Премини към съдържанието

drahshta

Потребител
  • Публикации

    207
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

1 Неутрална репутация

5 Последователи

Всичко за drahshta

  • Титла
    Почетен потребител
  1. Винаги! Чавдарчето е примерно дете, играе, учи се, чете!

  2. Пак си чел "Работническо дело" :)))

  3. Вече не. Да знаеш :-)

  4. Пак си препил днес. Не че аз не съм де...

    :)))))

    Между Н и М има 5 точки точно, да знаеш. като изписваш пожеланието отново.:)))))

  5. А може би това е въпросният Апостол Апостолов?

  6. drahshta

    Пътуване в отвъдното по време на операция

    Здравей, при мен се случи нещо от този диапазон, макар и по-различно. Разказал съм го в друга тема във форума. Ами накратко, стана по време на упражнения. Една жена ни беше предала част от енергията си и бях в някакво "високо" състояние в което усещах огромна нежност и радост, лекота и щастие, без да съм превъзбуден. В това състояние правихме упражнение за прошка и всичко се получи някак от самосебе си. "Хлътнах" в някакво друго измерение, където се видях с покойната си баба и прабаба (на които исках да простя и да си взема прошка). Не знам как стана - слушах думите на жената, която водеше упражнението, замислих се за детството си и за баба си и... Буквално за миг - сега съм тук на стола, а в следващият съм в някакъв друг свят. След това преживях най-големият ужас в живота си, защото като се "върнах" в залата изведнъж почувствах, че нямам повече работа тук, че е време да си ходя и започнах да се измъквам през темето си. Беше едно здраво дърпане... :-). Но имах твърдото убеждение, че това са глупости, че тепърва имам да свърша много неща в живота си и никъде нямам намерение да ходя от тук точно в момента. Тогава буквално за миг видях целият си досегашен живот като на длан - как всяко събитие е водело до нещо друго, то до следващо и т.н. Усещах, че не съм безпомощен срещу това, което се опитва да ме измъкне от тялото ми и като се мобилизирах, усетих, че мога да контролирам събитията. След това доста време бях нестабилен. Това преживяване промени из основи гледната ми точка, защото до този момент бях по-скоро атеист-материалист или може би човек, които е склонен да признае невежествотото си, но и не вярва особено. През цялото време на случката бях в ясно съзнание и нямах съмнение относно реалността на случващото си. И след това беше така.
  7. drahshta

    Игра на стихове

    Я к вам пишу, чего же более? Что я могу еще сказать? Тепер я знаю, в вашей волей меня презренем наказать
  8. drahshta

    Има ли добри хора сред българските политици?

    Стоян Сталев, освен че е син на проф. Живко Сталев е доцент по международно частно право. Един от примерно 5 в България. От изборените хора в комисията познавам лично проф. Друмева и проф. Чипев. Не познавам лично проф. Сталев, но имам доста косвена информация за него. Намеците в текста са тъпи и неверни. На предубедените и некадърните все трявба да има някой да им е виновен. Всеки народ има политиците, които заслужава. Няма съществена разлика между средностатистическият българин и средностатистическият бълграски политик. Както е навсякъде по света.
  9. drahshta

    Игра на стихове

    Първото стихотворение, което съм чул... на 3-4 годинки бях. От тогава ми остана едно от любимите :-)Ами, дай следващото Ивсот
  10. drahshta

    Игра на стихове

    таракан таракан сидит в стакане , ножку рыжую сосет . он попался ,он в капкане , и теперь он казни ждет. он печальными глазами на диван бросает взгляд , где с ножами ,топорами вивисекторы сидят. у стола лекпом хлопочет , инструменты протирая , он под нос себе бормочет песню "Тройка удалая". трудно думать обезьяне, мыслей нет она поет . таракан сидит в стакане и теперь он казни ждет . таракан сидит в стакане, и глядит едва дыша . он бы смерти не боялся , если б знал ,что есть душа . но наука доказала , что души не существует , что печенки , кости , сало , вот , что душу образует. вот палач к нему подходит , и ощупав ему грудь, он под ребрами находит , то ,что следует проткнуть. ты подлец , носящий брюки, знай что мертвый таракан - это мученик науки , а не просто таракан. сторож, грубою рукою в окно его швырнет . и в окно , вниз головою , наш голубчик упадет. на протоптанной дорожке , возле самого крыльца , будет он задравши ножки , ждать последнего конца. его глазки голубые будет курица клевать. его косточки сухие будет дождик поливать. Наистина Олейников. Mea culpa. Здравей, Тъга, дошла си ми на гости - изглежда Оскар Уайлд. А на кой е превода? Белеет парус одинокий, в тумане моря голубом. Что ищет он в стране далекой? Что кинул он в краю родном?
  11. drahshta

    Игра на стихове

    М, не. Даниил Хармс. Луд поет. По-луд от Трихоцефалус. :-)
  12. drahshta

    Игра на стихове

    Съжалявам, Сириус друг е автора. Пробвай отново.
  13. drahshta

    Игра на стихове

    И докато Трихо се смили, ето едно и от мен: Таракан сидит в стакане. Ножку рыжую сосет. Он попался. Он в капкане. И теперь он казни ждет.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.