Премини към съдържанието

Ратникъ

Потребител
  • Публикации

    15
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

6 Неутрална репутация

Всичко за Ратникъ

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    София
  • Интереси
    Политика, история, философия, математика и програмиране.

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. На 5 септември една „братска“ държава ни обявява война. Съветската окупационна армия е посрещната от българи с цветя и ликувания. Последва преврат, което превръща България в сателит на СССР. Започват гонения на цвета на българското общество. Интелигенцията е или избита, или изпратена в многобройните лагери. Репресии има върху всяко едно съсловие на обществото – от политици, управлявали страната преди 9-ти септември, до обикновените селяни. Касапницата, наречена „Народен съд“, остава в историята ни като едно от най-големите престъпления на антибългарския и наложен от СССР режим. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 от тях са повдигнати обвинения, като съдбата на много други арестувани е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. При тези обстоятелства се заражда едно естествено и общонационално движение срещу тази чужда система. Архивните документи утвърждават, че още през първите месеци след 9 септември 1944 г. има опити за оказване на нелегална и въоръжена съпротива срещу започналата съветизация на България. Но внимателното им проучване показва, че те имат стихиен характер, без определена програмна цел, и в повечето случаи са акт на самозащита. Това е резултат от стреса, на който е подложено населението по време на неочакваните масови арести и жестоки убийства в почти всички населени места в страната. Всеки гражданин, заплашен с разплата от незаконно действащите по села и градове „комунистически екзекутивни тройки”, търси спасение. Някои от тях се укриват при свои близки, други минават в нелегалност, а трети се опитват да преминат границата и да се спасят на територията на Гърция и Турция. Преминалите в нелегалност българи наричат себе си горяни. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество като бивши царски офицери, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ, „Ратник”, „Отец Паисий” и други бивши националистически организации. Тези хора разбират, че не могат да се преборят с комунистическата репресивна машина по мирен път чрез протести. Обединява ги любовта към родината и желанието да спасят българското от наложения чужд и репресивен режим. Въоръжената съпротива стои на върха на пирамидата на Горянското движение, но не е единствената форма на такава. Горяните са подпомагани от голям брой ятаци и често получават дарения от съмишленици. Движението е чисто българско и национално, чети възникват спонтанно и без централизирано ръководство навсякъде из държавата. В справка на службите на Държавна сигурност се съобщава: „През цялата 1950 г. нелегалните организации и групи никнаха като гъби…”. Въоръжават се самостоятелно и въпреки съмненията на ДС нямат външна подкрепа. Доста от самите горяни са вярвали, че западни държави като САЩ и Англия биха помогнали на движението преди самите те да се убедят, че тази помощ няма да дойде. Те водят борбата със системата сами. Освен възникналите местни чети, преминават границата и навлизат на наша територия около 52 въоръжени групи на български политически емигранти от Турция, Гърция и Югославия. С идването си в България част от тях стават инициатори за формирането на нелегални организации и горянски чети и си поставят задача да организират масова въоръжена борба срещу комунистическата власт. Радиостанция „Горянин” е „гласът на съпротивата”, предава от април 1951 г. до ноември 1962 г. от територията на Гърция. То е заглушавано непрестанно от отделите за радиотехническа борба на ДС и дори е планирано взривяването му от командоси на българските специални служби, но операцията не е проведена. В началото на 1947 г. Герасим Тодоров Николов от с. Влахи (родното място на Яне Сандански), Светиврачка околия, замисля да създаде масово съпротивително движение в Пиринския край с център Светиврачка околия. На 12 март 1948 година към четата се присъединяват полковник Стойно Бачийски и подполковник Димитър Цветков. Отряда на Герасим Тодоров се съединява с този на Йордан Руйчев Стоянов и в средата на месец март четата се състои от 42 души, повечето от които бивши членове на ВМРО и врагове на БКП. Три дни по-рано на 9 март Народната милиция в Благоевград започва масова въоръжена акция с кодово име „Елен“, чиято цел е унищожаването на Герасим Тодоров и четата му. Арестувани са голяма част от ятаците на групата, района на действие на групата е обграден и започва преследването й. На 30 март войводата Герасим Тодоров възпламенява бомба и преди бомбата да избухне, се самоубива с изстрел от пушката си. От избухването на бомбата тялото му е разкъсано на няколко части. Това не възпира комунистите да се подиграят с паметта му. Органите на милицията поставят в едно одеяло частите от тялото на Герасим Тодоров. Първо го излагат на показ в с. Влахи, а после на площада на Гара Пирин. На същия площад и по същото време милицията организира митинг и хоро с музика по случай разгрома на четата на „бандитите”. Позволяват само на майката на Герасим – Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето, но не й предават тялото. Гробът му и досега не е открит. С основание инспекторът към Държавна сигурност К. Кюлюмов, активен участник в разкриването и разгрома на четата, с тревога посочва: „През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територията, в която почти беше ликвидирана народната власт”. Движението придобива максимален размах в периода 1950 – 1952 година. В средата на 1951 година радио „Горянин“ излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат на това, от различни краища на България се стичат хора към сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира сливенския Балкан. Най-голямата сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов - Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението, и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Освен това е известно, че при това сражение милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. За съжаление, в края на 1951 година Георги Стоянов - Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села. Малцина от горяните оцеляват - повечето загиват в битки или са заловени и убивани без присъда, осъждани на смърт или доживотно. Техни ятаци също биват осъждани. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани. В основата на горянското движение лежи националното, българското, затова то има чисто национален характер, докато партизанското движение от 1941-1944 г. е движение, водещо се от принципите на интернационализма, за установяване на съветска власт в България, с подчертан антинационален и антибългарски характер. Българският народ отново доказва своето достойнство и не се оставя да бъде управляван от чужди интереси. За съжаление, тази съпротива остава почти неизвестна. Постиженията на Горянското движение се омаловажат, а огромната численост на горяните не се споменава нарочно - нещо, което е характерно за комунистическите страни. Горяните биват очернени от системата, които ги наричат бандити и терористи. Възниква нуждата от създаване на произведение с образа на врага („Глутницата“) както и на фалшиви организирани репортажи. Пропагандният апарат на системата е във вихъра си. Виновниците за репресиите никога не биват съдени. Грозни паметници на съветската армия има из цяла България, пред които всяка година на 9 май се поднасят цветя. Комунизмът превръща българския народ в страхлив, лицемерен и двуличен и днес търпим последствията от това. Не е известна точната дата, но може да се предполага, че през юли 1947 г. Герасим Тодоров изпраща писмо до „Влахински комунисти”. Съдържанието му ще разкрие директно на читателя какви са разбиранията на командира на горяните за тактиката и целите на борбата. В него е написано: „Ако напуснах семейство, роднини, приятели, родно село, скитайки се немили-недраги по Балкана, гладувайки и мизерувайки, само и само да спася живота си от някои кръволочни личности, които явно подклаждани от наши изроди, то още не значи, че съм с намерения да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и тормозите по най-различни, простени и непростени начини съвсем невинното ми семейство… Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина Ви на управление, като благодарение на такива като Вас далеч надминава фашисткия режим… Но винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнат Вашите произволи, обаче Вашата няма край и аз не мошенича като Вас, а кавалерски заявявам, че вече милост не раздавам, с каквато мярка мерите, с такава ще Ви меря, т.е. на семейството ли посегнете, със семейства ще се справям… Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в сграда не стои – с хора се среща, но не им гостува”. В свое писмо Герасим Тодоров заявява: “По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.” Източник: http://www.extremecentrepoint.com/archives/7589 Бял фронт - Горянското движение
  2. Организацията БРАННИК се създава през декември 1940 със специален Законопроект по организиране на младежта. XXV Народно събрание на 29 декември 1940 приема закон за организиране на българската младеж, с който формално се основава БРАННИК. Структурата на новата организация се изгражда отгоре надолу и главните ръководители се назначават от правителството. те се считат като държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 е Захари Стоилков, бивш член на БМСОП (Български Младежки Съюз Отец Паисиий), а от 24 март 1944 професор Георги Караиванов. Секретар е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов. Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други. Административната структура е по области начело с областен войвода. Подразделенията са Дружина и Венец (женска дружина) начело с дружинен командир; 2-3 чети с четен командир (четник); ядра, начело, на които стои челник. Една чета обикновено се състои от 40-50 членове. Същото се отнася и за венците и Орлетата (които са по-младите членове, обикновено тези от прогимназиите – сегашни 5-8 класове). Орлетата по устав са деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Бранниците са техните батковци – от 14 до 16 години. Съществува и трети раздел бранници, те са от 16 до 21-годишна възраст. „По-възрастни“ младежи, от 21 до 30 години, също могат да членуват в организацията. След април 1941 година, когато България е обединена с новоосвободените земи- Македония и Беломорска Тракия, в организацията БРАННИК се включват и гимназиите в Македония. Те са: в Скопие – 2 мъжки и 1 девическа, по една във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля и непълни в Струмица, Гевгели, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, ресен, Берово, Радовиш, Неготино. Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав. Основният лозунг на БРАННИК е „БОРИС, БЪЛГАРИЯ, БОГ!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“: Бранник, Борис, България, Бог. Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля. Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н. На 24 април 1942, със специално разрешение на ръководството му, масовата организация, в която членуват много младежи и особено учащи – „Червен кръст“, се влива в БРАННИК и става неин колективен член. По някои сведения БРАННИК по списък е имал около 450 000 членове през 1943. Някои от списанията на организацията са: „Бранник“, „орле“, „Победа“, „Браннически другар“.Вестник „Средношколски бранник“ е издаван от образцовата бранническа дружина при II софийска мъжка гимназия. вестник „браннически глас“ – във Враца. Клетвата, която всеки нов бранник дава, за да се присъедини в организацията гласяла: Аз съм Бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината борец за нейния живот и да я пазя всякога от всеки, който пречи на нейния възход. Заклех се! Младежи от организацията “Бранник” на посещение в Германия, двореца Сан Суси, Потсдам, 1941 г. Момче от организацията “Бранник” помага на разплакана жена на излизане от храма “Св. Александър Невски”, където е изложено тялото на цар Борис III. София, август 1943 г. ИДЕЯТА ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ (Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 5-13; 153-162) (стр. 5-13) Един млад българин, посветил се от ред години в служба на нашата младежка общественост и един доктор историко-философ, написаха книга за младежта. Носители на идеята за великобългаризма, те пишат своето верую. Тези страници посвещават на младите български поколения, сърцата на които се изпепеляват в стихийния устрем към вековечно безсмъртие на великобългарската нация. ПРЕДГОВОР (Проф. д-р Богдан Филов, М-р-Председател и М-р на нар. просвещение) Всяка държава трябва да разчита на народностното съзнание и на творческия дух на своите граждани. Създаването на тези основни ценности зависи преди всичко от възпитанието, което гражданите са получили още в младините си, още тогава, когато са оформявали своя светоглед и своята представа за граждански и национален дълг, за служба на държава, род и Родина, за чувство на национална гордост, за вяра в успеха и бъдащето на нацията си. Укрепени в душата на младежта, тези граждански добродетели остават цели и ненакърними през целия живот и правят от младежа здрав и полезен гражданин на държавата. У нас досега са полагани твърде малко грижи в това отношение. Това, което е направено досега, се е ограничавало повече в областта на физическото възпитание. Така още през 1924 година Министерството на Народното просвещение уреди специална служба за физическо възпитание на българската младеж. По-късно, през 1931 година бе създаден и Законът за физическо възпитание на българската младеж. Обаче всичко това се оказа недостатъчно, особно с оглед на нравственото и народностно възпитание на нашата младеж. При това, не трябва да се забравя, че една значителна част от нашата младеж, предимно селската, остава вън от обсега на държавническите грижи за възпитание, и то през периода между училището и казармата, т.е. тъкмо тогава, когато узрява гражданинът. Възпитанието на младежта вън от училището и вън от казармата е право и дълг на държавата, която сама трябва да реди не само днешната си съдба, но и утрешната. Този закон на нашето време, особено при неспокойствието, което е обхванало света, ни налага да изпълним и ние нашия дълг към ония, които утре ще коват съдбата на България – съдба, която зависи от нашите грижи и от нашето умение да създадем младеж годна и достойна да твори утре живота под българското небе. На този дълг и на тази задача, в кръга на възможностите при нашите условия, иде да отговори Законът за организиране на българската младеж. Той цели да създаде държавна младежка организация, жив организъм – един вид младежко общество, в което, под грижите на държавата, нашите младежи ще водят буден и добър организационен живот и в което основната цел – възпитанието, ще се постига чрез разнообразна и примамлива за младежта дейност. Ръководено от тези разбирания, съзнавайки нуждата от един закон, който да проведе държавническото схващане за цялостното възпитание на младежта и който да обедини всички усилия в това отношение на отделните държавни, обществени и частни инициативи, правителството изработи Закона за организиране на българската младеж, който отговаря най-добре на нашата действителност и на нашите нужди. ПРЕДИСЛОВ (Н. Памукчиев; д-р Шейтанов; София, 24 май 1941 година) Българският народ преживява върховни времена. Териториалните клаузи на „мировия” диктат от Ньой рухнаха. С дипломатическата помощ на възродените велики сили Германия и Италия, творящи новата история, Златна Добруджа бе върната към Майката-Родина. През настоящата щастлива пролет (бел. – 1941 г.), когато април разтла зелените си губери над родната земя, победоносната армия на Великия Трети Райх разгроми Югославия и Гърция и отвори пътя за обединението на българските земи. Македония, Тракия, Западните покрайнини, Моравско и присъединената по-рано Златна Добруджа, вече дишат свободно в просторите на единната българска държава. Унизена и разкъсана до вчера, България вече се превръща на Велика България, очертана от кървавия меч на старославните ни царе и стихийните подвизи на нашата храбра армия в миналите войни. Създава се Велика България! – заветният национален идеал на толкова наши поколения! Идеал, за чието осъществяване ние преминахме във вихрен набег през пламъци и кръв. Но нека дигнем вече гордо глава! Велика история ще създаваме ние, българите, които сме гръбнак, сила, гений на Балкана. На работа! При вдъхновения строеж на величествения ни национален храм всички трябва да бъдем зидари! Задружни творци на новата и светла великобългарска бъднина! Но нека се запомни и добре разбере едно: не синовете и дъщерите на вчерашната окаяна и потискана България ще могат успешно да градят Велика България. Тя ще се строи от гранитните мишци и челичен дух на обединената българска младеж, която съвременните върховни събития вече кръстиха и възвисиха на великобългарска! Тая великобългарска младеж е златната ни надежда и упование за светлото бъдаще, което хвърля в радостна тръпка целия български народ – от Дунава до Егея и от Черноморието до Охрида син. Тази книга си поставя скромната задача да помогне на младите ни поколения в тия съдбовни времена и да ги насочи към светлия друм на великобългарския възход. За тази цел най-първо се хвърля общ поглед върху проблема за младежта в различните времена. Очертава се по-късно всеобщият стремеж на всички държави след първата световна война да изградят цялостно организиране на своите млади поколения, особно в Германия. Там, под вдъхновеното водачество на Адолф Хитлер, биде създадена от младежта могъщата революционна армия на Третия Райх, която срина потисническите „мирни договори” и създава нов ред в Европа. Накрая се проследява ролята на нашата младеж в миналото, обрисуват се всички младежки организации и се набелязват големите задачи, които предстоят на организираната вече, под покрова на държавата, българска младеж. В тоя си вид, ние сме убедени, настоящата книга ще помогне на младите поколения в осъществяването на светлото им историческо призвание – строитба, всеотданна служба и жертвоготовна отбрана на Велика България. (стр. 153-162) ПРЕДПОСТАВКИ Защо „Велика България”? Някои хора у нас – не само пораженци и чужди агенти, но и черногледци-скептици във всяко начинание, ще запитат: „Има ли смисъл и реални основания да се говори у нас за великобългарска младеж и изобщо за великобългаризъм? Ние сме дребен народец, с малка, слаба държава, без своя култура. Нашите възможности са ограничени, обикновено – български. Не бива да се взема такъв висок мерник – великобългарски – защото ще станем за смях”. Забележки и възражения от тоя род не са нови. Те датират от времето, когато България е паднала и е стояла под робство – византийско, през 11-12 в., турско робство от 14 до 19 в., разкъсване на Санстефанска България през 1878 год. и националния ни погром в 1918 год. Така е мислил и мисли само робът-българин, чиято памет е слаба. Тъй учат особно след 1878 год, както и след 1918 год. пораженците, чуждите агенти, българи продажници на чужда пропаганда и чужденци у нас. Робът-българин не вярва във величието на България. Той е разгромен от падането на неговата държава и взима тоя историчен поврат като окончателен удар на съдбата върху националното му битие. „Свърши се тя вече нашата!” – казва обикновено робът в трагичния час, обзет от апокалиптичен ужас. Такъв човек е често пъти наистина непоправим. Той не може да се използва за исторична градивност. Той може най-много да бъде вол на телесна работа – и то под който и да е господар. Такива хора са неисторични – те са само биологични. Пример за това са циганите. Има ли някой български младеж или девица да завижда на тия „скотове”, както ги нарича Ботьов? На такива роби трябва да се обясни следното: В историята има робство, но има и освобождение. Има падение, но и възраждание. Затова никога не бива да угасва у нас вярата в звездата на България! Ако отделният човек умира, народът съществува вечно. Националният дух е свидетелство за истинския, историчния, за творческия българин. Остани винаги българин с гордо съзнание и вярвай в националния ни възход! Също такава пречка по пътя към нашето величие е пораженецът-българин. Той пак е роб, но с друго модерно име. Разликата е най-вече тая, че пораженецът е повечето интелигент, образован. И от робската си душевност, той създава устни или писмени, художествени или научни творения, с които трови ума и сърцето на другите ни сънародници. Такива пораженци се навъдиха у нас след 1878 год., а най-вече след 1918 год. Дълг е на Млада България да нанесе имената им в списъци и да ги обнародва, за да ги знае всеки, особно потомството, и да се пази от отровата им, поднасяна често пъти заедно с мед. Пораженецът напр. разправя винаги, че България е „петно” на картата, че другите народи са по-големи и по-добри от нас. Чуждата кокошка, според него, снася по-голямо яйце. Нашето го не бива за нищо! Тия модерни роби по дух, забравят следното: В историята е както в планинските усои: не се вижда гората от дърветата. Съвременникът обикновено потъва в дреболиите на времето си и не вижда величието му – величие на възход, или на падение, защото и в падението има величие, само че трагично. Пораженецът е дребен роб, дребнав човечец – той не гледа на събитията от висше становище: като мислител над народната си съдба, като философ на историята. Същински висше е становището само на оня, който дейно се стреми към национален възход, въпреки всичко. Творческият устрем нагоре е тук доказателство за истинския, историчния българин. Такъв е Паисий, Левски, Ботьов и всички наши възрожденци. Най-гадни и опасни са българите – продажници на чуждата пропаганда, както и чужденците-вредители. Те майсторски подценяват българското и хвалят предимството спрямо собствения си народ. Нещо повече. Те използват всеки удобен случай, за да рушат или сквернят личности и паметници, които са символи на национална гордост и величие. За тях е велика – в политическо, стопанско, културно и пр. отношение – само държавата, която им плаща. С тия изчадия – продажници, вредители и шпиони – няма какво много-много да се разправяме. За тях има само едно: отстранение от родната ни земя, по най-бърз и подходен начин! „Но”, ще възразят черногледците-скептици, „не ни занимавайте с ония, които отричат Велика България поради незнание, заблуда или интерес. Изложете ни реалните основания за такава необикновена България”. Това е вярно. Основите на великобългарския светоглед трябва да са известни сега на всеки българин. Тия основи са вече изложени на друго място (Д-р Н. Шейтанов – „Великобългарски светоглед”, С., 1940 г.). Тук ще се очертае най-същественото: Ние не сме били в миналото „дребен народец”. Нашите деди-славяни се разселили, според историчните данни, в днешна Ромъния, Седмиградско, в Унгария докъм Буда-Пеща, както и по всички краища между Черно море, Мраморно, Бяло море, Адриатическо, Черна гора, река Колубара (бел. – в днешна Сърбия) и пр. А нашите деди прабългари населявали и част от Южна Русия. Това бил, значи, голям, велик народ. Ако Франция и Англия стават от 16 и 17 в. насам велики сили, то също такава велика сила е била България на Цар Бориса и Симеона. Сам Папата в 9 в. сравнява тогавашна България с Галия, т.