Премини към съдържанието

Lagrima de oro

Потребител
  • Публикации

    156
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Lagrima de oro

  1. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    Благодаря, така е наистина, ако миналото стане спътник, бъдещето няма място до нас.
  2. Lagrima de oro

    В миналото ли живот...

    Благодаря
  3. Lagrima de oro

    А сега?

    В самият живот самотата вече има друг смисъл. Колкото и противоречиво да звучи, самотата е споделеност с единствения човек, който те разбира... себе си.
  4. Lagrima de oro

    Само ти...

    Красиво е
  5. Lagrima de oro

    Слънчогледи

    Седя сама насред полетата безкрайни и гледам нежни кръгове от приполегнали жита стоя сама и плача в красотата денят отива си, заплашва ме нощта. Да дишам искам този дъх омаен на младите напечени слънца глави обърнали към слънцето в небето ме гледат слънчогледите със сто лица. И аз сама седя и вятърът ме духа насред света и аз не знам къде съм пак сама и леко мойта бяла риза ленена развява и аз пак дишам, с пълен дъх насред света. Защо се върнах тук, сред красотата на бледожълти зреещи нивя и жълти, като жълти щори в жълта стая... завърнах се, но тука никога не съм била. А само слънцето на струйка се процежда и гали пак извивките на мойта голота събуждам се отново и ме пита дали се чувствам нова за света. Разбрах сега защо съм пак аз тука, там, дето никога не съм била да видя може би във девствените ниви, невинната, която съм била...
  6. Lagrima de oro

    С аромат на детска дъвка

    Днес се сетих за какво беше всичко всъщност... Не желаех да става така, наистина. Знам много добре, че докато имаш нещо не го оценяваш, подценяваш колко прекрасно и кратко е то... А после... Не бива да си позволявам отново да заигравам старата игра, онова, което чух ми беше достатъчно. Или поне би трябвало. Но наистина трудно се преживява всеки ден и час, когато съм далече от теб... Кажи, какво ми правиш? (дори може би 'какво ми направи') Защо ме караш да се чувствам толкова... обсебена ?! Това не е любов и не е страст, това е нещо ново, непознато... Цялата ревност, която караш да нахлува в сърцето ми е просто... нелепа. Аз нямам какво да изгубя почти, знам много добре какво е мое и само мое... Но... наистина вече не знам и не разбирам... просто искам да изкрещя името ти насред улицата, за да знаят всички колко хубаво е с теб, и все пак да скрия всеки миг от "нас" защото само аз знам всъщност колко хубаво е с теб...
  7. Lagrima de oro

    Almost Automn

    Благодаря, следващата статия е продължението
  8. Lagrima de oro

    Almost Automn

    Понякога се случва така... Имах чувството, че всички нарочно са се наговорили, така че аз да не премина по-далеч от периметър 20 километра от собственото ми вътрешно убежище. Сякаш ми разрешават посещения на кръгъл час един път дневно, но не и свободата да избирам, да решавам сама кой да ме посети и дали изобщо. Орязаха седефените ми криле, за да удължат техните, лъжливи. Летят на сламки от доматен сок, представяйки си, че са крилата на славей. Ах, ти, бедни ми Икар, нима не можеш да разбереш, че това, което търсиш е във, а не далеч извън теб? Не пропускай миговете, прекарани със себе си, за сметка на усмивки и сълзи, подарени на минувачите. Преоткривайки, подобно на лунни руни плетеницата от спомени, дъхът на сол и вятър се носят от кожата ти. Направи ме щастлива за една секунда. Дано ми подариш и тези три дни. Знаела съм винаги, че всички ще ме разочароват, но не и ти. Не и ти. Щастлива съм, че запазих очите ти като талисман дълбоко в преобразеното си сърце. Не съм същата, като преди, но ти ми донесе надежда за два дни и успокоение за цял живот. Ще напиша мечтата си на пясъка и ще се моля да се сбъдне преди вълните да я целунат и... погубят. А следващия път ще знам, че ти никога няма да ме разочароваш...
  9. Lagrima de oro

    Almost Summer

    В края на лятото морето е тъжно... Отлитат птиците, пясъкът вече не е мек и топъл, а само мек... Дори и местните заминават. Но краят на лятото, както и всеки друг край носи споменът за много отминали неща... Случайно те видях онзи ден и ти сякаш случайно стана част от живота ми. Не отдавахме значение преди на кратките ни срещи, изпълнени с усмивки и понякога тишина. Не осъзнавахме какво държим в ръцете си. И тогава ти ми подари трите дни. Почти заветни в моя малък свят. Както и знаех, не ме разочарова. Нито пък аз теб, надявам се. Това което знаеше за мен се доказа. Знаеш, че няма да те разочаровам, че няма да те предам. Че мога да те следвам и мога да те слушам. Това, което не знаехме един за друг научихме. Докато призрачната вода обливаше коленете и душите ни разбрахме смисъл на думи като близост, споделяне, съпричастност. И дори разочаровани от монотонността на трите звука, които пращяха в ушите и очите ни на зазоряване, дните ни бяха за мен като година. Сладки и дълги като година... Може би не знаеш, но преди година чаках това... Мислите и вълненията ме будеха нощем, болеше сърцето ми преди, а ти дори не го разбираше... Но аз спечелих своята победа. Получих подарък от теб - три безценни дни, милион думи, усмивки и въздишки, тихият ти смях, безкрайно правилните черти на всеки сантиметър от теб, които мога да съзерцавам с часове. Дано не знаеш, че те гледам докато спиш, слушам как дишаш, усещам ароматът ти. Надали другите, които демонстративно се преструват на различни знаят точния нюанс на очите ти, или си спомнят тембъра на гласа ти, звука на смеха ти... Днес празнувам своята победа. Марс и Венера ще спят помирени тази нощ, като татуирани в сърцата ни, защото след година, след тъги, стремежи и мечти, разочарована година на мълчание и самота, ти ми подари своите три дни. Благодаря ти, приятелю.
  10. Lagrima de oro

    Старите детски сериали

    Благодаря
  11. Lagrima de oro

    Старите детски сериали

    Здравейте, търся си "Мечето Бамсе" мерси много
  12. Lagrima de oro

    малкият принц II

    Не вярват, че ще успеят... нали затова са възрасти... Въпреки, че малцина са тези, които все пак имат потенциал
  13. Lagrima de oro

    малкият принц II

    Когато видиш ниви със златисти жита плачеш или се усмихваш... красиво, Неговият дух е в думите ти. Благодаря.
  14. Lagrima de oro

    Time

    Времето минава по-бързо, отколкото предвиждах. А всичко се случва по-бавно, отколкото предвиждах. Всичките ми чувства и емоции са безкрайно разбъркани и се бутат от една крайност в друга като пеперуда в стените на буркана, в който е затворена. Объркана съм, защото вътре в мене има неща, които не са под мой контрол. И въпреки че рационално съм преценила много точно всички ситуации и възможности, част от емоционалния ми Свръх-Аз не иска да се съгласи. Както и да е, там успявам да поддържам курса в избраната посока и да не обръщам внимание на тези, хм, разсейки. Ще мине време и нещата може да се преобърнат. И все пак, гледайки към другия проблем стои въпросът "дали, или..." на който, за жалост, не мога да отговоря. Това може да се оправи, но трябва, ех..., време. Ще разбера дали има от какво да се притеснявам и дали имам свободата да подарявам бели и черни камъчета, като това значи точно това, което си мислите всички. Иначе е прекрасно. Рядко вече се срещат хора от тази порода изследователи на несъществуващи светове, които харесват същите дребни и отнесени неща като теб (респ. мен). Малко останаха тези от типа "фотограф на невидимото", които като механична играчка в един момент избухват, вършейки нещо странно и неочаквано, като ви оставят без дъх на земята да се гърчите в истеричен смях. Някак си цялото това излъчване привлича едни (като мен) и отблъсква други, които, естествено, нищо не разбират от хора. Но как, да му се не види, да убедиш човек, който е сигурен, че няма нужда от други хора, в това, че си му необходим именно ти (респ. аз). Дали с някакви макиавелистически ходове или задкулисна игра, ръководена от съдържателката на публичния дом, която като един своеобразен Купидон покровителства младите, или с прости, тъпи и лишени от оригиналност действия ще стане домогването ми до хм... трона (респ. скута, в преносен смисъл естествено) на въпросния цвят на кафето, не е ясно. То само времето ще покаже. И все пак, това би била най-значимата победа, психолог да излъже психолог, или една Арахна да оплете в мрежата някой още по-страховит и тайнствен паяк. Не че няма да му изяде главата след като я оплоди де... ама това вече е въпрос на инсекти, не на хора... или може би греша?! Да зарежем паяците. Това наистина би бил венецът на всичките ми усилия, познания и способности, продобити по теоритичен или емпиричен път. Дерзай ти (респ. аз) и късмет в повалянето на противника, пък бил той паяк или фотограф. Очаквайте продължение...
  15. Lagrima de oro

    Вдишах

    Нали знаете какво е чувството да изплуваш от водата и да вдишаш ? Точно така се чувствам. Повече от щастлива. И дори лекичко да ме боцка онова чувство, на което се старая да не обръщам внимание, да, аз съм щастлива. Защото имам музика, лъчи, усмивки и един син поглед, който ме гледа от позната душа с много лица. Дали ще правя щуротии или ще си тануцам сама, животът ми върви добре и не мисля да искам повече от това, което мога да получа А смените се обръщат и другата седмица отново ще изгрее слънцето Благодаря ти за онзи разговор, не те гушнах тогава, а трябваше... Нищо, има време да поправим всичко
  16. Lagrima de oro

    Еднакво

    С теб усещаме еднакво. Дали ще е песен или име, или улица, или израз. Разбираме се до повече от 100 % и аз казвам това, което чувстваш и ти. Но не може винаги да се връщаме така. Помисли колко неща можеше да се случат. Но дори и винаги да се връщаш там, където си и сега, знаеш, че душите ни ще трептят заедно и ще се разбират без думи.
  17. Lagrima de oro

    Отново

    Дано продължа и аз за това се моля
  18. Lagrima de oro

    Отново

    Да се преродиш. Да преоткриеш смисъла на дните, слънцето, енергията и усмивките... Да усещаш всичко, което е невидимо за останалите. Новият ми живот е всичко онова, което липсваше в стария. Видях отново слънцето. Почувствах отново вятъра. Не само Ред Бул ми дава крила. Харесва ми така. Много дори. Щастлива съм. Отново съм аз. По-добра и по-истинска от преди.
  19. Lagrima de oro

    Най-страшното

    Най-страшното нещо, което можеше да ми се случи... Изгубих поезията в душата си. Хора със своите мръсни ръце и необмислени действия погубиха единственото, което имам - думите, с които да кажа това... което не мога да изрека. Те убиха душата ми, в нея няма песен, няма сила, няма живот... Идват всеки път без да съм ги търсила, а когато пожелая, никога не могат да си отидат. Оставят завинаги бразда в разораната земя на сърцето ми. Дори сега виждам, че вече не е както преди, мисълта ми не се лее, думите не ме галят, а боли отново, боли, че съм безсилна, самотна, тиха, а нямам глас да извикам за помощ... Вече няма какво да кажа тук... те убиха всичко... не вярвам вече нито в щастието, нито в любовта, нито в бъдещето...
  20. Lagrima de oro

    Най-после

    Да, когато приключиш нещо толкова старо и изстрадано, веднага се появяват знаците на новия живот. Отново съм щастлива
  21. Lagrima de oro

    Heartbreak Hotel

    Парадоксалното е, че това е едно приятелство, завършило с любов, което ще трябва да стане отново само приятелство...
  22. Lagrima de oro

    Heartbreak Hotel

    Разби ми сърцето. При това насила. Просто всичко стана толкова бързо... Аз знам, че си искал да провериш съмненията си, но по дяволите, защо толкова насили всичко... Много боли и ти знаеш, че боли. Не няма да те ударя и знам, че ако те бях ударила, по-малко щеше да боли и теб. Поне си направи труда и изпълни обещанието си. Щом толкова държиш на приятелството ни, поне се дръж като приятел. Много ме боли, не мога да мисля за друго, не виждам, не чувствам... Ще ми мине, ще преживея и този път, както всеки път. Но колкото и да не искаш да го чуваш, колкото и да не трябваше да го казвам - Вик, обичам те...
  23. Lagrima de oro

    Да, добре, ами сега ?

    Всичко ми е толкова объркано... Да, прекрасни дни изживях благодарение на този човек,но... Нещо се промени. В мен, в душата ми... Май не съм това, което бях. Защо съжалявам? Защо се чувствам виновна? Все едно съм изневерила... на себе си. Всичко е толкова различно... Отново съм на кръстопът, като никой от пътищата не води на никъде... все едно пред мен стои избор, а знам, че нямам какво да решавам... Сега трябва да се запазя от слабост, не мога да си го позволя, това много ще боли... Ех, дяволе, защо имаш сини очи?....
  24. Lagrima de oro

    Give me the pain that I'm used to

    Няма да го допусна. Но не искам другите да ме затрият, мислейки, че помагат.
  25. Lagrima de oro

    Give me the pain that I'm used to

    Сънувах кошмар. Кошмар, в който ми отнеха щастието, хора, които мислят, че разбират по-добре кое е хубаво за мен. Но разбрах нещо друго. Явно подсъзнанието ми иска да говори с мен. И да ми помогне да си обясня всичко това. Разбрах, че това, което преди мислех, че ме отдалечава от самотата, всъщност е самота. Мислейки, че мога да запълня някак тази празнота, само повече я увеличавам. Ето я истината. Тези, който мислех, че ме правят щастлива, всъщност са крали през цялото време от мен. Колко жестока подгравка с моята душа... Но в крайна сметка единствения виновен съм аз...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.