Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'любов'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 188 резултата

  1. В тъмната нощ пада звезда, огрява и топли тя наште лица. Целуваш ме ти. Целувам те аз. Омайна нощта е. Желая те в тоз час. Изтръпвам за миг, в който галиш ме ти! Лицата ни цели облени в сълзи, луната огрява. Помоли ме ти - Със мен остани. Избягах в нощта и останах сама. Сега очаквам те аз и се моля на глас на звездите, луната... за нашата любов прокълната. 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  2. И днес пак ще ме целунеш, както го направи вчера, и днес пак ще ме прегърнеш, и днес за любовта копнея! Любов не правя в интернета, не хленча по разни хлапета, виртуално не се жаля, по теб на живо аз се паля! Покажи ми...направи ме пак щастлива, забрави виртуалната любов, подари ми миг нов! Не тъгувам, а жадувам, с тебе да съм днес и утре, в интернета не палувам, не разигравам сцени вътре. Любов истинска признавам, приятел истински оставам, на теб човека ведър, чист, открит и прям, човек лъчист! 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  3. Прегръщай ме силно и погали милно, събличай ме бавно, обичай ме славно. Безсрамно люби ме и намери ме щура и дива, за теб самодива съм обладана. Поискай ме силно, моя обич желана! 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  4. Ти си болката моя! Ти крадеш ми покоя! Ти си лъч, светлина! Ти си моя мечта! Нарисувай ме с устни и с пръсти изкустни докосни ме в нощта! Целуни ме! Сега! Ще открадна мига и в теб полудял ще убия страха, от любов онемял. Сърцето си мое на тебе ще дам. Други те иска ? Не искам да знам. 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  5. ЦВЕТЕТО НА ЛЮБОВТА От душата моя цвете ще откъсна, вече ми се втръсна със глупци да споря! Знам, ще се преборя! Злобата човешка в клетка ще заключа, с това ще приключа. Знам, че няма грешка в мъдрите слова, в думата добра! С желание огромно, с ухание съдбовно, цветето красиво на теб ще подаря дано да стопли твойта каменна душа! С какво ще го поливаш, с какво ще го ториш? То трябва да живее, за нас, за любовта, за всички по света! Ако сълзи не стигнат от моите ще дам и словото добро на тебе ще предам. Обичай хората и протегни ръка, пази ти цветето на любовта! 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  6. Защо не ме целуна за последно, защо дори до мене се не спря, защо не ми разказа откровено за другата -по младата жена? Защо прикриваше така следите с любов, които водеха към нея, защо си криеше така очите, които в мене търсеха все нея? Защо не си призна, че я обичаш, защо ме лъга, лъжеше и нея, защо не си призна ,че влюбен тичаш при нея, там, във чуждата постеля? Защо ли си такъв -и ще останеш, аз знам, че по добър не ще да станеш. Кажи, за теб живот ли е това да не отказваш ти на никоя жена? Защо ли времето със теб си губих, защо ли и на твоята "любов" се чудих, защо прощавах ти и докога за теб ще съм наивна, влюбена? Защо и докога?! 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  7. С Вяра ще дойда при тебе. С Вяра теб ще обичам. С Вяра ще те наричам - Надежда моя красива, сбъдната, истинска, жива. София, обич и зов! София, моя любов! Любов красива и властна, Любов безпределна, опасна, която ме прави щастлива, желана, страстна и дива. 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  8. Анита Х. Трифонова

    ТИ СИ...

    Ти си болката моя! Ти крадеш ми покоя! Ти си лъч, светлина! Ти си моя мечта! Нарисувай ме с устни и с пръсти изкустни докосни ме в нощта! Целуни ме! Сега! Ще открадна мига и в теб полудял ще убия страха, от любов онемял. Сърцето си мое на тебе ще дам. Други те иска ? Не искам да знам. 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  9. Хей, стига си ме зяпал! Писна ми от похотливите ти погледи. Като си решил да правиш нещо - давай! Да не искаш аз да ти върша работата?! Та аз съм жена, Боги! Ти такава жена само по филмите си виждал. Даже и на онези проскубани актриси и певици не се давам. Какво пък, всичко си ми е на мястото. Нямам нужда от разните му там интервенции, силикон и последна мода перуки. Но едно да се разберем, от мене нищо няма да получиш даром. Приятелството си е приятелство, но сиренето с пари. Чак пък любов, то има ли я днес? Хайде, казвай къде ще ме водиш, докато и на мене не ми е минал мерака. Все още ставаш, не си за изхвърляне. Возенето от тебе. Жалко, че колата ти е стара, но старо вино лошо има ли? И нали си се къпал, че банята и тя е с пари? Ей, вие мъжете, няма ли кой да ви измие нозете? То гъбички разни , миризливи плазми, не ме карай да се отказвам от тебе само заради миризливите ти крака. Жена ти как спи с тебе, а? Ама и аз какво те питам. То ако спи с тебе няма да си сега тук. Знам ви аз семейните все в отделни стаи спите или в леглото гърбовете си гледате. Не е задължително да е в леглото, може да се случи и навън някъде, когато се срещнете в неудобна ситуация. Много ти ги наприказвах и вместо да те загрея, май те охладих, започна да гледаш сервитьорката? Няма да си ям десерта, ще го оставя за там, дето ще ме водиш ако не си се отказал вече, а? -Ема, спри за минута! Баща ти в мелницата ли те е правил или на дъскорезницата? Способна си да убиеш желанието и на най кадърния мъж. То не че аз съм некадърен, ама да знаеш, че нещо ме заболя главата. Дано е от този компютър, че той лоша работа бил. Мъжете ставали жени един ден. Ама като чета тук там и гледам тези обратните са по интелигентни, по възпитани. Ти какво ще кажеш? -Боги, името ти хубаво ама ти не струваш. Забрави ли за какво сме тук? -Знам, аз знам, ама твоята е лесна. Вдигнеш си краката и готово, ама моята е тежка, особено с такава, като теб. Плещиш напред назад и не мислиш какво ми става... -Хайде бе, два часа киснем тук, ставало ти...Не разбрах, не усетих, не видях... -Ема, сладка си, моето момиче, ама си нетърпима. Искаш ли да ти купя още една паста и да си ходим по живо по здраво, като приятели? -Аз се отказах от десерта, яж си го ти. Ти имаш нужда от сладко. Каква глупост още ще изтърсиш, защото аз наистина си тръгвам и повече не искам и да знам за теб? -Добре де, така да е . Ще минеш и с една паста, но само не ме целувай за довиждане, че това твоето червило няма изтриване. Да не е от „Илиенци“? -Простак! Ема подскочи, като ожилена от стола, на който само преди минути си седеше и похапваше на аванта втората си пържола. С все сила затръшна вратата на заведението, при което на половината от посетителите им се изправиха косите. Тичаше с все сила и чак когато стигна брега на реката се спря. Натопи си краката във водата и се загледа в нея. Образът и се люлееше пред очите. Водата беше съвсем бистра въпреки многото валежи напоследък. Не беше грозна, но не и вървеше с мъжете или поне с тези, които и се убиваха в главата. И този Боги! Имаше съпруга само на книга. Седем години му се води такава, а едно дете му не роди. Той просто търпи. Мъжете на целия град я знаеха и не само...А тя глупачката млада и неопитна тръгнала да се влюбва в семеен мъж и с приказки да му се прави на интересна. Да мълчи - не можеше. Уста са и, и не са само за ядене. Сълзите напираха в очите и, но стискаше зъби и не се разплака. Отказа се от идеята да се изкъпе. Нямаше нито желание, нито настроение. Започна да мисли, доколкото и се отдаваше за момента. Чудеше се къде да го намери този неин бъдещ съпруг, като всичките са един дол дренки. Не виждаше грешките в себе си, в поведението си с мъжете. Както се бе замислила не усети как все повече се отдалечаваше от брега. Водата не беше студена и това и харесваше, увличаше я. В един момент краката и се оплетоха в нещо и тя не разбра какво. Загуби равновесие и падна във водата. Течението я понесе, бореше се с него, доколкото можеше. Не беше добра плувкиня и знаеше, че това място бе забранено за къпане, но...Дали пък не го обичаше този Боги? Сега ще се удави и ще стане за смях на всички. Причината - несподелена любов. Това, дето Ема не бе го и сънувала. Когато вече беше загубила всички сили и желание за борба с водната стихия Ема чу мъжки глас. Това беше Боги. Опитваше се да я спаси. -Боги, краката ми са спънати, не мога да плувам! -Ако можеш си освободи краката, другото е лесно. -Не мога... Всичко стихна. За миг Боги помисли, че я изгубва от погледа си. Пусна се под водата и .... Слънцето напичаше брега, на който двамата влюбени се целуваха и плачеха от щастие. Ема беше спасена. Тя така и не разбра как стана всичко това. Смъртта беше толкова близко. Но...любовта я победи. Там където най не очакваше беше желана, беше обичана. Какво повече може да иска една жена? Бяха млади, здрави и се обичаха. -Обичам те, Ема! Ще ми родиш ли син? -Да! Не един. Дунава течеше надолу към морето, което в точка бяла се сливаше с небето! 13 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  10. МОЯ ЛЮБОВ Обичам те такава кротка, мълчалива! Обичам те такава, приказно красива! Обичам да те гледам и чувства в теб да паля! Обичам да те милвам и нежно да те галя! Обичам те, омайна, моя любов сияйна! Обичай ме и ти, целувай ме, гори! Във мен се преоткривай, със нежност ме заливай, моя душа любима, моя любов незрима! 12 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  11. обичам, любов, поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  12. обичам, любов, поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
  13. Анита Х. Трифонова

    ЖЕНА

    Убийствената тишина души ме. Мори ме. И не защото съм сама тук пиша и редя моите слова. И не защото ти сега там някъде си с другата жена. И не защото омерзена, зла проклинам моята съдба. Какво очаквах? Мъж си. Една от всичките съм аз. Жена. 10 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  14. Анита Х. Трифонова

    НЕ БИЛО ЛЮБОВ

    Върви по пътя свой! Мълчи! В устата вече не горчи. Върви по пътя свой! Плачи за миналите наши дни. Върви по пътя свой, не мога, не искам да съм строга към моето сърце, не дели се на две. Не било любов! Не било и зов! Било миг красив и момент щастлив. Не мога да обичам сърце разпиляно, не мога и да тичам по теб, дете голямо! Остани си там! Остани си сам! Въздишай по жени. За теб не ме боли. Чертата тегля днес, не искам кост ни вест! 10 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  15. Анита Х. Трифонова

    ИЗМАМА

    Загубена от тебе ще си ида, от мислите и плътските желания, на другата аз няма да завидя, на вашата любов на разстояния. Намерих ли това, което търсих? Разбира се, че не. Не съжалявам. Загубих нещо, но било е нищо. Не изпростях, не позволих да оглупявам. Сама във нищото се рея, опитвам да живея, да се смея, разбрах, че любовта голяма бяга от мен и е измама. 10 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  16. Михаела Филева - Опасно близки Фалшива любов -стихове А.Х.Т.sekirata cekupama
  17. С Вяра ще дойда при тебе. С Вяра теб ще обичам. С Вяра ще те наричам - Надежда моя красива, сбъдната,истинска,жива ! София,обич и зов ! София,моя любов ! Любов красива и властна ! Любов безпределна,опасна, която ме прави щастлива, желана,страстна и дива ! 09 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  18. Анита Х. Трифонова

    БЕЛЕГЪТ

    Едри капки дъжд почукваха по стъклото на прозореца. Женева стоеше изправена и се взираше в мрака. Адам беше спрял с колата си долу, точно под балкона на малката къщичка, която е единственото нещо останало от баща и. Майка и отдавна се беше поминала дори не я помни, била е бебо. Така и казваше баща и - единственото живо същество, с което се разбираше. Но ето , че сега него го нямаше и тя трябваше да го замени с Адам - човекът с тъмно червен опел. Познаваха се от това лято, а той напираше и упорито я търсеше всяка вечер. Твърдеше, че я обича и и го доказваше всеки път с букет червени рози. Това за Женева бе достатъчно , никой до сега освен баща и не и е подарявал цветя. Страдаше от комплекси, белегът на лицето достатъчно я притесняваше и напомняше детството и когато, като факел горя подпалена в старата им къща край реката. Къщата изгоря, а тя се спаси, като по чудо. Но Адам не излизаше от колата този път! Пушеше цигарата си и то вътре в колата, което не бе правил никога до сега. Но дали пушачът беше той? В тъмната нощ Женева не разпозна силуетите. В едно се убеди, че те бяха два. Сърцето и тревожно затуптя и капки пот избиха по челото и. Той не беше сам вътре в колата си. Женева се вкопчи в перваза и втрещена навън изпищя. Другият в колата беше жена, онази същата, която той преди време наричаше своя сестра. Но сега те се прегърнаха и заобиколиха колата убедени, че всичко е наред, после се насочиха към къщата. Какво ли я очакваше още? Женева тръпнеше и се суетеше. Беше готова всичко да понесе , но не и това, което и сервира той усмихвайки се на прага, след като тя им отвори вратата. -Запознайте се! Каза го толкова убедително, че Женева дори изхълца. Жената до него този път изглеждаше много по красива от първия път, когато я видя от разстояние. Беше отдавна. Не успя да го изслуша, защото в главата и бучеше, а тялото и се тресеше. Усети, че краката и се подкосяват, но се извини и понечи да затвори вратата. -Няма да те притесняваме, просто минавахме насам и решихме , че е човешко да ти се обадим и да те известим за нашия годеж сега в неделя. Женева се изчерви и се чудеше къде да се дене в собствения си дом. -Тя не беше ли ти сестра? -Не, мила, тя ми беше съпруга ! То беше отдавна и не сметнах за нужно да ти разказвам подробности. Женева се олюля и не успя да каже нищо. Онемя. Докато се осъзнае така както се появиха двамата така и изчезнаха. Когато отиде до прозореца колата вече я нямаше и букет рози лежаха в локвата под балкона. Не можеше да диша, усети болка в гърдите. Болка, която познава една тъжна, измамена и поругана жена. Плачеше, проклинаше съдбата и себе си, и белега. Този ужасен белег. Въобразяваше си , че заради него е пренебрегната от Адам, но вече беше късно за всичко. Тя беше глупачката. Сви се на кълбо на канапето и там прекара нощта цяла обляна в сълзи, молеща Господ да я спаси от тази нейна зла орис. Тя беше белязаната, измамената и пренебрегнатата. Само баща и я обичаше, но това беше минало и не искаше да си спомня нищо, не искаше да е жива. Хлипаше, като малко дете, а вън дъждът се засили сякаш искаше да измие сълзите от очите и. 09 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова
  19. Край реката -проза А.Х.Т. на Виктория Маринова с любов
  20. Остави моята любов на пътя , там някъде далече по света , но нямам право да те съдя , изкусно мрежи не плета . Опивах се от аромата роден от топлина и красота , попивах жадно синевата , прегръщам него , любовта ! А аз крещях и не разбирах . Обичах те . Защо ? Не знам . Изтръпнала в мечти попивах те , химеро моя , сън фалшив , блян . 08 АПРИЛ 2019 .,Плевен Анита Христова Трифонова
  21. Недей да ме молиш за малко любов! Недей да си с мене толкоз суров! От страсти треперя, от разум отречена, за теб съм наречена, на тебе обречена! Заобичах те в светло, облякох в звезди душата си гола за тебе, мили! С крилата на вятъра ще те посетя, недей да ме молиш за любовта, която в обятията твои гори! Сега целуни ме и... замълчи! Обичай ме... ти! 05 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова
  22. Поисках любов - подаде ми цвете. Поисках ти ден, дари ме със нощ - лунна! Красива, омайна, щастлива направи ме ти! Обичам те много! А ти? 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова https://www.vbox7.com/play:88ec185e
  23. Лунни макове в мойте очи, музика нежна звучи. Пропивай в мене до болка, дарявай ми жар, топлина и с нежност ти ме полей, обичай ме. Занемей. Не чуваш ли моето дихание, плачът на щурците в нощта? Приятелка твоя избрана оставам при теб с песента. И ще ти кажа - Обичам те! Ще е истинско мойто отдаване, ще се любим сънно до утрото, до последно себеотдаване. Ще погаля звездите и тебе с най-нежната песен в душата ми, ще разбудя смеха ти във мене, лунни макове са сърцата ни! 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
  24. Анита Х. Трифонова

    СМЪРТ ОТ ЛЮБОВ

    -Искаш ли сладолед? -Не, не искам. Дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги, но явно не са били твои - изкарани с труд и пот и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, да съм честен. Сега давай пари или иди ти ги съди онези. -Защо и как аз да ги съдя за твоите неща и пари, та аз не се казвам Делян? Пък и те просто са хитри, мошеници, а ти си сглупил. Увредиха ти и мозъка, че да не можеш да ги съдиш и цял живот да бълнуваш за пари, само пари да са ти в устата. Такъв е живота - океан, в който големите риби изяждат малките. -Ти злобееш ли, радваш се, че синът ти не те заслужава, че е недостоен, че е неудачник? Но това са твои грешки, за да съм на този хал. Първо не е трябвало да ме раждаш от оня т. н. мой баща, като знаеш как се е държал с тебе, още като бременна с мене. После не е трябвало да ме пускаш, доколкото зависи от тебе след пълнолетието ми никъде, защото аз съм бил на осемнадесет, но аз съм бил като осем годишен. И въобще къде си тръгнала сама да отглеждаш без съпруг две деца, а едното за съжаление съм аз. Не знаеш ли, че най потърпевши са децата най вече здравето им? Какво искаш от мене тогава? Да съм със стабилна психика, воля, издръжливост, с любов към хората и света, и да гледам розово на нещата? Ти напълно трябва да си луда или пълен егоцентрик. Личното ти аз е над всичко, дори за децата ти. Тъпата ти гордост и особен вид достойнство. -Стига, стига...не можеш да критикуваш тази, която ти е дала живот и отгледала. Тогава толкова хора искаха да се отърва от теб, та и от сестра ти, не само баща ви. С риск на здравето си и вашето ви износих тежко и още по тежко родих. -И с това се гордееш? Но после какво остава, после - едни силни, здрави, щастливи деца или напротив? Ти така или иначе и баща ми ще си отидете преди мене и сестра ми. А аз как да живея сега без пари. Не мога, не мога и да ги изкарвам, не знам как. Сринат съм и обезкуражен, в паника и не искам и да помисля, че може да умра само защото няма кой да ми дава пари. Не мога без пари, не разбра ли, трябва да имам винаги в себе си и да ходя по магазини, по кафенета...Не, не става без пари нищо. По добре да умра. За миг майката се сви на кълбо и изпищя, когато чу едно ...туп. Прозорецът беше отворен и вятърът вееше завесите, същите онези розови, които ги бе сложила заради сина си заради депресията му. И този път не успя да се убие, но лекарите казаха, че ще остане в количка най вероятно до края на живота си. Къщичката им беше малка и едноетажна, но с приземие. Майчиното сърце беше тотално разбито и малката надежда, която имаше преди изчезна. Не и се живееше, но нямаше право да посяга на живота си, синът и точно сега имаше нужда от нея. Той разсъждаваше вече по друг начин, но беше ...инвалид. Така явно е трябвало да стане. Дали е само съдба или просто необмислени стъпки в живота на двама родители. Децата винаги страдат заради родителите си, но къде е тогава обществото? Няма го, то е толкова покварено, тези околни хорица озлобени, завистливи и обезверени от скъпотията и целия ад тук на Земята, тези бедни душици едва пърхат - живеят за едното ядене, печелят за едното ядене. Това и при животните го няма. Майката погледна влажните очи на сина си, с които той я молеше и тя знаеше какво иска, но не искаше и да си го помисли. -Сега добре, сине. Трябва да знаеш, че след това ще си останем и двамата в устата на хората в историята на селото, като психично болни, слаби, като едни луди хора. А това не е така, знаят го и онези... Те ще бъдат оправдани, те престъпниците, които ти взеха всичко най вече здравето, та и моето. Искаха и живота ни и още го искат, за да бъдат оправдани пред себе си не, а защото явно те нямат съвест. Делян се разплака, нямаше как да го напише, да го каже, но майката затова е майка всичко и винаги да разбира рожбите си. Погледна към таблетките, които поглъщаше вече и тя и дозата се увеличаваше всеки изминат ден, погледна неподжижното тяло на сина си положено в количката, като в саркофаг без капак, погледна ... и спря да гледа. Бутна количката във ваната заедно със себе. Всичко беше само един миг, това радио и кабела свършиха добра работа. Това беше последната и мисъл, а дума - Да се наживеят онези, сине, нали имало Господ! Сестричката най много плачеше за братчето си. Татенцето не се и появи, както винаги той се скри и сега. Младата жена се държеше за ръцете на съпруга си и след погребението никой повече не я видя. Някои казаха, че заминала надалече - сама. А някои зли езици твърдяха, че няма да намери покой никъде, защото и тя като баща си оставиха майка си и брат си да стигнат до там. Дали заради материални интереси, то всичко струваше пари, но един Господ знае. -Кмете, кмете...И той свърши. -Кой ? -Бащата на Делян. Натровил се с отровата за плъхове в мазето си. И нищо не е казал преди това на комшията освен едно махване с ръце. -Не може нищо да не е оставил? -Ами дядо Върбан го чул как отивайки в мазето си повтарял - Никога не съм Ви обичал, Деляне - тебе и майка ти, много исках да ви затрия. Сестра ти извади късмет, че се омъжи, ама ми избяга птичката. Сега вече е късно. Да става каквото ще аз знам къде ще ида и ще ми е добре, там ми е мястото. Това не беше погребение, това беше като шествие към Ада. Никой не плачеше, хората само се споглеждаха. Няколко стари мъже останаха настрани и нещо заговорничеха. На сутринта в цялото село гърмеше новината, че гробът на татенцето на Делян бил горял цяла нощ. Най смелите се престрашиха и отидоха на гробището, но се върнаха веднага. Чули звуци, гласове, крясъци, гробът бил празен. Черна дупка, яма зеела само и всичко наоколо било изгорено. -Кмете, ти не вярваше, но мъртвите си отмъщават най добре и когато трябва. Още ли ще останеш кмет на селото ни? Аз нямам работа тук, един живот имам и искам да го живея с живите. Някъде. 01 април 2019., Плевен автор Анита ТРИФОНОВА
×
×
  • Добави ново...