Премини към съдържанието

Анита Христова Трифонова

Потребител
  • Публикации

    1525
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

21 Добра репутация

Всичко за Анита Христова Трифонова

  • Титла
    Анита Христова Трифонова

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Плевен
  • Интереси
    музика поезия проза изкуства образование

Контакти

  • Twitter
    Анита Трифонова

Последни посетители

1956 прегледа на профила
  1. В лилаво душата ми се смее, в лилаво сърцето ми лудее, в лилаво очите ми сияят, лилави искри във тях играят! Лилави звезди блестят в небето, греят, топлят ми с любов сърцето, цвят лилав, любов голяма, жена съм в лилаво за теб избрана! С лилава усмивка те дарявам, лилава любов ти подарявам, в лилав сън горя, изгарям, лилаво ти пея и повтарям - Ти за мен си лилава любов, обич моя, нежен изгрев, зов! Polina Jadni za liubov 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. Преглътна. После пак и пак. Давеше се в сълзите си и не можеше да ги спре. Беше се родила човек. Живееше с болките и радостите си и нямаше как да не чувства, да не усеща лошото и доброто около нея. Нямаше как да не реагира. Повечето хора около нея си налагаха да не обръщат внимание на всичко ставащос тях и около тях. Щадяха се. Умееха. Но тя не можеше, все си казваше ,че няма да наказва себе си за чуждите грешки, но....Знаеше, че е безсилна пред съдбата. Така е трябвало да стане и толкоз. Приказките са едно, а действията съвсем друго. Де да можешеда си наложи някои неща. Виждаше какво става около нея -свестните и чувствителни хора страдаха. Живееха добре само дебилите и темерутите. Имаше и такива човешки същества. Самата тя си задаваше въпроса как са се родили с облик на човек. Но все тая, коя е тя да променя света, хората. Беше безсилна. Оставаше и единствено да натоварва болното си сърчице, което едва издържаше вече. Лекарите се видяха в чудо. Постоянно я съветваха, че ако сама не си помогне никой не може да и помогне. Позната песен , тя и други подобни, но това е на приказки. В действителност нещата стояха по сложно. Най голямата болка е да знаеш какво трябва да правиш, за да не грешиш и да не злоупотребяваш със здравето си, със себе си, а на практика да не можеш да го сториш. Да си, като вързан, спънат, омагьосан. Това изхабява, побърква човека. А тя беше човек и то с главно Ч. Кому беше нужно това, след като вредеше предимно на себе си? Топеше се в противоречия и безисходица. Искаше да си помогне, знаеше как, но не можеше. Всичко се обръщаше на 360 градуса , като че ли някаква сила разполагаше с нея - вътре в душата, в сърчицето и , което плачеше ден, и нощ. Беше обичана, но не от тези, които искаше. Желана беше, но не от този, за който жадуваше. Всяко нещо, до което се докоснеше претърпяваше неуспех с лоши последствия за нея. Шегуваха се с нея и и казваха, че е орочасана, че има магия и ред такива бабини диветини. Тя не вярваше. Беше напълно убедена, че всичко е предначертано там някъде горе, а тук долу на Земята хората просто изпълняваха. Определено това не и се харесваше особено , а и когато хора със зли очи и въздействаха само с един поглед. Страхуваше се , не, но се дразнеше от неизвестното. Лесно се паникьосваше и самата тя не знаеше защо, след като не я интересуваше собственото и здраве дори. Имаше усещането, че някаква сила и дърпа конците,на нея- човека. Не беше лесна жена. Имаше характер и то какъв. Притежаваше страхотен инат. Но не можеше да управлява съдбата си и това я побъркваше. Не го разбираше. Ето и сега , какво ли не неправи, за да дойде тук, толкова далече от дома си, а изглежда, че просто нямало смисъл. Нещата не потръгваха и това е то. Здравето и се влошаваше още повече. Явно проблемът не е само личен. Има обществени фактори, които и пречеха, давеха, както тези сълзи , които не спираха. А беше силна, много силна, но за всяко нещо си и маше един краен предел и пътят е просто неизбежен, ако ще човек да е с биволско сърце. И все пак не можеше да си обясни как някои я караха така, ей така, без да си го слагат на сърцето. Завиждаше им тайно, но в същото време ги съжаляваше. Та те бяха , като роботи. Никакви духовни ценности, чувства, никакви емоции. И все пак живееха много по добре от такива , като нея, по дълго. -Мина, хайде да тръгваме. Стига си мислила за неща, които не можеш да промениш. -Ти откъде знаеш какво мисля? -Знам аз. Нали те гледам какви крокодилски сълзи рониш. Ами така де. Щади сърцето си. Без него закъде си? -Не ме поучавай, ами ми дай пари. Виждаш, че в тъпия живот нищо не става без пари. Дори до една обществена тоалетна да идеш пак ти искат пари и то както е тръгнало до петолевка за вход ще стигне. -Абе човек, ти не разбра ли, че света не можеш да оправиш? Самата ти казваш, че всичко е предначертано, къде си тръгнала тогава? Мина времето , когато се грижеше за другите, сега обърни внимание на себе си. -Хайде, стига нравопоучения. Да тръгваме пък каквото стане. Мина се качи в колата и потеглиха към града. Големият град, който беше целия в прахоляк и мизерия. Кучетата се разхождаха, като господари навсякъде и разнасяха отпадъците от контейнерите по уличното платно. Тревата беше стигнала до колене. Змии и гущери се бяха развъдили, но кой го интересуваше това? Водата, тази питейна вода, която всеки изминат ден ставаше по скъпа и по мръсна. Всички знаеха, но пиеха и.......се тровеха, разболяваха. Когато ядеш и пиеш боклуци, как да си здрав? Режим на тока, режим на водата, режим и на сърцата оставаше да наложат. Натам отиваха нещата. Режим и такси. Едно апаратче на гърдите на всеки човек остана да поставят и да отмерва колко въздух диша. Каква ли щеше да е цената на въздуха? Когато пристигнаха в учреждението, нещата не потръгнаха от самото начало. Мина не издържа и остави Зарко сам да се оправя.Излезна от сградата и се скри в колата.Беше разбрала за кой ли път ,че със 100 умника можеш да се разбереш , но с един глупак не. Но нямаше избор.Обикновено тези, които не ставаха за нищо, заемаха ръководни постове и от тях зависеха такива , като нея. Пусна радиото в колата си и се стъписа, когато в новините чу съобщение за сина си. Той се беше издигнал в очите на слепите, така тя казваше. Откакто стана голям човек , почти не се сещаше за нея, не желаеше да говори по телефона с нея, все бързал, все имал работа. Сега разбра, че се е завърнал от чужбина и се надяваше да го види. Командировките му нямаха край. -Мина, нищо не става, хората явно искат пари.Влез и кажи чия майка си. -Забрави, Зарко! Тази корупция давеше България.Страната беше станала известна в цял свят с това и с търпеливият си и страхлив народ. Поне този ,който остана -пенсионерите, болните и малко деца. Повечето деца заминаваха с родителите си в чужбина. Държавата се сриваше без младо поколение. Кому беше нужно това? На шепа хора, които искаха само те да останат и да разполагат с природните дадености на България, със самата България. Тази страна само за тях ли беше, само на тях ли е майка? Така си мислеше Мина и продължаваше да тормози бедното си изстрадало сърце. Реши да се отбие в апартамента на сина си. Дано да е там, дано наистина да се е върнал.Телефон не и вдигаше, от което години наред я болеше. Подслушвали му телефоните. В това Мина не вярваше. Остави Зарко на първата пряка. Той си имаше и личен живот. Обичаше я , но по особен начин и тя го разбираше. Беше му дала пълна свобода, не се страхуваше от изневери. Виж, по този въпрос с мъжете беше непокист, но за всичко друго не. На вратата я посрещна една красива, млада жена. Не я познаваше. Синът и я държеше настрана от личния си живот. Някъде я беше виждала по вестниците, но не поиска да се напряга, за да си спомни къде точно. -Станислав търсите , нали? Но го няма. Тази жена я познаваше, най вероятно от снимки. -Тук ли е синът ми, прибра ли се от чужбина? Не мога да се свържа с него по телефона. -Госпожо, това са ваши въпроси между майка и син, аз нямам думата, съгласете се? -Не може да нямате думата, след като е видно, че живеете с него. Малко или много му въздействате, въпросът е как? Жената извади телефона си и и за учудване на Мина, след като набра някакъв номер започна да говори със сина и. Това беше прекалено много за крехката душа на Мина. Изгледа тъжно жената и с едно сбогом се отправи към изхода на кооперацията. -Госпожо, синът ви каза да го изчакате . След два часа ще е тук. -Не, благодаря! Мина не плачеше , но сърцето и се ръзкъсваше от болка. Пак тази позната болка. Трябваше да се опрерира или имунизира.Трябваше да има някаква ваксина поне . Помисли си, че изперква и се стегна. Подкара колата обратно към селото, в което живееше и реши, че повече никога нямаше да стъпи в големия град. Забрави за Зарко, но се бяха разбрали сам да се прибере, след като си свърши личните работи в града. Селото и беше на няколко километра до границата. Просто се отдаде на емоциите си и не спря, а продължи към граничния пункт. Не мислеше какво върши, някаква сила я управляваше и не можеше да се спре. Зад себе си оставаше всичко, дори спомените. Не искаше да си спомня за нищо и за никой. Имаше един единствен син -имаше. Беше особена, много различна и понякога самата тя не се разбираше. Но това безхаберие на сина и относно нея, и здравето и не можеше да го преживее. Пристигна във първото населено място и реши да остане там. Захвърли телефоните си и...дотам. Започваше всичко отначало. Съвсем отначало, въпреки годините си, въпреки разклатеното си здраве. Селцето беше малко, тихо и спокойно. Не и трябваше голям, шумен град. Познаваше се и знаеше, че няма вече връщане назад. Никога. Поне в този живот. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам-въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкреща и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете ромчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното -старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи. Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите.Това , което в друга страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми. Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дирибействат в България, но така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го, защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезна и без страх ми показа -кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу,че няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи.Че докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретат по улиците вече изчезнаха, та и кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават -жива плът. А това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница, след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след смъртта на сина и съпрууга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма БЪЛГАРСКА държава , писна ми мамка му, пропсувах! Когато ромката в една закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе, въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки -вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била, пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора.Тя и роднините и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари, забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше ясно.Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да се самоотглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата, просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги пред прага ми мазнотии разни поляти и дръжките на бравата ми омазнени, наклепани всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел.табло смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел.крушките гърмяха на пет минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутряги от входа ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не директно с тях, а с поддучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми.Човекът му скефнало да си има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се пререгестрира - там при жена си и децата си в другият вход . Полицията.Олееееееее...Та тя спи, по тежък сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция, мафиотщина, престъпност..... се засилваха всеки ден , а българската нация застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани, извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свестно и добро изчезна , избяга навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже, как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свестно, красиво, добро, умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и продуктите са ...Навън беше по друго.Нали заведението носи отговорност все пак за предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една спаначена супа , подбъркана със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на централния пазар в града. Добре че имах подръка активен въглен. -Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи? Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия ми казаха ел.техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени, нагонни, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността -изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква. Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя. Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ожилена. -Какво си се разкрещяла? -Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и .... -То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш? Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е . -Защото исках да те видя лично. -Ами щяхме да си определим среща някъде. -Мммм...И я дошла, я не.Тука на прага ли да говоря? -Влез. -В най скоро време ще дойде един човек и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш. -Брей! Как става това? -Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш. Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън. Идва ти в повечко, меко казано. Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка... -Не живея за хорско мнение! -Не живееш, но живееш сред тази.... -Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам? Човек от проблемите си не може да избяга. Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние. -Имаш шанс, Мире! Използвай го. -Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това - болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението...няма лек за тези неща, поне на този свят. Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи. -Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето! -Гониш ме? -Не просто ти доказвам,че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат човечеството, няма оттърване поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на държавата. Ако това е държава. Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата , изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви. Та чак и творци!На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела пре мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми -има живот горе, има го . Нима не си сънувала ...истината ? Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена. С тази дума посегнах към чашата И... заспах. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  5. .....Ето така кълнат мен и дъщеря ми, а после аз съм била такава и онакава Защо го триете ,да ме дразните? Добре, сибир сте го превзели, сега се стягайте ........ще Ви спукам..явно няма дя е тук.......НО ЩЕ БЪДЕ,КЪЛНА ВИ СЕ,ВОЙНАТА ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА,вятърни мелници и не се пишете ,че сте само ученици от Плевен,знам кои сте и клетвите ми понесете,гадове,от Дявола се оттървете! ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ И ТЕЗИ РЪЧИЧКИ ДЕТО ТРИЯТ! Кой плаща за терора над мен ТУК? Или просто сайта се е предал и слугува на ..... Тодор 48 г., Габрово Виж профила Ще ме оставиш ли на мира,луд?! Как може да си такова злобно същество?! САМО ТОВА ОСТАНА ОТ ТОКУ ЩО ИЗТРИТАТА МОЯ ТЕМА В ТАЗИ ГРУПА. МИСЛИТЕ ЛИ ЧЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ ДЕТО СЕ РЕКЕТИРАТ,РЪЦЕТЕ ВИ ЩЕ ИЗСЪХНАТ "ДОБРОЖЕЛАТЕЛИ"!!! Гинка,Дяволето...уж от Плевен какво правите цяла нощ в профила ми-там, та и сега ?! Нима сте ...? Ето,майчета,вижте какво правят по чиновете вашите уж нoрмални деца и преценете сами защо посещават нормалните наши училища?! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Вижте какво,виждам какво искате, но няма да стане, ще ви кълна дори когато умирам и дотогава ако не хване, то на смъртният ми одър ще хване.Знаете , когато човек умира всичко му се изпълнява. Няма оттърване,изнудвачи,убийции невъзпитани ,злобни същества-нечовешки явно! Ето как ги скриват някои сайтове снимките -коментарите и се ходи по кефа на едни и същи. Поради промени в сайта, html коментарите временно са спрени. Поради промени в сайта, html коментарите временно са спрени. Поради промени в сайта, html коментарите временно са спрени. Дори емотиконите се "ремонтирват"! ТУК НА ЗЕМЯТА Е АДА! Затова на Земята боклуците си живеят добре, нали така,админ? Нали така,Господи?! http://www.youtube.com/watch?v=NUCXwJ8cBdM ТОВА СА КЛЕТВИ ПО МЕН И ДЪЩЕРЯ МИ изписани, а колко са казани и свъшени, а ?! ЗАЩО ГИ ТРИЕТЕ И СНИМКИТЕ СПИРАТЕ,НЕ ИСКАТЕ СЪД,НО СЪД-МОЯТ СЪД, не оня българският корумпиран! И НЕ САМО С ЧАЛГАРИ И УЧЕНИЦИ ЩЕ Е ...! http://s47.radikal.ru/i117/1208/6e/285cfb81b788.jpg http://s018.radikal.ru/i515/1208/06/ba783246c12a.jpg http://s15.radikal.ru/i188/1208/82/201e91fa21f0.jpg НЕ МОГА ДА ВЛИЗАМ В САЙТА СИ http://cekupama.hit.bg а само във форума си и то с триста зора-било профилактика на hit.bg?! Аман от кретенщина в интернета,аман от "доброжелатели"!Какво искат от мене някои хора, отдавна ми е ясно,да си мълча и да танцувам по тяхната свирка.Кретени, проклети да са и ръчичките им да изсъхнат!НЯМА ДА МЕ СПРЕТЕ,ДО ВЧЕРА НЯМАХ ФОРУМ, СЕГА САЙТ...И тук в sibir.bg се "ремонтирват" от маса време,та дори и емотиконите спряни.НИМА НИКОЙ НЕ РАЗБРА,ЧЕ НЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ,ДЕТО СЕ ОСТАВАТ ДА СА РЕКЕТИРАНИ И ИЗНУДВАНИ! Трия Ви,няколкото!От вашите уста във вашите пазви! Това което пишете ЗА МЕН И ПОЛИНА У ВАС ДА ДОЙДЕ, Илияне,Невен,Глория,Вивиан,барманчета,нейни ужприятелки.. Проклинам ви и семействата Ви,Вас,които и сега я мамите по телеф. Убийци!И не учете секирата как да се бори,когато се използва и химия,но първо по телефона я примамват.А депресиран човек най лесно се лъже!ПРОКЛЕТИ ДА СА тази групичка изроди! И клип имам,но още ще нАправя и не се надявайте,че като са Вас изнудвачите ще ги пусна така че да ги видите! http://www.youtube.com/watch?v=Qd25fpZ0tWg Не сте познали.... Поради промени в сайта, html коментарите временно са спрени. ВИЕ ГРУПИЧКАТА,ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ, ВО ВЕКИ ПРОКЛЕТИ И СЕМЕЙСТВАТА ВИ И ДА СТИГНЕТЕ МОЯТ ХАЛ,ДЕТО НЕ ОСТАВЯТЕ НА МИРА МЕН И ДЕЦАТА МИ,защото........ ВИЕ започнахте ПЪРВИ и не само в интернета, а който трябва вижда и НЯМА ДА ВИ ОПРОСТИ,НЕЩАСТНИЦИ И СЕМЕЙСТВАТА ВИ! Ако клетвите ми майчини не се чуят СЕГА ,което е малко вероятно,то ще се чуят,когато умирам и ще бъдат тройно по силни!Как ще ги спрете,нещастници?! m.sibir.bg/style/emoticons/rain.gif ПОВЕЧЕТО ДЕЦА МЕ ОБИЧАТ Няколко поддучвани от ПО ГОЛЕМИТЕ СА МАШИ /че могат да скриват тези, които ги карат,могат да лъжат по изкустно/ Извадки от чата в сайта ми, който точно тези няколко поддучени....ме принудиха да спра. Защо и кой ги кара е повече от ясно. ШЕПА ПОДДУЧЕНИ ОТ ПО ГОЛЕМИТЕ УЧЕНИЦИ..... ....ВИЛНЕЯТ В ИНТЕРНЕТА СРЕЩУ МЕН И МОЕТО СЕМЕЙСТВО, НАЙ МНОГО ГО ОТНЕСЕ ПОЛИНА, А ТЯ МИ Е ДЕТЕ, ПОЗНАЙТЕ КАКВО СЛЕДВА, ЗЛАТКЕ - УЧИТЕЛКЕ НА МОИТЕ УЧЕНИЦИ?! ПОВЕЧЕТО ДЕЦА МЕ ОБИЧАТ ЕТО ФАКТИТЕ ДАЛИ НЕ МЕ ОБИЧАТ ДЕЦАТА ОСВЕН ПОДДУЧЕНИ НЯКОЛКО И ТО ОТ ГОЛЕМИТЕ -СЛЕД ОСМИ КЛАС. ЩЕ ГО ДОКАЖА. 4 яну 10, 11:29 nepoznat: Много Ви обичат тез деца госпожо. Кажете рецептата. 3 яну 10, 16:28 Петя 5-ти а калс: 5-ти а съм не 5-ти в 3 яну 10, 16:27 Петя 5-ти в калс: Не са подмазвачи да ти е ясно ако не ти е ясно ще ти се изястни не и се подмазваме ами си обичаме Г-жа Анита Христова 3 яну 10, 14:24 anonimen: ЗПОДМАЗВА4И!!! 2 яну 10, 16:05 Богомила от 6 „Б“ ЧНГ: Страхотен клип сте направили за новата год.Много хубави стихове имате, госпожо! Повечето хора, които Ви мразят, просто ви завиждат! Знайте, че Вие сте уникална певица и преподавате много добре Музика! 2 яну 10, 13:47 raq 7v: gospojo klip4eto za koleda e super! 4estita nova godina 1 яну 10, 21:48 ot 5 v klas: Chestita nova godina! Gospojo vie ste syper 1 яну 10, 16:57 приятeл: как е Полина какъв подарак и подарихте за коледа 31 дек 09, 17:53 anonimen: kak 28 дек 09, 00:52 БРСЈАКОТ: Приятелко, ти моя най-добра 28 дек 09, 00:48 жена, която целия българс: дух и вяра 28 дек 09, 00:21 emmy 777: цялото ви творчество е невероятно . 24 дек 09, 20:33 Хриси: Госпожо, честита Коледа! 22 дек 09, 18:34 ьхдхспех: super ste!!! 14 дек 09, 17:21 No Name: Казвате, че много хора Ви мразят...! Може и така да е незнам...но то омаразата ще да е породена от завист...или просто, защото сте права..! 14 дек 09, 17:17 No Name: Продължавайте все така...! Браво на Вас...! Вие сте супе продължавайте да ги дръстите...заслужават си го...все трябва някой да ги постави на място... 4 дек 09, 15:55 Богомила от 6 „Б“: Полина - Фатален петък Госпожо, това е любимата ми песен на Полина... 4 дек 09, 15:51 Богомила от 6 „Б“: Искам да кажа, че снимките са Ви хубави! 3 дек 09, 19:17 ornelia ot 6b: gospojo vie ste supr! ne slushaite golemite kakvo prikazva i samo napred 3 дек 09, 17:52 anonimen: polina e strahotna djani 6v: BLAGODARQ ZA KRASIVIQT KLIP GOSPOJO HRISTOVA!!!http://www.youtube.com/watch?v=XLTNOVK25V4 28 ное 09, 17:26 Благодаря,милички!Не знам откъде тази злоба и завист от една групичка големи ученици, та и чалгари,изчерпани поетеси?!Защо се ровят в личният ми живот та и на децата ми?Що за БОЛЕСТ КОМПЛЕКСАРСКА?! 28 ное 09, 17:12 за Джани и Милица 6в: http://www.youtube.com/watch?v=XLTNOVK25V4 28 ное 09, 10:43 5-ти ,,б" клас: Госпожо,Христова целия 5-ти б клас ви обича 27 ное 09, 18:40 simona 5v: g0sp0j0 vie ste mn0g0 hubava i d0bra u4itelka 😃 27 ное 09, 18:37 hrisi 5a: gospojo strahotna ste Ne im obrushtaite vnimanie .Te vi zavijdat. 20 ное 09, 01:14 Ах, каква жена-изкуствена: http://vbox7.com/play:06caba831e viewtopic.php?f=4&t=99 19 ное 09, 22:49 Gabriela VII a klas: gospojo strahotna ste!!! Pi6ete ynikalni stihove! Produljavaite v su6tiq dyh ! 18 ное 09, 19:24 an0nimen:: Gospojo produljavaite napred .. 16 ное 09, 19:42 stefani 6b klas: davaite v sa6ia dux ! samo taka . 16 ное 09, 19:13 stefani 6b klas: mnogo ste pe4ena gospojo!!! 16 ное 09, 13:42 valio hristov 5b: gospojo mnogo ste gotina 14 ное 09, 15:54 Ивана Илчева 5Б: Това стихотворение за Глория е много яко. Госпожо, Вие сте много красива и добра учителка. Тези, които са против Вас много грешат!!! 6 ное 09, 12:14 Lora 6v: Istina e 6 ное 09, 09:55 sekirata: Благодаря,милички! Няколкото лидера на 8а-А,К,Ш,С,М,не са на същото мнение - шантажират ме и провокират в часовете по музика, дори заплашват! Имат си учители-по големите, като Гривишкия от 12 клас. 5 ное 09, 21:15 neli 6a: davaite gospojo.dobroto pobejdava zloto 5 ное 09, 16:42 joana spasova 5Б: gospojo koito smqtat 4e ste lo6a-gybqt vie ste izklu4itelen profesionalist!decata kazvat 4e ste lo6a za6toto ne im pozvolqvate da pravqt kakvoto si pojelaqt!vie ste nai-dobrata gospoja 3 ное 09, 19:09 djani 6 v klas: Vsichko napisano i kazano ot g-ja Hrist0va e vqrn0!!! Brav0 g0spoj0... vsichk0 vashe e krasiv0!!! 3 ное 09, 16:38 sekirata: Рекетират ме навсякъде чрез най милото-децата ми! Дори в интернета! 3 ное 09, 14:33 anonimen: gospojo vie ste mnogo silna prodaljavaite v sashtiq duh sreshtu zloto.Tezi koito vi obijdat sma4kaite gi kato hlebarki.A vie kato ste dobra zloto iska da vi premaje no vie(dobroto) shte gi unishtojite 3 ное 09, 13:25 milica 6 v klas: tozi klip e mnogo xubav i ste pava 31 окт 09, 13:08 hrisi 5a: gospojo strahotna ste 30 окт 09, 18:50 5 "A"клас: ,,Невероятно,добра и срахотна госпожа!Който не я харесват-ГУБЯТ!!!" 