Премини към съдържанието

Mohini

Потребител
  • Публикации

    36
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

22 Добра репутация

Всичко за Mohini

  • Титла
    Потребител

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. Понякога ме умилява да чета на какви практики мъжете се подлагат, за да постигнат онова, което е дадено на жените по рождение :-) https://theyoginiproject.org/understanding-the-five-wisdom-dakinis
  2. Слепсисе, очевидно това, което се обсъжда, е във връзка и с Будизма :-) А пък в този хората си обсъждат нещата без никакви предвземки, спокойно и интересно :-)
  3. Слепсисе, обясни ни тогава символиката на шишарката над главата на Будата :-)
  4. Препрочети се, попреанализирай си "писанията", защото в тази тема се забелязва само един брой "изтрещял". Останалите просто сме "потресени", а не "изтрещяли".
  5. Юнг дава много точен термин - инфлация на егото. Ето какво казва в тази връзка Тук:
  6. Shiniasu, единственият сигурен краен резултат е смъртта. Да оставиш следа приживе, не е само въпрос на вътрешна трансформация, а предимно на знания и умения. И постоянство в трупането на още знания и умения. Други мерки, освен човешките, ние на познаваме. Човек е мярка за всички неща. А дори и мерките се променят във времето. Днес, един добре образован и възпитан човек, би бил енциклопедист и гений, поставен в друго време и място. Така, че развитие има. Цената, която плащаме за това развитие, са психичните заболявания. Мозъкът не успява така бързо да се приспособи. И да ти кажа честно, предпочитам други, по-интересни занимания, пред това да прекарвам времето си, загледана в пъпа си. Не смятам пъпа си за ключов :-) Животът ми не преминава вторачена в дълго очаквана трансформация. Всяка една промяна се осъзнава много по-късно, след като отдавна се е случила. Затова и Киркегард казва: Life is understood backwards. But we have to live it forwards.
  7. Мхм, ето линк даже, да се посмеем и тук :-) https://www.forumnauka.bg/topic/20494-процесите-идентичност-на-нещата-при-промяна/?do=findComment&comment=418813
  8. Разбирам какво имаш предвид. Казвам, че промените са предимно "козметични". И обясних защо е така, което не означава, че трябва да вдигнем ръце или да спрем да търсим, изследваме, експериментираме. То и добродетелите вече не са на почит, а и хората започнаха да си ги "обличат", когато им се налага или им е изгодно. Затова напоследък отдавам предпочитанията си на недобродетелта. Поне тя е автентична. Никой нито се кичи, нито парадира с нея :-) Същото е и с глупостта, странно как малцина имат смелост да си я признаят :-) Уит, терминът е утрепал от смях вече няколко форума. Но и него си го е откраднал. Във форум наука падна голям хилеж с ПСИХОСТАЗА-та :-)
  9. Shiniasu, невронните връзки се създават на несъзнавано ниво, паметовите връзки в това число. Никой от нас няма съзнателен контрол над тези процеси. Това е причината човек често да се пита - who is running my show? И то този въпрос човек започва да си задава, чак след като започне да осъзнава, че не контролира голяма част от психичната дейност. Преди това осъзнаване, всеки е дълбоко убеден, че контролира себе си изцяло :-) И е просто въпрос на воля и желание и хоп, вече сме променили нещо в себе си :-) Де факто, нищо не се променя на дълбинно ниво, докато не бъдат изградени нови невронни връзки. Никой не може нито да проговори свободно чужд език, нито да твърди със сигурност, че е станал по-уравновесен, само защото е прочел полезна статия, книга, гледал е интересно предаване. Относно различните образи е така. Човек е един на работното си място, друг сред близки приятели, трети, когато е абсолютно сам със себе си, четвърти под афект и т.н. Целта на израстването ни като личности е да не губим връзка с всеки един от нашите образи, наричани още субличности в психологията. А да съществува постоянна връзка и обмен между тях. Т.е. тези образи да не остават откъснати, а да си взаимодействат. Независимо дали става дума за положителни или отрицателни преживявания.
  10. Ще направя опит да обясня защо когницията и въобще когнитивната психология има предимно козметичен ефект. Както и защо лесно човек може да изпадне в заблуда, че е постигнал сериозен напредък в личностното си развитие, когато отстрани е очевадно, че единственото му постижение е самозаблуда в корена си. Предимството на някои Ваджраяна практики е, че те работят с несъзнаваното, където е и цялата изтласкана проблематика както на личностно, така и на колективно ниво. Недостатъците на тези практики са в това, че малцина истински разбират защо са, какъв е смисълът им и рискуват да се залутат още повече сред символиката им. Ще се постарая да пиша възможно най-опростено и достъпно. Според Шапиро, са налице между 10 и 20 непреработени спомени у всеки човек, които стават причина човек да изпитва болка, страдание и да се държи неадекватно. Като броят на тези спомени се увеличава драстично за хора, които са били малтретирани като деца. Когнитивните терапевтични методи не са дълбоки, т.е. те не могат да достигнат дълбинните пластове на психиката ни, където се съдържат травми, комплекси и всякакви "несъзнавани мини", които стават причина за реактивно поведение. Защо? Защото болшинството от тези травми са от пре-лингвистичното ни развитие и остават напълно скрити от когнитивните процеси. Нашият интелект е байпаснат, когато сме афектирани. Хакнат. Дотолкова, че дори и да съзнаваме, че се държим ирационално, което в повечето случаи дори не се осъзнава от човек, това по никакъв начин не променя нашата емоционална реалност, която съдържа чувства, възприятия и усещания от нашето най-ранно детство. Според когнитивната психология, нерационалните ни мисли са тези, които причиняват дискомфорт, но, за съжаление, емоциите са тези, които предшестват мислите ни, затова е нереалистично да се вярва, че чрез козметично форматиране на мислите, човек може да се измисли сам, лекувайки се с по-ефективни мисли, или че може да интегрерира проблематичните части от психиката си, единствено упражнявайки правилно мислене. Това е основният проблем в психиката ни, който най-трудно се преодолява и не е ясно дали въобще е възможно да се преодолее, осъзнае и интегрира, затова и психологията търси различни техники за достъп и работа с различни сектори на съзнанието ни или нива в съзнанието. И понеже задачата е от изключително висока трудност, отделно всеки човек е специфичен сам по себе си, преживял е собствен ад, преминал е през собствени страдания, има индивидуални травми, тип характер, интелектуални и емоционални способности, търсенето на подходящата практика може да се окаже опасно, неработещо, недостатъчно добре работещо...занимание. Тестът за справяне е винаги живият живот. Хората, които действително разбират сложността на тази проблематика и крехкостта на психиката, никога и никого не съдят. Но могат да ти отвъртят ментален шамар, ако преминеш личните им граници. И са в пълното си право.
  11. Не е напрегнат. Съсредоточен в изказа си е. Изключително внимателен е какво казва, как го казва, изключително отговорно подхожда към преподаването. За онези, които все още не могат да разберат каква е ролята на идеалите в развитието на човека, и се присмиват, иронизират, считайки себе си в по-осъзната позиция, мога да кажа само едно. Единствено идеалите са тези, които придвижват съзнанието в посока еволюция. Нагоре. Без тях съществува една посока - надолу, по-надолу, деградация.
  12. Психологически реализъм, полезен в практиката. Средният път:
  13. Като си дебел, се слагаш на диета, спортуваш, катериш баири, внимаваш какво ядеш, следиш тялото за заболявания. но може да се само заблудиш и да решиш, че тлъстото ти тяло е станало още по-апетитно и привлекателно тресящо се. Рамус пак е сбъркал на кого да чете лекции за самозаблуди. Пък да се опитваш да се доказваш, пред когото и да било е най-големия виц. Човек е длъжен единствено да доказва на себе си и пред себе си. В живия живот. Не във форум :-)))))) Тук могат единствено да се споделят гледни точки. Симулация.
  14. Самозаблудата е и не е самозаблуда, както би казал Реджи. Човек може да се самозаблуждава, че може, но може да се самозаблуждава и че не може, не му достигат сили, талант, интелект. Следователно, всяка самозаблуда се стопява в момента, в който с деянията си финализираме проявата на онова, което бихме искали да е или не е. Пример, аз може дълбоко да се самозаблуждавам, че не съм в състояние да скоча с парашут. Понеже имам фобия от високо. Докато не скоча. Ако ще да се продрискам от страх, докато хвърча стремглаво надолу, фактът, че съм скочила е точката, в която самозаблудата се превръща в истина. Разбираш, че всяка самозаблуда е обикновена симулация, докато не я реализираш в реалността. Всяка материализирана мисъл или идея се превръща от самозаблуда в истина. Сократ има едно много точно наблюдение в тази връзка, което е синтезирал по следния начин - To be is to do.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...