Премини към съдържанието

shefkata

Модератор
  • Публикации

    34546
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    41

shefkata е ТОП потребител на 26 април 2013

shefkata имаше най-много харесвания

Харесвания

19855 Без думи сме

Всичко за shefkata

  • Титла
    синеочка
  • Рожден ден 9.02.1982

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    вдън гори Тилилeйски
  • Интереси
    Разностранни...

Последни посетители

83567 прегледа на профила
  1. И то къФ цирк А на теб ще ти дърпам ушаците. Тъй да знаеш
  2. „Не намъ. Не намъ, а имени твоему " Е, нащо гардже и за борче минавам
  3. Разминавам се днес по алеята с една мама с количка, почесвам се там дето не ме сърби и се замислям. Мацката с тесни дънки, късо якенце, високи ботуши, прическа. С други думи, изглежда идеално. Поглеждам мене си и клатя отчаяно глава. Аз с въз широките си дънчици, с камуфлажни кубинки, блуза и яке в подобна разцветка. На бързо сплетена плитка. Поклащам пак глава и си викам 'Е, ако не друго, ставам поне за борче !'
  4. Аре и тук да докладвам мамини неволи "От три дни у нас е весело по един особено цапащ начин. Имам пюре от картофи и моркови по носа, в очите, в ушите и къде ли още не. Опитайте се да дадете пюре на бръмчащо бебе или на бебе, което е решило точно в този момент да ви каже всичко от сорта на бръм, бъм, пффф, бррр и така нататък. Резултата е покъртително прекрасен." Из рубриката ‘Мама знае най-добре’ или реколта мама 2016 г.
  5. Немм, у дома си ходя забулена, не на обществени места мирсиии
  6. Нали затова се маскирам да му сЪ не знае... Благодаря !
  7. Хич, ама хич не е смешна тази история с тъпия ми нос. Втори ден не мога да си гушкам и целувам нормално дечицата. Ходя с маска и сега разбирам, как се чувстват ония забулените МноУ е гадно.
  8. Щастлива съм. Нали... Не ми личи, че чак до изгрева съм плакала за него. Щастлива съм напълно. Отстрани. Не искай по-дълбоко да се вглеждаш. Ще видиш много тъжни дъждове. Безмълвни листопади. И безлуния. Тежки мъгли. Разкъсано небе. Една любов. Ужасно нецелуната. Ще видиш валсът на онази Самота, заместила една непожелана Обич. Ще видиш как, притихнали,кървят онези думи, страшно невъзможните. И как от тях разцъфва Тишина. Червена и боляща. И красива. Не гледай в мен. Щастлива съм сама. Да бъда негова... не ми отива. автор: Caribiana
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...