Премини към съдържанието

А.Х.Т. sekirata cekupama

Потребител
  • Публикации

    896
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

17 Добра репутация

Всичко за А.Х.Т. sekirata cekupama

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 6.06.1956

Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    музика поезия проза

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. Слънчице на мама - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  2. А.Х.Т. sekirata cekupama

    СЛЕДВАМ СВОЯТА СЪДБА

    Слънчево усмихва се небето, гали ми душата и сърцето, във косите мои бриз лудува, а в очите сини лъч танцува! И щастлива, бяла, замечтана, тъй обичана, красива и желана, гоня с поглед птиците красиви, облаците в краски причудливи! Търся във пространството душа, следвам сляпо моята съдба и високо вдигнала глава аз понасям удари в тила. 20 май 2019.,Плевен Анита ХристоваТрифонова
  3. А.Х.Т. sekirata cekupama

    ЛЕШОЯДИТЕ

    Въртеше се в леглото и не можеше да заспи. Събуди я писък на птица. Отвори прозореца и се загледа в далечината, там, където двете планини се докосваха. Виждаше лешояди, същите тези грабливи птици от сънищата и. Започна пак познатата болка в главата. Трябваше да си легне, да си наложи да заспи, колкото и невъзможно да беше това. Не можеше да живее така, с тази мисъл, че беше употребена. Сама си беше виновна. Не обвиняваше никой, но сега болеше, много болеше. Не правеше нещо по различно от другите, но беше различна. Малко хора я разбираха, още по малко хора я обичаха. Откъде това настървение, тази хищност на някои към нея. Искаха да я схрускат, но първо да я обезкостят. Какво нещо е живота, малко по малко откъсваха всеки ден нещо от нея. Убиваха я. А беше красива, добра. Искаше да живее, като всички спокойно, да бъде обичана. Обичаше хората и си мислеше, че са длъжни да и отвърнат със същото. Но не става. Не знаеше, че човекът е най хищното животно и не само когато поиска. Отвсякъде я дърпаха, искаха нещо, сякаш беше длъжна на всички да дава, но на нея никой нищо не даваше. Завист ли беше това, не знаеше, но явно някакъв вид егоизъм показваха всички тези хора , с които се срещаше. В момента, в който я видеха и общуваха с нея някакъв страх, паника ги обземаше. Страх, че ето какво съм аз, но виж нея.....Оле, трябва да направя нещо -аз да стане тя. Добрите пък си мислеха, че е красива и сама ще се оправи, но....Тя беше просто човек, имаше сърчице, което се задъхваше и търсеше спасение в природата, в Бога. Вярваше, но ...ах, тези лешояди! Те искаха нейната плът, точно нейната -изгладнели и ненаситни. Много са, няма смисъл да ги брои.Те се размножаваха и всички я гонеха дори в съня. Беше открита, не се глезеше и говореше всичко каквото мислеше -пред всички. С това помагаше на лошите хора, а на нея си вредеше. Не го съзнаваше. Молеше се на Бога да я спаси. Плачеше, както и сега. Не можеше да заспи. Беше длъжна на всички. И тя не знаеше с какво. От никой не получаваше нищо, всичко постигаше сама с цената на много жертви. Годините летяха, променяше се, но това беше неизбежно. С всички хора е така, дори с животните. Не можеше да спре хода на времето, а го искаше. Тъй много го искаше. Усети хлад и тежест в гърдите си. О, не, не можеше да заспи. Не искаше хапчета, нямаше смисъл от тях. Те само временно оправяха нещата. Беше два часа след полунощ. Направи си чай и се загледа навън. Нещо я влечеше, там далече зад тези планини. Трябваше да замине, да се махне ако не изобщо поне за определено време. Ах, ако можеше да започне всичко отначало - с ново име...всичко ново. Беше твърде млада и имаше право на това, имаше предимството. Събра багажа си и зачака утрото свита на леглото, загледана в нищото. Пътят се виеше между хълмовете и навлизаше все по навътре в планината. Всъщност не знаеше коя е тази планина. Беше толкова боса по география. Като ученичка разказвателните предмети винаги са я отегчавали. Трябваше просто да зубри. Толкова и хвана ред. Но излезна, че и с точните науки не се справи. Правеше си едни сметки за живота, а излезнаха други. Така е трябвало да се случи. Колата се задъхваше по земния път, който пое. Измъчваше нея и себе си, но трябваше да намери тази къща. И я видя най после, сгушена в шубраците до поточето. Онова същото поточе, с чиято вода си плакнеше лицето някога. Колко отдавна беше. Влезна в къщата доста трудно. Ключът беше стар и не се поддаваше лесно. Вътре беше прашно и занемарено, но до вечерта всичко оправи и се настани в леглото. Спеше и се, вечно тази жажда за сън. Този път заспа. Уморена и гладна, но заспа. Сама. Обичаше самотата, но и нямаше друг избор. Сутринта се събуди щастлива и доволна. Излезна навън и се запъти към потока, както тогава, като онова дете Мирка, което все още дишаше в нея. Носеше още детското в себе си. Наведе се над водата и ...изпищя. Над нея летяха два лешояда. Побегна. Тичаше с все сила към къщата, която и се стори толкова далече. Когато затвори вратата след себе си видя птиците, които вече не бяха две. Бяха накацали около къщата и упорито чакаха, какво ли? Трепереше цялата. Часове не се показа навън. Вечерта птиците ги нямаше вече. Запали колата и потегли. Този път без посока, където и видят очите. Беше изтръпнала. Беше и все едно. 20 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Животът мама казва е игра - музика текст аранжимент вокал и пиано А.Х.Т.sekirata cekupama
  5. Мама има празник днес - музика текст аранжимент А.Х.Т.sekirata cekupama, вокал Йорданка от училище "Ст.Заимов" Плевен
  6. А.Х.Т. sekirata cekupama

    За децата

    За децата - музика, текст, аранжимент - А.Х.Т.sekirata cekupama , вокал Паола училище "Ст.Заимов" Плевен
  7. А.Х.Т. sekirata cekupama

    На мама

    На мама- текст Атанаска Димитрова - Плевен, музика А.Х.Т.sekirata cekupama, вокал Паола - училище "Ст.Заимов"Плевен
  8. Най - красивото и артистично дете Джони, Джони йест папа
  9. А.Х.Т. sekirata cekupama

    Причастие

    Причастие - музика А.Х.Т.sekirata cekupama текст Мара Девия , вокал Бойка - Плевен
  10. Едно дете в домът разплаках - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  11. Albertino Anita Khegerland Детето в мен - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama Albertino Анита Хегерланд На улица в Торино можеш да видиш старец Това е клоун Албертино, никой не е толкова добър като него той може да се смее и да се шегува и веднъж да се изправи дава живот в целия квартал, а един чува детската песен Тогава Албертино дойде да играе за всеки бамбук и бамбино на твоето мандарино, така че звучи като фанфари в Торино Тогава, Албертино, много сме смешни всеки път, когато кажеш не с музиката и настроението ти разпръскваш слънцето по пътя си скъпи вид Албертино, всички те обичаме всички деца в Торино излизат повече от щастливи защото чуват Албертино и те го следват и ако влакът се обработва във всички страни на света Никога няма да има война и нещастие, които нямат такова състояние Тогава Албертино дойде да играе за всеки бамбук и бамбино на…
  12. ЕМИЛИЯ И ДЕНИС - ПЪРВАТА ЧАСТ - КЛИП - АКУЛА ЕМИЛИЯ И ДЕНИС - ВТОРА ЧАСТ - КЛИП - ТРЪГВАЙ СИ
  13. А.Х.Т. sekirata cekupama

    КРИВИ СМЕТКИ

    Колко ти струва минута обаждане? Колко ми струва твойто заяждане? Здравето мое не е за това, да го разсипвам по тебе сега. Цели системи, лъжи ми въртиш. Ще съжаляваш, с мен ще сгрешиш. 19 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. А.Х.Т. sekirata cekupama

    НЕКА

    Събличай, разсъбличай моите чувства, като пиявица се вий или като змия се свий в пазвата ми, до сърцето. Не трябва да обича клето, не трябва вече то да страда, нито душата моя млада. И нека ледена да стана, и нека бъда нежелана. 19 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  15. А.Х.Т. sekirata cekupama

    ОБИЧАШ МЕ. НЕДЕЙ ОТРИЧА.

    Обичаш ме. Недей отрича. На мойта болка си целувка. Душата ми във теб се врича, не може други да обича. Прости ми ако съм виновна, за нашата любов съдбовна, когато трябва да умра едва ли някой ще виня. Щом трябва нека си отида. Щом трябва нека изгоря. И нека пепел жива, сива да ме покрие, да умра! И ако трябва да възкръсна аз нека да целуна кръста, и нека да се преродя, да си остана пак жена! 19 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване