Филтри за търсене
Показани резултати за тагове 'секирата'.
Открити 18 резултата
-
04 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
КОЙ КАЗВА, ЧЕ sekirata ИМAЛА МНОГО ВРАГОВЕ, ЧЕ НЕ Я ОБИЧАЛИ ?!
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Голата истина е в мене знам, ще изгоря за нея някъде там! Не ще плача, не ще се моля, на Господ Бог само се моля да даде на децата наши живот, мир, благоденствие, любов, плод! А istina 18.10 20:54 Анита, продължавай да твориш,защото талантът, който притежаваш трябва да бъде видян от повече хора. Пък си и хубава. Затова те спират завистниците. xsapience856 18.10 21:38 Не страдай ти сърце, докато туптиш, не ще пролази бяла зима. Щом любов от теб струи да бъде пролет душата ти, разцъфнали поля да те завиват. aredhal 18.10 21:44 Браво! kleopatrasv 19.10 23:23 Не страдай ти сърце ти толкова си уязвимо, не страдай ти душа ти цялата си необяснима. Не страдай ти приятелко ти толкова си неотразима. Не страдай ти любов ти болка си незаменима. Поздрави и не преставай! А това от кой разказвач от blog.bg е , сетете се сами,но мен не ме боли! Радвам се,че пишат стихове за мен, а любовните им..... ще Ви пусна в друг ден! "Мотика и секира туй трябва на поета. В градината той всеки ден копае и плеви, плеви буренче да няма. И камъчетата, и в тях да се не спъват. Но има тръни и храсти най бодливи, и пречат много на поета,че са завистливи. И за тях секира значи трябва да играе, друг лек няма и после с огън се изгарят. А сярата и тя помага, напролет добре е да се опуши, гадини там да се не въдят!" За край на този пост, без да вдигам тост ще пусна аз няколко стиха, тогаз със блога ми и тях изтриха! Пълно е със копелдаци разни, пиари и певачици омразни. На тебе В.... малко ли ти беше, дето Екстра Нина ти крадеше? После на Полина се прехвърли, снасяше клюки на разни гърли. Няма ли какво да ядеш, та продаваш клюки,вреш се в личния живот на всички с теб наивни и добрички?! Що за майка те е родила теб с уста миризлива, с навици на мъжка клюкарка, обратна резба,визия жалка? Колко взимаш за продадена клюка? Кой мислиш сгази днес лука? Тъй пари не се изкарват, певиците не ще ти вярват. Илиян окраде Полина, а ти интригантстваш за трима. Знам на кого си маша, продаде си и ...а! А на тебе .... продажнико клети, за теб ще подредя тези куплети, за тази с прякор на птица креслива грозна и стара жена .......ва и нейното мамина,глезено дете, което любов прави в .....и - селски, а била немска порода и твоята учителка Г...., вода гола сте всички на куп, с твоите метреси да ядете лук! Парите си скоро знам ще свършите, цялата Ви рода ще я закършите! И ти, Невене дупедавецо грозни, със Боби се правите на пампозни, селяни простовати сте, селяндури, на европейци се пишете, цървули! Искам да кажа във пожелание, че болката моя е мое страдание, но тя не прескача, а кара наред и във реала не само в куплет! 18 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Преча АЗ, а не никът ми на сечиво, острие...
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
Колко струва злобата човешка? Колко струва женската омраза? Сам народът го е казал - "Каквото правиш, на себе си го правиш." И аз добавям - "Дали от простотията ще се избавим?" Притрябвало ми е нечие признание, щом липсва куртура, възпитание! 17 юни 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
СЕКИРАТА НА НЯКОИ ИМ БИЛА ВИНОВНА
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
На някои все аз съм им виновна и аз душа съм, като вас греховна . Защо не можете да спрете ? Секирата на мира оставете ! Какво ви пречат мойте стихове? Не ме четете ! Страхове ли са това от Вас , и днес, и утре аз съм с вас ? Широка е душата ми, голяма, но вий ме тикате във яма с ирония и подигравки мръсни, с интриги долни и изкусни. Това на Господ не се нрави и не ще ме изостави. 18 май 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Ще бъда, ще ме има - поезия авторово -А.Х.Т.sekirata cekupama
-
Била различна, не безлична, обичала да пее, да твори, красива не, но симпатична, летяла с птиците дори! Тя имала свой начин на разбиране, живот, обичала по свой начин хората и Господ Бог! И разсъждавала различно, и грешки правила, но лично понасяла товар голям, за някои била Тарзан! Била белязана от Бога, била прилежна, умна ,строга и дарба имала една, да пише и реди слова! Глас имала и то какъв и борела се тя до кръв със злобата и завистта, със суетата, пошлостта! Била трудна, неразбрана, от някои жена презряна, била силна, волева, със умна, но твърда глава! В очите всичко казвала и приказки разказвала, но имала и грях- била жена без страх! Изплащала греха на своите деди, обичала България! Нима с това вреди?! Тя не била расистка, а просто патриот, до смърт, до болка чиста, вярна на свой народ! Била жена пряма, търсена, желана, страстна , но опасна, жена силна, властна! Не била лисица жена ,нито вдовица тъжна и печална. Не била брутална! Истинска , реална, омайна ,лъчезарна, имала си чар, жена с Божи дар! Но пречела горката със свойто аз, самата се чудела защо, какво е туй нещо да я изкарват луда? Каква е таз заблуда?! Да я преценяват, хора непознати и неосъзнати, интриганти жалки да си правят свалки, да се подиграват, без срам и мярка днес, туй са хора жалки, без съвест и чест! 17 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
-
Моята молитва стихове А.Х.Т.sekirata cekupama
-
Молитва - музика, текст, аранжимент, изпълнение А.Х.Т. sekirata cekupama
-
- молитва
- изпълнение
-
(and 4 други)
Тагнато с:
-
ГРУПИЧКАТА, СПРЕТЕ ТАЗИ АРКАДА СРЕЩУ МЕН, КАКВО МИ Е ОПАСНОТО?!
Anita Hristova Trifonova публикува блог публикация в Анита
Eто какво са ми пуснали: "Волни пеперуди литнаха на юг, Но не ми били волни, А били неволни, хванати в капан, И не ми били пеперуди, ами били певици." И това ли е измислица и параноя, а? ПлаTени хакери,пияни сРиват интернета! Зад тях стоят онези - с дебелите вратлета! "секиро, мерси че ми разкри слабото ти място-всеки има деца-по гаден съм отколкото можеш да предположиш..и не съм анонимен - така действам в реалния живот.Внимавай . знам ти отношението към децата и ще се погрижа да запозная работодателите ти с ....(сещай се).Изгоних те от хулите и от буквите, и от тук ще те разкарам. Изпратено: 16:40 От: leif Ето и писмото,с което ме предупредиха преди да изтрият блога ми от 2600 поста - повечето от които са мои стихове, не крадени, като тяхните! Blog.bg Здравейте, "Отново имаме оплакване срещу вас за нарушаване на Условията за ползване на blog.bg: "Blog.bg, макар да предоставя свобода на словото, си запазва правото да изтрива материали и регистрации на потребители, които са нарушили някое от следните условия: Публикуват материали, които са насочени срещу честта, достойнството и доброто име на друг потребител или собствениците на сайта." Вече веднъж сме ви предупреждавали да спазвате добрият тон тук. Явно не го правите. Предстои изтриване на вашия акаунт." Blog.bg Изпратено: 15:06 От: blogbg Изтрий | Отговор 2009год. МЕНЕ ОБИЖДАТ И МЕНЕ НАКАЗВАТ, ЛИНЧУВАТ! Точно както правят управниците с българите и циганите в България! А в поетичните среди - ОСТАНЕТЕ СИ с esen, pin4e, apostapostoloff, cefulesteven, norass, inkognito... които си не помнят бройката на профилите в интернета. Та и модераторки!!! Останете си с хипо, секира и всичките там "величия" от bukvite.com и hulite.net, които толкова дълго ми пречеха и пречат да творя истински.Трият ме.Жалват се по групички с лидери. ТОВА ЛИ Е СВОБОДЕН ДЕМОКРАТИЧЕН ИНТЕРНЕТ В ДНЕШНА ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?! ЗА ЕДНИ МОЖЕ ВСИЧКО, ЗА ДРУГИ НИЩО! Това срещу мене в някои сайтове в интернета си е престъпление и нарушение на всички закони. Дано сънищата ви Злато, pin4e /Павлина/ ...станат РОЗОВИ! ДАНО! Но sekirata ЩЕ Я ИМА, ЗАПОМНЕТЕ ГО ДОБРЕ! С МНОГО ЛЮБОВ И днес пак ще ме целунеш, както го направи вчера, и днес пак ще ме прегърнеш, и днес за любовта копнея! Любов не правя в интернета, не хленча по разни хлапета, виртуално не се жаля, по теб на живо аз се паля! Покажи ми...направи ме пак щастлива, забрави виртуалната любов, подари ми миг нов! Не тъгувам, а жадувам, с тебе да съм днес и утре, в интернета не палувам, не разигравам сцени вътре. Любов истинска признавам, приятел истински оставам, на теб човека ведър, чист, открит и прям, човек лъчист! ВИСОКО Там високо във небето, там ме тегли днес сърцето, там сред облаци и птици, сред безброй и рой звездици. Там във небесата сини, за там мечтая от години, със орлите да живея и със славеи да пея. Там далече от Земята, там високо в небесата със дъжда да се целувам и със вятъра флиртувам. Сестричка да ми е луната, звездата, слънцето, дъгата, с тях в небето да лудувам, небесни танци да танцувам. От там да гладам, отвисоко, крила разперила широко... ТОВА БЯХА ДВАТА МИ ПОСЛЕДНИ СТИХА В sekirata.blog.bg 2009 когато бях изтрита от раз! Сега пак имам проблеми там - банната по един особен начин , като например ИЗОЛИРАНА, НЕ ФИГУРИРАМ В КАТЕГОРИИ - НИКЪДЕ ТАМ, А МИ СЕ МОЛЕХА ДА СЕ ВЪРНА В БЛОГ БЕГЕ ТОГАВА НЯКОЛКО ГОДИНИ, СЛЕД КАТО МЕ ИЗТРИХА ФЕВРУАРИ 2009?! ...и не само там. ОСТАНА ИМ НА ТЕЗИ ЗАВИСТЛИВИ ДУШИЧКИ САМО ЕДНО - ДА ПИШАТ ЖАЛБИ ДА БЪДА ТРИТА, БЛОКИРВАНА ЗА ВЕЧНО, НО ПРЕДИ ТОВА ИЗТРИТА,СЛЕДЕНА...КАТО ЧЕ ЛИ СЪМ УБИЕЦ, ПРЕСТЪПНИК?! СКОРО ПАК МЕ ИЗТРИХА-натъкмиха с поставени лица, като iskra... ТАКА СИ ПЛЮХА В УСТАТА В СТИХОВЕБЕГЕКОМ, ОТКРОВЕНИЯ СЪС ВЕЧНАТА МИ ВРАГИНЯ И РЕВНИВКА ЗА ОНЗИ...МАЯ, ТА И В КАМИНАТА! ИЗОБЩО ЦЯЛА АРКАДА СРЕЩУ МЕНЕ! БИЛА СЪМ ПЛОДОВИТА ?! АМИ ПИШЕТЕ И ВИЕ , ДРАГИ,КОЙ ВИ СПИРА? НЯМАТЕ МУЗА? СЪЗДАЙТЕ СИ Я, НАЛИ СТЕ ТАЛАНТИ . ГЕНИАЛНИТЕ. 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова -
Да обичаш ли, да вярваш?! В какво можеш да повярваш? Днес брат сестра продава, син майка си предава. Заплашвани и омерзени, мечти разбиват ни, презрени умираме в духовен глад, не прощава се на стар и млад. Къде е Господ да ми каже защо човек днес лъже, маже, защо посяга на честта на нечия бедна душа? Къде остана съвест, срам, свян,човещина ни грам? Къде изчезнахте, човеци, менте станахте, плужеци?! Що секирата сече? Не ще седне да реве! Много по и се отдава правосъдие да раздава. 30 март 2019.,Плевен автор Анита Христова Трифонова
-
Да обичаш ли, да вярваш?! В какво можеш да повярваш? Днес брат сестра продава, син майка си предава. Заплашвани и омерзени, мечти разбиват ни, презрени умираме в духовен глад, не прощава се на стар и млад. Къде е Господ да ми каже защо човек днес лъже, маже, защо посяга на честта на нечия бедна душа? Къде остана съвест, срам, свян,човещина ни грам? Къде изчезнахте, човеци, менте станахте, плужеци?! Що секирата сече? Не ще седне да реве! Много по и се отдава правосъдие да раздава. 30 март 2019.,Плевен автор Анита ТРИФОНОВА
-
-
Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най малко мислех за себе си, когато ти беше около мене, но не и с мене, до мене, но не и при мене. Когато аз се надявах на нещото - онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах,че е на първа позиция при вас мъжете, повечето мъже. Когато си мислех, че сред мъжете простотията, клюкарщината липсва, прекаленото самочувствие, самонадеяност и фукня. Не знаех, че човек може да обича, да се хвали със семейството си, а в същото време да се гушка в чужда женска пазва (слава богу не моята), да търси сила , утеха , удоволствие навън при другата, другите най често много по млади жени ей така и за самочувствие. В този момент бих ти припомнила, че ненавиждам меко казано тази технология на обработка на любовницата или просто жената за мига от мъж, който се представя и фукляви, че всичко му е наред , че няма проблеми. А всъщност има и то най големият му проблем, че търси спасение навън, където ги няма децата му, съпругата му, навън при онази чуждата. Е тогава, слънчице, защо е тази фукня, фишкане, че си щастлив, че имаш всичко - семейство, деца, съпруга, пари...донякъде и здраве? Защо? Аз ще отговоря веднага. Защото си самотен, слънчице. Много повече от мен и такива, като мен. Защото всичко, което имаш ти е омръзнало и би рискувал всичко само и само да върнеш сладостта на душата си. Но не можеш с разни извънбрачни връзки, не можеш. Защо ли? Просто е. Бягаш от себе си. Когато човек бяга от себе си, губи и себе си. И така, слънчице, какво бих искала още да ти река? Защото не мога да ти се радвам. Ти си една химера без сянка. Това, което те дразни е другото, което го нямаш, което не можеш да почувствеш така, както го чувствам и усещам аз и такива, като мен. И ще река отсека, както винаги прави секирата. Не хвърчи, слънчице, не лети! По лесно е секира да литне, отколкото труп. Труп без крайници, чак пък с крила. Защото ходенето по земята с тези крайници не ти се отдава - от таз в оназ плява. Защото ръцете ти са твърде къси да стигнат истинското слънце, слънчице. Ще речеш и ти защо ли те наречам така? Не знам. Може би е от желязото, стоманата в мен, което е нещо много различно от слънцето, от топлото. И все пак бих се стопила. Бих се стопила, но няма го огъня, няма го, слънчице! Около мене само въглени, изгоряли слънца. Затова те създадох теб, слънчице. Теб, което не виждам, което не топлиш, което не грееш...което те няма. Стоманата във мене кой ще разтопи, няма чувства, няма и сълзи, няма обич, любов, сласт... Не се живее само с секс и страст! 28 март 2019.,Плевен Анита ТРИФОНОВА
-
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО
Анита Христова Трифонова публикува блог публикация в А.Х.Т.sekirata cekupama
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО - само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл. Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало. Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност. Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело. Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с ....на. Намерили се добри хора и го изчистили, лъснали. Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се отърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръстта, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба, че да посегнат на живота му. Но освен , че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото, че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръстта. Опитало се да плаче, но се сетило, че може да ръждяса. Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората, които го обичали били прогонени далече, много далече. Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка. Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото.Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си. Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял. Забравил за сечивото и заминал в града. Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб. Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат. Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача. Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл- -Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам, че ще го убиете. Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло. Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото. Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях. 03 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова -
Била различна, не безлична, обичала да пее, да твори, красива не, но симпатична, летяла с птиците дори! Тя имала свой начин на разбиране, живот, обичала по свой начин хората и Господ Бог! И разсъждавала различно, и грешки правила, но лично понасяла товар голям, за някои била Тарзан! Била белязана от Бога, била прилежна, умна ,строга и дарба имала една, да пише и реди слова! Глас имала и то какъв и борела се тя до кръв със злобата и завистта, със суетата, пошлостта! Била трудна, неразбрана, от някои жена презряна, била силна, волева, със умна, но твърда глава! В очите всичко казвала и приказки разказвала, но имала и грях- била жена без страх! Изплащала греха на своите деди, обичала България! Нима с това вреди?! Тя не била расистка, а просто патриот, до смърт, до болка чиста, вярна на свой народ! Била жена пряма, търсена, желана, страстна , но опасна, жена силна, властна! Не била лисица жена ,нито вдовица тъжна и печална. Не била брутална! Истинска , реална, омайна ,лъчезарна, имала си чар, жена с Божи дар! Но пречела горката със свойто аз, самата се чудела защо, какво е туй нещо да я изкарват луда? Каква е таз заблуда?! Да я преценяват, хора непознати и неосъзнати, интриганти жалки да си правят свалки, да се подиграват, без срам и мярка днес, туй са хора жалки, без съвест и чест! 14 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова