Премини към съдържанието

mecholari

Потребител
  • Публикации

    1998
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    1

mecholari е топ потребител на 5 януари 2010

mecholari имаше най-много харесвания

Харесвания

921 Невероятна репутация

Всичко за mecholari

  • Титла
    kaldata маниак
  • Рожден ден 7 април

Информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

17607 прегледа на профила
  1. Старците

    Устременият към Истината привлича и Мрака Когато Аз съм устремен към Истината, Аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да узнае Аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще Ме провери до дъно и ако Аз устоя на Истината, той ще Ме погледне, ще се усмихне и ще каже „Не можах да се справя с Тебе. Ти се оказа Истински Човек. Тогава върви по Своя нов Път.“ Вторият Старец Азавот Махария Тайната в нас трябва да воюва, а не ние Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Ако вместо Тайната воюва човекът, тогава злото става спътник на човека и негова съдба. Тайната в нас има онова скрито действие, което обикновено ние не разбираме. В Тайната има Лъч, който злото не разбира, но знае, че трябва да му отстъпи. Древен е този Лъч. Той е Лъч от нещо в миналото, което злото помни, и види ли този Лъч, злото отстъпва. При срещата с този Лъч в миналото злото е умирало и сега всяка среща с този Лъч е странен спомен за злото. Злото е зло за недостойните хора, защото срещу недостойните го изпраща Господарят на злото. Вторият Старец Азавот Махария Гневът на Бога е любящо Въздаване В злото, което идва срещу тебе, няма никаква угроза, никаква заплаха, но заплаха има, ако ти загубиш контрола в себе си. Ето защо човекът трябва да изучава Тайната на контрола. Който е постигнал контрол над себе си, той знае как да се справя с тъмната страна на живота и да избягва, когато трябва, светлата страна. Не е страшно злото. Страшен е Бог, Който го управлява. Развихрянето на злото е само част от Вихъра на Божията Сила, част от Вихъра на Божия Гняв. И кой може да оспорва нещо от Божия Гняв, защото когато Божият Гняв се развихри, то е просто раздаване на Правосъдие. Ето защо злото е Божия Сила и Власт. Всеки, който е изгубил Любовта си към Бога, рано или късно, но в точно определения момент, се среща с Божия Гняв и тогава няма кой да му помогне, защото Гневът на Бога е любящо Въздаване. Вторият Старец Азавот Махария Злото е само част от Тайната Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не й се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната. Ако не търсим сливане с Тайната на живота, ние навлизаме в тъмната страна и тя се проявява към нас като грабителя. Грабителя е благороден, защото ще дойде ден, когато той ще ограби тъмната част в нас. И ние ще разберем, че тази тъмна част е била наше творение. Вторият Старец Азавот Махария Потайно намерение на Божия Замисъл. Злото е потайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно в своята Неизменност, за да види Лицето на Тайната. В Тайната изменчивото се саморазрушава. И това, което остава от човека, е Първичното чисто състояние – Неизменното състояние, Сияещата същност. Целта на злото е такава, че чрез злото Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че злото не е било зло, а Потайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича тайно и това, което обича в нас, е Неизменното. На него се основава бъдещата Нова вселена, която няма да бъде материална, от вещество, а духовна. Вторият Старец Азавот Махария Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
  2. Учителят Петър Дънов

    Понеже духовенството не Ме прие Нека знаят „светите старци“, че не хулят Мене, но хулят Господа. Те хулят Божието Име и Ме наричат лъжеучител. За тази дума Аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да Ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама – никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от Мене само добро, но зло – никога. След това „светите старци“ се осмеляват да Ме наричат лъжеучител! Понеже духовенството не Ме прие, а Ме отрече и дори „светите старци“ Ме нарекоха лъжеучител, затова Аз си избрах ученици, които ще възродят българския дух. За „светите отци“ на духовенството мога да кажа, че те извършиха най-голямото престъпление, след като не Ме приеха. На земята няма по-тежко престъпление от това да отречеш Любовта, която е слязла да ти помогне. Наказанието на тия, които отричат Любовта, ще бъде съвместен живот със Сатана от 1000 години – тези 1000 години се равняват приблизително на 3 милиона земни години. Това е заплатата на отричането. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Да ги изкарам от църквите и от живота „Светите старци“ се осмеляват да Ме наричат лъжеучител! … Седя някога недоволен, пълен с негодувание, искам да се проявя, но като видя Божието Лице, казвам: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов на никого няма да пакостя.“ „Светите старци“, които Ме обвиниха в лъжеучителство – можех с няколко думи да ги изкарам от църквите и от живота. Но като погледна Величието на Божията Любов, Аз предпочитам да ги оставя да живеят в лъжа, за да натрупат греховете си и в бъдеще да Ме търсят. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Никой в света не Ме познава Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч – на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Вярно е, че има скрити неща в Мен. Едно от скритите неща в Мен е Духът. И никой в България и в света не Ме познава. Само малцината ученици, които са постигнали Духа, Ме познават, защото ние живеем един за друг по Свещения Принцип на Братството. За всички други Аз съм в сянка. И затова те Ме наричат господин Дънов или Беинса Дуно. Те не знаят Моето Име. Когато придобият Любовта като Принцип, ние ще се срещнем и ще се поклоним взаимно в името на едно Древно и Свято Тайнство, тъй като ние произлизаме от един общ Център, който в Древността се е наричал Атара Вайра, или Храмът на Тишината. Из „В Храма на Учителя“ Том 1
  3. Молитва

    Формулите – Свещени Ключове на живота 694. За методите Господи, дай ми истински методи за придобиването на Божествения живот. 695. За децата Господи, живей близко до мен и ме учи всеки ден. 696. За очакването Господи, научи ме на умението да чакам с търпение и вяра. 697. За добротата Господи, научи ме да бъда добър, но не заради хората, а заради Любовта си към Вечната Истина. 698. За служенето Господи, направи ме въплъщение на Твоето Слово. 699. Срещу гордостта Господи, изгори всяка гордост и суета в мен. 700. За светлината Господи, превърни ме в Извор на Светлината, за да светя за Твоята Слава. 701. За благодатта Господи, изпълни живота ми с благодат и Истина. 702. За близостта Господи, бъди с мен през целия ми живот. 703. За енергията Господи, научи ме да увеличавам енергията си, за да работя и да ти служа. 704. За енергията Господи, изпълни ме с Тайната си енергия, за да ти служа. 705. За страданията Господи, научи ме да те виждам в своите страдания. 706. За благодарността Господи, научи ме да ценя както скръбта, така и радостта. 707. За благодарността Господи, научи ме да ценя както здравето, така и болестта. 708. За благодарността Господи, научи ме да ценя както богатството, така и бедността. 709. За интуицията Господи, научи ме да виждам с интуицията си. 710. За интуицията Господи, нека моята вътрешна интуиция да ме ръководи. 711. За разумността Господи, научи ме да подчинявам желанията си на Великата Разумност. 712. За спокойствието Господи, научи ме да овладявам всяка ситуация със спокойствие и разбиране. 713. За жената Господи, научи ме да обичам истински своята жена. 714. За мъжа Господи, научи ме да обичам истински своя мъж. 715. За близките Господи, научи ме да обичам истински своите близки. 716. За професията Господи, научи ме да обичам своята професия. 717. За Свещеното отношение Господи, научи ме да имам Свещено отношение към Любовта. 718. За Свещеното отношение Господи, научи ме да имам Свещено отношение към Истината. 719. За Свещеното отношение Господи, научи ме да имам Свещено отношение към себе си. 720. За Свещеното отношение Господи, научи ме да имам Свещено отношение към всяко същество. 721. За Любовта към Бога Господи, научи ме да изпълня правилно закона Любов към Бога. 722. За Любовта към ближния Господи, научи ме да изпълня правилно закона Любов към ближния. 723. За познаването на Бога Господи, научи ме така да живея, че да те позная. 724. За истинската Любов Господи, благослови ме да видя истинската Любов в живота си. 725. За истинската Мъдрост Господи, благослови ме да видя истинската Мъдрост в живота си. 726. За истинския човек Господи, благослови ме да срещна истински човек в живота си.
  4. Старците

    Истината се разкрива, но си остава скрита Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. Тя се разкрива само за да насочи човекът усилията си към Вечността и Безкрайността. Откровението на Истината е само указване на тихия, безкраен Път. Този Път не е за ума, а за неизречения свят в човека – душата и духът. Истината е създадена за душата и духа. Истината не е свързана с човешкото съзнание, а с Мистичното съзнание в човека. Истината е Древен Приятел на душата и на духа, а те съставят Изначалния човек, който е Замисълът на Бога. До Истината се домогва само едно чисто и необикновено съзнание и само на това съзнание се открива Тайна, която изхожда от Мистерията. Така Истината хем се разкрива, хем остава неизречена и съхранена. Десетият Старец Мавахари Отреченият от Вечността придобива Безкрайността Истината изисква велико вдълбочаване. В това вдълбочаване трябва да надминеш и радостта, и скръбта, и ума, и света, и дори блаженството. Истината живее във Върховното Нищо. Там е нейният скрит Дом. Тя превишава всичко духовно и всичко разумно. Тя се оглежда само в чистата и неизменна Любов и когато се огледа, тя повежда човека към себе си, защото го избира. Човекът може да се стреми, но не може да избере Истината. Истината го избира. И когато го избере, тя му построява Мистичния мост към Бездната. За едно много дълбоко разбиране на Истината човекът трябва да се е отказал от Вечността и тогава той навлиза в Древната си Блестяща Свръхсъщност. Тук отреченият от Вечността придобива Безкрайността и дара на Свръхсъщността – Скритото Тайнство на човека. Велик е Пътят на този, който е търсил Истината чрез Любовта си, чрез Неизменността си. Десетият Старец Мавахари Тя рядко се дарява на съществата Истината пази в себе си страшна Тайна, която е вход в бездънна пропаст на недостойните. И затова е създаден един дълъг път от духовното към Съкровеното, от Съкровеното към Божественото и от Божественото към Абсолютното, защото кой може да издържи, когато види лицето на бездънната земя? Много е важно хората да не искат да разберат Истината бързо, защото е необходимо продължително узряване. Истината се движи тайно между Синовете на Светлината. Те я съзират, но не я познават. Истината се движи тайно между синовете на тъмнината. Те я разбират като илюзия. Истината броди всред тъмнината и светлината, но си остава скрита в себе си. Тя рядко се дарява на съществата и когато се дари, те стават Старци, Велики Учители или Посветени в нейната Тайна, за да я търсят още по-вдълбочено. Вторият Старец Азавот Махария Отклонението от Древния Път Злото е особен гений в този свят. Само Чистотата може да улови неговите ходове. Само Любовта може да отдели човека от злите действия. Само Мъдростта може да прозре хитростите на злото. Чистотата е преди историята на злото. Любовта е, преди да е било злото като действие. Мъдростта е преди хитростта. И затова те управляват злото. Злото в човека говори за отклонението му от Древния Път. И понеже се е отклонил, той е образувал себе си навън в един сътворен свят. Когато човек очисти себе си от собственото си зло, той ще се очисти и от сътворението и ще се завърне в онази Изначална енергия, която е съставена от Чистота, която ще му покаже изгубения Древен Път – Пътят към собствената му душа. Сега човекът носи в себе си чужда душа и това е бремето му. Вторият Старец Азавот Махария Когато съживиш Тайната на живота Мисли за Чистотата и ще създадеш несътвореност. Ще създадеш душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода. Вторият Старец Азавот Махария Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
  5. Учителят Петър Дънов

    Аз живея в Абсолютния Древен Аз имам пълна, абсолютна Вяра в Онзи, Който живее в Мене. Който се съмнява, той не разбира живота. Аз живея в Абсолютния Древен, защото Го познавам. Девет пъти съм виждал Лицето Му и в тази ослепителна Светлина Аз не изгубих Себе Си. И речи ми Древният: „Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш новото Учение във всички времена.“ Някой ще попитат: „Как си постигнал това?“ Нямам постижение. Имам само една Любов, която от милиони години не е допускала и най-малкото съмнение. Тази Любов е капиталът Ми. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Аз пребродих хиляди Слънца Питам ви: Знаете ли откъде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как Ме приеха българите? Аз пребродих хиляди невидими и видими Слънца, докато дойда до България. Българите не Ме приеха, но Моите ученици Ме приеха. Мнозина от тях Ме познаха и последваха Пътя на Учението, но малцина Ме познаха отвътре. Тези, които Ме познаха отвътре, с тях ще съградя ядрото на Новата раса. Това, което не успяхме да направим в Атлантида и в Египет, ще го направим в Новата раса. Това ще бъде културата на Принципа. И тогава аз ще покажа на малцината Мои избрани Тайния Изход от Вселената – как да излизат от нея и как да се връщат в нея. Те ще се нарекат Синове на 24-те Старци. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Има определени думи Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли „светите старци“ какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил нито едно оплакване до невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят „светите старци“, че не хулят Мене, но хулят Господа. Има определени думи, които ако ги произнеса пред Господа, в България вече няма да има духовенство. Но Аз съм решил да удължа срока и да не избързвам с произнасянето на тези думи. Давам последен шанс на българското духовенство. Из „В Храма на Учителя“ Том 1
  6. Молитва

    Формулите – Свещени Ключове на живота 661. За очите Господи, изпълни очите ми със Сиянието на Твоята Светлина. 662. За енергията Господи, научи ме да съхранявам енергията си по най-хубавия начин. 663. За оцеляването Господи, научи ме да оцелявам при всички условия на живота. 664. За различаването Господи, научи ме да чувам правилно предупрежденията на Твоя Глас. 665. За мига Господи, научи ме да различавам мига, защото знам, че в много малки мигове се решава съдбата на живота. 666. За будността Господи, научи ме да вървя винаги с една крачка пред дявола. 667. За специалното знание Господи, дай ми специално знание за Свещените Книги, за да ти служа. 668. За будността Господи, научи ме да бъда буден във всеки миг. 669. За Любовта Господи, научи ме да говоря с присъствието на Любовта. 670. За Тайния език Господи, научи ме да разбирам Тайния език на числата. 671. За лекарите Господи, научи ме да лекувам хората по най-правилния начин. 672. За учителите Господи, научи ме да възпитавам децата по най-разумния и правилен начин. 673. Срещу хитростта Господи, освободи ме от всякаква хитрост. 674. За молитвата Господи, посвети ме във Великото Тайнство на истинската молитва. 675. Срещу злото Господи, научи ме да воювам със себе си, докато се освободя от злото. 676. За Истината Господи, благослови ме да съм отворен за Истината и затворен за лъжата. 677. За точността Господи, научи ме да назовавам нещата с точните им думи. 678. За точността Господи, научи ме да бъда точен и коректен към хората. 679. За децата Господи, научи ме да пиша правилно и красиво. 680. За Любовта Господи, научи ме да живея в Тайнството на Любовта. 681. За историята Господи, научи ме да проникна в Тайните на историята. 682. За звездите Господи, научи ме да проникна в Тайните на звездите. 683. За Свещените Книги Господи, научи ме да проникна в Тайната Мъдрост на Свещените Книги. 684. За Царството Божие Господи, научи ме да живея в Царството Божие. 685. За дълбоките неща Господи, научи ме да разбирам дълбоките неща за живота. 686. За морето Господи, запознай ме с тайните на морето. 687. За тънкия смисъл Господи, научи ме да разбирам тънкия смисъл на духовните неща. 688. За правилния живот Господи, научи ме да говоря правилно и да живея правилно. 689. За потънкостите Господи, въведи ме в потънкостите на живота. 690. За Свещеното Слово Господи, нека Пътят на Свещеното Слово да бъде моят Път. 691. За Свещените Слова Господи, научи ме да разбирам правилно Свещените Слова. 692. За контрола Господи, пази ме от думите, които се превръщат във вериги. 693. За контрола Господи, пази ме от постъпките, които се превръщат в ограничения.
  7. Д-р Владимир СОТИРОВ Амбулатория за психично здраве „Адаптация” Този текст е подготвен с цел да информира страдащите от шизофрения и техните близки за проявите на психичната болест „шизофрения”, както и да отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с това психично разстройство. При подготовката му са използвани различни източници, част от които са посочени накрая. Моля, имайте предвид, че знанията относно шизофренията и другите психични разстройства непрекъснато се обогатяват и това, което днес считаме за общоприето, в недалечно бъдеще може да се окаже, че е било погрешно, резултат от неправилна интерпретация на данни, недостатъчни данни или друга причина. Шизофренията, като диагностична категория, до голяма степен представлява една теоретична концепция, изведена от опита на практици и изследователи, и не е изключено част от съдържанието, което днес клиничната психиатрия влага в това понятие, утре да отпадне или да се обогати, в резултат на нови научни открития. Независимо от тези възможни вариации в границите на понятието, шизофренията, разбирана като форма на тежко психично разстройство, съществува обективно и причинява сериозно страдание и дистрес, както за болните, така и за техните близки. Вярвам, че всяка валидна информация (доколкото разполагаме с такава) относно явленията в света около нас, намалява безпокойството ни, произтичащо от забуленото в информационен мрак непознато. Вярвам, че наличието на достоверна информация и познаването на нещата, които ни плашат с неизвестността си, е предпоставка за преживяване на просветление, което на свой ред ни дава перспектива за успешно лично развитие чрез освобождаване от страха и откриване на нови възможности. Целта на информацията в този текст е да допринесе за демитологизирането и демистифицирането на шизофренията и нейните прояви, както и да спомогне за формиране у читателите на разбиране за шизофренията като естествен феномен, който подлежи на изучаване и управление (разбирано като лечение). Каква е разпространеността на шизофренията? Повечето епидемиологични изследвани показват, че приблизително 1% от хората в някакъв момент от живота си развиват симптоми на шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). Моментната болестност обикновено е по-малка и в повечето проучвания тя рядко надхвърля 0,5%. Съотнесена към населението на България, последната цифра означава, че понастоящем болните от шизофрения в България са около 40 000 души. Разпространеността на заболяването сред мъжете и жените е еднаква. Обикновено шизофренията се развива в юношеска или млада възраст, най-често във второто или третото десетилетие на живота. Какви са проявите на болестта? Шизофренията представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани или предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него. Най-честите симптоми на шизофренията по време на острата фаза на болестта са налудностите и халюцинациите. Налудностите се срещат при 90% от болните и те са най-честия симптом. Какво представляват налудностите? Налудностите представляват погрешни убеждения, които не се основават на житейския опит или на други доказателства и са в противоречие с известните природни закони и факти, установени от опита и науката. Тоест налудностите са ирационални убеждения. По своята природа те представляват допускания, които за болните са се превърнали в твърди убеждения, без да са били потвърдени с надеждни факти и доказателства. Налудностите нямат никакви основания в реалността и не могат да се повлияват от доводите на здравия разум, тоест болните не могат да бъдат разубедени. Важно условие едно ирационално убеждение да се квалифицира като налудност, тоест като симптом на психична болест, е то да бъда много необичайно и странно за културалната общност, от която произхожда болния. С други думи, налудностите представляват погрешни убеждения, които имат абсурдно съдържание, тоест звучат невероятно и се определят като невъзможни в културата, към която принадлежи болния. Така например, сред религиозните общности в традиционно християнските култури, широко разпространено е ирационалното убеждение, че светът и цялата Вселена са били сътворени в рамките на шест дни от едно-единствено божествено същество. Това вярване, макар и неподкрепено с доказателства, поради своята широка разпространеност не може да бъде квалифицирано като „странно”, респективно да бъде считано като симптом на умствено/психично разстройство. Същото важи и за вярванията в магии в повечето традиционни култури. Така например, 85% от майките на психотично болните в съседна Гърция вярват, че децата им са жертва на магия. Когато и самите болни се опитват да обяснят случващото се с тях като резултат на омагьосване, това неподкрепено с доказателства убеждение не може да се квалифицира като необичайно за тази култура, респективно не може да се използва като надежден маркер за диагностициране на шизофрения. Друг пример, който има по- скоро историческо значение, е широко разпространеното през средновековието убеждение за обсебеност от демони. Тъй като голяма част от населението тогава е вярвало в съществуването на невидими зли сили и същества, хората с разстроено поведение в резултат на психична болест не са били считани за болни, а за обсебени от демони. В резултат на това убеждение са се практикували разнообразни религиозни ритуали за изгонване на демоните от тялото на страдащите (екзорцизъм). Съдържанието на налудностите не е специфично за болестта и много зависи от културата, от която произхожда болния, както и от неговата лична житейска история. Конкретното съдържание на налудностите може да бъде най-разнообразно и единствените ограничения са тези на човешкото въображение. В хода на развитието на човешката цивилизация, налудните убеждения у болните от шизофрения непрекъснато са се променяли в съдържателен аспект, чрез включване на съвременните научни открития и технологични постижения и преплитането им с архаични вярвания. Т. напр. в последните десетилетия част от болните развиват убеждения, че в мозъка им тайно е имлантиран чип, чрез който се контролира тяхното поведение от разстояние или че същото се постига чрез електромагнитни вълни или лъчи, излъчвани от пазени в тайна високотехнологични устройства. Тези вярвания, когато не са част от общоразпространените вярванията на културната общност, към която принадлежи болния, могат да бъдат квалифицирани като „странни”, „необичайни”, тоест като патологични. Това важи с особена сила, когато болните развиват тези убеждения във възраст, когато процесът на предаване на основните ценности и вярвания за устройството на света и човешките отношения от техните родители, вече е приключил. Става въпрос за юношеството и ранната младост. Това е възрастта, когато най-често се развиват шизофренните психози. Най-честите налудности при шизофренията са налудностите за преследване (параноидни налудности) и за въздействие от разстояние. Типичен пример за налудно вярване е непоколебимото убеждение за облъчване с космически лъчи от извънземни или убеждението, че собствените мисли се узнават или пък се „влагат” чужди мисли в собственото съзнание от разстояние с помощта на специална техника или от хора със специални телепатични умения, или пък убеждение, че тялото и собствените действия са контролирани от външна свръхестествена сила. В ранния период на формиране на налудностите за преследване болните могат да имат дифузно преживяване за застрашеност или да усещат, че ежедневни, обичайни ситуации имат особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за тях, започват да възприемат реалността като странно променена, различна, необичайна. Тези усещания са причина болните да развиват налудни вярвания, че определени събития са инсценирани, че сегменти от реалния свят са променени или дори подменени с техни подобия (като декори от сцена) с цел да бъдат заблудени, подведени или манипулирани от невидими зложелатели и врагове. Това усещане може да се проектира дори и върху хората от най-близкото обкръжение – родителите, например, могат да се възприемат като подменени – на външен вид същите, но усещани от болните като други, съвършено различни същества. Болните могат да се преживяват като съсредоточие на всички събития около тях и да ги интерпретират себеотносно (например, възприемат случайните погледи на минувачите като насмешливи или зли), т.е. откриват необичаен, себеотносен смисъл в индиферентни събития и явления. По-късно тези усещания и преживявания се оформят и изкристализират в систематизирани налудности за преследване. Какво представляват халюцинациите? Халюцинациите представляват лъжливо сетивно възприятие, тоест преживяване за възприятие без да е налице дразнител или източник на това усещане. В този смисъл халюцинациите представляват погрешно възприемане на реалността. Типичен пример за халюцинация е „чуването” на звуци или говор без да има източник на тези звуци в близост до болния. Усещането може да бъде толкова живо и да наподобява толкова силно истинското възприятие, че болните се обръщат за да видят източника на звука или говора. Най-близкия естествен модел на психозата, е сънуването; в сънищата си хората „виждат” и „чуват” образи и звуци по начин, който е трудно отличим от реалността. В будно състояние, обаче, хората възприемат само онова, което регистрират сетивата им. Ето защо при поява на халюцинаторно възприятие първата реакция обикновено е реакция на недоумение, тъй като източника на възприятието не може да бъде идентифициран според първоначалното очакване на болните. По-късно болните развиват различни налудни интерпретации на това разминаване с реалността. Освен слухови, халюцинаторни възприятия може да има във всяка една сетивна модалност. Т. напр. халюцинациите могат да бъдат зрителни, когато болните „виждат” образи или обекти, които не съществуват във физическата реалност на непосредственото им обкръжение или могат да усещат миризми, без да има източник на тези миризми; могат да имат усещане за докосване, без да има физически дразнител на кожата и т.н. Най-честите халюцинации са слуховите халюцинации и те представляват един от най-честите симптоми при шизофрения. Когато слуховите халюцинации са много силни, поведението на болните се променя по характерен начин – те могат да се опитват да открият източника на звуците или гласовете, да разговарят с невидимите си събеседници, да си запушват ушите, ако съдържанието на халюцинациите е неприятно или да се усмихват, ако съдържанието им е приятно. Много типично е едновременното наличие на два вида халюцинации – едните с приятно, а другите с неприятно съдържание, едните съветват и напътстват, а другите ругаят и заплашват болния. Тези халюцинации са причина за генериране на много високо ниво на тревожност и обърканост у пациентите. Понякога халюцинациите могат да имат императивен характер – болните чуват гласове, които им нареждат какво трябва да направят. В по-леките случаи болните успяват да им се противопоставят, а в по- тежките те се чувстват неспособни на това. Ето защо този тип халюцинации представляват едни от най-тежките симптоми – в тези случаи, под влияние на халюцинациите, болните могат да извършат нещо опасно или дори да посегнат на живота си. Макар и чести, слуховите халюцинации не са задължителни за поставяне на диагнозата. Приблизително половината от болните с шизофрения нямат слухови халюцинации. Далеч по-редки са зрителните халюцинации (срещат се приблизително в 15% от болните). Още по-редки са обонятелните, тактилните и телесните халюцинации (например усещане на трептене, на вибрации, на преминаване на електричество през тялото, на горене на мозъка, на размекване на костите, на смаляване или уголемяване на части от тялото и други). Обикновено тези лъжливи усещания, винаги са съпроводени с повече или по-малко странни налудности, които болните развиват в стремежа си да си обяснят естеството на тези усещания. Какви са другите симптоми при шизофрения? Емоционалните разстройства са често срещани при болните от шизофрения. Една част от тях са неспецифични и се срещат при много други психични разстройства, а други са относително по-характерни за болестта. От неспецифичните емоционални разстройства на първо място е преживяването на силен патологичен страх. Това е страх, който не е породен от опасно събитие, а е резултат на необичайните, странни усещания, които болните имат и от погрешни интерпретации, които болните правят в усилието да си обяснят случващото се с тях. Друг чест емоционален проблем при болните от шизофрения е депресивното настроение; то често възниква като естествена психологическа реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и преживяването за безперспективност, респективно неизлечимост, са една от причините за честите опити за самоубийство сред болните от шизофрения. Сред относително по-специфичните емоционални разстройства се откроява емоционална несъответност. При нея болните имат емоционална реакция, която е дълбоко несъзвучна с вътрешните им преживявания или със стимулите от средата. Например болните могат да се усмихват без да има никаква видима причина за това, а запитани дали изпитват удоволствие в момента, те отговарят отрицателно или дори, че изпитват противоположна емоция на проявената, например страх. Често в такива моменти е много трудно, дори невъзможно, да се установи емоционална връзка с болните. Разстроеното мислене е друг чест симптом при шизофрения. Вече стана дума за налудностите. Освен тях, разстройствата в мисленето могат де се проявят под формата на объркани, нелогични (несвързани) изказвания. Често объркаността в мисленето е толкова силна, че околните не могат да доловят никаква логика в изказванията на болните. Кататонията е специфично разстройство, което се среща в относително малък процент от болните от шизофрения. Най-често тя се проявява с мускулна скованост и неподвижна поза, болните не реагират на дразнителите от външния свят, не отговарят на запитванията, лицеизръзът им е застинал и с тях не може да се установи контакт. В тежките състояния болните престават да се хранят и дори да пият вода. В тази крайна форма състоянието се нарича кататонен ступор (от лат. stupor – вцепененост, неподвижност). В една част от случаите на ступор болните чуват и възприемат случващото се около тях, но не могат да реагират. Това състояние е особено мъчително за болните. В друга част от случаите болните са погълнати изцяло от патологичните си преживявания (интензивни халюцинации) и цялото им внимание е насочено навътре в тях. Кататонният ступор представлява спешно състояние и винаги налага интензивно лечение в специализирано лечебно заведение. Това е свързано на първо място с отказа на болните в състояние на ступор да приемат вода и храна през устата. Какво преживяват болните от шизофрения? Шизофренията причинява огромно страдание на засегнатите от нея индивиди. В преобладаващия процент от случаите, болните от шизофрения изпитват силни страхове. Най-често тези страхове са свързани с преживяването за преследване или негативно въздействие от разстояние, както и страх от загуба на контрол върху собствените чувства, мисли и поведение. Нерядко страдащите от шизофрения имат дифузното усещане, че нещо фатално и необяснимо ще ги сполети в следващия момент, че ще престанат да съществуват, ще изчезнат, ще се разпаднат. Това усещане предизвиква дълбок, първичен, екзистенциален страх, който може да прерасне в паника, респективно в дезорганизирано поведение. Често болните са убедени, че различни хора или невидими сили се опитват да ги унищожат. Тези убеждения се формират от болните в опита им да си обяснят особените усещания, които изпитват. Пример: Мъж на средна възраст, в епизодите на обостряне на заболяването усеща много силно, болезнено парене по гърба и лицето си и е стигнал до ирационалното убеждение, че това „горене” е резултат от облъчване с лазери от разстояние, предприето от организирана престъпна група от хора („мафия”), които се опитват да го убият за да присвоят след това апартамента и вилното му място. В отчаянието си той се обръща многократно към полицията и прокуратурата с молби да бъде защитен животът, здравето и собствеността му. Отказът им да му помогнат той интерпретира като знак, че тези институции са част от организираната атака срещу него… Пример: Възрастна жена интерпретира особените миризми, които усеща в периодите на обостряне на болестта като резултат от обгазяване с невидим газ и обвинява за това съпруга си, който според нея по този начин се опитва да я отрови; заедно с това е убедена, че шофьорите в автомобилите, които минават покрай нея по улиците са подставени лица и преднамерено се опитват да я сгазят чрез инсцениране на злополучен инцидент… Горните примери илюстрират колко силно страдание могат да преживяват болните от шизофрения. Понякога, когато това страдание стане непоносимо, част от болните прибягват до крайни действия. Някои от болните правят опити за самоубийство за да се избавят от непоносимите мъки. Други се опитват да избягат от „преследвачите” си, напускат дома си без да съобщят местонахождението си и могат дълго време да бъдат в неизвестност за близките си. Трети предприемат действия за самозащита, като подават оплаквания до различни институции, а понякога, в отчаянието си, прибягват да агресия спрямо хората, набедени от тях за техни преследвачи. Една част от болните имат поведение, което може да бъде квалифицирано като опасно за тях самите или за другите, което е резултат от императивни слухови халюцинации. Това са лъжливи слухови възприятия на гласове, които заповядват на болните да извършат определени действия. В преобладаващия брой от случаите, болните съумяват да се противопоставят на тези императивни изисквания. В някои случаи обаче, болните загубват способността си да контролират действията си, чувстват се така, сякаш невидима сила е обсебила тялото им и манипулира действията им. В такива случаи е препоръчително болните да бъдат настанени в специализирано отделение, където да получат своевременно и адекватно лечение. Въпреки широко разпространеното мнение, че болните от шизофрения са опасни за околните, по-скоро е вярно тъкмо обратното – болните от шизофрения са по-скоро опасни за себе си. Приблизително 50% от пациентите с шизофрения правят опит за самоубийство поне веднъж в живота си, а между 10% и 15% от болните умират в резултат на успешен опит за самоубийство. Няма друго заболяване, при което рискът от самоубийство да е толкова голям, колкото при шизофрения. Какви са