Премини към съдържанието

jane.doe

Потребител
  • Публикации

    6586
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    5

Всичко публикувано от jane.doe

  1. Нека тук постваме ревюта, рецензии и препоръки за различни книги / може да не е само художествена литература/. Парфюмът. Историята на един убиец. автор: Патрик Зюскинд "Парфюмът" е историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през ХVІІІ в. Мечтата му е да сътвори аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство, за да извлече бленуваното ухание. Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх. Силно и увлекателно. Въздействието на тази книга ще продължи дълго. Time Magazine Закуска в "Тифани" автор: Труман Капоти "Тифани" е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин В Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727, който се превръща в истинска легенда, и то В сВетоВен мащаб, след романа на Труман Капоти "Закуска в "Тифани" (публикуван през 1958 г.). Романът се превръща в знаковото произведение на големия писател и го прави жив класик. Критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята "Закуска в "Тифани". Романът получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти. Изпълнението на Одри Хепбърн в "Закуска в "Тифани" се смята за най-доброто в цялата й кариера, филмът пожънва невероятен успех, отнася голям брой номинации и "Оскари" и се превръща в една от класиките на века. Главната героиня Холи Гоулайтли (името означава "стъпваща леко") обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Холи, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят. Мърсна хаванска трилогия автор: Педро Хуан Гутиерес Педро Хуан Гутиерес е най–известният кубински автор, забранен за четене в Куба, който обаче продължава да живее там. „Свикнах с доста неща в моя живот”, пише той, „свикнах с бедността, тренирах се да не бъда амбициозен, защото ако бях, нямаше да оцелея”. Понякога реалността е толкова сурова, че хората не ти вярват. Четат разказа и ми казват: "А не, Педро Хуан, нещата не стоят така. Май ти се е развинтила фамтазията". Но не, няма нищо измислено. Силите ми стигнаха само дотолкова, че да хвана цялата помия на реалността и да я стоваря с един удар върху белия лист хартия. Такава ми е работата - да разбърквам ла**ата Затова и никой не ми се усмихва, а поглеждат в другата посока когато ме видят. Аз съм един бъркач на ла**а И не че търся нещо в ла**ата Обикновено не намирам нищо. Бих могъл да кажа: "О, вижте, намерих диамант между ла**ата" или "намерих една добра идея сред ла**ата", или "намерих нещо красиво". Не е така. Нищо не търся и нищо не намирам. Затова не мога да докажа, че съм прагматичен и социално полезен човек. Правя същото като децата - серат и после си играят със собствените говна, миришат ги, ядат ги и се забавляват докато дойде мама да ги извади от ла**ата да ги изкъпе, да ги напарфюмира и да ги предупреди, че така не бива да се прави. Истанбул автор: Орхан Памук "Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател". Така завършва "Истанбул", книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан "зеницата на света", история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град.
  2. Първоначалната ми идея за тази тема беше да ви представя една кратка информация за турският писател Орхан Памук, но понеже темата почти моментално ще потъне в архивите на kaldata, реших че ще е много по-интересно да направим малко дискусия. Не само за Орхан Памук, това е само един от авторите, който имам намерение да ви представя. Предлагам всеки, който има интересна информация за някой автор да я споделя тук и наистина да поговорим за книги, вместо непрекъснато да трупаме теми с линкове към електронни книги, ръководства за Photoshop и т.н. Орхан Памук - турският постмодернист Ферит Орхан Памук (на турски Ferit Orhan Pamuk) е турски писател, придобил международна популярност през 90-те години. Носител е на Нобелова награда за литература за 2006. Неговата известност се крепи най-вече на негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство (арменският журналист Грант Динк беше убит именно заради подобни провокации преди по-малко от месец в Истанбул). Орхан Памук е роден през 1952 в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова. В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между "източно" и "западно" са основната тема в "Името ми е червен" и "Бялата крепост". И двете книги са преведени на български. Памук дебютира със стоя роман Darkness and Light (на турски Karanlık ve Işık) през 1979г., книгата разказва историята на три поколения богати фамилии живеещи в Nişantaşı, Истанбул, районът където Памук е отраснъл. Популярността на автора идва малко по-късно през 1990г., с написването на романа The Black Book ( на турски Kara Kitap ), която се превръща в една от най-спорните и популярни книги в Турската литература. Четвъртия роман на Орнах Памук New Life (на турски Yeni Hayat ) е сензация през 1995г., когато е публикувана и се превръща в най-бързо продаваната книга в историята на Турската литература. По това време Памук се превръща в много важна фигура в Турция, благодарение на подкрепата на Кюрдски политически партии. През 1995г., Памук е сред група от автори, който пишат есета и статии, критикуващи Турското правителство и тяхното отношение към Кюрдите. Репутацията на Памук продължава да се повишава след публикуването на My name is Red (Benim Adım Kırmızı) през 2000г. Романът е смесица от мистерия, романтизъм и психологически пъзели, а действието се развива през 16в. в Истанбул. Романът разказва за царуването на Ottoman Sultan Murat III и за обтегнатите отношение между Изтока и Запада. My name is Red е преведена на 24 езика и печели международно признание, както и награда IMPAC Dublin през 2003г. Последният роман на Орхан Памук е Snow(Kar) или "Сняг" на български. Книгата дава ясна представа за сблъсака между ислямския свят и западно-европейския свят в модерна Турция (книгата в момента я чета, препоръвам ви я). За тази своя книга Орхан Памук е награден с Нобелова награда за литература през 2006г. Лека вечер от мен
  3. Чудих, чудих се къде да я хвърля тази тема и в края на крайщата реших да ви я натреса тук Е, всички ние модерни потребители, заредили нашите торрент програми и други подобни с филми, спомняме ли си театъра? Спомняме си го няма как Кажете колко често ходите на театър? Имате ли любима постановка? Любими актьори, режисьори? И като цяло какво е вашето мнение за театъра и неговата реализация в България? Ето ви една постановка, която гледах снощи и много ме зарадва (все пак любимия ми актьор след Гърбов - Лафазанов участва там пък и май идеята е на Иван Кулеков) ЦЯЛАТА СВИНЩИНА от Иван Кулеков • Режисьор: Борис Панкин • Сценография и костюми: Петър Митев • С: Ангел Георгиев – Ачо, Кръстю Лафазанов, Мариан Бачев, Руслан Мъйнов и Любо Нейков [гласът на Генерала] В полицейската стая за разпознаване на престъпници са задържани четиримата мъже, заподозрени в тежко криминално престъпление – изнасилване, клане и изяждане на... държавна свиня от порода бяла българска. Разпитът на всеки от заподозрените се води от невидим, но будещ страхопочитание глас – гласът на Генерала! Виртуозните му методи карат всеки от евентуалните престъпници да си каже и майчиното мляко. И все пак – кой е убиецът? Хумористичен, забавен и все пак сериозен. All Кулеков style + Л. Нейков с гласа на бате Бойко и Лафазанов, като абсолютната кулминация на тази...свинщина
  4. jane.doe

    За какво си мислите в момента?

    Мисля си как случайно попаднах тук и се оказа, че си помня регистрацията.
  5. Не е само борисов проблема. Кой преди него беше по-читав? Кой след него ще е по-читав? Не е ли време да осъзнаем, че явно това е най-доброто, което можем да предложим като политически фигури? То че във вентилационната шахта на народното събрание някой трябва да пусне карфентанил, докато си гласуват месечните заплати (само тогава може човек да види народното събрание препълнено) е ясно. И след това какво? Ще дойде някой по-малко корумпиран и алчен ли? По отношение на здравословният начин на живот - не съм съгласна. Не всичко, което носи името "био" и има зелено лого и три пъти по-висока цена е по-здравословно. На българският пазар има точно толкова достъпни хранителни продукти, които могат да бъдат полезни за човешкият организъм, колкото има и боклуци. От друга страна тютюнопушенето не само, че ще спести голяма част от месечният бюджет, ами и ще ни опази от евентуални сърдечно-съдови заболявания. А до колкото знам, разходките в парка никой все още не ги таксува. Виж, по-скъпо ще му излезе на човек да си запали колата и да отиде до магазина с нея, както доста хора правят. Виж за стреса си прав. Но пък от друга страна, за разлика от 2/3 от останалата част на света, в България все още няма епидемия от глад (даже сме доста напред в класацията по затлъстяване в Европа), не сме подложени на тоталитарен режим и репресии (всеки може да напусне страната когато си иска) и не сме във военни конфликти. Щом можем да гледаме човека носещ скъпи обувки, нека погледнем и този, който няма крака. Защото, колкото и да е прецакана цялата ни система - здравна, правна, образователна, социална и т.н., ние, за разлика от много други хора по света, имаме възможност да подобрим положението си. Злобата и алчността, които се разпространяват като вирус сред българското население ще унищожат тази държава.
  6. Аз искам (отново) да обърна внимание на морфологията на думата здравеопазване. Здравеопазването, реално означава опазване на здравето. Докато на Запад превантивната медицина процъфтява, то при нас е прието, човек да докара здравето си до тотален срив, преди да отиде при лекаря и да му каже "спаси ме!". Да лекарю, спаси ме - от години не съм стъпвал на профилактичен преглед, пуша, пия, не спазвам никакъв хранителен режим, не полагам никаква профилактика на здравето си, двигателната ми активност е сведена до това да стана от леглото сутрин, в колата до работа, после обратно. Знаете ли, наскоро случайно попаднах на една тема, в доста посещаван български форум. Темата беше посветена на спорта и това кой какво спортува. Десет страници, изписани в презрение на двигателната активност. Всичко на всичко 7-8 човека споделиха, че спортуват нещо, останалите бяха изключително горди с това, че в дисциплината, в която са най-добри е кръчмоориентирането. Ако човек иска да инвестира в ранна смърт, нека го прави, негово си решение. Но нека после да не са виновни лекарите, които само при вида на резултатите от изследванията се чудят от къде да започнат да го лекуват. Не са само ниските заплати, които отблъскват лекарите от България - било то млади, туко-що придобили квалификация или вече дипломирани специалисти. Отблъсква ги и липсата на елементарна здравна култура - лекаря иска да лекува, а не да съобщава траурни новини на пациенти и близки. Да не говорим, че и системата, в която да принудени да работят родните медици им връзва ръцете непрекъснато и в един момент - след години на обучение в медицински университет, още няколко години прекарани в чакане да се "отвори" място за специализация, още няколко години прекарани в следдипломна специализация - период, през който или не ти плащат или ти се плаща, колкото да не умреш от жажда, на всеки нормален човек, мислещ са собственото си оцеляване, ще му дойде до гуша, ще се демотивира и ще потърси друг начин. Обществото какво очаква от лекарите? Че ще са готови да се лишат от всичко, само защото са положили клетва? Политиците също полагат клетва - като ги гледам хич не я спазват. Парите никога няма да стигат, дори системата да не беше безвъзвратно прогнила и корумпирана. Медицината е скъпа - апаратура, лекарства, персонал (не само лекари, но и сестри, санитари, парамедици) и безброй още разходи, които просто нямат край. бойко борисов, който само преди няколко месеца млещеше на полу-български, че медицинските университети подгатвяли лекари-емигранти и как държавата плащала за тяхното образование (имайки предвид за какви извращения се харчат част от данъците на българският народ, да изучиш лекар едва ли ще да е най-лошото нещо, което човек може да стори с парите си), сега обяснява, че ще "произвежда" лекари и, ох, колко хубаво било, че Запада ги "внася". И не си дава сметка, че за по-малко от десетилетие, България ще остане без медицински персонал - не само лекари, но и сестри, които са необходима част от персонала на едно здравно заведение. И остава въпроса - от къде ще внася България "лекарска стока"? Замислете се, кои са държавите в днешно време, за които България и здравната й система ще изглеждат привлекателни? Дори турците, македонците и гърците, които се обучават в медицинските университети у нас нямат никакво намерение да останат да практикуват медицина в рамките на страната. Не само правителството трябва да се смени. Не само здравната система трябва да се реформира тотално. Българският народ масово трябва да преосмисли манталитета и ценностите си. Не целя да обидя никого, но ако ние не започнем да се грижим за здравето си, то никой лекар няма да го стори вместо нас. Една елементарна годишна профилактика, повече двигателна активност и редуциране на стреса, може да спести много здравословни проблеми на много хора.
  7. Митко беше финна душа - изпълнен със състрадание и неутолима жажда да помага. Изгубихме един истински човек. Нека почива в мир!
  8. The first condition of progress is the removal of censorship.

  9. Apple supplier Foxconn hacked in factory conditions protest http://t.co/Cc28oRTb

  10. За справка - температурата е +451 градуса по Фаренхайт - температурата на която хартията се самозапалва. Книгата е посветена именно на цензурата и действието се развива в една бъдеща Америка, в която четенето на книги е забранено, а самите книги - подлежат на изгаряне. Не е лошо такива книги да ги има в учебните програми...
  11. jane.doe

    Сибирско хъски

    Митко на предната страница има една публикувана
  12. jane.doe

    Сибирско хъски

    Моето хъски вече започна да влиза в час. Името й е Анук и вече всеки път като ни се ходи до тоалетна изпълняваме един от двата варианта: 1) излизаме на двора /ако е достъпен в дадения момент/ 2) използваме едната баня, която е постлана с вестници Вече реагира на името си, идва при мен като я викна. Щом й каза "Не!" веднага виновно свива опашка. Изпълнява ми командите "Седни" и "Дай лапа" и от онзи ден започнахме да тренираме да ми носи пръчка, но все още ни е трудно да се ориентираме какво точно трябва да направим като хванем клечката. И дори когато ми я донесе, не иска да я пуска. Голяма джунгла стана вкъщи.
  13. The planet is fine. The people are fucked.

  14. jane.doe

    Правителството на Б.Б. - митове и реалност

    Да попитам - само мен ли ме шокира/притесни изказването на Борисов покрай убийството на момичето от Перник? Отдавна съм приела, че държавния ни глава е с речник на подрастващ тийнейджър от дълбоката провинция, т.е. рядко може да ме шокира с крайно неадекватните си изказвания, но това с пържолите не беше простотия (според мен) - беше нещо много по-зловещо. Начина по който г-н Борисов говореше по случая с убитото момиче малко ми наподобява психологията на убиец. Не само, че не му трепна нищо, но и с ехидна усмивка предожи точно какъв вид пържоли да бъдат изпратени на кучето намерило труп на 18-годишно момиче. И как "кучето и водача му заслужавали награда, както всички останали, разбира се" - награда? Нима смъртта на един млад човек е повод за раздаване на награди? И върха на хладнокръвната арогантност - в деня, в който родителите разбират, че дъщеря им не е изчезнала, а мъртва, г-н Борисов пред медийте ги подстрекава да се извинят за критиките си спрямо МВР и тяхното накърнено достойнство. Пак повтарям - в деня, в който на родителите им е съобщено, че детето им е мъртво, Борисов иска извинение от тяхна страна. Тук не говоря за съобразителност. Тук говоря за факта, че при наличието на убийство, примиера ни свободно подхвърля шеговити предложения за кучета и пържоли. Това ли са приоритети му? Асоцияцията му с едно убийство са телешки пържоли, награди и извинение към МВР? edit: и това, че се е извинил след това изобщо няма никакво значение или тежест.
  15. jane.doe

    Къде искате да отидете ?

    Санк Петербург само и единствено лятото. Зимата е студ и мрачно. Лятото е приказка. Пускат и фонтаните в двореца, разхождаш се из градините...чудесна дестинация е за лятото.
  16. jane.doe

    "Бийте лекарите ! " или за новата мода в България

    Знаете ли, следейки лекарската одисея в последните месеци и четейки коментари под новини и във форуми в съзнанието ми изниква една картина от не толкова далечната ни история. А именно културната революция в Китай по времето на Мао. Тези от вас, които са запознати с историята знаят, че за разлика от Хитлер и Сталин, Мао е изнесъл геноцид на милиони китайци без да си цапа особено много ръцете с кръв. Просто промиване на мозъците на няколко поколения младежи, които избиха учителите си, чиновниците, лекарите и дори родителите си. Сами си ги избиха. Буквално Вече малолетни пребиват не само съучениците си, а и собствените си преподаватели. Останалата част от населението е заета с лекарите в текущия момент. Но уважаеми юристи, инженери, IT специалисти, университетски преподаватели, обслужващ персонал, сервитьорки и всякакви други хорица - спокойно и вашият ред ще дойде. Какви ти теории на конспирацията за заличаване на българския народ, какви 5 лева - ние сме достатъчно озлобени за да си свършим тази работа и сами.
  17. jane.doe

    Сибирско хъски

    Виждам, че има не малко собственици на хъскита, за това ще помоля за няколко съвета. Преди един ден се сдобих с малко, бяло и синеоко женско хъски. Подарък ми е и честно казано, не съм гледала/възпитавала куче от малка, а хъскитата знам, че са си с характер. Като цяло е спокойно животинче - много игриво, а и аз намирам време да се занмавам с нея. С тоалетните навици още ни е зор да се ориентираме - вчера беше хубаво времето и излязохме на двора да тичаме, та там си свърши, каквото имаше да си върши. През нощта, на два пъти започна да скимти и я заведох в едната баня, изпишка се и после спа до 8.30 сутринта спа като бебе. Чудя се как да процедирам. Идеята ми е като порастне да й направя къщичка и да си стои на двора - хем ще си тичка, хем няма да прави бели вкъщи. Но за сега е прекалено малка (на 2 месеца) и докато стане достатъчно голяма, за да я държа предимно на двора има доста време. За сега не прави много бели, като се умори от игра кротко си заспива. Проблема ми е, че не знам как ще се разберем с тоалетните навици в тези няколко месеца - някакви идеи? И още нещо - като направи някоя беля, как да й покажа, че е оплескала дисциплината? Не искам да я удрям, а и знам, че не е препоръчително. Абе, като цяло, дайте ми идеи от къде да започна с възпитанието й.
  18. Още един диктатор си отиде. Този път от инфаркт.

  19. Сладки са, когато тъкмо прохождат и се мотаят като алкохолици в пет сутринта. Сладки са, когато започнат да се учат да говорят и възпроизвеждат думите по абсурдни и забавни начини. Сладки са, когато започват да стават любопитни и ти задават всякакви въпроси, за които не си се замислял, но след 1 час на задаване на въпроси, вече не са сладки. Като влезат в пубертета - изобщо не са сладки. Като цяло, много са ми сладки, само да не са ми в къщата. Иначе нормални хора няма, има само такива, които все още не са прегледани от психиатър.
  20. Виж ти по аватара какви психоанализи можело да се правят. Това малко ми напомни на един виц дето влиза пациент при лекаря и още на вратата лекаря примига с едното око, отдръпва се настрани и казва: - Така като те гледам си с рак на дванадесетопръстника!
  21. Диабета все още не може да бъде лекуван, но благодарение на медикаменти, комбинирани с балансирано хранене и физическа активност, един диабетик може да живее нормален и пълноценен живот. Специално за диабета се наливат изключително много финанси и се търсят варианти за неговото успешно лечение. Много заболявания не се лекуват. Много повече от колкото си мислим. Всъщност повечето автоимунните заболявания не се лекуват, а само се третират с медикаменти - а списъкът там е изключително дълъг. Медицината през годините, винаги е имала праг на възможностите си - колкото повече се развива, толкова повече прага на възможностите се увеличава. Лекаря не може да излекува всичко и всеки. В една не малка част от случаите, как ще се развие дадена болест и дали ще порази организма на един индивид зависи много от самия болен. Когато ендокринолога ти каже, че имаш диабет (според зависи какъв тип е) и ти предпише необходимите медикаменти, от пациента се очаква не само да взема медикаментите, а и да се съобрази с другите съвети, които лекаря му дава. Какви храни да избягва, на какви да набляга, да отдели повече време за умерена физическа активност и т.н. Лекарствата не са магически хапчета, които с поглъщането лекуват болестта. Начина по който живеем, дали водим застоял начин на живот или не, храната която поемаме и с нея осигуряваме комплекси от витамини, минерали, аминокиселини и т.н., които са жизнено важни за организма -- всички тези фактори са изключително важни за здравето на един индивид. Повечето хора си мислят, че диетолозите се занимават само с хора, които искат да намалят телесното си тегло, а това съвсем не е така. Повечето хора си мислят, че психотерапевтите се занимават само с "луди", а това също съвсем не е така. Сестра ми редовно обича да се бъзика с мъжа си, защото той е много стриктен в здравната си профилактика. Но дори в шегите си знае, че е прав. Подритва я да си спазва редовно профилактичните прегледи, последно я беше завел на кинезитерапевт, защото работата й е свързана с доста стоене зад бюрото в сравнително неправилна стойка, после я замъкна на психотерапевт, когато започна да забелязва, че стреса афектира настроението и дори здравето й и т.н. Сега тя редовно си спортува, храни се балансирано и търси начини как да редуцира стреса от ежедневието си. И въпреки, че страдаше от изключително опасно хранително разтройство, сега е здрава. Не само благодарение на лекарите. Човешкото тяло е една уникална и изключително комплексна машина, чиято цел е да оцелее колкото се може по-дълго. В екстремни ситуациии, организма ни ще има повече резервни планове за оцеляване, отколкото букви има в азбуката. Но как се грижим за тази машина, зависи до голяма степен от нас.
  22. Темата е доказателство, че някои хора се раждат генетично предразположени никога да не достигнат до нивата на еволюционно развитие, които Дарвин е описал в трудовете си. Но поне е забавно.
  23. Това, че първата снимка е получила повече гласове, защото жените се разтапяли като видят малки деца са абсолютни глупости. Лично мен, повечето малки деца не само не ме разтапят, ами имат точно обратния ефект. Въпреки това намирам първата снимка за по-хубава от втората.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.