е. Франция, и с Британия. А в най-ново време със своята трудова повинност не станахме ли образец на целия свят? Ние, наследниците на Бориса и Симеона, не само можем, но трябва да имаме идол на Велика България. Такъв идол трябва да вдъхновява преди всичко българската младеж от всички времена. Нищо не значи тук нито слабата памет на роба-българин, нито възраженията на пораженците и продажниците ни. През 10 в. България се сдобива с втори император в Европа и с първи национален патриарх. През същото време нашата Родина се превърна на огнище за общославянска култура, както и малко по-сетне – огнище на богомилството, което се разпространява от Мала Азия до Атлантическия океан. Не са ли това широки, световни основи за Велика България, която има такъв огромен дял в светската и религиозна цивилизация на Европа? Защо ние, днешните наследници на тия исторични титани, да не се опиваме от идеала на Велика България? Защо нашата младеж да не разпалва стихийно националната си гордост при спомена за тия световно-исторични дела? Защото робът-българин бил забравил за тия дела ли? Или защото пораженецът не може или не иска да признае и обхване всичката грандиозност на тия наши епохи? Или пък, защото продажникът или агентът на чуждата пропаганда има пъклени интереси да потиска спомена за Велика България и по тоя начин да подготвя заробването на народа ни от оная държава, която му плаща. Българската младеж трябва да плюе в лицето на робите, пораженците и продажниците, които искат да осквернят свещения лик на Велика България. Нашата младеж има исторични основания, за да бъде винаги великобългарска. На нейното знаме трябва всякога да сияят заветите на Цар Бориса и Симеона. Великобългарско да е винаги нейното национално верую!... Нека повторим, за да се запомни и разбере от всички. Велика България значи Крумова, Борисова, Симеонова България, сетне Екзархийската България от 1870-1872 год. и Санстефанска България от 1878 год. – макар че последните не включват изцяло всичките наши краища. Велика България на всеки случай, означава националното обединение на всички българи и събиране в една наша държава на всичките ни исторични земи под скиптъра на българския Цар. Но Велика България е велика не само по земя, по територия – разбира се, според наша, балканска мярка. Велика България и по дух може да стане и дори в това би се състояло истинското й величие. Най-сетне, има ли някой у нас да не е още чул и разбрал, че благодарение победите на Нова Германия в последно време отново възкръсна на Балкана Велика България на Цар Бориса и Симеона? Каква е – и каква може да бъде – младежта на обединената ни държава, ако не великобългарска? Има, впрочем, и други съображения, които ще се изложат по-нататък. ПРИМЕРЪТ НА ЧУЖБИНА Нашите пораженци изглежда не знаят, че историята почти на всички народи се движи под знака на величието – идеалът за възхода я води. Едва ли не всеки народ в Европа и другаде се смята, поне през известна епоха, за велик, дори за единствен на земята. Стара Елада напр. се имаше за велико огнище на култура – другите народи бяха за нея „варвари”, т.е. некултурни. Държавният глава на Персия има титла „Цар на царете” – на земята. Старият Египет и Рим се смятаха за богоизбрани народи, а владетелите им имаха култ на божества. За такъв богоизбран народ се има и досега даже и малкият еврейски народ – той дори се мисли за по-висша раса от другите народи и затова избягва да смесва кръвта си с тях !? Стопанската мощ на евреите, до известна степен, владееше доскоро над цяла Европа. Еврейската младеж има винаги великоеврейски или ционистичен характер. Испанците се водят от идеал за Велика Испания – на два материка, както и италианците – за Велика Италия, тождествена с древния, Велик Рим. Франция е велика за всеки французин от времето на Людовика XIV насам, особно с епохата на първата революция и на Наполеона. Великобритания е не само идеал, но и географско название. Полша се смяташе от народа й за велика и то в месиански смисъл. Германия е била велика, и днес Хитлер отново създаде Третия Велик Райх! Всички наши съседни народи се смятат за велики, като са нагодили и националните си идеологии в тоя смисъл. Гърците имат идеал за Велика Елада, която се покрива както с Древна Елада на Перикла, тъй и със средновековна Византия. Велика Сърбия обхваща, според идеолозите й, почти целия Балкански полуостров. Велика Ромъния има също тъй пространни земи и едри цели, както и Велика Турция – в нова Турция съществува дори национал-месианско течение. Младежта във всички тия държави, включително и у нашите съседи, се възпитава във великонародностен и във великодържавен дух. Бележит за нас и поучителен е примерът на Германия. Нейната младеж има идеал за Велика Германия, особено от времето на Наполеона насам. Тая младеж, почти единствена измежду другите поколения на народа, се бори най-пламенно за осъществяване на обединена Германия. Бисмарк отчасти осъществи вековния идеал, като създаде Втория Райх. Едва в наше време, както вече се подчерта, Хитлер, с помощта най-вече на организираната германска младеж, довърши германското обединение, външно и вътрешно, като създаде Третия Райх. Така великогерманската младеж, може да се каже, че осъществи идеала за Велика Германия. И България беше разкъсана, както Германия, напр. след Берлинския конгрес и след Ньойи. И ние дълго време се стремим към осъществяване идеала за Велика България. И у нас най-дейна исторична сила към тоя идеал винаги е била нашата младеж – великобългарската младеж. И България сега има Трето царство, както Германия – Трети Райх. Много естествено, че и сега, в епохата на месианския национализъм, създаден най-вече чрез организираната младеж, ние българите ще използваме в най-широка мяра, наред с другото, примера на Велика България. Великобългарската младеж ще се поучава от делото на великогерманската младеж. Трябва да се отстрани едно заблуждение, което води към погрешни насоки. Ние българите сме преди всичко българи и ще останем българи на вечни времена. Ние сме се поучавали в миналото и сме заимствували някои неща, особено из областта на културата, изкуствата, техниката и пр. Ще продължаваме и за в бъдеще да дирим поука от всичко хубаво в чужбина. Ще продължаваме и да взаимствуваме от другите народи всичко, което смятаме, че ще ни бъде полезно. Ние, обаче, сме решително против всичко чуждо, което заплашва същината, ядрото на националното ни битие. Ние сме били и ще бъдем винаги врагове на всеки народ и държава, които искат да унищожат независимостта на българската държава, свободата на нашия народ, както и творческите прояви на самобитната чисто балканобългарска култура, вяра и пр. И нашата младеж от всички времена, особно пък великобългарската младеж, е бранила и вечно ще брани всички светини на България. Тя ще използува примера на чуждата организирана младеж, на чужбина изобщо, ала само с единствената цел: да възпламени и окрили великобългарския си дух, да разпали балканската си кръв и да укрепи тялото си за служба, творчество и саможертва пред олтаря на Родината. Нашата младеж няма никога да се разбългари, т.е. да се денационализира! НАЧЕНКИ В МИНАЛОТО Не за пръв път сега се излиза с лозунга за великобългарска младеж. Както мнозина знаят – и както вече изложихме – идеята и практиката на тая младеж са толкова стари, колкото и епохата на Цар Крума, Омортага, Бориса и Симеона. А в известна смисъл великобългаризмът има корените си дълбоко в мистичната древност, когато са създадени от нашия народ стихийните символи за сила и красота. Великобългарската младеж е била творец и съпътник на Велика България в миналото. Нещо повече. Велики младежи действували и през време на свободна и поробена България. Дори в епохи на тъмно робство най-вече се проявявало делото на част от великобългарската младеж. Напр. тъкмо през византийското робство, религиозният водач Василий, най-геройски се жертвува за своята идея – той бил изгорен жив от византийците, защото не се отрекъл от учението си. Сетне, кой през черното турското робство е създал геройския култ на Крали Марка? Несъмнено младежи, или възрастни, с велик български дух. Имало дори, както се казва, вид организации на великобългарската младеж, напр. общността на Крумовите и Омортагови багатури, гвардията на Симеона, просветно-християнската или черноризна организация на Климента Охридски – към 3500 души, хайдушките чети – от седем до седемдесет и седем, ала и до триста „отбор момци”, училищните дружини през време на Възражданието, занаятчиите от „Хамбаря” в Цариград, под началството на Неофита Хилендарски, или Бозвели, легионът на Раковски в Белград – към хиляда момци, общонародната революционна организация на Левски, опълченците на Шипка, юнашките дружини на Съединението, македоно-одринските четници, съюзът на младежите туристи, на спортисти и други нови родолюбиви организации. Някои от тия общности не са били организирани, както днес. Това, обаче, е второстепенно. Важното е, че духът на тия младежки сдружения, групи и пр. е бил великобългарски: техният идеал е бил единна и могъща България! В тоя смисъл, багатури, черноризци, хайдути, черковни борци, въстаници, комити, юнаци, четници и пр. са апостоли на Велика България и предходци на днешната великобългарска младеж. Заветите, които всички тия младежки общности, дружини и пр. са оставили, идеалите, за които са се борили и вдъхновявали, всичко това съставя днес свещени скрижали за великобългарските младежи и девици. Защото духът на младежта ни от миналото, продължава да живее у днешните млади поколения. В това се състои вековната низа на приемственост, на национална традиция, която е главно условие, за да се твори родна история, особно родна култура. Доказателство за това е редицата вече изброени наши национални организации, от Ньойи насам – за укрепване на тялото, повдигане народното съзнание, за борба против Ньойи и пр. Не са ли това дялани камъни за сградата на Велика България? Наченки за великобългарска дейност на младежта ни в миналото – далечно и близко – имало значи, и то доста. Сега, обаче, когато чрез младата и победоносна войска на Третия Райх нашият народ се обедини национално, е потребна работа и форма в голям размер. Досегашните наченки трябва вече да се превърнат в широка и стройна система от организация, дела и подвизи за величието на България. "НАСОКИ И ЗАДАЧИ" ИЗ "ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ" (Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 194-203) НАСОКИ И ЗАДАЧИ ЕДИННО МЛАДЕЖКО ДВИЖЕНИЕ Както вече се изложи, създаването на младежка организация у нас, а заедно с това и на признатата вече младежка общественост, стана отгоре – от държавата, чрез няколко закона. Основата, обаче, беше положена от самата младеж, чрез създадените от нея организации. Младежта на обединена България е, значи, държавна. Редица причини от историчен характер налагат, обаче, тая младеж или младежка общественост да добие естествения си вид, както в миналото, т.е. да стане истинско чадо на народа – както напр. легионерите на Раковски, хайдутите, епичните юнаци, култът на Крали Марка и пр. С други думи: исторична необходимост е да стане тая младеж и народна, подобно на германската Хитлерова младеж и нейната дейност да започне и отдолу. От тия съображения се е движил и законодателят и затова е предвидил организирането на младите ни поколения, в училищата и вън от тях, да се проведе постепенно и сетне членуването засега да не е задължително, а доброволно. Няма съмнение, че само чрез народната ни организирана младеж ще може да се създаде, както в Германия, истинско младежко движение. А то пък, след като развие широка дейност изотдолу, ще изиграе сигурно исторична роля в обединена днес България; ще влее, както през Възраждането ни, нова струя, нова кръв и дух в живота на народа ни и ще насочи тоя живот към цялостен възход. Първа насока за държавната ни младежка организация е, значи, да се превърне тя на народна организация, да почне широка и мислена работа отдолу и да се превърне в могъщо младежко движение, което да създаде ново великобългарско Възраждане. ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗХОДА Пътят, който има да премине държавната ни организация на младежта – училищна и извънучилищна, градска и селска – е труден и дълъг. Потребна е на първо време, па и сетне, помощта на държавата и широката подкрепа на народа. Тоя път води през много области. Първата е областта на телесното възпитание. От досега изложеното е ясно в какво се състои тоя въпрос. Да подчертаем същественото: робството под турците, неуредици от социален и културен характер, постановленията на Ньойи и пр. са изтощили тялото на народа ни. Това установяват преди всичко наборните комисии. Те напр. от редица години вече не намират достатъчен брой младежи годни за военна служба. Има и други доказателства, които показват упадъка на народа ни в телесно отношение. Ние имаме вече дори израждане в някои места и обществени слоеве. Нужно е да се състави час по-скоро план за възстановяване на народнобългарската телесност. Тоя въпрос не можа да получи разрешение от досегашна малка унизена и разкъсана България. Той ще трябва да се реши бързо и задоволително от днешна обединена България. Нека се знае, че само в здраво тяло има здрав дух! Каква Велика България може да се очаква от недъгави, хилави, болнави и изродени поколения? Погледнете германските войници! Всички са здрави, червендалести, пълни с телесни сили, жизнерадост. Тук спада и въпросът за големия дял на нашето семейство при градежа на новата ни държава: увеличение на раждаемостта, отглеждане на децата, намаление на тяхната смъртност, подпомагане на селското семейство, което е великото жрело на народната ни телесност и пр. Тия задачи чакат държавно разрешение и всенародно бързо и ударно провеждане. ЗНАНИЕ, ВОЛЯ, ПРАКТИКА Втора област или насока, към която трябва да се насочат усилията на Нова България е умственото възпитание на младите ни поколения или тяхното образование. По този въпрос ония, що водят младежта на обединения ни народ, трябва да имат строго определен план. Нас ни е потребно образование, за да вървим в такт със световната история. Но на Нова България не е толкова необходимо отвлечено знание, а младежи със силна воля, характер, любов към труд, работа и творчество, младежи преди всичко с цялостна българщина. Особено голяма е задачата на държавата и народа спрямо извънучилищната младеж, сетене към селските младежи и девици. Потребен е държавен план за общо образование и за професионално-промишлени занаятчийски училища, земеделски и пр. Практическата подготовка – в нашето време на машината – да заеме засега предно място, а не отвлечената умозрителност. Ще ни бъде исторически необходимо да отложим нещо от културата на висшия интелектуализъм в интерес на строителството от веществен, стопански и пр. характер. Не последен е въпросът за образователната и практическа подготовка на нашата девица. Нова България има нужда преди всичко от майки и съпруги, верни на старите семейни традиции. ВИСШ МОРАЛ Трета задача за обединения ни народ е нравственото възпитание на младите ни поколения – особено вън от училищата. Трябва на всяка цена да се подигне моралният уровен на младежта ни, разнебитена от историчните ни крушения и социални неуредици. Началата на висшата нравственост е нужно да заемат тронното си място в младежката душевност и да водят младежа и девицата към дела, полезни в държавно, народно и обществено отношение. Интересите на общността да са на първо място, личното благо – на последно! Идеали трябва да има младежта на обединена България – на тях да служи, за тях да се жертвува! Историчните идеали на България, пред която сега вече се откриват нови кръгозори за дейност и възход! Само високо нравственият младеж и девица ще се отдадат в истинска и предана служба на Велика България. НАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ На четвърто място – не, на първо място! – стои националбългарското възпитание на младежта ни от двата пола. Нека се запомни! Националното възпитание трябва да бъде за нас – млади, възрастни и стари – основа за всяко друго възпитание. По тоя въпрос ние за жал още не сме наясно. У нас в най-добрия случай е имало и има народностен инстинкт. Той служи за знак на българщината. Но това е най-нисшата степен на народностното. Тоя инстинкт води само към племе, към племенна принадлежност. Имат го и циганите, па в известен смисъл и животните, напр. мравки, пчели и пр. Той, значи, не е исторична сила, а биологична. Втората степен на народностното е националното съзнание. Него ние добиваме от време на време, напр. през епохата на нашето Възраждане. Националното съзнание е вече творческа сила в историята. То води не само до племе, а по-високо – до народ. Историчните ни крушения, обаче, често пъти задушават националното ни съзнание и ние пак слизаме в низините на народностния инстинкт. Понеже това съзнание е исторически ценно, то държавата ни досега се старае да го държи будно – чрез училища, казарма, печат и пр. Такава е ролята на нашето Българознание в учебните ни заведения, т.е. на български език, българската история и родната география. НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ Нашата младеж трябва да пази свещения трепет на народностния инстинкт. За нея е историчен дълг да се проникне дълбоко и от национално съзнание. Но само с тоя инстинкт и с това съзнание, нашата младеж няма да стане великобългарска. За тая висша степен на народностната ни стихия е потребно и нещо друго – националбългарска идеология или великобългарски светоглед. Ако народностният инстинкт води до племе, а националното съзнание до народ, то националната идеология възвежда до горната исторична общност – до нацията. Такива нации, т.е. народности във висша смисъл, са досега напр. Германия, Италия, Франция. Най-висша задача на днешна обединена България е да стане нация, или все едно: Велика България. Само младежта, която исторически ще създаде тая висша България и ще я брани, може да се нарече великобългарска младеж. Задача, насока за днешните млади поколения е да се стремят към тоя велик, ала достижим идеал. В тия техни върховни стремежи те трябва да имат щедра помощ от държавата и всестранна подкрепа от народа. Защото само те, младите от двата пола, ще могат да влязат в обетованата земя на Велика България. На днешните възрастни и стари поколения е съдено да видят осъществен само идеалът на обединена България. Великобългарската младеж е, значи, национал-идеологична. Тя изповядва веруюто на великобългарския светоглед. В какво се състои тая идеология, какви са началата на тоя светоглед – това донякъде е известно по аналогия от другите национални идеологии. Ала нашата национална идеология има – трябва да има! – и нещо изключително българско. Първият постулат на националната ни идеология съставят висшите схващания за нашата родна земя или за историчните ни земи: световно-историчното положение на тая земя между стария Изток и Западна Европа, геополитичната й роля през хилядолетията, бъдащата й мисия като звено между три материка (?) и пр. Сетне: ролята на тая земя като наша майка Родина, нейните богатства, стопански възможности, красоти и пр. Основа на великобългаризма е земелюбието! Второ начало на светогледа ни съставя българският народ, национално обединен: същност и предназначение на етничната ни стихия, философия на нашето минало, диагноза на настоящето, национална биология и евгеника, т.е. облагородяване на телесната ни проблема за социална солидарност и стопански преобразования, отношение към чуждите народностни острови у нас и към другите народи и пр. Трябва да се подчертае, че младежта на западноевропейските нации изучава родното минало главно в две насоки: великите постижения и паденията. Това става с цел да се поддържа националната гордост – пряко, чрез родното величие и косвено, чрез презрение към негодните в родната история. Такова становище трябва да имат и учебниците по българска история, чрез които ще се произвежда национал-идеологичното възпитание на нашата младеж. Народолюбието е национална основа на великобългаризма! Трети постулат в националната ни идеология е държавата. Великобългарската младеж трябва да е твърдо убедена, че бъдещата ни нация – Велика България е преди всичко държава, т.е. исторично създание на народ и земя. Тая младеж е политическа във висша смисъл на тая дума. , иначе речено: тя е държавотворна и държавобранна. Върх на тая политическа мъдрост съставя култът към държавния глава – днес Негово Величество Борис III, Цар на всички българи. Държавният глава е висш символ на националното ни единство. Трябва да се запомни, че политическата ни зрялост най-сетне ще ни доведе до Велика България! В тая насока трябва държава, народ, а преди всичко младежта ни да положи върховни усилия, защото поради дългото ни робство у нас на държавата се гледа като на нещо чуждо и потисническо. Държаволюбието е творческа основа на великобългаризма! Преданост към държава, народ и родна земя означава отданост и към войската, която изхожда от народа – главно от народната младеж – брани родната земя, крепи държавата и я води към величие. Великобългарска е оная младеж, която има дух и десница на бранник, на герой-воин, във военно и мирно време. Защото нашата история ни учи, че мирът на Балканите винаги е краткотраен и врагът дебне България през всяко време и от всички страни! Военнолюбието е хайдушка добродетел на великобългаризма! Освен тия начала на националната ни идеология, за младежта е важен постулатът за родна култура – на духа и тялото. Известна е проблематиката в тая област: самобитна българска култура и чужда – византийска, западноевропейска и пр. Великобългарско е схващането, че културата представя идеологична опора на държавата. Затова дълг е на отговорните чинители да насочват културната ни политика в тая посока. По такъв начин народният ни културен гений съществено ще помага за строежа на нашата нация и ще осигурява нейното исторично безсмъртие. Културолюбие е вълшебна струна във великобългаризма! Най-висша форма на култура за националния ни светоглед е вярата. Истински великобългарска е оная младеж, която е изпълнена с огъня на вярата. Такива са били големите строители на историчното ни величие. Хр. Ботьов напр., гениалният младенец се възправя пред нас като стародавен жрец с величественото си стихотворение „Моята молитва”. Нещо също тъй жреческо имат думите на Пенча Славейков в „Кървава песен”, когато той излага титанизма на млади и възрастни в Средногорското въстание: „Бог и България” се казва там, „единство в двойна плът!” Това единство е аксиома за истинската великобългарска младеж, защото тя вярва във великия Бог на България – в Бога на Велика България. И тая съкровена вяра в светлата звезда на нашата Родина вдъхновява творческата ни младеж да гради историчното величие на нашия народ – днес, утре и във вечни времена. НОВ БЪЛГАРИН Ние можем да имаме установени планове за телесното, умствено, практическо и нравствено възпитание на нашата младеж. Може да пробуждаме национално съзнание в нея. И националната ни идеология да ни сочи пътя към величествения храм на нацията. Но всичко това още не е достатъчно, за да строим с успех историчното си бъдаще в едра мяра. Трябва и нещо друго, което органически да обединява всички тия съставки – трябва човек-синтез, нов българин или по-точно великобългарин. Тоя великобългарин ще трябва да има тяло здраво, калено и облагородено, дух – огън, воля – желязна, морал – висш, вяра – вдъхновенна. Да се окрилява не само от нац. Съзнание, но и от великобългарска идеология. Да бъде творец, бранник, герой… Затова организирането на младежта ще има за цел да създаде от младите български поколения едни духовно превъзпитани, здрави телом и напълно хармонично развити граждани на страната. Те трябва да бъдат творци на културен възход, но същевременно да са закърмени със спартански дух и да могат меч в ръката си да въртят. При това положение, смятаме ние, цялата работа би се разпадала главно в два големи дяла: държавно-гражданско възпитание и всестранно телесно възпитание и подготовка. Организирането на младите поколения е може би най-трудната задача, която днешното време с една повелителна настойчивост ни поднесе за разрешение. Предвид на това, че всеобщата младежка организация, ще включва в себе си грамадната част от учащите се, лесно е да разберем, че в тази насока голяма роля ще бъде призовано да играе българското учителство. И задачата му тук ще бъде много по-трудна, отколкото в училището. Учителят ще бъде един от главните чинители за създаването на новия българин. Създаване на такъв нов, висш род българин и българка, на великобългарски поколения, на цял възроден народ – това е огромен проблем за бъдащата ни история. Но нашето минало ни учи, че ние сме разрешавали вече такива проблеми. Цар Крум напр. очерта с меча си почти всички исторични земи на Велика България. Цар Борис създаде християнската култура на тая България. А Симеон Великий ни изведе до върха, до „златния век” на политическото ни и културно величие. Сега пък ни предстои да създадем великобългарски народ, който да првърне обединената ни вече Родина в същинска нация и да я запази дълги векове. Разрешаването на тая голяма и належаща задача трябва да започне още днес и то от нашата младеж! Защото тая младеж е живата основа на бъдащата ни нация. Нека се запомни, че без велика младеж, няма Велика България! "БРАННИК" ИЗ "ВЕЛИКОБЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ" (Д-р Н. Шейтанов; Н. Памукчиев – „Великобългарска младеж”. С., 1941 г., с. 190-193) БРАННИК С горният законодателен акт (бел. – Закон за организиране на българската младеж) се трасирва окончателно пътя към обединението на младите ни поколения. Младежта на България поема вече своя друм на истинско родинослужене и творчески възход. Самият закон, предшествуван от редица други проекти, възбуди голям интерес и напълно оправдана загриженост както от страна на народното представителство, така и всред общественото мнение и различните организации. От трибуната на Народното събрание, при приемането на закона, изнесоха най-компетентно и държавническо разбиране на младежкия проблем младите народни представители г. г. Лазар Попов и Иван Батембергски, които с откровени и вдъхновени слова изложиха своето верую на дългогодишни деятели в нашата млада общественост. При разглеждането на този тъй важен въпрос, било в комисиите, било при друг повод, вземаха участие и познатите дейци в тази област народните представители г. г. д-р Б. Ковачевски, д-р Н. Минков и др. Много отраден факт е и това, че за пръв Главен ръководител на българската младеж е назначен с Царски Указ познатият деятел на младежката ни общественост г. д-р Стефан Клечков, който в качеството си на председател на студентския съюз, а напоследък Областен директор в Стара Загора и Пловдив, остави дълбоки следи. Всичко това ни радва, защото то показва, че ние още в първите си стъпки, не сме чужди на могъщия принцип: „Младежта трябва да се ръководи от младеж!” – възвестен и приложен с изненадващи резултати от Водача на германския народ Адолф Хитлер. Ние искаме да вярваме, че и у нас вече уреждането на младите ще намери своя верен път. Това ще трябва да стане, защото ни зоват два главни чинители: примерът на чужбина и нескритото желание на нашата младеж да бъде истински обединена за творческо родинослужене. Хубавото име „Бранник” ще трябва да стане символ на чиличен по дух и тяло български младеж, творец на нови блага и светъл възход и вечен бранител на вечна Велика България!... Излишно е да правим тълкувание на различните законоположения, защото самият закон изтъква своите добри страни. Независимо от това, както вече другаде се подчерта (в: Найден Памукчиев – „Организиране на младежта”. С., 1939 г.), не е толкова важно в какъв обществен институт и по кой технически начин ще бъде организирана младежта. Исторически важно, обаче, е едно: тези, които ще се нагърбят с тази високо отговорна задача, трябва да притежават изключителни качества; трябва да се чувствуват близко до младежката душа и най-важното – да могат да я разбират; те трябва да имат неоспорван авторитет, тъй много необходим за дисциплината; когато са били в юношеството си сърцата им да са обгаряли в кристално родолюбие и още в ранните години на своя живот да са дали, чрез някоя младежка организация, своята дължима творческа дан за Родината. Нека се има предвид едно: че младежта не признава рамки и отъпкани пътища. Тя е склонна да посреща с отворени обятия всичко ново, но… и бързо да го захвърля в праха на забвението, щом като то влезе в непримирим конфликт с нейните идеали и родните традиции. Има хора, които не вярват на младите. Те са свикнали да ги виждат в прототипа на безцелно скитащи се младежи, за които киното, кафенето, танците, тютюна и встрастения спорт и пр. са неразделни спътници. Не отричаме, че има такива, обаче сме в състояние да заявим, че българската младеж в своята цялост има идеали! И то светли идеали! Тези идеали трябва да бъдат канавата, върху която да се изгради стройната организация на великобългарската младеж. Младеж всеотдайно родинолюбива, стихийно творческа и безкористно обществена! Българската общественост вече приюти в себе си на-младата, най-скъпа и свидна организация – „Бранник”. Тя отпочна своята дейност с една високо родолюбива, бихме казали съдбовно-историческа проява – пренасянето на свещения огън. „Бранник”, със своите колективни членове – юношите туристи и младите червенокръстци, донесе от славния Преслав свещения огън в Царския дворец, разнесе го и огря с него Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа – това бе един могъщ символ за вечно единение на българския народ. Паметни ще останат произнесените по този случай думи от Негово Величество Царя, при предаване кандилата на младите огненосци: „С благоговение приемам свещения огън, запален в старопрестолния наш Преслав и с благоговение го предавам на вас, млади българи, за да го разнесете по всички краища на новоосвободените български земи. Неговият пламък, светил през векове в Преслав, Търново и в Светата Рилска обител, нека в деня на Св. Св. Кирила и Методия се отрази с нов блясък във водите на Дунава, Вардара и Нишава, на Охридското езеро и Бялото море. Нека този огън, символ на духовното единство на целокупния български народ, да осветли душите, да стопли сърцата и да обедини около Божествения си пламък всички българи в името на нашите скъпи завети и светини, вековни копнежи и съкровени идеали. Тази Божествена искра, която през хилядолетието на нашата история, всред величие и слава, в борби и покруси, никога не загасна, създаде и кали несломимия български дух и неговия полет към свобода и напрекъд. Нека този Божествен огън отново освети и съгрее цялата наша свободна свещена земя. Нека възпламени душите и сърцата, за да изградим тая земя благоденствуваща и мощна. Да живее и пребъде свободна и обединена България!” ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ЙЕРАРХИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА "БРАННИК" (Държавен вестник, LXIII, № 227, 13 окт. 1941 г.; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред", С., 2009 г., с. 814-819) ГЛАВА I. Състав. 1. Организацията на българската младеж "Бранник" се състои от бранници и ръководители. Бранници са членуващите в "Бранник", съгласно Закона за организиране на българската младеж, непълнолетни и незадомени младежи българи от двата пола ( включително учащите се до 30-годишна възраст, неотбили военната си служба и незадомени). Бранниците са снабдени с членски карти, които важат като законна легитимация. 2. Бранниците се подразделят: А. на два дяла: момчета и момичета; Б. на два клона: учащи се и неучащи се; В. на три организационни пласта - с оглед на възрастта и училищната степен (три тогавашни училищни образователни степени: начално образование: 1-4 отделение; прогимназия: 1-3 клас; гимназия: от 4 клас нагоре): а) Първи пласт - от 10 до 14 навършени години, а за ученици - от постъпването им в прогимназията до напускането й. Забележка: Там, където условията позволяват, учениците от IV отделение порешение на Главния щаб се привеждат към първи пласт. б) Втори пласт - от 15 до 17 навършени години, а за ученици - времето на престояването им в IV и V клас. в) Трети пласт - от 18 години до отчисляването им от бранническата възраст, а за учащите се - от VI клас нагоре. 3. Бранниците се наричат: момчета и момичета от първи организационен пласт - орлета; момчета от втори организационен - бранници момци, а момичетата - браннички девойки; момчетата от трети организационен пласт - бранници бойци, а момичетата - браннички сестри. 4. Ръководители са тези лица, които заемат постоянна ръководна длъжност в организацията и поделенията й. ГЛАВА II. Устройство. 5. В основата на организацията лежи единоначалието и йерархията. 6. Организацията има поделения органически и административни. 7. Органическите поделения обединяват бранници на едно и също селище или район за общи занимания и дейност под постоянно и непосредствено ръководство. Те са: ядра, чети, дружини. 8. Ядрото е най-малката учебно-строева единица за обучение, самообучение, състезания, самодеен живот и другарство. То е клетка на организацията и основна съставка на дружината. 9. Ядрото се състои от 10 бранници от еднакъв пол, един организационен пласт и по възможност - еднаква годишна възраст. При увеличение броя на членовете се образуват нови ядра по начин, указан в наредбата. 10. Ядрото се води от челник, назначен от дружинния командир по представление на четника. В ядрото има следните длъжности: първостепенни (подчелник и др.) и помощни (свръзка, санитар и др.) 11. Ядрата в една дружина се номерират по ред на образуването им с арабски цифри. Всяко ядро има триъгълно флагче. 12. Четата е междинна учебно-строева единица за подходящи занимания, състезания и задачи. Тя няма административна и домакинска дейност, освен когато е в състава на дружина от друго селище. 13. Четата обхваща от 3 до 5 ядра. Тя се състои от бранници от един и същ пол и организационен пласт. Четите в една дружина се номерират с римски цифри. 14. Четата се води от четник, назначен от дружинния командир по начин, определен в наредбата. 15. Ядрата и четите се образуват със заповед на дружинния командир. 16. Дружината е основна съставка на организацията, най-голямо органическо поделение и учебно-строева единица; тя е още най-малкото административно поделение за провеждане възпитателната система, за поддържане местното имущество, домакинско-паричната отчетност и друга отговорна дейност. 17. Дружината се състои от няколко чети. Дружините от I организационен пласт са смесени за момчета и момичета; останалите дружини са смесени в определени случаи. Дружините са отделни за учащи се и неучащи се, но в зависимост от местните условия по решение на Главния щаб могат да се образуват сборни дружини. Дружина, съставена само от момичета се нарича венец, а четите и ядрата - съответно китка и огнища. 18. Дружината се образува със заповед на главния ръководител по доклад на началника на Организационния отдел, като в заповедта се определят нейният район, състав, име, знаме и знак, съгласно начала, указани в наредбата. Командирът се назначава със заповед на главния ръководител по доклад на началника на Организационния отдел, а дружинникът и щабът - от дружинния командир. 19. Дружината се води от дружинен командир, подпомогнат от щаб от бранници, начело с дружинник, който е и заместник на командира. 20. Длъжностите в дружинния щаб биват: първостепенни и помощни. Първостепенни са: а) деловодител, ковчежник, ключар; б) адютант, знаменосец, санитар; в) завеждащи отделните дейности и специалните групи и др. Помощни са: свръзка, тръбач, барабанчик, сигналист, писар, чертожник, рисувач и др. 21. Дружината има и особени групи за усъвършествуване на някои сръчности и умения или за провеждане специална дейност. Те са: а) здравна, б) просветна, в) строителна, г) музикална, д) битова, е) моторна, ж) колоездачна, з) летателна, и) свързочна, к) водоходна, л) плувна, м) скиорска, н) планинарска, о) спасителна, п) стрелкова, р) атлетическа, с) за спортни игри и др. културни, технически и състезателни групи. За момичета се образуват още: а) обществено-помощна, б) домакинска, в) възпитателна и др. За някои дейности сродните групи образуват общност. При големи ударни задачи дружината или част от нея действува като особена група. 22. Дружините са подчинени направо на управата на "Бранник" и се ръководят от нея; те се сношават с главния щаб чрез воеводствата, а когато Главният щаб нарежда "за пряко изпълнение" - направо. 23. Дружините се групират във воеводства. Воеводствата са административни поделения, начело на които стоят воеводи. Районите на воеводствата се определят и воеводите се назначават от министър-председателя по доклад на главния ръководител. 24. Воеводата има командни, организаторски, инструкторски и инспекторски функции за своето воеводство. Той се грижи за всестранната дейност на дружините, устройва воеводски сборове и станове, курсове за младежи водачи и др. Той е представител на главния ръководител за воеводство. Воеводата се подпомага от щаб. 25. Няколко дружини, събрани на едно място на големи тържества, излети, станове, обучение и др., образуват отряд. 26. Като съвещателни, самообразователни и проводни тела действуват съвети, които са сборове на разни степени водачи и ръководители в обсега на дружината, селището, воеводството или цялата страна. ГЛАВА III. Йерархия. 27. Чиновете се получават чрез удостояване след изпълнение на определени в наредба изисквания, като се дава възможност за бързо напредване на способните и усърдните А. Браннически чинове и длъжности 1. Млад бранник е всеки новопостъпил в организацията, който не е положил бранническо обещание. 2. Бранник е първият редовен чин в организацията. Той заема последователно някои от помощните длъжности на ядрото. 3. Старши бранник. Съответните длъжности са: първостепенните в ядрото, и помощните - в дружинния щаб. 4. Водач I чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от I организационен пласт, подчелник на ядро от II организационен пласт; първостепенни - в щаба на дружината от I организационен пласт; помощни - във всички останали дружини. 5. Водач II чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от II организационен пласт; подчелник на ядро от III организационен пласт; известни първостепенни длъжности в дружинен щаб. 6. Водач III чин. Съответните му длъжности са: челник на ядро от III организационен пласт, четник на чета от II организационен пласт; първостепенни длъжности в дружинен щаб; дружинник в известни дружини; помощни длъжности във воеводството. 7. Щабен водач. Съответните му длъжности са: четник на чета от III организационен пласт; дружинник; длъжности във воеводството, включително адютант на воеводата; помощни длъжности в Главния щаб, включително адютант на щабни ръководители. Б. Ръководителски чинове и длъжности 1. Кандидат-ръководител. Съответните му длъжности са: помощник дружинен командир; дружинен командир на сборна или малка дружина; длъжности в административни щабове и др. 2. Ръководител I чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир на малка или прогимназиална дружина; длъжности в административни щабове и др. 3. Ръководител II чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир на някои дружини; длъжности в административни щабове и др. 4. Ръководител III чин. Съответните му длъжности са: дружинен командир; длъжности в административни щабове и др. 5. Щабен ръководител I чин. Съответните му длъжности са: длъжности при Главен щаб. 6. Щабен ръководител II чин. Съответните му длъжности са: воевода; длъжности при Главния щаб. 7. Щабен ръководител III чин. Съответните му длъжности са: началник на отдела или отделение в Главния щаб и приравнените към тях. 8. Ръководител на Главния щаб е единствен чин и единствена длъжност в "Бранник". 9. Главен ръководител е най-високият и единствен чин и длъжност в "Бранник". ГЛАВА IV. Преходни разпореждания. 28. До развиване на самостоятелни дружини за момичета и извънучилищна младеж може да се образуват чети от момичета или неучащи се, причислени към някоя дружина. 29. При липса на бранници и ръководители с чинове за съответни длъжности те могат да се заемат и от по-низши чинове. 30. Главният ръководител може да може(?) да удостоверява направо с водачески и ръководителски чинове до 1 юний 1942 г. ГЛАВА V. Разни. 31. Подробностите по прилагане на този правилник се определят с наредби, издадени от главния ръководител. 32. Настоящият правилник, изработен от управата на "Бранник" въз основа на чл. 22 от Закона за организиране на българската младеж, одобрен от Министерския съвет с постановление № 1 от 21. VIII. т.г. (1941 г.) и утвърден с указ № 19 от 21. IX. т.г. влиза в сила веднага. БРАННИЧЕСКИ ОБЕТИ (1941г.) Обет на бранника: „Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход.” Обет на бранничката: „ Аз съм бранничка и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречена съм да поддържам неугасващо огнището на българския род, да вливам ведрост и вяра в народната душа и да обогатявам вечното съкровище на българския бит.” Обещание на орлето: „Аз съм горд и стремителен като орле. Моето младо сърце е пълно с обич към царя на българите и моята родна земя. Обещах – ще бъда изпълнителен и смел, за да стана достоен бранник.” (Сборник от упътвания, окръжни и наредби за работа в "Бранник". С., 1944 г., с. 1-2) "ЗАКОН ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ" ((1)Държавен вестник, год. LXIII, бр. 18, 25. 1. 1941 г. ; в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 807-814; (2) Д-р Шейтанов, Н. ; Памукчиев, Найден - "Великобългарска младеж. Проблем, организиране, насоки"., Изд. Т. Ф. Чипев, С., 1941 г., с. 180-190) У К А З № 3 НИЕ БОРИС III С Божия милост и народната воля ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, през втората си редовна сесия, в 37-то заседание от 29 декемврий 1940 година, гласува и прие, Ние утвърдихме и утвърждаваме следния ЗАКОН ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ ГЛАВА I. Наименование, цел и средства Чл. 1. Създава се организация на българската младеж под името "Бранник" Чл. 2. Целта на организацията е да възпита и обучи българската младеж за вярна служба на царя, Родината, държавата и народните ни стремежи, като: а) укрепява и засилва у младежта чувството на чест, вярност, родолюбие и народностна гордост и създава у нея единомислие и български светоглед; б) укрепява и засилва у младежта съзнанието за дълг към службата, която изпълняват, дълг към ближния и към семейството и върховния дълг към народа и държавата; в) укрепя и засилва у младежта съзнанието, че всички веществени и духовни блага, които тя притежава, ги дължи преди всичко на народа си и на българската държава и че с тези свои блага тя трябва да им служи; г) укрепя и засилва у младежта любов и преданост към българската държава и я учи да се бори срещу всякакви чужди и разрушителни учения, влияния и домогвания, отслабващи държавата и увреждащи народностните ни стремежи; д) приучва младежта към скромен живот и към сурово, доблестно и смело изпълнение на дълга и развива у нея религиозен дух и вярата в Бога; е) подпомага правилното телесно развитие, покачването на телесната издръжливост и обучава младежта в здравни навици и особени сръчности; ж) дава предварителна подготовка на младежта с оглед на службата във войската; з) съдействува за саморазвитието и културното развитие на младежта; и) в особеност за девиците - създава съзнателна българка, вдъхновена от призванието си за бъдеща майка и гражданка. Чл. 3. За постигане на означените в чл. 2 цели организацията си служи: с телесни упражнения, спорт, строево и предказармено обучение, полски занимания, народни и други игри, битови прояви, физически труд, сръчности, санитарии, санаториуми, излети, пътувания, стануване, самодеен организационен живот, младежка обществена дейност, специална дейност за девици, беседи и др. Чл. 4. Организацията "Бранник": а) Ръководи и надзирава работата с младежта в смисъла на посочените по-горе насоки във всички училища (държавни - освен училищата на Министерството на войната, общински, обществени, частни и пр.) и във всички младежки оганизации от какъвто и да било характер и които са създадени за каквато и да било цел. б) Проучва и се произнася по въпроси, свързани с възпитанието и обучението на младежта в смисъла на тоя закон. Чл. 5. Организацията работи в съдействие с всички съответни държавни, общински и обществени органи и институции. Чл. 6. В организацията "Бранник" членуват доброволно всички незадомени млади българи от двата пола на възраст от 10 до 21 година. Министерският съвет може да постанови членуването в "Бранник" да бъде задължително за известни места, възраст, групи и др. Студентите и други учащи се, неотбили военната си служба и незадомени, могат да членуват в организацията до 30-годишна възраст. Чл. 7. Никой младеж не може да членува в организация, неодобрена от Организацията на българската младеж, създадена по тоя закон. Чл. 8. Членуването в организацията "Бранник" е пряко и непряко. Прякото членуване се извършва в създадени от "Бранник" училищни и извънучилищни дружини. Чл. 9. Дейността на извънучилищните дружини се ръководи и надзирава направо от организацията "Бранник". Дейността на училищните дружини се ръководи и надзирава от организацията "Бранник" чрез службата за телесно възпитание в Министерството на народното просвещение и на съответните служби в другите министерства, имащи училища, с изключение на Министерството на войната. Дружините на организацията "Бранник" са устроени и обзаведени по такъв начин, че в тях да може да се проведат всички задачи и цялата програма на организацията. Чл. 10. В някои места в зависимост от обстоятелствата и условията и по решение на управата на организацията дружините на "Бранник" могат да бъдат смесени за училищна и извънучилищна младеж. Такива смесени дружини работят по особен правилник. Чл. 11. Непряко членуване става чрез членуване в някоя организация, приета за колективен член на организацията "Бранник". Чл. 12. За колективен член на организацията "Бранник" може да бъде приета всяка организация, работеща с младежи от 10 до 21-годишна възраст или учащи се до 30 години, която провежда изцяло задачите на организацията "Бранник" и изпълнява нейната програма чрез нейни органи или чрез органи, одобрени от нея. Чл. 13. Приемането на колективен член в "Бранник", става чрез обосновано писмено искане, представено в управата на "Бранник", с решение на Главния щаб, одобрено от главния ръководител на организацията. Чл. 14. Заниманията на преките и непреките членове в организацията се водят два пъти седмично в определени часове и един път месечно целодневно. Тези занимания се водят с учащите се в извънучебно време. Целодневните занимания не могат да увреждат надниците и заплатите на извънучилищната младеж. Програмите в учебните заведения се приспособяват така, че да оставят за занятия в "Бранник" или в колективните членове по два свободни полудни в седмицата. Чл. 15. Младежите, които участвуват в организацията "Бранник" и в колективните й членове, имат следните предимства: I. За редовите членове: а) безплатни медицински прегледи и безплатно лекуване на всички вреди и болести, добити през време на членуването в организацията; б) вписването на редовното членуване във всички видове учебни и др. свидетелства; в) предпочитане при назначение на държавна, общинска и обществена служба; г) предпочитане при получаване на държавни, общински и обществени стипендии. II. За отличилите се редовни членове: а) предпочитане при постъпване във всички видове учебни заведения; б) предпочитане при постъпване във военни школи; в) вписване на отличията във всички издадени на младежа свидетелства; г) облекчения във военната служба. III. Грижи за настаняване на работа за ония членове на организацията, които са бедни и са участвували най-малко две години в организацията или са били в нея само една година, но са се отличили през това време, а също така и за завършили успешно членуването си в организацията. ГЛАВА II. Устройство. Чл. 16. Организацията "Бранник" е юридическо лице и е непосредствено подчинена на министър-председателя. Начело на организацията стои главен ръководител. Чл. 17. При организацията се образува Главен щаб, който проучва и се произнася по текущи дела, провежда цялата служба на организацията и извършва надзора над цялата българска младеж под ръководството на главния ръководител. Чл. 18. Главният щаб е съставен от началниците на службите при организацията, началника на службата за телесно възпитание в Министерството на народното просвещение, представител на Учебния отдел при щаба на войската и от двама представители на колективните членове, които членове ще бъдат посочени от Главния щаб, и един представител на организираната софийска младеж. Чл. 19. При организацията се създава още и Висш съвет, съставен от членовете на Главния щаб, представители на министерства, имащи училища ( освен Министерството на народното просвещение, което има свой представител в състава на Главния щаб), от представители на организации, работещи с младежи, които организации ще бъдат посочени от Главния щаб, и от вещи лица, назначени от главния ръководител на организацията. Висшият съвет се председателствува от главния ръководител на организацията. Висшият съвет е съвещателно тяло и се занимава с проучвания, които се възлагат от Министерския съвет или от организацията "Бранник", и дава мнение по поставени му по същия ред въпроси. Чл. 20. Организацията има следните служби: а) отделение "Организационно"; б) отделение "Учебно" в) Отделение за колективните членове, за организациите, работещи с младежи, и за телесно възпитание и спорт; г) отделението "Счетоводно-домакинско"; д) отделение "Здравно". Устройството и работата на отделните служби се уреждат с нарочен правилник, изработен от управата на организацията, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ. Чл. 21. Главният ръководител на организацията се назначава с указ по представление на Министерския съвет, взет въз основа на доклад на министър-председателя, и има общото ръководство по организиране на българската младеж; нему е подчинен целият личен състав и всички служби на организацията "Бранник" и му е поверена грижата по изпълнението и приложението на тоя закон. Чл. 22. Подробното устройство на организацията "Бранник" и на поделенията й, униформата, йерархията, отличията, дисциплинарните задължения на членовете, отчетността, програмите за работа в отделните насоки на дейност, общите програми и други се определят в особени правилници. Тези правилници се изработват от управата на организацията, одобряват се от Министерския съвет и се утвърждават с указ. Чл. 23. Нарежданията за дейността на "Бранник" в учебните заведения при различните министерства, издавани от управата на организацията "Бранник", се изпращат от главния ръководител до съответното министерство чрез министър-председателя. Чл 24. Младежки организации, в каквато и да било форма и с каквато и да било цел, създадени при други министерства и ведомства освен при Министерството на войната, се ръководят и надзирават в цялата им дейност от управата на организацията "Бранник". Чл. 25. Никой съюз и сдружение нямат право да образуват младежки организации или младежки секции без разрешение на управата на организацията "Бранник". Всички тези организации се контролират от нея. Управителните тела на всички колективни членове, както и на всички други младежки секции при други организации и т.н., се утвърждават от министър-председателя. Чл. 26. Всяка организация, работеща с младежта, е длъжна да възприеме в програмата си и да проведе начин на работа и занятия, предложени от управата на организацията "Бранник". Чл. 27. В изграждането и поддържането на организацията "Бранник" са длъжни да сътрудничат всички български граждани, държавни и общински учреждения и власти, както и всички професионални и други обществени организации. Чл. 28. Всички детски и младежки игрища, общежития, трапезарии, станове, летовища, учредени по частен и обществен почин, се намират под надзора на организацията "Бранник" и са длъжни да се съобразяват с установената от управата на организацията възпитателна програма, като назначават съответни подготвени ръководители. Чл. 29. Чиновниците при организацията, школата и щатните ръководители от поделенията на "Бранник" са държавни служители и се назначават и уволняват от министър-председателя по доклада на главния ръководител на организацията "Бранник" по доклад на Главния щаб. Чл. 30. Държавните служители и служителите в общинските и автономни учреждения, на които съгласно закона, правилниците и наредбите бъдат възложени от главния ръководител на организацията постоянни или временни задачи във връзка с приложението на Закона за организиране на българската младеж, са длъжни да изпълняват така възложените им длъжности и задачи като неразделна част от редовната им служебна дейност. Часовете за обучение и възпитание в организацията "Бранник" за тези служители и учители се признават за редовно служебно време и редовни часове. Чл. 31. Чиновниците в организацията "Бранник", школата и щатните ръководители на организацията могат да запазят участието си в Посмъртната и спомагателната каса при Министерството на народното просвещение. ГЛАВА III. Ръководители. Чл. 32. Обучението и възпитанието на младежите в организацията "Бранник", както и ръководенето и надзорът на занятията и работата в колективните членове и други организации на младежта, се поверява на ръководители, минали специална за целта школа и издържали установен от управата на "Бранник" изпит. Чл. 33. За подготвяне на ръководители в школата могат да бъдат прети и се предпочитат лица с проявени качества и дейност в съществуващите при влизането на този закон в сила младежки организации, лица, проявили се в същия смисъл в самата организация "Бранник" или в някои от колективните членове на "Бранник", лица от запаса на войската или от войската и учители, предимно по телесно възпитание. Чл. 34. Школата за ръководители се създава при организацията "Бранник" със съдействието на Министерството на народното просвещение, Министерството на войната и Университета. Програмата за работа и бюджетът на школата, както и необходимите правилници се изработват от управата на организацията "Бранник" по установения ред. ГЛАВА IV. Материална издръжка. Чл. 35. Организацията "Бранник" се издържа от: а) суми, предвидени в държавния бюджет; б) суми, предвидени в бюджетите на общините; в) такси за членски карти и значки; тези такси са задължителни за всички членове на организацията "Бранник", с изключение на бедните; З а б е л е ж к а: Правото на бедност се установява от общините. г) по 1 лев на тон въглища от държавните и частни каменовъглени мини; д) таксите, получени по чл. 12 от Закона за физическото възпитание на българската младеж; е) постъпления от организационни начинания и публични прояви; ж) от частни дарения, завещания, помощи и др. Чл. 36. Бюджетът на организацията "Бранник" се съставя от Главния щаб и се утвърждава от Министерския съвет по доклад на министър-председателя. Чл. 37. Упражнението на бюджета, контролата и отчетността на организацията "Бранник" и на нейните поделения се извършва съгласно с особен правилник, утвърден от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите, а окончателното отчитане става пред комисия, състояща се от един представител на Върховната сметна палата, един представител на Министерството на финансите и началника на Бюджето-контролното отделение в Министерството на народното просвещение. Тази комисия след преглеждане на сметките представя своя доклад чрез главния ръководител на "Бранник" на министър-председателя за одобрение от Министерския съвет. Чл. 38. Организацията "Бранник" и нейните поделения и колективни членове се ползуват безвъзмездно от всички открити и покрити обществени места и сгради, които се намират в собственост или са предадени за използуване от училища, читалища, организации за телесно възпитание и други подобни, но с оглед да не се вреди на тяхното непосредствено предназначение. Редът за ползуването им се установява от управата на "Бранник". Организацията "Бранник" има всички права на организация за телесно възпитание. Чл. 39. Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти за организацията "Бранник" необходимите места за игрища, салони, туристически домове, хижи, плавални и да ги устрои. Чл. 40. Имотите и книжата на организацията "Бранник" и нейните поделения, както и колективните членове, се освобождават от всякакви държавни и общински данъци, акциза, герб, берии и мита. ГЛАВА V. Наказателни разпореждания. Чл. 41. Който по какъвто и да било начин пречи на дейността на организацията "Бранник" се наказва с глоба от 100 до 3000 лева. Чл. 42. Който при задължителност на членуване без законни причини се отклони от дружините на "Бранник" или на някои от колективните му членове се наказва с глоба от 100 до 1000 лева. Чл. 43. Глобите по предходните членове се налагат от главния ръководител на "Бранник" с наказателно постановление въз основа на акт, съставен от органите на "Бранник". Наказателните постановления, с които се налагат глоби от 500 лева, подлежат на обжалване по реда в глава V, книга VI от Закона за наказателното съдопроизводство. Глобите, наложени по този закон, се събират от държавния бирник, съгласно Закона за събиране на преките данъци. Глобите, наложени на малолетни, се събират от родителите им. ГЛАВА VI. Допълнителни разпореждания. Чл. 44. Прилагането на този закон за разните селища, възрасти, пол и категории става на етапи, обявявани с постановление на Министерския съвет по доклад на главния ръководител на организацията "Бранник", и то след привършване на подготвителните работи. Чл. 45. Този закон отменя всички закони и правилници, които му противоречат. "ОСНОВНИ НАЧАЛА НА БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ" ("Идеология, организация и възпитание на бранническата младеж". С., 1943 г., 5-23; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 823-834) (1942-1943 г.) Що е идеология? Зад всяко историческо събитие, което създава епоха в живота на народите, стои волята на един избраник. Това е водачът на масите, който определя властно хода на събитията и твори историята. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности,които се борят за тяхното тържество. Историята на обществените борби издига в култ имената на своите галени чеда. Това са великаните на мисълта и делото, които – всички до един – са хора на идеята, борци за един обществен идеал. Една идея може да бъде творческа, но тя може да добие страшна разрушителна сила, когато бъде насочвана от демонична воля. Защото идеите са могъщо и опасно оръжие. Те се зараждат в момента на социално и национално напрежение в живота на всеки народ, отначало като смътно чувство на протест, тревожно търсене на нови пътища или изход отдадено положение. Постепенно от този кипеж, от това брожение на идеите започва да се избистря онзи синтез от политически и социални начала, които в своята съвкупност съставляват идеологията. Неясното чувство на социален и национален протест, смътният копнеж към свобода и право добиват проста и достъпна за разбирането на масите форма на лозунги, които съдържат разрешението на най-важните въпроси и дават отговор на най-парливите проблеми на една действителност. Така се ражда идеологията. Идеологията възниква от искрата на една борческа идея, която по-късно се превръща във факел, пръскащ потоци светлина по пътя на борците.Следователно идеологията не може да бъде плод на кабинетно размишление, тя не може да бъде сбор от теоретични концепции. Една доктринерна постройка от идеи би рухнала при първото сблъскване с живота и неговите сурови изисквания. Тъкмо затова социалните доктрини и политически утопии, които не държат сметка за действителността, са осъдени да търпят най-жестоки исторически поражения. Като сбор от политически и социални начала, които изчерпват идейното съдържание на един политически светоглед и определят обществените задачи на едно движение, идеологията придобива истинската си реална обществена стойност, когато е рожба на живота и когато в нея намират пълно отражение незадоволените стремежи на епохата. Между идеологията и политическата програма съществуват основни различия. Една политическа програма винаги носи в себе си конкретни препоръки или готов план за предстоящи мероприятия в областта на вътрешнополитическите, социални и стопански отношения. Защото политическата програма, или все едно партийната платформа, е насочена към определена политическа цел – заемането на властта. Политическите програми обещават ясно и категорично, без да държат сметка за действителността. Ако върнем паметта си само няколко години назад, ще си спомним за картината на обществено разложение,причинено от безсъвестна демагогия, която безнаказано се ширеше в нашия политически живот. Лъжата беше основен елемент в предизборните обещания на тогавашните политически партии. Обратно, идеологията изключва всякаква демагогия, защото чистотата на нейните лозунги, обгорени от пламъка на обществения идеализъм, не може да търпи лъжата и заблудата. За разлика от политическата програма идеологията излъчва само лозунги, които не дават указание за тяхното практическо приложение в живота. Например: един ударен лозунг в бранническата идеология е лозунгът: „Да смажем юдомасонската хидра!” В случая ние приканваме бранниците към решителна и безпощадна борба с юдомасонството като обществено и национално зло, без да посочваме в каква форма ще се изрази нашата борба. Нас не ни интересуват техническите подробности за начините и средствата, с които ще проведем очертаната от нас идейна линия. Тия начини и средства, както и формите н на нашата борба, ще се определят по-нататък от ред обективни обстоятелства. Ние ще вземем под внимание, дали при сегашния организационен ръст на „Бранник” и при неговото обществено влияние в момента сме в състояние да проведем успешно една подобна акция, и тогава ще определим какви сили да хвърлим в борбата с най-големи изгледи за успех. Идеологията на организация „Бранник” се създаде по пътя на борбата. Ние не оповестихме създаването на „Бранник” с гръмки идеологични фанфари. „Бранник” се роди без тостове и без приветствия. Но още от първия момент организацията стъпи здраво на крака и упорито заработи за победата на своето дело. Тя организира силите на българската младеж и ги хвърли във всички области на нашия обществен, културен и стопански живот. По този начин бяха приложени на практика всички онези творчески идеи, които вълнуваха българската младеж още преди създаването на организацията и които сега намериха широк простор за проявление. С това „Бранник” направи проверка на идейните начала,които трябваше да влязат като основни елементи в бранническата идеология, за да се убеди в тяхната жизненост и тяхната сила.