Премини към съдържанието

mecholari

Потребител
  • Публикации

    2818
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    1

Всичко публикувано от mecholari

  1. . Всъщност, няма да ви помагам, затова редактирам, изтривам....
  2. Грубата реч разрушава човека отвътре В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори. Във ведите празните разговори се наричат „праджалпа“ и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес. Речта определя човека. Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ – да бъде специалист по граматика и да следи речта си, трето – да бъде философ, който очиства съзнанието си и постига абсолютната истина. От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи. Буда твърди, че с дума може да се убие човек. Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план. Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си. Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло, което след година-две може да прерасне в раков тумор. Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела, да общува с близките си. Но тя е и проява на Прана. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен човек. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува. Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си. Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места. На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад. Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества. Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора. Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме. Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни критикуват. В „Махабхарата“ се говори, че ако искаме нещо да свършим, вероятността да се случи е да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте казали дори на един човек, с 80% намалява вероятността да свършите работата си, особено ако сте споделили със завистлив и алчен човек. Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си. Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи, които са пропити от гняв и ненавист. Ако на такъв човек му се каже нещо хубаво за някой друг, той може да се разболее. Такива хора, осъзнато или неосъзнато провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши разрушителни емоции. Хуморът им е „черен“, пълен с издевателства и радост от чуждата мъка. Те са в илюзиите от началото до край. Такива хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психически болести. С тях не бива да се общува. Когато имаме претенции, нашият съречен център се блокира. Най-честите претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, недоволството от себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота. Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му. По материали от Интернет https://dolap.bg/2021/02/08/грубата-реч-разрушава-човека-отвътре/ П.п. Малко инвазия....
  3. Горния пост е идеален пример за това как се снасят кукувичи яйца. Т.е качества, които субектите не притежават, отрицателни съждения. https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Съждение http://sinonimen.onlinerechnik.com/duma/мизерия https://bg.m.wiktionary.org/wiki/признак https://rechnik.chitanka.info/w/примитивизъм
  4. Смятам също, когато говори за периодично приемане на дрога, неговото болкоуспокояващо е разговор с непораснали. Начинаещи, в която и да е област. Деца, биберони.
  5. Освен това може да означава също, че като строг родител си е мачкал децата. Жертва на друга жертва. Затова и използва в следващия си пост "безпомощността". И през цялото време му е било смешно.
  6. Многократното повторение цели внушаване и с отрицателни съждения е злоупотреба. Това е деструктивната критика и истинска черна магия, защото думите пускат корени, това са плевели и кукувичи яйца. Хипноза. Няма как да харесваш нещо, което ти е чуждо.
  7. Рамусе, верно ли ветеринарката обича телета и патки, и теле-патка е? Да й прата мислено една патка.
  8. В Кадуцеуса едната змия е бяла а другата черна, и символизират съответно еволюционния и инволюционния път. ....... Пътят на змията е следваният от мнозинството; но „Жезълът на Меркурий", около който се обвиват двете змии, показва „Тесния и Стръмен път" - Пътя на Посвещението, който позволява на вървящите по него да постигнат в няколко къси живота това, което, за да бъде достигнато от мнозинството, са необходими милиони години. От Космогонията на розенкройцерите.
  9. В момента стоя настрани от братството. Възможно е само да губя от това.
  10. Не знам, ще бъда благодарен да ми кажеш. Иначе, гледал съм тези три интервюта за грехопадението.
