Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'изпълнява'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 43 резултата

  1. Лале ли си зюмбюл ли си изпълнява А.Х.Т. sekirata cekupama със собствен съпровод на пиано ПЕСЕН НА ВЕРКА СИДЕРОВА Верка Сидерова Иванова 26 април 1926 г. (94 г.) Добрич, Кралство Румъния Родена е на 26 април 1926 г. в Добрич. Завършва гимназия в родния си град. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това участва на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава тя е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. тя пее в ансамбъла като солистка, в квартети и триа. Изнасяла е концерти в 29 страни от цял свят. Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на националното радио и телевизия. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960 – 2000 г. Верка Сидерова е носител и на голямата награда „Нестинарка“ – за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. Почетен гражданин е на Добрич от 2004 г По повод своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и е удостоена с орден „Стара планина“ I първа степен (2011) 2014 г. получава статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“ посветени на Борис Машалов, в приз „Цялостен принос към българския фолклор“ Верка Сидерова по време на тържествата при присъединяването на Южна Добруджа към България, 1940 г
  2. Лале ли си зюмбюл ли си изпълнява акапелно А.Х.Т. sekirata cekupama Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?“ е емблематична за цяла България, но най-вече за добруджанския край. След Освобождението в Добруджа се преселват големи групи хора от района на Тракия и Стара планина. Това води до сливането на елементи от различни области, което обогатява и изпъстря фолклора на района. Добруджанската песен е бавна, изпълнявана в акомпанимент на гайда, гъдулка и кавал. Не бихме могли да не споменем и няколко думи за Верка Сидерова – певицата, която първа изпява „Лале ли си, зюмбюл ли си?“. Родена е през 1926 година в град Добрич. В продължение на дълги години е солистка в квартети и трио на „Ансамбъла за народни песни и танци“ (днес Ансамбъл „Филип Кутев“). Много от песните ѝ са в Златния фонд на националните радио и телевизия. Сред най-популярните изпълнения в репертоара ѝ са „Лале ли си, зюмбюл ли си?“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години, усилни години“. През 2011 години, по повод 85-та ѝ годишнина е удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен за цялостен принос към българския фолклор. Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?“ Верка Сидерова казва, че е научила от баба си, а тя от нейната. Предава се от поколение на поколение в семейството ѝ. Решава спонтанно да я изпее на участие на „Ансамбъла за народни песни и танци“, където запленява и разчувства цялата публика. Веднага след това Филип Кутев я кара да запише песента и иска тя да влезе в репертоара ѝ. Изпълнявала я е както в България, така и в чужбина. Навсякъде харесвана и обичана, песента е любима на поколения българи. Лале ли си, зюмбюл ли си Що побърза млад челеби, та заспа, та не види какво чудо помина, лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си! Поминаха дор три млади уфчеря: първи носи шаро агне да коли, лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си! Втори носи руйно вино да пият, трети носи медян кавал да свири. лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си! Що побърза млад челеби, та заспа, та не виде какво чудо помина, лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си! Поминаха дор три млади уфчеря: първи носи шаро агне да коли, втори носи руйно вино да пият, трети носи медян кавал да свири. Че минаха дор три моми хубави: първа носи аршин бяла коприна, втора носи пъстра хурка да преде, третя носи шарен гергеф да шие. Събуди се, разсъни се, челеби, че да дойдеш на тяхната седянка!
  3. Анита Христова Трифонова Greek music на песента Опа, опа... авторов- текст и изпълнение Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката (свързвали я с Музите, божества на изкуството) за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек – музиката развива духа, както физическото възпитание – тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си. Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалищ Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства – танц, театралното майсторство и поезията – е била неразделна част от гръцката драма . През Средновековието гръцката музика се развива в рамките на византийските музикални традиции. След падането на Константинопол и унищожаването на Византия, традициите на средновековната гръцка музика са съхранени само в черковната музика. По-късно, през 17 – 18 век, се развива личностно ориентираната народна музика, възпяваща най-вече хайдутите, като борци срещу османската власт. След освобождението (1830г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с „Химн за прослава на свободата“, който става национален химн на страната. В последната четвърт на 19 и в началото на 20 век повечето гръцки музикални творци насочват усилията си към гръцкото народно творчество. На базата на народната песен е създаден нов за Гърция музикален жанр – идиличната музикална комедия. Основни представители на жанра са Коромила̀с и Ко̀кос. Десетилетието 1920 – 30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата музика. В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален стил, познат каторебетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън границите на страната. Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока (напр. групата на Рос Дейли, която през седемдесетте изпълняваше ролята на училище за избрани музиканти, прокарвайки пътища за звуци, които спомогнаха за смесването на традиционната музика с източните мелодии, „Силите на Егея“, които преработваха някои народни песни, така наречената „Солунска школа“, чиито представители използват ут, както и други източни инструменти). Гръцкият рок експериментира, заплашва и понякога разбива „отживелите“ ни представи за рок-звука. Групите, за които се смята, че са допринесли най-много за развитието през деветдесетте години са „Трипес“, „Ксилина спатя“ и „Стерео нова“. Днес гръцката рок-сцена е в период на разцвет, с много добри групи като „Анемос“, „Closer“, „Earthbound“, „Диафана крина“, „Енделехия“, „Пикс Лакс“, Теодосия Цацу, Манолис Фамелос. Групите от low bap сцената се появиха през последните десет години в България, с основен център „Active member“. Става дума предимно за групи, които са част от компанията от квартала Пѐрама, които черпят опит от културата на американския рап и според мнозина изнасят на плещите си превъплъщението на социалното отрицание („подкрепям с начина си на живот, това което пея в песните си“) и организират Low Bap фестивали и събития. Гръцката джаз сцена може също да се похвали с добри изпълнители, инструменталисти и цели групи, като Маркос Алексиу, Макис Аблянитис, Милтиадис Папастаму, Йоргос Полихронакос, както и групата „Mode Plagal“. Имена на гръцката поп музика като Манто;, Алексия, „Хахакес“и Сакис, Рувас,Ана Виси,Марина Скядареси бележат голям успех предимно сред младата аудитория в страната. Гръцката електронна музика (електроника, джаз) е представена от групи като пионерите за гръцките стандарти „Стерео Нова“, „Mikro“, „Oberon“, но и от множество диджеи, които експериментират с най-новите видове и често въвеждат гръцката публика в най-авангардните прояви на електронната музика. Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна (с много внедрени етник елементи), „съпротивителна“ (с очевидни влияния от политическата песен от шейсетте и седемдесетте), диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука, който успява да диша дори и под тежесттта на аритметиката на проджбите. В Гърция съществуват концертни зали и различни музикални организации, които упражняват решителна роля в развитието на гръцката музика, но и в контактите на гръцката публика с най-големите творци от световната музикална сцена. Функционират също така голям брой консерватории (98 държавни и 450 частни консерватории), които се ръководят от духа на постоянно усъвършенстване на музикалното образование в страната. БАНАНИТЕ -песента е от зората на поп фолка, взаимствано от гръцка песен
  4. сръбска музика в мое изпълнение с мои стихове и без sekirata Sto jivota kavur sekirata Cel svet da volim akapel 05 март 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  5. Румънско, гръцко,сръбско, македонско -изпълнява Анита Христова Трифонова
  6. АКО ИМАМ СТО ЖИВОТА изпълнение на песента „Сто живота” и стихове А.Х.Т. sekirata cekupama sekirata Sto jivota kavur Ако имам сто живота един бих ти подарила, но тоз който тук живея, като лозов лист се свила. Лъжеш, мамиш и се криеш, крадеш, убиваш, тровиш, биеш се в гърди , че си герой на народа болен, свой! И ти си смъртен като нас, оял си се в сланини, мас, парите си не знаеш, братко, ще го кажа ясно, кратко – за всичко ти ще си платиш, вмириса се, вониш, смърдиш! 25 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  7. sekirata cekupama Анита Христова Трифонова изпълнява " Цел свет да волим" - акапел, КОЛКО ИСКАХ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА! Да живея как без теб, кажи, да се смея , а сърце боли?! Мойта болка кой ще спре? Облакът, реката, туй море от сълзите мои днес прелива, a колко исках да съм щастлива! стихове А.Х.Т. sekirata cekupama
  8. sekirata cekupama Анита Христова Трифонова изпълнява кавър "Сто живота" Ако имам сто живота един бих ти подарила, но тоз който тук живея, като лозов лист се свила. Лъжеш, мамиш и се криеш, крадеш, убиваш, тровиш, биеш се в гърди , че си герой на народа болен, свой! И ти си смъртен като нас, оял си се в сланини, мас, парите си не знаеш, братко, ще го кажа ясно, кратко – за всичко ти ще си платиш, вмириса се, вониш, смърдиш! стихове А.Х.Т. sekirata cekupama
  9. "ДИМИТРУЛА" изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata cekupama sekirata Dimitrula sekirata Dimitrula mu 24 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. "Банани" - изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
  11. sekirata Banani 20 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  12. Anita Hristova Trifonova

    ИЗГУБИ СИ ЖЕКО БУЛКАТА

    sekirata Izgubi si Jeko bulkata 18 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  13. Anita Hristova Trifonova

    КАДЪНО КАДЪНЧИЦЕ

    Анита Христова Трифонова изпълнява народната песен "Кадъно кадънчице" 17 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. Опа, опа... текст изпълнение А.Х.Т. sekirata cekupama
  15. Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката (свързвали я с Музите, божества на изкуството) за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек – музиката развива духа, както физическото възпитание – тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си. Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалищ Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства – танц, театралното майсторство и поезията – е била неразделна част от гръцката драма . През Средновековието гръцката музика се развива в рамките на византийските музикални традиции. След падането на Константинопол и унищожаването на Византия, традициите на средновековната гръцка музика са съхранени само в черковната музика. По-късно, през 17 – 18 век, се развива личностно ориентираната народна музика, възпяваща най-вече хайдутите, като борци срещу османската власт. След освобождението (1830г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с „Химн за прослава на свободата“, който става национален химн на страната. В последната четвърт на 19 и в началото на 20 век повечето гръцки музикални творци насочват усилията си към гръцкото народно творчество. На базата на народната песен е създаден нов за Гърция музикален жанр – идиличната музикална комедия. Основни представители на жанра са Коромила̀с и Ко̀кос. Десетилетието 1920 – 30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата музика. В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален стил, познат каторебетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън границите на страната. Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока (напр. групата на Рос Дейли, която през седемдесетте изпълняваше ролята на училище за избрани музиканти, прокарвайки пътища за звуци, които спомогнаха за смесването на традиционната музика с източните мелодии, „Силите на Егея“, които преработваха някои народни песни, така наречената „Солунска школа“, чиито представители използват ут, както и други източни инструменти). Гръцкият рок експериментира, заплашва и понякога разбива „отживелите“ ни представи за рок-звука. Групите, за които се смята, че са допринесли най-много за развитието през деветдесетте години са „Трипес“, „Ксилина спатя“ и „Стерео нова“. Днес гръцката рок-сцена е в период на разцвет, с много добри групи като „Анемос“, „Closer“, „Earthbound“, „Диафана крина“, „Енделехия“, „Пикс Лакс“, Теодосия Цацу, Манолис Фамелос. Групите от low bap сцената се появиха през последните десет години в България, с основен център „Active member“. Става дума предимно за групи, които са част от компанията от квартала Пѐрама, които черпят опит от културата на американския рап и според мнозина изнасят на плещите си превъплъщението на социалното отрицание („подкрепям с начина си на живот, това което пея в песните си“) и организират Low Bap фестивали и събития. Гръцката джаз сцена може също да се похвали с добри изпълнители, инструменталисти и цели групи, като Маркос Алексиу, Макис Аблянитис, Милтиадис Папастаму, Йоргос Полихронакос, както и групата „Mode Plagal“. Имена на гръцката поп музика като Манто;, Алексия, „Хахакес“и Сакис, Рувас,Ана Виси,Марина Скядареси бележат голям успех предимно сред младата аудитория в страната. Гръцката електронна музика (електроника, джаз) е представена от групи като пионерите за гръцките стандарти „Стерео Нова“, „Mikro“, „Oberon“, но и от множество диджеи, които експериментират с най-новите видове и често въвеждат гръцката публика в най-авангардните прояви на електронната музика. Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна (с много внедрени етник елементи), „съпротивителна“ (с очевидни влияния от политическата песен от шейсетте и седемдесетте), диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука, който успява да диша дори и под тежесттта на аритметиката на проджбите. В Гърция съществуват концертни зали и различни музикални организации, които упражняват решителна роля в развитието на гръцката музика, но и в контактите на гръцката публика с най-големите творци от световната музикална сцена. Функционират също така голям брой консерватории (98 държавни и 450 частни консерватории), които се ръководят от духа на постоянно усъвършенстване на музикалното образование в страната. 16 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  16. Анита Христова Трифонова sekirata cekupama изпълнява Смуглянка Към потребителбите и управниците на blog.bg - Моля, не позволявайте да Ви втълпяват, че съм в интернета като поетеса, разказвачка, журналистка ако щете-статии доста сполучливи пиша, и като певица, композиторка , инстументалистка -клавишни САМО ЗАРАДИ ДЪЩЕРЯ СИ, С КОЯТО СЕ ИЗГАВРИХА В "ПАЙНЕР".Тя се е отказала завинаги от музиката, сърцето и плаче-меко казано! Но това не означава, че аз -музикант професионалист нямам право да пея и свиря, композирам дори в интернета., ЗАЩОТО НЯКОЙ ЛУД ЩЯЛ ДА СИ МИСЛИ,ЧЕ ГО ПРАВЯ ЗАРАДИ НЕЯ!!!!!!!!!!!! Аз съм си аз, тя си е тя -о тделна индивидуална личност. На някои така им изнася, да плюят по двете ни за пари ли -платено драскане от злоба ли , те си знаят, но и децата го разбраха. А мъжете тук, които са на ти с компютрите и имат аспирации към дъщеря ми от миналото и , срам за тях и техниките им, че ми пречат и навиват по -простоватите да ме заплашват и мъкнат по полиции и съд. Това няма как да са мъже, чак пък човеци. Но всичко с времето си. Полина тук си смени категорията -не е вече музика, но няма как да премахне "Пайнер" от потребителското си име sladkotojelanienap.blog.bg Не държи и рядко влиза в този профил, като гледа какво става и разпозна стари познати, които и мене гонкат . Прозрачно е защо освен по мене се сипят обиди и по нея- всичко имам запазено. 11 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  17. Анита Христова Трифонова sekirata cekupama изпълнява " Смуглянка". Kъм управата и потребителите на blog.bg -Моля, не позволявайте да Ви втълпяват, че съм в интернета като поетеса, разказвачка, журналистка ако щете-статии доста сполучливи пиша, и като певица, композиторка , инстументалистка -клавишни САМО ЗАРАДИ ДЪЩЕРЯ СИ, С КОЯТО СЕ ИЗГАВРИХА В "ПАЙНЕР".Тя се е отказала завинаги от музиката, сърцето и плаче-меко казано! Но това не означава, че аз -музикант професионалист нямам право да пея и свиря, композирам дори в интернета., ЗАЩОТО НЯКОЙ ЛУД ЩЯЛ ДА СИ МИСЛИ,ЧЕ ГО ПРАВЯ ЗАРАДИ НЕЯ!!!!!!!!!!!! Аз съм си аз, тя си е тя -о тделна индивидуална личност.На някои така им изнася, да плюят по двете ни за пари ли -платено драскане от злоба ли , те си знаят, но и децата го разбраха. А мъжете тук, които са на ти с компютрите и имат аспирации към дъщеря ми от миналото и , срам за тях и техниките им, че ми пречат и навиват по -простоватите да ме заплашват и мъкнат по полиции и съд. Това няма как да са мъже, чак пък човеци. Но всичко с времето си. Полина в blog.bg си смени категорията - не е вече музика, но няма как да премахне "Пайнер" от потребителското си име sladkotojelanienap.blog.bg Не държи и рядко влиза в този профил, като гледа какво става и разпозна стари познати, които и мене гонкат . Прозрачно е защо освен по мене се сипят обиди и по нея- всичко имам запазено. "Смуглянка" в танцов вариант-виждате колко много прилича на нашите народни хора, особено северняшките, дори влашките. Молдовско-ясно.
  18. Anita Hristova Trifonova

    ДЕН МИНА РАДО

    08 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  19. sekirata Zableialo mi e agunce sekirata Mama Elka budi 08 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
  20. РОДОПСКА НАРОДНА ПЕСЕН - Глава ли те боли, сино мой?- музика и текст народен изпълнява А.Х.Т. sekirata cekupama Извинявайте, но много трудно пускам постовете си, доста често не ми излиза полето за тях, а само за заглавието. Пак съм трън в очите на няколкото начело с Р.К., която с нейните банални стихчета и текстове уж на песни, голяма част от тях според мен не са нейни. Тя ми се подиграва на глисандото в родопските песни, не знае че е характерно и и звучало фалшиво, о, Боже! Защо ли все им преча на няколкото? Ами ако правя като тях АЗ НЯМА ДА СЪМ АЗ , ТОВА Е ЕДИН ВИД ПРЕТОПЯВАНЕ . "БЪДИ СЕБЕ СИ" - нали така беше? 08 февруари 2020.,Плевен Анита Христова Трифонова
×
×
  • Добави ново...