Филтри за търсене

Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам-въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкреща и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете ромчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното -старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи. Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите.Това , което в друга страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми. Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дерибействат в България, но така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го, защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезна и без страх ми показа -кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу,че няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи.Че докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретат по улиците вече изчезнаха, та и кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават -жива плът. А това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница, след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след смъртта на сина и съпрууга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма БЪЛГАРСКА държава , писна ми,пропсувах! Когато ромката в една закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе, въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки -вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била, пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора.Тя и роднините и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари, забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше ясно.Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да се самоотглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата, просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги пред прага ми мазнотии разни поляти и дръжките на бравата ми омазнени, наклепани всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел.табло смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел.крушките гърмяха на пет минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутряги от входа ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не директно с тях, а с поддучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми.Човекът му скефнало да си има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се пререгестрира - там при жена си и децата си в другият вход . Полицията.Олееееееее...Та тя спи, по тежък сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция, мафиотщина, престъпност..... се засилваха всеки ден , а българската нация застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани, извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свестно и добро изчезна , избяга навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже, как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свестно, красиво, добро, умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и продуктите са ...Навън беше по друго.Нали заведението носи отговорност все пак за предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една спаначена супа , подбъркана със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на централния пазар в града. Добре че имах подръка активен въглен. -Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи? Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия ми казаха ел.техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени, нагонни, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността -изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква. Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя. Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ожилена. -Какво си се разкрещяла? -Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и .... -То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш? Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е . -Защото исках да те видя лично. -Ами щяхме да си определим среща някъде. -Мммм...И я дошла, я не.Тука на прага ли да говоря? -Влез. -В най скоро време ще дойде един човек и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш. -Брей! Как става това? -Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш. Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън. Идва ти в повечко, меко казано. Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка... -Не живея за хорско мнение! -Не живееш, но живееш сред тази.... -Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам? Човек от проблемите си не може да избяга. Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние. -Имаш шанс, Мире! Използвай го. -Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това - болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението... няма лек за тези неща, поне на този свят. Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи. -Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето! -Гониш ме? -Не просто ти доказвам,че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат човечеството, няма оттърване поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на държавата. Ако това е държава. Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата , изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви. Та чак и творци!На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела пре мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми -има живот горе, има го . Нима не си сънувала ...истината ? Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена. С тази дума посегнах към чашата И....... заспах. проза стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

