Премини към съдържанието

N_Leila

Потребител
  • Публикации

    5
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за N_Leila

  • Титла
    Новобранец

Информация

  • Пол
    Жена
  1. Браво,отлично се справяш !!

    1. Най-необикновения човек Преди много много време, в едно закътано градче се родил най-необикновения човек на земята. На пръв поглед той бил напълно нормален, но който го опознаел, веднага разбирал, че това е най-необикновения човек на земята. Но който и да попитали, защо точно този човек е най-необикновенния, отговора винаги бил един и същ: -Отиди и го опознай, и ще разбереш защо. И така славата на този човек се носела от уста на уста, и всеки отивал да види този необикновен човек. А самия човек, по този начин трупал все повече и повече приятели, а станел ли му някой приятел, той оставал такъв за винаги. И така лека полека мълвата стигнала до самия цар, а от царя и до дъщеря му, която била много дръпната, нямала нито един приятел, непрестанно била в лошо настроение, сърдела се, или се карала с околните. Решил царя, че щом този момък е така необикновен, то той може да успее да се сприятели със дъщеря му. Пратил царя стражи да дожедът момъка, но те се върнали с празни ръце, а като ги попитал защо не водят младежа, те отговорили, че немогат да карат такъв необикновен човек да ходи на места, кадето той не иска. Ядосал се царя, пратил нови стражи, но и те се върнали със празни ръце и същите думи. Още по ядосан, царя испратил още стражи, от най-строгите и хладснокръвни войници, но и те се върнали със същия отговор, без да доведат момчето. Не издържал накрая царя, свикал свитата си и тръгнал на път към селцето на момъка. По пътя принцесата не спряла да се оплаква и да мрънка: -Кой е този при който ме водиш? Някой селяк, който лъже хората. Не искам да ходя! През целия път принцесата не престанала да повтаря, че не иска да ходи. Не издържал накрая царя, обърнал се и и казал: -Щом не искаш да ходиш, недей, обръщай каретата и се прибирай в двореца. Но ако сега не отидеш при този човек, никога няма да го видиш. Без капка колебание, принцесата обърнала каретата, и се отправила към замъка. Царя раздразнен продължил пътя към селото на момчето. Като стигнал там, лесно намерил къщата на момъка. Запознал се с него, а като си тръгнал, всеки който го питал какво му е толкова необикновенно на този човек, царя отговарял: -Опознай го, и ще разбереш! Като се прибрал в замъка, дъщеря му го попитала какво му е необикновеното на този човек, а царя и отговорил: -Да беше дошла с мен, щеше да разбереш, но сега ти ще си единствения човек в кралството, а може би и на земята, който няма да знае. Така отговарял не само царя, а и всеки който принцесата питала. А тя все повече и повече питала за момъка. И все повече и повече се отчайлава че не отишла когато могла. Минала година, минали две, а принцесата все за този момък слушала. Постоянно разпхората за него, но така и не научила нищо за него. Не издържала на любопитството, принцесата решила да отиде сама, на своя глава да види момъка. Не казала на никой, от страх баща и да не я спре. Яхнала най-бързия кон от царската конюшня и в галоп се отправила към селото на момъка. Като влязла в селото, тя едвам се здържала от любопитство, да разбере какво толкова необикновено има в този момък. Промъкнала се тихо към къщата му и започнала да набюдава. Виждала как непрестанно влизали и излизали хора от къщата. Много влизанамусени, нещастни, тъжни, ала всички излизали усмихнати и с облекчени лица. Тогава принцесата решила, че така няма да разбере нищо за момъка и тихо се вмъкнала в къщата, скрила се в един ъгъл, и запоичнала да наблюдава момъка, не виждайки нищо необикновено в него. Така го наблюдавала цели три дни, но така и не видяла нещо необикновено в момъка, освен множеството посетители от всички краища на света. Разбрала принцесата, че без да се срещне с момъка, няма как да разбере тайната. Но как да стане, така че никпй да не разбере. Чудила се, чудила се, но така и не и идвала идея. Тогава момакът се изправил рязко, погледнал право в нея, посочил я и казал: -Всички, освен това слугинче да излязат. Очудили се хората, но излязли. Тогава момъка се усмихнал на принцесата, и със тих и спокоен глас казал: -Знаех че ще дойдеш, не си мисли че незнам коя си. Ти си царската дъщеря, която винаги е сърдита. Знам и защо си тук, искаш да разбереш какво ми е толкова необикновеното, и ако наистина искаш да знаеш, ще ти кажа. -Искам да знам, защото всеки само за теб говори, кадето и да отида, кадето и да се обърна, само за теб говорят, и за това колко си бил необикновен. Но и аз знам нещо. Знам че няма да ми кажеш, защото на никой не си казал до сега. -Да права си-усмихнал се най-необикновения човек-на никой не съм казал, и на теб няма да кажа, всеки е намерил най-необикновения човек в мен, но аз така и не го открих. Затова всеки, който дойде тук при мен, аз питам едно и също: Какво ми е толкова необикновеното? И винаги един и същи отговор получавам: Опознай себеси, и ще разбереш. Принцесата се засмяла с глас, и през смехаказала: -Прави са хората, ти си най, необикновения човек на света, не ме питай, какво ти е необикновеното, опознай себеси, и ще разбереш сам. Неизвестен Автор
    2. Любими стихотворения

      МГНОВЕНЬЕ ВЕЧНОСТЬ БЕРЕЖЕТ ~ ~ ~ Мгновенье пришло - я поток увидала бегущий, Мгновенье прошло - нет уже ни воды, ни мостков. Мгновенье пришло - и я куст увидала цветущий, Мгновенье прошло - нет уже ни шипов, ни цветков. Мгновенье пришло - вижу: пламя горит и дымится, Мгновенье прошло - нет ни дыма уже, ни огня. Мгновенье пришло - и пандавов я мать, я царица! Мгновенье прошло - и горшечник простой мне родня. ~ ~ ~ Жизнь пронесется, как одно мгновенье, Ее цени, в ней чЕрпай наслажденье. Как проведешь ее - так и пройдет, Не забывай: она - твое творенье. /Омар Хайям/ *********** Зачем живешь на свете этом? Зачем живешь на свете этом? Какая у тебя мечта? Задумался - ли над ответом? А есть ли у тебя она? И проживая час за часом, И проживая день за днем. Все истлевает год за годом Сгорает все невидимым огнем. Ведь не живем мы полной жизнью, А примеряемся скорей, А сами гонимся за мыслью, Что истину познали в ней. И счастлив тот кто понимает, Что истинна совсем близка. Что жизнь его не угасает, Любовью, счастием полна. А кто живет слепой надеждой. И верой в то что все само На блюде с голубой каемкой К нему придет вот так легко. Тот кто живет со злостью в сердце, С глухой фальшивостью в душе. Он не поймет моих волнений, И чувств бушующих во мне. Мне жалко их - слепых глупцов. Хочу им дать один совет: Освобождайтесь от оков! Увидьте в темном царстве свет! neil
    3. Харесваме те Fifa,а аз най-много

      От твойта уста,в Божийте уши И Моля,не се бъзикайте с хорските чувства!
    4. Любими стихотворения

      Покаяние Коленича във Божия храм – да потърся любов и прощение. Но понеже молитви незнам, потрепервам от страх и съмнение... Аз не вярвам във Божи дела, в хорски притчи и древни поверия. Затова коленича сега – уморих се от грях и безверие! Уморих се от гняв и лъжи, от интриги и властно безвластие, от студени бездушни искри... Уморих се от всичко... Ужасно е! Пред светици с огромни очи, пред безгрешни и благи аскети, аз проливам горещи сълзи, чакам Господ – за мен да се сети... osi4kata
    5. Благодаря,че те има Fifa! Не ти пиша,за да се почувстваш добре.Нямам цел да те лаская.Просто искам да знаеш какво изпитвам към теб.За мен ти си всяка глътка въздух.Онази живителна сила,която ми помага да продължа да се боря с трудностите,осеяли живота ми.Ти си щастието,което винаги съм търсела и никога не съм постигала.Сега,когато си мой,аз намерих това тъй бленувано щастие.Всяка твоя дума остава в съзнанието ми.Изпълва ме,чувствам се цяла,завършена.Всичко това е благодарение на теб. Ако те нямаше,в тези тежки моменти,които преживях,може би отново щях да пожелая да изчезна.Бленуваща безкрая,отчаяно копнееща за студените устни на смъртта.Обаче теб те има.Ти си,онази осмисляща живота ми част,от която винаги съм имала нужда.Благодаря ти,че се появи в живота ми.Благодаря ти,че завладя мислите ми и открадна сърцето ми. Всеки самотен миг,чувам топлият ти глас.Чувам,как ми говориш.Дори ми става тъжно,че не мога да се пресегна и да те докосна,да изуча всеки милиметър от теб.Да усетя ръцете ти галещи косите ми.Да видя очите ти изпиващи ме до край.Знаеш ли,колко пъти съм си представяла нашата среща?Мечтала съм си и продължавам да си мечтая,да усетя топлия ти дух,оставящ огнени следи по кожата ми. Знаеш ли,че когато мисля за теб сърцето ми ускорява ритъма си,погледът ми се замъглява,не виждам нищо.Само усещам хилядите пеперуди прелитащи край мен,чувам как някоя птица пее в далечината,как светът изчезва,аз ставам малка...погълната от едно непознато чувство на страх,страст,смелост...сякаш душата ми се отваря и ти само трябва да влезнеш вътре... Това ли е любовта?Онази,чиста и непокварена любов,за която всеки човек мечтае.Незная,може би няма и да разбера.Но мисълта,че съм сигурна в думите си,когато ти казвам "обичам те",ме прави силна. Отново ти благодаря,че те има,че една случайност ни събра.Щастлива съм,че съм твоя и може би един ден ще съм наистина изцяло твоя...мисля,че повече,само времето ще покаже.Нямам какво да ти кажа освен,че наистина предизвикваш много силни чувстав в мен.Обичам те много! Подсетена от темата и обяснението на един съфорумец,не се стърпях.Това е моето послание,да видим ще се осмелите ли да признаете,колко прекрасен човек е Fifa,и колко сме щастливи,че го познаваме!
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.