Премини към съдържанието

dobrev2006

Потребител
  • Публикации

    31
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за dobrev2006

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 7.04.1947

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    sofia
  • Интереси
    ПОЛИТИКА

Контакти

  • Twitter
    dobrev2006
  • Интернет сайт
    http://sites.google.com/site/dobrev2006site
  1. dobrev2006

    ” НЕ ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ ” - 2

    http://bg.netlog.com/dobrev2006/blog/blogid=123472#blog ]” НЕ ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ ” втора част или ЗАЩО БЪЛГАРИЯ Е НАЙ – ТЪЖНОТО МЯСТО НА СВЕТА Скъпи приятели и упорити читатели в социалната мрежа на интернет NETLOG, прочетох коментарите Ви за първата част на статията ми. Благодаря за одобрението, което сте изразили откровено и критично, но има и много, които ми пишат: “Защо да се ровим за минали неща, когато нещата сега не са по-добри... И аз смятам, че трябва да живеем сега. Лесно е да се хули и разрушава, но дали е лесно да градим... Защо се започва тази тема отново... Е, тук вече, уважаеми господине, ме разочаровахте... Искам да изразя съжалението си, че все още си губите времето... Защо се връщате толкова години назад? .... Вече 20 години се връщаме да търсим “виновните” и само си губим времето... “ Иска ми се да вярвам, че тези Ваши мнения са израз на внушенията, насаждани от българските медии – в ръцете на същите агенти и доносници, които преди ни учиха да мразим всичко извън директивите на БКП. Отговор срещу Вашия нихилизъм към престъпленията от близкото ни минало дава д-р Клаус Щрамайер. Цитирам електронното издание на радио “Дойче веле”http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14958131,00.html На страницата на българската редакция е поместен материал с извадки от статия в списание "Europäische Rundschau", където Клаус Щрамайер, бивш зам.посланик на Германия у нас, пише, че в България никой няма интерес от преосмисляне на комунистическото минало. Този период от българската история с всичките престъпления се премълчава. Невъзможно е да се започне на чисто. Защото сътрудници на ДС са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнати редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно. Затова България, освен че е най-бедната членка на ЕС е и най-тъжното място на света. СИГУРНО ЩЕ СИ ОСТАНА ГОЛЯМ НАИВНИК ДО КРАЙ, НО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМ СРЕЩУ ТОВА СТАТУКВО, НАЛОЖЕНО ОТ АГЕНТУРАТА НА ДС И КГБ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ДА ОСТАНЕ НАЙ-ТЪЖНОТО МЯСТО НА СВЕТА. С ТАЗИ СТАТИЯ СЕ НАДЯВАМ ДА ПРОВОКИРАМ ВАШЕТО СПОКОЙСТВИЕ, И ТАКА ДА НАМЕРЯ И ДРУГИ СЪМИШЛЕНИЦИ В МОЯТА ПОЧТИ САМОТНА БОРБА. БОРБА, КОЯТО СИ ЗАСЛУЖАВА ВСИЧКИТЕ УСИЛИЯ НА СВЕТА! С детинско упорство успях да надникна в архива на ДС, тази неосъзната, или подсъзнателна бездна, формираща и сега посткомунистическото ни Аз, на което разчитат останките на комунистическия режим, за да продължават да ни тъпчат с изпитаната формула ” НЕ ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ ”. Тъмната бездна – съдържание на прашясалите папки от архива, неизследвани, а само ползвани с нечисти намерения за политически цели, и до днес скрива своите “архетипи”( по К.Г. Юнг ) за да ни изненадва с фабрикуване на “нови митове”, обсебващи нашето съзнание. Лечението ни ще бъде резултатно, ако извадим от преизподнята на архива всички злодеяния на режима, колкото и скрити все още да са те, това ще ни спаси от зависимостите, наричани “носталгия по едно незабравимо минало”, зависимости, които продължават да мъгльосват крехкото ни “европейско съзнание”. Но със съжаление трябва да отбележа, че може би най-големите престъпления и техните извършители ще останат неразкрити, защото много от архивните документи на МВР бяха унищожени. Този престъпен акт, който германските граждани не позволиха на ЩАЗИ, ние проспахме: Ф., Оп. 5, а.е. 33: МВР-служебен архив ;протоколи за унищожаване на секретни документи в поделение 72100 -04-то у-ние-ДС от 22.01.1990г. и в поделение 25025 -ВГУ за утвърждаване в поделение 72100 -ВГУ-ДСот24.01.1990г. Лист1: МВР поделение -72100 ; рег. № 34 ;23.01.1990г. Утвърждавам зам.началник на поделение 72100 ; Протокол: Днес, 22.01.1990г. Комисията, назначена по УСТНА заповед на началника на поделение 72100 в състав: председател – Николай Иванов Василев и членове 1. Николай Борисов Абаджиев, 2. Явор Димитров Капитанов се събра и унищожи чрез машинно нарязване материалите от М “Пирин” за 1989 год. както следва : № на материала ... 39899/89; 42638/89;42378/89; 42151/89;......01722/87;01416/87;....... (б.а. 35 материала унищожени) забележка: За № на материалите от М “Вихрен” да се вписва номера от горния ъгъл във вид на дробна черта прим. 3/28 ; За материалите от М “Родопи” да се вписват входящите № по години ; Лист 2 : М “Родопи”....(б.а. 72 материала унищожени) Лист 3 : М “Родопи” .... (б.а.унищожени 100 мат.) ; Лист 4 : М “Пирин” .... (б.а. около 100 унищожени); Лист 5 : М “Родопи” .... (б.а. около 100 унищожени) ; Лист 6 ; Лист 7 ; и Лист 8 .... (б.а.също по около 100 унищожени материали от М “Родопи”) Лист 9 : Протокол за унищожаване на секретни материали: Днес , 24.01.1990г. Комисията в състав Николай Ив. Василев...на основание заповед № (б.а. няма номер) на Началника на поделение 25025 предлага да бъдат унищожени следните поверителни материали:... Когато четеш този документ, не може да не се ядосаш, че толкова елементарно и нагло те будалкат с безличните цифри от протоколите, зад които са се спотаили престъпници. И в този момент горещо желая да намеря своя Бог, който да ми подскаже как да повярвам, че злодеянията рано или късно получават възмездие! Но сега ще трябва да се задоволя с тези архивни материали на МВР за малцинствата в НРБ, които ще разгледам с Вас: РОМСКО МАЛЦИНСТВО Репресиите спрямо ромското малцинство по времето на комунистическия режим у нас води до политическо осъзнаване на част от това население. Ще цитирам архивни документи на МВР с разработки на неизвестни герои-роми, борци срещу тоталитарната система, докато по същото време българското население не проявяваше политическа активност, в смисъл – изграждане на нелегални организаци за отпор срещу подтисничеството. Но не бива да го виним за липса на борбеност, защото тя беше жестоко смазана при ликвидирането на “Горяните”, записали героични страници в най-новата ни история. А може би напразно търся оправдание - та нали у нас само за ромите може да се каже, че са непокорни на условности и ограничения деца на свободата. За ромите в НРБ: Ф. 22, Оп. 1, а.е. 75 7 МВР шесто у-ние ДС 05.06.1079г.: Ориентировка относно дейността на противника и нейното отражение в страната по линия на ... цигански национализъм през 1978г. ... Лист 8 : ... активна дейност през годината разви задграничната подривна организация “Цигански съюз” със седалище Париж, която има претенции да обедини етническите цигански групи в световен мащаб ... Неотдавна “Циганският съюз” е бил приет за консултативен член на икономическата и социална комисия на ООН ... Лист 9 : ... Националистическите прояви на българските цигани се изразяват преди всичко в опити на отделни лица, интелигенти, да образуват самостоятелни културно-просветни, спортни и други колективи. Имаше опити за създаване на нелегални групи и организации в Сливен и Шумен ... Соф. 16.05.1979г. ... Ген. лейтенант П.Стоянов. Ф. 38, Оп.1, а.е. 94 : ЦИАС Справка за националистически прояви сред българските цигани Лист 1: МВР , шесто у-ние ДС, 22 януари 1979г. - По линия на циганския национализъм в София и страната се води на активен оперативен отчет следните по-важни дела: ДОР “Язовец” - Заведено на лицето Мустафа Алиев, член на БКП, режисьор в Българската телевизия. Алиев веднъж е разследван за националистическа дейност, но въпреки това продължава своите опити за организиране и обединяване на българските цигани – интелигенти за извоюване на права и свободи на “циганите” у нас. В последно време се стреми да организира среща на българските цигани от цялата страна и да постави пиеса с циганска тематика в читалище в кв. “Филиповци” - София. ДОР ”Фанатик” се води от Окръжно у-ние МВР – Сливен, на лицето Васил Чапразов, член на БКП, учител. Той е националистично настроен и влияе отрицателно върху определен кръг български цигани в града. Има намерение и работи за изграждането на нелегална организация, за тази цел подържа връзка с Мустафа Алиев, Стоянка Соколова и други български цигани от София. ГДОР ”Конгресмени”, заведено от Окр. у-ние гр. Шумен на лицата Александър Маринов, Руси Димитров Забунов и Стефан Демирев, и тримата националистически настроени, възнамеряват да изградят нелегална организация. Поддържат връзки със секретаря на Циганския съюз Гратън Пъксън и направиха опит за участие в проведения в Женева конгрес през 1978г. В Окр. У-ние на МВР Габрово е заведено ДОР ”Техника” на лицето Атанас Николов Атанасов, със средно образование, радио-телевизионен техник. През 1975г. с обекта беше проведена профилактична беседа. Наблюдението и разработването му продължават. ДОР ”Русия”, заведено от ОУ на МВР Кюстендил на лицето Живко Антонов Димитров от гр. Ст. Димитров. Той издирва изтъкнати дейци от цигански произход от страната и чужбина – СФРЮ, Франция, САЩ и др. ДОП ”Манго“, заведено от МВР Михайловград на Найден Георгиев Миленков от гр. Лом. Той провежда активна националистическа дейност, изразяваща се във вражеска агитация и пропаганда. Силно религиозен и привърженик на евангелистите. На тази основа кореспондира с цигани-евангелисти от СФРЮ, Холандия, Франция и др. ДОП ”Скитник” заведено от Окр. У-ние МВР Михайловград на лицето Стефан Ангелов Топалов от гр. Лом. Обикаляйки страната, обектът споделил на няколко места, че издирва будни цигани и възнамерява да създаде нелегална организация. София 22.01 1979г. Началник у-ние 06 ДС Ген.лейтенант П. Стоянов. МВР ЦИАС вх.№ 574 от 30.01. 1979г. По данни от преброяването през 1965г. в страната живеят 230 822 български цигани. При преброяването от м. декември 1975г. само 26 000 от тях са се записали като цигани. Заслужават внимание появилите се през последните години и активирали дейността си цигански ложи в София. Съществували още преди 09.09.1944г., те са били сформирани на професионална основа, т.е. в зависимост от занаята, който са упражнявали циганите, за подпомагане на членовете. През 1920г. по инициатива на някои цигани, които са имали връзки с турското мюфтийство в София, са се обединили тези еснафи(ложи) в културно-просветна организация “Екупе”. В 1934г. същата била разтурена и ложите продължили да съществуват нелегално. На тази основа след 09.09.1944г. се създава културно-просветната организация “Рома”, която съществува до 1954г. В периода 1975г. - 1976г. в София – кварталите “Факултета”, “Христо Михайлов” и ж.к. “Дружба” - е имало организирани около 50 ложи, всяка от които е включвала от 10 до 30 лица. Членовете са били предимно български цигани, изповядващи мохамеданска религия и продължаващи създадената традиция да се заклеват пред ходжата и Корана. Освен мъжки ложи, имало е такива, образувани от жени. В началото на 1976г. по инициатива на 6-то у-ние на ДС и съвместно със Софийско градско у-ние на МВР съществуващите ложи бяха ликвидирани. МВР вх. № 13574 от 11.12.1979г. - „В НРБ понастоящем живеят около 510 000 български граждани от цигански произход“. ПОМАШКО МАЛЦИНСТВО Помашкото население смело и непреклонно се противопоставяше на тираничната власт, установена у нас след 09.09.1944г. Храбро устояваше на насилствените опити за подмяна на идентичността му. Страданието, което понесе през този жесток период, е неизмеримо и не може да бъде изплатено. Затова единственото, което можем да направим, е да помним, много да помним, за да не се забрави никога ! За помаците в НРБ: Ф. 13, Оп. 1, а.е. 755: Доклад на отдел 1-ДДС .... 1950г. Лист 8: .... Българомохамедани всичко 129 387; Значителна концентрация на българомохамеданско население има в следните околии : Златоградска – 17 820; Девинска – 16 601; Смолянска – 20 344; Неврокопска – 16 174; Ардинска – 15 500; Пазарджишка – 10 891; Разложка – 9 777; Крумовградска – 5 166; Асеновградска – 6 550; Тетевенска – 4 425; При преброяването през 1926г. - 202 351; 1934г. - 110 322; 1946г. - 129 387; В градовете живеят 7 891; в селата – 121 496; със средно образование – 428; с висше 18; жени със средно образование – 82; а с висше – нито една. Лист 58: С оглед на стратегическите интереси по опазване на нашата южна граница, необходимо е да стане известно основно разселване на турците и българо-мохамеданите във вътрешността на страната. В същото време да се заздравят тези райони със заселване на едно по-будно и патриотично население. По отношение оперативната и разузнавателна работа сред турското и българомохамеданско население да се разшири агентурата и подобри до максимум нейното качество, за да обхване цялото турско и българо-мохамеданско население. Да се създаде масов агентурно – информационен апарат .... н-к отдел 1- ДС; н-к отделение “А”. Ф. 23, Оп. 1, а.е. 149 : Лист 66: По-голямо изселване от граничните райони имаме през 1950г. предимно от южната и западна граница. Ф. 2, Оп. 3, а.е. 137: Лист 5: 11.06 1965г. На територията на Пазарджишки окръг, и респективно във Велинградски район, живеят общо 20 752 българо-мохамедани. Лист 6: Българомохамеданите като цяло се явяват една реакционна прослойка, която мълчаливо или явно е давала отпор на почти всички по-крупни партийно-правителствени мероприятия. Така например, по време на паспортизацията в страната през 1953г., „Те организираха сериозна съпротива и оказаха отпор. Център на отпора беше село Сърница“(б.а. признават от ДС). ТУРСКО МАЛЦИНСТВО ТУРСКОТО МАЛЦИНСТВО КАТО НАЙ-МНОГОБРОЙНО Е И НАЙ-СИЛНО РЕПРЕСИРАНО ОТ ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ. ТО СТАВА ЖЕРТВА НА НАЛУДНИЧАВИ ИДЕИ ОТ ЗЛОВЕЩОТО СОЦИАЛНО ИНЖЕНЕРСТВО ДА ПРОИЗВЕДЕ С МНОГО НАСИЛИЕ “ЕДИННА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА НАЦИЯ” ПО МОДЕЛ, ЗАПОВЯДАН ОТ МОСКВА. (Збигнев Бжежински припомня в книгата си “Втори шанс”, “че водещият тогава/през 70-години/ експерт по съветските въпроси на Държавния департамент бил убеден в съществуването на “съветска нация”, мултиетническа смесица” - мит, който се сгромоляса, но и досега отеква в последвалите войни и атентати). СЪПРОТИВАТА НА ТУРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ СТАНА ДВИГАТЕЛ ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ПРОБУЖДАНЕ, РАЗКЛАТИ ПРОГНИЛАТА ТОТАЛИТАРНА СИСТЕМА, ИЗОБЛИЧАВАЙКИ ПРЕД СВЕТА НЕЙНАТА АНТИЧОВЕШКА СЪЩНОСТ. ДОКУМЕНТИТЕ ОТ АРХИВА НА МВР СВИДЕТЕЛСТВАТ: За турците в НРБ: ф. 3, Оп. 3, а.е. 55: - Генерален щаб Р.О. Доклад “ Турският национализъм и изселническия въпрос “ 30.06. 1947г. МНО спец.отдел Лист 1: строго поверително; Турският малцинствен и изселнически въпрос - турското население нито е привързано, нито е вярно на отечественофронтовската власт. Лист 44: В какво се състои турско-малцинствения въпрос у нас. Решение. У нас, по начало, не съществува “турски национален малцинствен въпрос”, в обикновения смисъл на думата, като народностен и териториален въпрос, какъвто е бил например “македонския въпрос” на Балканите или “арменския въпрос” в Турция. Като такива у нас не съществуват нито арменския въпрос, нито еврейския въпрос. Особено сега, при народната власт на О.Ф., която със своята демократичност ОТРЯЗВА последните, каквито и да било възможности на някои шовинистически елементи да НАДУЯТ подобни въпроси.(юни 1947г.) ТАКА ПРЕЗ 1947Г. ОТ Р.О . НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ СА РЕШАВАЛИ НАЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ ! Ф. 27, Оп. 1 а.е. 132: Административен отдел (паспортен): цифрови сведения за изселилите се турци през 1946г. -1951г. Лист 2: всичко: 1946г. - 6; 1947г. - 5; 1948г. - 51; 1949г. - 86; 1950г. - 14 450; 1951г. - 9 115; всичко: 23 713. София, 19.08.1952г. Началник отдел паспортен. Ф. 13, Оп1, а.е.755: Доклад на отдел І – ДС за положението сред турското малцинство в НРБ,1950г. - Общо за годините 1946г.-1948г. включително по официален път от страната са се изселили в Турция всичко 21 семейства с 53 чл. През 1949г. са заминали165 семейства с 614 чл. Само за първите два месеца на тази година са заминали 744 семейства с 2 795 чл. Отдел П.К. е разрешил изходни визи на 5 730 семейства с 23 386 чл. За периода от 1946г. са регистрирани в ДДС всичко 133 турци и 222 помаци, които са избягали направо в Турция или през Гърция. На територията на Н.Р.Б. по данни от преброяването през 1946г. Живеят 675 389 души турци, като по отношение на цялото население на страната ( 7 029 349 - по преброяването от 1946г. ) турското население представлява 9,6% . При преброяването през 1926г. в страната е имало 577 552; през 1934г. - 591 193; 1946г. - 675 389; Лист 20: БКП и народната власт специално по отношение на ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО полагат всестранни грижи за неговото културно и материално издигане (б.а.В секретни документи властта нарича турското население “турско национално малцинство”, а официално неистово отричат неговото съществуване). Ф. 3, Оп. 3, а.е. 236: Управление 5-то ДС - Информация за изпълнение на решенията на ПБ на ЦК на БКП от м.11.1953г. започната на 07.1955г. Лист 6: По работа с агентурата в резултат на извършената проверка на агентурно информационния апарат на управлението отпаднаха 2 802 С.С. или 41% от наличната агентура. През отчетния период са придобити 1 164 С.С., от тях агенти 274; информатори 817 и резиденти 71. През същия период са вербувани и 263 Я/К. (б.а. Приблизително може да се добие представа за агентурния апарат на едно у-ние на ДС през 1955г. ) Ф. 2, Оп. 3, а.е. 72: МВР у-ние 02 ДС Справка и информация от ОУ-я за изселнически настроения - 28.12.1963г. 206 листа. Лист 7: Има над 20 лица, които на път за консулството в гр. Пловдив са спрени и върнати, като им са иззети молбите, които са носили за консулството. За периода от 19 до 27 август 1963г., или общо за 8 дни, консулството е посетено от 609 души, които са подали молби за изселване. Към тази цифра не са включени онези лица, които са възпрепятствани от нашите органи, които са не по-малко от 200 души. Лист 21: На 29 август в резултат на взетите мерки е ограничено влизането в консулството, но въпреки това в същото се предават молби, като се използват и някои хитрости. Начин на предаване на молби е подхвърлянето на същите под вратата или през отвореното прозорче на същата, като по този начин до консулството са стигнали най-много молби. Лист 22: Сами Самиев Салиев, от с. Главатица, Кърджалииски окр., правеше опит да влезе в консулството, но не успя, иззети му бяха 32 броя молби. Лист 27: На 27.08.1963г. агент “Яшар” съобщи , че в турското консулство в Пловдив досега са подали декларации около 90 000 души. От органите на МВР са блокирани всички ж.п. гари и спирки, пътнически служби и спирки на ДАП, проверяват се всички превозни средства и тези пътници турци, които пътуват в посока на гр. Пловдив, биват спирани и връщани обратно. Лист 137: Само при обиск на 101 лица при опит да посетят легацията и консулствата са иззети молби за 986 семейства, в това число и за 30 члена на БКП. Ф. 2, Оп. 3, а.е. 101: МВР у-ние 02, ДС Справка от ОУ-ния МВР гр.