Премини към съдържанието

Lagrima de oro

Потребител
  • Публикации

    156
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

6 Последователи

Всичко за Lagrima de oro

  • Титла
    Почетен потребител
  • Рожден ден 12.06.1989

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Където се чувствам
  • Интереси
    Много, малко, има ли значение...

Контакти

  • Twitter
    thesinnerinme
  1. Lagrima de oro

    Deals

    Нима не може да има уговорено приятелство, уговорена любов? Наистина, липсва трепет, първите мечти, пеперудите в стомаха. Но се спестяват толкова болки, очакване и несигурност и накрая, но не на последно място, разочарования. Дали можеш да се "разбереш" с един човек и като сделка да си стиснете ръцете... защо не завинаги. Нали и бракът е договор ? Пред държавата или пред Бога, подписвате своето споразумение. Наистина, цинично е да го помислиш, да търгуваш с качествата и очакванията си. Но не е ли по-малко болезнено за хората, които много са страдали ? Прагматична преценка на качества и желания. Аз съм готова на това и това, мога да ти предложа следното и очаквам от теб 1), 2) и 3). Какво желаеш ти и какво предлагаш ? Да, грубо, ще кажете, потъпкваш любовта, не можеш да си уговориш връзка, къде остава емоцията... Емоцията остава далеч, назад, за сметка на ясно дефинирани отношения. Взаимност, споделено време, водено от общи интереси, приятелство, близост. По договаряне. Не си обременен емоционално, не се чувстваш длъжен, вързан, макар да си об-вързан. Всеки разполага с личното си време и пространство, без непрекъснато любопитство и вмешателство от страна на партньора. Любовен или бизнес-, според преценката. Всичко това за сметка на лоялност и добро отношение. Защо да не могат двама души, които са губили преди парченца от душата си, които се разкъсват дълбоко от несподелени любови, драми, разочарования, да не могат да сключат сделка? Да споделят дните си, понякога мислите си, да запълват винаги празния стол в компанията по двойки, да отговарят на условието "обвързан", да бъдат представяни на семейство, приятели, на фирмен коктейл, на сватба, там, където сме приели за задължително човек да бъде придружен. При-дру-жен. Значи, съпътстван от другар. Ще е грозно ли това? Ще те обвинят ли за търговец на безценности? Защото обществото заклеймява хората, които са сами. А такава споделена самота спестява въпроси и неудобство. Изгодна оферта и за двете страни. Ако се появи истинска любов, ще бъде анексирана към договора със съгласието на бизнес-, а, простете, любовните партньори. Моля, подпишете тук.
  2. Lagrima de oro

    Мист в миста...

    Започне ли месец май, започвайте да се оглеждате и да се ослушвате ! Имам чувството, че само чака да минат последните минути на април и вече всичко започва да се случва. Ако има нещо, което предстои, то със сигурност ще започне през май. По възможност още на първи. И вярно е, че сега вече е юни, но все още "сърбам" кашите на май. Не се оплаквам, напротив, животът ми щеше да е доста по-сив и скучен. Май ми даде да опитам много неща... малко мед, малко и горчилка, но с неподозиран вкус и заряд. Сякаш в някаква вакуумна буря главата ми се въртеше през течности, вертове и цветове, които не спират и до днес. За миг оставам да дишам тежко с опиянена глава и отново се впускам в този бяг, в състезанието с вятъра... Лежиш си вечер на спалнята и си казваш "няма ли някой да прибере най-после тези панаири, не оставят човека да спи". Да спи за половин, един час... Какво правиш, бе, човеко, кажи ми най-после ?! Или мислиш, че всичко е игра и трябва аз да кажа твоите реплики в спретнатия ни спектакъл по любов. Ще почакам, но не чак до другия май, о, дотогава колко вода ще изтече и колко вино ще се изпие...
  3. Lagrima de oro

    Сред другите

    Сама съм насред пътя, по който вървя. Знам, че сама трябва да продължавам своя ход, наоколо ми само хора с лоши мисли и завистливи очи. Сама трябва да създам пътеки в неизбродните гори и с цената на усилия и болки да последвам мечтите си като бяла птичка литнала в черната гора. Не ми тежи това, отдавна съм свикнала да се боря сама за живота си. Но това, което ме измъчва е, че не мога да остана истински сама сред тази пустиня, претъпкана с хора, които не ми желаят доброто. Като е сам човек, поне да бъде свободен да избира между сладката самота и горчивия антураж от продажни завистници. Все едно да кажеш, че плуването сред милиарди водорасли е приятно... Те само се лепят и увиват около тялото ти, дърпат те надолу, но искат да си мислиш, че го правят за твое добро. Останете си сами, не ви вярвам вече, на нито един от вас, живейте смешния си живот, но без мен, нито образ, нито дух, забравете ме най-добре, както аз ще ви забравя скоро !
  4. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    Благодаря, така е наистина, ако миналото стане спътник, бъдещето няма място до нас.
  5. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    Благодаря
  6. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    В миналото ли живот живея... А вчера ти ми каза, че който винаги гледа назад, остава завинаги в миналото. Знам го много добре. Открих мили вещи от детството ми... които ме натъжиха и зарадваха, развълнуваха заспалата ми душа. Но уви всичко трая кратък миг... сега отново всичко е пустиня, нито бяла нито черна, като сън, но не заспала, като блян, но без мечти... Бъдещето сякаш не съществува... а само някакво глупаво сега, дори и то не е, не Е наистина... Без емоции и чувства се нося през това пространство. Нищо няма смисъл, освен кратки спомени от минало, което все едно е чуждо, толкова далечен изглежда всеки ден, а най-вече вчерашния... лошо е така...но когато не откривам смисъл в нищо, кой може да помогне... PERSONNE
  7. Lagrima de oro

    А сега?

    В самият живот самотата вече има друг смисъл. Колкото и противоречиво да звучи, самотата е споделеност с единствения човек, който те разбира... себе си.
  8. Lagrima de oro

    А сега?

    Озовах се сама в моя свят... Другите вече съществуват само на снмки, които никога не могат да избелеят. Хубавите моменти са само спомен, при това с привкус на измяна. Май дори вече не са хубави. Поемам сама тежестта на живота и на решенията си, но дори сега нямам свободата да живея както пожелая. Решението ми да остана или да замина дори не е моето решение. Уж надживях времето, когато други решаваха съдбата ми... Май отново се задържах прекалено дълго на едно място. Време е да замина отвъд осезаемото, в онзи фикционален свят, в който мога поне за минутка да бъда щастлива. Евентуално. Така или иначе самотата вече е доброволна и избран начин на живот, а не глупаво обстоятелство, наложени от странични фактори с кратък живот. Мисълта да отпътувам е толкова вълшебна, дори опияняваща като мътнозелената чаша абсент в един къс спомен. Още утре ще събера малкото багаж, който има стойност и ще се отправя на ново пътешествие. Какво ли ще открия по пътя си? Не знам...
  9. Lagrima de oro

    Само ти...

    Красиво е
  10. Lagrima de oro

    Слънчогледи

    Седя сама насред полетата безкрайни и гледам нежни кръгове от приполегнали жита стоя сама и плача в красотата денят отива си, заплашва ме нощта. Да дишам искам този дъх омаен на младите напечени слънца глави обърнали към слънцето в небето ме гледат слънчогледите със сто лица. И аз сама седя и вятърът ме духа насред света и аз не знам къде съм пак сама и леко мойта бяла риза ленена развява и аз пак дишам, с пълен дъх насред света. Защо се върнах тук, сред красотата на бледожълти зреещи нивя и жълти, като жълти щори в жълта стая... завърнах се, но тука никога не съм била. А само слънцето на струйка се процежда и гали пак извивките на мойта голота събуждам се отново и ме пита дали се чувствам нова за света. Разбрах сега защо съм пак аз тука, там, дето никога не съм била да видя може би във девствените ниви, невинната, която съм била...
  11. Lagrima de oro

