Премини към съдържанието

Lolita

Потребител
  • Публикации

    10
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за Lolita

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Неизвестно място
  1. Любим футболист

    От миналото любим футболист(и като мъж)ми беше Роберто Баджо-сега са Роналдинио и Кристияно Роналдо-супер сладури и страхотни футболисти
  2. Размисли

    Габриел Гарсия Маркес-13 фрази за живота! 1.Обичам те,не затова какъв си ти,а за това какъв съм аз,когато съм до теб. 2.Никой не заслужава да лееш сълзи за него,а този който заслужава това,никога няма да те разплаче. 3.Само защото някой не те обича,както на теб ти се иска,не значи,че не те обича от все сърце. 4.Истински приятел е този,който ти подава ръка и докосва сърцето ти. 5.Най-много ти липсва този,който е до теб,но ти знаеш,че никога няма да е твой. 6.Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно,….откъде да знаеш,може някой в този момент да се влюби в нея. 7.За света Ти може да си един човек,но за един човек може да си целият свят. 8.Не си губи времето с човек,на когото му е все едно дали си до него. 9.Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности,преди да срещнеш човека за теб,за да бъдеш на ясно със себе си. 10.Не плачи,когато всичко свърши, усмихни се,че нещо ти се е случило. 11.Винаги ще има хора,които ще те нараняват,но, за всеки случай,трябва да продължиш да вярваш в хората. 12.Стани по-добър човек,и гледай да си наясно със себе си,преди да срещнеш някого с надеждата,че той ще разбере що за човек си ти. 13.Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш. и две много хубави притчи-извлечени от живота Имало едно време остров,на който живеели всички чувства:щастието,тъгата,суетата, познанието,включително и любовта.Един ден било съобщено на всички чувства,че островът ще потъне,затова ВСИЧКИ приготвили лодките си и отплавали.Единствено любовта до последно упорствала да остане,когато острова бил почти потънал,тя решила да помоли за помощ.Преминало богатството и любовта го помолила-богатство,вземи ме със себе си,не може-отговорило то,на кораба си имам много злато и няма място за теб!Преминала и суетата,също в красив кораб-суета помогни ми,не мога-отвърнала тя,много си мокра и ще повредиш кораба ми!Преминала и тъгата-тъга помогни ми,не мога,твърде съм тъжна и искам да съм сама!Преминало и щастието,но било толкова щастливо,че не чуло вика на любовта.Внезапно се чул НЕПОЗНАТ глас-ела любов,аз ще те взема със себе си,любовта била толкова развълнувана,че забравила да попита за името му.Гласът бил на възрастен,и когато пристигнали на сушата той си продължил по пътя.Тогава тя попитала познанието-кой ми помогна…то отвърнало-помогна ти времето!Времето?-казала любовта,но защо точно времето?Познанието се замислило и отговорило мъдро:”ЗАЩОТО САМО ВРЕМЕТО Е СПОСОБНО ДА РАЗБЕРЕ,КОЛКО ВЕЛИКА Е ЛЮБОВТА!!!” ************************************************************ Гъсеницата и пеперудата Сигурно си наблюдавал,какви усилия и трябват на една гъсеница,за да преодолее и най-малката буца пръст,за да се придвижи напред в живота……и по цял ден трябва да гризе листа,за да живее.И тя едва ли знае,какво я очаква-да бъде клъвната от някое врабче и погълната. Животът на гъсеницата е погълнат с опасности и мъки.И изведнъж!На гъсеницата започват да и растат крила,тя се изтърсва от праха на предишното си съществуване…… и О!Чудо!Тя литва свободна против всякакви закономерности на Аеродинамиката,толкова свободна и волна,че би и завидял и най-добрият летец-изтребител.Животът на пеперудата-волен и безгрижен.Дали тя си спомня за живота”Преди” и дали гъсеницата е имала и малкото предчувствие за това,което я очаква?Това е загадка! Човек може да премине в живота и двете състояния в посока напред от „гъсеница”в „пеперуда”,но понякога и обратното.При човека,съм сигурна,че той има спомени от живота прекаран,като волна и безгрижна”пеперудка”,но толкова по-голяма е мъката за понасяне на новото състояние на”гъсеница”,когато вече е бил „волна пеперудка”. Аз лично съм преживяла и двете състояния,а и пътя в двете посоки на трансформация. И двата пътя са поучителни и понякога болезнени.Поучителни са и двете състояния. Не трябва да се забравят,когато човек веднъж ги е преживял! ********************************************************************* п.п.Народните притчи са от неизвестен автор илои поне АЗ НЕ ГО ЗНАЯ-НЕ СА МОИ!
  3. Нашите стихове

    Това го посвещавам на майка ми и на всички майки по света На моята майка Ти майчице скъпа и мила, ти майко грижовна,добра…. Плътта си от плът ти родила, кръвта си за мен ти проля. Съдбата тъй лоша е с тебе, животът-жесток и суров. Във грижи и мъка за мене, сълзи ти изля,вопъл,зов… С усмивка ти болката скриваш, товара ни носиш на гръб……. Под удари ти се превиваш, но нивга издала-ни звук. С коси побелели от грижи, с ръка поболяла от труд. Живот ти сънуваш-безгрижен и бъдеще в радост-без скръб. Тоз образ-тъй мил и бленуван, икона със твойто лице……… теб,майчице моя жадувам, теб нося те в мойто сърце!
  4. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Габриел Гарсия Маркес
  5. Нашите стихове

    а това току-що го написах Спомен Когато някога ти стане мъчно, когато някога не ти се живей… спомни си за лятото,което е слънчево, спомни си за птиците и щастливо запей! Спомни си със радост за дните отминали, спомни си за мен и за „нашите дни”. Спомни си и думите-щастливо изричани, тез думи-тъй мили…..за теб са били! Спомни си и розите-цъфнали нежно, спомни си и утрото в Майските дни… Спомни си за чувствата,спомни си копнежа- за моите устни,за мойте очи! Тоз спомен прекрасен-наред със мечтите… Да върне усмивката в мрачните дни! Да върне звездите в небето и тихичко…. отминат безшумно нещастните дни!
  6. Нашите стихове

    Здравейте супер сте много хубави стихове,мога да кажа,че и някои са дори по-добри от познатите ни известни произведения Мисля и аз да се присъединя към вас,като Ви предоставя и моите опити на "поет" Любов Без теб не мога да живея, без тебе искам да умра! За теб аз дишам и копнея и давам своята душа! Сърцето в сладък трепет бие, когато Ти до мен вървиш. И в мъка свива се,когато за нещо Ти без глас тъжиш. Сълзи на радост във очите блестят,когато те съзра. И кървави сълзи се стичат, когато липсваш у дома. Затуй сърцето ми за теб е! За теб и моята душа! За тебе слънцето,ще свети! За теб аз мисля и творя! ********* Без заглавие…….. Когато падне вечер мрака и мръкне синьото небе, да знаеш някой,нейде чака- да стопли твоето сърце. Когато в „Рая”-виждаш „Ада” и плаче твоята душа, едно сърце за тебе страда- тъгува в свойта самота. Кога любов в гърдите пламне и пърха с хиляди крила, това сърце за теб,ще бъде- ще бъде твоята съдба. Ръка в ръка,преплел без думи, без мъка-в радост и сълзи, по пътя тъй красив,безумен… по този път ще тръгнеш ти! И този път незнаен,чуден… Отваря хиляди врати, за свят красив,мечтан със обич- за свят,във който ще сме аз и ти! *************** Раздяла Ти тръгваш си…защо ли да те спирам? защо да моля,прося и зова? Сълзи напират парещи в очите ми, но аз съм с гордо вдигната глава. Ти тръгваш си…и без да кажеш”сбогом” без думи две,да кажеш ти дори… и тъй самотен,пуст и безтегловен светът се срина в моите мечти. Останах аз сама и наранена, оплакваща пак своята съдба- съдба на птица…от куршум ранена, с раздиращ писък в тъмната гора. И този писък-блъскащ се в гърдите, раздира с нож той моето сърце. И също,като птицата отлита… Далеч,навеки…в тайни светове! ****************** Мрак Мрак надвисва над града, просяк в дрипи пак се свива… студ,окови,самота……… гарван грачи с пълна сила. Плач на мъничко дете, стон от болка на старица…. вой на гладно,хищно псе… зов за помощ на вдовица. Две очи зловещо бдят, плячка някъде да видят… вятър свири,сее смърт… мъх покрил е две могили. Тъй минава пак нощта- страх,убийства,наркотици… но изгрява светлина…… връща обич,радост,птици! п.п.това последното е възможно да има продължение................
  7. Любими стихотворения

    Това стихотворение току що го написах........надявам се да Ви хареса Без теб не мога да живея, без тебе искам да умра! За теб аз дишам и копнея и давам своята душа! Сърцето в сладък трепет бие, когато Ти до мен вървиш. И в мъка свива се,когато за нещо Ти без глас тъжиш. Сълзи на радост във очите блестят,когато те съзра. И кървави сълзи се стичат, когато липсваш у дома. Затуй сърцето ми за теб е! За теб и моята душа! За тебе слънцето,ще свети! За теб аз мисля и творя! п.п Посветено на един много специален за мен човек!!!
  8. Здравейте този плеър е супер само един проблем имам при филмите на мястото на субтитрите ми излизат някакви квадрадчета кой може да ми даде съвет?
  9. Любими стихотворения

    Съжалявам за двете стихотворения,които Ви ги предоставих на "латиница" но сега,ще си поправя грешката Писъкът на пеперудата . Нощта е черна-дяволски зловеща, небето сипе ледена тъма. Морето крие истина зловеща, морето крие истина гореща- потънала в на прилива шума! . Отново То прие поредна плячка и взе душата,огъня й син. Заля я със смъртта и с бавна крачка, със отлива отива си един! . На пясъка остана само писък- на пърхащи във тъмното криле, но тъй сподавен,адски глух и нисък- той свойта Бела,жалостно зове! . Момиче беше или пеперуда? По-нежна и от майския ветрец. Със грация достойна за почуда, с очи по-сини даже от синчец! . Приятелка с Луната беше Бела, играеше със нейните лъчи. И също,като кораб беше смела- потъвайки сред морските вълни! . Тя сля душата своя със морето, превърна я във пяна,синя длан. и също-се докосна до небето, по път-за пеперудите избран! . Да,в мрака в пеперуда се превърна, навек,над тази бездна ще лети! А писъкът на песен се обърна и скоро,ще я чуем Аз и Ти!!! ***** ________________________________________ Едно пристанище изплю мазут, нахално сви очи и се захили. Премина през морето тръпка студ, закашля То,изопна сини жили. Една вълна-красива и добра, отровена полегна върху кея и тъжни чайки с чайкови пера- заключиха и гроба й и нея! Морето не заспа до сутринта! За мъртвата си рожба дълго плака… Затвори във сърцето си скръбта и утрото замислено дочака! След туй дойдоха хората…и Те, поискаха морето да им пее. Поискаха гирлянди да плете… от бялата си пяна,да се смее. Да бъде,като пълна чаша с ром- разпенена,но синя-силно синя. Да бъде пак красив и светъл дом. На слънце,на живот и на богини! Но то мълчеше в синя светлина и пареше му раната горчива- красивата,загинала вълна, Отровата не спря да се разлива… И чувстваше се,как загива То- със рибите,с отровени делфини. с хрилете им треперещи като- вибриране на водорасли фини! И някой ден,навъсен студ суров- пристанището сиво,ще облъхне. Под черна пяна,като под покров, в нозете му-морето,ще издъхне! Петя Дубарова И като за реванш................... >>МОЕ МОРЕ... > > > > За теб, са написани много красиви поеми > > и песни безброй в твоя чест са звучали в света! > > Аз искам да кажа защо съм тъй смела, > > до тези шедьоври да сложа и мойте > > тъй скромни слова... > > > > Защото си бурно, > > когато в гърдите ми буря бушува... > > > > Защото си нежно, > > когато съм нежна и аз... > > > > Защото си светло, > > когато щастливо се влюбя... > > > > Защото си тъмно, > > когато душата ми плаче без глас... > > > > Атлазено ставаш, > > когато достигам звездите... > > > > И пурпурно даже, > > когато във радост цъфтя... > > > > Сребристо - изцяло, > > когато ме носят мечтите... > > > > А синьо си, точно, > > когато куплети редя! > > > > > > Ти волно се плискаш, > > какво са окови не знаеш! > > На ничия воля, подвластно не си! > > Небето оглеждаш, > > когато решиш да го правиш! > > И всичко рушиш и обръщаш, > > когато си в гняв!... > > > > Затуй те обичам, мое море многолико! > > С възхита те гледам и свеждам пред тебе глава! > > Сега вече знаеш ЗАЩО! Не, не питай! > > Ти, копие мое, на мойта душа! ***** Някой Аз търся някой, който да остане... да бъде с мен след края на нощта, да е човек, не приказно видение, възбудено от моите сетива... Аз търся някой, който да остане, намерил светлината вътре в мен, за да възкръснат мъртвите желания и за да бъде огънят роден. Аз търся някой, който да остане, да бъде с мен след края на нощта, аз търся някой, който да обичам... Толкова ли много е това? ***** Как е трудно да кажеш "Сбогом", когато ти се иска да извикаш "Остани", и да направиш невъзможното: да спреш солените, напиращи сълзи. А те, ще парят после дълго и спомена ще викаш в падналия мрак, и в него другите ще викат дълго, …но… не забравяй: "Самотата не е враг." ________________________________________ ________________________________________ ________________________________________ Не зная още колко има, но повечето отминава. Не искам нищо да си спомням, не мога нищо да забравя. Не зная още колко има, но има някаква отсрочка- луната днес е запетайка и утре чак ще стане точка. Не зная още колко има, но тихо цъка времемера. Какво е Вчера? - бившо Утре. А Утре? - предстоящо вчера.
  10. Любими стихотворения

    Прекрасни са стихотворенията! Преклонявам се пред поезията,която за мен лично е нещото,което винаги ще ни подържа и дава сили в живота!!! Сега искам и аз да Ви дам,някои от любимите ми стихотворения на познати и непознати автори,но които според мен си заслужава човек да ги прочете Лека нощ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! ПЪРСИ БИШ ШЕЛИ ***** Просяк До стария черковен рид стоеше, просещ подаяние, един бедняк почти убит от глад и жажда, и страдание. За хляб той молеше едвам и скръбно гледаше тълпата, но някой мина и без срам му пусна камък във ръката. Тъй аз те молих за любов с тъга и със сълзи горчиви. Тъй ти излъга моя зов и чувствата ми най-красиви. ЛЕРМОНТОВ ***** Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез! Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи! Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни! Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш! Дамян Дамянов Надявам се да са ви харесали
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.