Премини към съдържанието

Gerra

Потребител
  • Публикации

    65
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

84 Много добра репутация

2 Последователи

Всичко за Gerra

  • Титла
    Редовен потребител
  1. хах И аз ти благодаря, красива снимка
  2. Някой носи червения вятър, в който ни радиация, ни ягоди.. Тая вечер видях някой, който умее да маже красиви филии с масло и сладко, прави ги по-красиви от торта за рожден ден, по-изпипани от ръчно правени бонбони, а са само филии, но тайната се крие в бавното, не бърза за никъде, не иска да спи, не иска да тръгва, не иска да не тръгва, не иска нищо, не иска и мен, както аз не го искам, но докато маже сладко си дава сметка, че тази нощ е просто предписана, Господ, както казах се е забавлявал... Той е бавен, хубаво бавен, толкова бавен, чак ухаещ на различност, такова бавно не дразни, не ме провокира, не ме кара да припирам...Тая вечер маже тия филии и ги хвърля някъде зад една ограда, като преди това не забравя да нахрани мисълта ми, за да не се изкуша да прескоча оградата, а аз, аз питам за сигурността, аз искам да е сигурен, че няма да му дожалее и няма да хукне да си събира филиите, а тях... кучета и котки ги яли, тая вечер, зад една ограда, бавно, бавно, в началото, преди да стигнеш „Т”-то... В края на улица, павирана с бучки захар, там има „Т”-образно кръстовище, на едната страна тръгваш за там, за където „трябва”, на другата страна, тръгваш за там, за където още повече „трябва”, както разбираш, тая вечер е важна, дори да не е ...Както разбираш аз не съм в ръкавите на „Т”-то, аз съм в посока само „обратно”, ако си тръгнал... Виж, не всичко „наобратно” води до драматичен свършек на бъдещето, не всичко...Ами, ако си представим, че съм просто в началото? Тая вечер не излизам на улицата, тая вечер те гледам, ако ще от това да ослепея, ще пием кафе, после чай, после ще си гледаме в чашата, в тази от чая, и ще си казваме: „ а на видя ли”...светло и чистичко, само няколко прашинки стрита липа, но какво от това? Тая вечер не ме интересуваш, не искам да знам точно кой си и защо не си някой друг, ако аз съм началото..., виж, не е задължително да си края, кой би пострадал от двама, които се правят на начала...? Тая вечер те гледам... през крив макарон. Утре сутрин всичко ще е постаро му, но тази вечер те гледам, ако ще през дъното на буркан от сладко. Тая вечер оставам при теб и не отивам там, където би трябвало да отида, защото не правя и половината от нещата, които „трябва”. А тая вечер е толкова... хубава, особено мисълта, че още е рано, че има време, особено това..., както и облаците, които все още се виждат... Огромни сиви дъвки...Господ се е забавлявал, дъвкал е..., както дъвчат малките деца, докато свърши сладкото, после плюеш... Божа работа е тая вечер, но коя друга не е и кой друг би позволил зад една ограда, преди едно „Т”, някой да маже и хвърля филии? Там има хляб, и масло, и сладко, и чай от липа, в чашите от който ще си гледаме, за да видим, че всичко е светло и малко розово, колкото малко розов се получава чаят от липа... А да се хвърля хляб е грехота..., освен, ако не го хвърляш на котките и кучетата. Тая вечер те гледам, а най-лошото е, че даже те видях, дори през кривия макарон, дори леко изкривен поради дебелината на дъното на стъкления буркан от сладко. Аз съм добър физиономист, ще те разпознавам винаги, щом веднъж съм успяла да видя, аз никога не забравям. Очите ми ще изтекат, но тая вечер оставам, защото най-хубавото от всичко е това, че утре всичко ще е постаро му. Но тая вечер... Няма да чуеш, че те обичам, защото не те и няма да чуеш, че ще ми липсваш, защото не ще, както няма да те целуна, защото с много преди теб се е случвало, но за теб ще направя аутопсия на тази същата нощ, преди да се е случила, преди да е умряла...от естествена смърт, естествено... Някой носи червения вятър, в който ни радиация, ни ягоди, само шепа люти чушки на прах, които се стелят върху филии, намазани бавно с масло и мастилено синьо сладко, от какво ли е, няма значение, видях боровинки на снимка, а чилито му отива, на сладкото имам предвид... Видях някой, който не бърза, това е най-хубавото, което някога съм виждала, видях го да хвърля хляб без страх, понеже тая нощ му е предписана в Божествена рецепта, изпълнима само в Божествена аптека, от дяволска аптекарка без образование и скрупули, тя би му причинила всичко...-Помощ, помощ, някой се хили в тъмното пред една ограда... Има още много в тая нощ, много часове, в които нито едно от началата няма да признае, че би искало да бъде края на другото, но има още много от тая нощ, много цигари, чийто дим може би може да скрие онези от Онзи, който дъвче, докато свърши сладкото и както казах се е забавлявал...
  3. Ето я и нея!!! Моето момиче - "Станиолче от дъвка" Представяне през декември... Надявам се! )
  4. Gerra

