Премини към съдържанието

Търсещ истини

Потребител
  • Публикации

    2281
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Блог коментари публикувани от Търсещ истини

  1. Смути ме, че под "Божи народ" се разбира християнски. Та българите в Азия станаха мюсюлмани. А преди това част са били "божи народ" на Тангра. Многобожието в света не ни прави уникални, ако сме "божи народ" заедно с индианците от Южна и Северна Америка, Европа и до Урал, Кавказ, че и до Тихия океан. 

  2. Етика на семейната двойка.

    Принципно, приемам, че не може да се постановят универсални норми, а всяко семейство изгражда свои, в зависимост от съставящите го елементи- лица. Така няма да постановявам норми, а ще опитам да обърна внимание кое е важното, според мен.

    От казаното по- преди, важно е елементите да функционират в полза на общността, да не се допуска увреждане на елементите или връзките.

    А сега по- конкретно…

    В широк смисъл семейството е взаимодействие на двама за удовлетворяване на същите потребности, които човек се стреми да удовлетвори сам. Само проформа ще напиша тези потребности у Маслоу, но на всички е известно, че са непълни. С развитието си психологията и социологията ги уточняват и допълват.

    1.Физиологични нужди от: въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота. 2. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие. 3. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов. 4. Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение. 5. Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация).

    Ето, можем да добавим потребността от секс и грижа за поколението или т.нар. Майчински инстинкт по МакДугъл, което всъщност е тесният смисъл за съществуване на семейството- репродукцията.

    Това, че семейната двойка е за да удовлетвори потребности е в основата на разбирането за семейните норми. Нищо обаче не можем да съгласуваме, ако не знаем тези си потребности. Тъй като всеки от съпрузите е протагонист по опознаване , осъществяване и защита на личните си потребности, а така също и на представите си за функции на семейството, то във взаимоотношенията, конфликтите и тяхното решаване се съгласуват относително трайни норми, в които семейството пребивава.

    Очакванията и намесата на обществото и различни външни фактори също оказва влияние, като върху поведението на съпрузите, така и на връзките помежду им, а в следствие на това и върху функционирането на семейството.

    Като така, системата- семейна двойка може да се опитва да подражава на други семейства и на родителите, но доколкото се различават участниците, ще се получава винаги нещо различно.

    След което всичко в отношенията на семейната двойка става уж тяхна си работа.

  3. Честта или Какво ще кажат за морала ми хората. Достойнството или Какво мисля за морала си аз.

    В горния смисъл достойнството може да остане ненакърнимо от хорските приказки, както може и да пострада. Кралят има толкова висока чест, че не се грижи за хорските приказки, за тези обаче, които са под него това не важи. Явно достойнството е силно зависимо от тази обратна връзка и заради това е много важно да се следи за това „Какво ще кажат хората?”.  

    Самовлюбените артисти също не чувстват нужда от тази оценка. Честта има се формира от тесния кръг съмишленици, които се превъзнасят един- друг. Еснафите обаче са много зависими от масата клиенти. Те трябва да се съобразяват с общественото мнение и правят всичко възможно да имат безукорно поведение. Това е сериозната причина да се смята съобразяването с хорското мнение основна черта на еснафското поведение.

    Казус: Трябваше ли Пушкин да защитава честта си пред Дантес? Да не забравяме, че и Цезар, който е имал аристократизъм по рождение е трябвало в политическата си кариера да се съобразява с хорското мнение: Като мотив за развода си с Помпея казал, че допуска приказките за изневяра да не са истина, но „Жената на Цезар трябва да е над  всякакво подозрение”. Изглежда разводът е бил трудният вариант по православните закони, но Пушкин е постъпил неразумно- изложил се е на фаталния изстрел. От друга страна, за него обществената оценка е също толкова важна- поетите са съществували доколкото ги харесва владетелският двор, а дворът е искал доказателства за честта- дуела. Доколко дуелът е белег за чест е друг въпрос, все пак етиката е творение на авторитетите в общността, а тези са наложили тази норма. Така Пушкин е трябвало да спази нормата за да не бъде остракизиран. Да даде доказателства, че принадлежи на групата, като спазва обичаите й. Може би някоя остроумна постъпка би го измъкнала, но явно е бил така притиснат, че не е виждал друг изход и е изгубил.

    Извод. Пушкин е можел да избегне дуела, но мнението на авторитетите е определяло, че неговата чест ще бъде засегната и той е избрал да го осъществи.

  4. Съобразно възгледа, че етиката не е извечна и непроменима, а се променя от всяка промяна в системата от хора, то явно е, че част от хората са авторитети и влияят по- съществено на промените, а част ги приемат и усвояват. Към момента се приема, че има четири етапа за усвояване на промените в културата, а то значи и в етиката: В: https://ru.wikipedia.org/wiki/Культурный_шок и https://en.wikipedia.org/wiki/Culture_shock

    1. «Меден месец». Стадият се характеризира с ентусиазъм, висок настроение, големи надежди. През този период човекът възприема различията между „старата“ и „новата“ култура положително, с голям интерес.

    2. Наместване, нагаждане, именно „културен шок“. На втория етап необичайна среда започва да оказва негативно влияние. Опитва се рационалното му осмисляне.

    3. "Приспособяване." Който е намерил свое място бавно заменя депресията с оптимизъм, увереност и удовлетворение.

    4. „Адаптираност“. На този етап човек вече се вписва в новата култура.

     

    Приложено към етиката, това означава, че търпящият каквито и да е промени в системата, изпитва дезориентация, която предстои да преодолее. Авторитетът, изменящ етиката на системата среща най- значителна съпротива през втория етап, когато хората осмислят, търсят рационално разликите между преди и сега. В предишния етап са възторжени, в следващия привикват.

  5. Всяка етична система е изградена по някакви причини- вътрешни и външни за системата. Обяснението на тези причини предпоставя приемането или неприемането на правилата. Примерно етичната норма да не се яде свинско в религиозните изисквания на семитите се дължи на нетрайността на свинското в тези жарки райони. Това е и основание за неприемането й на север. Обрязването също има обяснения, които често се променят поради своята многобройност и противоречивост. В САЩ например това поражда периодични промени на предпочитане на обрязване или отказ от обрязване на момчетата. „В Съединените щати изследванията за изписвани от болници, изчисляват процента на обрязаните на 64,7% през 1980 г., 59,0% през 1990 г., 62,4% през 2000 г. и 58,3% през 2010 г.” В: https://en.wikipedia.org/wiki/Circumcision. Там и за етиката на обрязването.

