Anne

Направо не знам какво да правя с този пръст на крака. Заради нокътя ме боли и го чувствам тежък, но не мога пак да мина през ужасното гестаповско мъчение с вадене на нокът, макар и със местна упойка, защото тя не ме хваща! Не го разбирам това мислене у лекарите, че човек трябва да търпи болка.Толкова ли не може тоя нокът да се махне при по - силна упойка? Макар да знам, че е риск.............

Не мисля, снимката беше правена отблизо, но гърдите и наистина изглеждаха големи, облечена типично в стил за клуб, с къса коса и конска усмивка. Иначе последно като я видях, си беше една пълничка, с дълга коса. Сега изглежда нормално но................... Значи, за да привлечеш някой мъж, трябва да имаш евтин вид? Това не мога да го възприема. Оскъдни дрехи, грим, да се вижда бюста, леко поведение, пиене, танци по масите............ Обществото яко деградира. И откога тъпите къси прически са готини? Ето я как изглежда сега. Това са те в рекламата. Интересен начин за разбуждане, докато дремеш една сутрин с кафенцето в леглото............

Извинявай, виждала съм снимки на прехвалената от вас Николета преди да се обезобрази и да заприлича на циганка. Била е красиво момиче, но е била яко подхлъзвана от приятели, медии и разкрасителната индустрия, че и трябва още. Доста от певиците в "Пайнер" преди да се пипнат бяха много красиви жени, а сега направо да те е страх да ги погледнеш.............. Анелия беше много красива с дългата си черна коса и преди да си увеличи бюста. Емилия също беше много красива преди да си пипне гърдите и носа и да си сложи мега тъпата татуировка. Мария също беше много хубав преди шаранския си период. За Деси Слава не ми се говори, а Ивана вече е страшна за гледане. Като видях една снимка на Дани, щях да припадна. Значи конската ухилена физиономия и големите млекоцентрали са готини?

Защото са им промит мозъците от тъпите медии, според които на мъжете им трябват такива "сладки бонбончета" като Николета - готини, забавни, с умения в леглото ама супер прости. Мъжът трябвало да им прост съпруга, интелигентните жени били опасност. И естествено, жената трябва д е красива, тоест фалшива от глава до пети с всякакви подобрения и вечно стояща пред огледалото. А и ела в Берковица да видиш какъв избор има - никакъв. Никога няма да се омъжа за простак и идиот, едвам завършил училище, който се интересува само от бира, футбол, секс и тъпи клюкарски истории. А такива - с лапата да ги ринеш. Образованите са вече женени. И това защото ти внушават, че точно дискотеката е идеалното място да срещнеш с някого и че трябвало да спиш с него още на първа среща.

Животът ми си е просто прекрасен! Имам проблем след проблем заради тъпото закърняло средновековно общество и заради нежеланието на родителите ми " да не съсипвам чужд живот" както съм съсипала техния! Искам да ви видя с деца и внуци инвалиди, които, като станат пълнолетни, да останат на сухо и да развият сума ти здравословни проблеми заради това! Да ви видя тогава забавно ли ви ще е и още ли ще развивате псевдонаучни нацистки теории!

Ами, за съжаление се случват такива неща. случва се от болести да си отидат здрави на пръв поглед хора. И откакто сме свързани по интернет, няма как да не чуваме по - често за смърт, интернет свърза много непознати хора. От тук вече два пъти научавам за починали съфорумци, а наскоро имахме смъртен случай и в играта, която играя - Lady Popular. На пръв поглед е за деца, но не е, тя е за от тийнейджъри нагоре. Към края на лятото научих от фейса, че момиче от играта, с което се бях запознала, е починало, а беше на 19, тъкмо завърши училище и имаше бал.............Удавила се в частен басейн. Не нарочно, станал инцидент някакъв. Всички бяхме в потрес и после имаше съвети за внимателно поведение на басейн и в морето. И в тази жизнерадостна игра имаше стотици съболезнования в профила на момичето, просто сюреалистично................

Тогава бях по - добре, просто болестта ми прогресира, това е. Тогава още нямах крампи, не се задъхвах толкова от катерене на стълби, а и не бях под стрес и не се тъпчех като прасе. То и Троянския манастир, не беше някакъв недостъпен и труден, Рилския също. Единствените проблеми бяха, че за първата екскурзия до Рилския манастир (ходихме до там с двуетажен автобус) и аз с целия си акъл се качих на втория етаж, а имам фобия от височини, която се обади, като почнахме да качваме Рила планина. На връщане седях долу.🤣 А близо до Троян ни се развали автобуса, после трябваше до манастира да ползваме камион. Прибрахме се късно в София, защото ремонтираха автобуса, добре, че имаше мобилни телефони тогава и госпожите се обадиха в училището, че ще закъснеем и от столовата да ни запазят вечеря, иначе щяхме да си легнем гладни.👍

Нищо не е взаимоизключващо се. Това, че не мога да катеря стълби не значи, че не мога да ходя. Все още мога да ходя, излизам на разходки, но не сама.На екскурзия също не ходя сама, не знам дали се досетихте или просто сте тъпи - ходя с родителите ми. Пак благодарение на тях това лято се качих на паметника на Шипка, което си е направо геройски подвиг. Държах се с двете си ръце за тях и така лека - полека качвах паметника. Питайте Бенчето, тя ми е приятелка във фейса и ми вижда снимките от екскурзиите. Ние всяко лято ходим някъде на екскурзия, аз избирам дестинациите, нашите търсят хотели и всичко останало. Това лято бях в Сливен, ходихме на "Сините камъни", бяхме и в Котел, Жеравна, Казанлък и Габрово. Но първо бяхме на Шипка. За догодина, живот и здраве, планирам да посетим най - южната част от България - Ямболска и Бургаска области. Няма да се кисне по морето (мразя пясък и заради това не ходя на море), а ще се кисне по музеи. Това, че не сте виждали туристи с увреждания, не значи, че ги няма. За да ви впечатля, ще ви изредя докъде съм ходила в момента (с нашите, естествено): Благоевград, Рупите, Мелник, Банско (в Мелник и Банско бяхме само транзит), Плевен (транзит) Карлово, Калофер (транзит), Сопот (транзит), Казанлък, Велинград, Хасково, Кърджали, язовир "Кърджали" Узунджово (транзит), Харманли (ресторант "Приказките"), Смолян, Златоград, Копривщица, Пазарджик, Панагюрище, Батак, язовир "Батак". По два пъти сме били във Велинград и Казанлък - прекрасни градове. Единственото природно нещо, което посетих, бе пещерата "Леденика". Нямах ни най - малка представа каква е пещерата, късмет извадих, че родителите ми и група добри туристи ми помагаха много. Повече в пещери не стъпвам, имам страх от прилепи. Само заради това не посещавам "Магурата", а много искам, защото съм запалена по праисторията на човека. Ходила съм и за малко в чужбина - в Ксанти, Гърция, с родителите ми и един техен познат. За пътя Златоград - Ксанти не ми се говори, мисля, че минахме през "Маказа", втори път от там не минавам. Майка ми се беше вманиачила да си топне краката в Бяло море, а на мен ми беше прекалено слънчево и жежко. Обожавам да ходя в църкви и манастири, тъй като съм вярваща. Два пъти съм била на Рилския манастир, ходихме също и в Роженския и Бачковския, а като ученичка с моя клас от училището в София, ходихме и до Троянския. Ходихме също и в Черепишкия. Също така ходихме и на Кръстова гора - направо измръзнах там, а за катеренето на всичките тия стълби дори не ми се говори. Луда съм по астрономията и по тази причина ходихме в НАО "Рожен" и в планетариумите в Смолян и Габрово. И в нашия град е щяло да има, но са зарязали проекта. Ходихме също и на Перперикон, но не успях да го кача и много ме е яд, жегата и краката ме предадоха. Също така бях и два пъти на парахода "Радецки" - първия път от детската градина ни заведоха на екскурзия там, а втория път - с родителите ми, сестра ми и племенницата ми. Много съм горда, че посетих паметника на Шипка, въпреки, че беше уморително, жежко и страшно. Тази пролет ходих и да видя съкровището на хан Кубрат. Може да съм с увреждания, но също така съм родолюбка. Да посетя на жива места, свързани с нашата история и култура, ме прави истински щастлива и горда. Обичам да опознавам родината си, а колкото повече я опознавам, толкова повече я обиквам. "За" съм хората с увреждания да са също туристи и историческите и културни места да станат достъпни за тях.

Май говорим на различни езици. Сто пъти съм обяснявала, че за моите проблеми оправяне няма. Вродената миопатия не се лекува, не и за момента. Опитват да намерят лечение, но не е лесно. Аз съм го приела това, че болестта е нелечима. Но не съм и готова да рискувам да се лекувам, защото не знам докъде е готова да стигне медицината, силно съм скептична към идеята за генно инженерство и лечение, не желая да ставам опитно мишле. Много неща могат да се изродят и объркат. Кривогледството няма как да се оправи. Можеше с операция, като бях дете, на 14, но отказах, защото се боях нещо да не се обърка и да не ослепея, обичам страшно много книгите и четенето. Лично на мен кривогледството не ми пречи, и без това от малка гледам само с дясното око, трудно ми е да гледам с две очи и да ги контролирам. По същата причина правя повече неща с дясната ръка. За гръбначното изкривяване вече казах как корсетите едва не ме убиха. Операция не ни е била предлагана, но и нямаше да приема, не бих рискувала лекарите нещо да объркат и да остана в инвалидна количка. Пръстите на краката ми не знам какво ще ги правя, но втори път на това гестаповско мъчение няма да се подложа. Туистър, да. Племенницата доста рева за тази игра и и я купих като подарък за една Коледа. Но се оказа, че не е за мен. Направо не си усещах костите и мускулите след 10 - минутна игра, чувствах се като 70 - годишна бабичка. Нямах нито енергия, нито сили. Тази игра не е за хора с гръбначни изкривявания и слаби мускули.

Мразя спорт. Само при мисълта за него ми става лошо. Освен това, от трети клас нататък бях освободена по физическо. За да не ме направят на кайма при игрите на народна топка. Щом мога да мастурбирам, мога и другото, спокойно.

За съжаление не мога да имам деца, защото имам здравословни проблеми, няма да издържа една бременност. Ако се случи, ще направя аборт. И освен това не искам деца. Не мога да се грижа за тях. Да не говорим, че едва изтраях, когато бяха новородени племенниците ми, как ужасно миришеха при смяна на памперсите, ужас! Иначе съм ги разхождала с количката, хранила съм ги с биберона и лъжичката, давала съм им вода, купувах им играчки и си играех с тях (децата), изобщо вършех онова, което върши всяка леля. Само дето племенникът ми не можах да го нося на ръце, за разлика от кака му, която все ми беше в ръцете. Обичам деца, но не мога да се грижа за тях. Иначе държа изключително много на доброто възпитание и образование. В момента се интересувам от това, какво става в образователната система и на какви неща учат каката. И какви неща стават в детските градини покрай малкия.

Защото от стрес започнах да се тъпча, но сега гледам да не ям много. А и покрай проблема ми с менструацията и тия хапчета, дето ги пих............... Ако живеете в дом, пълен със нерви и стрес, и вие ще започнете да се тъпчете.

Клавиатурата не изисква толкова сила. Веднъж на един от ТЕЛК- овете ми мериха силата колко е, трябваше да натискам със все сила един уред, подобен на хронометър. Е,оказа се, че нямам много сила. Не помня колко беше, но изобщо не съм силна. Преди години с племенницата ми играхме на оная игра, със шарените точки. Еми, не ми издържаха гърбът и нервите и се предадох след 10 минути игра. Трябваше да ме измъкват, чувствах се ужасно стара и уморен за тези игри. Имах чувството, че си счупих гърбът. Абе, я прочетете малко за вродената миопатия, преди да говорите глупости.

Вярвай си. Изобщо не са оправдания, наистина не мога нищо и не е до мързел. С моите килограми как ме виждаш да мъкна и да се разправям с тежка прахосмукачка, предвид и че съм с изкривен гръбначен стълб? Та аз не мога повече от 5 минути да стоя права, без да не се уморя. Наскоро трябваше да си сменям чаршафите на леглото. Сама. Ами, на втората минута припаднах от умора, гърбът ме заболя ужасно, мускулите на ръцете - също, задъхах се и се уморих ужасно. Вие просто не взимате под внимание физическите ми възможности, които не са големи. Виждал си снимките ми, знаеш как изглеждам и колко тежа.

Мързелът ти се привижда. Всички само за мързел говорят. А обществото е егоистично, спрямо такива хора като нас!