Премини към съдържанието

angeligdb

Потребител
  • Публикации

    26
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за angeligdb

  • Титла
    Потребител

Контакти

  • Интернет сайт
    http://angeligdb.wordpress.com/
  1. Ако попитат който и да е от нас: “Ти европеец ли си? Чувстваш ли се европеец?”, мнозинството ще отговори: “Да, така е, европеец се чувствам!”. И анкета направих по този повод и се оказа, че 80% от хората у нас точно така отговарят. Въпреки това обаче много често в разговорите у нас могат да се чуят ето такива противопоставяния: “Ние, българите – те, европейците…”. Ние сме били такива и такива, но европейците били онакива – и тук вече всеки според… разбиранията си или хвали, или пък хули “тях”, европейците; или превъзнася “нас”, или пък гледа към “българщината” доста скептично и дори със засиле
  2. Преди около два месеца бях за една седмица на екскурзия в Турция. Обиколихме егейското крайбрежие на нашата съседка, бяхме в Троя, в Ефес, в Бодрум (древния Халикарнасус), в курортите Кушадасъ и Мармарис. Естествено, бях пленен от красотата на природа, от морето, великолепните заливи, островчетата, но особено от атмосферата и излъчването на тези места. Тук история и съвременност се преплитат, тук се срещат много цивилизации, като че ли човек усеща диханието на древността, и – все едно чувайки стъпките на Хектор, на Хераклит, на Александър Македонски… – едновременно с това може да възприеме с о
  3. Днес проведох ето този разговор с един мой опонент от “Атака”, с който много сме спорили не само в интернет, но и на масата в кварталната кръчма, където сме си пили бирата. С този човек живея в един квартал. Той иначе е човек с литературни претенции, бивш журналист е, сега е учител по литература. Винаги съм имал високо мнение за него, но ето че около тия избори той като че ли обезумя, изведнъж ми изтърси, че Сидеров бил негов… “бог”, че щял да гласува за него и пр. Аз отначало не вярвах на ушите си, почнаха се нашите спорове, понеже аз съм си традиционно десен, бих казал дори консерватор и ант
  4. Неоспорим факт е, че десните партии у нас са в… “тежка идейна и организационна криза”, както учено се изразяват политолозите. В основата на това състояние на дясното не са “личностните конфликти”, както обикновено го обясняват повърхностно мислещите анализатори от типа на Бареков и други такива: “те помежду си не могат да се разберат, та какво остава народът да им повярва”. Други пък твърдят, че “дясната кауза” се била “изчерпала”, понеже вече е реализирана: всичко онова, за което десницата се бореше през тия години на преход, в наши дни се сбъдна, поради което тя била изпаднала в “идеен колап
  5. Съвсем не съм краен песимист, и не поради песимизма си пиша тези редове. Страданието в българската душа, в душата на българите днес е колосално. Нима не го чувствате? А ако го чувствате – давате ли си сметка за него? Това, че сме търпелив народ, не намалява болката. Напротив, прави я още по-натрапчива. Страдат всички, но не си го признават: търпеливи сме като говеда! Отгоре до долу социалните пластове са съставени все от страдащи хора, от хора, обзети от неясна, но глождеща мъка… Ето, дори и самият Цар – а Царят така или иначе е еманация на народа си – нима и той не е трагична фигура-символ
  6. Ако очистя съзнанието си от тежкия баласт, който се таи в него, ще застана пред един свят, който носи в себе си удивителна непонятност: нищо не е сигурно; да не забравям, че вече съм се отказал от “привичното”, “известното”, мнимо “сигурното” и пр. Едва тогава в потискащата “замъгленост” на съществуващото – нищо че навън е сияещ, облян от светлина ден, или пък е нощ, подсилваща тайнството – улавям онова, което “остава”, от което “не мога да се отърва”: аз съм е едното, а нищото на “не-Аза” е другото. Проблясва ми също, че от това нищо аз мога да направя всичко, опирайки се на себе си, т.е. на
  7. Най-големият ни проблем е нашето собствено съзнание Дадох това интервю на журналиста от Радио България Красимир Мартинов през миналата седмица; то ще бъде излъчено по Радио България, предаващо главно за българите по света. На какво се дължи объркаността на българина, отчаянието и усещането за безперспективност в годините на прехода? Този наш преход продължи твърде дълго време. Първоначалните ни очаквания бяха, че преходът ще бъде кратък, а той се задълбочи, усложни, твърде мъчително ставаха нещата у нас. Затова мисля, че има някакви етапи в развитието на съзнанието ни след началот
  8. Водещият на БТВ Николай Бареков (за краткост оттук-нататък ще го наричам Н.Б.) освен в утринни предавания се подвизава и в някои печатни и интернет медии. Той, впрочем, е доста интересен обект за (психо)анализ. Имам предвид едно съвсем леко изследване на неговата иначе съвсем неразвита мисъл по метода на спонтанните асоциации. Този метод може да ни даде ясна картина за скритите мотиви на прекомерната журналистическа активност на Н.Б. в последно време. Неговото “хоби” бил… политическият анализ (по собствените му думи) и ето че това е една прекрасна възможност да се разбере кое по-точно толкова
  9. Днес проведох ето този разговор с един мой опонент от “Атака”, с който много сме спорили не само в интернет, но и на масата в кварталната кръчма, където сме си пили бирата. С този човек живея в един квартал. Той иначе е човек с литературни претенции, бивш журналист е, сега е учител по литература. Винаги съм имал високо мнение за него, но ето че около тия избори той като че ли обезумя, изведнъж ми изтърси, че Сидеров бил негов… “бог”, че щял да гласува за него и пр. Аз отначало не вярвах на ушите си, почнаха се нашите спорове, понеже аз съм си традиционно десен, бих казал дори консерватор и ант
  10. Съвсем не съм краен песимист, и не поради песимизма си пиша тези редове. Страданието в българската душа, в душата на българите днес е колосално. Нима не го чувствате? А ако го чувствате – давате ли си сметка за него? Това, че сме търпелив народ, не намалява болката. Напротив, прави я още по-натрапчива. Страдат всички, но не си го признават: търпеливи сме като говеда! Отгоре до долу социалните пластове са съставени все от страдащи хора, от хора, обзети от неясна, но глождеща мъка… Ето, дори и самият Цар, нима и той не е трагична фигура – символ на нашите страдания? Помислете добре. Нима С
  11. Съвсем не съм краен песимист, и не поради песимизма си пиша тези редове. Страданието в българската душа, в душата на българите днес е колосално. Нима не го чувствате? А ако го чувствате – давате ли си сметка за него? Това, че сме търпелив народ, не намалява болката. Напротив, прави я още по-натрапчива. Страдат всички, но не си го признават: търпеливи сме като говеда! Отгоре до долу социалните пластове са съставени все от страдащи хора, от хора, обзети от неясна, но глождеща мъка… Ето, дори и самият Цар, нима и той не е трагична фигура – символ на нашите страдания? Помислете добре. Ни
  12. Защото изглежда наистина е много тъжно и прекалено сериозно в този блог, ето нещо за смяна на настроението: Из ученическо съчинение: “Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушекът. За да си създадат семейство, те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент… Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица…” Интервюират ромка за акция на НСБОП за залавяне опасни рецидивисти в Пазарджишко (излъчено по КАНАЛ 1): “Супруга съм на три деца. С чувекъ сбрахме пари и купихми триустаен партамент. Една вечер звъни вратата.
  13. В страните без устояла демократична традиция (или пък без непосредствен демократичен опит) политическия живот е крайно интересен за наблюдение и изучаване не само от обикновения “наблюдател” – каквито сме всички ние – но и от специалиста, социолога, психолога, историка, философа. Разбира се, иска се известно задълбочаване в “същината” на ставащото, а не простото задоволяване със съвсем повърхностните и бегли констатации, от които “гъмжи” нашия печат, електронните медии и дори “масовата култура” (имам предвид, да речем, политическото шоу от типа на това, което правеше преди време “фирмата НЛО”,
  14. Един човек ме запита наскоро: “Драги, защо си губиш времето по форумите и в блога си? Защо пишеш тия статии, които едва ли някой чете? Вижда се, мислещ човек си, но недей да живееш с илюзията, че можеш да намериш подобни на теб самия в интернета. В интернета, както, навярно сам си се убедил, е пълна простотия, в него простотията е до шия! Пък и недей да нарушаваш библейското правило: не хвърляй бисери на… свинете! Защото… И т.н.”. Ето такива думи ми каза този човек, което ме накара да се замисля по-сериозно. А иначе пък едва ли не всеки ден все някой ще се намери, който да ме… “захапе” ето с т
  15. Живеейки, човек следва определени ориентири, без които животът се оказва абсурден. Преди всичко е важна посоката, насочваща пътя, по който уверено или със съмнения вървим – до последната си минута. Но посоката съвпада с мен самия, тя не може да е извън живеещия, сам пробиващ своя път в съществуването си. Ето защо не мога да живея както искам ако не съм наясно преди всичко друго със самия себе си. Но опитвам ли се настойчиво да постигна тази съдбовна яснота, без която съществуването ми неминуемо ще се превърне в лутане без път и посока? Обикновено разчитам на това, че посоката, която нося в се
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване