Премини към съдържанието

каи

Потребител
  • Публикации

    30
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

1 Неутрална репутация

Всичко за каи

  • Титла
    Потребител
  1. Изложение на стоте болести

    Депресия Вина Предразположените към депресия хора са изключително чувствителни спрямо своите грешки и поради това се чувстват особено виновни. Моурър (1975) не вярва, че присъствието на вина непременно включва някакво твърде неморално предишно поведение, като силна враждебност или низки страсти например, а по-скоро тя би могла да бъде натрупване на множество обикновени "грехове". Всички ние правим необмислени неща: вършим егоистични действия, отправяме нараняващи забележки, просто не мислим за другите и т.н. Нашето общество ни окуражава да се грижим сами за себе си и реално да бъдем сами в нещата, които вършим. Както Моурър отбелязва, откакто протестантите са отхвърлили изповядването пред свещеници преди около 500 години, протестантските религии не предлагат точно дефиниран начин за изповед на греховете и за тяхното изкупление. И тъй като вината за това, което сме направили, задържаме вътре в себе си, ние се депресираме и е възможно да проявим други невротични реакции. (Според друга теория причината за депресията се крие не толкова във вината, колкото в чувството за срам, че не са били положени достатъчно усилия.) Според Моурър решението на проблема е да се сформират "поддържащи групи" /по образец на малките ранно-християнски църковни сбирки/, в които разбиращи и съчувстващи /трайни/ приятели изслушват нашите недостатъци /нашите "грехове"/, прощават ни, и тогава ни помагат да се реваншираме за вредата, която сме нанесли. "Съжалението за неща, които сме правили може да намалее с времето; съжалението за нещата, които не сме направили е неутешимо." -Сидни Дж. Харис Вината не винаги е резултат от необмислени или неморални действия. Често тя се състои в това, че не се прави нещото, което човек мисли, че би трябвало да прави -- "Не трябваше въобще да позволявам на сина ми да излиза с тази паплач", "Трябваше да разбера, че не ми казват истината", "Трябваше да водя по-добре сметките си". В този случай, човек е възможно да приема прекалено голяма отговорност за това, което се е случило, поставяйки си невъзможни (перфекционистки) стандарти и/ или да се впусне в ирационално мислене. Такива погрешни виждания за света и подобни неоснователни очаквания към себе си могат да причинят чувство на вина. Вината може да предизвика депресия. Има и друга възможност: този, който ни кара да се чувстваме виновни, е мразен. В случая при вината и съжалението човек сам си причинява душевен дискомфорт; по този начин той започва да се ядосва на себе си и точно този гняв психоаналитиците смятат за причината на депресията. Начините да се справим с вината и съжалението са дискутирани в следващата част. Незадоволена нужда от зависимост Изследвайки живота на депресирани хора някои психоаналитици и междуличностни терапевти са открили наличието на твърде покровителствени, глезещи, свръхвъвлечени или твърде контролиращи, /ограничаващи/ родители. Такива деца израстват с "орален характер": те са зависими, не понасят затрудненията и така силно желаят да бъдат харесвани от другите, че стават покорни, лесно манипулируеми, изискващи грижи и т.н. Преди да се депресират те са описвани от терапевтите като "пристрастени към обичта в едно вечно състояние на лакомия… надавайки отчаян зов за любов."(Чодов, 1974) Тяхното самочувствие зависи от одобрението на останалите. Когато нуждата им от зависимост не е посрещната те се депресират и плачат точно, както са правили като деца. Освен това, обикновено когато се чувстваме слаби и зависими, ние се ядосваме. Така, че твърде зависим депресиран човек може да се противи на предлаганата помощ ("Не можеш да ме направиш щастлив и продуктивен") и да стане враждебен ("Ще си платиш за това, че не ме обичаш"). Така загубата на любов представлява тройна заплаха за един зависим и склонен към депресия човек: (а) появяват се тъга и паника тъй като нашата перманентна и енергична житейска борба за сигурност е загубена, (б) развива се ниско самочувствие и състояние на безнадеждност тъй като "Загубих всичко" или "Не заслужавам нищо", (в) появяват се гняв и омраза, защото "Те са ме изоставили, едно безпомощно дете" (Зайден, 1982). Така че не е изненадващо, че изследването потвърждава старата поговорка "Не можеш да живее с тях, но не можеш да живееш и без тях.", особено когато тя се отнася за много нуждаещи се хора. Взаимоотношенията свързани с брачни проблеми или стресът около децата са най-срещания вид стрес свързан с депресията на жените. От своя страна обаче добрите, грижовни, интимни взаимоотношения са най-добрата защита от депресията (Браун & Харис, 1978; Клерман & Вайсман, 1982). Вижте секцията относно загуба на връзка и самотата. Тези интерперсонални, психодинамични и психоаналитични терапевти биха казали, че да се обяснява депресията като резултат от негативни мисли или липса на социални умения е повърхностно и необмислено тъй като се пренебрегва вътрешната борба за любов за оцеляване през целия ни живот. Също така, тази теория прилича много на популярното в момента феминистко виждане за социалния натиск върху жените да се откажат от своята индивидуалност срещу това да бъдат "обичани" ("Бъди мила", "Служи и улеснявай другите", "Постави своите нужди на последно място" и т.