Валсо

Специално с бекъпа на браузъра няма голямо значение. Но с видеото има. Примерно съм записал видео на десктопа си, свързано с някоя програма, което е станало 2 гигабайта след записа. Получателят има бавен нет и не може да зареди Тубата или пък точно тя е блокирана от админа на мрежата му. И какво правиш в такъв случай, а? Компресираш. В миналото под Боза с УинРАР точно с ултра компресия съм превръщал клипове, правени с Фрапс или с HyperCam2 от по няколко гигабайта, в няколко-мегабайтови архиви. Такова клипче от 2 гигабайта с ултра компресия много лесно става 5-6 мегабайта (крайният размер зависи и от самото видео, но във всеки случай става многократно по-малко от 2 гигабайта), което можеш да качиш където искаш или да изпратиш по някой месинджър, като Дискорд например или да го пратиш по и-мейла. Или дори да го качиш в zippyshare, където лимитът за файл е 100-200 мегабайта.

То няма какво толкова да направя не както трябва. Инсталаторът на Ментата е доста интуитивен и няма какво да оплескаш. Mozo. Не смесвам нищо. В арч този файл се намира точно, където казах: А не мога и да го създам, както спомена някой, защото той съдържа и други неща, освен ейлиъсите. Май са скриптове някакви, а аз тях не мога да ги напиша. # Creates an archive (*.tar.gz) from given directory. function maketar() { tar cvzf "${1%%/}.tar.gz" "${1%%/}/"; } # Create a ZIP archive of a file or folder. function makezip() { zip -r "${1%%/}.zip" "$1" ; } function extract { if [ -z "$1" ]; then # display usage if no parameters given echo "Usage: extract <path/file_name>.<zip|rar|bz2|gz|tar|tbz2|tgz|Z|7z|xz|ex|tar.bz2|tar.gz|tar.xz>" else if [ -f $1 ] ; then # NAME=${1%.*} # mkdir $NAME && cd $NAME case $1 in *.tar.bz2) tar xvjf ../$1 ;; *.tar.gz) tar xvzf ../$1 ;; *.tar.xz) tar xvJf ../$1 ;; *.lzma) unlzma ../$1 ;; *.bz2) bunzip2 ../$1 ;; *.rar) unrar x -ad ../$1 ;; *.gz) gunzip ../$1 ;; *.tar) tar xvf ../$1 ;; *.tbz2) tar xvjf ../$1 ;; *.tgz) tar xvzf ../$1 ;; *.zip) unzip ../$1 ;; *.Z) uncompress ../$1 ;; *.7z) 7z x ../$1 ;; *.xz) unxz ../$1 ;; *.exe) cabextract ../$1 ;; *) echo "extract: '$1' - unknown archive method" ;; esac else echo "$1 - file does not exist" fi fi } # jump directorys upwards until it hits a directory with multiple folders up(){ local d="" limit=$1 for ((i=1 ; i <= limit ; i++)) do d=$d/.. done d=$(echo $d | sed 's/^\///') if [ -z "$d" ]; then d=.. fi cd $d } # create an directory and directly cd into it mcd () { mkdir -p $1 cd $1 } # set PATH so it includes user's private bin directories PATH="$HOME/bin:$HOME/.local/bin:$PATH" export PS1="\[\033[38;5;12m\][\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;10m\]\u\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;12m\]@\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;7m\]\h\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;12m\]]\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;15m\]: \[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;7m\]\w\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;12m\]>\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;10m\]\\$\[$(tput sgr0)\]\[\033[38;5;15m\] \[$(tput sgr0)\]" [ -e "/etc/DIR_COLORS" ] && DIR_COLORS="/etc/DIR_COLORS" [ -e "$HOME/.dircolors" ] && DIR_COLORS="$HOME/.dircolors" [ -e "$DIR_COLORS" ] || DIR_COLORS="" eval "`dircolors -b $DIR_COLORS`" И защо те напушва смях от ултра компресията? Какво му е лошото изходният файл да е възможно най-малък?

На всички известни ми дистрибуции, а и според инструкциите за alias-и, този файл се намира в домашната папка. В една статия от 2014-та за alias-и под федора също споменаваха, че трябва да е в ~/.bashrc, освен в случаите, когато имаш повече от един потребител (руут не се брои за потребител, въпреки, че реално е такъв). Начко, аз не съм трил нищо. В 18.3 и 19.2 такъв файл няма - проверявал съм лично. В реалната машина, когато ползвах 18.3, после и на 19.2. Неотдавна като пусках 19.2 във виртуалка, за да измъкна една икона от темите, пак проверих за ~/.bashrc и нямаше такъв файл. От което мога да си направя извода, че или няма изобщо такъв файл, или е забит някъде надълбоко на кутка си ленина - както на снимката, която си постнал.

Какво значи да се държи отвратително? Ментите нямат ~/.bashrc файл, така че alias-и - през крив Макрон. А за параметрите - това същите параметри, които ми бу задал през граф. интерфейс. Разучавал съм доста подробно параметрите и експериментирах с тях няколко дни. Общо взето дали ще му зададеш "-m9=lzma2" или "-mx" е абсолютно едно и също. Хиксът върши същата работа като 9-ката, тоест ултра компресия, която по подразбиране се извършва по метода LZMA2. https://sevenzip.osdn.jp/chm/cmdline/switches/method.htm#7Z Можеш също така да му зададеш "mt=on", за да открива автоматично колко ядра и нишки имаш и да ги ползва (обаче LZMA2 не ползва повече от 4 нишки и/или 2 ядра), а друго нещо, което го има в ГИ е размер на речника. Максимумът за LZMA2 е 1536 мегабайта или "d=1536m" веднага след параметъра "-m9=lzma2". С терминала хем е по-бързо, хем е по-удобно, хем размерът на изходния файл е един и също. Така че за чий ми е ГИ?

Папка с размер 442 МБ неархивирана (това е папката ~/.mozilla), компресията е една и съща в трите случая - Ultra LZMA2. • CLI (засичано с хронометър): 27.774 сек. • GUI Linux: 66 сек. • GUI Windows: 138 сек. - това е времето и под Уиндоус, и под Линукс. Така че - не мерси, със CLI ми е по-добре и по-удобно по редица причина, не само бързината. Като например, че GUI не помни папката за изходния файл и трябва всеки път да браузвам до нея или пък след архивирането да браузвам, за да преместя файла ръчно там, че и да потвърждавам за заместване на съществуващия файл. Докато CLI не ме пита, а направо замества (което е една от причините да ме кефи толкова) и второ, с помощта на alias-ите в Арч само пиша "ffbackup" и повече не се занимавам. Когато задачата приключи, терминалът се затваря сам (така съм си го направил за удобство). Това е ако приключи успешно. Ако има някакви грешки, терминалът ще остане отворен. А под alias-а "ffbackup" се крие тази команда: alias ffbackup="7z a /media/1000GB/PROGRAMS/LINUX/INTERNET/BROWSERS/FIREFOX/FF-Linux/dot-mozilla.7z .mozilla -m9=lzma2 && exit"

Усещаш ли как си противоречат, да не кажа "лъжат"? "Невъзможност за зареждане на десктопа след рестарт", а като временно "решение" предлагат "рестарт", демек те вкарват в един loop, от който няма излизане. И ми е много интересно как точно ще ъпдейтнат системите на засегнатите потребители, когато не може да се стигне до десктопа?

А тази команда "sudo journalctl -p 3 -xb" какво се очаква, че трябва да прави?

Откакто Каноникал неофициално се прекръстиха на Микроникал, ще чуем за още много познати "бъгове"...

Това на снимката е за p7zip-CLI. GUI интерфейса не го ползвам, защото е много бавен и неудобен - и то интерфейсът за линукс. Този за Боза пък е още по-бавен.

В Бозата може и да е така, но в линукс - не ми се вярва. То и YTS кодека уж беше само за VLC, ама MPV си го възпроизвежда без никакъв проблем.

За резервен браузър става - ако искаш да пробваш как се отваря някоя страница. Но за основен браузър никакъв го няма.

7zip при екстремно ниво на компресия...

Прави същото, ама извън операционната система, докато повечето софтуери, предлагани от производителите на сторидж устройства, да не кажа всичките, извършват копирането през самата ОС, докато тя работи. И понеже някои файлове се използват в момента от опер. с-ма, те не могат да бъдат копирани. И после ще има "ама това или онова не работи" или "опер. с-ма не тръгва след ползване на еди-кой-си софтуер".

Не ти трябва такава глупост. С Clonezilla (примерно - в момента за нея се сещам) правиш "disk 2 disk" или "partition 2 partition" и приключваш за минути. Тоест, копираш цялото съдържание от HDD към SSD, вкл. и дяловете, ако има такива. И се копира само заетото съдържание, така че ако HDD е с по-голям капацитет от SSD-то, няма да има проблем с копирането на данните.

Понеже бутонът за редакция го хвана липсата (ЙБах, кога мина един час?) - във форума на арч казаха, че изчезването на съдържание от клипборда толкова скоро си било нормално. Няма мениджър, който да може да настройва колко време копираното съдържание да остава там, но поне намерих такъв, който най да ми харесва: Parcellite.