гр. Русе,Толбухин, и В. Търново за коментариите сред българските граждани, изповядващи мохамеданска религия, във връзка с писмото на др. Т. Живков до списание “Йени хаят” през 1964г. (13.03.1964; 01.04.1964г.) Др. Началник, докладвам Ви, че днес - на 13.03.1964г. - в 9.00 часа на закрито проведох среща с АГ”Пашата”, който ми съобщи следното ... и т.н. Лист 6: 1. Агентът да посети селата Семерджиево, Бъзън и Ветово, където в разговори със свои близки да изясни какви изказвания се правят от отделни лица във връзка с писмото. Същите задачи да изпълни и за с. Ястребово. Русе, 13.03.1964г. Н-к отделение 03 – ДС, полковник ... ТОЛКОВА "ОТГОВОРЕН И ВАЖЕН" Е БИЛ ТРУД НА АГЕНТА ЗА ВСЯКА ЕДНА СТАТИЯ НА Т. ЖИВКОВ, СТАТИЯ КОЯТО ТОЙ - НЕ МОЖЕ И ДА НАПИШЕ ! Ф. 2,Оп. 3, а.е. 95: МВР – у-ние 02 ДС: Докладна записка и справка на отдел 11 за състоянието на агентурно-оперативната работа по линия на турската интелигенция от 01.04.1964г. до 30.06.1964г. Лист 8: По отношение ходжите. В района са създадени 18 имамски района, посредством агента “Узунов” същите са удачно подбрани и зорко следени да не се вършат религиозни обреди от незаконни ходжи(само от хора на ДС се извършват религиозните обреди – това важи и за обреди и на православни, католици, протестанти и т.н.). Този контрол се упражнява агентурно, ДВ и чрез обществеността. Там, където става нужда да се отклони кандидатурата на неподходящо лице за ходжа, това става посредством “Узунов” на отговорна работа в Мюфтийството. Така през настоящата година са настанени(подменени) двама ходжи по наши указания в гр. Толбухин и с.Зърнено .... 30.06.1964г. гр. Толбухин, началник отдел 2 -ро ДС Ф. 2, Оп. 2, а.е. 262: Управление ІІ. КДС дело № 33; 1968г. Информация до ЦК и други ведомства; започната на 06.01.1068г завършена на 02.08.1968г. - 452 листа. Лист 312: КДС ІІ. У-ние 12.06.1968г. Италианският посланик Пурини Лист 313: Накрая Пурини казал: “Знам, че във всяка държава опасното малцинство е това, което идва от друга държава. В случая турското малцинство, което от България заминава за Турция, е по-опасно за турската държава, отколкото за България до момента, в който живее тук”. Лист 383: 19.07.1968г. Турският посланик Ертюзюн реагира остро на поканата да присъства в Толбухин на срещата на преседателя на Министерския съвет с шефовете на дипломатическите мисии. Бил недоволен от избора на града, защото бил свързан с историята ни. Лист 384: Неприятно му било да не би да му “говорят за турското робство". ( б.а.Прихванато с технически средства от ДС). Ф.22, Оп. 1,а.е. 27: 01.04.1977г. Доклад за извършената проверка в Окр. у-ние МВР – Плевен по линия на 06 у-ние ДС: В Плевенски окръг живеят 383 000 жители. От тях 13 000са от турски произход. Тук са разселени около 200 злостни политически и криминални рецидивисти и 20 българи, изповядващи мохамеданска вяра. По линия на национализма се ползват 8 агенти. Ф. 20, Оп. 1, а.е. 486: Група за контрол и помощ. План и справка за проверка по изпълнението на задачите, поставени на националното съвещание на ДС по турска линия от 02.10.11973г. до 27.10.1975г. Лист 7: Окръжните у-ния на МВР – Разград и Кърджали имат специално разработен перспективен план до 1980г. по придобиване на нова качествена агентура сред интелигенцията, духовенството, жените. Лист 8: В осемте Окр. у-ния на МВР вражеският контингент към 01.07.1977г. Наброява 5 623 лица, в Шумен 755, Разград 1023, Кърджали 2269, Търговище 411, Силистра 293, Смолян 347, Пазарджик 137, Благоевград 388. Лист 9: От наличния вражески контингент 5 623 лица са на различен вид оперативен отчет. Лист 13: За периода от 01.01.1974 до 01.07.1976г. са вербувани общо 481 нови агенти. Най-много нововербувани има в Кърджали – 186, Разград – 66, и Силистра – 47. Лист 14: Към 01.01.1974г. общият брой на агентурата е била 949 агенти, а към 01.07.1976г. е нараснала на 1 197 агенти, или с 248 агенти в повече(има изключени агенти, например - за отказ от сътрудничество). От наличните агенти 572 са по линия на ВГУ -ДС и 625 са по линия на 6-то у-ние – ДС. От тях 902 са български граждани от турски произход и 295 са из средите на българи, изповядващи мохамеданска вяра. От анализа на цифровите данни за образователния ценз на агентурата се вижда, че преобладават със средно образование – те са 518, с полувисше образование са 129 агенги и с висше - 95. Но все още е значителен броят на агентите с основно образование, които представляват 445 души. По партийна принадлежност наличната агентура се разпределя, както следва: членове на БКП – 202, на БЗНС – 97, на ДКМС – 360, и 538 са безпартийни (б.а.Продължително време БеСеПарите пускаха лъжи в медиите, че членове на БКП не са вербувани за агенти). Ф. 1, Оп.11, а.е. 410: Лист 6: Заповед за прилагане на превантивна мярка по чл. 30, ал.1,т.1 № ......1986г.: Установих, че Зия Седкиев Хаджибекиров, протурски националист, отправя клевети срещу наши партийни и държавни институции, с което оказва отрицателно влияние върху населението. Предвид горното, на основание чл: 40, ал.1, т.1 от ЗНМ, заповядвам на Зия да бъде наложена превантивна административна мярка „принудително установявяне в о-в Белене“, Плевенски окр. за срок от 3 години. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, не може да бъде обжалвана. Милчо Ангелов Каменов, протурски националист - принудително изселване, Марин Митков Хубенов, протурски националист... Галина Младенова Иванова, протурска националистка, не одобрява и не възприема възродителния процес - принуддително установяване за срок от 3 години без право на обжалване(б.а.тогава Галина е била на 26 години). МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО Броят на македонското население у нас по време на комунистическия режим, както и сега, не може да бъде назован. Отношението на режима към македонците е различно, но никога не е в тяхна полза, и зависи от политическия момент. Те – македонците - не могат да почувстват своята самостоятелност, защото и преди, и сега се опитват да определят идентитета им три самопровъзгласили се родини майки - България, Гърция и Сърбия. По време на тоталитаризма ги обгрижваха две зловещи секретни служби – българска и сръбска, които не си поплюваха - погаждаха си мръсни номера, но все за сметка на македонското малцинство, въпреки че на по-високо ниво си сътрудничеха. Та нали конците на тези служби, както и на всички останали, се дърпаха от Москва. Това двойно обгрижване изпепели много съдби и няма да бъде забравено. За македонците в НРБ: Ф. 38, Оп.1, а.е.93, Лист 1: МВР вх. № 4 от 02.01.1976г. Информация относно резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Благоевградски окръг. Във връзка с преброяването Окр. у-ние МВР проведе редица целенасочени и резултатни агентурно – оперативни и профилактични мероприятия с онези граждани, които в различни периоди и по различни причини са имали националистични настроения и прояви на промакедонска основа. Специално внимание бе обърнато на онези категории лица, които по паспорт се водеха македонци – техният брой от 1 200 през 1965г. бе сведен на около 50 в навечерието на преброяването. Проведоха се мероприятия и по лица без гражданство, като в последствие всички се записаха българи, а също и по югославянските граждани, живущи в окръга. Лист 2: От постоянното население на окръга, състоящо се от 321 232 души, българи са 318 449; турци 2 145; цигани 475; други общо 168, в това число македонци – 20; руснаци – 78; арменци – 13; гърци – 14; власи – 9; англичани – 1; поляци – 7; албанци - 2; унгарци – 1; сърби – 4; и евреи – 10. От 20 души македонци 11 са югославски граждани, живущи в окръга, които по селища се разпределят така: Благоевград – 6, Петрич – 2, Сандански – 1, с. Плоскш – 1, и Разлог – 1, останалите 9 души са наши граждани, а именно Стойко Иванов Гърчев – АБПФК, член на БКП и съпругата му Петра Георгиева Гърчева от Благоевград, семейството на Никола Миланов Георгиев от гр. Петрич, състоящо се от 6 човека, Никола Миланов е включен в контингинта по линия на югославското разузнаване, многократно подава молби за изселване в СФРЮ. Лист 4: Преди и по време на преброяването незначителен брой лица, които досега нямаха прояви, направиха националистически промакедонски изказвания и създадоха известни трудности на преброителните комисии. Общо в окръга 117 лица са направили промакедонски изказвания, от които 76 лица от водещия се контингент по списъчен отчет, и 41 новопоявили се лица. Ф. 2, Оп. 2, а.е. 262: у-ние ІІ. КДС дело № 33; 1968г. Информация до ЦК на БКП и др. ведомства, започната на 06.01-1068г. И завършена на 02.08.1968г. - 452 листа Лист 335: 27.04.1968г. Сирийският посланик Набих Сабг отбелязва, че македонският въпрос излиза на преден план при определени политически събития и се използва като средство за упражняване на натиск. Лист 358: Живко Билбия – кореспондент на агенция ТАНЮГ: „За сегашните(1968г.) отношения между България и Югославия е виновен Съветският съюз, който ни настройва срещу тях“.(агент “Вълев”, 18.06., Петров, 12 отдел) ЕВРЕЙСКО МАЛЦИНСТВО ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТИРАНЕ В НЕМСКИТЕ КОНЦЛАГЕРИ, НО ЕВРЕЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, ОСТАНАЛО У НАС СЛЕД 09.09.1944 г. , НЕ МОЖА ДА СЕ СПАСИ ОТ УНИЖЕНИЯТА И ЖЕСТОКОСТИТЕ, НА КОИТО БЯХА ПОДЛОЖЕНИ И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В ОПИТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ПОСЛУШНИ ПИТОМЦИ НА ИМПЕРИЯТА, НАРЕЧЕНА СОЦЛАГЕР . ПРИЛИКАТА С КОНЦЛАГЕРИТЕ НЕ Е МАЛКА, НО СОЦЛАГЕРът ДЪРЖЕШЕ В ПЛЕН НЕИЗМЕРИМО ПО-МНОГОБРОЕН ЧОВЕШКИ МАТЕРИАЛ, ВЪРХУ КОЙТО ЕКСПЕРИМЕНТИРАХА ПОЛУГРАМОТНИ ПРЕСТЪПНИЦИ, ОПРЕДЕЛИМИ С ПСИХОАНАЛИЗАТА НА АДЛЕР. ТОЗИ ЕКСПЕРИМЕНТ ПРИКЛЮЧИ ЗАСЕГА БЕЗ НАКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИЦИ, НО ОСТАНА КАТО ЗЛОВЕЩ СИМВОЛ НА ХХ. ВЕК. За евреите в НРБ: Ф. 2, Оп. 1, а. е. 79: ДНМ - отдел ДС отделение “Б” Доклад от бюро “Б” при сл. ДС 04.04 1946г. - 06.07.1946г. Лист 1: Отчетен доклад за Горно – Джумайска област. Господин началник, донасям Ви следното .... Евреи. Прояви няма. Болшинството от това малцинство води англофилска политика, особно в Неврокоп. Горна – Джумая има Ционистическа организация от 23 души членове. Приведени са почти в известност. И тук предстои да се извърши това, което се предвижда по горните линии (изграждане на досиета, превербоване на С.С. и информатори ) Ф. 13, Оп. 1, а.е. 597, Лист 1: 11 май 1949г. Причини за разтуряне на еврейските организации в страната. Обединяваните от Единната ционистка организация еврейски организации в страната – независими ционисти “Теодор Херцел”, Работническа партия “МАПАН”, организацията на десните социалисти “Пале Цион”, женската ционистка организация “Вицо” и гимнастическото дружество “Макаби”, всички със свои централни комитети, към края на 1948г. Наброяват общо 14 000 членове. (колкото до причините, “фабрикуваха” се такива, за да бъдат “разтурени” всички граждански структури в страната). Ф. 38, Оп.1, а.е.96: Справка за прояви по линия на ционизма 1972г. - 1978г. Лист 1: у-ние 6 – ДС; МВР вх. № 9948 от 24.11. 1972г. Справка относно оперативната обстановка по линия на ционизма. По настоящем в НРБ жевеят около 5 100 български граждани от еврейски произход, предимно в София, Пловдив и Варна и др. Около 285 души работят в научни и културни ведомства и институти, а редица от тях заемат ръководни длъжности. Болшинството от българските евреи членуват в учредената през 1957г. Обществена културно – просветна организация – ОКПО, със седалище София. Нейната задача е чрез системна общественополитическа и културно – просветна дейност да води борба против ционистката идеология. Лист: 5: Киносценарист, член на БКП, злобно критикува членовете на ЦК на БКП : При посещение в Париж – Франция през 1970г. гостува на изменника на родината Матей Коритски, от когото е взел антикомунистическа и ревизионистическа литература. Лист 6: Друг български гражданин от еврейски произход, писател на свободна практика, изключен от БКП заради ревизионистичните му отклонения и несъгласие с линията на БКП, има подозрения, че е свързан с френското разузнаване. Научен сътрудник от Института по философия при БАН от еврейски произход твърди, че у нас имало антисемитизъм и национализъм. Режисьор в драматичен театър в страната, евреин по произход, се обявил против ръководната роля на БКП на културния фронт. Получени са данни за някои други интелектуалци – евреи, които правят безпринципни изказвания по линия на партията в областта на литературата и изкуството, както и отношението към евреите у нас. Лист 7: Засега по линия на ционизма не се водят дела на оперативен отчет. Вражеският контингент не е напълно установен за страната, а установеният е обезпечен достатъчно с агентурно наблюдение. Лист 13: МВР 05.12.1977г. Информация относно проведеното 23-то пленарно заседание на Световния еврейски конгрес (СЕК), подготовка на Световната ционистка организация (СЦО) и трибунала “Сахаров” в Италия. В изпълнение плана за взаимно сътрудничество с 5-то у-ние КГБ за събиране на информация с цел изобличаване на международния ционизъм от 18 до 24.11.1977г. - В Югославия и Австрия с конкретни задачи бе маршрутиран агент “Спас” на ръководство в VІ-то у-ние ДС. Реализирайки поставената му задача, същият е успял да реализира редица срещи и разговори с различни лица от еврейски произход, придобивайки информация, касаеща 23-то пленарно заседание на СЦО. В заседанието са взели участие и Джеймс Картър – президент на САЩ, Хенри Кисинджър – изнесъл доклад на тема “Еврейството в съвременния свят”, Сайръс Ванс (б.а. Логиката на тайните служби е неразгадаема! Защо ли ДС и КГБ са командировали “Спас”, вместо да прочетат тази информация от някой европейски вестник, но кой съм аз, че да мога да вникна в тяхната логика – нали те са тайни служби! Моето наивно предположение е, че на “Спас” просто му се е приискало да се поразтъпче малко по Европата, задействал нужните връзки и хоп в Европа.) КОГАТО ПРИВЕЖДАМ НА ВНИМАНИЕТО ВИ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ НА МВР 3А РЕПРЕСИИИТЕ НА РЕЖИМА СРЕЩУ ЕВРЕЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, НЕ МОГА ДА НЕ ЦИТИРАМ И ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ДО ИЗРАЕЛСКАТА ЛЕГАЦИЯ У НАС. Като например разработката на роденият в София израелски дипломот завършил през 1941г. 3-та мъжка гимназия, ръководител на еврейската организация “Бетар” след 1941г., през 1944г. успял да напусне България, и по-късно през 1953г. е акредитиран като аташе към Израелското посолство. На 06.10.1953г. за него е заведена разработка с кодово име А.А.Р.”Дръвник” - по обекта работятдвама информатори и двама агенти, направен е списък на връзките на обекта – 64 души – Ф. 3, Оп. 4, а.е. 7, както и Ф. 2, Оп. 1 , а.е. 386, МВР у-ние 02 ДС, от 15.12. 1953г. План за изземване шифъра на посолството, за изпълнение е натоварен 4-ти отдел. НА ПОДОБНИ РАЗРАБОТКИ СА ПОДЛОЖЕНИ ВСИЧКИ ПОСОЛСТВА ИЗВЪН СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР, НО НАЙ-ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ Е ОТДЕЛЕНО НА ТУРСКОТО ПОСОЛСТВО - ПО РАЗБИРАЕМИ ПРИЧИНИ. Ф. 2, Оп. 3, а.е. 170 и др. а.е. - ТУРСКАТА ЛЕГАЦИЯ В РАЗРАБОТКАТА Е С КОДОВО ИМЕ ОБЕКТ “ЦИРК” И ВЪВ ФОНД 2 ИМА СТОТИЦИ ФОТОКОПИЯ НА ТУРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ПРИ ПРОВЕДЕНОТО М 40 – В ПРОТИВОРЕЧИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ. НО НЕ САМО СЕ КРАДаТ ШИФРИ, ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ СЕ ПРИХВАЩАТ, ПОДСЛУШВАТ СЕ ВСИЧКИ РАЗГОВОРИ, ПРОВЕЖДАНИ В ПОСОЛСТВАТА И ИЗВЪН ТЯХ, С ПОМОЩТА НА ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА КАТО : “ЕЛЕКТРОН”, “ДЕЛФИН – 3” , “БОДИЛ- АМ”, “ПОДСОЛНУХ” - Ф. 1, Оп. 13, а.е. 25: - Протокол за сътрудничество на оперативно техническите служви на МВР и КГБ . P.S. От написаното в архивните документи за разработките на дипломатите съм спестил подробности от уважение към тях. ТРЪПКИ МЕ ПОБИВАТ, ЧЕТЕЙКИ АРХИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ, ОТРАЗИЛИ ВСЪЩНОСТ ЕДНА ВОЙНА. ВОЙНА НА САМОЗАБРАВИЛАТА СЕ БКП СРЕЩУ НАРОДА, ЗА ДА ГО ПОДЧИНИ НА “СВОИТЕ“ - СЪВЕТСКИ (РУСКИ) ИНТЕРЕСИ, ИЛИ ДА ГО УНИЩОЖИ С РЕПРЕСИВНИ СРЕДСТВА. Добри Добрев
  2. "ИМА МНОГО МТРЯЛ"...../Т.ЖИВКОВ - ЦИТАТ/ ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ КАЙМАКАМИН В ТРЯВНА ??? ! Грешка или ... отговора е скрит в някоя прашясала архива на "научните" ни институти, а пътя до нея е незнаен и миниран от безумна бюрокрация. Но въпреки това да прочетем : "... 3 . - Преписка с разни телеграми от Видин, Трявна и други български градове до Високата Порта . В тях има сведения за назначаването на Пенчо Славейков за каймакамин в Трявна, както и за разни сражения на турските войски със сръбските части. 1876г. ..." Парадокс - Пенчо Славейков - каймакамин на Трявна в поверителен доклад от председателя на Историческата Комисия - Д . Гаджанов за проучване на Тайната Турска Архива до Министър Председателя на България. Въпросът е - може ли в поверителен доклад да е допусната грешка ??? ! Цитираните по-горе редове са от, документ съхраняван в : Ц Д А, Фонд 176 к , Опис 1 ш , Архивна единица 41, Лист 23 . Това е част от Доклада на Историческата Комисия : " ... проучвала, надписвала и записвала в специални каталози ценни не само за българската история, но и за тази на целия близък Ориент, както и на съседните малки и велики държави научни документи ... една част от тази грамадна архива е била прибрана от книгохранилището на книжната фабрика в с. Княжево, а другата от подобната фабрика в Костенец-Баня. Тя се състояла от около 30,000 килограма ... Намерени са документи от различни епохи на българския исторически живот, като се почне от времето след падането на Цариград и до най-новата епоха ... когато тази архива била прибрана у нас, турският учен свят бе надал тревога, като оценява архива на около 75 милиона лева / б.а. 1932г. / ..." И до сега няма публикуван единен опис или каталог на Турския Архив - Може би историците ни не искат да проучат и пренапишат документално защитен период от близо 500 години и се задоволяват с приказки и митове, които всички сме свикнали да наричаме " история на България ". ------------------------------------ .Димитър Г. Гаджанов е известен български османист – избран за Председател на Историческата Комисия, докладвала на Министър Председателя Никола Мушанов – 1932 г. ….И ако любопитството Ви отведе в Народната Библиотека „ СВ. СВ. Кирил и Методий ” където се съхраняват безчет книги на знайни и незнайни автори – в читателския каталог няма да откриете нищо на името : Д. Г. Гаджанов, а в служебния каталог само : „ Турски източници за новата ни история “ – издание : 1914г; НБКМ ; сигнатура ІІ. 7232, но „ книгата липсва “ е отговора на служителите в библиотеката ???! И все пак има една книга : „Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916 “ преиздадена : 1993г. НБКМ ; сигнатура 596177, там е поместен и доклад от Д. Г. Гаджанов, взел участие във военната научноразузнавателна мисия към щаба на действащата армия, съгласно писмо № 1815 и 1886/10 от 21 юни и 6 юли 1916г. Другите участници в разузнанателната мисия са : Васил Златарски, Богдан Филов, Стефан Димитров, Димитър Мишайков, Иван Каросеров, Любомир Милетич, Йордан Иванов, Беню Цонев, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Стоян Романски, Стефан Костов ( етнограф към Първа Армия ), Антон Стоилов ( етнограф към Втора Армия ). Добри
  3. dobrev2006

    ЧЕСТИТ ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ ! ! !

    Friday, 3 July 2009 в 12:24 На Американският Народ, предизвикващ възхищение със своята борба за демокрация, родил синовете на свободата, титаните на мисълта и действието - Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ралф Уолдо Емерсън, Абрахам Линкълн, Франклин Делано Рузвелт и много други. Щастлив съм, че живея в Третото хилядолетие, вълшебно хилядолетие в което всеки може да изпрати лично послание, без да е диктатор, цар, президент или дори министър председател - такава е силата на световната мрежа - интернет. Много от нас не знаят, че в недалечното минало, или по - точно след края на Първата световна война, в която Съединените Американски Щати са Главен победител, малка България е спасена от заличаване върху политическата карта на света. Американският президент Удроу Уилсън и неговите политически възгледи повлияват да се съхрани нашата самостоятелност, за да можем Вие и Аз да се наричаме Български народ със своя държавност. За това от дистанцията на времето с благодарност да погледнем назад и да проследим хронологията на събитията довели до създаването на Съединените Американски Щати - свобода, извоювана срещу Британската армия, командвана от компетентни и даровити командири, като лорд Чарлс Корнуолис, сър Хенри Клинтън и много други доказани войни. Тази армия показала превъзходство в Седем годишната война с другите европейски армии, отстъпила на колонистите, отстъпила пред принципите: СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО И ТЪРПИМОСТ. Във войната на Англия с Колонистите на страната на Колонистите застават Франция, Холандия, Испания и главно Масоните. През 1775 година се водят битки при Лексингтън и Конкорд. На ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ 1776 Г. Втория континентален конгрес приема във Филаделфия ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ. Многото победи довеждат до Версайският мирен договор - 1783 г.,който утвърждава независимостта на Съединените Американски Щати. ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ приета на ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ 1776 година съчетава в едно надеждите на народа и мечтите на философите за нов световен ред, в който човекът ще се доближи до своят създател. /Бях малко патетичен но за празник си заслужава/ Д. Добрев.
  4. "ИМА МНОГО МТРЯЛ" . . . /Т.ЖИВКОВ-ЦИТАТ/ Тодор Христов Живков отбива военната си служба като трудовак, но на 18-ти ноември 1952 г.с Указ № 461 /строго-поверително/ на Президиумът на Народното събрание му е присвоено военно звание ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ! ! ! / ЦЕНТРАЛЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ, ФОНД № 136; ОПИС № 83; АРХИВНА ЕДИНИЦА № 199; ЛИСТ № 4. ДОКУМЕНТИТЕ СА РАЗСЕКРЕТЕНИ С ПРОТОКОЛНО РЕШЕНИЕ №31, Т.34 НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ОТ 21 ЮНИ 2001 Г. / ИМАТЕ ЛИ И ВИЕ "НЕКОИ МТРЯЛ" . . . НАПИШЕТЕ ГО ! ВАШ ПРИЯТЕЛ : Д. ДОБРЕВ.
  5. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ГОЛЯМАТА ЛЪЖА, НА КОЯТО НИ УЧИХА И УЧАТ Опита на съвремието ни дава основания и изисква отговор на тази лъжа, с нов прочит на историята, за което от дистанцията на времето, ще изброим достатъчно факти и нови аргументи – трудната цел на това изложение. Гърците казват за Паисиевата история, че тя не е история, а политически памфлет 1. Да, така е, но това определение е валидно и за тяхната история, както и за историите на всички балкански народи. Тези истории са писани от Русия и за нейна изгода. Тези съчинени от Русия балкански истории са признати за достоверни и с бездействието на Запада по въпроса. Закъснели въпроси. Ако бяха получили навременен и адекватен отговор от народа ни, сега светът, в който живеем, щеше да е различен. Закъснели въпроси, с които: Да изтръгнем от жестокия плен на забравата късчета история, живяна и страдана от дедите ни. Късчета за пъзела, които ще пренаредим в картина от историята каквато е, а не тази, с помоща на която ни докараха до тук, на колене в задния двор на Европа. Истинската история на Балканите и България е история за сблъсъка на цивилизациите в борбата на идеи, с помощта на музиката на сферите2 звучала в Родопа планина и мъдростта от хилядолетията, преминала през богомилския огън и Свещения Граал поставила основата на ценностната система, в която всички идеи се пресичат в понятието ПРАВА НА ЧОВЕКА – права, обособили културния дух на хилядолетието и НОВАТА ЕРА. Права, изстрадани в историята, този океан от човешки съдби, стълпотворение от болка, застинал ужас и измислена искра 3 на надежда, божествена искра, разпалила сляпата вяра, за по-добър свят на изтерзаното човечество, свят от любов – илюзия, която да намали сковаващия страх от самотата4 , да излъже истината, за тленност – една топла прегръдка (спомен, за утробата)5, която да го спре да убива, да бъде звяр, да му даде заблудата за вечност... Историята, тази безкрайна гробница в която бродят само сенки на палачи и жертви, нашепвайки за неистовия ужас на човешкото същество, чувстващо своята слабост, ужаса от която иска да унищожи, да унищожи цялата вселена, ако може, за да я няма, за да го няма, защото не може да понесе – че е само, слабо и тленно... И създава митовете за героя, който убива, за какво ли не, но винаги в името на ”доброто”. За герои най-често провъзгласяват тези, които не са вече между живите, за да им приписват всякакви подвизи (разбира се убийства), така чрез героите човека задоволява своя нагон; ражда, за да има достатъчно плът – работа за героите, създава изкуството, за да ги възпее, религията, за да ги обожестви, науката, за да им облекчи работата... Изнизват се векове и героите стават все по-добри в занаята си, за да превърнат света в кланница – безкрайно жертвоприношение с помощта на което се опитват да се доближят до бога, за да се спасят от своята тленност... Този кървав пир, тази постоянна рекламна кампания на историята ”за героя”, е много резултатна, има кандидати повече отколкото е нужно на нея и на човечеството, за зловещата работа, която пълни историята със съдържание, а човечеството с жертви. Кандидатите за герои се трудят здраво и печелят добре, но и жертвите не падат по-долу – статута на жертвата също е доходоносен, носи много дивиденти и затова се предава и по наследство, всички са доволни от кървавата вакханлия, тази ”безименна” лудост, двигател и съдържание на историята... Но преситени, те решават да се отдадат на милосърдие, героите са заклеймени, и всички блага дадени на жертвите, като последователи на Великата жертва дадена на кръста, но това не става в онези мъгляви времена на новото летоброене, а сега, когато човешкото извинение не може да получи прошка и да продължи, защото всичко това се е случило... Този поглед към историята е непоносим за изисканото ни съзнание, затова ще използваме друг ъгъл от който се вижда и се разбира по-розово. За да почустваме историята, ще си послужим със сугестиращия изказ на психоаналитика Юнг 6: ”Отвърни взор от безпорядъка на настоящето и се потопи в историческата вечност, внезапно си спомни, че точно на това място, където сега бързаш насам-натам по свои дела, подобна сцена на живот и дейност, с много малки различия, се е разигравала и преди стотици хиляди години, същите страсти са движили човечеството и хората също като теб са били убедени в уникалността на своя живот. Опитай да преминеш по моста над бездната, която разделя нашето време от античността и хвърли поглед към оживелите сенки от миналото, шокиращи със своята простота и величие, извиращо от безкрайното разнообразие на човешката душа. Празна илюзия е, че сме различни, т.е. морално по-добри от древните. Ние просто сме съумели да забравим, че нещо неразривно ни свързва с хората от античността – опорна точка, от която единствено е възможно да се постигне обективно разбиране на цивилизацията и прозрение за величието на човешкия дух, който е във всеки от нас...” Юнг е от строителите на света, в който живеем, нашия свят, който е само една културна конструкция – пясъчна кула, но ние вярваме в нейната непоклатимост и затова можем да възприемем историята само, ако е съобразена с правилата на тази конструкция, нямаме нагласата да я разглеждаме като хомогенно цяло, съвкупност от всички мигове на човечеството, всеки едни с еднаква стойност на останалите. Човека им придава различна значимост, създава нещо напомнящо Юнговата психоанализа и Кантовата философия, с а приорно приети архетипи, които оцветяват всеки преживян миг. Тази шарения е картината възприета като ”нашата история”, оцветена с багрите на културата: гарантирана и утвърждавана от изкустовото, философията, религията, науката, станала напълно приемлива, ”напълно естествена”. Това чувство за автентичност и принадлежност на всеки човек към тази пъстра картина се внушава от големи ментори, като Свети Августин, Жан Жак Русо, Хердер, развили последователно идеята, за нашия път към Бога, минаващ през самопознанието, откриването на личната ни уникалност, нашият вътрешен глас, който ни казва кое е правилно и кое грешно, това че всеки има своя оригинален начин да бъде човек, да намери своята индивидуална идентичност, божествената искра в себе си. И повярвали, хората поставят своето искане за признаване, манипулиране и насочване за решаване на различни политически цели. Искането за признаване, става основен двигател на последвалите войни и революции, идеология за различни националги и интергационални движения пренаситили историят със страдания и ужас, но и с нови надежди за човешки права. Човека винаги се е опитвал да се измъкне от клопката на пространството и времето, в която е попаднал, но не може, тя е и в него, тя е пречката да бъде достатъчно човек. Това кара Айнщайн да се опитва да излъже капана на времето със своята теория за относителността. Корбюазие се старае да гради архитектурата в нови пространства с човешка мярка – ”модулор”... Опитите за очовечаване не са резултатни. Констатацията на Жозеф дьо Местър7 от преди повече от две столетия е все още валидна: ”През живота си съм виждал французи, италианци, руснаци, дори знам, благодарение на Монтескьо, че някой може да е персиец, но никога не съм срещал човек”. По-късно разочарованият Ницше ще добави: ”Търсих велики хора, а винаги намирах само маймуните на техния идеал”. Това дълго пътуване на хората към себе си е също история – болезнена приказка в която хората се опитват да намерят човека, който ще ги спаси от тях самите, ще им раздаде човешки права и заедно ще избягат от капана на времето в света на човеците – идеала за универсална свобода, равенство и себеосъществаване. Тази мечта четем в различни международно приети документи, например: 8Световната харта за природата на Обединените нации, приета от Генералната асамблея през 1982год., включва принципа, че ”всяка форма на живот е уникална, даваща основание за уважение, независимо от нейната стойност за човека” и продължава със заявлението, че човешките същества са морално задължени да уважават всички форми на живот... ”Може да се твърди, според Стиван К. Рокфелер , че човешките култури сами по себе си наподобяват форми на живот. Те са продукт на естествения еволюционен процес на аграрното развите. Всяка от тях по свой собствен особен начин, разкрива пътя, по който творческата енергия на Вселената, действайки чрез човешката природа във взаимодействие с особена околна среда, достига до уникално средоточие. Всяка от тях има свое собствено място в по-широката схема на нещата и всяка притежава вътрешна присъща ценност, независимо от каквато и да било ценност, която нейните традиции могат да имат за другите култури. Това обстоятелство не се променя от съображението, че културите подобно на живите същества, могат да се развиват в опадъчни патологични форми. При идеята за вътрешно присъщата ценност на всички форми на живот, се натъкваме на схващането, което има корени в религиозния опит и религиозните вярвания. Базисната идея е, че всичко което е живо е свещено. Всяка от многообразните форми на живот е цел сама по себе си и нито една не би следвало да се разглежда единствено като средство... от една религиозна перспектива всичките в този смисъл са еднакво ценни... Не е възможно една светска политика да отговаря изцяло на религиозните потребности на индивидите или на групите... ”Но никоя либерално-демократична политика, обвързана с идеалите за свобода и равенство, не може да се пренебрегне искането да създава всеобхватна и благоприятна околна среда”, каза в заключение С.К.Рокфелер. Бъдещето ни също принадлежи на историята и в този смисъл това което определя и променя бъдещето определя и променя историята. Тофлър9 твърди, че няма единствено бъдеще, а цяла поредица от възможни бъдеща между които трябва да избираме, като отчитаме елемента на случая: “Аз вярвам, че случая играе много важна роля в социалните промени... склонен съм да се съглася с Пригожин10 . Така както го разбирам, той твърди, че и случая и детерминизмът действат едновременно – което само по себе си не е ново, но Пригожин го свързва по нов начин. Той казва, предавам най-общо думите му, че настъпва момент, когато поради някакви флуктуации и натиск дадена структура достига до точката на революционни изменения. В този момент започва да действа случаят. Системата може да тръгне по многобройни посоки... Въпреки играта на случая, аз вярвам, че и човешката намеса е възможна. Дори човешката намеса да не е резултатна, трябва да си даваме вид, че я смятаме за такава. Не можем да живеем щастливо като човешки същества без вярата, че собствените ни постъпки имат значение... Но не бива да ме разбирате прекалено буквално. Ние живеем в свят, изпълнен с жестокост, мъка и гняв, както и с блестящо общество, и единствения начин да оцелеем, преминавайки през този свят, е да имаме чувство за хумор и апетит за сюреализъм... Необходимо е да осъзнаем, че всички ние сме част от фантастична космическа шега, и все пак да се чувстваме велики в нея, да се забавляваме от анекдота, да му се смеем, както и да се смеем над себе си...” Юрген Хабермас11 не е толкова оптимистичен в своя анализ: “Дали изправените пред предизвикателството държави винаги са разбирали себе си като страни, отворени на основата на своята история и политическа култура или пък себеразбирането на държавата трябва най-напред да бъде пригодено да възприеме интегрирането на чужди култури. Предизвикателството става толкова по-голямо, колкото по-дълбоки са религиозните, расовите или етническите различия или подлежащите на преодоляване културно-исторически разделения. Предизвикателството става толкова по-болезнено, колкото повече тенденциите за самоутвърждаване приемат фундаменталистки и сепаратистки характер, било то защото преживяното безсилие довежда борещото се за признаване малцинство до заемането на регресивна позиция или защото въпросното малцинство се стреми чрез масова мобилизация за пробуждане на съзнанието да изрази своята новоконструирана идентичност. Всичко това се различава от НАЦИОНАЛИЗМА НА НАРОДИТЕ, които разглеждат себе си като етнически и лингвистични хегемонни групи на фона на общата историческа съдба и които желаят да запазят своята идентичност не само като етническа общност, но и като народ, изграждащ държава с капацитет за политическа дейност. Националистичните движения почти винаги моделират себе си по образеца на националната държава, възникнала след Френската революция. В сравнение с първото поколение национални държави Италия и Германия са “закъснели нации”. Периодът на деколонизация след Вторта световна война представя един следващ контекст. Обстоятелствата при разпадането на Османската, Австро-Унгарската или Съветския съюз също са различни. Ситуациите на национални малцинства като баските, кюрдите или североирландците, които се появяват по време на формирането на национални държави, пак е различна...” Национализма беляза историята с нови страдания и ужас, накара милиони да убиват... Понятието “нация” се ражда, когато Просвещението и Революцията разрушават легитимноста на свещенния династически ред, коментира в своя труд Бенедикт Андерсън12 и предлага определение за нация: “Нацията е въображаема политическа общност” ... “защото независимо от нравствеността и експлоатацията, които могат да преобладават във всяка от тях, нацията винаги е мислена като силно хоризонтално другарство. Именно това братство направи възможно милиони хора не само да умират в името на такива ограничени образи. Тяхната смърт категорично ни изправя пред основния проблем: Как е възможно спаружените образи от най-новата история (малко повече от два века) да породят такива колосални саможертви?”13 Абсурда, който се съдържа в понятието Националност, Андерсън илюстрира, като цитира стиховете на Даниел Деофо14: Смес от какво ли не е този стар Наш Англичанин – разнородна Твар: В насилна Лъст, която всичко смила, Зачнат между Шотландия и Брита, Сервилният му Род се хваща тук Да впряга свойте крави в римски Плуг И тъй се пръква племе като плява Без Име, Нация, Език и Слава, В чиито Вени, сред Миазми адски, Текат Микстури днес Саксонско-Датски, Достойните им Щерки с лъстна Стръв, Тъй алчно пиха всевъзможна Кръв, Че се роди по Воля уруспийска Известната ни чиста кръв Английска Въпреки абсурдността ”нациите винаги се възприемат” като произлизащи от ”едно незапомнено минало” и което е още по-важно – неусетно преминават в безкрайното бъдеще. Магическата способност на национализма е да превръща случайноста в съдба. В своето изследване Андерсън търси предпоставките за зараждането на национализма в предшестващите културни системи – религиозната общност и династическото царство. В дните на своя възход и двете са приети на доверие координатни системи, както днес се приема националността. Новата културна система от артефакти се налага с помоща на писменото слово (книги и вестници с развитието на техническите средства) за да го направят достъпно за все повече хора, и да се изживяват като членове на ”въобразени общности”. Том Найнр ангажиран изследовател на национализма коментира: ”Национализма е патология на модерната еволюционна история, също толкова неизбежна като неврозата у индивида, с почти същата неотменно приписвана неопределеност, с подобна вътрешно заложена способност за изпадане в деменция, кореняща се в дилемата на безсилието, натрапено на по-голяма част от света (съответстваща на инфантилизма в обществото) и до голяма степен неизлечима”. Ще се опитаме да погледнем на историята и в друга перспектива с надеждата, че може да ни даде още аргументи за нов прочит. Замисляли ли сте се какво е ИСТОРИЯТА, не като определение, а като представа – нещо със свойства, които измисляме: Както древните елини приели, че АТОМА е с някакви свойства, въпреки че не можели да го видят, пипнат или помиришат. За няколко хилядолетия тази измислица – АТОМА си отмъсти, като се превърна в най-опасното нещо, от което правят бомби с разрушителна сила. Тази магия, да измислиш нещо и то да определя съдбите на хората, ще разгледаме сега. 14аДа послушаме гърлените и хаотични звуци, издавани от човекоподобните маймуни и проследим пътя на тяхното развитие – от девствените гори на архаичното минало, как тези звуци от хаотични се променят към подреденост с измислени значения, докато магията на тази измислица ни доведе до ДНЕС, търсейки истината, издавайки същите звуци (от девствените гори на архаичното минало). Тази сила на звуците, подредени в думи, кара Изократ да възкликне възхитен: ”Словото не само ни освободи от оковите на животинския живот, но благодарение на него ние построихме градове, създадохме законите и изнамерихме изкуството. Неговата сила е такава, че нищо разумно не може да възникне без помощта на словото. Словото е водач на всички действия и начинания”. Същият парадокс – наша измислица, от която ставаме зависими, виждаме в ГЕОМЕТРИЯТА и нейните постулати (измислени значения, приети за верни) в зависимост от различните условности, геометриите са ЕВКЛИДОВА на РИМАН, ЛОБАЧЕВСКИ и др., всеки може да измисли геометрия за прослава на името си, ако намери желаещи да я възприемат и публикуват. Във всяка геометрия разстоянията, планетите и звездите са различни. Променя се целия космос, в който пребиваваме, и то в зависимост от приетите условности, тази магия, подвластна на измислицата е феномена СЪТВОРЕНИЕ, което наричаме РАЗУМ. Една представа може да ни отведе в друга човешка реалност не еквивалентна на нашата – един различен свят, в който, ако повярваш и те обхване, не можеш да напуснеш. Такъв свят подвластен на толтекската култура, разкриват ”уроците на Дон Хуан”15 описани от Карлос Кастанеда 16: ”... Ако оцелееш от този сблъсък, а съм сигурен, че ще оцелееш, защото си силен и си живял като войн, ще се озовеш в една непозната земя. Тогава както е нормално за всички нас, първото което ще поискаш да направиш, е да се върнеш в Лос Анджелис. Няма начин обаче да се върнеш в Лос Анджелис. Това, което си изпитал там, е загубено завинаги. Тогава ти естествено, ще бъдеш магьосник, но това няма да ти помогне; в такъв момент важното за нас е фактът, че всичко, което обичаме или мразим, или към което се стремим, е вече зад нас. И все пак, чувствата в човека не умират, нито се измненят, и магьосника поема по своя път обратно към дома, знаейки, че никога няма да го достигне, знаейки, че няма сила на земята, нито дори неговата смърт, която да го отведе до това място, до тези неща, до хората, които е обичал... Летенето и твоя съюзник ще промени представата ти за света – каза дон Хуан – Тази представа е всичко за теб: а когато тя се промени, променя се целия свят17 Търсачи на нови пътища на въображението, продавачи на чудеса в преследване на велики илюзии. Това са творците: поети, художници, философи и други, запленени от магията на сътворението, граничеща със заниманията на древните божества, в опит за създаване на нови светове, на една илюзия, ставаща реалност, ако накараш другите да повярват в нея. И повярвали, печелим този нов свят – цяла вселена, но със стойности, подвластни на твореца, продавач на чудеса. Подвластнa на тази магия е историята, една представа за нея, създадена от действаята на хора със спорни качества и тя, историята, приема тяхната същност18 – примерно, на стара мома, ръководена с цялата си обремененост в избора на любимци. С фройдистки комплекси, непредсказуема, ирационална, но резултата – нашето минало, настояще и бъдеще – нашата съдба, съдбата на народите ето реалността, но подвластна на магията19, следствие на една измислица (съвкупност от фиксидеи) в главите на хора, от които зависи бъдещето, което те никога няма да видят – нашето бъдеще, то може би ще се промени, ако дадем адекватния отговор, дори и да сме закъснели, с нов прочит на историята ни20. Да тръгнем от някой избран момент, от който да вписваме ИСТОРИЯТА в нова КООРДИНАТНА СИСТЕМА, избрана от НАС. В основата на която според мен са двата ”проекта” – ”гръцки” и ”славянски” описани в ”съчиненията” на М. Дринов21. И ако горните редове са привлекли вниманието Ви и се стремите да се доближите до истината нека заедно отново и отново да я търсим, а с Вашите коментари и добавки да преоткрием истинската история на България и Балканите. “Д. Добрев. Литература и бележки : 1. В 1601 на италиански е отпечатана книгата на Мавро Орбини ”Царството на славяните”, преведена е на руски и отпечатана през 1722г. Като ”Историография” компилирана за целите на руската имперска пропаганда (дори името на автора е отпечатано грешно), тази руска ”историография” е основният източник на данни, които ползва Паисий в своята ”история” – 1762г. една година преди това Блазиус Клайнер в 1761г.е съставил ”Историята на България”, а близо 100 години преди това в 1669г.е отпечатана ”Първата българска история” на Петър Богдан, която историците ни умишлено не желаят да открият. 2. Питагор открива, че октавата може да се изрази числено като съотношение 2:1. Питагорейците учат, че числото е ключ към разбиране на Вселената. Според тях Земята и планетите са сфери обикалящи Слънцето- в средата. Въз основа на факта, че струните с различни дължини издават различнии тонове, Питагорейците вярват, че всяка от планетите издава различен тон в зависимост от нейното разстояние от центъра и че съчетанието от тези звуци образува хармоничната космическа октава. Предшестващо учение е Орфическото. То идва от Мемфис от тайните на жреците, където Орфей се учи 20 години и е посветен в египетските мистерии едновременно с Мойсей, за да донесе в Тракия новото учение- написал е съчинение озаглавено ”Божественото слово” и открил седемструнната лира. Всяка от струните на тази лира отговаря на едно от състоянията на човешката душа и съдържа закона на една наука, на едно изкуство. Ние сме изгубили ключа към пълната и хармония, но разнообразието и тоновете не са престанали да звучат в ушите ни. Орфей е посветен в тайните на поезията и на музиката – тайни, звучали в Ропите. До тази история се докосваме с помоща на митове, липсват свидетелства – унищожени или изгубени от времето, свидетелства които чакат нов Хари Шлиман. 3. Gerhard Dern, De Speculativa philosphia, в Therum(Urles, 1602) Vol.Ip.257 “Така той постепенно ще започне да вижда с духовните си очи все повече и повече искри, които ще се превърнат в толкова силна светлина, че всички неща нужни нему ще станат известни”. (Темата започва активно да се коментира в трудовете на алхимиците, преди от и след Парацелз). 4. Ако човек по някаква причина излезе от социалната рамка съзнанието му се разширява, допълнено с нови осъзнати съдържания подтискани преди това от колективното съзнание. Неговото изгнание (отшелници и философи като Шопенхауер и др.) е тласък за развитието му, но и обричане на самотата осъден от Бога (битие 2:17), той вече никога не се приобщава към хората. 5. Човека винаги ще остане преклонен пред своето минало, може би това е очарованието от смътния спомен за утробата, където е почувствал сигурност, или е свеж полъх от отминалата младост, когато силни чувства са насищали неговата фантазия с причудливи образи. Това ”магическо пренасяне” в миналото е с такава сила, че може и да ни отнася в далечни отминали времена и дори във времето живяно от първия човек, и колкото е по-далечно миналото, то става все по-бляскаво и неустоимо. Тази магнетичност, този неистов копнеж присъщ на всяко общество към миналото е в противоположност на вечното недоволство към действителността към която обществото изтощително се адаптира. Цялата изтощителна цел на нашия живот се състои в адаптация към действителноста, част от което се постига чрез насоченото мислене... Насоченото мислене, или както бихме могли да го наречем, мислене в думи е инструмент на културата... (К.Г.Юнг, ”избрано книга първа – символи на трансформацията” New York 1959; Плевен 1993:17:21.) Цялата цел на живот се сблъсква с миражите на миналото – този оазис – ”едема” от който хората са изгонени. И тогава идват тези, които обещават завръщане, тези авантюристи и спекуланти са неговите избранници, водачите за поредното жертвоприношение към което хората се устремяват в хипнотичен унес. И това ще се повтаря в омагьосания кръг на времето, за да се роди заблудата, че е спирала на развитие... (б.а.) 6. По Карл Густав Юнг от увода към ”символи на трансформацията” New York, 1956. 7. Joseph de Maister (London 1797)p.102 8. Стивън Рокфелер – “Коментар на мултикултурализмът” от Чарлс Тейлър – 1999 (107:108:109), Рокфелер е професор по религия в колежа Мидълбъри. 9. Алвин Тофлър – ”Прогнози и предпоставки” интервю на агенция ”Саут енд прес”, 1983, София 1992г. 223:226:227 Американския футуролог А.Тофлър е световно известен с трилогията си ”Шок от бъдещето” 1970, “Третата вълна” 1980, “Трусове във власта” 1991г. 10. Иля Пригожин – белгийски физикохимик, нобелист – работи в съавторство с Изабел Стенжер и публикува “Новата връзка метаморфоза на науката”, на френски 1979г. През 1984 год. Излиза на английски, а през 1989г. на български, (стр.184:може да се говори за избор на системата не поради някаква субективна ”свобода”, а защото чрез флуктацията, обуслявана от вътрешната активност, тя избягва от контрола на граничните условия... 282:пътищата на природата не могат да се предвидят точно. Ролята, която играе при техния избор, в случая не е малка и е много по-решаваща, отколкото Аристотел е можел да предполага… 322:в заключение… да припомним присъдата на Анщайн върху Бергсоновото време и убеждението му, че разликата между миналото, сегашното и бъдещето не е нищо повече от упорита илюзия... ). 11. Юрген Хабермас е професор по философия в университета във Франкфурт. (Тейлъровата “политика на признаване”: Тейлър: 1999 на български: Структурни изменения на публичноста. София, ЦИД и Изд. На СУ, 1995):131:132 12. Бенедикт Андерсон ”Въобразените общности” Соф.1998год. 13. Бенедикт Андерсон ”Въобразените общности” Соф.1998год. Benedict Anderso, 1981, 1991г,(10:21:22:23:) 14. Превод на стиховете от Владимир Трендафилов 14а. По Анатол Франс 15. Дон Хуан, 70 годишен индианец (през юли 1961г) познат като брухо – ”лечител, церител, магьосник” от племето яки – сонара, Мексико. 16. Карлос Цезар Арана Кастанеда е роден в Бразилия, емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис, защитава докторат, става професор, а един ден зарязва всичко... Това е потресаващо откъсване от света на западния рационален човек, за да се потопи в света на толтекската култура изградена хиляди години преди Конквистата в земите на Мексико. 17. К.Кастанеда ”Пътуване към Икстлан” III изд. София, 1996г. Стр.329, Carloc Castaneda 1972 18. Хераклит: ”Характерът на човека е негова съдба”. 19. Магия – друга дума за психично. 20. ”Всяка историография е обвързана със своето време и с интересите на своите автори или техните възложители. Историография трябва да бъде схващана по-скоро като особена разновидност, както предлага П.Брукс – ”Историята като социална памет”, но тогава се губи една важна категория неутралната идентичност на научната историография. Въпреки всички зависимости, обусловени от времето или от интересите, от Херодот насам все пак съществува историография, която се занимава с миналото от ”теоретично любопитство” чиста нужда за познание и която явно се различава от формите на съотнесеност с миналото, които наричаме култура на спомена и които винаги са свързани с идентичноста на спомнящата си група” (Ян Асман ”Културната памет” Munhen, 1997.Соф.2001:41:42). ”Въпреки своята ”ангажираност” историците трябва да се опитат за един нов ”прочит” на историята (т.е. историографията) да възстановят позитивисткото схващане за историята 21 М.Дринов - " Съчинения” том III изд. 1915г. от стр. 477 където четем: В 16-ти и 17-ти век Русия не можеше да подаде ръка на Българите, едно защото беше много улисана в своята съдба, друго защото я отделяха от българската земя широки пространства, които се намираха в ръцете на Поляките, на Кримските татари и на Турците. Но в 18-ти век Руснаците се поприближиха до българската земя и победоносно влязоха в нея във времето на войните, които Екатерина Велика има с Турция. По негово време обаче руската дипломация беше взела такава насока, при която не можеше да има място за някакво съчувствие към Славяните, особено към Българите. Тогавашната руска политика по източния въпрос се държеше на религиозни основи, водеше се само по интересите на православната вяра, която се отъждествяваше с елинизма и поради това мислеше и работеше най-много за Гърците. Причината за тази пагубна за южното славянство, особено за Българите, посока на руската дипломация са различни, но най-главната от тях е онова положение, което Гърците заемаха тогава в турското царство и с което сегашните гръцки историци (Папаригопуло и други) се големеят като с едно главно доказателство на гръцките дарби и способности. Една част от гръцкия народ беше сполучил да вземе в ръцете си външните работи на Портата и беше добил пълна власт в Турските васални княжества – Влашко и Молдова, и пак Гръцкото духовенство под високата хегемония на Вселенския патриарх управляваше не само духовните, но и светските работи на всичката християнска рая в европейска и азиатска Турция. Не е чудно, че при това положение, което заемаха Гърците в Турско, изникна гръцкия проект на Екатерина Велика, който мереше да замести турското царство с една гръцка империя... ... Всички по-първи хора в България бяха или природни гърци, или пак погърчени Българи, които не само се срамуваха от българското име, но и с особено усърдие, свойствено изобщо на ренегатите, залягали за инересите на гърцизма. Важно е да напомним, че възродителят на гръцката писменост и най-горещ ходатай пред Екатерина Велика за въздигането на гръцката империя беше македонския Българин Евгений Вулгарис... Преди руско-турската война 1828-1829г., в Москва се появиха няколко писатели и учени лица, които захванаха задружно да се трудят за прокарването в руските умове на родна славянска посока. Тези московски патриоти обърнаха особено внимание към Българския народ и не само по това, защото им се виждаше особено любопитен заради своите стари духовно-нравствени връзки с руския народ, заради своето минало, което по това време бяха започнали да издирват някои руски специалисти – Калайдович, Венелин и др... До това време славянските проповеди на московските патриоти минаваха за празни фантазии между просветената руска маса, която беше навикнала да гледа на славяните така, както гледаха на тях немците и гърците. Някои от тогавашните знаменити руски писатели и публицисти дори се гавреха с московските патриоти и на присмех ги наричаха СЛАВЯНОФИЛИ. Така се появи на света това име, което после съвсем измени значението си: от смешен прякор стана едно много почтено название... Така с разрешегие на руското правителство се отвори през 1858 г в Москва, знаменития СЛАВЯНСКИ КОМИТЕТ. За устрояването на този комитет освен Погодин, Хомяков, Аксаков, Самарин и др., ревностно са се трудили и някои други московски граждани, като: попечителите на московския учебен кръг Бахметев, граф Уваров, Катков и уиверситеските професори Солвеев, Леонтиев, Будянски, Буслаев. Председател на комитета през първите три години беше Бахметев, а след него за председател се избра Погодин, който и заема това място цели 14 години до самата си смърт 1875г. Първите учители на руските университети: Будянски в Московския, Григорович в Казанския и Одеския, Серезневски в Харковския и Петербургския. Чрез своите многобройни учени трудове и пътувания по славянските земи, както и чрез дълготрайната си професорска обществена деятелност, те не малко са спомогнали за развитието на славиянския свят изобщо, та и между Българите. Заслугите пред Славянството те увеличиха и с това, дето можаха да си подготвят доста много сътрудници и продължители на своето дело като: Викентий Василиевич Макушев – роден през 1837г. в Брест – Литовск, се е възпитавал в Петербургския университет – ученик на Серезневски (Серезневски И. И. – един от най-старите руски слависти и един от първите учители в руските университети – Харковския и Петербургския) Още по времето на следването си, той под ръководството на своя учител се е опитвал да допълни Шафарик – труда му за славянскиите старини (Slovanske staporitnosti) с едно съчинение за вътрешния живот на старите Славяни (обнародван – Петербургски университет – 1861г. ”Разкази на чужденци за бита и нрава на славяните”). След завършване на университета Макушев заема служба в министерството на външните работи, и по свое желание, скоро е бил назначен за секретар при генералното консулство в Дубровник, дето е останал от 1862 до 1866г. През тези четири години в свободното си от служба време младият секретар е претърсвал Дубровнишките библиотеки и архиви, доколкото на онова време бяха достъпни. По събраните материали е обнар. книгите: ”Материали за дипломатическите отношения Русия и Рагузската република на Петър Велики” – Москва 1865г.; ”Изследввания на историческите паметници на бита и писателите на Дубровник” – Петербург 1867г. В Дубровник той е имал възможност да се запознае добре с положението на Хърватите, на Черна гора, Херцеговина и другите сръбски земи. Там е започнал да изучава и съвременното положение на Словенците и доколкото му е било възможно и на Българите. По време на славянския сбор (славянски съезд) в Москва, през 1867г. – обнародва доста статии за всички южни славяни (събрани в ”Заддунавски и Адриатически Славяни” – 1867г.) През 1868г. В. В. Макушев след напускане на службата в министерство на вътрешните работи, е изпратен от руското правителство да пътува в Западна Европа с научна цел. (М.С. Дринов – ”Съчинения” том III изд. 1915г. стр.464) Първите плодове на това негово пътуване беше запознаването на учения свят с няколко малко известни, но твърде важни паметници за историята на южните славяни. Между тия паметници има два, особено важни за българската история, именно Хрониката на френския рицар Робер де Кларк (la prise de Costantinopole) и мемоарите (записките) на Албанеца Иван Музаки. Робер де Кларк е участвал в завоюването на Константинопол от латинците в 1202 – 1204г. Хрониката му хвърля светлина на важната роля, която Българите играят в историята на Европа, когато бяха ”най-силни и най-опасни за латинската империя народ”. От тая важна хроника се е запазил само един стар ръкопис (от 14-ти век), който се намира в кралската библиотека в Копенхаген (Дания). Известния немски историк и професор в Кенигсбергския университет Карл Хопф (Цялата хроника на Роберт де Кларк е обнародвана от Карл Хопф в 1873г. в неговия сборник: ”Chronigues, Berlin”, 1873г.) беше взел от този ръкопис още в 1855г. едно копие, за да го публикува, но по различни причини това обнародване се забави. В 1868г. Макушев нарочно отиде в Кенигсберг при Карл Хопфа и измоли от него позволение да се запознае по неговия препис с хрониката на Роберт де Кларк и да извлече от нея по-любопитните за българската история свидетелства. Тези (извадки) извлечения бяха обнародвани незабавно в журнала на южнославянската академия (”Nekolko novih izvora za historju Slovena” Rad. Jugosl. Akademija kn. V. 1868.) И в “Журнал министерство народни просвещения”, 1872г. част CLXIII, стр. 286-329, цитиран от М. Дринов, който споделя: Тук Макушев доказва, че турското завоевание било полезно на Българския народ, и ето защо в 14-ти век преди турското нашествие, българската земя политически е била разпокъсана на няколко малки части, които са се управлявали от различни управители, повечето чужди, отколкото свои. И едните и другите от тях са се грижили повече за своите лични интереси, на които са принасяли в жертва и доброденствието на своите поданици. Освен това тези слаби управители не са могли да защитават владенията си от външни неприятели, които постоянно са ги нападали и разорявали. По онова време, казва Макушев “самостоятелно съществуване на България е било немислимо. Ако не са я завладяли Турците, е щяло да го направят Унгарците... и няма съмнение, че ак
  6. Хора внимавайте, те пак са същите, и в рекламния си клип с трамвая, с носталгичните внушения с които искат да възкресят спарушените образи от миналото. Не им позволявайте! На всички които въздишат по загубата на мавзолея поднасям няколко страници от книгата "Вождът и кумирът Ленин" от Любен Казанжиев-забравен български философ от 30-те години на миналият век. Казанджиев предупреждаваше света за голямаша комунистическа опасност, за което заплати с живота си. Официалната версия е самоубийство. Версия станала удобна в нашето ежедневие.
  7. dobrev2006

    снимки

    мойте
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.