  11. Знам че знаеш я Библията ,и например "както беше въздигната змията при Моисей така трябва да се издигне Сина человечески".. Но ето нещо свързано с езотеричното християнство: Луциферови духове Тези духове били клас изоставащи от вълната на живота на Ангелите. През Лунния Период те били изпреварили значително голямата част от онези, които сега са най-напредналите от нашето човечество. Обаче не били напреднали колкото Ангелите, пионерите на човечеството на Лунния Период, но били толкова по-напреднали от нашето човечество, че им било невъзможно да вземат плътно тяло като нашето. При все това обаче не можели да придобият знание без употребата на един вътрешен орган - физическия мозък. Те били наполовина между човека, който имал мозък, и Ангелите, които не се нуждаели от такъв. Накратко те били полубогове. Така те се оказали в сериозно положение. Единственият път, по който можели да намерят проводник, чрез който да се проявят и придобият познание, бил човешкият мозък, тъй като те можели да се самопознаят чрез едно физическо същество, надарено с мозък - нещо, което било невъзможно за Ангелите. Както казахме, през по-късната част на Лемурийската Епоха човек не виждал Физическия Свят, както ние го виждаме сега. За него Светът на Желанието бил много по-реален. Той имал сънното съзнание на Лунния Период -вътрешно картинно съзнание. Външният свят не съществувал за него. За Луциферите не било трудно да се изявят на вътрешното му съзнание и да призоват вниманието му към външната му форма, която дотогава той не възприемал. Те му казали как може да престане да бъде само служител на външни сили и да стане свой собствен господар и подобен на Боговете - „познаващ доброто и злото". Те също му изяснили, че за него не е необходимо да скърби, ако тялото му умре, тъй като притежава творческа способност за образуване на нови тела без посредничеството на Ангелите. Всички тия информации били давани с единствената цел да се насочи съзнанието му навън за придобиване на знание. Луциферите извършили това, за да могат самите да се възползват от създаденото положение и да обогатят познанията си посредством придобитото от човека. Те му донесли болката и страданието, които той преди не познавал, но донесли също висшата благословия на освобождението му от външно влияние и ръководство, чрез което го поставили на пътя на развиването на собствените му духовни сили - една еволюция, която би му позволила да се само-изгражда с мъдрост, подобна на оная на ангелите и на другите същества, които го ръководели, преди да прояви свободна воля. Преди да бъде просветлен от Луциферовите Духове, човек не познавал болест, страдание и смърт. Всички те се появили като резултат от неразумното служене с творческата способност и злоупотребата й за чувствено задоволяване. Дивите животни са свободни от болест и страдание понеже размножаването им се извършва под грижите и ръководството на мъдрия групов дух, и то само в онези времена на годината, които са най-благоприятни за този процес. Половата функция е предназначена само за поддържане на видовете и в никакъв случай за задоволяване на чувствени желания. Ако човек беше останал само ръководен от Бога автомат, той нямаше да познава болест, страдание и смърт до ден-днешен; но би му липсвала и мозъчната съзнателност и независимост, които се явили като резултат на просветлението му от Луциферите - „дарителите на светлина", които отворили очите на неговото разбиране и го научили как да употребява неясното си виждане, за да спечели познание за физическия Свят, който той бил предопределен да завоюва. Оттогава насам у човека работят две сили. Едната е тази на Ангелите, които изграждат нови същества в утробата посредством Любовта, отправена надолу за възпроизвеждане; поради това те са поддръжници на расата. Другата сила е тази на Луциферите, които са подбудителите на всяка умствена активност посредством другата част от половата сила, която се насочва нагоре, за да работи в мозъка. Луциферите са наречени още „змии" и са различно представени в многобройните митологии. Повече ще се спрем на тях, когато дойдем до анализа на „Битие". Засега беше казано достатъчно, за да се улесни следването на главната линия по въпроса, водеща ни още по-далеч в изследването на човешката еволюция от Атлантската и Арийската Епоха до ден-днешен. Онова, което се каза за просветлението на Лемурийците, се отнася само за малка част от онези, които живели през по-късната част на Епохата и станали семето на седемте Атлантски Раси. По-голямата част от Аемурийците били подобни на животни и обитаваните от тях форми деге- нерирали в днешните варвари и антропоиди. От изучаващия се изисква грижливо да запомни, че именно Формите са дегенерирали. Има много важна разлика между телата (или формите) на една раса и Егото (или живота), което се въплъщава в тези расови тела. .......... ПАДАНЕТО НА ЧОВЕКА Във връзка с анализа на Битие трябва да се добави още нещо по отношение на „Падането", което е гръбнакът и мускулатурата на популярното Християнство. Ако не е имало „Падане", нямаше да има нужда от „план за спасение". Когато в средата на Лемурийската Епоха станало разделянето наполовете (в която работа били активни Йехова и неговите Ангели), Егото започнало по-малко да работи върху плътното си тяло, като изграждало вътрешните му органи. Тогава човек не притежавал сегашното будно съзнание, но посредством половината полова сила той изграждал мозък за изразяване на мисълта, както вече обяснихме. Той бил по-буден в Духовния Свят, отколкото във Физическия; едва виждал тялото си и не съзнавал акта на размножаване. Библейското твърдение, че Йехова приспивал човека, когато трябвало да произведе друго същество, е вярно. В следствие крайно затъмненото съзнание на човека по отношение на заобикалящата го физическа среда, раждането на децата не било свързано с никакви болки и безпокойства; нито се съзнавало загубването на плътното тяло при смъртта, нито придобиването на ново при раждането. Да си припомним, че Луциферите били част от човечеството на Лунния Период; те са изостаналите от Ангелската вълна на живота и в действителност са твърде далеч напреднали, за да обитават плътно тяло. При все това обаче се нуждаели от „вътрешен" орган за придобиване на знание и можели да работят през един физически мозък, което било невъзможно за Ангелите и за Йехова. Тези духове влезли в гръбначния стълб и мозъка и говорели на жената, чието Въображение, както обяснихме преди, било силно развито чрез обучението на Лемурийската Раса. Понеже съзнанието й било главно вътрешно, за тях се получила картинна представа и тя ги видяла като змии, тъй като те влезли в мозъка й през змиеобразния гръбначен стълб. Обучението на жените включвало наблюдаването на опасните и рисковани подвизи и борби на мъжете (посредством които се целяло да се развие Волята), при което често по необходимост телата били убивани. Смътното съзнание за извършването на нещо необикновено поставяло в удивление въображението на жената. Тя чувствала духовете на ония, които загубвали телата си, но несъвършеният й усет за Физическия Свят не можел да долови физическите тела на тези приятели и по този начин да разбере промяната, която ставала с тях. Луциферите й разрешили загадката, като й „отворили очите". Те й разкрили собственото й тяло и това на мъжа, като я научили как те двамата заедно могат да победят смъртта чрез създаване на нови тела. Така смъртта не ще можела да има власт над тях, защото като Йехова те щели да могат да ги създават по своя воля. Луциферите отворили очите на жената. Тя подирила помощта на мъжа и отворила и неговите очи. Така по един реален, макар и смътен път те за първи път се „познали" и станали съзнателни един за друг, а също и за Физическия Свят. Те станали съзнателни за смъртта и болката и чрез това познание се научили да правят разлика между вътрешния човек и външната обвивка, която той носи и подновява всеки път, когато е необходимо да направи нова стъпка в еволюцията. Те престанали да бъдат автомати и станали свободни, мислещи същества с болка, страдание и смърт като цена на свободата. Така че тълкуването за яденето на ябълковия плод като символ на творческия акт не е пресилена идея и е показано чрез изявлението на Йехова (което не е някакво проклятие, а просто изложение на последствията от акта), че те ще умират и че жената ще ражда децата си в болки и страдания. Той знаел, че тъй като вниманието на човека сега било фиксирано към физическата му обвивка, то загубата и при смъртта щяла да бъде чувствана от него. Той знаел също, че човек още нямал достатъчно мъдрост, за да обуздава страстта си и да регулира половите си сношения според планетните положения, вследствие на което болезненото раждане трябва да последва невежата злоупотреба с функцията. За библейските коментатори винаги било много трудно да разберат какво общо може да има между яденето на плодовете и раждането. Ако обаче разберем, че яденето на плода е символично представяне на половия акт, чрез който човек „се уподобява на Бога", тъй като той познава подобния си и е в състояние да твори нови същества, разрешението е лесно. В по-късната част на Лемурийската Епоха, когато човек си присвоил правото да извършва възпроизводителния акт винаги когато пожелаел, неговата силна воля била тази, която го направила в състояние да върши това. Чрез ядене от „дървото на познанието" през всички времена той бил в състояние да създава нови тела, когато загубвал старите си. Ние обикновено мислим за смъртта като за нещо ужасно. Но ако човек беше ял и от „дървото на живота", ако той беше научил секрета как непрекъснато да витализира своето тяло, състоянието му щеше да бъде още по-лошо. Ние знаем, че телата ни днес не са много съвършени. В ония древни дни обаче те били крайно примитивни. Поради това опасенията на Творческите Йерархии да не би човек да яде също и от „дървото на живота" и по този начин да стане способен да възстановява и виталното си тяло, били напълно основателни. Ако би направил това, той щял да бъде безсмъртен наистина, но никога нямало да може да напредва. Еволюцията на Егото зависи от неговите връзки и ако то не е в състояние да се снабди с нови и по-усъвършенствани чрез смъртта и раждането, застоят би бил неизбежен. Окултната максима е, че колкото по-често умираме, толкова по-добре сме в състояние да живеем, защото всяко раждане е нов шанс. Ние видяхме, че мозъчното знание и съпровождащата го себичност били придобити от човека с цената на силата да твори сам. Той купил свободната си воля с цената на болката и смъртта, но когато човек се научи да си служи със своя интелект за доброто на човечеството, той отново ще спечели духовната си сила над живота и в допълнение ще бъде ръководен от едно вътрешно знание, толкова по-висше от сегашното мозъчно съзнание, колкото последното е по-висше от най-низшето животинско съзнание. „Падането" било необходимо за изграждане на мозъка, но това в най-добрия случай е само един косвен път за спечелването на знание и ще бъде заместено от прекия досег с Мъдростта на Природата, с която човек тогава без никакво взаимодействие ще може да си служи за създаване на нови тела. Ларинксът пък ще произнася „загубеното Слово", „Творческата Заповед", която под ръководството на Велики Учители служела в древната Лемурия за създаване на растения и животни. Човекът тогава ще бъде в истинския смисъл на думата творец, но не по сегашния бавен и труден начин. С подходящо Слово или магическа формула той ще е в състояние да създаде едно ново тяло. От Космогонията на розенкройцерите
  12. Садукея? Матей 10 :16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите
  13. Проектира сам "мама" и "тате". Децата, страдащи от опозиционно предизвикателно разстройство, често имат установен модел на проблемно поведение. Опозиционно предизвикателно разстройство симптомите могат да включват:: Детето често е ядосано и раздразнително Бързо и често губене на нерви Ставайки лесно досаден Устно се бие с авторитетни фигури Отказ да се спазват установените правила Умишлено тормоз или досада на хората Обвиняване на други хора за грешки Да си отмъстителен https://www.worldsbest.rehab/bg/противоположно-предизвикателно-разстройство/
  14. Сходно=шаблон, за да пееш едно и също репертоарче. Защото си с опозиционно предизвикателно разстройство.
  15. Сине е, понеже с майка ти там, не си малък вече знаеш, щъркелите са за друго, и на твойта ветеринарка също съм й обяснил.
  16. Интересно е, като постоянно Рамус критикува, как след това някой критикуван от него да няма представа какво е критика? Слабо се представя някой значи. Или на Рамус все му не стига, или се опитва да щади чуждите чувства и емоции, което не го вярвам... Излей всичко от дълбините си, рамусе: маймуни, папагали, сране, мумии, путкукоросвай кураво децата в детската градина, тия ,които блеят като овци, пияниците ,дрогантите,фантазьорите, фанатиците, религиозниците, давай Сине, всичко е просто и изтрещяло.
  17. https://dolap.bg/2021/02/08/грубата-реч-разрушава-човека-отвътре/
  18. Патрул Ринпоче бил напреднал в йога-практиките и ясните представи, но бил блокирал - никоя мандала на божествата не можела да се яви ясно в главата му.5 Един ден той попаднал на До Кхиентсе, който бил запалил огън на открито и пиел чай край него. В Тибет ако видиш учител, когото уважаваш, по традиция падаш ничком на земята в знак на уважение. Когато Патрул Ринпоче направил това, До Кхиентсе го видял още отдалеч и изръмжал заплашително: - Ей, куче! Ако си толкова смел, ела тук! До Кхиентсе бил много внушителен учител. Имал вид на самурай - с дълга коса, екстравагантни дрехи и страст да язди красиви коне. Когато Патрул Ринпоче продължил да се кланя и да приближава още повече, До Кхиентсе започнал да го ругае и да го замерва с камъчета, а после и с големи камъни. Когато най-накрая Патрул Ринпоче се приближил достатъчно, До Кхиентсе започнал да го удря и бие, докато не го проснал в не свяст. Когато Патрул Ринпоче дошъл на себе си, съзнанието му било напълно променено. Мандалите, които се опитвал толкова усърдно да извика в представите си, се появили спонтанно. Ругатните и обидите на До Кхиентсе разрушили и последните останки от концептуалния ум на Патрул Ринпоче, а всеки камък, който го удрял, отварял центровете на енергията и каналите на тялото му. В продължение на две чудесни седмици пред­ставите за мандалите не го напускали. ... Из книгата.....
  19. - Ще те въведа в истинската природа на ума - каза ми той, взе камбанката и малкия си барабан и започна напевно да призовава всички учители от приемствената традиция - от изначалния Буда до неговия собствен учител. След това ме въведе. Съвсем неочаквано ми зададе един въпрос без отговор - „Какво е умът?" - и се вгледа дълбоко в очите ми. Това ме изненада силно. Умът ми сякаш рухна. Не останаха нито думи, нито имена, нито мисли - всъщност не остана ум. Какво се случи в този изумителен миг? Миналите мисли бяха мъртви, бъдещите още не бяха родени. Потокът на моите мисли беше прекъснат. И в това стъписване се отвори една празнина, а в нея се появи едно непосредствено и чисто усещане за настоящето - освободено от всякакво вкопчване в каквото и да било. Беше просто, необременено и фундаментално. И въпреки това тази необременена простота излъчваше топлината на огромно състрадание. Колко много неща бих могъл да кажа за този миг! Очевидно учителят ми беше задал въпрос. Все пак аз знаех, че не очаква отговор. И преди дори да започна да търся отговор, вече знаех, че такъв няма. Стоях стъписай и изумен и въпреки това у мен се надигаше някаква светла увереност, която дотогава ми беше непозната. Учителят ме попита „Какво е умът?" и в този момент аз се почувствах така, сякаш всички знаят, че не съществува такова нещо, а аз съм последният, който го научава. Колко нелепо ми изглеждаше тогава да търся ум! Това, което направи учителят ми, засади дълбоко у мен едно семенце. По-късно разбрах, че в нашата приемствена традиция е прието въвеждането в природата на ума да се извършва по този начин. Но тогава не знаех това и всичко за мен беше напълно неочаквано, изумително и силно. Според нашата традиция трябва да са налице три „автентичности", за да се извърши въвеждането - благодатта на автентичен учител, всеотдайността на автентичен ученик и автентичен приемствен метод за въвеждане. Президентът на Съединените щати не може да ви въведе в природата на вашия ум, не могат да го направят майка ви или баща ви. В случая няма значение с каква власт разполага някой или колко ви обича. В природата на ума ви може да ви въведе единствено човек, който сам напълно я е осъзнал и носи в себе си благодатта и опита на приемствената си традиция. Tибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта.zip
  20. Нейди в Пловдив: - Виждал ли си Далай Лама, майна? – Не, само кучи съм виждал да лай, майна. Как любезно да пратя някой да върви на майната си? - Като му кажеш "Я хващай пътя за Пловдив!"
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване