Премини към съдържанието

Анита Христова Трифонова

Потребител
  • Публикации

    2157
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

37 Добра репутация

Всичко за Анита Христова Трифонова

  • Титла
    Анита Христова Трифонова

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Плевен
  • Интереси
    музика поезия проза изкуства образование

Контакти

  • Twitter
    Анита Трифонова

Последни посетители

3642 прегледа на профила
  1. ГЪРНЕ И ПОХЛУПАК Нека започна така, с това- Една сутрин гърнето се събудило и изохкало на похлупака: - Наистина вече ми писна от теб да знаеш!Точно се напълня,прелея,искам да поема въздух с пълни гърди-и ти всеки път ми отнемаш правото на глас! Похлупакът се изхилил злорадо и казал: - C est la vie, дете мое. Свободата на словото е измислена от идеалистите. Похлупаците, запушалките, тапите и капаците /все едно как ще ги наречеш/ са целия останал свят. автор А.Х.Т.sekirata cekupama И в нета има поне двама, които са на всяко гърне похлупак и по мене .Няма значение кой пише от профилите им и как си разменят паролите, факт е , че не се спират и то със разрешението и жумешката на администрацията. Защо сама се боря , защо Ви звучи като саморазправа? Защото не се чуват молбите ми. Аз отдавна съм спряла да посещавам профилите на недоброжелателите си, но не и те! Хайде де, спрете ги , още повече , че те продължават с провокация и дракане, както и тех.намеса с намеса, с нарушаване правилата на сайтовете! Доста постове мои от по -старите са редактирани , съкъратени или изобщо пипани?! 04 април 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. И едно мое допълнение - Припев: Звезди ли искаш да ти свалям, пари в евро да броя, нима не чувстваш мила моя, че затъвам и горя! Милиони българи обсъждат скъпия подарък на Станислава Стоянова – Жълтият диамант на стойност 11,2млн. американски долара, подарен от Бойко Борисов. Има един човек, с когото депутатът от ГЕРБ – Станислава Стоянова е винаги прегърната и притисната до тялото му. Това е премиерът Бойко Борисов. Какво е едно кожено палто за 28 000лв в сравнение с жълт диамант за $11200000? След скандала с жълтия диамант бяха открити снимки на двамата, на които си личи, че не са обикновени колеги. Когато са на работа в Народното събрание любовницата на Бойко Борисов търси близостта му, въпреки официалната обстановка. https://www.informiran.net/разследване-вижте-снимки-на-борисов-и/ Разследване: Вижте снимки на Борисов и любовницата му, на която подарил диамант на стойност 11.2 млд. долара! 12.06.2019Владимир АлексеевБез категория
  3. Не искам те , живот, такъв различен, разнолик! Не искам, искам приличен живот да водя не сив! Но кой ме чува ми кажете, вериги тежки разсечете и мен на свобода пуснете нагоре с песен да летя, но кой ще ми даде крила? Народ, управници, деца...... Крещя, глухи са за моя вик, тогава дайте сабя, щик! 04 април 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Честит първи ден априлски -поезия А.Х.Т.sekirata cekupama https://www.pariteni.bg/novini/ljubopitno/kak-bogatite-se-kriiat-ot-koronavirusa-234578 Как богатите се крият от коронавируса Търсенето на бункери и частни острови расте, пише CNBC А мислите ли, че народ български ще повярва на ваксината на САЩ?! АКО ИЗОБЩО Е НА САЩ, А НЕ НА БЪЛГАРОУБИЙЦИТЕ!....нашите. Бойко е говорил с държавният секретар на САЩ Майк Помпео колкото аз съм говорила с папата. "Парен каша духа". Като проблемът на България с турските ваксини за българчетата.Като проблемът с безплатните ваксини за грип есента 2019. Една моя позната пенсионерка едва не умря от такава безплатна ваксина за грип в София.Като проблемът с ваксините за тетанус на определена възраст ги бият и ...са менте, видя се в много хора.Това е начин -мор! Има хора изобщо не понасят ваксини, но аз не говоря само за тях. Доцент Мангъров е убеден, че няма накъде да бягаме ,всички ще го прекараме, но не всеки ще оцелее.Звучи доста песимистично. Но това са изкуствено създадените вируси с ползване на туй онуй от диви животни.Но бих попитала големият доцент Мангъров-да се примирим, да чакаме и да оставим смъртта да си вземе който поиска, просто защото така или иначе всички ще го изкараме?! Безразлично им е на младите за болните и старите хора -тяхните родители и роднини !!! След време друга корона ще се появи и не случайно, и ще довърши света с тези млади и здрави бизнесменчета. https://fakti.bg/bulgaria/461399-doc-mangarov-ili-pravim-barzi-testove-ili-umirame-ot-glad Относно мене ...... И децата разбраха кой ми пише от профила на apоstapostoloff. То бива безочие, но чак пък толкова...Още ще ни чука ПРИРОДАТА! Къде са постовете ми между тези двата? Това се наблюдава на няколко места в профила на sekirata! 14.04.2012 16:49 - МОРЕ, ЖЕСТОКО СЕ ОБИЧАМЕ! Морето реве,бушува, душата моя не сънува, вълни се бият на прибоя, Категория: Изкуство Прочетен: 546 Коментари: 0 Гласове: 3 14.02.2012 22:40 - НАЛЕЙТЕ ВИНО ДНЕС Е ТРИФОН ЗАРЕЗАН! Искрящо вино в чашите се лей, душата моя иска да се смей опърлена от болка и несгоди, Категория: Изкуство Има още такива големи луфтове дори и година в блога на sekirata толкова ли е опасна? Тук е свободно пространство и затова всеки си има блог, но не който да се манипулира сазо защото НЕ СЛУШКАМЕ-тоест не пишем това и така както искат няколкото техничари наложили се с парите си за сайта пред админ. И кой ли е изтрил , изпапкал постовете ми за два месеца - блогбегето. http://sekirata.blog.bg/izkustvo/2011/02/24/jena.692687 и бум на 06 април! http://sekirata.blog.bg/poezia/2011/04/06/svyrsheno.723588 06.04.2011 04:22 - СВЪРШЕНО Очите ти няма да видя, загубих глас, дума добра, очите ти няма да видя, Категория: Поезия Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове: 3 Последна промяна: 23.02.2019 22:31 24.02.2011 10:44 - Жена Убийствената тишина души ме. Мори ме. И не защото съм сама тук пиша и редя моите слова. Категория: Изкуство Прочетен: 1232 Коментари: 1 Гласове: 3 Последна промяна: 14.02 09:59 31.12.2010 18:13 - ЗАГУБЕН, ПРОСТ НАРОД,КАК ДА ТЕ ОБИЧАМ?! Ден във който урни се купуват до припадък. Ден във който хлябът наш желан е най-сладък. Ден във който благородна би била лъжата. Ден във който никой не разчита на заплата. Ден във който пенсионерите са в стрес и в шок. Ден във който вярващите плачат, молят Бог. Ден във който черно е небето и без птици. Ден който празник е на всички зли езици. Ден който е и зима, есен, пролет, лято. Ден в който всеки мисли за пари, злато. Ден във който политиците ни лъжат много. Ден във който не се смеем, а държим се строго. Ден априлски е и ден лъжовен, първи ден. Народът примирен очаква своя супермен. поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  5. sekirata Purvi den aprilski ДЕН АПРИЛСКИ –ПЪРВИ ДЕН, НАРОД ПРИМРЯЛ ОЧАКВА СВОЯ СУПЕРМЕН! Ден във който урни се купуват до припадък. Ден във който хлябът наш желан е най-сладък. Ден във който благородна би била лъжата. Ден във който никой не разчита на заплата. Ден във който пенсионерите са в стрес и в шок. Ден във който вярващите плачат, молят Бог. Ден във който черно е небето и без птици. Ден който празник е на всички зли езици. Ден който е и зима, есен, пролет, лято. Ден в който всеки мисли за пари, злато. Ден във който политиците ни лъжат много. Ден във който не се смеем, а държим се строго. Ден априлски е и ден лъжовен, първи ден. Народът примирен очаква своя супермен. поезия А.Х.Т.sekirata cekupama 01 април 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  6. ГЪРНЕ И ПОХЛУПАК Нека започна така, с това- Една сутрин гърнето се събудило и изохкало на похлупака: - Наистина вече ми писна от теб, да знаеш!Точно се напълня,прелея,искам да поема въздух с пълни гърди-и ти всеки път ми отнемаш правото на глас! Похлупакът се изхилил злорадо и казал: - C est la vie, дете мое. Свободата на словото е измислена от идеалистите. Похлупаците, запушалките, тапите и капаците /все едно как ще ги наречеш/ са целия останал свят. автор А.Х.Т.sekirata cekupama
  7. ПО БЪЛГАРСКИ ПАНДЕМИЯ - КОРОНАВИРУСНА И ВИСОКОСНА ГОДИНАТА НА ПЛЪХА 2020 С ДВОЙКИ И НУЛИ ЗАВЪРТЯНИ,ВИРУСИТЕ ОБИГРАНИ! Един със маска, друг в контейнер рови, а трети в сграда срутена се трови, лепилo диша там четвърти, пети безсилен гледа душа кърти. Десетки наркоманчета вървят един до друг, във парка се скриват, а стари, болни хора треперят, не смеят да излезнат и за хляб! Коронавирус е на ход, смъртта пуснала хобот, а на млади не им пука, Дяволът им пее, гука! Защо ли вирусът мутира? Той всичко може да сервира и на млади , и на стари, за него няма спирки, гари. Теглят се заеми големи от управляващи и цени надуват се до небесата, спряха да учат и децата! И без това нищо не учат, в интернет висят и ручат алкохол, амфитамини, без надзор са, невидими! Фармацията е във възторг, фармацевтът днес е горд, а лекари и медсестри на ръба са и гори цялата система наша, всичко стана пълна каша! Далавери, търговии, финансов колапс, мръсотии… Дали България ще се изправи и народът ни се справи?! поезия клипове А.Х.Т. sekirata cekupama
  8. ПО БЪЛГАРСКИ ПАНДЕМИЯ - КОРОНАВИРУСНА И ВИСОКОСНА ГОДИНАТА НА ПЛЪХА 2020 С ДВОЙКИ И НУЛИ ЗАВЪРТЯНИ, ВИРУСИТЕ ОБИГРАНИ! Един със маска, друг в контейнер рови, а трети в сграда срутена се трови, лепилo диша там четвърти, пети безсилен гледа душа кърти. Десетки наркоманчета вървят един до друг, във парка се скриват, а стари, болни хора треперят, не смеят да излезнат и за хляб! Коронавирус е на ход, смъртта пуснала хобот, а на млади не им пука, Дяволът им пее, гука! Защо ли вирусът мутира? Той всичко може да сервира и на млади , и на стари, за него няма спирки, гари. Теглят се заеми големи от управляващи и цени надуват се до небесата, спряха да учат и децата! И без това нищо не учат, в интернет висят и ручат алкохол, амфитамини, без надзор са, невидими! Фармацията е във възторг, фармацевтът днес е горд, а лекари и медсестри на ръба са и гори цялата система наша, всичко стана пълна каша! Далавери, търговии, финансов колапс, мръсотии… Дали България ще се изправи и народът ни се справи?! поезия А.Х.Т. sekirata cekupama sekirata Po bulgarski pandemia sekirata Koronavirusna i visokosna godinata na pluha sekirata Koronavirus e na hod ....ще морят стария народ! 31 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  9. ПЛАНЪТ Ран -Ът СЕ ЗАБАВИ И ЕТО РАЗГЕЛЕ С ХИМИЯ И БИОЛОГИЧНИ ТРЯБВА ДА СТАНЕ...ВСИЧКО Е ЗА ПАРИ! Хора, не глупейте! Май ЕС и Италия, Германия, Америка, Турция... ни завидяха ,че сме уж застаряваща нация , МАЛКО НАРОД , а още НИ ИМА. Потрайте де, всички в ЕС и по света знаят , че сме разединени, наивни, да не кажа и простовати и ни заблуждават, че този грип нищо не бил! Ама не...Щом убива най-вече мъже, а те воюват знаете го, убива старите хора - изпатили и знаещи много, оставя младите с пороците и разхайтените- повечето. https://www.pariteni.bg/novini/ljubopitno/kak-bogatite-se-kriiat-ot-koronavirusa-234578 Как богатите се крият от коронавируса -Търсенето на бункери и частни острови расте, пише CNBC АЗ НЕ СЕ ЛОВЯ НА НИКОЙ НА ПРИКАЗКИТЕ, СЛЕДВАМ ИНТУИЦИЯТА СИ И ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е УЛОВКА ЗА КЪРВАВ ВЕЛИКДЕН най-малкото! ЕС НИ ЗАВИДЯХА ОСОБЕНО ИТАЛИЯ И СЕГА ЩЕ НИ ВЪРЖАТ- НАРОДЪТ НИ НЕ Е ДИСЦИПЛИНИРАН, НАИВЕН, ПРОСТОВАТ Е! ДОСТА САМОНАДЕЯН, НО ПОСЛЕ ЩЕ Е КЪСНО... ЯСНО Е , ЧЕ НЯМА ОТЪРВАНЕ ОТ ТАЗИ ГАД - ВИРУС СЪЗДАДЕН ОТ ЧОВЕКА, КАТО МНОГОТО ТАКИВА! Но бих попитала големият доцент Мангъров-да се примирим, да чакаме и да оставим смъртта да си вземе който поиска, просто защото така или иначе всички ще го изкараме?! Безразлично им е на младите за болните и старите хора -тяхните родители и роднини !!! След време друга корона ще се появи и не случайно, и ще довърши света с тези млади и здрави бизнесменчета.
  10. Коронавирус е на ход - моя песен авторова Анита Христова Трифонова sekirata cekupama втори вариант https://www.pariteni.bg/novini/ljubopitno/kak-bogatite-se-kriiat-ot-koronavirusa-234578 Как богатите се крият от коронавируса -Търсенето на бункери и частни острови расте, пише CNBC - facebook.com/119634462066244/posts/500640127299007/?sfnsn=mo&d=n&vh=i
  11. НЕ ПИША И НЕ КАЧВАМ СТИХОВЕТЕ И РАЗКАЗИТЕ СИ, ЗА ДА ИСКАМ ТИТЛА ИЛИ НЯКАКВО ПРОЗВИЩЕ Нима мислите, че тъй ще ме изплашите, напротив доказвате че ровите, тарашите....! Истината не обичате щом лоша е за Вас, а аз показвам пътя правилен за Нас! Не ме разбирате, а искате да величая да се превъзнасям, да копая пръст изсъхнала и почва напукана, та аз още не съм...сдухана! Защо искате фалшиви коментари, защо искате менте похвали, защо ви кефи по Вас да търчат, да ви се мазнят,дори да крадат?! Разбрах защо мен не обичате, не искате критика, а лошо сричате, грешно мислите, но не искате това, да ви казва секира, брадва! Аз себе си съм,била и ще бъда, дори без награди, признание, принуда не ще търпя от хора безлични за мен , за поезията наша НЕ лични! НЕ ПИША И НЕ КАЧВАМ СТИХОВЕТЕ И РАЗКАЗИТЕ СИ, ЗА ДА ИСКАМ ТИТЛА ИЛИ НЯКАКВО ПРОЗВИЩЕ, НО ПОНЕЖЕ ПОВЕЧЕТО ТУК СА ЗАТОВА СЛАГАТ И МЕНЕ В ТОВА ЧИСЛО? НАЛИ СЪМ ИЗТРИТА ОТ ВСИЧКИ ХУДОЖЕСТВЕНИ САЙТОВЕ-изтрити по добрите ми стихове,разкази там, БЛОКИРАНА, ЗА ДА ПОСЕЩАВАМ ДОРИ ТЕЗИ САЙТОВЕ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА И ТАМ ДА СИ ПУСКАМ ТВОРБИТЕ,КАКВИТО И ДА СА ТЕ-МОИ СА, НО ХАЙДЕ, ДОКАЖЕТЕ ЧЕ ТВОРБИТЕ, КОИТО КАЧВАТЕ ПОВЕЧЕТО САМИ ПРОВЪЗГЛАСИЛИ СЕ "ГОЛЕМИ" ТВОРЦИ,ЧЕ ТЕЗИ ТВОРБИ СА ВАШИ И СА ТОЧНО ТЕ ПОЕЗИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! УСЕЩАТЕ ЛИ СЕ КОЛКО СТЕ СМЕШНИ МЕКО КАЗАНО? ПИША ТАКА,КАКТО МОГА И НА КОЙТО НЕ МУ ДОПАДА-КЪШ! Защото все едно не го чета и не искам да го чета, особено пък преценките му. Убедена съм,че са СУБЕКТИВНИ! Това не било така, не било иначе,така мислила еди коя си кратунка,ами добре изкажи си мнението веднъж и зачертай този творец и творбите му,но когато продължаваш да го четеш и мърмориш и най тъпият ще чатне,че тук се касае за нещо НЕ БЛАГОРОДНО, НЕ ЧОВЕШКО. Аз не чета творби на хора,които първо не са човеци, как го определям какви са,аз си знам.После като видя нещо по по различно то е ясно,че е преписано,не може във всяка творба на един творец да има различие и то толкова очевадни за днешните наши големи величия поети и поетеси,разказвачи.Защо Христо Ботев не може да се сбърка никога?Защото НЕ Е КРАЛ СТИХОВЕТЕ СИ. Па дали е било поезия или не за някои ТОВА не е важно-НЕГОВО Е И Е МНООООООГО СИЛНО С ГОЛЕМИ ЧУВСТВА И ИЗКАЗ НЕ КАКЪВ ДА Е.НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ КОЕ Е ПОЕЗИЯ И КОЕ НЕ-ВЪПРОС НА ВКУС,ОСОБЕНО В ДНЕШНО ВРЕМЕ. АЗ СЪЩО НЯМАМ ПРАВО ДА КАЗВАМ ДА ОПРЕДЕЛЯМ, НО ПРАВЯ ТАКИВА ПОСТОВЕ С КРИТИКИ, РЕЦЕНЗИИ, КЪДЕТО СЕ ДОКАЗВАМ, ДОКАЗВАМ НА МЯСТО ВСИЧКО И АКО НЯКОЙ НЕ ГО РАЗБИРА, ЖАЛКО. Значи или аз съм напред във времето или той, тя не е същият ЧОВЕК, като мен в тази област на изкуството, па и като човек. Дължа извинение на хора ,които са качили творбите си тук и навсякъде,на които съм направила разбор на творбите им, но това е мое право-изказвам моето си мнение, да го направят и те- И ТЕ ГО ПРАВЯТ, но не като мене подплатено с факти, думи,изводи,примери, а ПРОСТО ОБИЖДАТ, КОНСТАТИРАТ И ТОЛКОЗ. ТО ТАКА НЕ СТАВА,ДРАГИ. ДОРИ ДА ГРЕШИШ ОБОСНОВИ СЕ, ДОРИ ДА СИ НЕРАЗБРАН ИЗКАЖИ СЕ, АКО НЕ СИ ЧУТ -ОТМИНИ ИЛИ КАТО НЕ РАЗБИРАШ -ЗАМЪЛЧИ! Хубав ден от мен! И това ще кажете,че не е мое, да! Но това е едно пожелание, което дори по телевизията плъзна, след като го взеха от интернета, най напред Радина - говорителката. Както стана и с "Бог е любов". Ами така е - беден речник на интелигенцията ни, журналистиката, на идеи беднота , сюжети и никаква духовност, цености! Нека нещо мое да Ви пусна за край дано остане мое в близкото бъдеще- Сила, воля и духовност пожелавам и приятелка Ваша оставам! Гореща длан с любов подавам! 28 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  12. БОЛКА ЗЕМНА, НО НЕ И ЧОВЕШКА Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам-въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкреща и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете ромчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното -старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи. Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите.Това , което в друга страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми. Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дирибействат в България, но така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го, защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезна и без страх ми показа -кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу,че няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи.Че докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретат по улиците вече изчезнаха, та и кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават -жива плът. А това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница, след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след смъртта на сина и съпрууга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма БЪЛГАРСКА държава , писна ми мамка му, пропсувах! Когато ромката в една закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе, въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки -вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била, пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора.Тя и роднините и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари, забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше ясно.Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да се самоотглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата, просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги пред прага ми мазнотии разни поляти и дръжките на бравата ми омазнени, наклепани всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел.табло смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел.крушките гърмяха на пет минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутряги от входа ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не директно с тях, а с поддучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми.Човекът му скефнало да си има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се пререгестрира - там при жена си и децата си в другият вход . Полицията.Олееееееее...Та тя спи, по тежък сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция, мафиотщина, престъпност..... се засилваха всеки ден , а българската нация застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани, извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свестно и добро изчезна , избяга навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже, как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свестно, красиво, добро, умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и продуктите са ...Навън беше по друго.Нали заведението носи отговорност все пак за предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една спаначена супа , със застройка от със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на централния пазар в града. Добре че имах активен въглен. -Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи? Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия ми казаха ел.техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени, гнусни, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността -изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква. Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя. Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ужилена. -Какво си се разкрещяла? -Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и .... -То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш? Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е . -Защото исках да те видя лично. -Ами щяхме да си определим среща някъде. -Мм...И я дошла, я не.Тука на прага ли да говоря? -Влез. -В най скоро време ще дойде един човек и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш. -Брей! Как става това? -Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш. Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън. Идва ти в повечко, меко казано. Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка... -Не живея за хорско мнение! -Не живееш, но живееш сред тази.... -Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам? Човек от проблемите си не може да избяга. Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние. -Имаш шанс, Мире! Използвай го. -Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това - болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението...няма лек за тези неща, поне на този свят. Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи. -Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето! -Гониш ме? -Не просто ти доказвам,че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат човечеството, няма отърване поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на държавата. Ако това е държава. Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата , изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви. Та чак и творци!На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела пре мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми -има живот горе, има го . Нима не си сънувала ...истината ? Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена. С тази дума посегнах към чашата И…заспах. 28 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  13. НЯМА ПЪК... Няма. Не искам да се прибирам, не искам да стоя затворена в къщи било пред компютъра, било над печката или до пералнята! Усещам,че все по малко дни ми остават от този земен живот и жадувам за всяка глътка въздух ,за внимание от все повече и повече хора,за усмивки, но истински! Жадувам за разбиране, за истинско приятелство,каквото до сега не срещнах! Жадувам за любов,но не тази приетата, а някакво безумно изключение! Вярвам в силата на парите, но мечтая да ги няма поне в другия ми живот. Вярвам във възмездието,в бумеранга и се надявам, много се надявам на дори късното му появяване,където трябва. Знам,че няма да имам време да дочакам узряването на най милите ми около мене и ще ме усетят чак, когато си отида,затова търся разтоварване, разбиране в природата ! Птици и цветя, море, вода и планина! Нямам много време за търсене, но сама трябва да се справя!Пожелайте ми успех! sekirata Niama da se pribera sekirata Naiama da se vurna 28 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. ИЗГУБЕНИ МЕЧТИ Обичаше да гледа през прозореца. Не че виждаше нещо, а просто така да е широко, просторно пред очите и . Стаята и беше омръзнала и знаеше с най малка подробност всеки предмет къде му бе мястото и със затворени очи можеше да стигне до него, да го пипне. Имаше нужда да пипне нещо живо, истинско. Всички около нея и се струваха мъртъвци -хора обречени , затворени в черупките си, виждащи само на сантиметри пред носа си. Хора, които и отмъщаваха всеки избрал си за нещо. Нали бяха живи все пак.Това навярно им беше обяснението пред собствената им съвест. А то съвестта не всеки я имаше, не му се отдава на всеки да бъде честен, порядъчен и добър в днешното зло време -епохата на антихриста.Прокара длан по стъклото на прозареца, усети гладката му повърхност и се запита защо живота не е толкова гладък като него. Веднага бързият и ум отговори, че такъв живот би бил и чуплив, като стъклото. Грешка или не, недостатък, болест ли, но много мислеше, разсъждаваше, затормозяваше мозъка си и без това претрупан с голяма информация за твърде малкото години живот, които живя и живее насила. И днес времето беше слънчево, но в душата и валеше. Валеше от оня дъжд, който се превръщаше в лед. Беше студена, много студена от злото, което се беше вкопчило в нея още от дете, когато по чудо я спасиха от онази страшна болест, която и днес мори старо и младо. Три буквички, но силни. Всъщност тя беше тази зодия, пак с тези три букви. Надяваше се на шанс някакъв. Знаеше, че съдбата си никой не може да промени, дори лекарите които в краен случай допираха до разни гледачки и ясновидки. Знаеше че силата на духа помага, променя нещата, но за кратко време и за крехкото си тяло и психика твърде силни удари бе понесла и то вкупом, като по поръчка. Млада беше, а имаше чувство, че е старица. Оня човек все още беше жив, не бе погубил само нея. Той и хората му още вилнееха в името на парите, но за тях нямаше лоша карма, зла съдба, съд . Сети се за Ботевата мисъл - "Бог не наказва когото мрази". Запита се дали наистина не е така. Тя просто искаше така да живее, да работи това, което и е приятно, искаше да бъде себе си без да бърка нечии интереси. Беше честна с всичките, а те злобееха и и го казваха в очите сякаш тя беше виновна, че е много красива, достатъчно талантлива и наивно добра. Никой не избира родителите си, нито пък майка си , която каквато и да е не знае какво дете ще роди - красиво, умно или напротив. Но едно беше сигурно - "Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет ". Късмет имаше дори когато оживя след тежките две операции в детството си. Късмет имаше и в работата си, късмет имаше и в любовта, но някъде нещо сгафи и се намеси съдбата ли ? Може би. Искаше много или напротив - искаше малко и бе твърде наивна, добра. Красотата - тя и пречеше най много. Но какво трябваше да стори със себе си, че да не буди завист, злоба от другите момичета и жени, които даваха купища пари да се разкрасяват. Какво трябваше да стори със себе ,че и тя да има вярна приятелка, която да я цени , а не използва. Тя знаеше,че мъжете бягат от такива красавици, като нея, гледат на тях, като кукли само за удоволствие. Дори да имаше други ценни качества красотата и всичко затъмяваше, а и страхът на силният пол . Не ми трябва красива съпруга, че да се заглеждат по нея и да се чудя как да я опазя. Това и беше повтаряно от доста мъже кандидат приятели. Тези обикновените момичета, жени, те бяха щастливките. Те не бяха различни, те се сливаха с останалите дори с елементарщината си на вътрешното си съдържание, но...бяха търсени. Те не предизвикваха завист, злоба...С тях мъжете се чувстваха силни и красиви. Мъжка психика, повече от тъпа си мислеше и без да се усети удари с юмрук по рамката на прозореца. Ръката я заболя, но повече я болеше вътре, душата и, която беше смъртоностно ранена. След толкова много късмет изведнъж всичко се обърна. Съдба? Магия? Завист и злоба? Манипулация? Беше промита и тя не знаеше как стана, и защо хора го правят на хора. Та те дори искаха тя да се откаже от майка си, което звучи страшно. Тя не се разбираше с майка си от детството си още и те знаеха това. Те, те които търсеха точно такива момичета за опитни зайчета и манипулиране. Съзнаваше всичко сега, но беше късно, много късно.Така както и създадоха името, славата, така я сринаха за дни и то с тези пари и средства, които са взимали от нея.Това просто беше тактика, начин на работа на тези хора, на печелене на пари. И защо не след като в тази държава всичко се позволява и купува. За тях съществуваха само парите и бизнеса . Никакви душевни ценности, никакъв срам, страх от Бога дори нямаха. Играеха си с човешките души, като нейната, но погубваха и близките, роднините на жертвите си. Да няма нишката...А кои бяха, ставаха жертви? Такиви като нея, които просто не бяха родени за този начин на живот, който те определяха. Не можеше да се бори, знаеше че ще загуби. Сама нищо не може да направи. В Родината и е така - мърмори народа, но не се сдружава. И пак се сети за -"Задружна дружина, планина повдига". Нещо я избиваше на романтика и не че не е романтичка, но сега в повече и дойде. Една жена се бореше с кофите за боклук навън и тя се сети за майка си. Жената наистина приличаше на майка и. Защо бягаше от нея, защо се срамуваше от себе си, от майка си ли ? Това не беше си го изяснила. Каквото е казвала майка и тя винаги правеше точно обратното, но не от инат. Просто искаше самостоятелност. Да се докаже. Майка и беше силна, властна, волева жена и това я подтискаше. Искаше да се освободи от това обсебване. И стана, така стана, че от голямото и желание за живот и самостоятелност нищо не остана. Измамена , излъгана от всички - абсолютно всички. Така си мислеше. Роднините не ги признаваше, защото всичко измерваше в пари. Така я научи животът в големият град там сред акулите. А роднините и нямаха пари, те бяха никои. Възгордя се, прекали с исканията си от живота, от тези които и даваха, а взимаха от нея тройно. Знаеше го, но не се усещаше, като че ли течението я влачеше. Нееднократно и близките и бяха заплашвани заради нея, а самата тя просто беше обречена. Не, не бе секта, а нещо по страшно. Нещо , което и сега съществува там, където други, като нея са опитните зайчета. Е, сега тя беше на свобода, но не е вярно, тази свобода е мнима. Да се спаси от тази мнима свобода бе най трудното за нея. Навсякъде вратите и се затваряха, достатъчно бе оплюта, посрамена с повод и без. Физически бе на предела. Чу свирка на влак. Мина и през ума нещо лошо- да тръгне за там. После спря тази салудничава мисъл и погледна надолу през прозореца. Виеше и се свят, нямаше смелост, а и не виждаше смисъл. Знаеше че това го искат те,онези които обират всячески, погубват такива като нея и искат да няма следи. Знаеше че ще докаже с това, че е по слабата от тях. Знаеше, но вече и бе писнало. Толкова огорчение, измама, грубост, насилие беше видяла, преживяла, на толкова фалшиви хора е вярвала. Нима наивността и я погуби. Само това оставаше да е - съдбата и нейната наивност, както и от малка отвращението и от дома, от родният град, от семейството и, което не помнеше.Телефонът не спря да звъни, но не го вдигаше. Знаеше че пак я търсят измамници и мошенници. Знаеше че парите в днешно време са в тези хора. А тя нямаше пари, работа, името и бе сринато, здравето още повече, погрозняваше. Изкушаваше се, но намери сили и излезна навън. Времето бе слънчево, но не толкова топло. Тичаше с все сили, докато стигна парка. Седна под едно дърво и се сви, като изплашено зайче. Искаше да плаче, не, искаше да вика, но разбра че няма глас. Гласът и не я слушаше, сърцето също. От малка си имаше проблеми и с него. Започна да рови в пръста около дървото. Търсеше. Самата тя не знаеше какво. Спря в един миг, когато видя човек срещу нея. -Какво правиш, момиче? Добре ли си? -Оставете ме сама! Какво ви преча? На всички преча. Преча че ме има, че съм жива... -Не изглеждате добре. Искам да ви помогна. -А, имало и добри хора! И с какво ще ми помогнете, и как? С пари? Малко хора ги имат, няма значение по какъв начин, но когато ти ги дават ти взимат здравето и живота в замяна. Вашият Господ позволява това. Аз обичах, вярвах, трудих се честно, сега нямам и надежда. В кого, в какво ? Ограбена съм всячески, измамена, срината. Къде е Господ, къде е държавата? Има ли я ? -В депресия сте , момичето ми. Имате нужда от помощ, от лекар. -Така ли? И какво правят лекарите? Като малка ме спасиха, но сега , когато бъркам нечии интереси ме... -Позволи ми да те прегърна и да ти помогна. За мене си дете, много по млада си. Аз няма да искам това, което всички от теб са искали. Само това са виждали в теб и по лошото е ,че ти си го разбрала . Тя се остави да бъде водена от непознатия . Нямаше значение накъде. Поне сама поиска това, а не като преди....когато никой нищо не я питаше, а само изпълняваше. Заради това, което обичаше да прави - работата си, трябваше да прави неща, които я убиваха и стигна до тук - абсолютен срив и мнима свобода. Осъзнаваше го и какво? Чакаше чудото. Надяваше се...... Болката кой ще отнеме, щом сърцето плаче, стене?! Кой убийците ще спре и на твоето дете?! http://vbox7.com/play:04e8dcf3 28 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  15. ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА ЗЕМЯТА Беше си избрала нослето.Онова детско чипо носле,което той така харесваше.Опита се да я прогони, махна няколко пъти с ръка,но не успя.Страхуваше се да не причини болка на Жанет.Беше на ясно и не само на него,че Жанет можеше и да не се събуди вече, но...Ревнуваше любимата си дори сега, когато беше в това състояние,дори от тази тъй красива пеперуда,кой знае от къде дошла.Цялото му внимание беше насочено към леглото и спящата красавица в него.Не му се занимаваше с тази пеперуда, но тя беше толкова нахална,толкова колкото можеше да бъде едно насекомо.Приемаше го, все пак това не беше муха.Прозорецът беше широко отворен,но пеперудата не искаше да излезне навън, обикаляше упорито нослето на Жанет.За последен път замахна и се опита да я прогони от стаята и ...успя.Две денонощия дремеше на стола и чакаше, какво чакаше и той не знаеше,защото силите му, надеждите му вече се губеха.Говореше толкова много, толкова много,колкото никога досега не беше говорил.Жанет спеше непробудно, беше в някакъв друг свят,който само тя виждаше и явно там и харесваше.Но той, той не можеше без нея тук, тук на Земята.Тя трябваше да се събуди, трябваше. Дори пропя, той, който през живота си никога не бе пял, не обичаше. Не обичаше и да танцува,но ако имаше как тук би и потанцувал само, за да отвори очи. Жанет безмълвно лежеше.Същинска спяща красавица.Как не беше оценил досега това съкровище.Защо ли сега, когато я губеше любовта му се засили. Не, не просто засили, той изгаряше.Не искаше да живее без любимата си, тя трябваше да се събуди.Трябваше. -Момче,време е вече да се приберете у дома и да помислите за себе си.Вижте на какво приличате.Трябва да поспите малко.Това вашето тук на стола не е сън. -Да, разбира се, тръгвам, но кой ще остане до нея, кой ще и говори? -Приберете се,моля ви и се молете. Молете се за вашата Жанет да се събуди.Никой не знае кога и дали ще стане това, трябва да сте на ясно,но каквото можахме сторихме.Ние всички сме деца на природата, някои казват на Бога и не разполагаме със себе си така както тя с нас.Тя която ни е създала.Само тя има право да ни прекъсне земния живот,само тя-създателката.Такива, като вашата Жанет,които сами посягат на живота си,виждате как са наказани.Но наказват и близките около себе си които ги обичат. Когато излезна навън нямаше сили да поеме пеша по пътя за в къщи.Седна на първата пейка в алеята.Изведнъж пак тази пеперуда.Този път кацна на рамото му.Опита се да я хване, но дали беше същата. На няколко пъти не успяваше. Имаше чувство,че полудява или самият той се изнася от този свят и витае някъде.Ощипа се,за да се увери,че е жив, че е земен.Но пеперудата...Тя дали беше само една пеперуда? Не искаше и не можеше повече да мисли.Остави я да си каца и отлита от рамото му, докато и омръзна. Изпуши няколко цигари и пое към къщи. Скочи във съня си.Беше целият потен,а в ушите му някакъв познат шум наподобяващ цъкане на часовник.Погледна часовника.Беше полунощ.Стана от леглото и без да мисли отвори чекмеджето на масата.Там беше часовника на Жанет.Беше повреден.Тя го захвърли по тази причина.Какво ли не си помисли в този момент.Направи си кафе и зачака утрото.Беше решил да поправи часовника. -Много искам този часовник пак да работи.Има ли такъв шанс? -Не мога да ви отговоря със сигурност.Повредата не е голяма, просто липсва една част.Ще видя дали имам такава.Елате довечера. Денят беше ужасен, тягостен.Нещо го караше да отиде пак при Жанет,но бе решил,че без часовника няма да иде.Защо се хващаше в тези на глед дребни неща и той не знаеше,но нещо го караше да прави така.Обикаляше улиците цял ден,докато стана време да отиде при часовникаря. -Имаш късмет, момче, намерих частта. Една е, единствена,случайно останала. Знаеш какъв часовник си ми донесъл,нали? -Не, не знам. Не знам приятелката ми от къде го има и от кога.Плачеше много, когато се счупи.Оплака ми се ,че спряла да сънува майка си, откакто счупила часовника. Раздели се с него насила.Каза ми,че го е носила на часовникари,но не го приемали.Какъв е и от къде е не знам, криеше от мен. -Заповядайте!Часовникът е готов. Мисля ,че вече няма да имате проблем с него.Разбира се не вечно.Нищо вечно няма . -Благодаря! Златни ръце имате . -Няма защо, просто късметът е ваш.Намерих частта.Навярно вие трябваше да поправите този часовник. Часовникарят се усмихна и леко замислен изпрати клиента си. Заваля дъжд-силен,пороен. Нямаше време дори за такси, така си мислеше той все още влюбеният в спящата красавица.Тичаше в дъжда.Часовникът беше в джоба на дрехата му,близко до сърцето.Когато пристигна при Жанет целият беше мокър, но часовникът сух. Постави го до главата и и зачака. Вярваше в чудото,усещаше,че ще стане.В съзнанието му изплуваха много неща от последната му среща с Жанет. Удари се в главата и падна на колене. Плачеше и се молеше на нея, на часовника даже. Дори майка и викаше от отвъдното.Така паднал на пода мокър до леглото на Жанет усети лек шум. Гледаше като в мъгла. Сънуваше ли? Клепките на Жанет помръдваха,ръката и трепна, точно тази, която беше от страната на часовника. В този миг той забрави за всичко. Скочи на крака. Втрещено гледаше Жанет и не смееше да я докосне. Забрави за лекарите, които нахлуха в стаята и гледаха него, не толкова нея. -Момче, стана чудо.Има неща,които ние лекарите не можем да направим. Жанет се размърда и когато отвори очи най напред погледна часовника. Не говореше, само се усмихваше.Протегна ръка към Люсиен,който плачеше. Този път от щастие. Той целуваше ръката и. Обещаваше и най голямото щастие,което можеше да и даде. Когато се обърна да избърше сълзите си,на ръката на Жанет видя пеперудата. Нима беше същата? Пеперудата, като че ли пиеше сълзите му по ръката на Жанет. -Миличка, ще те изпишат и ще живеем у дома. Вече пак ще сънуваш майка си, сигурен съм. Обещавам ти цялото щастие на Земята. 28 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...