н.). Невъзможни цели или липса на цели Изключително взискателни родители, които са критични, перфекционистични и твърде сурови, обикновено имат неспокойни, вглъбени и понякога враждебни деца с нездраво отношение тип "Аз не съм добре". Вероятно те са възприели непостижимите цели на своите родители. От друга страна, изследването на Купърсмит предполага, че незаинтересовани родители, които не възпитават последователно и/ или не осигуряват морални напътствия в живота обикновено имат деца с ниско самочувствие ( и с по-голям риск за депресия). Загубата на цел или на морални ценности също може да доведе до депресия. Хирш и Кенистън (1970) изследвали 31 напуснали Йеил през късните години на 60-те -- по времето на нарко - субкултурата, хипитата, пацифистките демонстрации и др. Те не се бяха провалили; те просто не бяха заинтересовани. Всъщност те не са се интересували от нищо. Изглеждали са леко депресирани, но не са преживели загуби; нямало е голям стрес. Обаче едно нещо е общо за всички тях -- загубата на уважение към техните бащи. По-рано те са обожествявали своите бащи, но на този етап те не могат да приемат тяхната ценностна система. Материализмът на средната класа, парите както и кънтри клубовете не ги привличат. Те се чувстват изгубени, несигурни какво искат и малко отегчени от всичко това. По време на 60-те и ранните 70 години на XX в. хиляди напускат училище и традиционното общество. Това състояние е наречено "екзистенциална невроза". Екзистенциалната терапия се стреми да възстанови чувството на свобода и отговорност за собствения избор в настоящето и в бъдеще. За да се постигне това, животът трябва да има смисъл и причина. (Напускането на училище престава през 1973-74, когато има влошаване на пазара, което кара хората да започнат да се безпокоят за това как ще се издържат. Напусналите сега биха били между 45 и 50 години и биха имали 20 годишни деца. Срамът: да се срамуваш от себе си трябва да е депресиращо Основен проблем на някои от горните теории е неяснотата за произхода на депресията, т.е. от къде точно идват безнадеждността, негативните виждания, ирационалните идеи, погрешното мислене, само-критиката, ниското самочувствие и др. Теорията за срама не може да бъде обвинена в това отношение -- тя определя произхода като ранни преживявания в детството. Срамът е чувството, че си неадекватен, ниско стоящ, който не е "достатъчно добър, нещо му липсва", тип "срам ме е от себе си". За разлика от страха, който включва външна заплаха, срамът се появява, когато сме разочаровани от нещо в самите нас, от нашата истинска същност. Срамът е вътрешно измъчване: да се чувстваш страхлив, глупав, необичан, неструващ, "лош човек". Ние се крием в срама, т.е. обръщаме се, покриваме си лицето, навеждаме очи, изолираме се. (Съществува и друго свързано измерение -- срамежливостта, но тук ние се занимаваме със самоомразата или да те е срам от самия теб). Огромната загриженост за пристрастяванията през последните 15-20 години е породила нова вълна литература за нефункционалното семейство, вредните родители, детето в нас, взаимната зависимост, възрастни деца на алкохолици, поддържащи групи и др. Съществуват стотици книги с подобни теми: Кауфман (1989,1992), Брадшоу (1988, 1989) и Бийти (1989). Произходът на срама обикновено се търси в ранното или в по-късното детство. Срамът се използва като начин за контрол от родители, приятели, обществото. Част от най-травмиращото възпитаване включва коментари свързана с чувството за срам: "Не те е срам!", "Караш ме да се срамувам!", "Ти наистина ме разочароваш, когато…". Ние казваме на децата обидни неща, които никога не бихме казали на възрастни: "глупав", "непохватен", "егоистичен", "мамино детенце", "дундьо", "заради теб…", "ти си ужасен", "надут" и др. много възрастни ясно си спомнят болката от тези забележки. Братята и сестрите наред с приятелите са жестоки: подигравки, надсмиване, дразнене, обиди и др. децата са плескани и бити, надвивани (подчинявани) и унизявани; тяхната воля е прекършвана. Всичко това може да накара едно дете да се срамува от себе си (да се депресира). Дори по време на пубертета се чувстваме наблюдавани и съдени (не ни вярват); ние сме принудени от срам да изоставим плача; гледат ни с пренебрежение, ако не сме успешни, привлекателни, независими и известни. Срам ни е, ако сме бедни и се обличаме бедно; ако сме дебели или прекалено слаби; ако не можем да се изразяваме добре или имаме ниски оценки, малко приятели и др. Някое чувство за срам и безпокойство може да има полезна цел, но може да бъде опустошително. Има някои данни, които поддържат теориите основаващи се на наличието на срам. Андрюс (1995) е установил, че "дълбок срам", не просто неудовлетворение, в жените спрямо техните тела (най-вече гърди, задник, корем или крака) е изключително много свързано с изживяването на остри депресии. Ако жена е физически или сексуално наранена като дете или като възрастен, рискът за депресия се увеличава 4 или 5 пъти. Само насилието в детството обаче причинява срам при жените относно тяхното тяло. Вижте Айзак (1995) за подробна дискусия за последиците от насилие върху мъже в детството. Спомените от нашето минало -- нашето детство и юношество-- оформят идентичността ни и нашето основно възприятие на самите нас. Понеже ние имаме семейства и култури до голяма степен основаващи се на срама, срамът се свързва с много неща, като нашите основни нагони, социални (междуличностни) нужди, чувства и цели в живота. Примери: голяма доза срам е прикрепена към сексуалните нагони (помислете за неудобството, което изпитваме спрямо самозадоволяването, да не говорим за хомосексуалността), а също и към задоволяването на глада и хранителните ни потребности (помислете за хранителните проблеми на бебетата, караниците около храненето с децата, хранителните проблеми на младите хора). Ние сме дълбоко наранени и принуждавани да се срамуваме от нашите нужди за близост и сигурност, винаги когато важна връзка е прекъсната чрез отхвърляне, насилие, пренебрегване, развод, задушаващо прекомерно покровителство или контрол. Понякога срамът е свързан с телата ни, с нашата липса на компетентност, с целите ни в живота (помислете за реакцията спрямо някого, който иска да стане известен певец или момиче, което иска да стане механик или пък момче, което иска да стане медицинска сестра.) Също така се прави и връзка между чувствата и срама ("Не плачи!", "Не се чувствай така!" или "Престани да подсмърчаш или ще те напердаша!") и по този начин ние започваме да се срамуване от плачене, гняв, страх, самоизтъкване и дори понякога радост. В крайна сметка човек може да започне да се срамува от всичко, което представлява -- от себе си като цяло -- "Аз съм едно нищо!". Срамът е мощна сила, но ние можем да разберем и преодолеем някои от неговите причинители. Има няколко естествени защити използвани срещу самоатакуващия срам: Нападаме другите. Да нападаме другите като сме критични, саркастични или оскърбителни са начини да възстановим нараненото си его и да предпазим слабите си и уязвими места от излагане на показ. Да се държим високомерно и да изпитваме презрение към околните са други методи за утеха на наранената душа. Надмогване за власт и желание да бъдем идеални. Желанието на едно дете би било да компенсира своите слабости като стане силно и перфектно. Обвиняване на другите. Какъв по-добър начин да отречем нашите слабости от това да обвиняваме други за нашите или пък за световните проблеми? Превръщане в прекалено мили хора, готови да угодят на всекиго, да станат спасители или жертващи се мъченици. Ако се чувстваме незначителни нашата надежда може да бъде да компенсираме това като станем "истински добри". Ако сме прекалено мили често това означава, че се преструваме или лъжем за нашите истински чувства или мнения навярно, защото се срамуваме от нашата истинска същност. Истинската ни същност може да се оттегли толкова на дълбоко или да се затвори изцяло за външния свят (отричане), че срамните действия или случки просто да не ни безпокоят и по този начин нашата душевност да не може да бъде наранявана. Очевидно, човек който изпитва срам, но използва тези защитни тактики, ще предизвика срам в други около него. Така, душевни рани причинени от срам се предават от родител на дете. Това става по няколко начина: а) словесно, сексуално или физическо насилие, б) физическо и емоционално изоставяне, (от детето дори може да се очаква да се грижи за емоционалните нужди на родителите), в) възприемането на децата като маловажни подчинени, които трябва да бъдат направлявани и обвинявани; или като личности, които да контролират чрез заплахи за насилие, неодобрение или оттегляне на обичта; или като хора, за които да се грижат прекомерно, да не им казват истината, защото те са нуждаещи се, крехки и "не могат да разберат"; или като хора, с които да бъдат емоционално свързани, защото те са чудесни, перфектни, могат да посрещнат нуждите им и могат да се окажат единствените, които ги е грижа за тях. Така срамът поражда срам. Какви са последиците в семейство, където срамът играе важна роля? Самообвинения и самокритика. Постоянно да се сравняваш с другите и все да излизаш по-лош. Депресия -- ние може да не харесваме и да се отричаме от части от нашата същност и дори може да изпитваме презрение към себе си като цяло. Човек, който се срамува може да се заеме с обсебващи дейности -- физическо и сексуално насилие, пристрастяване към наркотици и алкохол, анорексия - булимия и затлъстялост, работохолизъм, сексуални пристрастявания, пристрастявания към определени чувства (ярост, да се чувстваш засрамен и отхвърлен), интелектуализация, анти-социални действия както и други проблеми на личността включително и раздвоение на личността (multiple personality). Списъкът е дълъг. Някои от тези "болни" поведения, като пристрастяванията, ни помагат да скрием нашия срам; някои, като работохолизма, се опитват да компенсират нашите слабости; някои, като насилието, прилагат върху други вредното поведение, което ни е било наложено; някои, като криминалните прояви, отразяват страха и омразата към начините, по които сме били карани да се срамуваме. Срамът действа вътре във всеки от нас… това е вътрешен глас. Обикновено гласът звучи като нашите родители. Понякога гласът на срама е здравословен и полезен; понякога е нездравословен и саморазрушителен. Натансон (1995) би трябвало да ви помогне да разберете тази сложна емоция. Семейства базиращи се на срама често имат негласни, но добре разбрани "правила" като: "Недей да имаш чувства, или най-малкото недей да говориш за тях. Не се опитвай да подобриш нещата -- остави семейните проблеми намира. Не бъди такъв какъвто всъщност си; не бъди откровен и открит; винаги манипулирай другите и се прави на нещо различно -- на добър, неегоистичен и в контрол на нещата. Винаги се грижи за другите, не бъди себичен и не разстройвай другите, и не се забавлявай. Не се сближавай с хората -- те няма да те харесат, ако знаят истината за теб." Правила като тези ни задържат слаби, загубили надежда, незрели, наранени и нездрави -- депресирани, а може би и пристрастени. "Обезкуражаването е просто отчаянието на наранената любов към себе си." Франсоа Де Фенелон Лечението според тази теория включва разкриване на източниците на срама и разпознаване на опресивния контрол наложен ни от вътрешния глас на срама, семейните правила и културните ограничения спрямо половете. Освобождаването от тези неща може да означава да се погрижим за нараненото, уплашено малко момче/момиче в нас и да съградим нашето самочувствие. Липсата на самоконтрол причинява депресия Това обяснява защо необвързани жени с ниско образование и приходи са тези, които има най-голяма вероятност да се депресират - те нямат подкрепа и контрол в своя живот. Също така, доминирани жени споделят, че се чувстват сякаш са "изгубили себе си". Те имат връзка, която не им дава възможността да изразяват свободно своите чувства, изгубили са вяра в собствените си възгледи, не разчитат на възможностите и уменията си, изгубили са самоуважението си и дори им е отнето правото да изразяват своята мъка и отчаяние. (Джак, 1991) Така става ясно защо тези жени трябва да потиснат своята истинска същност за да запазят последното си късче "любов". По някакъв начин тези потиснати части от нашето вътрешно аз трябва да си възвърнат контрола и да се научат да се проявяват отново. Рем (1977) казва, че липсата на умения да си помагаме сами, т.е. да не знаем как подобрим състоянието си, кара депресираните хора да придават прекалено голямо значение на негативното, да възприемат твърде високи стандарти и да не подкрепят достатъчно самите себе си. Писжински и Грийнберг (1987) смятат, че депресията представлява невъзможността да престанеш да се фокусираш върху себе си. Д'Зурила и Незу (1982) считат, че недостатъчните умения да се разрешават междуличностни проблеми причиняват депресия. Уменията, които често липсват на депресираните хора са: а) умението да се виждат алтернативни решения, б) умението да развиеш детайлни планове за постигането на крайна цел, и в) умението да взимаш решения. Чувството за самоконтрол е основно и при трите умения. Този подход за възприемане на депресията отива отвъд теорията за безнадеждността, която се фокусира върху песимистична нагласа; той подчертава важността на уменията и познавателните (когнитивните) техники, които увеличават нашите методи и средства за самоконртол, както и нашия оптимизъм. Това "обяснение" на депресията казва много повече от това просто "Поеми отговорността и се излекувай." За всички нас, независимо дали сега сме депресирани или не, то ясно показва необходимостта от допълнително проучване. Нещастните хора не могат да научат това, от което се нуждаят, ако мъдрите хора и науката все още не са го открили. Извънредно необходимо е усърдно да се тества ефективността на всеки обещаващ анти-депресионен метод за самопомощ. Вече има значителни доказателства, че някои методи за самоконтрол действат, но също така има и хиляди обикновени, всекидневни методи, които да бъдат изпробвани с различни видове депресирани хора (може би 100 години изследвания -- нека да започваме!). Вземете предвид и тези условия, които трябва да се изяснят: женените хора имат повече подкрепа, следователно по-малко депресия. Добре, но нали жените имат повече подкрепа от мъжете; защо са по-депресирани? Освен това ние обикновено мислим, че подкрепата се получава като говорим с някого, но Рос & Мировски (1989) смятат, че говоренето увеличава депресията. Как е възможно това? Вероятно самото говорене (без разрешаване на проблема) отблъсква другите и/или включва повече самонараняване, отколкото получаване на подкрепа. Например, изследванията са показали, че депресираните хора повече от недепресираните биха се провалили при изпълнението на дадена задача (и тогава биха говорили колко ужасно се чувстват) за да избегнат изпълнението на още такива прости задачи. Както мотивираният да не успява човек от глава 4, някои депресирани хора изглеждат мотивирани да не се справят, да имат малък самоконтрол и да бъдат депресирани. Депресията понякога може да ни даде удобно извинение пред нас самите и пред другите. Това последно обяснения на депресията подчертава неинформираността на депресирания човек относно самоконтрола и колко още знание трябва да придобие за да разбере кое помага и кое вреди при депресия. Резюме на причините за депресия и как да ги използваме Тези теории ви дават идеи за това как депресията се развива. Всеки теоретик счита своето обяснение за основната причина. Но както знаете, аз не мисля, че животът е толкова прост. Подозирам, че всяка депресия може да има много причини. Например, може да имате генетично предразположение към депресията. След това, вие израствате в семейство основаващо се на срама, което е имало критично, песимистично отношение. Чувствайки се отхвърлени така или иначе, вие сте почувствали и намразили враждебността в семейството, което ви е довело до това да напълнеете много по време на пубертета. Заедно, всички тези фактори водят до сериозни социални проблеми и ниско самочувствие. Вие не само, че не се харесвате, но чувствате, че вашето семейство е създало много от емоционалните ви проблеми и сте им го казали. От своя страна семейството никога не ви е поддържало емоционално и съвсем честно смята, че "Ако си дебел/а, престани да ядеш" и "Ако си нещастен, вземи се в ръце, стани щастлив и остави всички тези психологически глупости за това как родителите били отговорни." Неможейки да разрешите тези лични проблеми, когато гаджето ви от 2 години -- човек, от когото сте зависили изключително много и много сте разчитали -- решава да ви напусне, депресията е нещо повече от това, с което можете да се справите. Вие ставате самотни и тъжни през цялото време, нищо не изглежда интересно вече; напълнявате още, чувствате се уморени и апатични, ставате по-самокритични и обзети от вина, не виждате нищо хубаво в живота си нито сега нито в бъдеще, и дори имате някакви мисли да свършите с всичко това, ако любовницата/ любовникът ви не се върне. Историята е сложна. Вие имате сериозна депресия и се нуждаете от професионална помощ. Твърде късно е да се разчита единствено на силата на вашата воля. Въпреки това, вие също трябва да се опознаете и да си помогнете сами. Такъв е истинският живот. Трябва да обмислите и да разберете колко вярна е всяка теория за вас --вероятно вие имате нужда да прочетете повече или да поговорите с роднина, приятел или съветник. Ясно е, че вникването във възможните причини (във вашия случай) помага да достигнете до възможно решение. Вземете предвид петте части или нива на всеки проблем -- поведение, емоции, умения, познание (cognition) и несъзнателни фактори -- и тогава планирайте своята атака като се основавате на остатъка от главата и глави 11-15. Продължавайте да се опитвате да излезете от тъмнината, докато не се почувствате по-добре. Дори, ако депресията е от лека до умерена, потърсете помощ, ако вашите усилия да си помогнете сами не са проработили за месец или два. Съществуват лекарства, които успокояват депресията на много хора; не бъдете глупави като ги отхвърляте, ако психологическите методи не вършат работа. Не се отчайвайте. Симптоми на силна депресия Не всички депресирани хора имат всички тези симптоми или пък може да ги имат, но не в еднаква степен. Ако човек има 4 или повече от тези симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат, и продължават повече от две седмици, трябва да се потърси помощта на доктор или психиатър. Постоянно тъжно или "празно" настроение Чувствате се обезнадежден, безпомощен, неструващ нищо, песимистичен и/или виновен Злоупотреба с алкохол/ лекарства Умора или загуба на интерес в обичайни дейности, включително секс Смущения в храненето и спането Раздразнителност, повече плачене, безпокойство и пристъпи на паника Затруднено концентриране, запомняне или вземане на решения Мисли за самоубийство; планове или опити за самоубийство Постоянни физически симптоми или болки, които не се поддават на лечение Опасни признаци за планиране на самоубийство Говорене за самоубийство Твърдения за безнадеждност, безпомощност или нищожност Погълнатост от темата за смъртта Изведнъж по-щастлив/а, по-спокоен /спокойна Загуба на интерес за неща, за които го/я е грижа Посещаване или обаждане на хора, които са му/я скъпи Уреждане на нещата, поставяне на всичко в ред Раздаване на неща Човек с признаци за самоубийство неотложно трябва да се срещне с доктор или психиатър. .maxima.bg