Преглътна. После пак и пак. Давеше се в сълзите си и не можеше да ги спре. Беше се родила човек. Живееше с болките и радостите си и нямаше как да не чувства, да не усеща лошото и доброто около нея. Нямаше как да не реагира. Повечето хора около нея си налагаха да не обръщат внимание на всичко ставащос тях и около тях. Щадяха се. Умееха. Но тя не можеше, все си казваше ,че няма да наказва себе си за чуждите грешки, но....Знаеше, че е безсилна пред съдбата. Така е трябвало да стане и толкоз. Приказките са едно, а действията съвсем друго. Де да можешеда си наложи някои неща. Виждаше какво става около нея -свестните и чувствителни хора страдаха. Живееха добре само дебилите и темерутите. Имаше и такива човешки същества. Самата тя си задаваше въпроса как са се родили с облик на човек. Но все тая, коя е тя да променя света, хората. Беше безсилна. Оставаше и единствено да натоварва болното си сърчице, което едва издържаше вече. Лекарите се видяха в чудо. Постоянно я съветваха, че ако сама не си помогне никой не може да и помогне. Позната песен , тя и други подобни, но това е на приказки. В действителност нещата стояха по сложно. Най голямата болка е да знаеш какво трябва да правиш, за да не грешиш и да не злоупотребяваш със здравето си, със себе си, а на практика да не можеш да го сториш. Да си, като вързан, спънат, омагьосан. Това изхабява, побърква човека. А тя беше човек и то с главно Ч. Кому беше нужно това, след като вредеше предимно на себе си? Топеше се в противоречия и безисходица. Искаше да си помогне, знаеше как, но не можеше. Всичко се обръщаше на 360 градуса , като че ли някаква сила разполагаше с нея - вътре в душата, в сърчицето и , което плачеше ден, и нощ. Беше обичана, но не от тези, които искаше. Желана беше, но не от този, за който жадуваше. Всяко нещо, до което се докоснеше претърпяваше неуспех с лоши последствия за нея. Шегуваха се с нея и и казваха, че е орочасана, че има магия и ред такива бабини диветини. Тя не вярваше. Беше напълно убедена, че всичко е предначертано там някъде горе, а тук долу на Земята хората просто изпълняваха. Определено това не и се харесваше особено , а и когато хора със зли очи и въздействаха само с един поглед. Страхуваше се , не, но се дразнеше от неизвестното. Лесно се паникьосваше и самата тя не знаеше защо, след като не я интересуваше собственото и здраве дори. Имаше усещането, че някаква сила и дърпа конците,на нея- човека. Не беше лесна жена. Имаше характер и то какъв. Притежаваше страхотен инат. Но не можеше да управлява съдбата си и това я побъркваше. Не го разбираше. Ето и сега , какво ли не неправи, за да дойде тук, толкова далече от дома си, а изглежда, че просто нямало смисъл. Нещата не потръгваха и това е то. Здравето и се влошаваше още повече. Явно проблемът не е само личен. Има обществени фактори, които и пречеха, давеха, както тези сълзи , които не спираха. А беше силна, много силна, но за всяко нещо си и маше един краен предел и пътят е просто неизбежен, ако ще човек да е с биволско сърце. И все пак не можеше да си обясни как някои я караха така, ей така, без да си го слагат на сърцето. Завиждаше им тайно, но в същото време ги съжаляваше. Та те бяха , като роботи. Никакви духовни ценности, чувства, никакви емоции. И все пак живееха много по добре от такива , като нея, по дълго. -Мина, хайде да тръгваме. Стига си мислила за неща, които не можеш да промениш. -Ти откъде знаеш какво мисля? -Знам аз. Нали те гледам какви крокодилски сълзи рониш. Ами така де. Щади сърцето си. Без него закъде си? -Не ме поучавай, ами ми дай пари. Виждаш, че в тъпия живот нищо не става без пари. Дори до една обществена тоалетна да идеш пак ти искат пари и то както е тръгнало до петолевка за вход ще стигне. -Абе човек, ти не разбра ли, че света не можеш да оправиш? Самата ти казваш, че всичко е предначертано, къде си тръгнала тогава? Мина времето , когато се грижеше за другите, сега обърни внимание на себе си. -Хайде, стига нравопоучения. Да тръгваме пък каквото стане. Мина се качи в колата и потеглиха към града. Големият град, който беше целия в прахоляк и мизерия. Кучетата се разхождаха, като господари навсякъде и разнасяха отпадъците от контейнерите по уличното платно. Тревата беше стигнала до колене. Змии и гущери се бяха развъдили, но кой го интересуваше това? Водата, тази питейна вода, която всеки изминат ден ставаше по скъпа и по мръсна. Всички знаеха, но пиеха и.......се тровеха, разболяваха. Когато ядеш и пиеш боклуци, как да си здрав? Режим на тока, режим на водата, режим и на сърцата оставаше да наложат. Натам отиваха нещата. Режим и такси. Едно апаратче на гърдите на всеки човек остана да поставят и да отмерва колко въздух диша. Каква ли щеше да е цената на въздуха? Когато пристигнаха в учреждението, нещата не потръгнаха от самото начало. Мина не издържа и остави Зарко сам да се оправя.Излезна от сградата и се скри в колата.Беше разбрала за кой ли път ,че със 100 умника можеш да се разбереш , но с един глупак не. Но нямаше избор.Обикновено тези, които не ставаха за нищо, заемаха ръководни постове и от тях зависеха такива , като нея. Пусна радиото в колата си и се стъписа, когато в новините чу съобщение за сина си. Той се беше издигнал в очите на слепите, така тя казваше. Откакто стана голям човек , почти не се сещаше за нея, не желаеше да говори по телефона с нея, все бързал, все имал работа. Сега разбра, че се е завърнал от чужбина и се надяваше да го види. Командировките му нямаха край. -Мина, нищо не става, хората явно искат пари.Влез и кажи чия майка си. -Забрави, Зарко! Тази корупция давеше България.Страната беше станала известна в цял свят с това и с търпеливият си и страхлив народ. Поне този ,който остана -пенсионерите, болните и малко деца. Повечето деца заминаваха с родителите си в чужбина. Държавата се сриваше без младо поколение. Кому беше нужно това? На шепа хора, които искаха само те да останат и да разполагат с природните дадености на България, със самата България. Тази страна само за тях ли беше, само на тях ли е майка? Така си мислеше Мина и продължаваше да тормози бедното си изстрадало сърце. Реши да се отбие в апартамента на сина си. Дано да е там, дано наистина да се е върнал.Телефон не и вдигаше, от което години наред я болеше. Подслушвали му телефоните. В това Мина не вярваше. Остави Зарко на първата пряка. Той си имаше и личен живот. Обичаше я , но по особен начин и тя го разбираше. Беше му дала пълна свобода, не се страхуваше от изневери. Виж, по този въпрос с мъжете беше непокист, но за всичко друго не. На вратата я посрещна една красива, млада жена. Не я познаваше. Синът и я държеше настрана от личния си живот. Някъде я беше виждала по вестниците, но не поиска да се напряга, за да си спомни къде точно. -Станислав търсите , нали? Но го няма. Тази жена я познаваше, най вероятно от снимки. -Тук ли е синът ми, прибра ли се от чужбина? Не мога да се свържа с него по телефона. -Госпожо, това са ваши въпроси между майка и син, аз нямам думата, съгласете се? -Не може да нямате думата, след като е видно, че живеете с него. Малко или много му въздействате, въпросът е как? Жената извади телефона си и и за учудване на Мина, след като набра някакъв номер започна да говори със сина и. Това беше прекалено много за крехката душа на Мина. Изгледа тъжно жената и с едно сбогом се отправи към изхода на кооперацията. -Госпожо, синът ви каза да го изчакате . След два часа ще е тук. -Не, благодаря! Мина не плачеше , но сърцето и се ръзкъсваше от болка. Пак тази позната болка. Трябваше да се опрерира или имунизира.Трябваше да има някаква ваксина поне . Помисли си, че изперква и се стегна. Подкара колата обратно към селото, в което живееше и реши, че повече никога нямаше да стъпи в големия град. Забрави за Зарко, но се бяха разбрали сам да се прибере, след като си свърши личните работи в града. Селото и беше на няколко километра до границата. Просто се отдаде на емоциите си и не спря, а продължи към граничния пункт. Не мислеше какво върши, някаква сила я управляваше и не можеше да се спре. Зад себе си оставаше всичко, дори спомените. Не искаше да си спомня за нищо и за никой. Имаше един единствен син -имаше. Беше особена, много различна и понякога самата тя не се разбираше. Но това безхаберие на сина и относно нея, и здравето и не можеше да го преживее. Пристигна във първото населено място и реши да остане там. Захвърли телефоните си и...дотам. Започваше всичко отначало. Съвсем отначало, въпреки годините си, въпреки разклатеното си здраве. Селцето беше малко, тихо и спокойно. Не и трябваше голям, шумен град. Познаваше се и знаеше, че няма вече връщане назад. Никога. Поне в този живот. 02 ноември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

