Премини към съдържанието

n_elito

Потребител
  • Публикации

    66
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от n_elito

  1. някой ако може да ми каже на къде трябва да е обърнато дупето на слончето сувенир за да носи щастие? Аз се колебая между прозореца и вратата!
  2. С или без якенце, все се мре от студ с мойта униформа ! Повярвай ми не става дума за забулване, а за едни нормални дрехи, с които да ни обличат, в които да не ни е студено само при един лек повей на вятъра...
  3. За униформите от личен опит ти казвам, че не е от чак толкова голям плюс. Да, всички са облечени еднакво, няма такива забележки и коментари, но в крайна сметка се оказва, че лудите пари, които си хвърлил за униформата са отишли на вятъра, защото тя и за парцал не става! А и за мен например е много по- добре да си ходя с моите дрехи, защото с тях поне не замръзвам зимата, защото ми е гол кръста или по други причини, вървящи като бонус с униформата, защото кройката е такава, че вдигнеш ли си малко ръката - правиш стриптииз!
  4. Като ученик в едно училище, което се води елитно, смятам, че домашните , които ни дават почти всеки ден, и ежедневните изпитвания, на които ни подлагат са предостатъчни! Смятам, че нещата, които предлагаш, би трябвало да важат за по-голямата част от СОУ-тата, където моите връстници си веят байряка и по цял ден висят по кафетата, докато ние например правим контролно по математика почти всяка седмица! Но за да се въведат мерките в тези училища трябва да се направят обстойни проверки, които да покажат в кои училища има дупки! За мен лично, както и за моите съученици, смятам, че тормозът, на който ни подлагат с по 6 изпитвания и/или контролни на ден от възможни 7 часа (7-ят например е физическо) е повече от достатъчен, да не кажем прекален! Твърде голям натиск и напрежение за хора, които все още се развиват! Ако след 6-те контролни трябва да пиша и "доклади, реферати или простичко казано - "повече домашни" мисля че от малки трябва да започнете да ни водите по психиатрични клиники или по други доктори! Знайте, че да си ученик днес никак не е лесно! Тези от вас, които ходят на работа, забравят сигурно момента, че ученикът трябва макар и за 1-2 часа, да направи подготовка за следващия ден! Така че ИМАЙТЕ МАЛКО МИЛОСТ И КЪМ НАС! Относно униформите не съм много съгласна! По- скоро съм за определени правила, но чак униформи не! Наистина не е нормално да се ходи на училище с полички, колкото една педя, или с джапанки! Все пак това е институция, в която трябва да се спазват определени норми- етикет на обличане, но тук се появява и въпросът и за учителите. Ако има така наречения ФЕЙС КОНТРОЛ за ученици, то същият трябва да се прилага и за учители! Поздрави!
  5. n_elito

    Преводи на чужди песни

    Ако може превода Dragan Kojic - Keba - Kukavica Zasto te nema, zasto ne dolazis ko kakva bolest iz glave ne izlazis duge mi noci bez sna, duge ko godina i svaka bora od tebe poklonjena i nocna mora od tebe zaradjena jedino sto imam sad su suze i glad za tobom Ref. Jos jednom dodji manje da boli ti idi miran zivot vodi pomozi kukavici da umre muski i starcu da se opet rodi pomozi kukavici za spas u dusi da manje od zivota boli Sve drugare izgubio ne bih da najboljeg ne videh u tebi da su bar drugovi kraj mene ostali a svaka zora kao da ne svice crnja i gora od kraja tuzne price jedino sto imam sad su suze i glad za tobom
  6. n_elito

    Преводи на чужди песни

    Едно преводче ако може Дино Мерлин - Супермен Kako se pise ljubav dali kao jedna rijec ili su to uvijek barem dvije najmanje ljudi se oduvijek sastaju, vole i jos uvijek rastaju oprosti cu joj sve nisam ja supermen pa da mogu to na ledima da ponesem ugosti cu joj sne bolje im je kod mene neka spavaju sve dok se ne promjene like to the dearest friend ljubav se ne pise tako oko za oko zub za zub o ne, ja nemogu vise ja sam stigao na rub svaka mi rec strazu dobija svaki mi most na drini cuprija sta je svjeto nocas i vjecno zivot je sivi sveto je ono pred cime drhtis a cemu se divis oprosticu joj sve nisam ja supermen pa da mogu to na ledima da ponesem ugosti cu joj sne bolje im je kod mene neka spavaju sve dok se nepromene oprosti cu joj sve nisam ja supermen pa da mogu to na ledima da ponesem ugosti cu joj sne bolje im je kod mene neka spavaju Like to the dearest friend oprosti cu joj sve nisam ja supermen pa da mogu to na ledima da ponesem ugosti cu joj sne bolje im je kod mene neka spavaju sve dok se ne promene Like to the dearest friend © 2001–2008 Uppercut Muisc
  7. n_elito

    Въпрос за начина на показване на снимките при Nokia N70

    Съжалявам много тъпо се получи наистина! тая програма ми създаде супер много главоболия на нито един вариант на програмата не ми тръгва KEYGEN-a и не знам какво да правя
  8. n_elito

    Въпрос за начина на показване на снимките при Nokia N70

    Може ли друг защото този не тръгва БТЛ телефона ми е Нокия N82
  9. n_elito

    Въпрос за начина на показване на снимките при Nokia N70

    а някой може ли да даде линк към програмата ФС Колър (fs caller) Предварително благодаря!!!
  10. n_elito

    Преводи на чужди песни

    Много благодаря!!!
  11. n_elito

    Преводи на чужди песни

    Може ли превод на песенто "Skase" на Stavros Livykos Предварително благодаря! и съжалявам ако повтарям нечие изпълнено желание но не можах до го намеря в търсачката
  12. n_elito

    Преводи на чужди песни

    Ако може превода на Цеца-Пиле
  13. n_elito

    Последният филм, който гледах...

    Последният филм, който гледах беше Богаташчета (Rich Kids) Ми какво да кажа -очаквах нещо с повече развръзка, по интересни случки ... но .... Филма не е нищо особено малко тип биографичен филм за богатите хлапета
  14. Чувала съм че Powernet е един от най-добрите нетове така че провери дали те устройва Между Другото аз съм на Кузелнет и хич не ме кефат просто се чудя кога ще дойде момента в който ще клъцна кабелчетата и се преместя на друг доставчик
  15. n_elito

    Епилаторите

    ем не знам кой от сички ама аз ползвам PHILIPS Satinelle Ice и мога да кажа че е иникален с тази охлаждаща приставка и с тази дет не трябва да те боли уникален е просто! Препоръчвам го!
  16. n_elito

    Последният филм, който гледах...

    Cheats(2002) обаче с постването на линкчета не се справям така че, тези които са заинтригувани ще си го намерят! Сладурско филмче
  17. n_elito

    Лучано Павароти е починал

    Лека му пръст! Той беше един от оперните певци които караха хората да харесват операта!
  18. За да работиш повече ти трябва и по-голям стимул! а друг е вече въпроса че някои наистина вършат работа колкото да не заспят и по цял ден си бъркат с извинение в носовете и да получават по-големи заплати от тези дето се трепят по 12 и повече часа на ден!
  19. n_elito

    Къде искате да отидете ?

    Бразилия и по-точно Рио де Жанейро по време на карнавала! Там е уникално а и статуята на Исус
  20. n_elito

    Китайци се опитаха да кръстят детето си @

    Е пак добре че на този символ в китай не му викат "Маймунско А" Че тогава щеше да е много гадно за детето
  21. n_elito

    Последният филм, който гледах...

    Ми то не е точно филм а серийки - Семеен Мъж (Family Guy) А за филм Омагьосан (Bewitched)
  22. най-хубавото питие за лятото е чашка бяла вино със много малко сода или цитронада(за предпочитане) на швепс с лед и парче лимонче-супер освежаващо а Зимаска чашка македонско червено винце разредено леко с натурална българска лимонадка
  23. n_elito

    Манастирите в България

    Троянски ставропигиален манастир "Успение Богородично" На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир "Успение Богородично". За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица "Рождество Богородично". През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година. Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи. Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера. Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век. Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц. За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей. Свети Кирил и Методий. Стенопис от Захарий Зограф (1810 - 1853), Троянски манастир, 1848 г. В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други. На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре". На северната стена - св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел. В източната част на свода - в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски. Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина". Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид. Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян. Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца - безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника. Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба. Царските двери на този иконостас се отличават по маниер и изисканост и носят надписа на йеромонах Киприан от 1794 година. За времето на изграждане на скита - втората половина на XVIII в. - говорят и иконата "Св. Илия на колесница", както и две икони с изображения на патрона Св. Никола, които са близки до маниерно-почерковите похвати на тревненци. Интересна дърворезбена творба от XVIII в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Й. Предтеча" в Зелениковец. Най-едромащабна творба на резбата обаче е позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от Ново село. Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Във всички случаи те носят типичните белези на Самоковската школа. Увеличи с мишката. В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци като чудотворната храмова икона "Св. Богородица Троеручница" (Триръка, XVIII в., повече за иконата по-долу), за която са разказани много предания. Към същото време и вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата "Рождество Богородично" от музея. В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: "Скърбящата Богородица" и "Страдащият Христос" (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър". В 1836 г. друг тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите "Св. Иван Рилски с житийни сцени" и "Св. Димитър с житийни сцени". Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. Още много са историческите и художествените ценности, които времето е съхранило в Троянския манастир, поради което той днес е един от най-посещаваните в България. Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г. Иконата Св. Богородица Триръка (Троеручица) от Троянския манастир Както иконата "Св. Богородица Одигитрия" в Рилския манастир, така и "Св. Богородица Триръка" Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона. Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи. Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й. Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали. Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите. - Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата! Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели. - Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка. Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица. Александра Карамихалева Брой девети за 2007 година Виж също: Иконите на Божията майка Скит "Св. Николай Чудотворец" на Троянския манастир Основан е в 1785 година от игумена на Троянския манастир Паисий, а през 1812 г. е възобновен. Скитът представлява комплекс от черква, жилищни сгради и аязмо. Църквата е построена през 1812 г., а новите жилищни постройки - през 1950-60 година от архимандрит Йосиф Минков. През първата половина на ХІХ в. в скита се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. В манастирския двор е гробът на хайдут Велко от Шумен, починал от раните си през 1848 г. Скитът e разположен на около един километър югоизточно от манастира, на западния склон на връх Иван (1046 м) - дял от Троянска планина от Средна Стара планина. Понастоящем скитът е периодично действащ и е обявен за паметник на културата.
  24. в 8-ми клас всъщност разбрах че понятието "съчинение разсъждение" не съществува, че това което се прави до 7-ми клас всъщност е само една заблуда и улесняване на малчуганите за да не им се налага да помнят думата интерпретативно(докато я казваш може да си завържеш езика на 100 панделки) поправете ме ако греша!
  25. n_elito

    Знаете ли английски?

    Ами със английския честно казано миналата кодина бях по-добре защото тази учих повече френския и от там английския остана на втора линия и някак си вече не се чувствам толкова сигурна в знанията си, което е много лошо тъй като в периода от 3-5.09.2007 трябва да се явя на изпит-интервю по английски и ме е шубе
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.