Премини към съдържанието

марси

Потребител
  • Публикации

    168
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

90 Много добра репутация

4 Последователи

Всичко за марси

  • Титла
    Почетен потребител
  • Рожден ден 16.06.1971

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Asenovgrad
  • Интереси
    поезия

Последни посетители

4830 прегледа на профила
  1. Сънливи сенки, наздрачено тихо… душата ми е извор неотпит, неслучени пендарите от дни тежат навътре зад очите . Кошута съм. С душата си те искам нестинарската, оная - дето в кърпа я привързах и ти я дадох да я къташ в пояса, и да не ме показваш, додето вода мълчана в шепи не отпием оттатък прищъпулника на извора, а после да ме носиш до сърцето наместо цвете крадено по заник. Сега съм тополата, която кротко вехне под сянката на мъжкото ти его и наздрачено тихо в менци нося отпит на глътки преди изгрев извор… Да ти горчи, когато ме загубиш.
  2. Реди по калдъръма злато изгревът, трептят въздушни въпросителни. Наперушинени накацалите гълъби танцуват туист по парапета на съседа. Краката им са розови… С мирис на кафе и прясно недопушена цигара прозорецът откашля облаци. Тополата протяга пръсти в зелено и само петънцата върху кожата на неоткъсната смокиня нашепват „Сбогом лято”….
  3. * * *

    Боли от невнимание когато приятелите си отиват и е тихо пътеките оттатък изгрева са бели от недомлъвки и съмнения. Луната – въпросителна непревъзмогнали обидата поредната Боли от непремислия изказани и премълчани помахвания до брега за сбогом… а вчера беше пристан и утеха и кротка сладост дългото очакване… Днес боли от невнимание когато приятелите си отиват.
  4. А БЯХ ЕЛЕНА

    И аз не искам!Повярвай ми!Ама.......... Важно е , че си опитал!Благодаря ти! Благодаря ти!Не са красиви, поне за другите досега, но..........са моето сега!Поздрави!
  5. Сива самота протяга пръсти през огледалото навярно спомени от стари снимки в черно-бяло Душата ми е мрамор. А бях Елена……. Красиви скулптури на лицемерие приятелите. Някога се смеехме а Пепеляшките завиждаха за пръстена на принца на ръката ми. Гротескно се превърнах в жаба. Наивна вяра… на приказките избледня мастилото останаха сплетните – „на по бира” редим „по сантиметър” отчуждение в желание да се сближим. Красиви скулптури от лицемерие са хората, които ме обичаха. А бях Елена…….
  6. Хайку

    Следи в сърцето стъпки зад прозореца. Намислих те.
  7. ***

    Търкулвам се бяла тъга по листа - дъждоточие.
  8. Ще се събудя малко след седем. Ще отворя прозореца на крепостта и ще полетя надолу. Лудост по камъните ще развее роклята ми бялата. Ти по навик ще дойдеш в 10 и 15 ще спреш под терасата, ще набереш номера на мобилния ми и когато не вдигна, ще вдигнеш очи към мушкатото – цъфна снощи, капе цвят по паважа – кап-чук червено, кап-чук тръпчиво кап-чук… Белее скалата в одеждите ми кървава не оставих писмо – за любов ли е, без любов ли от дългото чакане е навярно… до живот. Мушкатото клюма в съня си, топля постелята за последно преди скалата пременена в одеждите ми бели да онемее… Утре рано лудост по камъните Защото ти ще пристигнеш едва 15 минути след десет.
  9. Още хайку

    Валят перли – ангели къпят пера. Задушница е. VVV В джобове носиш нестройни петолиния. Събличам ноти.
  10. Хайку

    Възкръсват рими. Сътворявам душа несъзнателно. VVV Нишан по тъмно открадната магия в напити стомни. VVV Перонът мери с римувани минути електричката.
  11. Благодаря!Поздрави и
  12. „Когато любовта си раздадеш”…. В мастилени следи душата срича, когато „любовта си раздадеш” неясен шепот синевата е, след спомен на погалване с криле, мерило за самотност пък небето, въздишка от стаявано реката, върбата – оплаквачка, пази спомени за полети… След пресекливото на чувствата не си отивай……….. Вик на гларус крия зад зениците, с мъниста бели пътищата ни съшивам - за черни дни, когато в мастилени следи ще раздадем.. любов!
  13. Ако махна любовта, омразата и парите, ще имам много малка причина да те убия. Не питай кое ще натежи – Ако махна любовта, омразата и парите, и нямам причина да те убия, ще намерим ли повод да сме заедно до след утре?! Разочарование е името ти, моето – разочарована, но, ако няма за какво да те убия - струват ли си любовта, омразата и парите?!
  14. Обич

    Нощем тихо те гледам - само лакът дихание. През очите ти кротки прелива всемирът… Автършейфът от после е бледо ухание по наболо предчувствие сладостна диря. Педя обич – леглото и аз мека сянка. Тънкокора топола в душата ми срича. Паля топли пътеки – оттатък дъгата е. И когато запея всеки път те обичам.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.