Премини към съдържанието

Търсещ истини

Потребител
  • Публикации

    484
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

128 Отлична репутация

1 Последовател

Всичко за Търсещ истини

  • Титла
    kaldata приятел

Последни посетители

506 прегледа на профила
  1. Идеята за етиката като модерна аксиоматична наука може да не е развита пълноценно, но е редно да бъде изпитана в практиката, на какво е способна. Един от актуалните въпроси, които предизвикват полярни мнения и противопоставяне на морални възгледи е хомосексуалното семейство. Разсъжденията на тази тема са от толкова различни ъгли и толкова многобройни, че нямам и намерения да ги обхващам. Ще се опитам да разсъждавам въз основа на досега постигнатите идеи. МОРФОЛОГИЯ НА СИСТЕМАТА Хомосексуалната диада е съставена от две лица от един и същ пол, които удовлетворяват сексуалните си потребности по свой начин. Връзките им могат да са инцидентни или трайни, да обхващат само сексуалните потребности или да са се задълбочили до емоционални, финансови, на взаимопомощ. Определяща обаче остава сексуалната връзка. ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ Основната функция на диадата е удовлетворяване на сексуалната потребност на единия или и на двамата участници. При задълбочаване на отношенията, при емоционална връзка, материална общност и взаимопомощ, участниците искат обвързаност и узаконяване на формални отношения, присъщи на семейството. Една от особеностите на хомосексуалната връзка при мъжете е, че пасивната страна не изпитва естествено удовлетворение и ако не го получава, изисква в отношенията извънсексуална обвързаност- най- често материални придобивки. Връзката се разпада, по същите причини както и любовната връзка между хетеросексуални, с тази разлика, че често грижите за поколението задържат двуполовата двойка до израстването му, т.е. при хомосексуалните двойки връзката трае до изчерпване на емоциите или материалният интерес на едно от лицата. По правило едно от лицата в хомосексуалната връзка лидира и има доминантно поведение. Обикновено то определя поведението помежду им. Другият случай е, когато пасивният хомосексуалист е материално обезпечен и търсейки опека се свързва с доминиращо лице, което той издържа и в някакъв смисъл може да определя поведението му. Често обаче на подобни опити, доминиращото лице отговаря агресивно и жестоко. Общо взето, хомосексуалната диада няма нужда от афиширани връзки пред обществото. Патриархалното семейство се е заявявало пред обществото чрез своята собственост и участие в труда, и държи да показва сходство с другите семейства за да бъде приемано. Мъжът е заявявал претенции за своята жена и особено за поколението от нея, усещайки в него своята кръв, а другите семейства са признавали това. Хомосексуалната диада не е по- различна от колегиални връзки в обществото и труда, а социалното признаване на осиновено дете в обществата в които това е прието, осигурява някакво наследяване, но липсата на такова приемане от обществото, не влияе на хомосексуалната диада. Правото не отделя правоспособността на хомосексуалистите и те са задължени равноправно с всички към правните норми. Въз основа на направения анализ може да се каже, че етичните норми в хомосексуалната връзка се определят от доминантната личност във връзката и поради своята интимност не са достъпни за изучаване и повлияване отвън. Обществото не навлиза в тази област, предоставяйки й взаимното съгласие да решава поведението. Хомосексуалистите като индивиди се вписват в обществото, а като двойка в дейността не се различават от колегиалните двойки. Разглеждайки хомосексуалната двойка като подмножество на обществото може да се каже, че тя не е продуктивна и не възпроизвежда хора, но подобно е и в някои хетеросексуални двойки. Морална присъда срещу хомосексуализма има в „пуритански” или морално ригористични общества и идеи, т.е. такива, които воюват активно с разврата, често използвайки божия авторитет, които искат и имат средства да влияят на интимния живот.
  2. Основните етически постулати на съвремието се отнасят до недопускане на конфликти, чрез етическо поощряване на толерантността. Там, където предишната етика, пък и закон, осъждаха различията, днес се изисква толерантност. Предишното общество е смятало, че различията отслабват обществото, а сега се смята, че те го обогатяват. Как тогава днес се избягва рушенето на обществото, заплашено, както казват някои, от толерастията? Чрез познания по решаване на конфликти! На заявка "решаване на конфликти", Гугъл дава 46600 отговора. Явно много се пише по темата и целенасочено се формират възгледи и умения за справяне. Явно това е измежду най- важните цели на днешната етика.
  3. Мисля, че агресивното поведение на мнозина тук към Anjel Dimitrov показва, че не взимат подобно свидетелство като надеждно и проверимо. И до сега не разбирам, защо и администратори се намесват и заключиха темата му.
  4. Не е. Като невярващ имам такова отношение- няма бог и щом няма от описаните 4 свидетелства, то не се съмнявам в липсата му. Това е точно по темата- става дума за поводите, за съмнението и за бога. Особеността е в думата НЯМА го
  5. Защото понятието за време е конструирано в човешкия ум, а не е проникнал чрез сетивата.
  6. А с инструмента часовник мерим ли този невидим конструкт?
  7. Причини да съм уверен, че няма бог Отсъствието на преки следствия от съществуването му- възприети сетивно или чрез уреди Разнообразието на изявилите се богове в различни цивилизации и в различен етап от развитието им показва, че единен обективно съществуващ бог няма. Достатъчно разумното обяснение на света чрез природни закони Доверието ми към афоризма "Когато нещо не ти е ясно, сложи Бог и то веднага ти се изяснява.", т.е. че конструктът "бог" е помощен за човека- да изтърпи незнанието си за нещо, да придобие увереност, че света е под контрол, нищо че самият той не го контролира. С напредъка на познанието, помощният конструкт "бог" става излишен. Ще добавя и липсата на разлика в нещо за вярващи и невярващи. Вярващите нямат никакви предимства, дадени им от вярата. От принадлежността към човешката организация- църква имат предимства, но те се обясняват много по- прозаично. От помощта помежду си, хората винаги имат полза, но не божество е причината, а самото сдружаване.
  8. Оптимистично е, че схващате ирония. За похвалване сте. Сериозен съм.
  9. Тя сигурно е важна персона, за да се фокусира лъчът конкретно върху нея. Сигурно е приятно да общувате с такива важни персони, с достъп до важна информация вероятно...
  10. Ще си позволя да не се съглася. Дюкянджиите през Възраждането са били частници, но са се съобразявали с общоприетото, не са слагали надценки над одобрените от еснафа, спазвали са работното време според градския часовник, не са си позволявали да се каже за тях, че имат любовница или че в склада правят нещо нередно. Така че частната фирма държи името й да не се свързва с нещо, което хората осъждат. Ако се случи, част от клиентите или работниците ще решат, че който е неморален в едно, ще е неморален и в още други и ще се дистанцират. Ето сега, в разглеждания казус, споменатият доцент е уволнен от университета, независимо че е имал награда висш френски орден. Дават мило и драго да не се свързва с тях. Вярно, той е извършил убийство, но хората приказват, как професорите със студентките там- джиджи- биджи, хъра- мъра и ала- бала. Ето, Уайнстиин е отстранен от ръководството на СОБСТВЕНАТА си компания заради мълвата, а частната Метрополитен скъса с Доминго. Така че обществените етични норми ЗАДЪЛЖИТЕЛНО оказват влияние на частните.
  11. Към горното бих добавил само всеизвестното "Не прекалявайте с предпазването и се грижете за здравето си общо. Ако вече чувате гласове, потърсете медицинска помощ." и накрая "В мрежата има много глупости, лъжи и налудности"
  12. Не зная дали в случая жената е била негова аспирантка, А когато е била студентка- това е един изпит само. По- значимо е евентуалното покровителство въобще, а може би обратното- продължаващи семейни конфликти и в работата. Интересно е разделението обществено/частно. Нима моралът спира пред вратите на частното? Изобилстват вицове за интимни отношения шеф- секретарка и ги приемаме за нормално(?). Фирменият морал, както стана ясно се определя от авторитета на фирмата, но общественият важи и за фирмите, т.е. ако авторитетът на обществото осъжда нещо, той го осъжда и в общественото, и в частното.
  13. Казус: Руски доцент убил младата жена, с която живее от години на семейни начала. Тя е аспирантка в същия ВУЗ. Вършил ли е нещо укоримо от етична гл. т.? В диадата са двама пълнолетни граждани, единият от които е зависим от другия. Зависимият не се е оплаквал от незаконни действия- сексуален тормоз, изнасилване, домашно насилие. В университетските среди е често срещано популярни, чаровни преподаватели да влизат в интимни отношения със студентки и аспирантки. Приема се, че това е личен избор на студентката, аспирантката и дори по този начин тя получава някои предимства пред другите. Общественото мнение е критично към такава връзка, смятайки я за непочтена и рискова- "Не си вади ..., където си вадиш хляба", но също и по отношение на жената, която "Изкарва си изпитите с ...". Движението Me Too е с широка гласност и възможности за подкрепа до там, че Харви Уайнстейн е съден, а Пласидо Доминго уволнен. Аналогично стои и въпросът за работа на съпрузи в една фирма. Това също е прието с някои възражения отнасящи се до това, че колегиалните отношения биват усложнени от личните. (Не е лесно да бъде санкциониран съпруг, ако другият е на ръководен пост, нито да бъдат преценявани реални резултати при емоционална обвързаност). Не мога да изведа логичен извод, но интуитивно нещо ми подсказва, че авторитетите, формиращи университетския морал, ще толерират подобни явления, а студентите ще мрънкат, но ще завиждат на тези, които са успели да съблазнят преподавател/ка.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...