    С аромат на детска дъвка

    Днес се сетих за какво беше всичко всъщност... Не желаех да става така, наистина. Знам много добре, че докато имаш нещо не го оценяваш, подценяваш колко прекрасно и кратко е то... А после... Не бива да си позволявам отново да заигравам старата игра, онова, което чух ми беше достатъчно. Или поне би трябвало. Но наистина трудно се преживява всеки ден и час, когато съм далече от теб... Кажи, какво ми правиш? (дори може би 'какво ми направи') Защо ме караш да се чувствам толкова... обсебена ?! Това не е любов и не е страст, това е нещо ново, непознато... Цялата ревност, която караш да нахлува в сърцето ми е просто... нелепа. Аз нямам какво да изгубя почти, знам много добре какво е мое и само мое... Но... наистина вече не знам и не разбирам... просто искам да изкрещя името ти насред улицата, за да знаят всички колко хубаво е с теб, и все пак да скрия всеки миг от "нас" защото само аз знам всъщност колко хубаво е с теб...
  12. Lagrima de oro

    Almost Automn

    Благодаря, следващата статия е продължението
  13. Lagrima de oro

    Almost Summer

    В края на лятото морето е тъжно... Отлитат птиците, пясъкът вече не е мек и топъл, а само мек... Дори и местните заминават. Но краят на лятото, както и всеки друг край носи споменът за много отминали неща... Случайно те видях онзи ден и ти сякаш случайно стана част от живота ми. Не отдавахме значение преди на кратките ни срещи, изпълнени с усмивки и понякога тишина. Не осъзнавахме какво държим в ръцете си. И тогава ти ми подари трите дни. Почти заветни в моя малък свят. Както и знаех, не ме разочарова. Нито пък аз теб, надявам се. Това което знаеше за мен се доказа. Знаеш, че няма да те разочаровам, че няма да те предам. Че мога да те следвам и мога да те слушам. Това, което не знаехме един за друг научихме. Докато призрачната вода обливаше коленете и душите ни разбрахме смисъл на думи като близост, споделяне, съпричастност. И дори разочаровани от монотонността на трите звука, които пращяха в ушите и очите ни на зазоряване, дните ни бяха за мен като година. Сладки и дълги като година... Може би не знаеш, но преди година чаках това... Мислите и вълненията ме будеха нощем, болеше сърцето ми преди, а ти дори не го разбираше... Но аз спечелих своята победа. Получих подарък от теб - три безценни дни, милион думи, усмивки и въздишки, тихият ти смях, безкрайно правилните черти на всеки сантиметър от теб, които мога да съзерцавам с часове. Дано не знаеш, че те гледам докато спиш, слушам как дишаш, усещам ароматът ти. Надали другите, които демонстративно се преструват на различни знаят точния нюанс на очите ти, или си спомнят тембъра на гласа ти, звука на смеха ти... Днес празнувам своята победа. Марс и Венера ще спят помирени тази нощ, като татуирани в сърцата ни, защото след година, след тъги, стремежи и мечти, разочарована година на мълчание и самота, ти ми подари своите три дни. Благодаря ти, приятелю.
  14. Lagrima de oro

    Almost Automn

    Понякога се случва така... Имах чувството, че всички нарочно са се наговорили, така че аз да не премина по-далеч от периметър 20 километра от собственото ми вътрешно убежище. Сякаш ми разрешават посещения на кръгъл час един път дневно, но не и свободата да избирам, да решавам сама кой да ме посети и дали изобщо. Орязаха седефените ми криле, за да удължат техните, лъжливи. Летят на сламки от доматен сок, представяйки си, че са крилата на славей. Ах, ти, бедни ми Икар, нима не можеш да разбереш, че това, което търсиш е във, а не далеч извън теб? Не пропускай миговете, прекарани със себе си, за сметка на усмивки и сълзи, подарени на минувачите. Преоткривайки, подобно на лунни руни плетеницата от спомени, дъхът на сол и вятър се носят от кожата ти. Направи ме щастлива за една секунда. Дано ми подариш и тези три дни. Знаела съм винаги, че всички ще ме разочароват, но не и ти. Не и ти. Щастлива съм, че запазих очите ти като талисман дълбоко в преобразеното си сърце. Не съм същата, като преди, но ти ми донесе надежда за два дни и успокоение за цял живот. Ще напиша мечтата си на пясъка и ще се моля да се сбъдне преди вълните да я целунат и... погубят. А следващия път ще знам, че ти никога няма да ме разочароваш...
  15. Честит рожден ден! Здраве,щастие и много любов

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.