Премини към съдържанието

sarazin

Потребител
  • Публикации

    8
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за sarazin

  • Титла
    Новобранец
  1. На вниманието на Главния Прокурор на Република България, г-н Велчев Господин Главен Прокурор, моля за спешната Ви намеса за прекратяване на извършването на престъпление по служба от служители на ГДБОП и Столична Следствена Служба. Става въпрос за следното; На 13.03.07 в късния следобед служители на Столична Следствена Служба и ГДБОП под предлог, че провеждат акция срещу интернет сайта ###### нахлуват в офиса на интернет доставчика Линкос ООД. Тук е добре да се уточни, че сайтът ###### бе продаден седмица преди въпросната проверка на сирийския гражданин Muhamed Ali Hassan с постоянно местожителство в гр. Lattarya, Сирия, а самият сайт бе преместен в Холандия. Този факт може да бъде проверен и потвърден от whois базата за домейните в интернет, която всъщност е единствения достоверен източник за установяване на собствеността върху интернет имената. Служителите на споменатите служби заявяват на собствениците на Линкос ООД, бивш собственик на въпросния сайт, че ако сайтът не спре веднага ще изземат за проверка цялото комуникационно оборудване на фирмата. Всъщност това би означавало спиране на целия бизнес на Линкос ООД и светкавичният му фалит, защото спирането дори за един ден би донесло огромни и непоносими загуби на фирмата. Какво остава ако както си му е реда това оборудване би било държано за провеждане на експертиза една година. След проведеният с новия собственик телефонен разговор и благодарение на проявеното от него разбиране сайтът е бил спрян и служителите на СССл и ГДБОП се съгласяват да не изземват комункационното оборудване за "проверка". Господин Главен Прокурор, новият собственик на сайтът ###### се е съгласил да спре сайтът за срок от 7 дни и той неминуемо ще възобнови работата му. Въпросните служители са дали ясно да се разбере, че ако това се случи ще се върнат и ще изземат комункационното оборудване на фирмата, която вече не е собственик и не хоства въпросния сайт. В същото време е повече от ясно, че оборудването на фирмата не е от тип който може да бъде проверяван за съдържание, защото става въпрос за шлюзове, маршрутизатори, медиа конвертори и други ориентирани към пренос на данни тип устройства и конструктивно непригодни за обслужване какъвто и да е интернет сайт, както и да съхраняват каквато и да е информация. Сегашното положение на законите ни касаещи отговорността на държавата дават право на служители на следствието и ГДБОП нагло да заявят: "Аз да ти прибера всичко за година-две, пък ти после си съди държавата, спечели делото и си вземи парите. Мен не можеш да осъдиш и не ми пука, че държавата ще плаща". Тези думи могат да бъдат потвърдени от не един доставчик на Интернет стига да прецените и да образувате съответната проверка. Защо е така Господин Главен Прокурор? Вярно ли е това, че всеки държавен служител може да прави каквото пожелае и да използва дадената му власт в ущърб както на свободните граждани, така и на държавния бюджет. Дали някога чиновника в България ще започне да си плаща доживотно за причинените щети на обществото, отделните граждани или държавната хазна. Господин Гл. Прокурор, какво мисли по този въпрос Вашата партия ? Ако мисли като обикновените си избиратели сме сигурни, че ще ни помогнете и ще съдействате час по скоро да бъдат наказани хората, които считат държавата ни за бащиния, а децата ни за престъпници. Предварително ви благодарим за съдействието. Група български граждани /списъка се допълва и ще бъде представен при поискване/"
  2. Пиянството на едно подобие на народ.
  3. САЩ удрят Иран през България до месец април

    Гладно Моше, просо сънува. Ха-ха-ха!
  4. Непременно Хsoftspy! За случая действа направо без грешка.
  5. Търся нещо на тема WWII

    http://store3.data.bg/paradigma/World%20War%20II/
  6. А, бе, вече никави проститутки, били те мъжки, женски, политически с демократичен уклон, интелектуални, журналистически и т.н. не могат да ни учудят с налудничавите си идеи.
  7. Задачите на Израел бяха: 1. Да освободи 2 пленени войника 2.Да ликвидира Хезбола като военна сила 3. Да очисти района на ют от река Ел Литани от Хезбола и оръжието му Нито една от тези задачи не бе изпълнена Войната показа, че Израелската армия не е готова за тази кампания.Тя напълно загуби наземната операция.За последните 3 дни от тази операция изралците загубиха 63 войника. 125 израелски танка бяха унищожени. Израел загуби също и разузнавателната война. Израелското разузнаване не успя да установи, а авиацията да унищожи нито една ракетна установка на Хезбола, което позволи през последния ден на войната да бъдат изстреляни 250 ракети по израелска територия. Израел не успя да залови или убие нито един лидер на Хезбола, нито да прекъсне вързката на ръководството с фронта.
  8. СПЕЦИАЛНА ПРОГНОЗА ИЗРАЕЛ ШАМИР израелски публицист НАМЕРИХА СИ МАЙСТОРА ИЗРАЕЛ РАЗПАЛИ ВОЙНА, КОЯТО МОЖЕ ДА СВЪРШИ С НЕГОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ Когато странстващият хаджия изцелил парализирания Иля Муромец,отначало той му дал преголяма сила - толкова голяма, че земята под него се огъвала. Тогава хаджията му дал да пийне вода, за да намалее силата му, и да е като богатир Светогор та тежината и силата му да не отнесе Земята.Народната мъдрост учи, че излишъкът от сили води до опиянение, а това носи гибел. Илюстрация за древното сказание е днешната война в Близкия Изток. Веднага щом се уталожи първия прах от битките, видя се, че войната е дошла за дълго и се е разположила удобно като лелка,дошла на поредното си посещение при гостоприемния племенник. Минаха 2 седмици, вече има стотици убити и страшни разрушения, но става ясно, че израелският блиц-криг се натъкна на каменната стена на Хизбула.При предишното нахлуване на Израел в Ливан през 1982 г.израелските танкове вече стояха на пътя Бейрут-Дамаск, но този път елитните израелски части бяха спрени на хълмовете на Марун Рас и укрепения район Бинт-Джбейл, недарлеч от границата.В телевизионните дебати по израелската телевизия все по-често се промъква думичмката "поражение". Естествено, че поражението на израелтяните все още не е победа за Хезбула и лидера й, несъкрушимия шейх Хасан Насрала. Но плановете на израелските генерали претърпяха сериозен неуспех в Ливан.За първи път Израел се натъкна на смел противник, който не желае да се примири с наложените му правила на играта., по които твоето е мое, а моето не пипий. Нали при всички минали войни противниците на Израел никога не посягаха на неприкосновената територия на израелската държава. Така беше през 1948 г., когато войските на съседните арабски държави -Египет, Трансйордания, Сирия, Ливан и Ирак влязоха в територия отсъдена с решение на ООН на Палестинската държава и спасиха палестинците от пълно изгнание и унищожение, но не прекрачиха "зелената черта". Така беше и през 1967-71 г., когато Насър не посмя да отговори на израелските бомбардировки на египетски градове с нито един боен полет в израелския тил. АХезбула изпраща стотици ракети навътре в Израел. За пръв път израелски градове усещат със собствената си кожа, макар и в хомеопатична доза, това което са усещали жителите на Газа и Бейрут. Разгневени от неуспехите и непреставащия отпор евреите пристъпиха към систематичното превръщане на Ливан в Газа-2. Както и в Газа, те унищожиха електростанции, мостове, хотели, изтриха от лицето на земята жилищни квартали.Библията призоваваше евреите да бъдат светлина за народите по света и за изпълнение на тази мисия изглежда се налага да бъде затъмнен целия свят. Извърват се и много дребни гадости: израелтяните настояха да се евакуира селище с цел да се избегне гибелта на мирното население.Жителите повярваха, седнахав колите, облякоха бели чаршафи и тръгнаха на север.Веднага след това израелските соколи ги бомбардираха, съобщава Роберт Фиск, кореспондент на английския вестник "Индипендънт". Израилтяните обстрлелват и постове на ООН. Ако след първия масиран обстрел войниците на ООН не реагираха, то при втория загинаха четири миротвореца. Стотици ливанци са убити, сред тях повече от половината са деца. По логиката на израелските генерали масовите разрушения и гибел на ливанското население трябва да настроят ливанците срещу Хизбула. Воюваме с Хизбула, а не с Ливан. Даже не воюваме, а, а провеждаме широкомащабна операция, казват израелските власти, а израелските СМИ им пригласят по целия свят. Това е най-стария приьом на военен пиар. Още Адолф Хитлер твърдеше, че воюва само с болшевиките, а не с Русия.Но Русия в отговор на изгорените села и градове се сплоти около Сталин. И в Ливан този приьом няма успех.Гневът на ливанците е насочен не към мъжествено сражаващите севойни на Насрала, а към страхливите убийяци, разстрелващи бежанци от своите "Апачи". Сред разрушените жилищни квартали на Бейрут е и богатия Ашрафие, център на "оранжевата"революция.Жителите на Ашрафие първи поискаха сирийската армия да напусне Ливан и първи заплатиха за тази глупост.Добре или зле сирийците защитаваха Ливан от "черните врани" на юг, а с напускането на сирийците Ливан се оказа широко отворен. Американският държавен секретар Кондолиза Райс долетя в разрушения Бейрут, за да приеме капитулацията на ливанското ръководство. С гласа на израелските си господари тя настояваше за насилствено разоръжаване на Хизбула и затваряне на каналите за сирийски доставки на оръжие като предварително условие за прекратяване на огъня. Но ливанците не се съгласиха с тези искания. Това е защото за разлика от палестинците на Арафат Хизбула се възприема от ливанците като част от ливанското общество, част от ливанската армия. Тя може да бъде интегрирана, но не и разоръжена. В Тел Авив Райс предаде това съобщение и изглежда израелското правителство е склонно да приеме тези условия, което прави войната напълно безмислена от гледна точка на израелските генерали. През това време катюшите на Хизбула продължават да нанасят чувствителни удари по Северен Израел.Повече от 80% от израелското население на Севера избягаха временно в безопасния юг на палатрки или при роднини и познати. Там те ще могат да се замислят, защо палестинските бежанци бягаха през 1948 г. Ционистката пропаганда измисляше най-невероятни обяснения, а сега евреите го изпитаха на собствения си гръб и да стигнат до правилния извод: гражданското население бяга, защото по него се стреля. Спря промишлеността, разположена в градовете на север. Загубите се изчисляват на милиарди - естествено Ливан е много по-зле, но това едва ли ще утеши Галилея. Добре би било ракетите на Хизбула да донесат желаното отрезвяване в умовете на израелтяните, ако хората разберат, че не могат да се държат така. Разбира се, че аз, както и много други израелтяни не можем да се радваме, когато обстрелват Хайфа и застрашават Тел Авив, но това горчиво лекарство може да е от полза там, където не помогнаха кротките увещавания на миротворците. Всъщност войната на север преследваше опасни цели. Ако евреите бяха успяли да отхвърлят Хизбула, то танковете им бипа продължили към Дамаск, а самолетите към Техеран. На това настояват най-активните американски евреи - неоконсерватори.Отскоро тази група активно лобираща за американско нахлуване в Ирак губи част от своите позиции в американската администрация. Американският политически наблюдател Грег паласт може и да е избързал да напише в американското еврейско списание, че неоконсерваторите били изгубили играта, но тяхното положение безспорно се е влошило. по тази причина за хят една война с Иран и Сирия не е разкош, а необходимост. Със започването на войната водещият неоконсернватор Уйлям кристол апелира: Понеже Иран и Сирия са врагове на Израел, а също и на САЩ да се отговори на иранската помощ за Хизбула с удар по иранските ядрени обекти. Защо да се чака? Няма да можем да спрем въоръжения с ядрено оръжие Иран Майкъл Ледин съживи познатата от времето на студената война риторика: " От мулите не можеш да избягаш, необходимо те да бъдат покорени или да се покориш на ужасните им планове." Майкъл Кудлов заяви, че това не било трудно задача :"САЩ и Израел могат за 35 минути да унищожат иранския флот и авиация. Дойде време да се разплатим със сирийския диктатор..."Доводите им повлияха на американското ръководство, което отговори с ускорени доставки на бомби. Ето как настъпи времето на парадоксите: пламенни, но неискрени приятели на Израел са тези, които искат той да победи, за да разпалят страшна регионална война, а критиците му, но истински приятели на Израел желаят поражение на израелската авантюра в Ливан. Така истинските немски патриоти може би са желали поражението й през 1940 г. във войната с Холандия, защото това поражение би предотвратило трагедията от 1945 г. Ако фалшивите приятели успеят да провокират военен конфликт със Сирия и да въвлекат САЩ във война, катос помощта им разгромят Иран и овладеят Близкия Изток, днешните удари на Хизбула ще изглеждат иглени убождания, а светът ще потъне в средновековен мрак. БЕЗУМСТВОТО НА СИЛНИТЕ Когато странствуващият хаджия излекувал парализирания Иля Муромец, отначало той му дал прекалено голяма сила, толкова, че земяха под него се огъвала. Тогава хаджията му дал да пийне вода, за да намалее силата му, и да е като богатир Светогор та тежината и силата му да не отнесе Земята.Народната мъдрост учи, че излишъкът от сили води до опиянение, а това носи гибел. Илюстрация за древното сказание е днешната война в Близкия Изток. Малкият пограничен инцидент, за който можеше най-много да се изпрати протестна нота се превърна в гигантско сражение със хиляди бойни полети и масивни разрушения.Нещо по- лошо, той заплашва да прерасне в голяма регионална война, чийто край е непредсказуем. Израилтяните, а след тях и проеврейскиет СМИ зад граница започват отчетите си за снегашната криза с дръзко нападение на смели палестинци, унищожили израелски танк и пленили танкиста.За тях не е важно, че унищоженият танк е обстрелвал Газа и че израелските специални части ежедневно нахлуват в палестинските градове и села и откарват в плен палестинци.За тях, както и за Шариков са важни драскотините, оставени от проклетите котараци.Душат ги, а те дращят, гадовете. Да беше по-разумен Израел, ръководителите му биха видел в нападенията на съседите отговор на израелските нападения, залавянето на пленници и артилерийския огън.Стотици снаряди достигнаха Газа през последните седмици. Небето на Ливан бстава черно от израелските самолети не от вчера. Умно или поне отговорно правителство на Израел би могло да се замисли: щом на нас не ни харесват подбони нападения, мож те да не са по вкуса и на съседите. Щом нас ни боли, че наши войници са пленени, може би и съседите ни ги боли, че близките им гаснат в черните ями на Шабака, където не влиза слънце и не свети луна. Биха могли да си спомнят древната еврейска мъдрост :Не прави на другите това, което не желаеш и за себе си." Но такива изводи изискват голям ум и готовност да видиш и другите като хора като самия теб, но тези параметри не достигат на Тел Авив. Ако Израел беше по-слаб, той би се ограничил със симетричен отговор, на изстрела с изстрел, на нападението с нападение, така както постъпват нормалните страни. Така отговорът на Русия на онцидента на остров Даманский не бе бомбардировка на Пекин, а Китай не стреля по Москва. Но еврейската държава страда от излишък на сила и погрешно смята този излишък за преимущество, залог за могъщество и неуязвимост. Опиянените му от собствената си мощ ръководители не могат да повярват на очите си, когато им дават да опитат макар и лъжичка от горчивото лекарство, с което те гощават другите. Те реагират на това явмно непризнаване на могъществото им като капризно и глезено дете, което за първи път се сблъсква с реалния външен свят. Точно заради това не може да се съгласим не само с осъждането на бойците, но и със лекомисленото и страхливо "проклятие на двата ви дома", позовавайки се на високи морални императиви. В трактата си "За съпротива на злото със сила" Иван Илин прави разлика между насилника и пресичащия насилието. Насилникът казва на жертвата: Ти си подвластен на произвола ми." А пресичащият насилието със сила казва на насилника:"Ти си невменяем, ти погубваш и гинеш, спри се, тук аз слагам на всичко това край.Пресичащият насилието слага край на биещия се чрез края на човеконенавистничеството. Насилникът иска покорност към самия него, пресичащият иска покорство към духа и закона. Неукротимата Хизбула постави предел на израелския безпредел - засега само го загатна.Израелската военна машина се държи като Голем, тя постоянно умножава усилията си, на всеки патрон от Калашников отговаря със стотици тонове тротил. Израелските генсерали, горди с превъзходната си военна техника нве могат да повярват, че ливанците не се предават, но всеки ден, всеки залп от катюшите откъм север приближава момента на осъзнаването, че и силата има предел. Не за първи път евреите изпитват главозамайване от успехите.Преди почти 2000 години, в далечната 66 година, юдеите успяват да направят невероятното, разбиват римския 12-ти легион под водителството на Цестий Гал.Те видели в това знак божи, възликували, но Бог имал други планове, а ликуването завършва със щурмуването на Йерусалим и разореине на града и страната. Така и сега, военните успехи, безграничната помощ на САЩ, покорността на Европа опияниха юдеите. Виновни за това са и мнимите приятели на Израел зад граница, които постоянно подтикват и подкокоросват правителството му, щедро финансират армията му, дават ултрамодерно оръжие, налагат вето на сдържащите решения на ООН. Истинските приятели на израелтяните и палстинците би трябвало да дадат на свръхсилната еврейска държава вода от друго копитце, вода, която намалява силата, защото земята няма да понесе тази мощ. Това лбе осъзнато на времето от Хенри Кисинджър, евреинът, държавен секретар на САЩ по време на войната през 1973 г. Той даде възможност на египтяните и сирийците да спечелят относителна победа над израелската армия. Резултатът, без да се има предвид жертвите,беше оптимистичен. Ако до относителното поражеине, евреите не искаха и да мислят за мир, а Моше Даян се кълнеше, че е по-добре да има Шарм ел Шейх без мир, отколкотомир без Шарм ел Шейх, то след горчивата чаша нса войната се получи изтрезвяване и бе подписан мир с Египет. Силните никога не са абсолютно силни, а слабите абсолютно слаби. Тези, на които съдбата е дала временно могъщество, твърде силно разтитат на това и претърпяват поражение.Мощта е толкова безжалостна към тези, които я притежават (или мислят, че я притежават), както и към жертвите си. Вторите биват съкрушавани, а първите опиянявани, писа Симона Вайл, френски философ и богослов,която беше свидетелка на великото опиянение от силата, наречено Втора световна война. Като анализира историята на Троянската война, тя извежда от "Илиядата" този най-важен урок:"Човечеството не се дели на завоеватели и завоювани. Не можеш да избягаш от съдбата си, трябва да се научиш да не се възхищаваш на силата, да не изпитваш омраза към врага, да не презираеш победените." Симона Вайл смяташе, че Троянската войне е трагедия както за гърците, така и за троянците, защото те не се спрели, когато можели да го направят. В действителност гърците можели да получат 90% от това, което искали, но те предпочели да поемт риск, за да получат всичко. От друга страна троянците можели да постигнат изпълението на 90% от своите желания, но те също предпочели да рискуват. Пострадали и двете страни, и двете загубили най-добрите си членове, а след 50 години ахейците-победители били разгромени от нахлулите дорийци. Ционистите стигнаха твърде далеч. Те можеха да получат своята част от благата в благодатната Палестина, можеха да намерят верни приятели и старателни работници в лицето на палестинците, можеха да получат безгранични запаси от евтиния нефт на Ирак и Саудитска Арабия за нефтообработващите заводи на Хайфа. Тях и децата им ги очакваше много хубав живот. Но те искаха да получат всичко и да не оставят нищо за победените. Ако не се вразумят, те са обречени. Тел Авив
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.