Премини към съдържанието

Dioia

Потребител
  • Публикации

    37
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

4 Последователи

Всичко за Dioia

  • Титла
    Потребител
  1. Сериозен човек. :)

  2. Точно за това се бях замислила в последно време. Светът на възрастните е пълен с условности. Усложнили сме максимално всичко, което сме успели. Всъщност ние никога не се разделяме с детството. То просто е затрупано от отговорности и усложнения. Детето е чистата същност на всеки от нас. И понякога в определени моменти тази наша същност пробива през пластовете усложнения, за да ни напомни, че тя това сме ние. Не знам къде си израснал, drahshta, но много ми напомни за едно друго момче, което забравяше всичко на света на брега на Марица... Сега сигурно е намерило себе си някъде там... Но на мен ужасно ми липсва.
  3. Струва ми се, че наистина е така. Според Рейки мастерите, когато някой е нервен, налита на скандали и т.н., значи не му достига енергия. Може би е логично, в такъв момент той да си я набавя от тези, които са около него. Значи сигурно в определени моменти всички сме вампири. Освен ако не се зареждаме с енергия по друг начин, а не директно от хората. Рейки дава възможност за това, сигурно и други школи го правят. Имам приятелка, която почти винаги заформя яка разправия от най-дребните неща. Мислех си, че е изнервена, ама сега се замислям... Добре де, как хем да ти е приятелка, хем да не те скапва енергийно? Ако е временно, как да е, да и "услужиш" с енергия ама това е от години ...
  4. Била съм лично при нея и впечатлението ми меко казано съвсем не е в нейна полза. Но не мисля, че си заслужава да споря с някой или да хабя енергия да доказвам каквото и да е, свързано с нея.
  5. Подписвам се с две ръце под това, което казваш. агни, знаеш ли какво и прана и как се изкарва през устата?! никой не спори с теб, свободен си да вярваш в каквото си искаш, но това тук не е война, а място за свободно изказване на мнения.
  6. drahshta, Нещо подобно ми се случи и на мен преди години. Ходех известно време на йога, не защото имах някакъв интерес към нея, а просто за компания на една приятелка. Нищо не ми беше ясно от йогата, пък и не се стараех особено. Въобще такива неща не ме интересуваха. Смятах всичко, което се различаваше от общоприетите научни схващания, за абсолютни глупости на някакви наивници, общо взето "не много наред". Физиката за мен беше бог, психологията, биологията бяха абсолютни авторитети. И така както веднъж си медитирах абсолютно незаинтересовано /на тренировка, разбира се, ако мога да се изразя така, защото вкъщи въобще не си давах труд да правя такива неща/ изпитах онова усещане, за което ти говориш - олекване на тялото и т.н. и т.н, и отгоре на всичко усетих, че нещо от мен полита нагоре. Няма да ти описвам как си изкарах акъла! Хванах се за всичко, което намерих едновременно, отворих си очите, вкопчих се за постелката. Разказах на учителката, а тя се смееше и ми каза да не се страхувам. После ми се случи още два пъти. След което въобще се отказах да медитирам. Години по-късно с мои познати и приятели, пък и с мен, се случиха някои неща, но аз вече бях започнала да мисля самостоятелно и да чета повече, а не да приемам за неоспоримо и неопровержимо това, което се твърди в учебниците. И сега малко ме е срам от онзи дълъг период, в който имах самочувствието, че знам всичко, и за всичко имах готов отговор, когато раздавах категорично квалификации наляво и надясно. И най-вече затова, че така изгубих много време и пропуснах много интересни хора покрай себе си.
  7. Сигурно на някои от вас се е случвало, да не обърнете навреме внимание върху някои "случайности", станали с вас преди някои събития във вашия живот. И после да си дадете сметка, че те са ви подтикнали или са можели да ви предпазят от това, което е последвало. Или просто да ви предупредят. Много хора смятат, че такива "знаци" по пътя действително съществуват. Как да ги разпознаваме и разбираме? Разкажете вашата история.
  8. "Бог" е условно наименование. Не го персонифицирай. Всечки ние сме част от "Бога".
  9. Dioia

    Илюзия ли е нашият свят?

    Morfey_A, знам за ентропията, но за това, че живите същества противоречат на ентропията, не съм чувала. Разкажи накратко или кажи откъде може да се прочете.
  10. Dioia

    Илюзия ли е нашият свят?

    Ох, за съжаление, според автора на книгата не съзнанието на всеки отделен индивид определя събитията. Иначе представяте ли си колко реалности ще имаме? infinity1305, и аз само допускам, разбира се. Но засега вътрешното ми усещане не отхвърля тази идея. Защото май всеки от нас си формира мнение по този въпрос някъде там...
  11. Dioia

    Илюзия ли е нашият свят?

    Аз лично не не наемам да твърдя нещо категорично, но мисля, че има логика в това, което пише в книгата. Просто реших, че за някой може да е интересно какво мисли един квантов физик по въпроса. Но това не може да се разбере от моя преразказ. А ти сигурна ли си, че той не е прав?
  12. MELL, до шести век християнството е приемало прераждането. През 553 година на Петия Вселенски Християнски църковен събор в Никея от църковния канон е премахната идеята, че има карма и прераждане. За всички, които наистина се интересуват от темата, предлагам този линк към едно научно изследване на професора от Университета във Вирджиния Стивънсън, което е признато за коректно и от най-скептичните учени. Можете да го четете в превод на руски и на английски. Има и снимков материал. Понеже темите донякъде се припокриват съм оставила този линк и в темата за живот след смъртта. http://www.sinor.ru/~che/stevenson.htm
  13. Dioia

    Илюзия ли е нашият свят?

    Знаете ли, чета една книга, написана от квантов физик. "Физика на душата". Според квантовата физика, не само според този автор, не съществува събитие, преди да се е появило съзнание, което да го регистрира. Съществува само поле на вероятностите. Тоест съзнанието прави събитията и въобще света около нас. Такава гледна точка не е нова. Интересен и нов е начинът, по който този автор е стигнал до нея. Освен това там може да се намерят и доста други интересни неща.
  14. Първо, лечението със стволови клетки няма общо с Кочовска. И в Англия, и в Русия, и сигурно и в други страни отдавна се експериментира със стволови клетки. Не знам как Кочовска показва мястото, но знам, че стволовите клетки по някакъв необясним за сега научно начин сами намират мястото с увредените клетки, независимо къде се намира то, и дават началото на нови. Тоест не са им необходими екстрасенси. Засега има успехи, но за съжаление не са голям процент. Но пък е голям бизнес и носи много пари. И съхранението /което е съмнително/от собствена пъпна връв, и клиниките за лечение. Второ, личното ми впечатление от срещите с тази жена и впечатлението ми от работата й с други "пациенти" е трагично. Вярвам, че има хора, надарени с особени възприятия, но това определено не е този случай.
  15. Предлагам следната последователност на разсъждения: 1. Какви най-важни качества трябва да притежава учителят? 2. Кога един учител си е свършил работата? Моят отговор е: 1: - да обича децата; - да ги уважава като личности; - да обича "своята" наука. 2: - един учител си е свършил работата, когато накара тези деца да заобичат "неговата" наука. Мисля, че може да се тръгне оттук.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...