    В горния смисъл, приемането или неприемането на някаква норма или представа за добро в своята етична система е важно да бъде свързано с произхода и причините за това и съответствието на условията в приемащата нормата система. Става дума не само за сблъсъка на етични системи, но и за промяна, развитие на самата система. Новите условия изискват и нови норми. Те обаче трябва да бъдат съответно на обусловеността  обяснени.

  6. преди 7 часа, Ьрмалоу написа:

    Имам чувството, че Александър Зиновиев би те заинтересувал.

    Благодаря за интереса към темата. Изтеглих Зиновиев- Осн. на лог. теория на науч. знания.

    Мисля, че няма общопризнат логически поглед към социалните науки, а само стремежи за постигането му.

    Защо сме още в етапа на човъркане в основите ще поясня с такава метафора- египтяните са постигнали големи успехи в геометрията, стереометрията, реализацията на идеята за пирамида. Това обаче е бил продължителен процес. Нали е трябвало преди това да намерят общото и наименуват линиите и фигурите, после да се научат да ги измерват (при цялата очевидност на разстоянията, все пак трябва да им дойде на ум да мерят със стъпки примерно, докато социалните процеси изобщо не са очевидни). После започнали да сравняват дължини,  стигнали до подобие на фигури, а същевременно развивали материали, технологии...

    В етиката, значи трябва да мине време докато бъдат идентифицирани значимите явления, те да се наименоват, да бъде измислено с какво да се мерят (о, ужас), за да могат да бъдат сравнени. Всеизвестно е, че още много хора намират Бог в етичните норми, така че и това трябва да се преодолява....При това фараонът е искал да се увековечи с купчината камъни, подредени във фигура, та е натискал и подкрепял усилията...

    Та така, ще си човъркам да търся истини с цялото съзнание, че индивидуалните усилия в наше време с развити мощни и обезпечени колективи са микробно смешни, а пък във форумите/блогове, където често е място за прекарване на свободно време са и в контраст с веселото колективно настроение. Това е възгледът ми за математизацията на етиката, а относно постулираните тук аксиоми и системен подход към явленията, намирам ги за плодоносни. :) 

  7. преди 24 минути, Дингири Банда написа:

    по-скоро го използвах за уточняване на смисъла, който влагам в понятието "лъжа", което за мен включва определена цел на лъжещия. 

    Съгласен

    с уточнението, че едикойси може да лъже за да се представи за компетентен, патил и препатил, да се представи като човек от друг клас- високопоставен или от най- ниския. Това е цел да подведе, а в манипулиране, според мен целта е другият да направи нещо.

    Това не е задължително да уврежда системата. Може на другия да му е приятно да общува с по- висш (докато не започне да иска безплатни услуги :) ). Примерно Фалстаф си лъже на поразия за да се представи за важен, без с това да използва хората. 

  8. Т.е. въвеждате понятието манипулация. 

    Обаче то не се отнася към лъжата, според мен, защото манипулацията може да използва и чиста истина. Просто това е друго нещо и е свързано с това, да накараш някой да свърши нещо. "Измий си ръцете, защо ще се разболееш" е манипулация. "Трябва да си платиш, иначе няма и да се чуваме" също, а са истина. "Моля да мина пред вас, защото ме чака човек на легло" може да е истина, а може и да не е .

    Лъжата, както го разглеждам е невярна информация по системните връзки. Съгласен съм, че го смесвам с неистина, но то е защото преди това съм ги разделил според користния мотив. Всъщност и лъжата и неистината увреждат системните съобщения.

    Допускам ли грешка?

  9. Лъжата

    Предаването на невярна информация не е кой- знае колко осъдително, защото може да не е користно мотивирано, а просто да е погрешно възприемане на реалността. В преднамереното изкривяване е целият проблем с лъжата. Старият завет остро осъжда лъжесвидетелството и лъжливата клетва, т.е. свидетелство пред авторитет за реалността „Срамувайте се от блудство пред баща и майка, от лъжа - пред началник

    и господар”, но ежедневната търговска лъжа се възприема като хитрост. Идеалът не лъже: „Бог не е човек, та да лъже”, но може преднамерено да сложи лъжа в устата на пророците си. Лъжата и лъжливата клетва пред другите (не- ние) е хитрост. По същия начин се възприема и от елините. Преувеличените войнишки приказки за Троянската война на Одисей и Омир се адмирират,а измамникът Синон решава Десетгодишната война . Това все пак са художествени измислици, които не водят до значителни вреди на другите като лъжите, а само повдигат авторитета на разказвача като знаещ, но все пак формират модел на поведение в който презрението към истината и другите води до печалба.

    Юдеите оценяват пагубното влияние на лъжата за обществото, обречеността на западане, когато е масова и особено сред авторитетите: „жените им ще дам на други, нивята им - на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник - всички действуват лъжливо.” Християните въплъщават, персонифицират лъжата в Сатана.

    Погледнато от системна гледна точка, предаването на невярна информация между елементите на системата води до обезсмислянето й, до невъзможност тя да функционира адаптивно, но в конкретния случай- система от хора, има много компенсиращи действия и здрав смисъл, които да я подложат на проверка.

  10. Тълпата

    Тълпата се възприема като хаотично множество, но това не е така. Тя е също система, но в момента на ставане, кипяща материя, която има флуидна структура. Дори и в такова хаотично множество, когато извадим част от елементите, самото то неминуемо търпи преструктуриране и промяна- разместване, промяна на разположението на подмножествата и на емоционалната реакция. При това тълпата несъмнено има свои подбудители и авторитети. Този поглед към тълпата ни дава възможност да обсъждаме и морални отношения в нея. За всички е ясно, че тълпата отделя Ние от Те. Ясно е, че тя излъчва лидери, които макар и самозвани в началото, подлежат на приемане или отхвърляне от останалите. Лидерите търпят въздействие както от останалите лидери, така и от общото мнение. До утвърждаването им те са част от тълпата, намират се в нея и всеки може да ги похвали или удари.

    Така първите връзки са емоционални. В тълпа хората изпитват еднакви емоции и този с различни е отчужден- еуфоричната тълпа ще изтика този, който плаче или призовава за сдържаност. Паническата тълпа ще изостави слабият по характер вожд, който опитва да я мобилизира. Одисей удря изпадналите в паника данайци, призовава отделните вождове и ги овладява, т.е. използва авторитета си и наличието на структура за да промени емоцията в тълпата. И успява.

    За да защитя тезата си, че тълпата е емоционално обвързана, ще обърна внимание на присъстващите на научна сказка. Те също са емоционално свързани, но от любопитство или интерес (Изард). Естествено не меркантилен, а към темата.

    Другата, отново емоционална връзка е спрямо лидера. Той бива не само приеман за част от Ние, на основание общата емоция, но и приеман с радост и последваща любов. Естественото преминаване от емоция в действие на тълпата (емоцията е най- силен мотиватор) се свързва в отношението към него, с доверие към казаното и предложените действия. Тази връзка на доверие е относително здрава, променя се и се влияе от състоянието и отношението на участниците.

    Дори в етапа преди изява на лидер, в тълпата съществуват връзки и авторитети. Да не забравяме, че малцина отиват в тълпа сами, обикновено отиват с приятели, съмишленици, роднини. В случайна тълпа, прим. зяпачи на произшествие незабавно се създават връзки с най- близките в пространството и още с въпроса „Какво става” се оценява събеседника, компетентността му, емоционалното му състояние и дали принадлежи на групата, дали е със сходно състояние, т.е. дали е Ние. Подкрепата именно на съседите по място прави от тези авторитети на подмножество авторитети на голямото множество. Действията на тълпата следват действия на някои от подмножествата, а самите те от доминиращите в тях. Така че може да се приеме, че тълпата се води по поведението на неколцина доминиращи личности.

    Моралните задръжки в тълпата се смята, че отпадат. Това не е вярно. Просто новата общност има нови морални норми. Не се казва, че в среда на нудисти моралните задръжки отпадат, същото не важи и за тълпата. В нея просто има нови морални изисквания. Както бе споменато те се налагат от лидери, авторитети, хора с престиж.

    Дали ще бягат панически, дали ще аплодират или вдигат юмруци, хората реагират по някакъв начин. По какъв начин също се определя от авторитета (напомням- авторитетът е личност или група).

    При това е необходимо да се има предвид, че емоционалната реакция има свои закономерности, а именно, че в ситуация на емоционално напрежение се реагира парадоксално, т.е на слаб стимул реакцията е силна, а при свръхнапрежение и изтощение, дори на силен стимул, не се реагира.

    Отново се налага да спомена, че моралът- правилното поведение се определя по подражание на авторитета. Положителна или негативна санкция в началото няма, но емоционалната връзка е силна, хормоните я правят приятна, така че човек не я прекъсва, поради което не желае да прави нещо различно от всички, т.е. от авторитетите. Така се определя и основното морално правило в тълпата „Прави като нас и ще бъдеш от нас”.
    Второ важно етично правило е свързано с възприемането за раждащи се авторитети. Съобразно с това условие всеки може да стане авторитет, да му подражават и да се водят по него. Така се поражда „Авторитет ще е този, който прави нещо, говори нещо”. Който не говори, не действа, той остава миманс, което не е трагично, а е въпрос на избор.
    При тълпа под формата на опашка за нещо, основното правило е „Първи по време е първи по право. Мястото определя предимството”. Лидер се проявява в лицето на някой, който въвежда ред, записва последователността или иска справедливо разпределение, но като правило поведението се определя от лице, определящо разпределението на предоставяната стока или услуга т.е. от външен за множеството авторитет.

  11. Обратната връзка

    Стана дума, че при разглежданите взаимоотношения на елементите в системите на човешки общности се проявява Обратна връзка.

    Всяко действие, промяна, на елемент от системата предизвиква промяна и в системата и съответна реакция, положителна или отрицателна, към това действие/промяна. В този смисъл, елементите, които са във връзка с променения елемент или са повлияни от неговото действие реагират по някакъв начин. В човешкото общество тази реакция може да е явна- противодействие, конфликт, сигнал до другите елементи, но човек може и да има вътрешно преживяване на неудовлетвореност, което да не изяви. Смята се, че това влияе негативно на личността, но понякога изявите на чувствата влияе още по- негативно, така че не е необичайно човек да затаи в себе си недоволството си от нечие поведение. Реакцията може да е и положителна. Безразличието е отсъствие на реакция.

    Както бе отбелязано, отмъщението е от най- силните прояви на отрицателна обратна връзка. Друга възможност е влизането в словесен конфликт- изразяване на възмущение, когато действието има негативни последици. Друга възможна словесна реакция е изказването на забележка „Не постъпвате добре”, споделяне на своето негативно изживяване: „Това ми причиня болка, притеснение, обида и т.н.” Реакцията може да бъде предадена и невербално- гримаса на страх, отвращение, гняв; жестове и движения, които я изразяват. Възможно е и обръщане към авторитет, който би повлиял- напоследък и в мрежата има възможност да сигнализираш до администратор за обидно съдържание, човек може да се обърне към съпруга/та, съсед, колега, шеф, телевизия, полиция или съд. В случая обратната връзка е опосредствана.

  12. Отмъщение и опрощение

    Отмъщението е враждебно действие, предизвикано и насочено срещу този, който е причинил вреда или оскърбление. То е израз на етичното правило за реципрочност и когато не превишава нанесената вреда не се санкционира морално. Обратното, социалната група в много случаи подбужда за мъст и осъжда безделието на длъжния да отмъсти. Това е така, защото с бездействието си, той унижава достойнството и на общността, представя я като слаба, страхлива, недостойна. Най- крайният акт, изискващ отмъщение е убийството на близък. Кръв за кръв е адекватна реципрочност. С напредването на цивилизацията се налагат и форми на компенсация, които са в интерес на по- голямото множество- град, държава, които се увреждат от вътрешните конфликти. Със скъпата кръвна жертва на Ромео и Жулиета враждата Капулети- Монтеки е изплатена. От българската песен- „Сестра брата жали” кръвнината се изплаща с възмездяване на щетата- дадено е дете, което да обезщети засегнатото семейство. Сега кръвнината се изплаща с универсалното средство- парите. Отмъщението не само е акт на удовлетворяване на засегнатия, но и действена обратна връзка, че е извършено нещо недопустимо.
    Една по- нереципрочна форма на отмъщение е отмъщението на пренебрегнатата жена. Жената на Потифар, пренебрегната от Йосиф го оклеветява, че искал да я изнасили и той е хвърлен в затвора. Богинята Ищар, пренебрегната от Гилгамеш, изпратила срещу му страшния Небесен бик. Саломе у Уайлд казва „Желая устните ти, Иоане! Устните ти са като алена лента на кула от слонова кост.”, а той е непреклонен „Назад, дъще на Содом”, за което плаща с главата си в буквалния смисъл. Изоставената от Еней Дидона проклела Рим и отмъщението й, изразено в Пуническите войни довело до края на Картаген.

    Неудовлетворената мъжка страст и ревност също биват отмъстени нереципрочно. Убийства, отвличания, насилие… Одисей избил цвета на Итака обмислено и целенасочено, ужасно нереципрочно отмъщавайки направеното от тях. В негова защита, обаче, трябва да се каже, че ако се беше явил с името си пред тези разгонени младежи, те вероятно, биха го убили. Елините види се са смятали отмъщението за достойно поведение на благородния човек. Аристотел е възпитавал Александър в това достойнство, което се е проявило в поведението му- суровост към опълчилите се срещу него и благородство към смирените. Разбираемо- робовладелецът трябва да спазва някакво честно поведение, за да респектира робите.

    Опрощението

    За да бъде простено от общественото мнение и от ериниите проливането на кръв, елините постъпвали различно. Херкулес слугувал на Омфала, Алкмеон се окъпал и пречистил в Ахелой, Медея посетила магьосница (Цирцея), Едип след скитане добил смъртта си в храма на самите еринии в Колон.
    Простете отклонението, но следният мит е остроумен. Когато Алкмеон, в акт на отмъщение, убил майка си, тя проклела земята, която би го приела. Оракулът разяснил, че не носи проклятие само такава земя, която не е съществувала при произнасянето на клетвата. Така Алкмеон се отървал при заселилите едно наскоро появило се наносно островче на реката Ахелой, в която се и очистил.

     

    Християнската етика, пропагандира прошка, която е акт на отказ от възмездие и овладяване желанието за мъст, на освобождаване от гнева. Това е по- лесно в етична система, която се отнася положително към извинението и прощаването. В т. см. това е една по- хуманна постъпка. Функцията на обратната връзка обаче е занижена и извършителят на престъпното, оскърбяващо или ощетяващо действие не се променя от реципрочно действие, а се разчита на неговата съвест. За засегнатия- прошката го освобождава от негативни емоции, той запазва самооценката си, бива подкрепен от авторитета на свещеника и от мисълта, че друг (Бог) ще въздаде на злодея. Загубата на контрол върху ситуацията се оправдава с възмездието от страна на висшите сили и с бъдещата прошка към простилия „ще ви бъде простено от Небесния отец”. Значителната роля на прошката в по- големите множества е в овладяването на конфликтите и недопускане на вериги от отмъщения. От друга страна „стадото божие” не се нагърбва с възмездие, каквото действие е дълг на владетеля на земи и роби.
    Тук, обаче, бих напомнил първата новела на Декамерон: Рекетьорът, събирач на недобори и злодей Чапелето бил повален от болест, та в предсмъртния си час поискал да се изповяда. Помолил да го изповяда най- святият човек областта (това е много важно) и пред него изфантазирал само незначителни, простими действия, които изповедникът леко опростил. След смъртта, тленните му мощи се проявили и прославили като целебни и чудотворни и дълго време носели доходи на манастира. Това го споменавам само като една особеност на Божието опрощение, опосредствано от почтени безименни църковни служители, които не могат да допуснат, някой да лъже нагло пред лицето на смъртта и ада. Е, простено му било.

  13. Дължимото

    По- горе стана дума за дълга, като нещо, с което съм кредитиран и съм длъжен да го върна(дълг пред обществото или конкретни лица). Това е моята трактовка. В класическата етика Дължимото е да постъпваш така, както трябва да се постъпва. А това "трябва" е определено от съответното божество, предадено ни от съответната църква или пророк. Това дължимо повече подхожда да бъде наречено Идеал, защото то е интелектуалното достижение на съответната цивилизация- едно "добро", безспорно смятано за такова, прието от повечето, ако не от всички. Така ще излезем от хипнотизиращият дълг пред божеството и ще правим една по- хуманна етика, защото Идеалът не е защитен с безусловен авторитет, а може да бъде обсъждан и усъвършенстван. Така става по- ясно, защо трябва да постъпваме по този начин- защото общественото мнение или авторитетите (групи и лица) смятат, че такива постъпки са добро за обществото.

  14. Скромността

    Цитат

    Казвате, че трябва да бъдем скромни; това е най- голямото желание на всички доброжелателни хора, но направете така, че хората да не посягат на тези, които отстъпват от скромност, да не унижават онези, които не се съпротивяват

    казва Лабрюйер (За човека: 71). Всъщност, той казва, че човек ще бъде доброжелателен, ще се ограничава в името на съвместното съществуване, ако е в множество и сред хора, които може да възприеме като свои. Когато в това множество някои постъпват като чужди, когато имат враждебно поведение, то човек реагира съответно като към чужди. Не бива да има скромност в общество, което е отворено, незащитено, основано на конкуренция помежду си. В такава среда скромният по заложби губи и е обречен. Шансът му е да попадне или построи малко множество, семейство или приятелска среда, в която да няма враждебност и заплаха.

  15. Относителността в етиката

    Разглеждаме етиката като налична за определено подмножество на социума, а за друго подмножество има друга етика, които пък от своя страна си взаимодействат  с много други подмножества при формирането на народностната или пък на земната етика, която е в обратна връзка с подмножествата. В този смисъл тя е относителна, различна, според съответното множество.

    Примерно лекарската етика се отнася до поведението на лекаря в тази специфична среда, но лекарят е и клиент, съпруг, гражданин, син на своето време. Той не е навсякъде с едно и също отношение с околните. 

    По повод наличието на подмножества в обществото споделям едно интересно впечатление. Питат един пастир в степта как така контролира хергеле от стотици коне. Той казва, че като се огледа, иска да види жребците дали са тук. Самите жребци пазят кобилите и жребчетата си да са наоколо. При това пастирът си знае кои жребци са по- диви, кои благодушни, кои по- плашливи и съответно какво да очаква от тях.

  16. Мрънкачите са една категория хора, които са все недоволни. Имат своето обяснение, че така разкриват недъзите на света, но благородно оставят други да се справят с тях. Тяхната специалност е да са недоволни. Едни се приспособяват, други си създават свой комфорт, трети дават идеи, четвърти организират за преодоляване на недостатъците, има ги всякакви, тези са недоволни.

    Този „характер”, използвам за да да разгледам в какъв аспект е полезен за структурата. В системата на близкото обкръжение тази личност създава напрежение. На никого не му е приятно досадното мрънкане, постоянните сигнали за недоволство. Свързаните с мрънкача елементи биват възбудени и търсейки спокойно състояние трябва да вземат решение и постъпят някак си. (Става дума, че всеки елемент от системата се стреми към комфортно състояние- така че жизнедейността му да не стига до екстремуми- натрупване на досада от бездействие или недостиг на енергия от постоянна активност. Хората се стремят да разсеят скуката и отегчението с действие или да почиват при прекалена активност). Така, получаващите постоянно сигнали за недоволство лица търсят начин да помогнат или да прекъснат връзката. Мрънкачът има шанс да му бъде помогнато, когато тези, с които е във връзка биха му помогнали ако не са натоварени, но и ако има реална възможност за решаване на проблема, но биха прекъснали връзката, щом са претоварени или проблемът, довел до мрънкане изисква прекалено усилие. Това важи както за индивидуалното недоволство от личен проблем, така и до недоволство от социален проблем. Във всички случаи, постоянното подаване на сигнали чрез мрънкане има шанс, защото в един момент може да съвпадне с готовност за действие на някой от свързаните.

    Лично за мен мрънкачите не са пълноценни- те не са самоуправляващи се, които сами определят поведението си и се справят с проблемите си, но самите те са постигнали такава психологическа опитност да разберат кога могат да пробият и кога ще скъсат с тях. Обществото има от тях относителна полза, доколкото е заинтересовано елементите да са спокойни, а също и когато това са сензитивни хора, които мрънкат при реални, а не погрешно тълкувани проблеми, нещо като сетива за организма. Когато някой мрънка от това, че не достига сапун в магазините по време на мащабно наводнение, несъмнено е ужасно досаден мрънкач, но когато се възмущава от действително лоши порядки е полезен.

  17. За бика и Юпитер или Quod licet Jovi, non licet bovi 

    На времето мислещите хора, бидейки с високо положение, са били в по- аристократична среда и съответно пред очите им са били по- издигнатите хора. Теофраст пише от позициите на атински аристократ за атинските аристократи, Лабрюйер от позиции и за френските. Орачите и пастирите са поучавани от местните свещеници и врачки. Сега нещата се революционно променени. Всеки е консуматор и всеки е обект на информационния поток. Класовата разлика може би се чувства в пренебрежението на най- богатите към формирания ТV начин на живот и запазване на нормите, които са ги създали. Харесва ми афоризъма на милиардера Уорън Бъфет, който дал на децата си толкова пари, "Че да имат достатъчно за всичко, което искат да направят и недостатъчно за да не правят нищо". Тези, които не сме милиардери, можем според силите си да се съобразим за границата между нужда и глезотии.  

    Класовите разлики са силно размити, по някакъв повод съпругата на президента на САЩ бе споменала, че гледа сериала "Отчаяни съпруги". В този смисъл , телевизионните образци влияят на всички, които убиват времето си с телевизионни развлечения, независимо от ранга. Въпреки това, към хората на най- висок, избираем ранг се изисква специфично поведение. Има служител по протокола, който ги подготвя за съответния етикет. Дипломатите от кариерата също се подготвят в подобен етикет, съответстващ на професията им. Актьорите, които изпълняват роля на аристократи, и те. Това е до етикЕта, но взаимоотношенията, разглеждани от етиката включват още нещо. Те отразяват не само формалното общуване, което изисква дружелюбие, внимание и безконфликтност, но и конфликтното общуване, доминантното, каквото и да е отношение, което би донесло полза на лицето. Широк репертоар от социални роли. 

  18. По- горе стана дума, че етиката е необходима за да се решават конфликти.
    Хюм смята, че "правилата на справедливостта се установяват изключително според интереса", т.е. владеенето на нещо, притежанието, собствеността. Регулирането на собствеността, притежанието, би регулирало и отношенията. Маркс също смята, че различното отношение към средствата за производство (земя, производства) пораждат социалните, класови конфликти.

    Т.е. отношението между хората за нещата, (собственост, притежание), е основно етическо отношение. Най- важно етическо отношение е Мое/Наше срещу Чуждо.

     

     

    Глупак или Месия?

    „бих бил последен глупак с моята честност, ако аз единствен продължа да си налагам строги ограничения, докато другите действуват напълно безскрупулно” Хюм, Трактат.1986. с.663. и още

    „онова бедствено и диво състояние, което обикновено се представя като естествено състояние” пак там с. 662.

    Става дума за съвестно изпълнение не само на нормите на честност и справедливост, но и на приети идеи. Да събираш пластмасови капачки от бутилки, когато един завод произвежда толкова за един миг дали е проява на глупост или мисия? Да живееш от просия и мизерстваш като Дядо Добри, дали е глупост или мисия?

    За да осмислим този казус трябва да отчетем, че принципите, идеите, нормите имат етапи на развитие, зрялост и упадък. При това положение, отшелничество при етап когато трябва да се пропагандира сред хората или при вече всеобщо разпространение на идеята, на нормите е глупост, но същото в етап на упадък е мисия. Да мизерстваш, когато полето (иносказателно) е пълно с плод е глупост, но когато трябва да се събере и последното зрънце за посев е мисия.

    Русо изобщо нямаше да мине за родоначалник на естественото развитие на Емил във време си при аборигените на Австралия. На него му трябва средата на покварена Европа за да мисионерства.

     

    СПРАВЕДЛИВОСТТА

    Справедливостта свързваме с интереса и разпределението (несправедливо разделяне, несправедливо заплащане, обезщететие и т.н.). Като несправедлива се оценява и съдебна преценка, която не задоволява искането (интереса). Интересът може да е материален или не- пари, земя, чест. Именно интересът, а не потребностите и заложбите са определящи за оценката на едно отношение като справедливо. Ако на сито дете бъде дадена една бисквитка, а на гладно- три, първото би приело това като несправедливост, макар че потребностите му са удовлетворени. Платон в „Държавата” смята, че справедлива е оная държава, в която човек прави това, което му е заложено от природата. Не може да се изисква от страхливия да бъде добър воин. Обаче той самият може да сметне несправедливо това, защото иска да е войн, „Те са едни смели…”

     

    Няма да повтарям притчата за трите вида справедливо разпределение, писан по- горе.

    • по равно
    • по братски
    • според приноса

    Само ще спомена, че изборът на вида разпределение е въпрос на съгласие и е временен и ситуативен, т.е. няма абсолютна справедливост.

     

    В системата на човешките общества, по- справедливо е онова действие, което удовлетворява повече искания в по- голяма степен, но това е идеализирано пожелание, което не може да се премери. Може би една такава формула би била от полза:

    Справедливо е нещо, когато сумата от неудовлетворени интереси на участниците клони към 0.

     

    Етиката у Омир.

    Спирам се на взаимоотношенията у Омир, защото са по- първични, а не завоалирани.

    По отношение множеството Ние/Наше, то е съставено от богове, герои и анонимно простолюдие.

    Системата е субординирана, като боговете имат своя йерархия, героите се подчиняват на боговете и на йерарсите си. Съобразителност, ум на героите е да не влизат в конфликт с по- силни. Смърт сред нискостоящите и тези извън племето не се приема с тъга. (Ахил моли Зевс за победа на троянците, респективно многолюдна смърт сред елините)

    Кражба

    Това е толкова естествено, колкото водачът в клетката на маймуните да отнеме банан от нискостоящ. Кражбата на Елена е нещо различно- тя е както отнемането на символи- идоли или знамена, тя е акт на трайно присвояване, което не предвижда връщане. Дори всезадоволените богове отнемат- просто за спорта. Хермес отнел кравите на Аполон и е покровител на кражбите и крадците. Богозакриляно е да отнемеш чуждо.

    Убийство

    Между боговете то е невъзможно поради тяхното безсмъртие, но по отношение на чуждите е естествена част от войната. Убийството на свои се санкционира и над смъртни, и над безсмъртни (убийството на герой от бог е вътре в множеството)

    Брак

    Половите връзки с чужди жени са напълно естествени както на небето, така и на земята. Извършването им се пази в тайна за да не се създават конфликти, но както конфликтите, така и тайната са нещо приемливо. „Случва се”. Между царете съществува и възможност за наложници, каквито нямат боговете и простолюдието.

    Отвличане

    Това не е укоримо действие. Да отвлечеш някого и да го доведеш при своите е добро дело

    Принуда

    Много от събитията в Илиада стават след заплаха. В първа глава още Хефест моли Хера да мълчи за да не я види бита. Домашното насилие не се смята за неетично, а за част от отношенията.

    Обида и клевета

    Това е чест за героите и позор за простолюдието.

    „Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!”„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло” казва Ахил, поощряван от Атина „със думи обидни нападай го, колкото искаш!”. За Терсит не се отнася.

    Измама

    Тази изтънчена интелектуална дейност е уважавана както от богове, така и от хора. В търгуваща и воюваща Елада, това се учи от пелени.

     

    Фрустрация. Тук се спирам за да отбележа  изживяването след престъпление, след някакво унижение; лишаване от нещо, вкл. статус, плячка; смърт на близък;

    В това естествено човешко състояние  Ахил реагира съвсем по човешки.

    - чрез агресия- сбива се с Хектор и влачи трупа му до успокоение

    - чрез резигнация- оттегля се Ахил в края на лагера и бездейства или плаче на безлюдния плаж

    - моли майка си и боговете за помощ

    Тези действия не се осъждат от автора, нито от околните. Те са приемливи и не накърняват героичността му. С други думи, етикекът не налага ограничаване на емоционалните изблици.

    Целият този повърхностен преглед за съответствие на кодекса и Илиадата ми бе нужен за да потвърдя отдавна известното:

    ·         етиката се развива и възгледите се променят

    ·         цивилизационните изменения водят до повече ограничения на своеволията

    ·         разширяването на свободата на личната воля се явява в етапи на криза, на преструктуриране на етичните норми.

    ·         Илиада е хуманна (всеизвестно, но задължително се казва)

     

     

    Като модел в Художествената академия Дядо Добри е позирал и гол (да речем до кръста). Добро ли е това?

    Проблемът трябва да бъде разгледан, след поставянето му в две множества

    1. в множеството български граждани на 20 в., където голотата е естествена, голото тяло е видим израз на човека и може да го характеризира. Късите рокли и плажното облекло дават свобода за афиширане на красивото естествено здраво тяло.

    2. в множеството на християнските светци поведението на голотата е чуждо. Независимо от изображенията на мъченията на св. Себастиян, Исус Христос и др. мъченици, голотата е неприсъща на християнството. Изображенията на голи мъченици са от епохата на Възраждането, на култа към човешкото тяло, а не от времето на класическа християнска етика и са повече светски, отколкото духовни.

    Т.е. поведението на Дядо Добри като модел е нормално за времето ни, но не съответства на изискванията за святост и християнска етика от времето, когато тялото е трябвало да бъде изтезавано и прикривано.

  19. Не е сблъсък на етични възгледи, а на системи елементи и връзки.

    Когато се противопоставят различни възгледи, примерно дискутират двама политика за морала в обществото или учител и родител за възпитанието на ученика, или прависти- различни страни по някакво дело, то не се противопоставят само техните етични възгледи. Във взаимоотношението влизат целите множества от досегашен живот, опит, познания, контакти, семейно, приятелско и подкрепящо обкръжение, дори и толкова далечни елементи като демография, материална осигуреност, социална компетентност. Сблъсъкът на етични възгледи е абстракция, опростяване, което не е решаващо за изясняване или преодоляване на ситуацията. 

    Тези дни имаше конфликти на училищните власти с родители от цигански етнос- в паника, че децата им може да бъдат отнети. Учителите смятаха, че подобна постъпка е абсурдна (извън всякакви етично допустими норми), а за родителите това беше вероятна постъпка. Не може при това положение да се проумее случилото се извън демографското положение, социалния статус, религиозните водачи с техните проповеди съставящи мирогледа на множеството и т.н., т.е. колкото по- голям обем от елементи и връзки разглеждаме, толкова по- надеждно е да установим значимите фактори и да си съставим по- вярна картина. Казано другояче, най- лесно би ни било да определим някаква функция само чрез един аргумент , но най- точно ще я определим ако имаме предвид всички значими аргументи.

    Само ядро от 5 % от множеството, имащи настойчиво еднаква етика, могат да привлекат другите, ако онези са деморализирани.

    Не е чудно, че християнската етика в разлагащата се Римска империя е надвила. Само 5% са достатъчни за да тръгнат след тях такива, които са неуверени и не принадлежат към никоя морална система.

    Необычное открытие было сделано учёными из университета Лидса. Они провели серию экспериментов: добровольцев попросили бродить по большому залу, не разговаривая друг с другом. Среди участников выбирали несколько человек, которым давались более чёткие инструкции, какого маршрута следует придерживаться. Опубликованный отчёт продемонстрировал, что задать направление группе людей численностью не менее 200 человек может «информированное меньшинство», составляющее всего лишь 5 %. Оставшееся «стадо» бессознательно следует за лидерами. В этом наблюдаются чёткие параллели с поведением групп животных, утверждают исследователи. В ходе экспериментов испытуемые вырабатывали общее решение, хотя им не разрешалось ни разговаривать друг с другом, ни общаться при помощи жестов. В большинстве случаев участники эксперимента даже не осознавали, что их кто-то ведёт.
    Нынешняя работа перекликается с исследованием учёных из Утрехтского университета. Они доказали, что большинство людей предпочитает следовать за лидером, даже если проводник «сам не знает, куда идти».