    Дъжд от смокини

    Писмо до Някой Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби... ... Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се плаче... Нали знаеш, че най-великите готвачи нямат тайни, просто умеят да лъжат...? ... Скъпи Някой, Пиша ти това и, правейки го, нямам желание да ти кажа коя съм, би трябвало сам да се сетиш, нали затова си Някой?!? Не искам да знаеш нищо от онова, което ме определя като нормален, еднакъв с всички останали, човек. Не искам да гледаш на писането ми като на абстрактна проява, не, не живея от духовност, живея от хляб и вода, точно както ти, за тях работя, купувам ги с пари, точно както ти, няма нищо грандиозно, няма нищо впечатляващо в моя нормален, еднакъв с този на всички живот. Това, което ни привлича в даден човек, това не касае неговата вътрешност и външност, касае единствено собствената ни представа за него. Скъпи Някой, аз съм царицата на представите, питай някой друг, който ме познава, ще ти каже, че съм умна, това ще ти каже, може дори да ти разкаже в какво се изразява общоприетата идея за умност. Както вече ти казах, ако си толкова специален, ще знаеш всички тези неща, няма да питаш и няма да съдиш, няма да правиш изводи за мен според това, кога съм се омъжила, колко деца имам, къде работя, коя зодия съм, колко съм висока, кой номер обувки нося, кой е любимият ми филм... Един наистина специален Някой не би допуснал някой да го „святка” относно мен, той ще ме е сънувал поне два пъти през последната година и вече ще е наясно, че съм просто Такава. Скъпи Някой, стоя на висок селски дувар, боса, много е тъмно, малко е горещо. Ще ти кажа няколко наистина важни неща за мен, които няма как да знаеш, дори да си много специален. Нито едно от тях не те интересува истински, но след като ги узнаеш, сам ще се убедиш, че следващия път ще ме сънуваш по-друга, не казвам по-хубава, просто друга. Това са нещата, които би узнал, ако не питаш, ако питаш, ще знаеш само, че съм същата като всички останали, кифла. Важните неща: Не обичам супа и не ям с лъжица. Пия кафе без захар. Пуша. Понякога лежа на терасата и си мисля, че наблюдавам метеоритен дъжд, понякога рисувам, особено зимата. Мога да плувам и да правя шпагат. Работлива съм. Предпочитам скъпите вещи, предпочитам хубавите коли. Обичам да чета „Анн от „Зелените покриви” „. Не обичам хора, които казват : „Оф, стана ми тежко”. Не се страхувам от паяци, нито от мишки. Обичам да пътувам, обичам да шофирам, имам дискове, а на тях една песен, записана 101 пъти. Обичам Бургаските солници. Обожавам да мия зъбите си в 5.30 сутринта на незнаен паркинг в Австрия. Обичам камъчета и пайети. Обичам канцеларски материали. Умея да чакам. Злопаметна съм. Трудно се сбогувам... Скъпи Някой, аз никога повече няма да съм на седем; по тази причина - каквото е възпитано у мен, е вече възпитано... В този смисъл, големите неща не са от значение. Доколко съм принципна, доколко съм искрена, доколко разбирам живота и доколко не... всичко това са вече „отиграни” моменти, нито ти, нито дори самата аз, имаме властта да ги променяме. Мили ми Някой, принципните положения в живота не са от водещо значение, особено, когато става дума за това да се влюбиш в някой. В затвора има хора, които са извършвали убийства, извън него също има такива, представяш ли си, че има други хора, които са влюбени в тези хора? За какво говорим тогава? Не ти трябва историята ми, трябва ти просто симпатична представа. Скъпи Някой, не си мисли, че не се старая, това, че не редактирам, не значи, че не мисля. Мисля само, че ако ти наистина си моят специален Някой, ти нямаш нужда от това „учение”, предполага се, че съм те научила на всичко това, още миналата година, когато ме сънува за пръв път. Някой, тук стана много горещо, екологията не ми е слабост, самодоволно гася тази цигара в дувара, на който ти казах, че стоя и от него скачам направо в басейна, това са 600 перфектни кубика вода, може и повече... Скъпи ми Някой, ако не си човекът, моля те недей така, не мачкай писмото, предай нататък... P.S. Умея да правя шоколадови бонбони, а червеното... страшно ми отива. ... Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби... В кого?
  5. Дъжд от смокини Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са или наказание? На мен дърво не ми е нужно, но бих се грижила и бих обичала, ако е писано, ако съм длъжна, но истината е... на мен дърво не ми е нужно. Такива като мен обичат пътя, асфалта и паветата, прахът и мантинелите, учудвам се на хората с градини, какво отглеждат там, кого обичат? Отглежда ли се щастие в градина и правят ли разсад за догодина? Смокините заместват ли тъгата, петуниите, касисът, малините? Учудвам се на хората с градини. Смокините узряха, аз въздишам, събирам ги, а те ми късат лятото, на хиляди парчета, на прашинки, презряват, пръскат се, оси привличат и късат лятото, и бързат, усещат, все едно са хора, усещат ме и затова не ме обичат. Когато ме е нямало, кого са имали? Умеят ли смокините да са щастливи? Или са вярни, преданни, обичащи... единствено към хората с градини? Проклети да сте, не и аз не ви обичам, ще ви оставя на врабчетата, за отмъщение, и няма да ви захаросвам, и няма да ви консервирам! Ще седна под дървото, да си кърпя лятото, аз имам още месец, за да се надявам, а после цяла зима да го чакам! Когато искам нещо... Ще имам лято, може би в главата си, в торба ще си го сложа, в джоб ще си го скрия... Смокините капят ужасно, оставят лекета по плочките, всеки ден мия, след всяко измиване мирише хубаво, на мокри селски плочки, не знам дали искам да изкапят веднъж завинаги, поне за тази година, или искам да си капят така... с месеци, с години...Но дворът мирише хубаво, на косена трева и на мокри плочки, аз пуша и развалям усещането, но след всяка разбита в земята смокиня си давам сметка... Не, нищо не си давам... А е жалко, защото е хубаво, но те не ме обичат и аз не обичам тях, след всяка разбита в земята смокиня, преставам да бъда толкова хубава. Дъждът от смокини брои летата, след всяко съм все по-малко млада, след всяко съм все по-малко хубава... Късат летата, броят летата... Учудвам се на хората с градини, те сигурно гадаят по смокините, по джанките и по доматите, какво като не бях ги виждала предишната година? Нима не съм я имала, нима не ме е имало? В градините отглеждат, култивират..., плодът награда ли е или наказание? Възмездие за някой, който дълго е почакал или пък наказание, за някой, който дълго е пътувал? Не искам да събирам..., искам да ме няма, учудвам се на седналите в градината и въпреки, че днес и аз го правя, го смятам някак си... за наказание. Смокините не могат да са лятото, не могат да са мен, не могат да ме мерят, завиждат ми и късат, а после посиняват и умират... Целувам се по пътя, някъде по пясъците, там винаги съм много хубава, където лятото ухае на топен асфалт, там има хоризонт и кислород за дишане, където водораслите се тъпчат в сутиена ми... На мен ми трябва мисълта, че имам корени, начало, неизвестно бъдеще и път, по който да пътувам, да тръгвам и пристигам... На мен не ми трябва горска поляна, всеки паркинг е прозвище, всяка отбивка е драма. Смокините узряха, аз събирам, подреждам ги в чинии, съществувам..., но истината е такава..., на мен дърво не ми е нужно.
  6. Кристални пуканки Кристални пуканки валят... надеждата умирала последна. Сънят припира - мислите пълзят, кристални пуканки валят... Сънят е той - Завоевател, а Слънцето - би искало да го надвие. Под изтривалката оставих Ключ... и чисто нов Ключодържател.
  7. За какво изобщо става въпрос??? Какви извинения, какви песни, кое се оказа така обидно??? Казах само, че не харесвам, а да, че мразя израза "Не съжалявай за минали времена" ... Не съм казала нищо против песента, автора на коментара или когото и да било! Изводи дал Бог! Изводи валяло! Не допускам, че е уместно да обяснявам и най-малкото да се оправдавам! Подобно на този израз, мразя и много други, мразя също супа и портокали... Но това не е ли част от правото ми на избор? Възхищавам се на хора, които не мразят, но уви аз не съм от тях. Благодаря Ви за утешението! П.С. Целият текст идва да рече, че не съжалявам, защо бих искала да се връщам, ако съжалявам... ?!?
  8. Какво очаквате? Да направя анализ на стиховете или пък да си мълча при положение, че нещо не ми допада? Простичко описание на лятото, което за мен се свежда до август... това е. Не съм искала да залагам някакъв феноменално дълбок контекст. "Начичай" е просто гаф с клавиатурата Никой не е зле, всеки чете, после харесва или не. Аз просто отговарям така, както намеря за добре. Благодаря Ви за вниманието, то е по-важно.
  9. Може да имам и по-добри, но нямам по-просто за схващане, позволи ми да знам. Не ме начичай "Герганче", моля те. Не си позволявам да изпадам в многословност при коментарите, но "Герганче" + толкова повърхностна критика ми идва малко в повече, а да... също никак не си падам по правописни грешки!
  10. Когато цъфне кексът, тогава кифли няма = През август всички жени са красиви Или нещо от сорта, но на самата мен не ми се отдава да се анализирам Поздрави!
  11. няма страшнооо Ще напиша нещо и за цъфналия секс
  12. изключителен замах

  13. Когато цъфне кексът, Тогава кифли няма. Шоколадовите трюфели се топят най-добре. Какаото не е на прах, какаото е на пясък. Зеленото на ментата е по-зелено. Супа няма. Дишай дълбоко. Разделяй ума си на две, разделяй дробовете. Едната половина задължително изпълни с вдишани пръски лимонада. Другата половина изпълни с ледени атоми от диня. Най-харченият консуматив – червилото. Най-обичаният предмет – ключът на колата. Печелившите числа – съставните на един телефонен номер. Морето е само за фон, но какво е картина без фон... ? Музиката – само за настроение, но какво си ти без него... ? Толкова е просто. Толкова сантиментално. Топло и наивно. Живо клише. Мразя се. Токчетата са по-високи. Деколтетата съвсем ниски. Искаш ли очите ми? ... Живей без Август тогава!
  14. За Маркес... си адски права Чела съм писмото около 100 пъти... Няма как нещо подобно да не остави отпечатък.
  15. Кое е повърхностно? Казаното от колегата? Питам съвсем добронамерено, понеже този израз "не съжалявай за еди какво си" е един от най-мразените от мен )) просто полудявам като го чуя ) ! Поздрави!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...