30 окт 09, 18:50 didto 5b: kakto kazvat moite sao4enici ot 5b ne obra6taite vnimanie na drugite ne se obra6taite nikoga nazat 30 окт 09, 18:22 mimity: gospojo polina ima mnogo xubavi pesni 30 окт 09, 15:21 lora yanachkova 5Б: gospojo vi ste mnogo dobra daje nai-dobrata,kakto joana kazva ne slu6aite glupavite hora koito ne vi uvajavat!Vie ste edna ot nai-dobite u4itelki,zznaite ,4e az vi uvajavam,kakto i celiq 5Б klas. 29 окт 09, 21:34 joana spasova 5Б: gospojo vie ste nai-dobrata!nqma smisul da se zanimavate s glypacite koito vi obijdat!I pomnete 4e 5Б klas mnogo vi yvajavat i obi4at 28 окт 09, 20:49 ivelina: gospojo stihotvoreniqta sa vi mnogo 4uvstveni 28 окт 09, 20:39 mihaela 5a: gospojo ne slu6aite tezi koito vi obijdat.stihovete sa mn hubavi 27 окт 09, 23:23 petq: vie ste na vurxovnata gospoja koqto poznavam prosto nqmam dumi mnogo xubavi stixove i razkazi vie ste nomer edno zavinagi 27 окт 09, 22:59 petq: gospojo vie ste mnogo xubava gospoja i ne slushaite drugite kakvo govorqt za vas vajno e kavo vie mislite za sabe si vie ste chudesna gospoja 27 окт 09, 19:27 gabriela V a: gospojo vie ste nai gotinata gospoja v tova u4ili6te mnogo ste gotina i vi jelaq mn uspehi i kusmet 27 окт 09, 18:48 kristina 5 a: gospojo straxotni stixove 27 окт 09, 18:47 kristina 5 a: gospojo Vie ste varxa mnogo ste gotina 27 окт 09, 17:51 milica: mn qka i gotina gospoja mn ni kefite 27 окт 09, 17:17 desi staneva 5 a: nqma druga kato vas gospojo 27 окт 09, 17:16 desi staneva 5 a: i koito istriva na Anita Hristova rabotite da spre za6toto ako na vas vi pravat taka nqma da vi e priqtno apak i tq e po umna ot vas 27 окт 09, 17:14 desi staneva 5 a: mnogo hubavi snimki imate ot svadbata na sina vi 27 окт 09, 17:14 desi staneva 5 a: mnogo hubavi stihove i razkazi imate 27 окт 09, 17:12 desi staneva 5 a: gospojata e mn qka i mn dobra gospoja.vie ste nai pe4enata gospoja.nezaslojavate takova otno6enie ot tezi tapi hora koito vi obijdat.nie 5 a klas sme vinagi sas vas.5 a vinagi 6te sas vas ne sre6tu va 27 окт 09, 15:37 hrisi 5a: super ste gospojo nqma druga kato vas 27 окт 09, 15:24 mimity: nai dobrata gospoja na sveta e Anita Hristova 27 окт 09, 15:21 gergana 5a: gospojo vie ste nai pe4enata gospoja koqto ni zabavlqva nai dobre abe napravo ste super NOMER 1 STE SI i 4e nqkoi vi misli za losha tova ne e vqrno 27 окт 09, 15:19 mimity: mnogo dobra gospoja 27 окт 09, 00:07 sekirata: Моят първи клип с мой стих- http://vbox7.com/play:ba9b2ef7 26 окт 09, 18:47 didito 5b: gospoji vie ste mn dobra i vajnoto e 4e ste stroga i ne da ste mila da vi se ligavat prodaljavaite vav sa6tiq du obi4am vi 24 окт 09, 20:35 hrisi: Blagodaria vi! 23 окт 09, 16:49 petq ot V a klas: mnogo mi e muchno za polina ne se podmazvam a se draznq che nqma mn svestni hora kato polina i maika i za6toto ako gi poznavahte nqma6e da kazvate 4e polina.......ama maikata na polina...... 23 окт 09, 16:42 petq ot V a klas: не слу6аите другите какво говорчт важното е вие да не се васприемате като такава 23 окт 09, 15:33 anonimen: nm gotina gospoja mn ni kefite v 4asovete u4ite ni na qki raboti 23 окт 09, 14:19 lora: izpratih Vi snimkite 22 окт 09, 19:10 Бетина 5а: и вашият саит е варха!!! 22 окт 09, 19:09 Бетина 5а: госпожо Анита Христова вие имате прекрасен глас и вашата дъщеря Полина има прекрасен глас и прилича многооо на вас!!! 22 окт 09, 19:07 deska 5 a: pozdravleniq za celiq Vi sait 22 окт 09, 19:03 deska 5 a: polina ima mn hubav glas 22 окт 09, 15:14 v a /Kristina/: da6terq vi ima mnogo xubav glas 22 окт 09, 14:59 Бояна 5 а клас: Госпожо Христова,дъщеря ви пее много хубаво и прилича многоо на вас!! 17 окт 09, 14:30 http://vbox7.com/play:8bb8caa5 16 окт 09, 23:13 anonimen: i u4ite samo na qki n6 16 окт 09, 23:13 anonimen: vie ste mn dobra 16 окт 09, 18:30 sladyr4eto67: zdraveite gospojo az sam ot 5 g klas i vi pozdravqvam za xubavite stixotvoreniq 8 окт 09, 21:53 nakoi: mnogo mi beshe priqtno na rod sreshta 4 окт 09, 11:08 izabela V|a klas: gospoja Anita Hristova e nai gotinata y4itelka 2 окт 09, 23:16 Найден: Поздравления, Ани! С надежда за щастливо семейство! 27 сеп 09, 01:35 desi: I MENE nqkoga me e ychila tazi gospoja uvajavaite si q zashtoto go zaslujava 27 сеп 09, 01:31 ot 5 v klas: gospojo vie ste syper 17 сеп 09, 22:47 22.08.09 -ЧЕСТИТО!: Небе,простор,искри,звезди,любов и палещи лъчи,нека ви светят в живота ваш! Обичайте се и бъдете, верни един на друг останете! на Мариана и Владимир Лазарови от мама 14 сеп 09, 23:26 6 a klass: 4estit parvi u4eben den 11 сеп 09, 03:50 Дирята на сърцето:http://vbox7.com/play:1ebcda28 11 сеп 09, 03:50 kalin-svishtov: bravo pozdravleniq za saita 4 авг 09, 21:36 ЯНКО: УСПЕХ 30 юли 09, 18:16 Anita: http://ingiara.blog.bg -Blagodarq! 24 юни 09, 23:18 iskren 6v: ne ne ne tq che e pechena gospojata e pechena ama ako razbera koi e pisal ot moe ime she my 4ypa zubkite... 15 юни 09, 01:36 borqna 7b: vie ste varha prodaljavaite da pi6ete!! 11 юни 09, 22:02 Cenko 6v: ГОСПОЖАТА Е МНОГО ДОБРА КОГАТО НЕ Я ЯДОСВАТЕ 3 юни 09, 13:00 milica 5v klas: gospojo paskazat za plovkinqta me razplaka molq vi prod1ljeta razkaza 3 юни 09, 12:51 milica 5v klas: gospojo vie ste super prodaljavaite vse taka 31 май 09, 00:53 g_99: gospojo syper ste produljavaite da pi6ete vse taka 30 май 09, 11:32 hi: nahalnici 30 май 09, 11:22 hi: gspojo qko ste gi potredili tez 24 май 09, 15:22 anita: Честит празникна всички истински българи!Пазете езика ни,борете се за България!Благодаря! 24 май 09, 11:29 ivelina5a: Честит празник 15 май 09, 13:28 jo: zdr 13 май 09, 22:50 ot 6 d klas: br samo taka evala 18 апр 09, 17:26 razruha: OBICHAM TE ! I NEKA CQLATA VUBOV NA VSELENATA TE BRANI OT NEGATIVIZMA NA TOZI SVQT !!! 27 мар 09, 23:42 stefani 5b: ooooo gospojo vie ste nomer 1 edin savet pravete taka 4e drugite da si misliat 4e ne vi puka i 4e te nomer 11111111111111 kakto si e de!!!!!!!!!!!E tva e super ste!!! 27 мар 09, 21:35 lora 5b: da ne vi puka ot nikoi 24 мар 09, 21:57 stefani 5b: Vie ste nai iakata i nai dobrata gospoja.Davaite samo tak!!! Vie ste nomer 1111111111111111111111 24 мар 09, 21:56 stefani 5b: Nomer one ONE one ONE one ONE one ONE one ONE one ONE one ONE one ONE one.. 21 мар 09, 16:53 milen6g: е госпожата си е суспер добра,тези които са против нея трябва да са бати тъпаците 21 мар 09, 14:19 stefani 5b: pravete taka 4e da ne vi puka ot nikoi i ot vsi4ki 21 мар 09, 14:18 stefani 5b: poviarvaite mi 6e pomogne 21 мар 09, 14:18 stefani 5b: ne se vpe4etliavaite na gluposti kluki i drugi glamotii!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Любовта е красива, когато е жива. За мъртви души не е присъща. Злото се връща. Аз ще обичам и ще творя. Някои си остават .....та! Който завижда надалече не вижда! Който си мисли, че тук ми пречи и че без блога-сайта съм мъртва вече, много му здраве от мене сега! Аз си оставам с е к и р а т а, а тя не поплюва, реже, сече и не признава човеци -менте! На всички дребни, злобни душици, със разни връзки и много парици, аз пожелавам, добър живот, не бъдете на простотията роб "Tази жена твърди на друг потребител на който писах че не ме е блокирала, авсъщност има блокаж, както и със секирата и Тони от Левски ?Какво става и никой не ми отговаря,като пиша до админ? " "СЕЧИ И ТЯХ НЕ МАЛКО ГИ СЕЧЕ ЖИВОТА,ГАДОВЕТЕИ ОЩЕ ЩЕ ГИ СЕЧЕ! УМРИ КАТО БЪЛГАРКА ,А НЕ ГЪЗОУГОДНИК,КАКВИТО СА ПОВЕЧЕТО "БЪЛГАРИ"!КЪСМЕТ" 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  6. Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата и едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да стори. Слушаше хората отстрани как роптаеха, мрънкаха, говореха срещу властта, срещу управниците, но това бяха приказки. Никой нищо не правеше по въпроса. Това я дразнеше меко казано, направо не се побираше в кожата си. Беше бясна на този народ. Живееше що годе добре, но имаше хора, които направо умираха в мизерия и нищета. Нямаше по света такъв търпелив, загубен народ, си мислеше Яна и се тормозеше от тази си констатация. И тя е българка, това засяга и нея, но тя беше по различна от другите, нито търпелива, нито мълчалива, нито кротка. Бореше се...сама. Както казваха старците -"Сама птичка пролет не прави" . Но прави. Някъде по света и това става. Така си мислеше Яна и наблюдаваше залеза на слънцето. Бяха минали часове, а на нея и се сториха минути. Обичаше така да стои сред природата и да разсъждава. Проблемите и не бяха малко, като на всеки човек, но тя ги решаваше от раз. И сега се чудеше на търпението си. Беше се успокоила, знаеше, че повече няма какво да губи. Дните и бяха преброени. Няколкото лекарски кабинета , които посети и станаха най неприятните места за този месец. Лекарите бяха единодушни. Трябваше да стане чудо. Яна се надяваше на това чудо и затова се съгласи на операция. Още една нощ, последна нощ може би. Нямаше желание да си ляга. Беше решила да прекара нощта на пейката в градината. Цветята и се усмихваха, като че ли я канеха на танц. Същите тези цветя, които беше посадила с любимата си дъщеря. Но нея вече я няма. Защо трябваше да живее и тя? Знаеше, че всичко е съдба, нямаше желание да се бори за живота си. И все пак се съгласи на операцията. Тайничко се надяваше на чудо. Искаше по бързо да се реши всичко. Нощта беше топла и само лек ветрец галеше лицето и. Луната надничаше наполовина зад облаците сякаш и се смееше. Наистина беше лудост това да стои цяла нощ сама в градината, но така и харесваше. Сутринта птичките я събудиха. Взе най необходимото и тръгна за болницата. Там я очакваха. Всичките и бяха колеги. Обичаха я. Все пак не можеше да се хареса на всички, но това не я вълнуваше особено. Не можеше и да се оплаче от липса на грижи, на внимание в болницата. Знаеше, че тази операция е и въпрос на късмет. Като медицинско лице нещата и бяха ясни. Намери сили да преглътне болката и да се примири с болестта. Но болестта беше се вкопчила в нея. Нямаше оттърване. Освен........ножа! Мина доста време от онзи ден, в който Яна беше успешно оперирана. Животът продължаваше и тя живееше дните подарени от съдбата, без да мисли какво би било ако... Живееше за мига. И днес очакваше Илиян. Беше и обещал да я води на парти. Обичаше я и му личеше. Благодарение на него смени средата, хората, с които контактуваше. Живееше вече в друг свят. Чувстваше се щастлива жена. Той беше наистина прекрасен. Имаше само един недостатък -беше много ревнив. На Яна и се живееше. Беше тъй близко до смъртта, беше усетила дъха и и като по чудо смъртта я отмина. С Илиян си прекараха си чудесно. Той я обсипваше с внимание. Подари и една икона.Той така си я наричаше -Моята икона си, Яно! Рано сутринта той тръгна на път и я остави сама да си пие кафето. Тя не се сърдеше, знаеше колко много ангажименти има и колко гърла в дома му чакат да ги нахрани. Така както си пиеше кафето Яна усети пареща болка в гърдите. Дали не е от кафето си мислеше тя, но набързо изби тази мисъл от главата си. И друг път е пила кафе, а закуската сама си я приготви. Трябваше да легне, защото усети световъртеж. Имаше чувство, че всичко се срутва и пада върху нея. После нищо не разбра как стана. Събуди се в болницата. Казаха и че е оперирана. Пак. Чу го в просъница, беше замаяна още от упойките. Нямаше право да е щастлива, така си мислеше Яна и сълзи се стичаха по лицето и. Не искаше, не можеше повече да търпи този живот, който съдбата и поднасяше. Искаше да живее спокойно, като нормален човек. Да е здрава и да бъде обичана. Искаше да може да обича истински, да вярва, да... Лекарите и даваха доста успокоителни, но те не помагаха. Тя вече беше решила, не можеше постоянно да посещава болницата , като болна. Всеки път режеха по малко от този, от онзи орган....това не се понасяше. Но, живееше. Самият Дявол, като че ли се бе заел с нея. Яна имаше дни дадени от Бога и явно никой не можеше да и ги отнеме освен.....самата тя. Тази мисъл я осени,когато сестрата излезе от стаята. Бяха и казали, че вече трябва да промени начина си на живот. Пак. Да стои повече в къщи, да лежи, да не пуши, да не пие дори кафе, да избягва шумни места и стресови ситуации. Неее, това Яна не го приемаше. Не искаше и да чуе повече за такъв живот. Болницата утихна. Минаваше полунощ, но Яна този път не спеше. Не си беше изпила хапчетата за сън. Никой не се и досещаше какво си бе наумила. Познаваха я много добре и я имаха за силен, волеви човек. Тя знаеше къде са заключени лекарствата, които и трябваха. Знаеше как лесно би решила проблема. Заспива и ....край, но не искаше да създава неприятности на хората, които толкова време се грижеха за нея, на лекарите, които с часове стояха над главата и, които и подариха втори живот. Обичаха я. Това, което тя не повярва цял живот. Това беше голямата и грешка. Но вече е късно за равносметка. Извади един лист хартия, написа набързо няколко реда, с които се сбогуваше с всички и благодареше за грижите, за любовта, за всичко. Беше в самостоятелна стая и нямаше проблем да се измъкне. Излезна от задния вход на болницата, наметната, само по халат. Едва, едва вървеше. Бяха и забранили да става от леглото, но това вече не я интересуваше. Болницата се намираше близо до реката. Тази река, която толкова обичаше, в която ловяха риба с Илиян още като деца. Трепереще цялата, виеше и се свят и се страхуваше, че няма да успее да стигне до брега. Търсеше мястото, където знаеше, че е най дълбоко. Вече се влачеше по земята, не усещаше пулса си, когато пипна с ръце вода. -Спасение! -извика с последни сили и се потопи цялата. Остави се на течението, което я понесе надолу към града, там където живееше синът и. Сутринта на брега на реката намериха халата. Другото беше въпрос на време. Най зле го прeживя Илиян. Никой не разбра къде замина. Заряза семейство, деца, дом. Просто изчезна. Къщата на Яна беше много голяма, запустя, а градината буреняса. Синът и идваше, но рядко. Това място го плашеше. След време продаде къщата на общината, която по късно стана дом за сираци. Там на брега на реката хората често виждаха сянка на мъж. Забелязаха едно младо дръвче -бреза. Кой ли я беше посадил, се питаха хората и намираха отговора във водите на реката, които като че ли пееха -Илиян, Илиян.... sekirata Jiva 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  7. Хвърляха прах в очите на простосмъртните. Така те наричаха останалите хора, хората без власт и пари. Мислеха се за богоизбрани, избиваха се помежду си оставяйки хиляди,милиони на роднините и любовниците си. Някои фалирваха,просто се сриваха, но рядко от тях посягаха сами на живота си. Някои ги наричаха мутри,дебели вратове, хора от подземния свят, бизнесмени,политици,перверзници, но никой не ги наричаше честни трудови хора. Всъщност това нямаше значение кой как ги наричаше, по важното е,че всяваха страх и безпокойство. И самата държава я наричаха всякак- циганска,мутренска,абсурдан,кучешка, но не и цивилизована.Това също нямаше значение, никой не го интересуваше държавата. Важното беше да му е пълен хладилника, да крадне и да кръшне от половинката си. Ако пък я нямаше, то да живне, да живее ама така ,че мъртъвците да му завидят. Под живот се разбираше да се не спираш пред нищо.Живей за мига! Хората от другите държави гледаха на българите, като гостоприемен народ, но крадлив,страхлив и търпелив. Тази държава за тях беше държава на крадци, мошеници,убийци,престъпници и проститутки! Не ги интересуваше дали сме цигани или българи. Те знаеха и си плащаха да стоят циганите у нас, за да ни довършат.Няма нужда да използват други средства за унищожаване на нацията ни,други средства, които биха отровили така красивата ни природа и плодородна почва.Чуждите държави предпочитаха да плащат, не ги интересуваше дали парите стигаха до нашите цигани,малцинства или ги присвояваха онези горе по етажите, от властта. Харесваха и харесват все още само нашата природа, която благодарение на южните ни съседки най вече горите всеки изминат ден се унищожаваха Културата и образованието ни отдавна ги нямаше -продадени! За съдебна власт и дума да не става, нали с това най много критикуваха навън българите, корупцията и пагубната здравна и съдебна система в България. Показваш лекарство,а в аптеката и ти казват, че щом нямаш пари да го купиш пий старото с изтекла годност. Нямало нищо страшно. Един вид и другите уж годни са негодни! В съда просто е пазарене, като на пазара. Имаш ли много пари печелиш делото, а дела се водят от хора с много пари,иначе просто гориш. Но големите пари се дават от големите хора, за да не се стига до съд. Каквото крали крали, минало свършено,няма да го връщат я! Такава е психиката българска-По добре да платя, да напълня гушите на тези,онези,че да има и за мен, отколкото да ме съдят и да върна всичко на държавата. А за дребни суми и дела нека лежат по затворите другите- простосмъртните. Храната. Много е важно да има в магазините нещо. Какво от това,че е направо отрова за организма,но да се казва- Вижте че няма глад в България, магазините са пълни. Но цените, цени на стоки освен със стара годност преправени разбира се растяха,всеки ден не, всеки час.Тези които ги качваха мълчаха, купувачите също мълчаха, траеха си.Тънки, прости и елементарни сметки. Заплатите се качваха на милиметри,а цените на километри! Митничарите, лекарите и.т.н. взимаха много пари, но все не им стигаха. Защо ли? Защото съзнаваха, че без тях не може. Народът се трови, дори минералната вода е от маркучите и му трябва лечение, стабилно лечение, което отдавна го нямаше в България. Грешките на лекарите са в гробищата. Доцент, професор...но това не го бърка да зарови вече няколко трупа свои пациенти единият съвсем елементарен случай-перитонит да речем. При това пари плащаш яко, няма осигуровки. Тези пари били недостатъчни. Тогава защо в България ги има и двата "смукача"? Хем осигурен, хем плащаш, доплащаш. Защо гледаме от другите държави за всичко, а за това не, както и за доходите ни? В чужбина е така,но хората там имат стабилни доходи и не чак такава безработица, като у нас. Дори на мързеливите гъркини за Великден им подариха по триста евро. А българките, които са робско,циганско племе, те не били народ. И кой е виновен за тази наша реклама? Само циганите ли? О,не!Племето ни е такова. Злобно,завистливо,алчно и крадливо! Знам че ще бъда засипана с примери на български мозъци,умове в разни сфери дори и на български деца.Знам че българите най умеят да фалшифицират пари, да прекарват дрога,проститутки, да интпригантничат, да крадат...Това са все таланти, но какви и как биха използвани, дори и талантите ни в компютърната сфера? Българпите бягат,продават се на дребно, държат се като слугувници не само заради парите. Как бе казало момчето на Първанов - Аз г-н президент в САЩ имам условия за работа, да творя, да се развивам без да мисля вечерта какво ще има на масата, дали ще ми стигнат парите за месеца за храна, облекло, наем. Пък и защо да стоят младите тук, за какво да раждат? Няма развитие, работа.Какво бъдеще предлага България на рожбите си, на младото поколение? Проститутки,сервитьорки, хамали и гейове. Дори за бодигардове предпочитат старците в тази потънала държава, на дъното не, ами още по и по...А те старите, пенсионерите хем не искат осигуряване, хем нямат претенции за заплащане,нощен труд и.т.н. Старецът си взима пенсийката и работи като бодигард да речем, защото като млад бил военен и можел или просто има връзки. А младите да духат супата или да бягат в чужбина. О,не , те младите пробирали работата. Какво да пробират,та то тях самите ги подбират! Ако е младо момиче всеки работодател гледа да я гътне, а ако е момче ...защо ли не пак същото.Така се убива нацията. Младото поколение -болнаво,гладно,обречено поколение. Старите да работят,докато се сринат и започват да се напикват на работните си места.И да не се возиш в автобус с шофьор над шейсетте,защото не знаеш къде ще те изсипе, още повече,че самите автобуси са от времето на Тодор Живков. Стоиш и чакаш безропотно на опашката пред лекарския кабинет или където и да е другаде, и не смееш да се обадиш. Само гледаш и търпиш как те прережда най малкото.Знаеш че като влезнеш ще ти видят сметката ако си си търсил правата.Мълчиш и когато си обиждан и наричан на какво ли не от ближните, от колегата дори, защото знаеш че началникът ти е показал, че не държи на теб,това да прави и той. Да проявиш солидарност с шефа си,само и само да му се харесаш и да запазиш работата си в това трудно време. Ама талант, красота и.т.н Нямаш ли пари никой не си.Тогаз умри!В краен случай или не-умри! Конкурси, състезания,дори мачове всичко това се купува и манипулира. В какво да вярваш тогава, как да живееш и да наричаш народа си добър, интилигентен,културен, умен,честен,народ със здрава психика и физика? Как? Не става!Защото има приказка-"Какъвто народа,такива му и управниците". Обратното или не, все тая е .Не се живее постояно в стрес, заплахи и унижение. Не се живее и без пари,но защо те погубват всичко ценностно у нас? Защо позволяваме? Защото не сме нация истинска,защото сме племе. И малкото умни и свестни българи избягаха,купиха ги. не били свестни щом се продават таланта си,всичко,но защо? Знам защо и вие също знаете.Защото толкова века вече българите не доказаха,че могат да променят нещо. И това от векове.Всичко си е същото, напротив. Обрана държава, обран народ,болен,разсипан, с болни деца без бъдеще.Това не се променя. Името ни, семката ни е такава.Защо тогава големите български мозъци да не се спасяват навън? Но това е малък процент.Повечето хора у нас гинат, затъват в мизерия,а работят къртовски.Тези,които си намират някаква работа все още.А другите...Амин! Минаваш покрай запустяло, полуразрушено училище и се чудиш къде ли са децата,децата на България. По стените на сградата какви ли не рисунки, дори и на полови органи. Навсякъде водата не е за пиене, дори в парка"Кайлъка"-Плевен водата вони на хлор и какво ли не! А тази от чешмата е мръсна и ако я изчакаш да се утаи отгоре и плуват масла, а може би нефт от Ясенските и Долнодъбнишки сонди. В река Вит какво ли не хвърлят,дори умряли животни. Пречистване-вятър и мъгла!За София река Искър е същата. "Винаги тъпъл и евтин хляб".Нима е хляб? А топлият хляб нали беше нездравословен?! "Храната която обичате".Аз отдавна не обичам и не само аз, а ядем това,за което стигат парите ни. "Кауфланд!Тук си на правилното място". Ха,ха ...!А къде е неправилното...място?! "Винаги красива и млада". Ееее...как да стане при тази химия навсякъде в храна,вода,въздух, при този стрес? "Дава се под наем","Разпродажба"...Да ти писне! "Пази пешеходеца". Кой да го пази? Тези,които си купуват шофорските книжки? Та и с дипломите е така.Особено лекарите с купена диплома. Опазил те Бог такъв лекар да те лекува. -Този ковчег,мила, е що годе с поносима цена. Няма как да хвърлиш трупа в контейнера. Аз съм убедена,че както е тръгнало един ден и това ще стане. "Грабни отстъпка до 10ст/л". Защо да грабне стотинка, докато му е по лесно направо да крадне? "Осмели се да направиш нежен подарък с Милка" И какво му е нежното? Кравата или "кравето" мляко, а може би какаото,шокото в"шоколада", защото цената му определено е солена?! -Дай някоя ститинка,како!Да си ми жива и здрава! И ти да си жива и здрава,но иди пред кметството, не пред църквата. -Ами от там ни гонят и не дават. -А помощите ви? Не са ли и те от нашите заплати? -Ми те колко са тези помощи! "Пари на заем от ИЗИ кредит? Но защо с този въпрос,нима е проблем? sekirata Aman 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  8. -Стига вече! Ще ме накараш да те смачкам. Но буболечката не искаше да се разхожда по масата, дори не я привличаше храната по нея. Тя си бе харесала бялата ръчичка на Ивето. Няколко пъти Ивето се опита да я отстрани. Жал и бе да я изхвърли през прозореца. Страхуваше се и се ужасяваше да посегне на живота и. Такава беше-милостива и състрадателна, но буболечката явно не беше като нея,дори я щипеше.Това е, една нищо и никаква буболечка си мислеше Ивето, но виж как караше сърчицето и да тръпне,как я развълнува. Не нямаше да се ядосва и решида я избута от масата на пода,но и това сърце не и даваше да стори. Ивето реши,че трябва да си прекъсне закуската. Взе в ръце една ябълка и остави буболечката сама на масата. Видя как малкото кръгло буболече застина на средата на масата и като че ли се чудеше накъде да поеме. Ивето имаше доста неща да върши за деня така че спря с мисълта за буболечката. Имаше да чете доста прочетна литература.Тези учители си мислеха,че цяло лято ще седне да чете. Не и се искаше,но нямаше как. Трябваше да ходи и до баба си, която живееше сама накрая на града. Имаше дребни парички, но стигнаха за няколко банана и три ябълки. Майка и бе поръчала да почисти поне нейната си стая, но това реши да го свърши чак вечерта. Пък може и не, знаеше,че пак майка и ще я изчисти.Тя е послушно мамче. Не се разбираха много с нея,но Ивето и бе надделяла.Беше обещала на приятелката си да играят тенис. Щеше да я запазнае с едно момче,което Ивето си хареса,когато веднъж бяха на дискотека. Момчето тогава си беше с приятелката,но Марта и каза,че не ходели насериозно. Какво разбира нейната Марта? Сериозни момчета на възраст до осемнадесет години да намериш е цяло щастие. Този път не предупреди баба си,че ще идва, но се надяваше да си е в къщи. Баба и не беше добре с краката и не можеше да върви на по дълги разстояния. Ходеше най много до магазина и близката поликлиника.Ивето се сърдеше на майка си, защото знаеше, че баба и не трябва да живее сама. Не беше много възрастна,но не беше здрава. Беше много опърничав човек и държеше на свободата си. Мислеше се все още за млада и здрава и че сама може да се гледа,но нещата не бяха такива.Въпреки всичко надделя и остана сама да си живее. Ивето, майка и,а понакога и баща и идваха,но за няколко часа. Този път Ивето беше решила да остане да преспи. Баба и често я канеше да остане поне за една седмица. Майка и не и даваше. И досега Ивето не разбра защо. Баба и Стефка нямаше вид на умираща. Позвъни веднъж, два пъти....никой не и отвори. Извади телефона си и набра домашния номер на баба си.Пак никой не вдигна. Ивето се изплаши и реши да се обади на майка си. -Щом не ти отваря прибирай се! Имаш да четеш доста книжки това лято, а и да ми помагаш. Остави баба си, кой знае накъде се е запиляла. Ивето не искаше да повярва, че майка и е толкова студен човек.Реши да се обади на баща си,но се отказа. Знаеше че те двамата с майка и винаги са били на едно и също мнение за всичко така че по добре да отиде на гости на Марта. Когато Марта я видя много се зарадва или поне така и се стори. От дума на дума стигнаха до приказката за онова момче, което Ивето си харесваше.Тогава Марта и показа една съвсем скорошна снимка на която тя се хилеше прегърнала същото момче на една пейка в парка. Ивето се възмути,но само прехапа устни и каза: -Нали той не ти харесваше? Да не ти е станал гадже? -Ами!Той си сменя приятелките всеки ден, така че само ей така излизах два пъти с него. -И знаеш, че аз го харесвам! -Но той не знае, че го харесваш. Аз му подметнах за теб, а той пожела да излезне с мен. -Как можа, Марта?! -Той избра мене. Какво искаш? -Ти не си ми приятелка или може би май си. Показваш ми колко е леконравен.Тогава в дискотеката той разбра, че го харесвам и дори ми се усмихна. -Недей така, Иве! Той се усмихва на всички, особено на такива влюбени, като теб. Ивето обърна гръб на Марта и си тръгна. -Къде? Защо си тръгваш? Той не ми е гадже,само си прекарахме чудесно два дни. И какво? Ако не бях аз щеше да е друга. -Да. Но защо точно ти и знаеше, че съм влюбена в него? Защо, Марта? Сбогом! Ивето вървеше напосоки и не забеляза, че не е на тротоара. Една кола префуча и Ивето падна на асфалта. Чак тогава тя се свести и разбра,че е могла да бъде прегазена от кой....На метри от нея колата спря и от нея излезна възрастен господин, който започна да и се кара защо вървяла по средата на платното. След него от колата излезна и едно момче, и когато Ивето се загледа въпреки че не беше на себе си разпозна момчето от дискотеката. Той също я позна и и се усмихна. Излъга баща си, че са приятели. Ивето отказа да я откарат до поликлиниката, въпреки кървящото и коляно. Беше щастлива. Момчето се казваше Иво. Размениха си телефоните, на което баща му доста се учуди. Обеща и да се обади още същата вечер. Когато в къщи я видяха изтръпнаха. Майка и най много и се кара. Ивето си беше влюбена и всичко и бе простено. Правеше се, че чете, но си мислеше за Иво. Поглеждаше стенния часовник и и се струваше, че стрелките куцаха, като нея.Тя наистина понакуцваше, но можеше да бъде и по страшно. Накрая след дългото чакане към 18.00 часа птичето от телефона и пропя. Търсеше я Иво. Сърцето на Ивето замря в очакване да и определи среща.Така и стана.Само за един час тя трябваше да се приготви. Канеше я на кафе. Никаква дискотека,защо ли? Не можеше да иска много, това щеше да е първата им среща. Говориха само час, а Ивето имаше чувството, че го познава от няколко години. -Ти не си такъв какъвто те обрисуваха пред мен. -Какъв да съм? -Ами моята Марта ми каза,че те познава много добре и.т.н. -Коя е тази Марта? -Приятелката ми. -Ти имаш такавя приятелка? Защо си толкова наивна? Познавам една Марта,но тя е гадже на брат ми, по точно беше. Ние сме близнаци. Всичката им любов стигна дотам,когато тя започна да му поставя ултиматуми-или...или! Брат ми се отстрани. Ивето изтръпна,сърцето и заби учестено,но не показа вълнението си. Реши на часа-край вече с Марта. Никакво виждане и никакви приказки. Когато излезнаха от заведението на тротоара сама стоеше Марта. Очите и бяха зачервени, беше плакала. На Ивето и дожаля. Опитаха се да я поздравят, но тя изкрещя нещо и побягна. И тази Нова Година ще е щастлива. Знаеше го Ивето, която беше станала жена. Четвърта година изтрая любовта им с Иво. Бяха решили да съобщят на близките си, че ще заминават в чужбина да продължат обучението си. Само баба Стефка знаеше всичко. Нали тези четири години живяха при нея. Родителите им не ги разбираха, но бяха щастливи. На Ива най много щеше да и е мъчно за баба и. Ако не беше тя да ги посрещне, да ги подслони, тяхната любов дали щеше да издържи? Питаше се сама и гледаше в очите на Иво, които казваха -Да! Майка и плачеше и се молеше да останат тук, ще живеели у тях, но те двамата бяха решили да заминат. Имаше кой да ги поеме там и не се притесняваха. Билетите бяха запазени точно за първи януари -първият ден на новата година. На аерогарата доста чакаха. Самолетът имаше голямо закъснение. Пиха кафе, чай, ядоха кроасани и тогава Ивето забеляза.....буболечка. Като че ли беше същата онази, която и щипеше ръчичката на масата у тях. Буболечката този път си бе избрала ноктите и. Ивето си бе направила маникюр специално за пътуването. Посмяхa се с Иво от сърце и оставиха остатъка от кроасаните за буболечката. Бяха щастливи, истински щастливи. Не пожелаха изпращачи. Последно се видяха с баба Стефка и и пожелаха още много години живот. В самолета беше уютно и топло. Ивето подпряла глава на рамото на Иво сънуваше най красивия сън в живота си. В него тя и Иво бяха щастливите майка и татко на две красиви момиченца. Тя дори си бе избрала имена -Ивона и Стефани. http://vbox7.com/play:fb59b429b6 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  9. Къщата беше обвита цялата в пламъци и дим. Хората отвън пищяха, а отвътре никой не излизаше. Всичко стана толкова бързо, че никой не разбра каква е всъщност причината за пожара. Пожарникарите се бореха с огнената стихия, но не успяха да спасят поне един човешки живот. Шушукаше се, че децата ги нямало, били при майка си на свиждане. Кина лежеше в болницата вече втори месец и оправия нямаше. Дeцата си искаха майката, а баща им продължаваше да се среща с онази лека жена, която само му обираше парите. Децата не гладуваха благодарение на богатата си леля, която се грижеше за тях. И сега почти цялото село се беше насъбрало около къщата на Геро, която накрая изгоря цялата. Не намериха телата на Геро и Веселина, но всички знаеха, че са били вътре. Комшийката на Геро ги е видяла още предния ден заедно още когато Геро изпратил децата при майка им. Децата бяха с леля си.Това се потвърди веднага от полицията, но Геро и Веселина бяха изчезнали безследно. Може би бяха изгоряли, но нямаше доказателства за това. Следователите работеха по случая, но все тая. Веществени доказателства нямаше, че Геро и Веселина са изгоряли живи при пожара. -Хора, аз видях, всичко видях! Към изпепелената къща тичаше и мяташе ръце луд Първан -така му викаха в селото. Започна да обяснява как видял Веселина да обикаля къщата и да я залива с нещо в една туба. Той не знаел какво е това, но после когато Веселина се скрила в гората и къщата пламнала разбрал истината. Никой не му вярваше, имаха го за луд. Закараха го в общината и там никой не разбра какво е приказвал и какво са го правили, но на следващият ден го видяха седнал пред селската кръчма. Пушеше, а очите му нервно търсеха в пространството нещо, блуждаеха. Питаха го всички какво му е,а той само повтаряше: -Изгоря си Геро и това е, от акъла си изгоря! Опече се, като курбан за Гергьовден! Мина време, доста време и случилото се забрави. Децата на Геро останаха при леля си, а там където беше къщата си остана пущинак. Тя и без това беше накрая на селото досами гората. Луд Първан беше още жив, но вече си имаше бастунче. Подариха му го за една нова година от общината. Пенсията му качиха, че и помощи му дадоха. Не можеше да се оплаче. Заприлича на човек. Само той се сещаше за Геро и кога запалваше цигара все го споменаваше. Хората от селото се грижеха за него. Всеки му даваше по нещо, помагаха му с каквото могат. От два дни селото беше, като умряло. Никой се не виждаше по улицата, по дворовете. Луд Първан беше изчезнал и това хвърли в паника цялото село. На третият ден деца казаха, че са го видяли да обикаля стопанския двор. Една сутрин кмета на селото и цял джип с полицаи забръмчаха към стопанския двор. Оказа се, че там в складовете са открили полумъртъв заровен в житото луд Първан. Бил е жестоко бит , най вероятно с железен прът, който полицаите са намерили зад вратата на склада. Спасиха му живота, но проблемът беше, че не можеше нищо да си спомни, да разкаже кой го е пребил и заровил в житото. Правиха му хипноза и всичките му там методи, но нищо конкретно не разбраха. Само едно си повтаряше -Веселина, Веселина... Много чудно нещо! Винаги е говорил само за Геро, за Веселина до този момент не се сещаше, а сега само името и повтаряше, и започваше да маха с бастуна си в една посока. Накрая решиха да тръгнат след него да видят къде ще ги заведе. Селото възвърна тишината и спокойствието си. Пред кръчмата се събираха всички и луд Първан не спираше да им разказва приключенията си. Шегуваха се с него, че бил изнасилен от Веселина, която бяха прибрали на топло. Нямаше кой да и ходи на свиждане, затова го караха него. А той трепереше целия и крещеше: -Ба, щеше да ме затрие тази мръсница! 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. -Взимай си торбичките и на село. Не е за тебе столицата, момиче. Къде си тръгнала звезда да ми ставаш? Не знаеш как да се раздаваш, тогава няма и да получаваш. Беше и омръзнало да чува тези думи и то от хора,които е уважавала, в които е вярвала, но в определен момент излиза,че е сгрешила.Твърде млада беше, а направи вече няколко големи грешки в живота си. Страхуваше се от фаталните. Дано спре дотук. Нямаше си опора, гръб, това беше основното, иначе всичко си имаше. -Чуваш ли какво ти казвам? Лови първия автобус и при майка си. Там ти е мястото -продължаваше да крещи истерично женицата мислеща се за Богу равна. А тя, тя не беше от село. Родена беше в едно слънчево утро и усмивката и досега не слизаше от лицето и. Но сега не можеше да се усмихва. Нямаше на кого и за какво. Всички бяха настръхнали срещу нея, като свирепи вълчици. Какво искаха от нея, с какво толкова ги дразнеше? Малката и главичка не побираше всичко това. Не можеше да приеме, че има толкова много злоба и завист по света. Какви са тези сърца? Не, тези хора просто нямаха сърца, затова и са оцелели. Това бе първото правило за живота още, като дойде в столицата. Като в джунглата е -големите животни изяждат малките. Това не можеше да приеме, нечовещината в хората около нея беше голяма. Всички налитаха, искаха да ръфат от нея, да я разкъсат и то с такова настървение, на което би завидял и най големият канибал. С какво толкова ги предизвикваше? Не беше нито първата, нито последната тръгнала от провинцията за София. Гледаше през прозореца и изобщо не чуваше крясъците на тази злобна женица, която работеше с мръсни пари, използваше подчинените си по всички възможни начини -легитимно и нелигитимно. Прииска и се никой да не вижда, всички я дразнеха. Знаеше, че света е красив, но хубавото трябва сам да си го направиш. Знаеше, но грешеше. Все пак успя донякъде, но винаги се намираше човек, който да и подложи динена кора дори за най елементарното нещо. Не беше карък, но явно привличаше погледите и то лошите погледи. Пак стигна дотам, до красотата. Майка и я беше родила много красива, за което никой нямаше вина, най малко пък тя. Не беше и глупава, завърши си с лекота висшето образование. Притежаваше вродена интелигентност. Пречеше. Стигна до това становище и само то беше вярно. Пречеше на другите, които не са и не можеха да бъдат, като нея. Колко хора така си загиваха в провинцията, колко таланти умираха. Колко видни личности, гении бяха живяли в нищета по света, признати едва след смартта си. Далече беше от мисълта,че е от тях, но определено беше човек с главно Ч. Не че другите не го виждаха, просто не искаха да го видят. Така им изнасяше и за по сигурно нея просто трябваше да я няма. -Хайде измитай се, върви да пасеш овцете на село! Елица не издържа. Без дума да каже погледна първо в очите на тази освирепяла жена и с лека усмивка се отправи към вратата. Дори не я тръшна, въпреки обидите. "Убий глупака с мълчание" -Това и правеше, нямаше друг изход. Тя беше една, сама, те бяха много и кавито и да са много са. Явно светът не е така красив и съвършен ,както си мислеше доскоро. Тичаше надолу по стълбите, бягаше от крясъците на тази всичко имаща жена. Защо тогава тя беше такава? Нещо не се връзваха нещата. Не всичко е пари и слава, власт. Спря се долу на изхода, чудеше се накъде да поеме. В никакъв случай назад. Не е дошъл края на света, имаше още вяра, която я крепеше. Знаеше го, че ако сама не си помогне, никой няма да и помогне. Знаеше, че винаги има нещо по и по лошо. Спря първото такси и смутолеви: -На гарата. Когато пристигна там изведнъж нещо кресна в нея, някаква сила премина с голяма болка и стръв. -Нее....Извика така високо, че изплаши хората в чакалнята. -Не, никъде няма да ходя! Аз съм силна и няма да позволя тези мекотели да ме прекършат, да ме унищожат. Въпреки всичко, въпреки отровата им. Говореше си сама, не виждаше никой около себе си. Пое обратно. Пеша. Заваля дъжд, топъл дъжд, който топлеше измръзналото и сърце. Дъжд, който се стичаше по лицето и , по цялото и тяло. Беше цялата мокра ,но нищо не усещаше. Вървеше напред, не искаше да се връща назад дори в мислите си. Сложи точка, голяма точка. Започваше всичко отначало, но тук в столицата. Тя трябваше да се докаже на тези хора, които се мислеха за богове. Тя трябваше да докаже на себе си, че наистина е силна, борбена, че е човек в този животински свят. Посветено на две певици от "Пайнер", на които Мария Димитрова показа пътя обратно за в къщи и я послушаха, защото си бяха виновни. Едната отиде в Америка-роди, после се върна, другата отиде в Пловдив-роди -не се върна, а третата бе прогонена от самият съпруг на Мария Димитрова. Не бе.... послушна и си плати най жестоко. Защото с тях шега не бива, те се имат за Богове! По важно е дали Боговете ги имат за хора, за човеци! И какво следва. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  11. Анита Христова Трифонова

    ВАША

    21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  12. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  13. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  15. 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...