    Деморализацията, скепсиса по отношение на правилата, правят хората безразлични към това, да отстояват някакви свои норми. От друга страна, това незначително ядро, тези 5% не носят практически отговорност, защото по никакъв начин не са облечени с власт и отговорност за да водят. Може да се каже, че последователите сами са избрали тези, а не други норми, което пък е вярно само до толкова, доколкото в магазина подсъзнателно избираш рекламираната, видяната многократно, а не друга стока.

    В цитирания експеримент това са подставени, тайни лидери, за които няма съгласие или „обществен договор” да бъдат следвани. Подобни групи за влияние стават причина да вярваме в някаква конспирация, пък то си е и реална възможност при едни целенасочено режиисирани НПО, с влияние, умножено от медиите.

     

    Относителността на етиката иде от отношението към променящата се ситуация свързана с основното етично отношение: свой- чужд.

    Имали древните двама вождове- един за мир и друг за война. Този, за мира бил по- благ, този за война- по- лют. С тях и племето било благо помежду си в мирния труд и люто в ратния.

    Така искам да изразя най- радикално относителността на правилата за етично поведение, как „Не убивай” се превръща в противоположното си, в „Убивай” и това е пак за добро. В случая древните са променяли лидера, а така и авторитета за подражание, а днес се насочваме към лидери- артисти, като Рейгън, като Зеленски и Слави, които да могат да се превъплъщават в мирновременни и военновременни вождове. Това гъвкаво етично отношение е своеобразно представено у Ботев

    Блазе му, който умее

    за чест и воля да мъсти —

    доброму добро да прави,

    лошия с ножа по глава

  20. Собствеността

    Отношението „Собственост” е неизменна част от взаимоотношенията, защото включва „моето” пространство, моите вещи, моите най- близки и отстояването им. В каквото и да е множество, тези елементи биват заявени суверенно, че са част от подмножеството, което съм аз. В този смисъл полярността мое- чуждо определя етичен проблем. 

     

    Семейството

    Като присъщи още на животинското състояние на човека, семейните отношения са били различни в различни времена и пространства. Възможно е човек е подражавал на тотема на племето. Примерно пастирят да е подражавал на бика, да е имал свой харем и в него да не е допускал други мъжкари; или да е подражавал на жребците, които се съешават с женските, а след това се отделят в мъжки хергелета, скитат и воюват до новия сезон. По- скоро човек се е съобразявал с възможностите си в средата и е реагирал  съобразно тях. Като има повече жени след избитите в битка мъже, редно е да има полигиния. Като има дълго мир и мъжете не правят друго освен любов- полиандрията става естествена. Когато затъпял от труд и немотия селянинът не може и жена си да обладае, тогава възниква кумово „право на първа брачна нощ”. Когато семейството е чергарско, а съпругът почине, жената бива приемана от ерген или друг от мъжете. Просто съобразяване с реалностите.
    Признавам, че примерите са повърхностно развити, но важната идея е, че семейните норми не са вечни и божествени, че няма абсолютно човешка, а са многообразни, съответстващи на условията в които живее семейството и на особеностите на участващите, на храктеристиките на елементите, на функциите на семейството и на връзките в системата.

     

    Два цитата от Монтен "За стиховете на Вергилий" Опити, т. 3, с. 91 и 93

    1.

    "Сполучливият брак, ако изобщо съществува, отхвърля намесата и условията на любовта.Той се мъчи да я замени с приятелство. Това е едно приятно преживяване на дните, изпълнено с постоянство, доверие и  безкрайно много твърде осезателни и полезни услуги и задължения от страна на двамата. Никоя жена, на която бракът е по вкуса,
    Optato quam junxit lumine taeda (в брак съчетана, при сватбени факли желани)
    не би желала да бъде едновременно любовница и приятелка на своя мъж. Ако е приела мъжа си с чувство на привързаност, тогава това чувство е и по- почтено, и по- трайно"

    2.

    "Служи на мъжа си като слугиня
    и се пази от него като от враг"

    С тези цитати пред мен се отваря въпросът Приятел или Враг? Доверие или слугуване? Явно есетата на Монтен са в по- голяма степен литературни творби, допускащи вътрешни противоречия, отколкото научен труд в който едно твърдение не може да е отречено с друго безоснователно. 

    И така- Защо пред/следсексуалната връзка продължава и без секс? Много животни се отделят след периода на чифтосването. Кое задържа човека в група? Може би това е някакво безпокойство, тревога от самотата? Изглежда жената намира сигурност в мъжкото присъствие, както когато се отглеждат деца, така и преди и след това. От друга страна обаче, ако съпругът е закрилник, от къде се появява този „Враг” у Монтен? Да не би това да е хитрината на котката, която бяга от зимата при човешкото огнище, но смята големия и силен за враг и е готова да забива нокти, бяга или отмъкне нещо във всеки удобен момент, уверена, че ще бъде отново потърсена заради това, което изпълнява?

    Ето тук е въпросът за връзката между елементите в множеството „семейство” или „любовна връзка”. Коя е центростремителната сила, която ни задържа. В едни от възгледите у Монтен става дума за приятелство, види се в обезпечени семейства, където и самостоятелно индивидите са независими. В други за материална зависимост. При брак по сметка богатата съпруга кори мъжа си:

    “Sit tandem pudor; aut eamus in jus;
    Multis mentula millibus redempta,
    Non est haec tua, Basse; vendidisti;”

    „Имай срам или с теб да се съдим:
    членът, купен за милиони много ,
    Бассе, твой не е; ти ми го продаде.”

    Възможно е необходимостта от подкрепа при самота или бедствия, при глад, безработица или от необходимостта да се работи да са причина да се свързват хората, а сексуалното да бъде само връвта, с която да се върже магарето за сливата. Пък може и необходимостта от постоянна слугиня, която щом се усети за кое са я взели приема мъжа за враг (което пък е обратната причинност на котешкото обяснение и не е по- убедително). 

    Макар и без изчерпателност, връзките се определят като стремеж за удовлетворени потребности, за които пък вж. Уики Маслоу  

    Вероятно Монтен има предвид
    а. различни етапи, периоди от семейния живот
    б. различни форми на съпружески отношения
    в. различна степен на обезпеченост на семейството

    Във времето на Монтен, време на мъжко превъзходство, това е било решаващо. Днес всеки сам може да си осигури „топла соба”, но не всякоя жена може да си осигури помощ при отглеждане на деца, ако иска такива. Това съответно води до отказ от семейство днес или създаване на семейство с две майки. Което ще рече, че семейната форма се е опазвала от недоимъка, пораждащ привързаност за съвместно справяне с живота. Аристократите от Монтеново време са можели вероятно да поддържат приятелство в семейството, доколкото приятелството си е редна форма на отношения и една приятелка в повече не е различно.

    Да не забравяме, че момчета и момичета имат предпубертетен период на отхвърляне на половите роли? Момчетата другаруват само с момчета и се държат грубо с момичетата, а момичетата от своя страна се кълнат, че ще отидат в манастир. Изглежда това е финален акорд на латентната фаза по Фройд. Въпросът е обаче, защо има такава фаза, на тази възраст след като при животните линията е непрекъсната и в тази възраст започва репродукцията? А може при тях фазата да съществува незабележимо…

    Много сериозни глави твърдят, че със секса не трябва да се прекалява. Без да оспорвам, питам: „А с какво да се занимава младият, сексуално активен човек, опитал успешно тази си активност, щом няма да прави секс? Да добива знания?, власт?, пари?, така че един ден, на стари години да има млади любовници, които са при него за знания, власт и пари?”

  21. Парадокс „Жилище срещу гледане”

    Юридическа страна: Две лица сключват договор, че едното прехвърля на другото собствеността на жилището си, но до смъртта му другото лице се задължава да му осигури издръжка и гледане.
    Същността на парадокса е следната: Ако този, който се грижи е коректен, той удължава живота на прехвърлителя, съответно и разходите си за издръжка и труда си. Ако е небрежен и дори злонамерен, скъсява живота му и съответно по- скоро се сдобива с имота. Старателният и етичен е в по- неизгодна позиция и печели в живота по- малко от този, който е безскрупулен (не че това не се случва при много други обстоятелства).

    Осмисляне. Етичното поведение носи предимства на лицето, което ги спазва, доколкото не се въвлича в конфликти  и санкции за неспазването им. В повечето случаи става дума за предимства на обществото, в което живеят етични (спазващи етичните норми) хора, но и това не е абсолютно. В разглеждания парадокс се касае за съществуването на елемент от системата, който не функционира (нуждае се от грижи) и погледнато абстрактно, удълженият му живот не допринася с нищо за системата. Интуитивната съпротива идва от това, че приемаме живота, включително и неговия за върховна ценност. От друга страна, материалното- жилището в случая, а общо собствеността,  заема своето място в отношенията и е съществен мотив при вземането на етични решения.

    Времеви диапазон като характеристика на самоуправляващата се етична система.

    Никоя етична система не е вечна. Поради това трябва да имаме предвид  нейната трайност. Животът й се определя от сложността на системата и животът на най- сложните функционални подмножества, както и авторитетите, определящи я. С отпадането им се руши и етиката. Деморализация, последвана от преморализация.

    „Гледай Десети (ноември 1989) и пиши”. Институти и организации се ангажираха преди това с „комунистическия морал”, който се промени с появата на новите авторитети и условия на живот.

     

    Социалните науки са особено трудни за съвременно изследване защото в значителна степен зависят от контекста- средата, както и от състава- авторитетните личности и групи.

  22. Съвестта

    Без просторни философски съждения, най- близо до постиженията на психологията е разбирането, че:

    Угризенията на съвестта са форма на Когнитивен дисонанс!

     

    Дисонансът може да бъде отслабен чрез промяна на една от дисонантните когниции, чрез намаляване на значението на дисонанса или чрез прибавяне на нова информация, която да подкрепя една от несъответстващите когниции или която по някакъв начин "примирява" двата дисонантни елемента.

     

    Например човек може да отслаби дисонанса, пресичайки на червено създаван от когнициите "Аз пресичам на червено" + "Пресичането на червено е нарушение на закона", като си каже, че друг път ще изчака да светне зелено, като отрича или омаловажава доказателствата, свързващи с това, убеждавайки се, че има къде- къде по- тежки нарушения, че не се вижда никакво ППС на пътя, или като търси доказателства в подкрепа на свое убеждение, че двете нямат причинно-следствена връзка- кола може да те блъсне и на зелено. Може дори да намери оправдание, че изглежда невероятно нелепо- сам пред червения сигнал и никаква кола и човек наоколо.

  23. Микро ръководство по етика за новаци

    системно- множествен аспект

     

    Където и да сте- нова работа, ново училище, нов жилищен квартал, нов спортен клуб, винаги трябва да усвоявате нова етика Осъзнайте, че етиката с която трябва да се съобразявате са я формирали важните клечки. Открийте кои са те. Това може да е Големият, Сивият кардинал, Вещицата или някой друг, включително Пъдарят или Мама, а дори Групата на зайците. Докато ги откриете, бъдете вежливи с всички (не знаете още нито структура, нито функции, така че усмивката и вежливостта да не слизат от лицето.

    Според наклонностите си можете да се постараете да бъдете близо до важните или далече, но във всички случаи трябва да разучите какво смятат Те за добро. Не си спестявайте да задавате въпроси, съдържащи „Редно ли е”, „Бива ли”, „Добре ли е”, „Какво ще кажете/ще каже/кажат …”, „Позволено ли е”, „Ще одобри/те/ят ли”, Дали ще ме похвалят/забележат/харесат ако”. Питането е много важно. „С питане един- на моя мъж жената…”

    Заздравете връзките с хора, които ви се струват ценни, помагат, значими са, държат възлови позиции/имат важни функции.

    Подражавайте. Подражавайте на всеки, когото цените и смятате за успял. Така придобивате поведение, което успява.

    Не забравяйте, намирате се в система със свързани елементи, които функционират различно, но вашето място е тук, а правилата ви за поведение се откриват като гледате тези, които са като вас, като питате и слушате.

    И последно. Като елемент от системата, можете сам да определяте правилата. Да налагате контраетика и контракултура. Съответно трябва да поемете негативните последици, щом вашите противоречат на установените. Ако вече сте изучили етиката на системата и нещо не ви харесва, добийте авторитет за да прокарате каквито и да е реформи.

    На добър час!

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване