Премини към съдържанието

|zmisssslena

Потребител
  • Публикации

    6
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

4 Последователи

Всичко за |zmisssslena

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 11.05.1988

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Въображаемо

Контакти

  • ICQ
    292-746-440
  • Yahoo
    nemisleshta
  • Интернет сайт
    http://
  1. |zmisssslena

    Размисли

    Хей...И аз често съм изпадала в такива ситуации...още повече пред вид,че съм от дълбоката провинция(Ямбол),където няма други заведения,освен тези с чалгата-или то поне са едно или две...НО!...Няма особен смисъл да мърморясваме...Винаги можеш да си направаш веселото без значение къде си...Най-важното,ама най,най-важното е да мислим позитивно и да не си очерняме мислите...А това,че си споделяш болката тук само ме радва-чувстваш ни достатъчно близки?
  2. |zmisssslena

    Вера

    Безкрайно ми е познато....Всъщност мисля,че на всеки човек му е познато малко или много...Всеки от нас в даден момент от живота си се е страхувал да живее,да диша и...вярва...И все пак за правилен отговор приемам:Аз вярвам!Макар че съм страдала,макар че съм тъжила и бягала,и съм се страхувала...Защото няма нищо по-хубаво да се доверяваш,само така можеш да усетиш емпатията на света около себе си!Хубаво е haidukpikaso!Поздравления за искреността!
  3. "Човек" Душата ми,запалена от огъня на мъдростта витае в храма на човешкия живот-света. И всеки ден откривам нещо ново по прашната пътека на реалността... И днес вървя по улиците,щом е мокра, подсушавам я с горещите сълзи. Жарта на любовта в човека пари, а компромисната сила да прости гори. Харесва ми да съм човек,да бъда грешна, да покоря омразата у мен. Обичам живота,своята същност, моя свят и моя ден. Усмихвам се!Добра съм... Щастлива съм,че съм човек. Човекът-символ на борба и вяра. А ти откриваш ли човека в теб?
  4. Потъва слънцето зад хълма на тревоги, потропва вечерта,смирено чакаща. Пред чужди двори-небожествени, света прегръща в було на забрава. И пак запява арфа в спомени, поточето в гора разказва, как капчици от нечий бисери превръщат думите в безвремие. На вечност и безсмъртие обречени са чувствата, разсъмнали в прегръдка на природата. Те!Точно те написват стихове... убиващи и раждащи поетите! Дерзайте!
  5. "Малиновият дъх на твойте устни" Когато вечерите станат мигове, звездите-ярки и единствени. Аз знам,че ще усетя в мислите малиновия дъх на твойте устни... И без да питам ти дали си истина и цял живот ли си ме чакал. Аз ще притихна в своя спомен, за да те вкуся,сякаш съм измислена... ...Ние сме виновните и мъжете са невинни душици
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.