процента от потребителите, способни да го направят в най-най-добрия случай ще се вдигне от 4-5 на 5-6. Без значение за каква OS става дума. Не се чуди обаче ако се окаже че половината от тези 5-6% не ползват Windows. От това следва че за "обикновенния потребител" все пак е по-лесно това, с което работи да не е Windows, защото едва ли ще види реалните разлики, но статистически така има по-голям шанс да има с какво да работи.

Това, в което съм се убедил е че използвайки само Линукс като базова OS никога не е било проблем да се пусне в WINE, виртуалка или rdesktop нещо, което работи само с Windows, докато там, където Windows е базова OS изобщо не е сигурно дори дали ще се пусне самия Windows. Да не говорим пък че XP във виртуалка под Linux определено работи несравнимо по-добре от реален 7 или 8 на същата машина, както и че при повече ядра спокойно може да пуснат няколко такива XP-та при нужда (използват се от един човек на един компютър, така че лицензът не е нарушен). Разбира се с мерак не е проблем да докараш и Линукс до неработещо състояние, а среди от типа на Gnome вече могат до някаква степен да емулират паранормалния аспект на работата с Windows. Такова използване обаче е въпрос на вложени труд и старание, тоест на собствен избор.

Обективно вярата в себе си е оксоморон. Ако вярваш в себе си, вместо да оценяваш действията си обективно ти губиш възможността да ги планираш правилно и да откриваш и коригираш грешките си в движение, а с нея губиш и основанието да вярваш в себе си (разбира се отсъствието на нужда от основание е основна характеристика на вярата). Макар че не е елиминиран напълно, собственият избор е от много по-малко значение в такава ситуация, имайки предвид в колко по-слаба степен зависят от него реалните ти действия и резултатът от тях. А кой да се възползва от това винаги се намира.

Спомените ми за граматиката на старогръцкия наистина са малко откъслечни (признавам си честно че не го учех сериозно). Струваше ми се че именно това трябва да е правилният начин, защото става дума за отричане на понятието догма, а не на конкретни догми. След малко допълнителни консултации обаче изглежда че си прав. Поправено е.