Премини към съдържанието

ELI_RADANOVA

Потребител
  • Публикации

    1
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за ELI_RADANOVA

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 18.11.1991

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    SILISTRA
  • Интереси
    От три годишна танцувам класически и модерен балет,Пея от осем годишна,и свиря на пиано от девет годишна!..и досега се занимавам основно с тези 3-ри неща!На първо място е пеенето :) ..С това съм решила да се занимавам и постоянно съм по конкурси,концерти..-"ПО СВЕТА И УНАС" :) ..Така,че стискайте палци ПОСТОЯННО ::)!

Контакти

  • Twitter
    bubureli
  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://www.myspace.com/ellieradanova
  1. eli e mnogo pe4eno i talantlivo momi4e :)))

    uspeh ti pojelavam!!!

    Angi

    1. RQ:Музика от Андре Сетовия,Милчо Левиев

      -------------------------------------------------------------------------------- Милчо Левиев 28/09/05 18:08 Милчо Левиев е роден през 1937 г. в Пловдив, България, и още млад постига световна известност като джаз музикант, композитор, пианист и педагог. Живее и работи в Лос Анжелис, САЩ. Милчо Левиев е възпитаник на Българската държавна консерватория, завършил е майсторския клас по композиция при проф. Панчо Владигеров. Между 1962 и 1996 г. е диригент на Биг бенда на Българското радио, между 1965 и 1970 - лидер, композитор и пианист на квартета "Джаз фокус'65". През 1970 г. приема поканата на популярния с авангардните си търсения тромпетист Дюк Елис и става пианист и аранжор в неговия биг бенд в Лос Анжелис. Свирил е в проекти с музиканти като Billy Cobham, Art Pepper и Al Jarreau. Милчо Левиев композира симфонична и камерна музика, пише джаз аранжименти и е създател на музиката към филми като "Горещо пладне", "Понеделник сутрин", "Отклонение", "Писмо до Америка" и др. Сред най-известните му творби са "Зелената къща", "Орфей", "Сладка питка", "Нестинари", "Балкански каубои" и др. Характерен е стилът му на импровизация, в който се преплитат типичните за стила мелодии и хармония с българските неравноделни размери и интонации. Носител е на множество награди, сред които "Dramalogue" за най-добър музикален директор (1987 г.), номиниран е за наградите Grammy за различни свои аранжименти и присъства във всички големи световни музикални енциклопедии. Има огромна дискография. -------------------------------------------------------------------------------- Майсторски клас на Милчо Левиев Майсторският клас на Милчо Левиев се провежда всяка година през месец октомври. Точните дати за прослушването, провеждането и концерта на участниците се обявяват през месец май. Записване Записването на кандидатите продължава до края на септември и се извършва по един от следните начини: - чрез изпращане на заявление по интернет от www.milcholeviev.net ; - чрез изпращане по пощата на регистрационна бланка от информационната брошура за майсторския клас; - чрез попълване на заявление в НБУ - корпус 1, стая 107. Регламент Право на участие в Майсторския клас на Милчо Левиев имат инструменталисти без възрастови ограничения от страната и чужбина с познания по музикална теория и хармония и познания по английски език. За прослушването всеки кандидат трябва да подготви: балада; пиеса в средно или бързо темпо; българска поп или джаз песен; пиеса на Милчо Левиев. Прослушване и провеждане След прослушването се определят десет активни участници. Обучението в майсторския клас се води от Милчо Левиев в продължение на 10 дни в камерна зала "България". Майсторският клас е открит за слушатели и публика. Концерт Концертът на изпълнителите e със специалното участие на Милчо Левиев и джаз певицата Вики Алмазиду. За информация www.milcholeviev.net aiankova@nbu.bg ОТКРОВЕНИЯ НА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Текст Мартин ДИМИТРОВ фотография Павел ЧЕРВЕНКОВ МОЯТ НАЧИН Точно преди интервюто...репетирах с майсторския си клас. Много е важно...да си в подходящия момент на подходящото място. Мисля, че на мен това ми се е случвало доста често. И , разбира се, съм благодарен за това. Колекционирам...музика. Винили, дискове, видео с концерти и изпълнения, напоследък и на DVD. Имам доста прилична колекция, макар че DVD-тата ми още не са чак толкова много. Мразя...лицемерието, лъжата, предателството и Кени Джи. Макар че за Кени Джи може и да не съм прав. Той, човекът, си е взел някаква ниша, и ако я освободи, веднага друг ще се намести на неговото място. В музиката Кени Джи е това, което е Паулу Куелю за литературата. Притеснява ме...това накъде върви светът. Сам виждаш какво става, няма как да не се притесняваш. Живея...в Лос Анжелис, също така преподавам там. Обграден съм от вещи и един котарак. Горе-долу половината от годината я прекарвам там, останалото време съм в Европа. Дразни ме...когато свиря в джаз-клуб и точно на някоя импровизация някой се провикне “о, йе-е-е-е!” Това е някакъв снобизъм, да покажеш, че разбираш. Също така изобщо не ми е приятно, когато някой в джаз-клуб е седнал на маса съвсем близо до мястото, където свиря, и говори на висок глас. Аз обикновено в такива моменти спирам и като ме попитат какво става, най-любезно им казвам: “Ами чакам да си кажете това, което имате да казвате”. Импровизирам...доста често и не само по отношение на музиката. Резервиран съм...към Вагнер. Много е декларативен за моя вкус. Джазът...в известен смисъл не е това, което беше. Ето, вземи джаз-клубовете. Навремето това бяха места, където музиката беше всичко. Сега собствениците гледат да направят максимална печалба, докато преди по-скоро се стремяха към това да излязат на нула в края на месеца. Аплодисментите са...нещо важно, но не и най-основното. Често аплодисментите изразяват уважение към артиста, а не към това, което е направил конкретно на даден концерт. На мен ми се е случвало да не направя точно това, което искам, и въпреки това да получа бурни аплодисменти от публиката. Плюс това публиката, която е дошла на концерт, принципно е изключително добронамерена. А и част от нея не разбира особено добре това, което се свири, и ръкопляска. Снобите сред публиката са...нещо, което го има навсякъде. Не само в България, ами и където и да било по света е пълно с хора, които отиват на концерт само и само да кажат, че са били там. Да те видят, да се покажеш, да можеш да го включиш в някой разговор. Да те възприемат като културен. Мнението на хората...ме вълнува, разбира се. Макар че музиката не се измерва в сантиметри или в “тоя е по-добър от оня”. Самочувствието...е нещо много хубаво, когато има покритие. Ето, аз например имам самочувствие, но това не означава, че понякога не се съмнявам в нещата, които правя. Харча за...какви ли не глупости. Непрекъснато си купувам някакви електронни джунджурии, които малко след това се чупят. Искам да кажа...че това, което искам да кажа, винаги го казвам. Никога не съм се притеснявал, както и никога не съм се чувствал ограничен да кажа това, което мисля в момента. ЗА Г-Н ЛЕВИЕВ ИМА ОЩЕ МНОГО МАТЕРИАЛИ ИЗ ИНТЕРНЕТ И ОПРЕДЕЛЕНО ИМА КАКВО ДА СЕ УЧИ ОТ НЕГО Ако ти трябват песни,пиеси или каквото ти хрумне за него,предполагам ще го имам-така,че само кажи
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.