Премини към съдържанието

DeadSmurf

Потребител
  • Публикации

    1798
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от DeadSmurf

  1. Айде де, откога тъ чекам. Имаш и един хитър потър даже да ми връщаш Ари да оздравея и ще се събереме, че и Трамвая от колко време горкия не мое се стиковаме за бири....
  2. Bullshit story, bro! Няма такова нещо, да Артемис наистина я било гнус да го докосне, затова го пипнала с пръчка през която му инжектирала нещо за безсмъртие, дали обаче е нечия кръв не помня. Прочети оригинала. А колкото до преводаческото своеволие, думи нямам. Едно е да приведеш езика на автора в благозвучие със родния ти, но съвсем друго е да променящ историята.
  3. Нененене, Зарек бе дарен със статута и силите на полубог, защото се ожени за Астрид. Каква кръв на каква богиня, той дори не е истински DH...
  4. Добрутру диванета, отдавна не сме се виждали. Радвам се да ви видя живи, здрави и все така мрънкащи Сънчо, как те не е срам да си смениш телефона и да не кажеш! Я да се обадиш скоро, да метнеш някоя глава за превеждане, че само четене на английски и мозъка съвсем ми се разкашкал - нищо не помни от преводи...
  5. Много добре знам какво е екзорсист, но нещо ми се струва че бъркаш мащабите. Да речем, че в на Стария континент има няколко десетки такива(за които се знае и си вярват), което е много незначителна бройка сравнена дори с една ислямска държава. Сревнението между тях мисля, че няма много място, все пак европейците първо дават шанс на медицината преди да се опитват да се борят с шизофренията с вериги.
  6. Не мога да кажа, че съм изненадана. Човека явно страда от най-обикновена шизофрения, ама те там някои арабски страни са толкова затънали в крайните си религиозни убеждения, че дори не са завели човека на лекар. Техните "шамани"-свещеници нали са всемогъщи? Колко прости и ограничени хора има...
  7. Човешката глупост е безкрайна, за Вселената не съм толкова сигурен. Айнщайн

    1. Niкiта

      Niкiта


      Хвалу и клевету приемли равнодушно,

      И не оспоривай глупца.

      А.С. Пушкин

      ;-)

    2. sakuraki

      sakuraki

      Не е достатъчно, че аз успях - трябва всички останали да се провалят - Наполеон Бонапарт

  8. Проблема не е в лекарските грешки, всеки може да сгреши и често се усещат навреме. Аз подивях преди няма и месец баща ми беше за почти 3 седмици в Пирогов. Този тъй прехвален институт е свърталище н змии и гущерите. Сестрите завиждат на лекарите, че взимат по-големи заплати и се оплакват, че те вършат черната работа. Да бе, ам като си учила толкова - толкова ще получаваш, а и не носиш отговорността, която носи доктора, нали?! И съответно се води подмолна война от която страдат пациентите. Няма да се учудя, че ако поне половината от починалите там са в резултат от "сестринските грижи". Лекаря се бори да те опази жив, а сестрата след това само гледа как да те затрие за да злепостави лекаря. Цялата ни история доста се разшумя и за съжаление получихме потвърждение, че нещата седят точно така. Как може да допуснеш едно такова озлобено същество да се "грижи" за болни и неосъзнаващи се в момента пациенти. Да позволиш тяхните грубиянски методи за поддръжка на "хигиена и стерилност, превързване" да увеличават страданията на човек, който и без това не знае на кой свят е от болка! Затова свястните ни сестри бягат в чужбина, само плявата и боклука остава за нас.
  9. Това ми бие страшно много на Макнот, ама не знам на коя точно...
  10. Слава, за мое щастие има още мнооооого Иначе не знам какво щях да правя Започнах я следващата от тая редичка на Фетцър. Оказа се, че каката има бая книжи - тамън 35 до момента и е доста популярна на запад. А тази за Рамзи е Timeswept rogue. Докопах се до нея, ама е пдф с дребен шрифт и нередактирана след OCR-a, та сега си играя да я оправям. Но май ще е процеса на четенето.
  11. Аз сега приключих с Тес на Ейми Фетцър, май ще търся книгата за Рамзи на англе, че не знам кога ще я пуснат тук Иначе на редичката са Конито и малко остана от Макнот.
  12. Добре, явно и Шейха влиза на редичката. Ще потърся и тази Пантера и перла.ю Марги, ти си попаднала на тази, чието оригинално заглавие е The main attraction.
  13. Боби, хич недей да ми приказваш, че ще те удуша! Ако някой друг дет ми е по-близко не ми попадне под ръка
  14. Душо недоудушена, бобчеста!!! Тамън преди малко се жалвах на Тихи, че не я намирам в списъка, а се оказа, че тя нова книжка и не мога да се сдобия с нея! Само ти ми трябваше така да ме тормозиш!!! Няма ПЪК да ти прочета целия коментар!!!
  15. Мммда, Откупът даже май аз го редактирах, готино книжле. Струва си усилията за четенето, от мен 9.
  16. Тва някоя от тия с вълшебствата. Тихиииии!
  17. Марги, внимавай с Вярвай ми, че са две различни книги под това българско заглавие на Кренц. А аз току що прочетох Пиратът принц на Конито и сега се чудя какво да подхващам, че ми се иска пак нещо такова. Особено любовните сцени бяха мнооооого на ниво и достатъчно количество за моето развратно съзнание. Препоръчайте нещо такова
  18. Аз затова почти намразих Ибис, че само ме тормозят психически
  19. То това е целта на цялата работа. Въпреки, че като се замисля колко вампски поредици наизлязоха, а аз колко малко от тях имам и ме боли сърцето колко пари са това.
  20. И аз като Жането, ама мислех да не се издавам. Плясчо, айде драсни на лични какво е и ако го има сканирано да го почвам, моля те
  21. Стига ги коментирахте тия нови вампирски поредици, че толкова нямам нито пари и нито нерви да излизат една по една, че съм готова да ревна.
  22. Прочетох и Уитно, моя любов Сега разбирам защо толкова я обичате тази книжка Утре ще видим кое ще е следващото
  23. Силен шум я откъсна от мислите й. Тя погледна назад и видя ХХХХХХХ, който препускаше зад нея. Инстинктивно вдигна ръка да удари коня, за да препусне, но после размисли и отпусна камшика си. Щеше да остане на място и да се срещне лице в лице с човека, пострадал по нейна вина. Когато ХХХХХХХ се приближи, видът му я стресна. На лицето му беше изписана такава ярост, че @@@@@ потръпна. ХХХХХХХ спря жребеца си, посегна към нейния кон и хвана юздата му. — Можеш да пуснеш юздата — тихо каза @@@@@. — Нямам намерение да бягам. — Млъкни! — изсъска той и поведе двата коня. Мълчанието беше угнетяващо. @@@@@ започна напрегнато да обмисля какво да каже. Моментът едва ли беше подходящ за коментари върху майсторството на ХХХХХХХ. Не можеше просто да му се усмихне мило и да възкликне: „Добре свършена работа, господин ХХХХХХХ!” Междувременно приближиха до старата каменна стена близо до ручея, където двамата за пръв път се срещнаха. — Слизай долу! — заповяда ХХХХХХХ и закрачи към старото клонесто дърво. Стомахът й се сви от страх. — Предпочитам да остана тук — с треперещ глас отвърна тя. Той сякаш не я чу. Хвърли кожените си ръкавици на тревата и свали жакета си. Седна на земята, облегна гръб на ствола на дървото и затвори очи. Гласът му отново достигна до нея: — Казах да слезеш от коня. @@@@@ неохотно се подчини. Слезе от коня и зачака. ХХХХХХХ се обърна към нея и острият му поглед я прониза. Полагаше неимоверни усилия да възвърне самоконтрола си и тя искрено се надяваше, че той ще успее да овладее гнева си. Очите му се заковаха върху дясната й ръка и тя осъзна, че продължава да стиска камшика. Разтвори изтръпналите си пръсти и камшикът падна на земята. — Доколкото разбирам, има и други неща, които ти доставят почти същото удоволствие както язденето — саркастично изрече той. @@@@@ нервно сви и отпусна юмруци. — Ела тук, не се прави на срамежлива. Та ти си млада дама, която обича удоволствията. Беше ти забавно да ме караш да ти се извинявам, нали? Тя инстинктивно кимна, но после заклати отрицателно глава. — Не, не отричай. Забавляваше се много. Предполагам, че освен язденето и получаването на извинения използването на камшика също би могло да бъде наредено сред удоволствията ти. Прав ли съм? Как трябваше да отговори на подобни въпроси? Тя скришом погледна към коня си. — Не си го и помисляй — с кадифен глас я предупреди ХХХХХХХ. Тя не помръдна от мястото си, макар да знаеше, че ако направи опит за бягство, ще успее. Обаче това щеше да засили гнева му. Имаше и нещо друго — ако не го оставеше да си излее яда сега, той най-вероятно щеше да отиде при баща й. — Ти настояваше, че между нас трябва да има нещо общо, щом искаме да бъдем приятели. Искаше да се радваме на едни и същи неща, нали? — продължи ХХХХХХХ. @@@@@ конвулсивно преглътна и кимна. — Вдигни камшика от земята! — повиши глас той. Сърцето й лудо заби. По гърба й полазиха ледени тръпки. Никога през живота си не се беше сблъсквала с такъв гняв. Тя се наведе и взе камшика. — Донеси ми го — заповяда ХХХХХХХ. @@@@@ замръзна от ужас. Стана й ясно какво възнамерява да направи този негодник. Светкавично прецени възможностите: физическо наказание от човек, когото ненавиждаше, или психически тормоз от баща си. Май нямаше голям избор. Поне нямаше да достави на мъчителя си удоволствието да я види трепереща от страх. Гордо вирна брадичка, прекоси поляната и подаде на ХХХХХХХ камшика както кралица подаваше меча на рицаря, заклел се да й служи. Зелените й очи смело устояха на погледа му. — Понеже обичаш извиненията и употребата на камшик, ще се помъча да споделя тези твои любими занимания — отбеляза ХХХХХХХ. — Този път обаче аз ще съм този, който ще използва камшика, а ти ще се извиняваш. @@@@@ не продума. Той й направи знак да легне по корем в скута му и тя се подчини. Зачуди се колко ли ще успее да издържи. — Ще спра, когато започнеш да се извиняваш — уведоми я той и изчака няколко мига, сигурен, че ще чуе извиненията й. @@@@@ не отрони нито звук. Упоритото й мълчание го вбеси и той вдигна камшика. Замахна и едва тогава осъзна какво се кани да направи. В последния миг отклони удара и захвърли камшика. @@@@@ изписка. Отвратен от себе си и от нея, той я сграбчи за раменете и я обърна с лице към себе си. Тя го гледаше през сълзи, ядосана, че е проявила страха си пред него. — Мразя те! — задавено извика девойката. — За какво? — дрезгаво попита той. @@@@@ насочи погледа си към лъскавия черен гръб на (коня му), внезапно обзета от чувство за вина. Беше истинско чудо, че конят не беше наранен и че ездачът му беше достатъчно добър, за да се запази невредим след опасното препускане. — Погледни ме — нареди ХХХХХХХ, но в тона му неочаквано се прокрадна топлота. — Не! — рязко отвърна @@@@@ — Ако го направя, ще ти издера очите, затова не настоявай и ме остави да си вървя. Знаеше, че той няма да я пусне да си тръгне, преди да се е извинила, а повече от всичко й се искаше в този момент да бъде далеч от него. — Нямах намерение да удрям коня. Всъщност ударът беше предназначен за теб. — Положи неимоверни усилия да говори твърдо. — Признавам, че постъпих безотговорно и последиците можеха да бъдат ужасни. — Благодаря — кротко отвърна той. В гласът му нямаше нито триумф, нито задоволство. Тя учудено вдигна поглед към него. Винаги когато й се беше налагало да се извинява на баща си за някоя своя постъпка, той я беше изслушвал мълчаливо, а после се беше впускал в дълги нравоучителни тиради. Кой знае защо беше очаквала ХХХХХХХ да реагира по същия начин. — Благодаря ти за извинението — повтори той. Великодушието му стори това, което заплахата от камшика не постигна. От очите й бликнаха сълзи на срам и тя не можеше да ги спре. Опита се да се измъкне от прегръдката му и да се изправи, но ръцете му я държаха здраво. ХХХХХХХ започна да гали косите й и жестът му я накара да заплаче още по-силно. Плака, докато ризата му стана мокра от сълзите й. — Защо ме мразиш, малка моя? — нежно попита той. — Защото в теб има нещо, което ме кара да се държа като проклета лунатичка — отвърна тя. ХХХХХХХ - е ТОЙ @@@@@ - е ТЯ и конете са по имена, ама съм ги поредактирала малко
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...