  2. Меморандум на едно дете

    ДЕЦАТА НАУЧАВАТ ТОВА, КОЕТО СА ИЗПИТАЛИ Дороти Л. Нолт Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират. Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако към децата изпитвате съжаление,те се научават да се самосъжаляват. Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист. Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни. Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност. Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света. Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си. Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост. Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене. Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа. Как живеят вашите деца? МОМЧЕНЦЕТО Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо. Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала: - Днес ще рисуваме картина. - Чудесно! - помислило си момченцето. То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко: лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки. Извадило кутията с пастели и започнало да рисува. Но учителката казала: - Чакайте! Още е рано да започваме! И изчакала всички да се приготвят. - А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя. - Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя. И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел. Но учителката казала: - Чакайте! Аз ще ви покажа! И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло. - Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете. Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло. След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала: - Днес ще моделираме с глина. - Чудесно! - помислило си момченцето. То обичало глината. То можело да прави всичко от глина: змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони. И започнало да размачква топката от глина. Но учителката казала: - Чакайте! Рано е да започвате! И почакала, докато всички се приготвят. - А сега - казала учителката - ще моделираме чиния. - Добре! - помислило си момченцето. То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери. Но учителката казала: - Чакайте! Аз ще ви покажа как! И тя показала как да направят дълбока чиния. - Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете. Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята. Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния. И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин. Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище. Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си. И още първия ден, когато отишло там, учителката казала: - Днес ще нарисуваме картина. - Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави. Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята. Когато стигнала до момченцето, тя попитала: - Не искаш ли да рисуваш? - Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме? - Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката. - Как да я нарисувам? - попитало момченцето. - Ами както искаш - казала учителката. - И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето. - Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била? - Не зная - казало момченцето. И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо. То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!
  3. Изложение на стоте болести (неизвестен автор) Лао Дзюн казваше: Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив. Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения. Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда. И така, ето стоте болести: 1. Не познавайки постоянството - ту се радваш, ту се гневиш - това е болест. 2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода - това е болест. 3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата - това е болест. 4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест. 5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест. 6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест. 7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест. 8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест. 9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест. 10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест. 11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест. 12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест. 13. Да смяташ хората за грешни, а себе си - за прав - това е болест. 14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - - това е болест. 15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест. 16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест. 17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест. 18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест. 19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест. 20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест. 21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест. 22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест. 23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест. 24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест. 25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест. 26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест. 27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест. 28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест. 29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест. 30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест. 31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест. 32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест. 33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест. 34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест. 35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест. 36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест. 37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест. 38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест. 39. Да си ревнив - това е болест. 40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест. 41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест. 42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест. 43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест. 44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест. 45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест. 46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест. 47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест. 48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест. 49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест. 50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест. 51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест. 52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест. 53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест. 54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест. 55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест. 56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест. 57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест. 58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест. 59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест. 60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест. 61. Да спориш с глупака - това е болест. 62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест. 63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест. 64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест. 65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест. 66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест. 67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест. 68. Грозни думи и зли слова - това е болест. 69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест. 70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест. 71. Да си непостоянен - това е болест. 72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест. 73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест. 74. Хитрост и ласкателство - това е болест. 75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест. 76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест. 77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест. 78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест. 79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест. 80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест. 81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест. 82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест. 83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест. 84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест. 85. Да харесваш резкия отказ - това е болест. 86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест. 87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест. 88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест. 89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест. 90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест. 91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест. 92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест. 93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест. 94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест. 95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест. 96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест. 97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест. 98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест. 99. Да действаш с користни подбуди - това е болест. 100. Да нямаш собствено мнение - това е болест. Лао Дзюн казваше: Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето. izvorite.com
  4. ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ Ето моята тайна .Тя е много проста : Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. Антоан дьо Сент - Екзюпери ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА 1.Ще получиш тяло . Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде твое през цялото време , докато си на тази земя. 2.Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят неуместни и глупави. 3.Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки : експериментиране.,,Провалените"експерименти също са част от процеса , както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен". 4.Урокът се повтаря , докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини , докато го научиш . Тогава продължаваш със следващия. 5.Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота , през която да не се налага да усвояваш уроци.Докато си жив , винаги има уроци, които трябва да бъдат научени. 6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там", което пак ще изглежда по-добре от ,,тук". 7.Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого , освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си. 8.От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими .Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.Изборът е твой. 9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота , носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и да вярваш. 10.Ще забравиш всичко това. Чери Картър-Скот
  5. Меморандум на едно дете

    Урок за живот от едно дете Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот. SLOW DANCE(Бавен танц) Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка? Или пък чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето? По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава за винаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого “как си” Чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи? По -добре се отпусни Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре” И в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”, По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава за винаги. Когато тичаш като луд Губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори. Животът не е спринт Затова отпусни се, чуй музиката Преди да спре песента.
  6. Любими стихотворения

    Последен Калин Донков Тайно се плашим от всеки възторг неуверен По-понятна тъгата ненужна-но ярка Всъщност света ни така справедливо измерен Просто не може на всеки да бъде по мярка Нервно живеем, а нервите станаха здрави Празнично светим- а празника пак ни прескача Грижата само човек на човека подава Като излъскано в хиляди длани петаче Колко наивно закривах от срам синините Лекувах по лицето тревожните знаци Мигар са малко онези юнаци, които Носят усмивка, както се носят мустаци Нека когато завърша гнева си безвреден Когато затръшна горчивата своя тетрадка Най-талантливият вече да не е най-беден Най-храбрият да не живее най-кратко Най-красивият да е поне веднъж обичан Най-нежният да е най-сетне погален Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален Имам да чакам в този живот неизгледан Дълго ще чакам. Последна е мойта задача Да се засмея. Но тъй да се смея последен, Че да се чува как повече Никой не плаче
  7. Просто да се замислиш Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погреб*лната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод". Аз винаги си спомням тези думи. Те промениха моя живот. Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко. Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник. Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни". Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено. Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш: "някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...
  8. Меморандум на едно дете Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам. Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото. Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате. Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога. Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам. Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи". Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили. Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка". Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам. Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам. Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме. Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно. Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър. Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух. Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така. Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа. Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме! Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит. Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи. Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде. Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен. Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам. Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме. Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост. Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте. Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик. И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие! izvorite.com
  9. Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него. - Защо скърбиш, синко? – попитал старецът. - Търсех щастието, страннико – отговорил скиталецът. - И къде го търсиш? - Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат. - Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш. Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно. - Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов. Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора – едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно. Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция. Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е “Аз”-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар. Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло. А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване. Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си. Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното. Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат. Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя „Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не. Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът. Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно. Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг. Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ: Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен. Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш. Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци. Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка. Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия. Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш. От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш. Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта. А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите. Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света... Из рубриката на Мария Майсторова “Звездите за вас” – в. “Новинар”
  10. "Неустойчива нервна система, нетърпение, егоизъм, раздразнителност - ето характерните черти на юлските хора. ===Трудно е да им се угоди, те винаги от нещо са недоволни. === По отношение на жените са доверчиви и наивни==== Пропуснах-егоисти Night_Raven отречи А,Stalik това за името го разбрахме
  11. 7 мита за мъжкото здраве и психика

    "Един от най-обидните митове гласи, че, ако мъжът заспива веднага след секс, това означава липса на уважение към партньорката. В действителност, сънят в тази ситуация изразява признателността и доверието на мъжа към жената, смятат психолозите." Айде нещем такова доверие Я да побърите с нас,за туй,онуй!
  12. Хапче за интелигентност

    Браво! Много е нужно!А,дали ще започнат да го внасят тук?
  13. Вярно! Можем да поспорим,дори! Само името ми го няма,но не късно да се прекръстя Една Игнатка може и да ми ходи
  14. Мост през вечността. Ричард Бах. "Ако сте се чувствали някога сам и чужденец в света, ако дълбоко ви е липсвал човек, който да обичате..." Книга,която няма да остарее!Книга в която всеки може да намери нещо за себе си! http://www.izvorite.com/downloud/downloud5.htm може да я изтеглите от тук Приятно четене
  15. Ричард Бах, "Мост през вечността" ..."Има моменти, в които ни се струва, че един-единствен дракон, че дори и един храбър рицар не е останал на света. Никоя принцеса не броди сред тайнствените гори, за да омагьоса сърни и пеперуди със своята усмивка. Има такива мигове, в които ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви приключения и вълшебства не могат вече да ни се случат. Съдбата, това е път, който се простира отвъд хоризонта. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги. И какво щастие е за човека да разбере, че съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията... Те всички не само съществуват тук и сега, но са всичко, което някога е съществувало на земята! В нашия век, разбира се, одеждите им са различни. Драконите днес са облечени в официални костюми, скрити зад маската на високи постове и служби. Само да посмеем да вдигнем погледа си, който все е забит в земята, или да свием надясно вместо наляво, както ни се заповядва, и демоните на обществото веднага ще зафучат насреща ни. Толкова лукави са станали външните форми на нещата, че принцесите и рицарите понякога могат да останат скрити едни за други, дори от самите себе си скрити. И все пак, учителите на истината все още ни посещават в нашите сънища, за да ни уверят, че никога не ще изгубим своята броня срещу драконите; че в нас тече свещен огън, който ще ни позволи да променим този свят според своето желание. Интуицията вярно ни нашепва: ние не сме прах, ние сме магически същества! Това е разказ за силите на мрака, които са илюзия, и силите на живота, които са действителност. Най-странното в неразрешимите загадки е, че отговорите им са до един прости. Защо най-посветените личности, тези, чиито учения се превръщат в религии, просъществували векове наред, защо тъкмо те винаги са живеели сами? Защо никога не ги виждаме край сияйни съпруги или съпрузи, нито мистични сродни души, които да споделят духовния им път и тяхната любов? Дали тези съвършени същества живеят без сродни души, защото са се издигнали над човешките потребности? ...нали те трябва да ни посочват как да живеем. Дали не искаха да ни кажат: Забравете за всякакви сродни души, сродни души не съществуват? ...Сънят ми бе дал отговора: Онези просветени и съвършени души могат да предложат, да намекнат каквото си искат, но аз трябва да решавам сам за себе си. А аз вече съм решил, че няма да изживея живота си в самота. Онова, което ни възхищава, също ни води и закриля. Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов - независимо дали това са платноходки, самолети, идеи - магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия разум и разногласията, превежда ни през всички трудности, страхове и съмнения. - А как смятате да изпратите писмо двайсет години назад в миналото? - Не зная . Но нали ще бъде ужасно, ако дойде ден, в който ще узнаем как се изпраща нещо назад във времето, а нямаме какво да изпратим? .... започнах да правя списък на качествата, който озаглавих: Съвършената жена. Към деветата страница започнах да се отчайвам. Всеки ред, който изписвах, беше особено важен, всеки ред задължителен. Но никой не можеше да бъде... аз самият не можех да бъда на нивото на тези изисквания! ...Моите са само три: 2. Желание за Слушане - с уши, със Сърце, с тяло... 1. Желание за Промяна, сега и завинаги (наричано още Растеж, себепоЧувстване и себеразгръщане, ...) - собствена първо, и, впоследствие, на света. 3. Вяра в безграничните Човешки възможности. ...Позна ли се, Приятеле? Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разберат. Човек може да получи отговорите си отвсякъде, дори и от миналогодишния вестник .... Затвори очи, задръж въпроса в ума си, докосни каквото и да било написано и ето ти отговора. ...Оставих книгата на коленете си, затворих очи и попитах: Как да намеря моята единствена най-скъпа, най-съвършена жена? Задържах въпроса в ума си, опитах се да се изпълня със светлина, отворих книгата, посочих с пръст и погледнах. ..."За да постигнеш нещо в живота си, представи си, че вече го имаш." Преди време бих си поръчал бекон или наденица за закуска, но напоследък не. Колкото повече се убеждавах, че животът е неунищожим, толкова повече не ми се щеше да допринасям, дори и невинно, за унищожението на живи същества. Ако едно прасе има шанс дори едно на милиони за някаква еволюция, ако не бъде изпечено за моята закуска, все пак струва си човек да се откаже от месото." откъс от "Мост през вечноста"
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.