9 МАЙ ДЕН НА ЕВРОПА БЪЛГАРИЯ ОТ БОЛКА ВИЕ Закъде сме тръгнали с тоз гол гъз в Европейският съюз?! Ще ни сдъвчат като джам сакъз. Американец ни показва среден пръст... Тръгнал Ганьо на море и дисагите си взе без култура,но с таквоз чушле, дето чужденец от него мре. И кака Янка боздуганка с консерви и компоти, редува леща ,боб , картофи. За циганчета голи ,боси България пари си проси. За българчетата добри, никой не дава пет пари. И момичетата наши вън продават се добре, а тук майките горките плачат и кълнат во все. И как не! Посегнаха и на децата! Не стига пустата заплата! По чуждите земи умират български войници, а тук момичетата наши са силиконови царици. И ние тук ядем не хляб,а трици. България от болка вие! Кой ни прокле или виновни сме си ние? За бази си продаваме земята. Крадем ,убиваме от глад и болести умираме. Родино моя! Ти разграбена си вече. От тебе Българинът се отрече, избяга във чужбина надалече. Боли ме! Нямам думи вече! 18 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Ураган бушува в мен, ти със мен си тъй студен и вълни реват, заливат моята душа, измиват спомени и чувства, мисли и се раждат сълзи бистри. В тях аз искам да удавя болката си и страха, и дано така узная в кой вината е, чий е греха. 7 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

България от болка вие Закъде сме тръгнали с тоз гол ..з в Европейският съюз?! Ще ни сдъвчат като джам сакъз. Американец ни показва среден пръст... Тръгнал Ганьо на море и дисагите си взе без култура,но с таквоз чушле, дето чужденец от него мре. И кака Янка боздуганка с консерви и компоти, редува леща ,боб , картофи. За циганчета голи ,боси България пари си проси. За българчетата добри, никой не дава пет пари. И момичетата наши вън продават се добре, а тук майките горките плачат и кълнат во все. И как не! Посегнаха и на децата! Не стига пустата заплата! По чуждите земи умират български войници, а тук момичетата наши са силиконови царици. И ние тук ядем не хляб,а трици. България от болка вие! Кой ни прокле или виновни сме си ние? За бази си продаваме земята. Крадем ,убиваме от глад и болести умираме. Родино моя! Ти разграбена си вече. От тебе Българинът се отрече, избяга във чужбина надалече. Боли ме! Нямам думи вече! 23 май 2019 .,Плевен Анита Христова Трифонова

В косите ми се ровиш, за обич ми се молиш, прегръщаш ме и галиш, в мене страсти палиш. Катo вино ме опиваш, желания не скриваш, потъваш в мен до болка, аз съм твойта болка. Морета, океани с теб ще прекосим, от любов пияни ще се преродим, аз във птица бяла, ти в славей чудесен, с теб бих покорила, простора небесен. 21 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Мила моя мамо, много те обичам, но не мога по теб повече да тичам. Вече съм голяма и грешка голяма дори да направя себе си давя. Обичам живота, но късно разбрах, че всичко пари е, едва не умрях сред стадо от вълци във овчи кожи. Разбрах че всичко, всичко може щом имаш пари, гръб и власт или гинеш щом не си в час. Злото ме спря, глас онемя, обрана,измамена с душа окрадена не загубих вяра в човека, в доброто, не се отказвам да се боря със злото. Обичам те, мамо, но ще продължа, живота е мой дори да греша. Моли се за мене сега в този час, моли се за мене, за бати, за нас. Недей да униваш, недей се плаши, недей се опитва да променяш съдби. За щастието всеки сам си воюва, дори да си нямам късмет пак си струва себе си, моето да отстоявам, дори с риск живота мой да спасявам. Злобата, омразата не мога да спра, клюките, интригите, нито завистта. Отминавам с безразличие всичко това, постарай се и ти, живей в друг свят сега. Спри с тез тревоги, кошмари,сълзи и бъди силна, такваз остани. Всичко по нас дет се сипе сега, ще се обърне в обратна посока. 18 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

А КОИТО ИСКАТ И МОГАТ ПРАВЯТ БОЛКА,ТЪГА И ЛОШОТИЯ! Направи радост от късче лед и самота , полей с благост моята душа , подари цвете на човек в беда , усмихни се на дявола и на врага . Направи слънце в твоя ден студен , намери зрънце в плява и ден хубав , красив сътвори , сърце си за любов отвори , с очи се смей , с душа пей , търси добро , с усмивка живей , пък нека духат ветрища , хали , нека дяволът да гори , да пали , високо извиси се , като птица красива ! Бъди , остани на Господ Бог мила ! 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Иска ми се да върна времето назад да преправя всяка една моя грешка - сега страх ме е да изтрия една сълза боли ме само при мисълта.... Всяка следваща крачка сега е обмислена но обърнали се назад, виждам грях - самота, лъжливата усмивка.. това е моята маска и сега нося нея... Продължавам да лъжа, да мразя от хората да се пазя, а не трябва не се научих и онези да ценя - които винаги от всичко ме щадяха... Надявам се само да преоткрия любовта да сбъдна тази моята голямата мечта защото от лудост поболях се за нея - всяка нощ в ъгъла заради нея да плача...

В косите ми се ровиш, за обич ми се молиш, прегръщаш ме и галиш, в мене страсти палиш. Катo вино ме опиваш, желания не скриваш, потъваш в мен до болка, аз съм твойта болка. Морета, океани с теб ще прекосим, от любов пияни ще се преродим, аз във птица бяла, ти в славей чудесен, с теб бих покорила, простора небесен. 24 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Болка е да се родиш, болка е и да търпиш туй сърце ти що не трай! Не искам ад, а искам рай! С живот си всеки разполага, устройва го как му приляга, всяка намеса чужда, гнила, всяка душа отрова пила, потъва в своите грехове и дава своите плодове! Спасете ни, о , Богове! 18 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Изгубена в нощта . Къде си, мила моя ? Показах ли ти пътя ? Вземи живота моя. Късно май е – знам. Но обич ще ти дам. Във този свят студен защо забрави мен ? Погубваш се. Защо живееш във мечти ? Не бориш се. Защо ? Не всичко е мечти. Сама, самотна, бяла, света не опознала, във този свят студен, защо забрави мен ? 13 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам - въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкрещя и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете циганчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му карта в пликче, в което е имало и други бележки и 20 лева. Но явно са били свити в хартийка и затова са хвърлили иронично на земята пликчето . По грозното -старецът крещеше, беше в нещо , като криза, но никой не го чуваше въпреки ,че това се случи на улицата до Централният пазар, където беше пълно с хора , дори полицаи. Пред входа на близката банка седеше невъзмутимо бодигарда им и зяпаше в пространството. Попитах един полицай...Да не ги занимавам. Властта била такава , а и вече крадците и престъпниците посягали на живота на полицаите. Това, което в друга страна не се разрешава меко казано. Куцукайки леко старецът се влачеше подире ми. Дадох му акъл, понеже самата аз бях нападана поне три пъти тази година и то не само от цигани. Не само в къщи. И така, трябва да се бием, яко. Той посяга и ти, той с нож, и ти с нож, той с ... и ти. Тя с клетви и магии и ти .... Няма друго спасение в тази беззаконна държава. Ромите се самозабравиха, а турците дерибействат в България, но така си го е избрал народа. Тогава защо да го защитавам, този овчедушен народ, който мисли само за стомаха си и секс удоволствията си. Затъпяващ и .....зарибен със всичко. Говорихме си дълго със стареца и той се отби в първият магазин. Изчаках го, защото ми се видя чудно на неговата възраст в такъв магазин. Излезе навън и без страх ми показа - кама, една такава лъскава...Очите му святкаха , не беше луд, но ярост вече преливаше в очите му. Започнах тихо с приказки, неприсъщо за моя нрав. Казах чу, че няма смисъл да стигаме на нивото на тези крадци, апаши и убийци .Че и от българите има такива, но българите просто съдът не ги защитава, освен богатите българи. Че докато не се направи Лагер за тези уж бедни роми, в който да работят , а не само да крякат ,че нямало работа за тях и .т.н ,че когато законите ни станат валидни и за тях няма да спре този мор. В моето село е същата работа. След 17.00 часа жив човек няма по улиците, а ромите преселници с луксозните си коли цял ден и нощта особено се гонят с бясна скорост из селото. Патките и магаретата по улиците вече изчезнаха, та и кучетата. Откъде взимат колите ли, ами познайте. Раждат и ...продават - жива плът. А това че крадат и убиват особено домашните животни на кротките сами хорица им е патент. Никой не може да ги спре. Няма закони, но за тях . Роми убиха съпругът, синът на красива талантлива жена и дори имат наглостта да и предлагат пари за гробница, след като съдът ги оправдава. Жената след това е принудена да търси мъж с който да живее, дори семеен, само и само да е защитена от нападките на хората и мъжете след смъртта на сина и съпруга и. Това е повече от ненормално за една държава. Няма БЪЛГАРСКА държава , писна ми мамка му, започнах да псувам! Когато ромката в една закусвалня ми взе чантата от масата ,където се хранех пред очите ми си го отнесе, въпреки , че тогава нямах подръчни средства освен нож и вилица . Полицията дойде чак , когато тя пусна кръв! На мене ми се размина само с изподрани ръце и китки -вените. Другата , която чакаше навън избяга. И въпросът беше - Защо съм я била, пребила беше по точната дума. Два дни ми отне даване на обяснения и ред подробности в полицията. След време тази красива циганка се опитала да обере богат бос и вече -дело. Пак мене потърсиха за свидетел. Беше жив цирк. Пет години ромката мота и се подиграваше с нашата съдебна система та и с обраните хора. Тя и роднините и бяха дошли с килограм злато по себе си. И накрая -нищо. Беше оправдана. Аз лично и казах, че ако на мене ми посегне втори път -вече няма да е жива. И тя ми благодари, забележете. Това си го спомних пътувайки вече в тролея, който беше пълен със стари хора. Улиците също. Къде са младите ? Нямаше кой да ми отговори, но беше ясно. Учениците по селата, за икономии .Там при баба и дядо да ядат от градината и да се само отглеждат и самовъзпитават. Няма дете , което да има респект , да слуша баба си и дядо си . А да не говорим за изоставените деца от родители, които са тръгнали на печелбарство в чужбина. После учителите виновни . Прибрах се в къщи, което в последно време е най трудната част в ежедневието ми. Пред входовете купища бабички и дядовци , та и млади...по цял ден висят и клюкат и ...По пейките пияни мъже играещи карти, пред вратата ми...Нямам думи. Електронното табло струваше пари и сега работи, но външната врата на входа от години е разбита . Моята желязна врата, просто няма открита ключалка със системи я отварям, отключвам и заключвам. Винаги пред прага ми мазно и по дръжките на бравата ми мазнини, наклепани всеки път различно. През зимата едва не умрях. Цялата ми инсталация и ел. табло смених защото в дома ми отвсякъде хвърляше ток, дори и ел. крушките гърмяха на пет минути. Чез ли, комшии ли? Но ток се крадеше и краде. Тези няколко мутри от входа ми, които искат парно , а болшинството не искаме -не можем да си го плащаме, та тези няколко вилнееха във входа, та и в блока и раздаваха "справедливост " на всеки , който се опъне срещу тяхното мнение. Начини различни -интриги и скандали и то не директно с тях, а с подучени хора, най често възрастни и платени цигани. Дори и един млад мъж с постоянна регистрация на адреса на дома ми. Човекът му скефнало да си има две лични карти и толкова. Нямало закони да го накарат да се регестрира там при жена си и децата си в другия вход . Полицията. Оле...Та тя спи, по тежък сън и от народа. Възмущението ми растеше всеки изминат ден. Корупция, мафиотщина, престъпност...се засилваха всеки ден , а българската нация застаряваше. Кой да скочи в България мила? Малкото млади -пияни, дрогирани, извратени още от сега или старците и бабите? Всичко свястно и добро изчезна , избяга навън. Тези които останаха са положени на психически тормоз и "обработване" дори чрез медии. Хапнах набързо чушка, домат и питка ръчно производство. Не смеех сирене, та то пращеше от палмово масло и всичко друго...менте работа. А за месо изобщо и не мечтая. Миналата седмица хвърлих царевично олио внос от Турция .Боже, как внасят и ни тровят не само със сапуните си, тези с които си измиваме вече само ръцете , а и тези по уж родната ни телевизия. Което дете е по свястно, красиво, добро, умно му се намира цаката -пропива се, дрогира се, става крадец , дори убиец...Как става това не ми е ясно? А мангалите не ги лови дори рак. При тях дрогата и алкохола е вид работа, но малко от тях я използват за себе си. При повечето поциганени по манталитет българи също. Гладна бях, но не смеех нищо да си наготвя. Та нали и продуктите са ...Навън беше по друго. Нали заведението носи отговорност все пак за предлаганата готова храна. Но май и това не е вярно. От една супа да речем от спанак , подбъркана със съмнително яйце щях да умра преди седмици в закусвалнята на централния пазар в града. Добре че имах под ръка активен въглен. -Мира, не ме ли чуваш? Защо звънецът ти на вратата не работи? Някой викаше, но навярно дълго не е идвал, защото още от зимата, когато гърмяха токовете в дома ми и оцелях по чудо, от тогава и звънецът ми си отиде. Няма оправия ми казаха ел. техниците посъветваха ме да бягам от тук. Но къде? Навсякъде е несигурно. Българската нация е болна. Няма човешки взаимоотношения, няма любов между хората, няма...И тези сайтове дори за запознанства са сексуално извратени, извратени, но не и с истинска любов пълни. Там се поощрява престъпността - изнасилванията дори от там идват. Скарват майки и бащи, майки и дъщери, братя и сестри. И всичко чрез интриги и насилие , и то от там дето най малко човек очаква. Епохата на антихриста. Не ни е виновна тя. Отворих вратата на Цвета и тя подскочи като ужилена. -Какво си се разкрещяла? -Ами то с крясъци става в този твоя блок и вход. Нали касиерката ви най силно крещи и .... -То във вашия не е по различно. Кажи какво искаш? Нали имаш телефон, защо не ми звънна? Знаеш тук каква джунгла е . -Защото исках да те видя лично. -Ами щяхме да си определим среща някъде. -Мм...И я дошла, я не. Тук на прага ли да говоря? -Влез. -В най скоро време ще дойде един човек и ще те покани за някъде и за нещо. Няма да отказваш. -Брей! Как става това? -Моля те .Послушай ме, защото те виждам на какво приличаш. Ти не си робот , че да понесеш толкова много негативизъм отвън. Идва ти в повечко, меко казано. Дочух някои неща за тебе и нали съм ти приятелка... -Не живея за хорско мнение! -Не живееш, но живееш сред тази.... -Е, да се махам ли? И къде? И защо да бягам? Човек от проблемите си не може да избяга. Навсякъде "заразата" е плъзнала. Човечеството гние. -Имаш шанс, Мире! Използвай го. -Не, нямам шанс! Никакъв. Всичко това - болката е дълбоко в сърцето ми, отвращението...няма лек за тези неща, поне на този свят. Часовникът иззвъня и това беше сигнал Цвета да си ходи. -Довиждане. Благодаря за загрижеността ти, Цвето! -Гониш ме? -Не просто ти доказвам, че не се влияя от хорско мнение, че не слушам никой . Имам си глава на раменете и за разлика от децата ми слушам само нея. Парите, те изяждат човечеството, няма накъде поне тук на Земята. Не съжалявам за нищо, каквото е писано ще стане. Ще се боря до последно и такава непокорна ще умра за резил на държавата. Ако това е държава. Беше вече тъмно и само една звездичка блещукаше на небето. Как да я хвана? А толкова исках, толкова исках животът ми на тази прекрасна Земя, създадена за живот да е чист, потребен. Но уви. Хората не разбираха сериозността на нещата, виждаха всичко във временните удоволствия, да се наядат, напият, курорта, разврата , изневярата -о, тя бе задължителна. И не само тя. Никакви духовни ценности, никакви. Та чак и творци! На какво творци? На разни пози в секса? Или на фалшиви пари? Все тая, все едно и също. Колелото се върти, както и Земята, звездичката свети и като че ли говореше -Ела при мене, зарежи този коварен, мръсен свят. Земята ти вече плаче от хората, които я разсипват. Опитват се и небето, слънцето, но там няма да стане, то ще ги изгори, ще ги подпали. Ела при мен такава чиста. Няма да приемеш този земен живот. Няма да те прекършат . Не се убивай заради хората те не го заслужават. Ела при мене горе, опитай се, полети. Можеш го. Повярвай ми - има живот горе, има го. Нима не си сънувала ...истината ? Знам че си, затова само една крачка и си спасена. Спасена. С тази дума посегнах към чашата и...заспах. 22 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Звездице моя, ти, която светиш на небето, излекувай ми сърцето. Дай ми вяра във доброто. Дай ми вяра във човека. Дай ми сила и надежда. Дай ми... Нека топлина ти да ме обгърне. Нека да ме стопли тя. Нека в истина да се превърне. Време зло,пагубно настана, във гърдите тежка рана кърви,мори българския род. Чудя се... Какъв е тоз народ?! Къде е истината? Къде са ни правата? Всичко допира до парата. Магия или карма зла, поглъщат моята България? 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Звездице моя, ти, която светиш на небето, излекувай ми сърцето. Дай ми вяра във доброто. Дай ми вяра във човека. Дай ми сила и надежда. Дай ми.... Нека топлина ти да ме обгърне. Нека да ме стопли тя. Нека в истина да се превърне. Време зло,пагубно настана, във гърдите тежка рана кърви,мори българския род. Чудя се... Какъв е тоз народ?! Къде е истината? Къде са ни правата? Всичко допира до парата. Магия или карма зла, поглъщат моята България? 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

По очите ти познавам колко много лъжеш. По лицето ти познавам колко силно мразиш. По ръцете ти познавам колко си работил. По косите ти познавам колко си суетен. Ясно е, че те познавам и от теб ще бягам. С душа ранена, празна, с таз усмивка мазна, как да ти повярвам, мили? Вече нямам сили! 12 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова

МОЛИТВA Обичам те, Господи, мили мой Боже, с молитви цялата се покривам! Обичам те! Кажи ми как може с надежди голи да се приспивам? Не съм светица, ангел небесен, сама си пея моята песен, която доброто и теб възхвалява. Кой разрешава, кой позволява кръвта ни да пият хора избрани, хора душмани? Нали християни сме всички? Кажи го и повтори, дай ми надежда в идните дни! О, Богове! О, небеса! Направете чудеса! Усмирете духа мой, подарете мир, покой днес на моята душа гонена, измъчена! Покажете кой е свой, кой не дава ми покой в този свят лъжлив, красив, грозен, сладък и горчив! Аз не прося днес любов, аз не моля, туй е зов, болка е, но кой ме чува?! За чужда сметка кой добрува?! Приятелите ме предават и все по малко днес остават, аз знам не истински били са, и на Дявола слуги са! Деца, майки и бащи, мили братя и сестри, потъпкват святи чувства днес. Прати ми, Боже, блага вест! О, Богове! О, небеса! Спасете моята душа! 27 март 2019., Плевен Анита ТРИФОНОВА

Загубен, прост народ, ще си умре с хомот! Децата му дрогират, крадат, проституират, децата му неуки и гладни ще умрат от болести нечути във нищета и смрад! Загубен, прост народ, пиян и луд, зомбиран, ще си остане роб бит и малтретиран! Ще плаща кръвен данък, за своите деца, убит и смазан, жалък, без очи, сърца! Загубен, прост народ, луд и омагьосан, ще си остане сноб, народ без чест, жигосан! Загубен, прост народ, убива своя плод и трови си децата, мъжът, жена, родата! Загубен,прост народ, не мога да те жаля щом в мен и във сърце болката догаря, щом срещу мен си тръгнал, о, юроде, безумни! Защо, нима си мръднал, народе, слабоумни?! Умните измряха, някои избегаха, останаха тук прости или чуждица гости, които разпореждат се в моята страна, изпразниха народната, българска хазна. Загубен, прост народ, как да те обичам, как българската реч всеки ден да сричам? Как песни да ви пея за герои наши, как да ви простя кражбите, апаши? Окрадохте душата моя снежно бяла, избодохте очите ми, плача ослепяла и търся аз надежда, вяра и любов, очите ми проглеждат за път навън, чист, нов! 2019-22-03 Плевен Анита ТРИФОНОВА

Казват, че от любовта боли. Но точно тя може да ни помогне да се справим с физическата болка. Американски учени изследвали поносимостта към болка на различни по възраст жени. Докато наранявали ръцете на доброволките, те разрешили на една трета да държат ръката на любимия мъж. Една трета държали за ръка непознат мъж, а последната една трета стискали в ръка топче. Анализът на реакциите показал, че тези, които стискали част от любимия мъж, усещали по-малка болка. При втори тест, отново със силна болка, на жените показвали снимка на стол, на непознат мъж и на любимия им мъж. Отново тези, които виждали любимото лице, усещали по-слабо болката. Мисълта, че някой ни подкрепя, помага на организма ни, дори да го виждаме само на снимка, категорични са учените. Затова те съветват, ако ви предстои изживяване, свързано с болка, дръжте ръката на любим човек или поне гледайте снимката му. Но всъщност те все още нямат обяснение как на практика се получава това. sanovnik.bg

БЕЗУМИЕТО НА ЕДИН НАРОД - нима народ? А ПЛЕМЕ? НО ПЛЕМЕТО ИМА ВОЖД? ТОГАВА КАКВО? ЗНАЧИ ЕДНО....НИЩО! Няма смисъл, за сетен път се убеждавам, че сайтовете Вече са пълни с КУКУМИЦИНИ! Секс маниаци и нимфоманки и за съжаление доста млади хора са. Как да общувам тогава, как с такива хора..... които просто взимат някакви стихчета от тук и там и ги пускат или просто пускат порно снимки в профилите си? Някой пък безнадежно влюбен, поне така се прави на жена или мъж няма значение се вайка във всеки свой пост вместо да прави нещо по въпроса. Интриги, хакерства, омраза, злоба,групички, това ако е нормално дори в интернета здраве му кажете! Какви анализи на стихове, на творби, какви творби въпроси да разнищвам в интернета, с кого да контактувам, то всичко е зaразено, ЗАРАЗЕНО, както и в други сайтове особено във фейсбука. Няма държава, САМО ПРИКАЗКИ. Защото кои държави не си знаят язовирите дори, взривоопасните обекти, децата..Няма и народ той- Народът полудя. Тотално изперка. А младите са в паника и намират утеха от доста млади да убиват всичко в алкохол, секс, наркотици, перверзии, кражби, престъпностост... Това е БЕЗУМИЕТО НА ЕДИН НАРОД! ГОСПОД ДА НИ Е НА ПОМОЩ! НЕ СМЕ НАРОД Петко Славейков Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша. 1875 sekirata Zashto narode ПРОСТ НАРОД - СЛАБА ДЪРЖАВА sekirata Narode moi ne moga da te jalia sekirata Narode moi razedinen sekirata Shto bolkata mi ne razbra , narode moi стихове и клипове А.Х.Т. sekirata cekupama 11 юли 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

Една кратка дума -сам,а в нея има болка страх да не останеш сам,да не се изгубиш в търсене на нещо илюзорно,което за един миг или ден ти носи нещо,или така си мислиш,а всъщност губиш много повече губиш любов необятна и човек, който е правил и би направил всичко за теб.По отношение на жертвите и какво би направил за жената ,която е била всичко за теб не включвам материална помощ или нещо подобно ,а една протегната ръка и едно рамо на което да изплачеш болката си.Защото губейки я ,губиш корените си,губиш човека, с който можеш да споделиш обичта и разочарованието от родителите си,които неволно са ти причинили болка,дълбока рана ,която ще те преследва до края на дните ти.Затова се обърни назад и виж кой те е следвал и чакал,защото това е безценно.Губейки корените си ,понякога хората губят себе си ,а измисления свят ги води към бездната,на търсене на това рамо на което да поплачеш,но дали то ще е там ,когато се върнеш-едва ли...

21 ноември 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова

Болка ли е любовта? - авторово поезия рецетира свой стих А.Х.Т. sekirata cekupama

Болка шета у дома - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama