Премини към съдържанието

Lagrima de oro

Потребител
  • Публикации

    156
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

6 Последователи

Всичко за Lagrima de oro

  • Титла
    Почетен потребител
  • Рожден ден 12.06.1989

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Където се чувствам
  • Интереси
    Много, малко, има ли значение...

Контакти

  • Twitter
    thesinnerinme
  1. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    Благодаря, така е наистина, ако миналото стане спътник, бъдещето няма място до нас.
  2. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    Благодаря
  3. Lagrima de oro

    А сега?

    В самият живот самотата вече има друг смисъл. Колкото и противоречиво да звучи, самотата е споделеност с единствения човек, който те разбира... себе си.
  4. Lagrima de oro

    Само ти...

    Красиво е
  5. Lagrima de oro

    Слънчогледи

    Седя сама насред полетата безкрайни и гледам нежни кръгове от приполегнали жита стоя сама и плача в красотата денят отива си, заплашва ме нощта. Да дишам искам този дъх омаен на младите напечени слънца глави обърнали към слънцето в небето ме гледат слънчогледите със сто лица. И аз сама седя и вятърът ме духа насред света и аз не знам къде съм пак сама и леко мойта бяла риза ленена развява и аз пак дишам, с пълен дъх насред света. Защо се върнах тук, сред красотата на бледожълти зреещи нивя и жълти, като жълти щори в жълта стая... завърнах се, но тука никога не съм била. А само слънцето на струйка се процежда и гали пак извивките на мойта голота събуждам се отново и ме пита дали се чувствам нова за света. Разбрах сега защо съм пак аз тука, там, дето никога не съм била да видя може би във девствените ниви, невинната, която съм била...
  6. Lagrima de oro

    С аромат на детска дъвка

    Днес се сетих за какво беше всичко всъщност... Не желаех да става така, наистина. Знам много добре, че докато имаш нещо не го оценяваш, подценяваш колко прекрасно и кратко е то... А после... Не бива да си позволявам отново да заигравам старата игра, онова, което чух ми беше достатъчно. Или поне би трябвало. Но наистина трудно се преживява всеки ден и час, когато съм далече от теб... Кажи, какво ми правиш? (дори може би 'какво ми направи') Защо ме караш да се чувствам толкова... обсебена ?! Това не е любов и не е страст, това е нещо ново, непознато... Цялата ревност, която караш да нахлува в сърцето ми е просто... нелепа. Аз нямам какво да изгубя почти, знам много добре какво е мое и само мое... Но... наистина вече не знам и не разбирам... просто искам да изкрещя името ти насред улицата, за да знаят всички колко хубаво е с теб, и все пак да скрия всеки миг от "нас" защото само аз знам всъщност колко хубаво е с теб...
  7. Lagrima de oro

    Almost Automn

    Благодаря, следващата статия е продължението
  8. Lagrima de oro

    Almost Summer

    В края на лятото морето е тъжно... Отлитат птиците, пясъкът вече не е мек и топъл, а само мек... Дори и местните заминават. Но краят на лятото, както и всеки друг край носи споменът за много отминали неща... Случайно те видях онзи ден и ти сякаш случайно стана част от живота ми. Не отдавахме значение преди на кратките ни срещи, изпълнени с усмивки и понякога тишина. Не осъзнавахме какво държим в ръцете си. И тогава ти ми подари трите дни. Почти заветни в моя малък свят. Както и знаех, не ме разочарова. Нито пък аз теб, надявам се. Това което знаеше за мен се доказа. Знаеш, че няма да те разочаровам, че няма да те предам. Че мога да те следвам и мога да те слушам. Това, което не знаехме един за друг научихме. Докато призрачната вода обливаше коленете и душите ни разбрахме смисъл на думи като близост, споделяне, съпричастност. И дори разочаровани от монотонността на трите звука, които пращяха в ушите и очите ни на зазоряване, дните ни бяха за мен като година. Сладки и дълги като година... Може би не знаеш, но преди година чаках това... Мислите и вълненията ме будеха нощем, болеше сърцето ми преди, а ти дори не го разбираше... Но аз спечелих своята победа. Получих подарък от теб - три безценни дни, милион думи, усмивки и въздишки, тихият ти смях, безкрайно правилните черти на всеки сантиметър от теб, които мога да съзерцавам с часове. Дано не знаеш, че те гледам докато спиш, слушам как дишаш, усещам ароматът ти. Надали другите, които демонстративно се преструват на различни знаят точния нюанс на очите ти, или си спомнят тембъра на гласа ти, звука на смеха ти... Днес празнувам своята победа. Марс и Венера ще спят помирени тази нощ, като татуирани в сърцата ни, защото след година, след тъги, стремежи и мечти, разочарована година на мълчание и самота, ти ми подари своите три дни. Благодаря ти, приятелю.
  9. Lagrima de oro

    Almost Automn

    Понякога се случва така... Имах чувството, че всички нарочно са се наговорили, така че аз да не премина по-далеч от периметър 20 километра от собственото ми вътрешно убежище. Сякаш ми разрешават посещения на кръгъл час един път дневно, но не и свободата да избирам, да решавам сама кой да ме посети и дали изобщо. Орязаха седефените ми криле, за да удължат техните, лъжливи. Летят на сламки от доматен сок, представяйки си, че са крилата на славей. Ах, ти, бедни ми Икар, нима не можеш да разбереш, че това, което търсиш е във, а не далеч извън теб? Не пропускай миговете, прекарани със себе си, за сметка на усмивки и сълзи, подарени на минувачите. Преоткривайки, подобно на лунни руни плетеницата от спомени, дъхът на сол и вятър се носят от кожата ти. Направи ме щастлива за една секунда. Дано ми подариш и тези три дни. Знаела съм винаги, че всички ще ме разочароват, но не и ти. Не и ти. Щастлива съм, че запазих очите ти като талисман дълбоко в преобразеното си сърце. Не съм същата, като преди, но ти ми донесе надежда за два дни и успокоение за цял живот. Ще напиша мечтата си на пясъка и ще се моля да се сбъдне преди вълните да я целунат и... погубят. А следващия път ще знам, че ти никога няма да ме разочароваш...
  10. Честит рожден ден! Здраве,щастие и много любов

  11. Lagrima de oro

    Старите детски сериали

    Благодаря
  12. Lagrima de oro

    Старите детски сериали

    Здравейте, търся си "Мечето Бамсе" мерси много
  13. Lagrima de oro

    малкият принц II

    Не вярват, че ще успеят... нали затова са възрасти... Въпреки, че малцина са тези, които все пак имат потенциал
  14. Lagrima de oro

    малкият принц II

    Когато видиш ниви със златисти жита плачеш или се усмихваш... красиво, Неговият дух е в думите ти. Благодаря.
  15. Lagrima de oro

    Time

    Времето минава по-бързо, отколкото предвиждах. А всичко се случва по-бавно, отколкото предвиждах. Всичките ми чувства и емоции са безкрайно разбъркани и се бутат от една крайност в друга като пеперуда в стените на буркана, в който е затворена. Объркана съм, защото вътре в мене има неща, които не са под мой контрол. И въпреки че рационално съм преценила много точно всички ситуации и възможности, част от емоционалния ми Свръх-Аз не иска да се съгласи. Както и да е, там успявам да поддържам курса в избраната посока и да не обръщам внимание на тези, хм, разсейки. Ще мине време и нещата може да се преобърнат. И все пак, гледайки към другия проблем стои въпросът "дали, или..." на който, за жалост, не мога да отговоря. Това може да се оправи, но трябва, ех..., време. Ще разбера дали има от какво да се притеснявам и дали имам свободата да подарявам бели и черни камъчета, като това значи точно това, което си мислите всички. Иначе е прекрасно. Рядко вече се срещат хора от тази порода изследователи на несъществуващи светове, които харесват същите дребни и отнесени неща като теб (респ. мен). Малко останаха тези от типа "фотограф на невидимото", които като механична играчка в един момент избухват, вършейки нещо странно и неочаквано, като ви оставят без дъх на земята да се гърчите в истеричен смях. Някак си цялото това излъчване привлича едни (като мен) и отблъсква други, които, естествено, нищо не разбират от хора. Но как, да му се не види, да убедиш човек, който е сигурен, че няма нужда от други хора, в това, че си му необходим именно ти (респ. аз). Дали с някакви макиавелистически ходове или задкулисна игра, ръководена от съдържателката на публичния дом, която като един своеобразен Купидон покровителства младите, или с прости, тъпи и лишени от оригиналност действия ще стане домогването ми до хм... трона (респ. скута, в преносен смисъл естествено) на въпросния цвят на кафето, не е ясно. То само времето ще покаже. И все пак, това би била най-значимата победа, психолог да излъже психолог, или една Арахна да оплете в мрежата някой още по-страховит и тайнствен паяк. Не че няма да му изяде главата след като я оплоди де... ама това вече е въпрос на инсекти, не на хора... или може би греша?! Да зарежем паяците. Това наистина би бил венецът на всичките ми усилия, познания и способности, продобити по теоритичен или емпиричен път. Дерзай ти (респ. аз) и късмет в повалянето на противника, пък бил той паяк или фотограф. Очаквайте продължение...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.