shefkata

Като стане размяната щ'ти кажа

И то къФ цирк А на теб ще ти дърпам ушаците. Тъй да знаеш

БешЪх

Викаш, времената се менят, нравите не...

И аз те обичкам много Добра да е

„Не намъ. Не намъ, а имени твоему " Е, нащо гардже и за борче минавам

Разминавам се днес по алеята с една мама с количка, почесвам се там дето не ме сърби и се замислям. Мацката с тесни дънки, късо якенце, високи ботуши, прическа. С други думи, изглежда идеално. Поглеждам мене си и клатя отчаяно глава. Аз с въз широките си дънчици, с камуфлажни кубинки, блуза и яке в подобна разцветка. На бързо сплетена плитка. Поклащам пак глава и си викам 'Е, ако не друго, ставам поне за борче !'

аз тоже Отивам да правя вечерни тоалети...

Аре и тук да докладвам мамини неволи "От три дни у нас е весело по един особено цапащ начин. Имам пюре от картофи и моркови по носа, в очите, в ушите и къде ли още не. Опитайте се да дадете пюре на бръмчащо бебе или на бебе, което е решило точно в този момент да ви каже всичко от сорта на бръм, бъм, пффф, бррр и така нататък. Резултата е покъртително прекрасен." Из рубриката ‘Мама знае най-добре’ или реколта мама 2016 г.

Благодаря

Немм, у дома си ходя забулена, не на обществени места мирсиии

Нали затова се маскирам да му сЪ не знае... Благодаря !

Хич, ама хич не е смешна тази история с тъпия ми нос. Втори ден не мога да си гушкам и целувам нормално дечицата. Ходя с маска и сега разбирам, как се чувстват ония забулените МноУ е гадно.

Носа ми тече, като чУшмЯ

Щастлива съм. Нали... Не ми личи, че чак до изгрева съм плакала за него. Щастлива съм напълно. Отстрани. Не искай по-дълбоко да се вглеждаш. Ще видиш много тъжни дъждове. Безмълвни листопади. И безлуния. Тежки мъгли. Разкъсано небе. Една любов. Ужасно нецелуната. Ще видиш валсът на онази Самота, заместила една непожелана Обич. Ще видиш как, притихнали,кървят онези думи, страшно невъзможните. И как от тях разцъфва Тишина. Червена и боляща. И красива. Не гледай в мен. Щастлива съм сама. Да бъда негова... не ми отива. автор: Caribiana