първите признаци на болестта? Тъй като болестта обикновено се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация, намалена инициативност и спонтанност, ограничаване на интересите и дейностите в свободното време, липса на мотивация, изолиране и прекарване на голяма част от времето сам, преустановяване на контактите с приятели и съученици, понижено настроение, нарушения на съня, намаляване на успеха в училище и/или увеличаване на отсъствията от училище, занемаряване на грижата за външния си вид или прекалено вглеждане и безпокойство за външния си вид или за здравето си, загуба на доверие в приятелите, прекомерна мнителност и себеотносност по отношение мотивите и намеренията на околните, тревожност, необяснима раздразнителност, избухливост или импулсивно поведение, объркани мисли и изказвания, странни преживявания и идеи, придаване на необичайно значение и смисъл на действията на другите или на собствените постъпки, стереотипно поведение или мислене, странни ритуали, гримаси или натрапливости, нарушено абстрактно мислене или разбиране и използване на метафори. Обикновено промяната в поведението се забелязва първо от родителите, близките, учителите или приятелите, които установяват промяна в отношенията и общуването с юношата, като тази промяна не може или трудно може да се обясни с определени житейски обстоятелства. Какви са предвестниците на обостряне на заболяването? В повечето случаи шизофренията протича с епизоди на влошаване (рецидиви) и епизоди на подобрение (ремисии). Също така, в повечето случаи влошаванията настъпват постепенно – в рамките на няколко дни или седмици състоянието постепенно се влошава, докато накрая болестните преживявания започват да се проявява и в поведението на болния. Обикновено това са моментите, когато се търси лекарска помощ. Когато обаче вече е настъпило изразено влошаване, лечението обикновено е по-трудно, изисква повече време, мобилизиране ресурсите на повече хора, а понякога се налага и настаняване в болница за овладяване на острото състояние. Когато пациентите вече са преживели един или повече епизода на влошаване, те могат сами да открият, че кризата се предшества от по-леки симптоми, които се наричат прдвестници. Такива предвестници, например представляват нарушения на съня, повишена напрегнатост или раздразнителност, засилена подозрителност по отношение на околните, злоупотребата с кафе или цигари и други. Важно е всеки пациент да идентифицира онези усещания, които са предшествали влошаването на заболяването, защото това би му позволило да предприеме своевременно мерки, които биха намалили риска от рецидив. Тези мерки обикновено включват по-чести консултации с психиатър, оптимизиране на лечебната схема или промяна в средата за кратък период от време. Какви са причините за шизофренията? Все още съвременната наука не е успяла да открие причините за развитието на болестта. Въпреки това, в овладяването на симптомите на шизофренията през последните две десетилетия беше постигнат значителен напредък. Така практическите успехи при лечението на шизофрения, постигнати по емпиричен път, изпревариха значително научните постижения в областта на откриването на механизмите за възникването и развитието на това заболяване. Наследствена ли е шизофренията? Научните изследвания показват, че шизофренията не е типично наследствено заболяване. Счита се, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея. Тоест, децата на болните от шизофрения унаследяват повишена уязвимост към неспецифични фактори на средата с негативно влияние (стрес), които, ако са налице, могат да благоприятстват отключването на болестта. За съжаление тези фактори все още не са установени достатъчно категорично. Ако един болен от шизофрения човек създаде семейство, вероятността децата му да развият шизофрения е 12%. Ако и двамата родители са болни от шизофрения, рискът децата им да отключат заболяването в някой момент от живота си нараства на повече от 25%. Ето защо болните от шизофрения не бива да бъдат ограничавани в стремежа си да създават семейство и деца. Единственото разумно условие, което трябва да бъде поставяно, е наличието на пълноценна ремисия, което би им позволило да изпълнят адекватно ролята си на родители. Наличието на симптоми е обстоятелство, което би нарушило сериозно способността им да родителстват пълноценно и да отгледат здрави и хармонично развити деца. Етично задължение на хората, боледуващи от шизофрения, е да информират бъдещите си брачни партньори за наличието на заболяване и за риска от развитие на болестта в поколението им. Какви са последиците от заболяването? Последици, свързани с развитието на самото заболяване Протичането на шизофренията в никакъв случай не е неизбежно хронично и не води задължително до упадък във функционирането. Приблизително 25% от заболелите се възстановяват напълно след прекаран първи психотичен епизод, който остава и единствен. В около 50% от случаите заболяването протича с повтарящи се епизоди на влошавания, като в интервалите между тях се наблюдава възстановяване в една или друга степен. Когато заболяването приеме хронично протичане, то може да доведе до т.нар. резидуално или изходно състояние. Това състояние се наблюдава в по-късните стадии от развитието на заболяването, обикновено след дългогодишно боледуване. За описание на проявите на това състояние, специалистите често използват термина „негативни симптоми”, с който се обозначават проявите на дефицит в психичното и социално функциониране. Негативните симптоми включват: апатия или липса на адекватна емоционална реакция, безразличие и емоционално охладняване, бедна мимика и жестикулация, пасивност, ограничена инициативност и спонтанност, отсъствие на скука, себевглъбеност и нежелание за общуване, загуба на интереси, бедност на речта, нарушено абстрактно мислене, занемаряване на грижите за външния вид и хигиена. Последици, свързани с негативното отношение на околните Една от най-неприятните последици на шизофренията не е свързана със самата болест, а с негативното отношение от страна на околните към боледуващите от шизофрения. Често болните стават жертва на предразсъдъци от страна на обществото. Голяма част от хората асоциират шизофренията с непредсказуемост и агресивно поведение. И макар че понякога подобни поведенчески отклонения се наблюдават по време на обостряне на заболяването, голямата част от болните от шизофрения са тихи, затворени в себе си и дистанцирани от обществения живот. Независимо от това, те често са отбягвани от познатите, съседите и дори от близките си роднини, тъкмо поради предубеденото отношение спрямо тях. Това приписване на негативни качества върху определена група от обществото, се обозначава с термина стигма. Стигмата по отношение на болните от шизофрения е силна и сама по себе си инвалидизира засегнатите от болестта, тъй като негативните нагласи по отношение на болните възпрепятства тяхната социална реализация. Те са системно пренебрегвани, отритвани, заклеймявани. Тези негативни нагласи се събуждат за живот всеки път, когато болните, по един или друг повод, информират околните , че страдат или са страдали от шизофрения. Думата шизофрения се възприема от околните, а и от самите страдащи като като позорно клеймо. Нерядко хората използват думата шизофрения за да заклеймят и дисквалифицират даден човек, когото не разбират. Ето защо болните се срамуват от своята диагноза, опитват се да я запазят в тайна, а често отричат дори пред себе си, че са болни. Това явление има много негативни последици, най-опасната сред които е нежеланието да се потърси специализирана лекарска помощ или да се провежда лечение поради страх, че ще се разкрие тайната на болестта им. Могат ли болните от шизофрения да работят? Да. Шизофренията почти никога не отнема пълния капацитет на болните да се трудят. Възможно е обаче, те да не са в състояние да извършват работа под силно емоционално натоварване, например в много динамична и стресогенна среда. Може да се окаже, че работа, свързана с ясни и стабилни задачи и операции, в дружелюбно обкръжение, е по-подходяща. Работа, свързана с интензивни комуникации или в много динамична, напрегната или враждебна среда, може да доведе до нарастване на емоционалното напрежение, а от там и до обостряне на заболяването. Преценката за това, коя работа е подходяща за всеки отделен болен и коя не е подходяща, се прави от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Работодателите трябва да са по-гъвкави в разписанието на длъжностната характеристика на служителите с това заболяване. Може да е по-целесъобразно назначаване на непълен работен ден или осигуряване на гъвкав график за ползване на годишния отпуск. Друга възможност е назначаване на наставник, който да обучава, подкрепя и окуражава служителя с шизофрения за по-дълъг период от време от колкото обичайно е прието. Това, което болните трябва да направят при търсене и започване на работа е да информират работодателя за заболяването си за да може той да предприеме необходимите мерки и да създаде подходящи условия за труд. И макар голяма част от работодателите също да имат предубедено и дискриминационно отношение към страдащите от шизофрения, криенето и пазенето в тайна на заболяването създава предпоставки за обостряне на заболяването поради назначаване на неподходяща работа или при неподходящи условия, което само по себе си може да затвърди негативните нагласи и убеждения на работодателите. Ето защо пазенето в тайна на заболяването може да осигури по-лесно започване на работа, но в дългосрочен план то по-скоро вреди, отколкото да помага, като вредата от това се разпростира върху всички болни от шизофрения. Лечима ли е шизофренията? Да. Шизофренията е лечимо заболяване. Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за облекчаване симптомите на шизофренията. Широко използваните в миналото класически методи на лечение (като инсулинкоматозното лечение, например), на практика вече напълно са изоставени. Силно ограничено е прилагането и на електроконвулсивното лечение, въпреки че то остава средство на избор при определени форми на заболяването. Поради обстоятелството, все още не е известна причината за отключването и развитието на шизофренията, не съществува радикално лечение на болестта. Ето защо съществува тенденция понятието лечение да се заменя с понятието контролиране или облекчаване на симптомите. Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения се наричат антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и пускат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефективност и безопасност, в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения. Тези медикаменти от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици. Атипичните антипсихотици са подходящи както за овладяване на симптомите по време на обостряне на заболяването, така и за предотвратяване на последващи влошавания (рецидиви), а също и за дългосрочно контролиране на симптомите (поддържащо лечение). Изследванията показват, че някои от новите антипсихотици са ефективни и по отношение на негативните симптоми в резидуалните стадии на заболяването. Има изследвания, които демонстрират ефекта на атипичните антипсихотици и по отношение на депресивните симптоми. Когато депресивните симптоми са силно изразени и устойчиви, би следвало да се към лечението да се добави и антидепресант. Освен медикаментозното лечение, важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психологическата подкрепа, включването в различни програми за психосоциална рехабилитация, психологическото консултиране и психообучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните. Често интервенции, свързани с подкрепа за осигуряване на подходяща работа или друга възможност за пълноценно участие в живота на общността, могат да играят ключово значение за пълноценното възстановяване на болните. Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и други). То следва да бъде насочено към възстановяване на социалното функционирането на болните до ниво, максимално близко до предболестното, а също така постигане на висока удовлетвореност и качество на живот. Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психосоциална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с осигуряване на достатъчен доход, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други. Важна предпоставка за успешното лечение на заболяването е изграждане на връзка на доверие с пациента. Доверието се гради на основата на преживяването за разбиране, зачитане и оказване на подкрепата от страна на помагащите професионалисти и близките. За да могат болните от шизофрения по-активно да търсят специализирана психиатрична помощ, без да се срамуват от това, е необходимо да се промени нагласата на цялото общество към страдащите от това заболяване. Колко време трябва да продължи лечението? Повечето специалисти и изследователи препоръчват медикаментозното лечение след първи психотичен епизод да продължи минимум 1 година. След втори психотичен епизод този срок нараства на 5 години, а след трети епизод лечението трябва да продължи доживот. Установено е, че значителна част от пациентите преустановяват преждевременно назначеното им лечение или не взимат редовно лекарствата си. Този вид поведение се обозначава като лошо съдействие на лечението. Това е една от причините за по-тежкото протичане на заболяването. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на нагласите, с които пациентите приемат препоръките за продължително медикаментозно лечение. Често тези нагласи са негативни и са свързани с ирационални очаквания за привикване или развиване на зависимост към назначените медикаменти. Важно е да се знае, че към антипсихотиците не се развива привикване. Съвети към пациентите! Една от причините за лошото съдействие към лечението може да бъде наличието на странични ефекти от приеманите лекарства или липсата на удовлетворителен ефект от лечението. Ако това се случи или имате оплаквания, които свързвате с приеманите лекарства, консултирайте се с Вашия лекуващ психиатър – той може да Ви препоръча една или повече от следните стратегии: - промяна на дозата на медикамента; - промяна на схемата на приемане на лекарството в денонощието; - замяна на медикамента с друг; - добавяне на втори медикамент, който да неутрализира нежеланите ефекти или да засили лечебния ефект на основното лекарство. Използвайте срещите си с лекуващия психиатър за да задавате всякакви въпроси, свързани с назначеното Ви лечение. Вие можете да контролирате симптомите на Вашето заболяване с медикаменти толкова по-успешно, колкото по-добре сте информирани за действието на назначените Ви лекарствата. Никога не предприемайте промяна в назначеното Ви лечение без да сте се консултирали със специалист и без да сте изчерпателно информирани за възможните последици и рискове от такава промяна. Търсете информация и в Интернет. Ако имате продължаващи съмнения в съветите на Вашия лекуващ лекар, потърсете второ, независимо мнение от друг лекар. Съвети към близките на пациентите! Болните понякога може да се нуждаят от помощ при провеждане на тяхното лечение, например да бъдат подсещани за приема на лекарствата си. За да бъдете ефективни в усилието си да помагате, нужно е да спазвате няколко основни правила. Ето някои от тях: Винаги питайте Вашия болен родственик дали има нужда от помощ преди да сте предприели каквото и да било в името на неговото благополучие. И най-добрите намерения могат да бъдат възприети като неправомерно навлизане в личното пространство (като психологическо насилие!) и незачитане, ако не сте получили прдварително съгласието на болния за това. Когато информирате болните за намеренията си, които смятате да предприемете по отношение на тях, можете да получите съгласие за това и по мълчалив начин (отсъствието на активен отказ и противопоставяне може да бъде израз на съгласие за получаване на помощ). Ако не сте получили съгласие закономерно очаквайте противопоставяне и въвличане в конфликт. Никога не лекувайте тайно вашите близки – не им слагайте лекарства тайно в храната или напитките. Дори да се подобрят от такова лечение, болните са лишени от възможността да разберат, че подобрението в състоянието им не е случайно, а се дължи на въздействието на лекарството. Така, при следващ епизод на влошаване болните ще отказват медикаментозно лечение с аргумента, че предишното обостряне на заболяването е отзвучало без лекарства. Макар че този начин на лечение избягва конфронтирането с болните и постига добри краткосрочни резултати, в дългосрочен аспект той е изключително вреден за болните, тъй като ги лишава от възможността да придобият умения за самостоятелно контролиране на симптомите чрез адекватно медикаментозно лечение. Ако е налице обостряне на заболяването и болният отказва да се консултира с лекар, обсъдете с психиатър възможните стратегии и подходи за осигуряване на лечение. Задължителното лечение, постановено с решение на независим, упълномощен от закона орган (съда), може да е много по- малко травмиращо за болните от последиците от тайното слагане на лекарства в храната. Помнете, че Вие не сте виновни за заболяването на Вашия близък. Причините за шизофренята не са установени и макар да са правени много изследвания в опит да се установи какво е влиянието на отношенията в семейството за отключване на заболяването, определена закономерност не е открита. Ето защо не си приписвайте „лошо влияние” и не търсете причината в себе си. Заедно с това, промяната в поведението на Вашия близък поради болестта, може да изисква и съответна промяна във Вашето поведение спрямо него. При всички случаи е добре да отправяте ясни и еднозначни послания, да избягвате многозначителността и софизмите в комуникацията си с болния. Бъдете открити и последователни. Не бъдете прекалено настоятелни в изискванията си към болните. Ограничете забележките и негативните коментари до възможния минимум. Не се конфронтирайте с налудните убеждения на болния по време на обостряне на заболяването. Винаги когато изисквате нещо от него, например да си пие редовно лекарствата, предлагайте нещо в замяна, например повече лична свобода в други области от живота му. Никога не го упреквайте за странносте в поведението, а само го информирайте за впечатлението, което оставя у вас. Ако поведението му Ви плаши, кажете му го! Не се преструвайте, че всичко е наред, когато очевидно това не е така. Бъдете откровени, загрижени и добронамерени. Интересувайте се в детайли от преживяванията му. Това ще Ви помогне по-добре да го разбирате и ще получите доверие, което е в основата на всяко помагане. Опитайте се да преодолеете чувството за срам, свързано с болестта на Вашия близък. Помнете, че шизофренията е болест като всяка друга и тя не е признак на лош характер, лошо отглеждане или възпитание. Не се опитвайте да криете болестта от роднините или съседите – рано или късно, в един момент се оказва, че те всички знаят за болестта на Вашия близък, независимо от Вашите усилия да я запазите в тайна. С решението си да криете истината за болестта на Вашия близък от другите, Вие добавяте още един проблем към проблемите, свързани с болестта – да криете истината и да пазите в тайна болестта. А това често изисква немалко усилия. Ако прецените можете да не съобщавате медицинската диагноза, но не скривайте наличието на здравословни проблеми, особено когато болестта се проявява с отклонения в поведението или общуването. Колкото повече хора знаят за страданието на Вашия близък, толкова повече подкрепа може да получи той и цялото Ви семейство в справянето с болестта. Споделяйте вашите тревоги, свързани със здравословното му състояние с ваши близки роднини или приятели. Търсете връзка с други роднини на болни, споделяйте опита си с тях, подкрепяйте се взаимно. Справянето с болестта не е по силите само на един човек. От изключително важно значение е наличието на добронамерено отношение от страна на обкръжението – роднини, съседи, колеги, приятели и други. Криенето и пазенето на болестта в тайна, говоренето за болестта с иносказателност и недомлъвки само мистифицира темата за шизофренията в обществото и пречи за формирането на рационално отношение към болните. Това от своя страна сериозно може да затрудни процеса възстановяване на засегнатите от болестта. Този текст е написан именно с такава цел – да помогне на всички нас да започнем да говорим за шизофренията свободно и непредубедено. Литература: 1. Практическо ръководство за лечение на пациенти с шизофрения на Американската психиатрична асоциация, Бюлетин на Българската психиатрична асоциация. БПА, 1998 г. 2. Жабленски, А. Шизофрения – нозологично единство и културово многообразие, Медицина и физкултура, София, 1986 г. 3. Ончев, Г., И. Николов, Г. Киров. Паранормални преживявания у психотично болни: резултати от описателно клинично изследване. Бюлетин на Българската психиатрична асоциация, бр.1/2005. София. 4. Световна здравна организация. Международна класфикация на болестите (Х ревизия) – психични и поведенчески разстройства. Национален център за комлекно изследване на човека. София, 1998. http://psihichnozdrave.com/biblioteka/statii/шизофрения-въпроси-и-отговори/
  8. Учителят Петър Дънов

    Аз съм слязъл от това Небитие Светът не съществува по някаква причина. Светът е бил, е и ще бъде. Светът не съществува. Той е излъчено Небитие. Аз съм слязъл именно от това Небитие, за да върна съществата в Непричината, Която е Абсолютната Реалност. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Бог е Непознаваем Аз, който имам толкова знания, който изследвам нещата издълбоко, още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог.Този въпрос е вън от Моя ум, вън от Моето съзнание. И милиони години да минат, Аз пак няма да си задам този въпрос. Който се е осмелил да си зададе въпроса, какво е Бог, скъпо е платил. Бог го хване леко, стисне го и всичко с него се свършва. Който иска да си зададе въпроса в абсолютен смисъл, какво е Бог, той ще загуби своето външно и своето вътрешно развитие. По този въпрос и външното мислене, и вътрешните разсъждения са напразни. Бог в абсолютния си смисъл е Непознаваем. И който упорства в търсенето на отговора, какво е Бог, той се превръща в прах, който хаотично се разнася из пространството. Ето ви тайната за произхода на праха. Мислете защо хората чистят праха. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Аз нямам гроб Изкопайте един гроб, закопайте Ме в него. След десет дена ще разкопаете гроба и ще видите дали съм в гроба или не. Ако не Ме намерите в гроба, Учител съм; ако Ме намерите, не съм Учител. От хиляди и милиони години Аз нямам гроб. Тези, които Ме посещават на гроба, не са Мои ученици. Те са същества на миналото. Аз обитавам в Абсолютната сфера на Непознаваемото, но съм оставил една малка вратичка, която е път към душите и сърцата на тези, които търсят Истината. Из „В Храма на Учителя“ Том 1
  9. Молитва

    Формулите – Свещени Ключове на живота 628. За благодарността Господи, научи ме да воювам с оръжието на благодарността. 629. Срещу невежеството Господи, просвети невежеството ми с Твоята Мъдрост. 630. За победата над себе си Господи, научи ме да побеждавам себе си и да разбирам хората. 631. За поуката Господи, научи ме да си да си извличам правилни поуки от живота. 632. Срещу проклятието Господи, нека проклятието върху моето дете да се превърне в благословение. 633. За организацията Господи, научи ме да организирам всеки свой ден, според Великата Разумност. 634. За страданието Господи, научи ме да страдам разумно. 635. За ограждане Господи, бъди мое убежище сега и завинаги. 636. За дълга Господи, научи ме да разбера свещения дълг на моя живот. 637. За справяне с тъмните сили Господи, научи ме да се справя с тъмните сили в моя вътрешен живот. 638. За преценката Господи, научи ме да имам съвършена преценка за нещата. 639. За единството Господи, благослови ума, сърцето и волята ми да живеят в Свещен съюз. 640. За откровението Господи, дай ми Откровение за вътрешните закони на живота. 641. За Откровението Господи, дай ми Откровение за моя Път в живота. 642. За Библията Господи, благослови ме да проникна в душата на Библията. 643. За превръщането Господи, научи ме да превърна всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески, организиращи и одухотворяващи. 644. Срещу депресиите Господи, научи ме да овладявам своите депресии. 645. Срещу кризите Господи, научи ме да се справям с кризите в своя живот. 646. За Пътя Господи, научи ме да следвам само този Път, който Ти си определил за мен. 647. За безкористието Господи, научи ме да ставам все по-безкористен и все по-безкористен. 648. За децата Господи, научи ме да се справя с капризите на своето дете. 649. За чувството Господи, научи ме да чувствам нещата по правилния начин. 650. За книгите Господи, намери ми най-редките и специални книги, според както е Твоята Воля. 651. За самотата Господи, научи ме да се справям със самотата си. 652. За времето Господи, научи ме да запълвам правилно своето време. 653. Срещу злото Господи, пази ме от лошите влияния на живота. 654. Срещу кошмарите Господи, научи ме да се справя с кошмарите на своя живот. 655. За равновесието Господи, научи ме всякога и при най-големите изпитания да имам абсолютно равновесие в живота. 656. За подмладяването Господи, благослови ме да се подмладявам все повече и все повече. 657. За Истината Господи, научи ме да живея в съгласие с Духа на Истината. 658. За очите Господи, научи ме да придобия очите на истинското наблюдение. 659. За очите Господи, изпълни очите ми със здраве, сила, красота и сияние, за да те виждам във всеки миг. 660. За очите Господи, излекувай очите ми по най-хубавия начин.
  10. Старците

    Докато слънцето те грее, ти си беден Някои мислят, че слънцето е създадено, за да огрява. Но преди слънцето Безмълвието ни е огрявало. Но когато хората го изпуснали, трябвало да се роди слънцето и да грее. Докато слънцето те грее, ти си беден. Когато Безмълвието започне да те огрява, ти вече си към Несътвореното Царство. Ти вече се завръщаш към Изначалната Истина, която е била единственото Слънце, единствената Опора, единствената Основа. Но поради човека Основата се е видоизменила. Сега трябва да мине много време, докато слънцето угасне и изгрее Истината. Десетият Старец Мавахари Боговете и Старците могат да Го видят Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна – Тайната на Тайните – и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността. Десетият Старец Мавахари Мистерията е създала Бога Мистерията е извън всичко и Мистерията съдържа всичко в Себе Си. Вътре в Нея няма мярка, за да може някой да Я постигне. Нейната Премъдрост е неизчерпаема. Тя е създала Бога и всичко, но е останала скрита отвъд всичко. Тя работи в Бога като Бог и в Бога като Всеобхватност. Тя е извикала Бога да съществува. Тя Го е призовала, Тя Го е създал, но Го е направила недостъпен. Бог е близък, ясен, любящ, но недостъпен. В Него изцяло може да влиза само Мистерията на Абсолюта. Бог е само Портал за бъдещите Тайни, които ще изяви Мистерията на Абсолюта. Десетият Старец Мавахари Може да задвижи своя Път към Бездната Бог е бил създаден като Несътворен замисъл, за да осъзнаят съществата своето безсмъртие, а тези, които от същества са станали хора, да осъзнаят своята смърт. От безсмъртие в смърт означава от вечност да слезеш във времето и от същество да станеш човек. Човек е бил същество на вечността, но не е приел неизменността на Любовта. Той е станал човек. Бог е бил задвижен от Любовта на Мистерията и сега всеки, който има Любов, може да задвижи Бог в себе си. Но този, който няма Любов, може да задвижи в себе си само света и смъртта. Там, където няма Любов, се движи смъртта. Там, където има Любов, се движи Бог. А който е задвижил Бог в себе си, може да задвижи и своя Път към Бездната – Тайната Скритост на Древната Мистерия. Десетият Старец Мавахари Тайна отвъд Свещения Разум Мистерията е дала на Бог Сила да държи вселената в Своите ръце и да я ръководи до нейното пълно обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките й същества и да я подготвя за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе силата на абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. Ако Прадревното Откровение мълчи, то тогава Свещения Разум ще си остане в своето положение, докато дойде часът му. Десетият Старец Мавахари Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
  11. Учителят Петър Дънов

    Аз нося всемирната скръб Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата, това са живите хора, това са техните сърца. Аз нося не само световната, но и всемирната скръб. Аз съм приел тази скръб дълбоко в Себе Си, за да могат животните да станат деца на Светлината и хората да станат Синове на Виделината. Аз съм един от членовете на Всемирната Църква – Първосвещеник от времената още преди Атлантида. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Аз мога да ви свържа със Святия Дух „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете“* Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. Аз мога още днес да ви свържа със Святия Дух на Вечността, защото този Дух произтича от Мен. И ако вие сте готови, ще бъдете докоснати от Всесилието на Истината. Това докосване носи смисъла на Вечния Живот. *Лука-12:12 Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Работя от 350 милиона години Трябва Ми една свещ. Ставам, взимам свещта и започвам да работя. Аз обичам да съм погълнат от работа. Работя от 350 милиона години, защото Бог оживява само в работата. Отец Ми работи и Аз работя. Той създава безкрайни Вселени, а Аз работя за Възраждането на тези Вселени и работя за Моите Синове. Моите Синове са част от Светлината на Отца. Те ще ръководят бъдещите раси. Из „В Храма на Учителя“ Том 1
  12. Молитва

    Формулите – Свещени Ключове на живота 595. Срещу опасност Господи, над мен се е надвесила опасност, предавам я в Твоите ръце, Ти се справи с нея. 596. За професията Господи, благослови ме да открия своята истинска професия. 597. За смирението Господи, научи ме да придобия истинското смирение. 598. За Извора Господи, превърни ме в Извор за душите и който пие от моята Вода, да се утешава. 599. За Пентаграма Господи, превърни ме в жива и сияеща Пентаграма. 600. За неизменността Господи, научи ме да живея в Принципа на неизменността. 601. За вярата Господи, благослови ме да позная неизменния закон на вярата. 602. За служенето Господи, научи ме да ти служа и явно, и тайно. 603. Срещу злото Господи, нека злото изгуби властта си над моя живот. 604. За Съкровеното Господи, въведи ме в науката за Съкровените неща. 605. За Правдата Господи, покажи мощната си Правда срещу моите врагове. 606. За равновесието Господи, научи ме да съхранявам равновесието си по най-хубавия начин. 607. За Словото Господи, въведи ме в Необятните Тайни на Словото. 608. За истинското знание Господи, въведи ме само в това знание, което произлиза от Теб. 609. За Мъдростта Господи, въведи ме в Тайните на Божията Мъдрост. 610. За същността Господи, благослови ме да се срещна лице в лице с Твоята Същност. 611. За Тайното Име Господи, въведи ме в Тайната на Твоето Мистично Име. 612. За Свещеното Слово Господи, въведи ме в Свещеното Слово, което съдържа всички науки. 613. За чакрите Господи, научи ме да отворя всичките си чакри по закона на Истината. 614. За правилния живот Господи, научи ме да живея в Любов и съгласие с Твоята Истина. 615. За Вечното Слово Господи, благослови ме да позная Тайните на Вечното Слово. 616. За Святостта Господи, научи ме да живея в една тиха и незабележима Святост. 617. За страданието Господи, благослови ме правилно да мина през своя кръст. 618. За законите Господи, научи ме да разбирам законите на живота. 619. За опората Господи, Ти бъди моята опорна точка в живота. 620. За благословението Господи, ако животът ми е тежък, нека да си остане тежък, но направи го благословен. 621. Срещу смъртта Господи, научи ме да победя смъртта със силата на Твоя Дух. 622. За изцелението Господи, нека болестта, която си ми изпратил, да излекува моите недостатъци. 623. За разумността Господи, научи ме да влагам силите си и средствата си само в разумни неща. 624. За враговете Господи, научи ме да любя враговете си чрез силата на Твоята Любов. 625. За служенето Господи, научи ме да ти служа с Любов, Мъдрост и Истина. 626. За благодарността Господи, изпълни ме с такава благодарност в живота, че да разтопя всяко зло в себе си и около себе си. 627. За Любовта Господи, научи ме да воювам с оръжието на Любовта.
  13. Старците

    Трябва да угасне в Мистерията Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става чат от Мистерията. Той вече е Стар, той вече с Старец. Това е Мястото на Древната Несътвореност, а всички други се пресътворяват. Десетият Старец Мавахари Великият Древен Покой не говори В Мистичния Мрак всяко знание е изгонено, всяко понятие е изгонено, всяко слово е изгонено. И само който е развил Безмълвието в себе си, ще разбере Дълбинното, скрито в Мистичния Мрак. И тъмнината, и светлината да бедни, ако попаднеш в Мистичния Мрак. Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух. Световете на говоренето се разрушават, защото Най-древното Царство е вътрешно и безмълвно. Великият Древен Покой не говори, защото е преизпълнен със Същността на Тайната, за която думите нищо не могат да кажат. Вътре в Покоя ти си несътворен. С какви думи можеш да обясниш това? Само Безмълвното разбира това. Десетият Старец Мавахари Безграничното е Влизане в Храма В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното. Какво струва науката в сравнение с Безграничното? Какво струва философията в сравнение с Безграничното? Какво струва религията в сравнение с Безграничното? Науката изследва, философията мисли, религията проповядва, а Безграничното е живот в Истината и Мистерията. Десетият Старец Мавахари Царството на собствената ни Мистерия Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък на Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност – същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него. Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност. Десетият Старец Мавахари Място за Мистичното в живота Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота. Десетият Старец Мавахари Богатството на Неизречеността В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието – несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността. Десетият Старец Мавахари Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
  14. Учителят Петър Дънов

    Аз ще ви чакам при Извора Като се движа между вас, вие си казвате: „Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш!“ Аз изнасям Истината. Тя иде от Бога. Какво съм Аз? – Голям Извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е… Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на Извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от Новото Учение, от Новата струя, ще се освежи и подмлади. Всички, които пият от Моята Вода, ще ги нарека Синове на Виделината и ще ги нарека Синове Мои. Само те ще разнасят Новото Учение. И всеки, който търси Новото, ще го види в тях и ще се докосне до Извора. Те ще ви говорят за Новото Учение, а аз ще ви чакам при Извора. Думата Извор на ватански е Вайра и приблизително може да се преведе като Свещеното Отвърстие, Свещеното Отвъдно. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 И безсмъртните не знаят Аз мога да излизам и влизам в тялото Си, когато пожелая. Аз мога всякога да излизам от тялото Си. Знаете ли къде ходя? Не само смъртните, но и безсмъртните не знаят. Само някои от малцината Мои ученици знаят и могат да Ме посетят. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Третият Ми поглед Питаш: - Защо ме гледаш? – Че Аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Ако Аз те погледна с Духа Си и чрез силата на Истината, смъртта ще изчезне от теб. Но ти ще останеш гол и пуст, защото без зло обикновеният човек не може да се развива. Аз имам още два погледа. Ако те погледна по втория начин, и живота ще изчезне от теб. Но никога не пожелавай да те погледна по третия начин. Що се отнася за гледането тук на земята, ние още не се гледаме. Тук на земята са блуждаещите погледи – погледи на призраци и видения… Само когато смъртта и животът изчезнат от теб, ти можеш да бъдеш готов да се видиш и с третия Ми поглед. Това е Благословение над Благословенията. Това Благословение превъзхожда всички описания. На ватански това е наречено Харата. Из „В Храма на Учителя“ Том 1
  15. Молитва

    Формулите – Свещени Ключове на живота 562. Срещу безсънието Господи, освободи ме от безсънието. 563. За съвършената вяра Господи, научи ме да придобия съвършената вяра. 564. Срещу жестокостта Господи, освободи ме от жестокостта на този човек, за да живея разумно и да ти служа. 565. За сърцето Господи, превърни сърцето ми в Светлина. 566. За издръжливостта Господи, дай ми сили да издържа това страдание. 567. За помощта Господи, Ти си винаги близко до мен, помогни ми. 568. За вниманието Господи, научи ме да бъда внимателен към себе си и към другите. 569. За Сина Господи, направи ме Син на Твоята Воля. 570. За Дъщерята Господи, направи ме Дъщеря на Твоята Воля. 571. За работата Господи, благослови ме да работя в Любов и съгласие с всички свои колеги. 572. За Вечния Пламък Господи, нека Любовта ми към Теб никога да не угасва. 573. За търсенето Господи, научи ме така да те търся, че да те намеря. 574. За правата Господи, Ти се грижи за моите права и нужди. 575. Срещу магията Господи, освободи ме от омагьосания кръг. 576. Срещу суетата Господи, освободи ме от суетата на света. 577. За мълчанието Господи, научи ме в моето вътрешно мълчание да бъда чист и свят към всички същества. 578. За спокойствието Господи, така както Ти си тих и спокоен, такъв да бъда и аз. 579. За откровението Господи, дай ми Откровение за Себе си. 580. Срещу тъмните сили Господи, ограничи властта на тъмните сили, които ме нападат. 581. За различаването Господи, научи ме да те различавам в изреченото и неизреченото Слово. 582. За мира Господи, изпълни ме с дълбок вътрешен мир. 583. За Тишината Господи, научи ме да постигна Тишината в себе си. 584. За чистотата Господи, научи ме да придобия външна и вътрешна чистота. 585. Срещу изкушенията Господи, дай ми сила да победя всички изкушения на живота. 586. За приемането Господи, научи ме да приемам трудностите си с Любов. 587. За приемането Господи, научи ме да приемам страданията си с Любов. 588. За просвещението Господи, нека само Твоята Истина да просвещава моя живот. 589. Срещу гнева Господи, научи ме да превръщам гнева си в благодат. 590. Срещу трудностите Господи, научи ме да се радвам на моите трудности, за да ги надмогна. 591. Срещу лудостта Господи, освободи моя син от лудостта. 592. За разумността Господи, научи ме да живея разумно във времето, в което си ме поставил. 593. За мига Господи, научи ме да живея в мига. 594. За освобождението Господи, освободи ме от всичко излишно в живота.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.