Една след друга издържаха блестящо практическия изпит всички здрави и положителни идеи, които дотогава бяха носени с любов в сърцата на българските младежи и заеха своето място в идеологията на „Бранник”. Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ,еднакво велик със своите военни победи и с културните си завоевания; любовта към българската земя, обагрена от пламъка народолюбив екстаз, се превърна в жертвена обреченост, за да се брани родината от нейните врагове; всеотдайната преданост към българския цар се изрази в клетвената вярност към върховния вожд на българския народ; съзнанието за дълг към нацията и държавата се оформи в чувството на привързаност към основните държавни институции, което измества всяко друго чувство на егоизъм и лично щастие и подчертава безусловното предимство на интересите на общността над интересите на отделния гражданин; духовното приобщаване на бранниците към вековните народностни стремежи на българския народ израсна в здраво чувство на уважение и преданост към историческата народна традиция; култът към героизма на миналото прехвърли железния мост между две поколения – онова, което се бори за свободата на България, и онова,което е готово да умре за величието на утрешна България; най-после, любовта към труда, кръстена в огъня на трудовия браннически поход, намери израз в готовността на бранническата младеж да участвува активно в трудовия живот на своя народ. Вътрешният идеологически строеж на организация „Бранник” се изрази в три главни посоки, които водеха към три основни идеологични групи,всяка от които бе наситена със сродни по съдържание идеи. Това са: 1. националната идеология на „Бранник”; 2. социалната идеология на „Бранник”; 3. трудовата идеология на „Бранник”. I. НАЦИОНАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”. В националната идеология на „Бранник”намират място онези идейни начала, които определят отношението на организацията към държавата и нейните институции и отношението на „Бранник” към родната църква. Тук е изразено нашето разбиране по въпроса за силната държавна организация и националната дисциплина, а така също и нашето становище по въпроса за българския национален идеал и идеята за всебългарска солидарност. 1.ЦАРЯТ В БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ Първото място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организация „Бранник” почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожда на българския народ.Следователно както в българската национална идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип.. Водаческото начало води своя произход от българската история. Аспарух, Тервел, Крум и Симеон, Иван Асен II –това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българския държавен живот. Българският народ се гордее с мъдри и просветени царе, които в същото време са били неговите смели водачи към възход и победи.По всички краища на Балканския полуостров са се развявали победно бойните знамена на българските войски, окриляни от непобедимия дух и суровата воля на своите царствени водачи. За бранника българския цар Борис III е не само носител на държавния суверенитет, но той е олицетворение на историческото щастие на българския народ. Неговата сила и авторитет се крепят върху всенародната обич и беззаветната преданост на всички българи. Благодарение на неговата политическа предвидливост, мъдрост и водачески качества българската държава можа да се запази невредима в продължение на ¼ век,за да доживее до днешния велик момент, когато вековният национален идеал на нашия народ се приближава към своето осъществяване. Тия чувства на безкрайна любов и жертвоготовност намират сюблимен израз в бранническия обет, с който бранниците се обричат за вярна служба на царя и на българския народ. Думите на този клетвен обет излизат направо от сърцето на бранника, в което няма място задруга любов, освен за любовта и безкористната преданост към българския царБорис III и към българската родина. 2. СИЛНА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ Идеята за силна държавна организация в бранническата идеология е въплъщение на вековния стремеж на българския народ да създаде на Балканите вътрешно здрава и военно силна българска държава. Такава е била волята на Аспаруховите българи, които очертаха с кръв и меч първата българска държава и заявиха, че тази държава ще бъде най-здраво организираната национална сила в Югоизточна Европа. Ако проследим историята на нашия народ, ще видим, че стремежът към създаване на силна държавна организация минава като червена нишка през трите български царства, докато се превърне в мощен национален импулс,който и днес определя историческата съдба на нашия народ. Бранниците подемат този върховен стремеж и го превръщат в основен елемент на своята национална идеология. Днес, когато въпросът за създаване на силна държавна организация се поставя като повелителна нужда на нашето време с оглед на утрешното преустройство на света, „Бранник” заявява открито и ясно своето разбиране по този въпрос. Изхождайки от убеждението, че организираната сила на държавата е най-здравата опора за нейния авторитет и че една силна държава черпи своята мощ от сплотеното единство на нацията и от народното единомислие, „Бранник”смята, че днес повече от всякога българската държава се нуждае от здрава организация. В случая не става дума за едно механично групиране на националните сили, защото материалният израз на силата губи значението си пред духа, който е нейният най-могъщ двигател. За да извоюва своето право и своето щастие, един народ е длъжен да организира своите материални и морални сили. Никой днес не може да отрече, че българската държава разполага с огромен резервоар от национални сили и ударна мощ на българския народ. Затова „Бранник” заявява: за да стане българската държава непобедима, тя се нуждае от организация. Затова в реда нас своите възпитателни задачи „Бранник” поставя като изключително важна и отговорна задача да развие като ръководни качества у бранниците духа на организираност и съзнанието за нуждата от национална дисциплина. 3. НАЦИОНАЛНА ДИСЦИПЛИНА Националната дисциплина се изразява в съзнателното подчинение на личността пред една ръководна държавна воля. Ако чувството на национална дисциплина не почива на принуда, а се проявява в доброволното и едновременно приобщаване усилието на отделния гражданин към творческото усилие на целия колектив, ако националната дисциплина се изразява в искрената готовност на всички българи към сътрудничество на държавата, тогава тя се превръща в гранитна опора на народното единство и става крепост на националното съзнание. Но при липса на добра воля за такова сътрудничество държавното ръководство налага националната дисциплина чрез властна принуда. Гражданското възпитание в организация „Бранник” има за цел да развие родолюбието, жертвоготовността и високото гражданско съзнание като ценни граждански добродетели, които определят обществения морал на бранника.Тия качества са предпоставките за националната дисциплина, тъй като нейни врагове са личният егоизъм, общественото разномислие и класовите борби, срещу които „Бранник” се бори в нашата общественост. 4. ВСЕБЪЛГАРСКА СОЛИДАРНОСТ Идеята за всебългарската солидарност играе важна роля като условие за постигане сплотеното единство на българския народ, което е идеал за „Бранник”. Като мощен психологически импулс чувството за всебългарска солидарност заема място в националната идеология на „Бранник”, но то стои в логическа последователност и с идеите за социалната справедливост и гражданската равноценност.Защото социалното равенство и еднаквото отношение на българската държава към всички граждани създава най-добри условия за разрастването на онова стихийно и неудържимо чувство, каквото е всебългарската солидарност. Върху това чувство,което изпълва с нравствено съдържание и смисъл живота на всеки бранник, се изгражда неразрушимата духовна общност на всички българи по света. Чувството на национална солидарност се проявява на всяка крачка в живота, макар най-често да минава незабелязано във всекидневието.Акцията за зимната помощ, помощната акция за пострадалите от наводнението във Видин са отделни по-значими прояви на това благородно чувство. Но то се проявява със страшна сила в историческите моменти, когато съществуването на нацията е заплашено. Тогава всички българи са готови да дадат живота си за своя цар – символ на българската свобода и независимост, и да бранят с кръвта си скъпата Родина. Защото чувството на национална солидарност мобилизира всички здрави инстинкти на народа пред опасността. Пример за невиждан национален ентусиазъм,предизвикан от чувството на всебългарска солидарност, имаме през Балканската война. Тогава то се изрази в ураганен устрем, който покри с вечна слава българското оръжие. „Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата,абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност,която се проповядва от марксистката идеология. Ние сме свидетели днес на неповторими исторически събития. Ние виждаме как под ударите на вечно жизнената идея болшевизмът рухва, защото отровата на класовата омраза, на интернационализма е проникнала дълбоко и разлага организъма на светската държава. 5. ВЯРА И РОДНА ЦЪРКВА Отношението на „Бранник” към родната църква се определя от грамадната историческа роля, която българското духовенство е играло във вековния процес за изграждане на националната ни култура и укрепване народностното съзнание на българина. „Бранник” вижда в родната църква непоколебим стожер на българската народност. Бранниците се отнасят с еднакво чувство на почит и възхищение към борците за църковна независимост и политическа свобода. За тях двете основни течения на българската национална мисъл – просветители и революционери, са една и съща проява на борческия български дух, защото народната борба за освобождение се е водила с еднакъв пламък и жертвоготовност под благословията на кръста и меча. „Бранник” не признава други религии, освен вярата на своите бащи, защото неговото национално съзнание се покрива изцяло с българското православно съзнание. 6. „БРАННИК” И НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ „Бранник” се бори за създаването на една велика общо българска народностна общност. Първото условие за това е духовното обединение на българския народ, изразено в нерушимото единство на всички българи, където и да се намират те. Затова „Бранник” смята,че борбата за пълното осъществяване на българския национален идеал може да се води успешно само след като се постигне моралното въоръжение на българския народ, изразено в наличността на една национална мисъл, една воля, един дух и едно желание за победа. Какво е нашето разбиране за националните идеали? – В идеологията на „Бранник” българският национален идеал е изразен в пълна народностна, териториална и духовна неделимост на българския народ. Както всички идейни браннически начала и идеалът за националното обединение е даден в идеологията на „Бранник” строго,категорично и безкомпромисно. За бранника не съществуват понятията „наполовина осъществен” или „почти постигнат” национален идеал. Днес всеки бранник трябва да живее с непрестанната мисъл, че всички български земи, независимо от днешната им политическа съдба, принадлежат не само исторически и етнографски,но и по жизнено право на българския народ и затова те ще се борят дотогава,докогато тържеството на българската правда се освети с българска кръв по западните, северните и южни граници на българското отечество. Запомнете! По въпроса за българския национален идеал ние, бранниците, сме максималисти. Ние отричаме идеала на санстефанска България. Ние вървим в крак с нашето време, което смята,че националният идеал е вечен и стои извън условната зависимост на исторически дати и междудържавни актове. „Бранник” няма да позволи никому да спре историческото развитие на българския народ, като го ограничи в териториалните постановления на един международен договор – плод на временно и случайно съотношение на силите. И когато заявяваме, че санстефанска България не изчерпва съдържанието на българския национален идеал, ние виждаме един истински национален идеал, който надхвърля сегашните пространствени предели на България и който ни сочи пътя на утрешната борба. За нас българският национален идеал ще бъде напълно постигнат само тогава, когато извоюваме с кръв и жертви оня простор, който е необходим за българското щастие, и премахнем веднъж завинаги постоянната заплаха над националната ни сигурност. II. СОЦИАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК” Социалната идеология на „Бранник” очертава пътя на неговата политическа борба. В нея са изразени разбиранията на бранническата младеж по въпроса за социалната справедливост, гражданската равностойност и съсловната хармония. Социалните идеи и мястото, което те заемат в бранническата идеология,изправят лице срещу лице „Бранник” и комунизма и определят борческите позиции на нашата организация срещу болшевизма и юдомасонството. 1. СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ Лозунгът за социална правда не е нов в нашия живот.Революционната вяра на народните борци и водачи от предосвободителната епоха съчетава в прекрасен синтез борбата за политическа свобода и независимост на българския народ с идеята за социална справедливост. Издигайки в своята идеология лозунга за социална правда, „Бранник” смята, че дава израз на един исторически подчертан стремеж на българския народ да изгради силата на своята държава върху социалната справедливост. С това бранниците остават верни на идейните позиции и на заветите на българските революционери и заявяват, че ще се борят дотогава, докато установят пълна социална хармония в българската държава. За „Бранник”личността не е роб на обществената среда, както уверяват социалполитическите канони на марксизма. Напротив, личността стои високо над битовите ограничения,нейната строителна воля побеждава материалните условия и ги подчинява на интересите на националната общност. Следователно личността не може да бъде затворена в своето индивидуално или класово съзнание, тя не може да съществува вън от държавата и да бъде изолирана от националния живот. Българската държава възпитава всички български граждани чрез своите институции в обществено полезен труд и развива у тях съзнанието, че са еднакво ценни членове на държавната общност, към която те принадлежат биологично – по рождение и по кръв. Ето къде е разликата между класовата идеология на марксизма и социалната идеология на нашето време. Идеологията на социалните конфликти, проповядвана от левите политически учения, създаде работническия и аграрния въпроси, но не като стопански проблеми, чието разрешение зависи от разумната намеса на държавата в стопанските взаимоотношения, а ги използува за свои разрушителни цели, като се мъчи да направи от работника и селянина врагове на собствената им държава. Новата държава побърза да тури край на тия престъпни стремежи. Които можеха да вилнеят безнаказано само в атмосферата на социално напрежение и класови недоволства,раздухвани съзнателно от политическите подстрекатели без народност. 2. ГРАЖДАНСКА РАВНОЦЕННОСТ Когато „Бранник” издига гражданската равноценност като важно идейно начало в бранническата идеология, той сочи и мерилото за тази социална равноценност. Това е обективната полезност на отделния гражданин за нацията.Всички български граждани, независимо от тяхното имотно и обществено положение,са еднакво ценни за българската държава. Държавата е, която определя мястото за всеки българин като творческа единица в националния живот. Началото на националната равноценност не е дадено като формален лозунг в бранническата идеология, а като положителна държавно-творческа идея, която изпълва с нравствен смисъл стремежа към истинското служене на общността. Определяйки ролята и мястото на всеки гражданин в националния живот, държавата в същото време определя и неговата стойност като творец на блага, които осигуряват материалното благосъстояние за всички. От само себе си се разбира, че от рамките на идеята за гражданската равностойност не може да бъде изключена жената. В бранническата общност жената е равноценна на мъжа и всеки бранник вижда в лицето на бранничката предана другарка в борбата и бъдещата майка на български синове и дъщери. „Бранник” е против личните и класови привилегии.От гледището на бранническата идеология въобще всякакви привилегии, от какъвто и характер да са те, са принципиално недопустими. Защото ние отричаме един обществен идеал,който носи в себе си привилегии, които биха накарали държавата да абдикира от своите права и за които българският народ ще заплати със своя труд. 3. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ СЪСЛОВИЯТА Изхождайки от идеята, че народното съгласие е немислимо без пълна хармония между всички обществени категории, „Бранник” отрича безусловно и категорично всякакви лични и съсловни интереси и класови инстинкти. „Бранник” е против обособяването на личността от колектива. „Бранник” не може да допусне дори теоретически противопоставянето на правата на личността и правата на общността. Затова той възпитава българската младеж в едно ново съзнание за дълг към държавата и нацията, при което личният интерес отстъпва пред интересите на общността, а съсловните интереси са подчинени на върховния интерес на нацията.Отношението на държавата към различните съсловия се определя от чувството на социална справедливост и държавна необходимост. Само така ще се избегнат проявите на недоволство между съсловията, които са единственият причинител на социалните конфликти. На центробежната сила на класовите противоречия и на съсловен егоизъм „Бранник” противопоставя своето здраво разбиране за съсловна равноценност и пълно социално сътрудничество. 4. „БРАННИК” И КОМУНИЗМЪТ Още от първия ден на своя живот „Бранник” очерта една ясна и безкомпромисна позиция по отношение на комунизма, като заяви, че ще води организирана и ликвидационна борба срещу комунизма и неговите агенти в България. Днес българското общество е свидетел на безпощадната борба,която „Бранник” води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно, на исторически, културни и морални ценности. Една доктрина, която внесе разложение във всички области на човешката мисъл, която твърдеше, че трябва да се пристъпи към ликвидация на класовите култури, за да се изгради културата на простаците, и която смяташе, че изкуството е естетическа отрова за революционния пролетариат. „Бранник” ще се бори на живот и смърт срещу една доктрина, която издига максимата „Колкото по-зле, толкова по-добре”, която е безсрамна спекулация с глада и отчаянието на работническите маси. Ако днес болшевизмът е изключен от рамките на организираната европейска общност, то е, защото той се явява изразител на източната култура в нейните първобитни белези – деспотизма и робството. „Бранник” днес се нарежда в редовете на борците срещу болшевизма, защото не може да допусне един режим,който е отрицание на всяка социална справедливост и който създава социални и битови привилегии само за едно малцинство от партийни функционери; един режим,който руши семейството, религията и обществения морал, който разлага националното съзнание и който преследва своите идейни противници не за индивидуални прегрешения, не и за политически престъпления, а за аристократически или буржоазен произход, за либерална професия или най-после заради липса на мазоли по ръцете! „Бранник” ще смаже комунизма и неговите агенти в България,за да докаже, че когато сплотеното единство на нацията се опира върху организираната сила на нейната младеж, никаква опасност, каквато и да е тя, не е страшна за държавата. III. ТРУДОВАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК” Трудовата идеология на „Бранник” е идеология на делото, а не на фразата. Тя е съчетана от два основни елемента: любовта към труда и привързаността към земята. „Бранник” е организация на младежкия труд. В нейните редове няма място за безделници и лентяи. Трудът и земята са двете национални стихии на българина. Привързаността към земята е национална особеност на българина с огромни социални последици. За бранника тази привързаност е здраво и нормално чувство, което обуславя любовта на българина към труда и към родния чернозем. Силата на това чувство е могъща опора на българската държава. Привързаността към земята ражда господарското чувство у българина. Заветна мечта на всеки българин е да стане собственик и господар.Тази социална черта е важна особеност в националната психология на българина. „Бранник”е горд да издигне в своята идеология този благороден стремеж на свободния български гражданин и да го срещупостави на болшевишкото разбиране за социално и трудово равенство, което всъщност е равенство в робството и смъртта. Настоящото изложение съдържа само основните начала на бранническата идеология. Това още не е идеологията на „Бранник” в нейния завършен вид. Но дори и дадена в общи линии, тази идеология се покрива напълно с българската национална идеология. В името на тази идеология ние зовем българската младеж да влезе в редовете на нашата организация и да заработи за победата на бранническата идея. Но ние предупреждаваме: който влезе в нашите редове, е длъжен да приеме интегрално нашата идеология. Ние не правим отстъпки никому.Защото сме борци и подаваме честно ръка само на ония, които с вярност идат при нас. Източник: "БРАННИКЪ"
  3. Бял фронт е радикална организация. В това няма съмнение - ние сме радикални националисти. В днешно време да си радикален се смята за нещо грешно, зло, ненормално, дори вредно, но това е така само от гледната точка на съвременния нихилизъм. Истината е, че както в почти всички други случаи, реалността и тук е съвсем различна. Да си радикален днес не само е приемливо нещо, но и за хора като нас това е единственото решение. Съвременният нихилизъм, либерализъм и умствен и духовен упадък грешат в мнението си за радикализма. Да си радикален означава да си напълно отдаден, да изпитваш такива чувства към нещо, че да дадеш всичко от себе си за него. Това е пречка в днешното материално бездушно общество, което има нужда от и превръща хората в безлики консуматори, които трябва да работят, плащат данъци и отделят малкото си останали пари за безсмислени и често вредни консуматорски стоки, като с този начин на живот пълнят джобовете на международния елит и местните олигарси, които се поставят в ролята на работодатели, политици и търговци, отнемайки тези позиции от свестните хора, които могат да ги запълнят и отнемайки колкото могат от работниците, гражданите и потребителите. Такава система има нужда от овце, но има на разположение хора, затова цели да промие мозъците на хората, за да им наложи стадовото мислене и поведение, а в едно стадо трябва да има подчинение, страх, безразличност и нихилизъм. Такава система не иска радикализъм, не иска страст, не иска отдаденост, напротив, тя се страхува от радикалните хора, те са опасност за нея. Човекът, който се е отдал на нещо, защото го смята за правилно, няма нужда от консуматорски стоки, няма нужда от празните обещания на политиците, той има нужда от действие, целящо да постигне целта му, да защити или даде живот на правилното. Радикален може да е всеки, който отказва да приеме съвременната норма, защото е убеден, че е грешна. Радикален е всеки гражданин, който въпреки окаяното състояние на държавата ни, се бори за семейството си, без да реши просто да се предаде и да се изсели в чужбина. Радикален е всеки лекар, който се опитва да спасява и подобрява животи, докато останалите му колеги зашиват пациенти без да махнат ножиците и парцалите, оставени в телата им. Радикален е всеки учител, който знае невероятно ценната си роля в обществото и вместо да отбива номера, наистина се опитва да обучава учениците си и се бори срещу корумпираната и пропаднала образователна система, вместо просто да пише оценки „ей така“ и да си взима заплатата. Радикален е всеки полицай, който помни, че целта му е да пази реда в обществото, а не да налага волята на олигарсите, криещи се зад маската на правителството, и че трябва да пази хората от престъпниците, а не да взима подкупи от тях или да сътрудничи с тях. Радикален е всеки политик, който се опита да направи правилното нещо в тази отблъскваща и изгнила система, която е съвременната българска политика. Радикален е всеки човек, който отказва да се отдаде на страха, примирението и безразличието и вместо това реши да направи това, което смята за правилно, независимо какво би му струвало. Затова сме радикални и ние, защото сме националисти и обичаме своята нация, обичаме народа, културата, историята, обществото, но виждаме, че сегашната политическа система ги убива. Тази любов ни прави националисти, патриоти, родолюбци или която дума мислите, че описва хората, изпитващи тази любов. И ние я изпитваме до такава степен, че не можем да се примирим с просто да „гласуваме за патрЕотите“, просто да развяваме българското знаме или просто да ходим по механи и да пеем народни песни полу-пияни, след което да се донапием в някоя дискотека. Или просто казано, ние отказваме да отбием номера, отказваме да направим нещо, ако то е само и само за да се чувстваме все едно сме свършили нещо... Ние изгаряме от желание да направим правилното нещо, ние изгаряме от желание да се борим за народа си, ние сме напълно отдадени на българския национализъм, ние сме Радикални! Източник: Бял Фронт - Радикален национализъм
  4. Изложение на СБНЛ във връзка с убийството на ген. Луков по основни проблеми на развитието на страната и за легионерските становища по тях. След 13.02.1943 г. Историята на българската нация е покрила миналото ни със златния прах на славата и величието. Днес сме слисани и тръпнем пред безразличието, духовната нищета, разединението, нравствената отпадналост, социалната немощ, политическата и държавна незрялост, националната покруса и липсата на гражданско достойнство и дисциплина. Нерадостната действителност на настоящето може да хвърли в отчаяние и безразличие само онези, които са забравили за обществения си дълг, които нямат национална чест. Българските национални легиони гледат смело в бъдещето, защото държави и царства могат да паднат в разсипни, но пепелища и вериги не са властни да оковат българския дух, предопределен да твори нови светове. Този дух, който тласка българската ни кръв, укрепява съзнанието ни за необходимостта от желязна държавна организация, държи будна социалната ни съвест, националната ни гордост и войнишка чест, повелява днес да бдим върху съдбините на нацията и държавата. Политическата картина, която висне като меч върху главите на призваните общественици, не позволява на Българските национални легиони да прокламират на всеослушание едничкия спасителен път за народа и държавата ни: пътя на борба под знамето на ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ. Идеята на ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ е вековната идея на нацията ни. Няма мисъл, разбиране, дело, дори и лозунг на новото време, за които българинът да не е оросил с кръвта си свещената земя на дедите в многовековния исторически живот на нацията. Националната държава, националната църква, обществена дисциплина, водачески принцип, единство в народната общност и управление, духовно братство, социална правда, военна мощ и национална гордост са идеи и дела на българския национален гений през вековете. Всичко това са мечтали, за него са се борили и умирали, него са постигали в отделни исторически мигове поколенията преди нас, за да творят бъдещето. Българските национални легиони се явиха в обществената борба не за да станат носители на чужди идеи и дела, а да покажат, че са чужди на българския и народ, и история – плутократичния демократизъм, световното господство на масоните, интернационалния еврейски капитализъм, класовите и лични борби, социалното подтисничество, стопанския грабеж, понижената нравственост, пацифизма, бездушието и слабостта на духа. Българското легионерство се яви, за да порицае подражанието на чуждото, измяната към възрожденските идеи и към заветите на Крума, Симеона и Иван Асеня и да отрече онези, които след Освобождението покрусиха държавната идея, социалния възглед и националния бит на народа ни. Политическия кретенизъм днес ни държи в сянката на обществената арена, огражда ни с мнителност, за да ни представи като рушители на вековните и горди български институции и бунтовници срещу държавата, спокойствието и реда в нея и затова предателските оръдия могат безнаказано да повалят на улиците легионерските борци. Истината е, че българската нация е вечна, че тя няма да загине, че тя ще изпълни месианската си задача. Българските национални легиони обаче осъзнават дълга си към идващите поколения, които трябва да градят върху здравите основи на миналото и днешното, а не да се стовари върху плещите им тежестта да рушат, за да съзиждат новото. Легионерската борба е нравствена и градивна, в служба на бъдещето. Тя е морална революция за националното достойнство. Най-големите в новата ни история жертви на политическата борба, които легионерите дадоха, свидетелстват за нравствената сила на легионерската революция. Историческият миг налага да ударим тревожната камбана и да предупредим, че се върви системно и неотклонно ПОД МАСКАТА НА НОВОТО към национален трагизъм, защото: 1. ПОЛИТИКАТА на мир не може да бъде самоцел. Ние високо издигаме знамето на мира, но търсим историческия резултат. ПОЛИТИКАТА Е САМО СРЕДСТВО, А ЦЕЛТА – ПЛОДОВЕТЕ И, които ще използват следващите поколения. Един народ живее в мир, за да пази националните си ценности, да развие добродетелите си, да укрепи духовното си единство, да заздрави и нагоди националното си стопанство съобразно световните условия, да разгърне нравствената си мощ, войнишките добродетели, гражданската дисциплина, да създаде доверие към държавата и силата на властта, да затвърди обществената и гражданската сигурност, да осъществи социалната правда, да издигне националната гордост и готовността за борба и жертви в изпълнение на историческото предопределение на нацията. Политиката на външен мир и вътрешни размирици, не доволства и убийства НЕ Е МИРНА, А РАЗМИРНА. Политиката, която учи войниците на мир, а поповете – на война, е пораженска. Тя отслабва морала, войнствения дух, запалва лични и класови борби, обогатява безчестните, унижава гордите духом, хвърля в мизерия достойните и лишава поколенията от дарбите на способните. Такава политика е ПРОТИВОНАЦИОНАЛНА. Насаждана в България, тя ще извърши национално предателство и ще подсили грандоманията на малките племена около нас; ще възпръсне отново лудата масонска идея на ПАНСЪРБИЗМА, която междувпрочем не е чужда и на един противонароден режим у нас, настанен чрез преврат, за да руши вековните национални институции под прикритието на новите идеи. 2. Управление, което не се опира на обществената сила, не смуче жизнен сок от народа си, е предопределено не само да рухне, но да разбие много национални светини, да покаже прояви на национално безсилие, да убие престижа на властта, да предизвика живот на конспирацията, политическите убийства, саботажи, узаконените и незаконни грабежи, да убие политическото прозрение у самите управляващи и да разруши всякакви национални ценности. Такъв режим е пакостен. ТОЙ ОТВРЪЩА НАРОДА ОТ ДЪРЖАВАТА, ПРАВИ ГО БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ СОБСТВЕНИТЕ МУ СЪДБИНИ, отрицателен към властта, дисциплината и подчинението. Той убива вярата в духовните и нравствени сили на народа, подкопава съзнанието му за дълг към поколенията и забавя постигането и изпълнението на националната му мисия. Това безсъмнено подчертава, че такъв режим услужва на интернационалната престъпна идея за обезличаване, нравственото поваляне и оскотяване на народите, най-вече на жизнените и младите народи, за да се закрепи и подсили световното политическо господство на масоните, стопанското и финансово владичество на евреите, за да се осъществи върху робията на народите СВЕТОВНАТА ЕВРЕЙСКА РЕПУБЛИКА. Ние разбираме добре задачата, която са си поставили и са се заклели да изпълнят масоните в България. Те имат мисия да убедят българския народ, че това, което съществува днес в нас, е НОВОТО, за което гинат рицарските народи в света, за да докажат, че нищо ново няма да дойде, че днес се леят кърви, за да се заздрави стария ред, че както в нас пак ще има потиснати и превилигировани, гладни и преситени, борсови спекулации, грабежи, подкупничество и убийства. Това се насажда с твърда последователност в съзнанието на народа, за да го тласнат в тъмните води на интернационалните, престъпни спрямо националните ни идеали утопии. Режим, който позволява и търпи една конспирация на политически убийства, за да падат под ударите на враговете на България най-верните синове и водачи на българския народ, не е АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ. Действително и под управлението на авторитарните режими се изпълняват смъртни присъди над политически и обществени дейци, но това върши отговорната власт октрито в името на една свещена идея, заради спасението на държавата и нацията. В Родината ни се извършиха и продължават да се извършват политически убийства и краят не се вижда. Възправи ли се някой управник в България да каже: „Аз убивам, за да спася държавата, народа, нацията!“? Няма такъв управник днес, но политически убийства има. Народът разбра, кои подготвиха почвата за политическите убийства на легионерските борци и националистите в България. Присъдата спрямо подстрекателите на убийствата е вече произнесена и не може да бъде апелирана пред националния съд и българската история. Властниците твърдят, че някаква мощна конспирация провеждала убийствата в нас, а властта не можела да се справи с нея. КАКВА Е ТАЗИ НАДПРАВИТЕЛСТВЕНА, НАДДЪРЖАВНА ВЛАСТ, КОЯТО Е ПО-ВЛАСТНА И ОТ ВЛАСТНИТЕ? Ако е действително така, не сили произнасят сами присъдата управниците, че не е в сигурни ръце кормилото на държавния кораб?!? Защо още управниците се колебаят? Нека сами определят мястото си, което заслужават. Или е държавно полезно да падне обвинение върху властта, че тя крие наемни убийци, които вършат противонационални дела? Нима трябва да се увери народът, че партизанските режими бяха по-силни нравствено от днешното управление? Това състояние може да се обясни политически само с истината, че днес официалните сторонници на новото в България не вярват в победата на новия ред и не го желаят. Те служат на съмнителни и скрити внушения, макар да знаят, че ако не победят възобновените народи, родината ни ще загине. За себе си те запазват единствената резерва: личния си живот и едно кътче на корист за сметка на поколенията. А ако победят рицарите на новия свят, те ще се скрият зад отговорността на неотговорния през вековете национален институт, за да останат пак незасегнати. Дотук наистина не трябва да се спре. Българските национални легиони са я казвали, те са се борили и умирали заради тази истина: В ШИРОКАТА ПАЗВА НА СВЕЩЕНИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ СА СЕ СКРИЛИ ПОДЛИ, НЕИСКРЕНИ, ПРИВИДНО ПРИМИРЕНИ, МАСКИРАНИ И НИКОГА ВЕРНИ НА ЗДРАВИЯ СТЪЛБ НА НАЦИЯТА НИ НАЦИОНАЛНИ ВРЕДИТЕЛИ. ТЕ ДЕБНАТ МИГА ДА ЗАБИЯТ НОЖА НА КОВАРСТВОТО СИ В СЪРЦЕВИНАТА НА ВЕКОВНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ДЪБ НА БЪЛГАРСКАТА СЪДБА. 3. ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО няма да се създаде въпреки народа, защото в народа то липсва. Обществен градеж без народна поддръжка стои върху пясъчни основи и рухва при полъха на идващите, пълни с изпитание дни. Българските национални легиони се борят да изградят трайна, вековна национална общност. Духовната спойка на общността се руши, когато не владее нравственост в управлението, когато социалната правда я няма, когато користта е подбудата за обществена проява, когато стопанските неуредици диктиват пазара, а не производството и справедливото разпределение на благата, когато се създават „героични“ личности, които се справят със законните препиятствия, за да реализират несметни печалби. Социалната правда днес у нас е официално разпъната на кръст. Тя е вече малка и голяма, относителна и абсолютна, дребна и едра в зависимост от черноборсовите спекулации. Българските национални легиони заявяват, че социалната справедливост не е само идея, а реална необходимост в националното общество и щом не е постигната, няма народно единство. Пъкленият замисъл на отрицателите е да се отдели национализмът от идеята за националната правда, за да остане празна формулата на ТВОРЧЕСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ. Национализмът и социалната правда са неделимо цяло, както са органически неделими обществото и личността в националната общност. Те се единство в двойна плът, две лица на една същност. Националната държава, националната власт, националното общество без социална правда са понятия и действителност противонационални, анархистични, масонски, еврейски, плутократични, пансръбски, звенарски, пладнерски, лигарски, но не и националистични, а още по-малко български. Всички тези тъмни, сатанински сили са насочили удара си срещу легионерската борба и дело, но легионерите ще водят борбата до победата на легионерска България. Духовното обединение на народа ни ще настъпи само тогава, когато унищожим тези центробежни сили, които, след като разрушиха националното сцепление в малка България, днес чрез вироглавата администрация в новоосвободените земи работят, за да служат на противобългарските идеали на чужденците. Ние се борихме честно дори и с безчестните властници, които рушат устоите на нацията и държавата, но те изпратиха куршуми подло, из засада. Кървавата ръкавица на треперещата предателска ръка ни е хвърлена, ние я приемаме с разкървавени сърца! Борба до смърт на българските врагове! Жертвениците горят! Великият дух на безсмъртния велик водач на Българските национални легиони ни води в борбата! От Българските национални легиони Главно водачество из „Към българския народ“ (брошура). С, 1943 г. от книгата „Социално наляво, национализмът – напред“, Н. Попетров, 2009 г. - Частъ Първа Нашето съзнание, нашата борба, дела и жертви, идеи и мечти са национални. Когато се разбере, че и куршумът не може да надвие духа ни, отправят срещу нас пораженски заплахи, че ще бъдем изпратени в Сърбия, за да се борим с шумадийските банди, да се убедим, че страшната материална мизерия властва над погромена Сърбия, за да отвикнем да говорим за социална справедливост в Родината си. Заявяваме: ГОТОВИ СМЕ ДА ТРЪГНЕМ НА ПОХОД В ШУМАДИЯ, НА ИЗТОК И ЗАПАД, НА ЮГ И В АФРИКА, ЗАЩОТО ТАМ СЕ КОВЕ И НАШАТА НАЦИОНАЛНА СЪДБА. ВИЕ, УПРАВНИЦИ, НЕ НИ ПУСКАТЕ, ЗАЩОТО ЛОНДОН НЕ ВИ РАЗРЕШАВА. В Шумадия ще намерите и сега десетки легионерски гробове на достойни български войни. В борба срещу шумадийското посегателство дойде от Пловдив водачът генерал Христо Луков, за да спасява България и трона. Масоните го убиха, а вие, които заплашвате легионерите, му поставяте тежка плоча на забвение над гроба му, за да не стане и поведе народа срещу насилствената отпадналост, социалните неправди и пораженството на Родината ни. Вие забравяте, че той не е плът, а дух, който не гасне, а разгаря огньовете на Велика България! Тая действителност у нас, противобългарска и предателска, извика на живот Българските национални легиони, единствена и последна национална резерва. ТЪРСЯТ ДНЕС СМЪРТТА НИ, ЗА ДА ПРОСТРЕЛЯТ БЪЛГАРИЯ. Политика, която тласка бившите паднали легионерски дейци към държавните фондове и ги принуждава да злоупотребяват с някогашното си легионерски звание; която иска да разбие упоритостта на верните на борбата, организацията, идеала и завета на великия водач генерал Христо Луков с куршум от засада, която е политика масонска, еврейска, плутократична, противонародна и пораженска. БОРЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ НЯМА ДА СВИЯТ ЗНАМЕТО НА ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ, ЗА ДА ПРЕПАШАТ МАСОНСКАТА ПРЕСТИЛКА, НИТО ЩЕ ИЗПУСНАТ БЪЛГАРСКИЯ МЕЧ, ЗА ДА ХВАНАТ В РЪКАТА СИ ПАРЧЕ ОТ ЗЛАТОТО НА ЕВРЕЙСКИЯ ТЕЛЕЦ, НИТО ЩЕ ПОТЪРСЯТ ЛИЧНО СПОКОЙСТВИЕ И ЩАСТИЕ ПОД СТРЯХАТА НА ПЛУТОКРАЦИЯТА, НИТО ЩЕ СЕ ОПЪЛЧАТ СРЕЩУ НАРОДА СИ В СЛУЖБА НА МЪГЛЯВИ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ ИДЕИ И ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ! НИЕ ЩЕ УМИРАМЕ ПОД ВЕЛИКОТО ЗНАМЕ НА НАЦИОНАЛНАТА БОРБА И СМЪРТНИТЕ УДАРИ НА ЗАСЛЕПЕНИ ВЛАСТНИЦИ НЯМА ДА МОГАТ ДА НИ ДОВЪРШАТ. Колкото за мъката ви, че сръбското племе страда, ние ви заявяваме, че отдавна ни е позната идеята на интегрализма, на която служите и която я отричате. Дързостта и мерзостта ви да сравнявате социалното и стопанско положение в нас, когато живеем във вътрешен мир, със състоянието на разбита и победена Сърбия, когато героичният германски войник ни възвърна богатите исторически земи, които сърбите експлоатираха, не е хвала, нито национална гордост. С това едва ли ще се оправдае преднамерената забърканост в националното стопанство, където спекулата, лъжата, подкупът, измамата и черната борса управляват законите, създадени, за да пресекат грабителските ръце на еврейския капитал и неговите служители еврействащите български чорбаджии. Борците за легионерска България знаят, че дръзновената истина ще вбеси враговете на легионерското движение. Но те не се боят. Те не се страхуват. Те имат един страх – страхът да не се провалят националните въжделения на народа ни в най-благоприятния миг в историята, когато могат да бъдат осъществени. НИЕ ИМАМЕ ЕДНО ПРАВО – ДА ИЗПЪЛНИМ ДЪЛГА КЪМ НАЦИЯТА НИ, НАШЕТО БОГАТСТВО Е ЩАСТИЕ НА РОДИНАТА И ПОКОЛЕНИЯТА СЛЕД НАС. НАШИЯТ ЖИВОТ Е ЖИВОТ ЗА БЪЛГАРИЯ. НАШАТА СМЪРТ Е СМЪРТ ЗА БЪЛГАРИЯ. Българските национални легиони питат открито отговорното българско правителство: 1. Има ли в България друга власт, която стои над силата и престижа на сегашната власт, за да руши единството на народа, да избива водачите на българския народ и да подготовлява капитулацията ни пред враговете на новия ред в света? 2. Не се ли страхувате, че наемните убийци могат да проявят самоинициатива и да почнат да убиват наред с нас и вас? Тук се поставя въпросът за съхранението и на тези, които са наели убийците. 3. Ние не питаме правителството, кой уби великия водач на Българските национални легиони генерал Христо Луков, защото духът, делата и заветът му са безсмъртни. Ние питаме само защо правителството, след като призна, че убийците на водача генерал Луков са предатели спрямо нацията, не позволява на другарите му в борбата да излязат в пресата, да слязат между народа и уяснят кой, защо и как беше убит водачът на националната общественост. Тук питаме още защо и сега се дебнат и стрелят от убийците на нацията верните на водача и защо това по заповед се съобщава във вестниците от отдела „Произшествия“? Питаме също изпълнена ли е заповедта на министъра на вътрешните работи и народното здраве да се заловят убийците на водача и тези, които извършиха покушение срещу главния секретар на Българските национални легиони? 4. Докога ще продължи терорът над националните и социални борци в България? Иска ли правителството, може ли и ще се справи ли то като отговорна власт с платените убийци в България! 5. Ако не иска, не може и не се справи с конспирацията в държавата, то ще продължава ли и достойно ли е да се нарича власт? 6. Има ли масони – настоящи, бивши, приспани и будни, в министерския кабинет днес и колко са непосветените между тях? От отговора на последния въпрос зависят точните отговори за останалите въпроси. Ние знаем отговора, който ще получи легионерското движение: убийства, затвори, интернирания, обричане на мизерия, без да има отговори, или мълчание поради „несериозността“ на въпросите и „дързостта“ на „неотговорни“ общественици. Разбира се, дейността на ФОНДОВИТЕ „ЛЕГИОНЕРИ“ за понижение на легионерската нравственост и сила ще бъде подкрепена и засилена. И двата начина на действие срещу нас са масонски начини на действие, изпитани и дали резултат в миналото, но днес няма да бъдат ефективни, защото сме готови на смърт за ЛЕГИОНЕРСКА БЪЛГАРИЯ! ЗА БЪЛГАРИЯ! Българските национални легиони из „Към българския народ“ (брошура). С, 1943 г. от книгата „Социално наляво, национализмът – напред“, Н. Попетров, 2009 г. - Частъ Втора Източник: Национален светоглед
  5. Излъчена по радио ДОНАУ: отъ 21.00 ч. до 21.30 ч. на 27.09.1944 г. Българи! Днешниятъ день е единъ отъ праздницитѣ въ най-новата история на Европа. На днешния день преди 4 години бѣ подписанъ Тристранниятъ пактъ съ великия германски Райхъ, фашистска Италия и Япония. Тия три велики сили, които, съюзени образуватъ една непобедима общность, рѫководени отъ смѣли и далновидни държавни мѫже, чиито имена съ право ще се наредятъ между имената на най-великите мѫжѣ въ историята, обявиха въ този день походъ противъ едно зло, противъ най-голѣмото зло за днешна Европа, противъ болшевизма, противъ онази сурова рушителна сила, надигаща се изъ степитѣ на Изтока, която заплашваше да разбие и унищожи европейската цивилизация, изградена презъ много вѣкове чрезъ труда, борбитѣ и жертвитѣ на много поколения. Тази епична борба продължава. Отъ изхода на тази борба зависи свободата ка Европа, въ частность сѫдбата на нашата скѫпа родина. България се бѣ присъединила къмъ тази коалициа на Тристранния пактъ. Едно подло правителство, което на драго сърдце бѣ готово да извлѣче предимствата отъ този пактъ, което, обаче, бѣ по-малко готово да поеме борбата, която бѣше станала необходима; избѣгна чрезъ предателство задълженията, които бѣше поело спрямо силитѣ отъ Тристранния пактъ. Националното българско правителство отрича това предателство и обявява отново принадлежностьта на България къмъ Тристранния пактъ, както и непоколебимата си решителность да продължи борбата въ духа и опредѣленията на Тристранния пактъ до крайна победа на страната на Германия. Вземайки това решение, националното българско правителство знае, че като единственъ и действителенъ застѫпникъ на интересите на българския народъ, то действува споредъ наговитѣ чувства и политическата му воля. Борбата е трудна, тя иска жертви, но въ нея всѣки народъ, който иска да заслужи свободата си, е дълженъ да вложи всичкитѣ си сили. Тая борба съ разни перипетии може би ще продължи още дълго време. Но едно нѣщо може да се предвиди: каквито и да сѫ трудноститѣ, каквито и да сѫ перипетиитѣ на борбата, колкото и време тя да продължи, тя единъ день ще завърши съ разгромяването на болшевизма, защото Европа съ нейната висока култура не бива да се остави да бѫде смазана отъ силитѣ на рушението. Този успѣхъ Европа ще дължи на Тристранния пактъ, въ основата на който е вложена една голѣма държавническа международна програма. Българи! Къмъ васъ, мои съотечественици, по микрофона се обаждамъ за трети пѫть, сега като шефъ на националното правителство. Вземамъ думата, за да изразя моя и на правителството и на цѣлата национално-мисляща България протесть срещу рускитѣ болшевишки изстѫпления въ предѣлитѣ на нашето отечество. Отъ седмици рускитѣ войски безпрепятствено маршируватъ презъ роднитѣ поля. Тѣ сѫ вече въ София. Граждани и гражданки! Чудовищно е вероломството и лицемѣрието на хората отъ Московския Кремълъ. Съ какво предизвикахме ние руситѣ? Защо ни обявиха тѣ война? Отъ петь години рускитѣ агенти у насъ рушатъ единството на България, на което сме свидетели днесъ. Русия ни обяви война не за това, че ние я предизвикахме. Не, тя ни обяви война въ изпълнение на своитѣ политически задачи, въ достигане на нейнитѣ политически цели. Тя иска да се настани въ България, за да се укрепи и отъ тамъ презъ Тракия да стане господарь и на Срѣдиземно море. Болшевишка Русия е най-голѣмата и най-опасна империалистическа държава. Граждани! При все това нищо не бѣ загубено. Национална България бѣ будна, тя бѣ на своя постъ. Лично азъ на нѣколко пѫти предупреждавахъ и сочехъ последицитѣ и предупреждавахъ и регентитѣ, предупреждавахъ и правителството за опастноститѣ, на които България ще връхлети, ако следва политиката, която бѣ въ последствие усвоена. Българскиятъ народъ бѣ подведенъ отъ лекомислено и предателско правителство. То излѣзе предъ народа и му обяви, че ще успѣе чрезъ политически маневри да извлѣче България отъ войната и да я обяви за неутрална. И обещаваше, и убеждаваше, че всичко това става, съ приятелското съгласие на Германия. Това бѣше чиста лъжа. Сега, граждани, ние сме въ война, и, за съжаление, въ война съ всички държави въ Европа. България скоро ще бѫдѣ арена на кървави опустошения. Ето до къде ни доведе политиката на една фалшива и лекомислена власть. Граждани и гражданки! Тая война, навлизаща вече въ шестата година, си даватъ сражение два свѣта, две култури, две идеологии. Тази война е борба за Европа и за свѣта, да бѫдатъ или да не бѫдатъ, война на страшни опустошения, война, която нѣма равна на себе си по бедитѣ, които ще донесе на човѣчеството. Въ тази война България, трѣбваше да намѣри мѣстото си. Тя го подири и го намѣри на страната на Германия. Защо? Затова, защото рускитѣ болшевици и болшевишка Русия не сѫ наши приятели. Болшевишката система е противна на европейската култура. Нека оставимъ славянскитѣ чувства на страна. Рускиятъ болшевизъмъ нѣма нищо общо съ славянството. То е отъ еврейски произходъ. Болшевишка Русия нѣма нищо общо съ онази Русия, която освободи България, тази Русия, чиито синове гинѣха при Плѣвен, Шипка и Шейново, тази Русия е унищожена отъ Сталинъ и отъ неговитѣ орѫдия. Българи и българки! Войната е въ разгара си. Презъ 1945 г. ние ще преживѣем най-решителнитѣ и най-сѫдбоносни последици отъ нея. Но най-решителни ще бѫдат нѣколкото месеци, които ни оставатъ отъ тази година. Върховни напрежения се полагатъ отъ всички народи, кръстосали мечоветѣ си по бойнитѣ полета и воюватъ за крайната победа. Европа е на тежки изпитания. Единствена е Германия, която брани Европа, нейната култура и цивилизация. Тя има волята да победи. Не само защото това искатъ нейнитѣ жизнени интереси и интереситѣ на единъ великъ народъ, но и защото историческата мисия на Германия е да положи основитѣ на единъ новъ свѣт, на една нова социална система. Плутократическия болшевизъмъ и капитализма си отиватъ. Тѣ заедно дойдоха въ тази война, и заедно ще бѫдатъ ликвидирани. Въ тази война и въ това ново международно положение България е, за нещастие, въ най-тежко и застрашено състояние. Тя е наистина най-застрашена, защото заема географско мѣсто, въ което се кръстосватъ рускитѣ интереси и интереситѣ на Европа. Въпросътъ е: ще бѫдемъ ли малодушни пасивни зрители на нашето падение? Ще измиемъ ли петното на позора и измамата отъ челото на България? Ще понесемъ ли ярема на робството? Умръзнали ни наистина 65 години свободенъ животъ? На менъ се възразява и сигурно пораженцитѣ и въ този моментъ ще ми възразятъ: вие, г. Александъръ Цанковъ, не преставате да проповѣдвате война. Не, азъ война не проповѣдвамъ, но вие, господа, мислите че отбраната на отечеството е безполезна. Защо? Затова, защото сме щѣли да предизвикаме умразата на Русия, яростьта на болшевицитѣ и ненавистьта на англо-саксонцитѣ. Този опиумъ вие, пораженци, години поредъ поднасяхте на българското общество. Въпросътъ не е за победа, въпросътъ е да допринесемъ и ние нѣщо за спечелването на победата. Въпросътъ не е да победимъ, а да защитимъ нашта честь и свободата на България. Победата ще бѫде на страната на Германия, тя ще победи. Намъ се налага не да просимъ милость, а да извоюваме уважение и достойнство. Защото народъ, който не брани честьта си, не заслужава сѣществуването си. Доживѣхме, граждани, това чудо, България да обяви война на Германия. Кой извърши това безчестие, кой подписа манифеста на войната? Князъ Кирилъ Преславски и генералъ Никола Миховъ. Ето две имена навеки опозорени. Тия господа нека знаятъ, че тѣ нѣма да бѫдатъ опозорени само отъ историята, но че отъ тѣхъ ще се иска смѣтка и ще бѫдатъ наказани за погрома на България. Защо обявиха война на Германия? Какво налагаше тази измѣна? Защо да прибѣгватъ офицери и войници къмъ орѫжието? Съ какво ви предезвикаха нашитѣ довчерашни съюзници? Правителството не смѣе да каже истинскитѣ причини за обявяването на войната. То я обяви подъ натиска на Съветския съюзъ, Англия и Америка, обяви я, за да приобщи българската армия, като голѣмъ резервъ, къмъ англосанксонската и руски войски. Ще излѣзе ли наистина България извънъ войната? Не. Фактитѣ, граждани и гражданки, сѫ пред насъ. Въ този моментъ моята мисъль се носи къмъ васъ, войници и офицери, за васъ мисля. Честьта на България е поругана. Честьта на армията е поругана. Нашата армия се отличаваше съ високи добродетели, съ храбрость, съ вѣрностъ, съ духъ и високо национално съзнание. Тия добродетели бидоха, проявени въ три войни. Нашата армия бѣше носителка на идеалитѣ за национално обединение. Тя не е завоевателна, тя е освободителна. Но какво чудо стана? Кой похаби, кой разложи, кой изложи, кой уби духа и разколеба вѣрата на нашия войникъ и офицеръ? Азъ отговарямъ и въ сѫщото време обвинявамъ: вѣрата въ българската армия се погроми поради безчестието, лекомислието на онѣзи, които управляваха страната, и на дворцовата камарила. Дворцовата камарила, въ угода на трона, дирѣше винаги не способни, а удобни военоначалници и тѣхъ поставяше на най-важнитѣ постове. Нашата армия не познава измѣната и предателството. Какъ ще вдигнете вие, български офицери и войници орѫжието? И за какво ще го вдигнете срещу германцитѣ, отъ които вие бѣхте така сърдечно посрѣщнати? Така се отнесоха нѣмцитѣ към вас. Вие, на които бѣха достѫпни всички учебни заведения и всички мѣста, развеждаха ви по фронтоветѣ, за да се убедите въ непобедимото германско орѫжие. Съ такова довѣрие се ползувахте вие, офицери и войници. За жалость намѣриха се офицери и то голѣми военоначалници, които имаха безпримѣрната глупость и безчестие да посегнатъ съ орѫжие срещу германцитѣ, нашитѣ съюзници. Войници и офицери! Вие ставате съучастници въ едно предателство на собственото си отечество. Вие заробвате България и я продавате на болшевишкия комунизъмъ. Вие ще бѫдете разформировани и отведени въ Русия като пленници и заложници, защото и въ Русия не търпятъ предателитѣ и измѣнницитѣ. Войници и офицери националисти! Ако се чувствувате българи, ако у васъ още тупти българско сърдце, свалете орѫжието, насочете го срещу заклетитѣ врагове на България, срещу рускитѣ болшевики, приобщете силитѣ си къмъ германцитѣ, присъединете се къмъ тѣхъ и рамо до рамо воювайте и бийте се за свободата на България противъ страшния врагъ болшевизма. Знайте и вѣрвайте, войници и офицери, победата е сигурна. Въ това скоро ще се убедите. Наближава края на войната, разплатата и ликвидацията иде. Следъ това опастностьта ще бѫде премахната. Не се подчинявайте на измѣнници и предатели военоначалници. Азъ не проповѣдвамъ бунтъ, азъ припомнювамъ вашиятъ отечественъ дългъ. Вие сте длъжни да поведете борба срещу противника. Иначе вие, генерали, и вие офицери, които и да сте, ще бѫдете заклеймени отъ историята и поколѣнията като измѣнници и предатели на отечеството. Това ще тежи на васъ и вашата лична съвѣстъ, но то ще тежи на вашитѣ потомци. Не мога да не се обърна въ този моментъ и да не отправя моятъ позивъ къмъ селска България. Селяни българи! Апелирамъ къмъ васъ. Безразлично какви политически убеждения имате, вие ще бѫдете най-голѣмата жертва, вие ще претърпите най-голѣмитѣ разочарования, вие ще оплаквате своята участь, защото васъ ви очаква черно робство, черна робия. Вие ще бѫдете роби или аргати прикрепени къмъ болшевишкитѣ колхози или совхози. Вие ще бѫдете ограбени. Вашиятъ трудъ пропилѣнъ, въпрѣки голѣмото изобилие и плодородие, което има нашата земя тая година. Вие сте обречени на гладъ, мизерия и болести. Гладната комунистическа тълпа ще настѫпи и разграби плода на вашия трудъ. Мнозина отъ васъ, селяни ще бѫдатъ отвлѣчени и изпратени въ Сибиръ и рускитѣ степи като работници и роби. Искате ли примѣръ? Ето ви Италия. Искате ли още по-убедителенъ примѣръ? Ето ви Румѫния. Между условията, които трѣбваше да приеме Румѫния при своята капитулация, тя се задължи да достави на болшевикитѣ минимумъ единъ милионъ работници. Този милионъ ще бѫде взетъ отъ селскитѣ срѣди. Сигурно ще поискатъ и отъ насъ най-малко единъ милионъ работници. Това ще бѫдатъ вашитѣ млади синове, подрастващото поколѣние. Тѣ ще бѫдатъ изпратени тамъ да оплакватъ сѫдбата си и своята неволя. На васъ такава сѫдба последното правителство ви е приготвило. Азъ не ви говоря, за да ви плаша и угнетявамъ. Казвамъ ви истината. Искате ли да бѫдете свободни, борете се мѫжки, борете се за България съ всички срѣдства, позволени и непозволени, въ защита на нашата независимость. Бѫдете готови за борба! Следвайте ни, вѣрвайте ни, организирайте се, елате подъ нашето националистическо знаме. Вие, селяни, ме познавате, защото съ васъ не единъ пѫть съм водилъ политическа борба и съ ваша помощь съмъ побеждавалъ. Селяни! Часътъ на свбодата скоро ще удари, защото Германия ще победи и ще изгони плутократитѣ и комуниститѣ отъ Европа и отъ Балканитѣ. Работници! Не мога да не отправя своя позивъ къмъ васъ. И вашата участь е тежка и мрачна. Носители на идеи, носители на социализъмъ, на социална правда. Вместо социализма вие ще изпитате терора и тормоза ка болшевишкия комунизъмъ. Комунизмътъ е сурова, терористическа система, възможна само въ Русия. Рускиятъ болшевизъмъ се крепи само благодарение на пасивностьта и покорството и низкото културно ниво на руския селянинъ. Рускиятъ болшевизъмъ се крепи на терора на еврейството и на болшевишката бюрокрация. За Европа болшевишкиятъ комунизъмъ е варварство. Той нѣма равенъ на себе си. Работничеството въ Европа скоро ще го познае. То позна вече болшевишката система. И нѣма нищо чудно, работници, ако скоро чуете зова: работници отъ цѣлъ светъ, обединявайте се за задружна борба срещу комунизма, обединявайте се въ защита на социализма. Комунизмътъ и капитализмътъ си отиватъ. Тѣ ще си отидатъ, защото ще бѫдатъ ликвидирани, защото ще се изгради подъ рѫководството на Германия, съ общитѣ усилия на всички европейски народи, нова обществена система. Тази система ще бѫде социалистическа. Работници! Азъ отправямъ своя зовъ къмъ васъ: елате и се наредете и вие подъ националното знаме, напуснете комунистическитѣ организации, издигнете и вие високо знамето на борба, защото нищо добро не ви очаква. Вие ще последвате участьта на селянитѣ. Много отъ васъ ще бѫдатъ отвлечени въ рускитѣ заводи и ще оплаквате съ горчиви сълзи сѫдбата си. Не се подавайте на никакви уловки, не вземайте участие въ манифестациитѣ и изстѫпленията на болшевишкитѣ тълпи. Правете саботажъ, организирайте се тайно, подкрепете националнитѣ синдикати. Тѣ не сѫ загинали, наредете се въ тѣхъ и подайте си по български братски рѫка. Всички заедно съ насъ, заедно съ всички национално мислещи българи, елате да поведемъ борбата. Ние ще воюваме и ще победимъ и ще освободимъ България отъ комунизма. Българи и българки! Едно предупреждение искамъ да отправя къмъ васъ, български граждани. Не се подвеждайте и вѣрвайте, че краятъ на болшевизма е сигуренъ, защото е сигурна и германската нобеда. Скоро ще бѫдете свидетели на последното действие на кървавата драма. Това ще бѫде победа – Виктория, победа на германското славно орѫжие. Българи и българки! Не злословете срещу Германия, съ възмущение отхвърляйте клеветитѣ и обидитѣ, съ които водачитѣ на разюзданитѣ комунистически тълпи си позволяватъ да отправятъ къмъ Германия и голѣмия германски народъ. Тия предупреждения отправямъ и къмъ нѣкой отъ новопроизведенитѣ генерали, отправямъ ги и къмъ господа министритѣ. Господа! Дръжте се прилично, защото се държи смѣтка за вашитѣ думи. Вие ще бѫдете жестоко наказани за всѣка обида, която нанасятѣ на нашитѣ съюзници и съ която обида излагате българския народъ. Отправямъ предупреждение и къмъ господа комуниститѣ. Господа комунисти! Престанете съ вашитѣ предателства и престѫпления, престанете съ избиването на националиститѣ. Тия предупреждения ви отправямъ азъ, Александъръ Цанковъ, старъ вашъ познатъ, познатъ ви отъ 9-то юнскитѣ събития, познатъ ви отъ септемврийскитѣ събития презъ 1923 г., познатъ ви отъ 15 априлъ 1925 г. Познаваме се отъ политическото полесражение дето не единъ пѫть сме се срѣщали, познаваме се отъ парламентарната трибуна. За всѣко ваше престѫпно деяние ще бѫдете наказани съ десетократно по-голѣмо и ще ви се наложи десетократно по-голѣемо наказание. Престанете, защото вашиятъ край е близъкъ и нищо нѣма да ви спаси. Вие нѣма да можете да избегнете участьта си. Ние ще ви следимъ. Ние ще ви преследваме и унищожимъ. Българи! Чуйте моето ободрително слово. Не се отчайвайте, не изпадайте въ малодушие и униние, бѫдете смѣли и дейни. Знайте, че Германия ще победи, но всѣки ще трѣбва да допринесе нѣщо за общата победа. Вие не сте изоставени, драги мои съотечественици, вие не сте сами. Българскиятъ народъ не е болшевизиранъ, него го унищожи дворцовата камарила и предателството на лекомислени и лоши управници. Презъ най-сѫдбоноснитѣ дни в историята България се управляваше отъ дворцова клика и за нещастие се управляваше отъ некадърници. Такива сѫ заслугитѣ на регентитѣ. Тѣ не се погрижиха да създадатъ авторитетно управление. Тѣ биваха послушни орѫдия и служители на чужда кауза. Българи отъ всички краища на България! Чуйте наново моятъ зовъ: елате съ насъ въ националното правителство, подъ знамето на национална България. Това знаме е ново, то е чисто, неопорочено, то нѣма нищо общо съ миналото. Това знаме се развѣва високо днесъ от националното правителство.Националното правителство, което образувах неотдавна, се подкрепва отъ нашия силенъ съюзникъ Германия. То ще продължи политиката на вѣрностъ и честно сътрудничество между национална България и националсоцилистическа Германия. Нашата цель е да задълбочимъ и затвърдимъ крайно приятелскитѣ и здрави отношения между България и великия нѣмски народъ. Българското правителство денонощно е на своя постъ въ борба и съ непосиленъ трудъ работи за дѣлото на свободна и независима България. Нашитѣ задачи ще бѫдатъ да измиемъ позора и безчестието на челото на България. Да обединимъ политическитѣ сили въ България и да ги поведемъ срещу общия врагъ. Комуниститѣ и предателитѣ, отъ кѫдето и да изхождатъ, ще бѫдатъ наказани. Нашата задача е да укрепимъ вѣрата на българския народъ въ победата на Германия. Германия, български граждани, вѣрвайте, че ще победи. Въ това вие ще имате възможность скоро да се убедите. Тя ще победи, защото германската армия нѣма равна на себе си въ свѣта, тя е армия на най-културния народъ, най-организирания, най-работѣщия… Тя е най-храбрата и съ високо съзнание, за своята историческа мисия. Въ съюзъ съ тая Германия българскиятъ народъ ще извоюва свободата си. Но той не може да бѫде нѣмъ зрителъ и да чака на готово… Призовавамъ ви граждани и гражданки отъ всички краища на България, въ който тупти българско сърдце и се чувствувате българи националисти, призовавамъ ви къмъ борба, призовавамъ ви да се наредите подъ нашето знаме, подъ знамето на националното правителство. Победата ще бѫде наша. Нея ще извоюва храбрата германска армия. Затова сме тукъ. Ние изпълнихме нашиятъ дългъ. Денемъ и нощемъ мислимъ и работим за васъ. Да живѣе свободна и независима България! Долу рускиятъ болшевизъмъ! Източник: Национален светоглед
  6. Героичният подвиг на капитан Димитър Списаревски от сдружение "Българска история". Димитър Списаревски – героят с човешко лице от сдружение "Българска история". Балада за Димитър Списаревски от Светла Илиева. Български Национален Съюз: Стоян Тотев - ординарецът на кап. Димитър Списаревски. Български Национален Съюз: Спомен за моя ротен командир Димитър Списаревски от Борис Стоилов. Български Национален Съюз с ежегодно шествие за отдаване на почит на паметта на кап. Димитър Списаревски.
  7. Неговото име остава в историята на България със саможертвата, която прави в името на отечеството ни. Това е великият български капитан Димитър Списаревски, един от пилотите, които защитават страната ни по време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война. Годините на социализма обаче изпращат името му в праха на историята. Българският пилот е яростен противник на комунистическата партия и затова, след като взима властта през 1944 г, тя се погрижва името му да бъде забравено. Едва през последните години започнахме да научаваме за неговия велик подвиг. Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, точно 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Потомък е на известен с националното си самосъзнание и патриотизъм български род. Баща му е офицер от запаса, а чичо му е известният тогава дипломат – Коста Списаревски. След подписването на Ньойския договор през 1919 г., Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Това принуждава семейството на Списаревски да напусне града и да се премести първо в Лом, след това в Белоградчик и накрая да се установи в София. През 1934 г. Димитър завършва елитната Втора мъжка гимназия „ Цар Борис III”. Мечтата му да стане летец се заражда още докато е ученик и заедно със свои другари в гимназията построяват безмоторен самолет. Димитър расте, като здраво и буйно момче, но освен това е отличен гимнастик, плувец и футболист. Около две години е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи, но заменя спорта и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради бурния си нрав и непокорността си още преди да завърши първата си година е командирован и изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За добро поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и след негова молба към командира на полка са възстановени правата му на юнкер и е върнат в училището, което успява да завърши през 1938 г. След това е обявен конкурс за летци, в които Списаревски е един от първите кандидати за специалността. По-късно е командирован за обучение в Германия и Полша. В рамките на една година се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург, а през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин. След завръщането си в България през лятото на 1939 г. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк, които е разположен в близост до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. В края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. Същата година е назначен за командир на ято в изтребителен полк. След това младият офицер е изпратен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето според тогавашните предвиждания на генералния щаб се очаква да е основното нападение срещу България. Там, той сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище. За кратко е командирован отново в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле. През лятото на 1943 г. Списаревски е избран и изпратен като офицер с още един български пилот да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея, за което заминава на обучение край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала. След завръщането си в България е изпратен отново на летището в Карлово като ротен командир, скоро след това е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, намиращ се на Летище Божурище за отбраната на столицата. На 20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи се готвят за поредната тежка бомбардировка над София. Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна се противопоставят едва 36. Един от тези български самолети се управлява от поручик Димитър Списаревски. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна и влиза в битката със страхотен хъс. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, които успяват да се отскубнат от българските изтребители и да насочат своя курс към София. Тогава към края на битката се случва нещо, което ще отекне по целия свят. Без никакво колебание и свалил два вражески самолета, Списаревски остава без муниции и с повредена машина, след което следва нещо нечувано до този момент. Героят забива самолета си в един от измъкващите се към София бомбардировачи и бомбите предназначени за столицата падат в полето, заедно с ударената „Летяща крепост“. Със саможертвата си българският авиатор спасява десетки сгради и хиляди мирни хора. В онзи ден той е едва на 27 години. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките, а на другия край на селото е открит и подофицер Робърт Хенри Ренър, на който хората помагат въпреки, че е от врага. Има различни свидетелства за саможертвата на българския летец, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!” Друг участник във въздушния бой говори за българските летци така: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.” Намереният заедно с българския летец, подофицер Ренър е изпратен в болница и докато се възстановява, моли да се види с майката на Списаревски, за да предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син. Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден кръст за храброст и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан. След 1994 г. в Добрич ежегодно започват да почитат деня на рождението и гибелта му. Из цялата страна се кръщават улици на негово име. След Васил Левски той е един от най-ревностно почитаните и популярни съвременни български герои. През 2009 г. му е присвоен чин полковник от ВВС на България. За своята любима България, Списаревски казва: „Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“ Героите не умират и не се забравят и въпреки, че комунизмът опита да го заличи от българската история, той остана вечен, защото безсмъртният подвиг на „ живата торпила“ винаги ще свети гордо в историята ни. Заради такива хора днес не се налага да умираме в истински войни, но тези подвизи ни задължават смело и твърдо да се борим за държавата и народа си. Днес се иска много малко, за да бъдем достойни българи, стига само да се трудим здраво, да спазваме закона, да уважаваме ближните си и да правим ежедневните си избори с мисъл за обществото ни и поколенията след нас. Всеки един от нас може да бъде герой. Достатъчно е само да бъде отговорен гражданин. Поклон пред паметта ти, България винаги ще те помни – Димитър Списаревски. Димитър Списаревски е погребан в Централни софийски гробища. Източник: Консерваторъ
  8. Още нещо - традицията за униформите на българския национализъм са още от времето на Раковски, като те винаги са били съобразени със самото време. Същото е и с обикновените дрехи на хората - съответстващи със самото време. Тук можеш да прочетеш малко за нормалните униформи на БНС.
  9. Тук става дума за български национализъм, а не националсоциализъм. Всяка страна си има своя национализъм. Всяка една нация без национализъм е мъртва нация. Националноосвободителните движения в България са български национализъм. Да се прави връзка между националсоциализма и генерал Луков е смехотворно, това показва липса на историческа неграмотност. Впрочем казваш, че национализмът създава война? Е, нека да попитам, какво не е създавало война? Вярно ли е, че през 1933-та година евреите обявяват война на Германия ("Юдея обявява война на германия") и че през 1941-ра година евреинът Теодор Кауфман издава книгата "Германия трябва да загине!", в която описва най-гнусните си намерения за провеждане на геноцид над немския народ? Един сериозно интересуващ се по темата човек не си хаби времето с Уикипедия. Можеш да прочетеш "Проиграни победи" на Фон Манщайн, "С Хитлер до края" на Хайнц Линге, "Внимание, танкове!" на Хайнц Гудериан, "Аз се сражавах на тигър", "Неизвестната война" на Ото Скорцени, "Гренадирите от СС в бой" на Курт Майер, "Разузнавач на танковите части" на Вили Кубик, "Изгорена земя" на Паул Карел, "Снайперист на Райха", "Пилот на Stuka", "Снайперистът. Убивай, за да оцелееш!", "Адолф Хитлер - Спомени за нашето приятелство", "Десет мита за Хитлер", "Непознатата операция Барбароса", "Лъжата за шестте милиона", да изгледаш The Greatest Story Never Told и Дейвид Коул в Аушвиц, ако наистина ти се говори за нацизъм, Хитлер и Третия Райх, но това би се случило в друга тема. Униформите от Луковмарш са по подобие на едни от последните, които са използвани в Царство България. Болшевишки клевети, генералът не е имал никакви намерения да впусне България в конфликт със СССР. На него му е предложено да поведе войска на Източния фронт поради услугите на Третия Райх спрямо България, но той отвръща, че той няма как да носи такива решения на своя глава и ако правителството и Царя решат това да се случи (и съответно му възложат задачата за повеждане на войска), то той няма да се противопостави.
  10. Не ми се занимава с празни приказки, изпълнени с неаргументираност, лъжи, клевети и болшевишка възхвала. Не се гаси туй, що не гасне!
  11. Когато нямаш нищо смислено за казване, най-добре е просто да замълчиш. Национализъм, патриотизъм, родолюбие - това са все синоними. Човекът е имал своите убеждения - и ги е следвал. Масовият убиец Сталин също е имал своите убеждения - и ги е следвал. Национализмът е това, което оформя една нация, деленето на групи е в психиката на човека. Доколкото ми е известно, комунистите се качили на власт чрез военен преврат, но в случая споменатият от теб цитат не важи? Комунистите изобщо не са се стремели към власт, за да си наложат мнението, както и така наречените "демократи", така ли?
  12. ЗЗД е против комунистическите българомразци, искащи да превърнат Отечеството ни в сателит (което и правят по-късно), но не виждам какво общо има с генерал Луков. Генерал Луков няма нищо общо с изброените неща, тъй като не е държавно лице от 1938-ма година, а депортирането на евреите се случва седмици след неговата смърт, като е било невъзможно да знае за подписването на депортацията именно защото не е държавно лице + че се е пазело в строга тайна. Генерал Луков е бил потресен от еврейските гонения (за това свидетелства неговият баджанак Андрей Андреев в книгата си "Моят живот и моята борба"), а и е познавал евреи (това показва неговото тефтерче). Също така генерал Луков попречва американо-еврейското дружество "Петрол" да стане собственост на Германия, което би я направило монопол върху пазара ни (нещо доста странно за "отявлен германофил" и "нацистки агент"). "Днес ние сме длъжни, за националното дело, повече да работим и по-малко да говорим." - генерал Луков За марионетката на Москва БКП ли става дума? Напълно съгласен съм.
  13. "Никому нищо лошо не съм направил” – това са думите, с които генерал Христо Луков категорично отказва да му бъде назначена лична охрана от легионерите или да ходи въоръжен, по съвет на близките си, след отправени заплахи за живота му. Това е описано в спомените на полк. Андрей Андреев (“Моят живот и моята борба”). На полковника са известни подробности от живота на ген. Луков, тъй като е женен за сестрата на съпругата на Луков. За този категоричен отказ потвърждават и много стари легионери като Иван Григоров. Тези няколко наглед прости думи, чистосърдечно изречени от Генерала, всъщност улавят в дълбочина едни от най-ярките черти на личността му – неговата изключителна почтеност и добронамереност. За съжаление, заради тези си добродетели, силно подценява подлостта на своите врагове, което му коства живота. Но Луков е напълно прав, когато казва, че никому не е сторил лошо. Всъщност през целия си съзнателен живот, той работи упорито в полза на народа ни и е вършил добро за Отечеството. Не случайно тези, които хулят личността на ген. Луков, не могат да посочат нито един конкретен пример, когато той е направил нещо лошо. Нито един. Нито едно доказателство. Нищо. Просто защото няма. Въпреки това, те продължават да сипят гнусни хули, за които са напълно наясно, че са откровени лъжи. Едно от най-отвратителните и мерзки неща, които може да направиш, е съзнателно да лъжеш, за да омърсиш името на почтен човек, при това покойник, който няма как да се защити. Това говори достатъчно за моралния облик на нашите противници. Но много от тях дори продължават, като се опитват да оневинят и дори героизират доказани садисти и убийци – било то терористите, убили Луков или касапите, развихрили се по време на “народния съд”. Страхливецът винаги ще мрази смелия, подлецът винаги ще мрази почтения. Така и враговете на България винаги ще мразят Луков. Но за тези, които познават историята и обичат истината, генерал Луков е олицетворение на онези легендарни добродетели на старото ни офицерство – чест, дълг, доблест и достойнство. И в тези добродетели той е възпитан от най-ранна възраст. Малко известен факт е, че баща му е бил опълченец, сражавал се в Освободителната война. С този морален пример расте Христо Луков. И поемайки по стъпките на баща си, съвсем млад се насочва към военното призвание. През 1907 г., 19 годишен, завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик. В последвалите войни за национално обединение се доказва като храбър и талантлив войн, за което свидетелстват и отличията, които получава. След войните има изключителен принос за развитието на артилерийското дело като преподавател. Но акцента в този текст няма де е върху успехите на бойното поле или заслугите за развитието на военната мисъл. Тук ще подчертаем няколко момента от живота на Луков, които показват неговата грижа за народа като държавник, но и дори, когато е в немилост пред властта. Паралелно ще коментираме и някои от най-разпространените и гнусни лъжи по негов адрес. Това, което постига ген. Луков като министър на войната, чрез реформата си, е успех, граничещ с чудо. Подобен по мащаби държавнически подвиг, при това извършен в изключително кратък срок – само 2 години, е без аналог в историята ни. А може би и в световната военна история! Заварил армията в много тежко положение – след Ньойския диктат, тя е съкратена 10 пъти до абсолютен минимум, унищожена е авиацията, почти унищожена е артилерията и тежкото въоръжение, едвам смогва да гарантира сигурността на границите ни… За тези две години, той я реорганизира, увеличава числеността, въвежда модерно обучение, купува съвременно въоръжение, възстановява артилерията, изгражда танкови войски и наново създава авиацията. Мощта, демонстрирана на Парада на Гергьовден 1937 г. и на последвалите Големи царски маневри край Попово, остават в шок чуждестранните военни кореспонденти. Благодарение на Луков, България отново е сериозен фактор на Балканите и в Европа. И това превръща ген. Луков буквално в най-обичания от народа ни човек по това време. Именно тази популярност му изиграва лоша шега и води до конфликта с Царя и в крайна сметка – изпращането на Луков в пенсия. Луков е дълго обичан от народа, дори след 1944 г. До толкова, че цели 41 години след убийството на Генерала, комунистите решават да изфабрикуват нова гнусна клевета, която и днес някои от най-необразованите им последователи, папагалски повтарят. Разбира се фабрикацията е нескопосана по комунистически. Клеветата се появява в книгата на партизанката, а впоследствие и кадър на ДС, Митка Гръбчева – “Закъснели отговори”. Написаното е истински шедьовър на некадърността на комунистическата пропаганда. В книгата си Гръбчева буквално твърди следното – през 1966 г. (23 години след убийството на Луков!), е получила писмо на царски офицер, който й се изповядва преди да умре (явно осъзнал колко велика и непогрешима е БКП…), та той по време на погребението на Генерала, бил чул как други двама офицери си говорели за тайна телеграма на германското разузнаване, в която телеграма пък се говорело за това, че Луков имал тайна сметка с милиони в холандска банка… Следва съвет към другарката Гръбчева да изрови този документ от архивите (което странно защо тя не прави по-натам в книгата). Разбира се, нито подобно писмо съществува, още по-малко шифрована телеграма. Но цялата тази нелепа история трябва да внуши, че всъщност реформата на Луков е била, за да се обогати. А този абсурден пасквил и до днес се ползва, за да се хули Генерала. Между другото в друг подобен пасквил на Гръбчева (“В името на народа”), по адрес на Луков, тя буквално се подиграва на 10 годишната дъщеря на Генерала, станала свидетел на убийството, пишейки следното: “Синовните чувства се оказали много по-слаби от животинския страх за собствената безопасност”. Повече от показателно, както за морала, така явно и за осведомеността на Гръбчева, за възрастта на момичето… Ето на такива източници се основават грозните хули. А колко наистина се е обогатил ген. Луков, показва това, което е оставил – една скромна къща на семейството си. Несметните му богатства са били така големи, че семейството му приема държавата да плати разноските при погребението поради затруднено финансово положение. Това се потвърждава не само от полк. Андреев, но и от Никола Мушанов. По този повод той пише в дневника си: “Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка… Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!” На грозната комунистическа лъжа обаче ще противопоставим една истинска история, описана отново от полк. Андрей Андреев. А именно как ген. Луков попречва дружество “Петрол” да стане собственост на Германия (което би направило чужда държава монополист на пазара) и спомага то да стане собственост на България. В един период, след пенсионирането си, той е представител в управителния съвет на дружеството, което е частно. С него се свързват германски представители, които искат да го купят. Той любезно обяснява, че не зависи от него, след което се свързва с директора и му казва да не продава. Оценил стратегическата важност на отрасъла, той бързо се свързва с премиера Филов, военния министър Даскалов и търговския Захариев. Едва последният си дава сметка и действа решително. Това ген. Луков прави, въпреки конфликта с Царя, на който може да е заслужено обиден, въпреки недобрите отношения с Филов и Даскалов. Пропускайки възможност лично да се облагодетелства от германците. Защото е истински националист и поставя интереса на България преди всичко. Това е показателно и за другата лъжа, че е германски агент. Авторитета си и връзките си с Германия Луков винаги ползва в интерес на народа ни. Лъжите по адрес на СБНЛ, воден от ген. Луков, са цяла отделна тема. Но тук ще кажем най-важното – Легионът никога не е използвал убийства като метод за водене на политическа бора. За разлика от най-големия противник и хулител на организацията – комунистите, които се доказват като терористи и садистични главорези. Но дори и след 1989 г., лъжите по адрес на ген. Луков от антибългарските кръгове не секват. Дори стават още по-абсурдни и безумни. Според някои от тези хора Луков е способен за злодеяния, дори след смъртта си. Защото едно от обвиненията срещу него бе за убийството на ястребинчетата (11 месеца след смъртта му!). Но най на едро лъжат от “Шалом” (които впрочем изключително радушно възхваляват комунистическата партия след 1944 г. и дейно подкрепят новата власт). Те обвиниха ген. Луков, че е отговорен за депортацията на евреите от Беломорието и Македония (близо два месеца след смъртта му). След като станаха за смях с това твърдение, се опитаха да излязат от положение с друго нелепо твърдение, че Луков бил знаел и подкрепял готвеното. Което няма как да е вярно, тъй като този акт е пазен в строга тайна, а Луков не само не е във властта, но той и Легиона са репресирани от властите по това време! Въпреки абсурда на лъжата за участието му в депортацията, тя продължава да се тиражира в световен мащаб от Световния еврейски конгрес, дори след като въпросната организация бе уведомена официално, че това е откровена лъжа. Ето на такива нагли и безочливи лъжи се основават всички хули, които се сипят срещу ген. Луков. Един заслужил герой, един изключително почтен човек, който в съзнателния си живот, никому нищо лошо не е сторил. Генерал Луков не е спорна личност, както твърдят някой злонамерено, а други от невежество. Генерал Луков е безспорен герой! Това разбират все повече хора, защото истината винаги намира път да излезе наяве!
  14. Бил е германофил, но умерен, преди всичко българофил. Няма нищо подобно. Във Варна през 1942 г. се провежда Национална конференция, при която от един делегат е поднесена идеята генерал Луков да поведе наша войска на помощ на Нацистка Германия вследствие на нейните услуги към Отечеството ни относно Южна Добруджа, Македония и Тракия, с това предложение са съгласни и други делегати. Генерал Луков, очарован от саможертвата, която искаме да направим спрямо нашия съюзник, отвръща, че не може на своя глава да организира и поведе армия, но ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и му възложи задачата да я поеме, то той няма да откаже. Москва няма как да позволи такова нещо да се случи и именно заради това нейните слуги от БКП организират бойна група, която трябва да убие генерала. http://www.lukovmarsh.info/примерна-страница/христо-луков/живот-и-дело/ А последиците за България са далеч по-тежки от това, което се случи с Македония.
  15. Кумирът на националистическа България Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошъл, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите. Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистическа България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух. Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца. Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин. Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната досега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота: – Намерихте ме, когато ме изгубихте! в. „Зора“ 17 март 1943 г.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...