Филтри за търсене

Малката Душа и Слънцето - да се научим да прощаваме Живяла някога много отдавна, извън времето, една Малка Душа. Тя казала веднъж на Бога: - Аз зная, коя съм аз! - Чудесно! - отвърнал Бог. - И коя си ти? И Малката Душа му отговорила: - Аз съм Светлина! Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал: - Вярно е! Ти си светлина! Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички Души в Царството на Бога. - Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко! Но скоро й станало недостатъчно едното само знание за това, коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава Малката Душа се върнала към Бога (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова, което са всъщност) и казала: - Господи, здравей! Сега, когато зная Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това? И Бог отговорил: - Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност? - Виждаш ли, - отговорила Малката Душа - едно е да знам Коя съм Аз, а съвсем друго е наистина да бъда това. Искам да разбера и да почувствам какво е това да си Светлина! - Но ти и така вече си Светлина - повторил Бог, отново с усмивка. - Да, но искам да го усетя, да го почувствам! - викнала Малката Душа. - Е, какво пък - Бог казал засмяно. - Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията... - Но в следващия момент изражението на Бог се променило - Само че тук има една такава работа… - Каква такава работа?- попитала Малката Душа. - Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си. - Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена. - Помисли за това ето така: - обяснил Бог - ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И Слънцето не би било слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината? Е, как е задачката? - Ама че си и ти, Боже - присвила очи Малката Душа - измисли нещо друго! Тогава Бог пак се усмихнал и казал: - Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина. - А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа. - Това, което ти не си - отвърнал Бог. - А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? - заплакала Малката Душа. - Само ако избереш да се изплашиш - бил отговорът на Бог. - Но всъщност, не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме. - О! - възкликнала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре. След това Бог обяснил, че за да се познае дадено усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго, противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо - ти пораждаш неговата пълна противоположност. - И това е велик дар - рекъл Бог. - Защото без него нищо не може да се разбере или почувства. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно. Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере, колко необикновена си Ти! - Ти искаш да кажеш, че е нормално да позволя на другите да видят, колко съм необикновена? - попитала Малката Душа. - Да, разбира се! - засмял се Бог. - Това си е съвсем естествено! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена. - Е-ха! - казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост. - Аз мога да бъда толкова особена и необикновена, колкото поискам! - Да, и го можеш още сега! - Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа. - Коя част от особеното и необикновеното ти, би желала да бъдеш? - Как така, коя част от особеното и необикновеното? - повторила Малката душа - Аз не те разбирам. - Разбираш! - започнал Бог. - Да бъдеш Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър - значи да си особен. Да си нежен - значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив - и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена? Малката Душа поседяла известно време в мълчание. - Аз мога да измисля много начини да бъда особена! - възкликнала накрая тя. - Да си поддържащ - значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващият в отношенията си с някого - това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен - това също значи да си особен. - Да - съгласил се Бог. - И можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина. - Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа. - Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина да прощаваш, значи да си особен? - О, да! - с увереност казал Бог. - Това е много особено. - Именно това искам да бъда! - казала Малката Душа. - Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си, като прощаваща. - Добре - казал Бог. - Но има нещо, което ти трябва да знаеш. Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че на всяка крачкая очакват нови усложнения. - Какво е това? - попитала с въздишка тя. - Не съществува никой, комуто можеш да простиш. - Никой? - не могла тя да повярва на току-що чутото. - Никой! - повторил Бог. - Всичко, което съм създал, е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се. И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души се събрали отдалече и отвсякъде. Дошли от разни краища на Царството, когато разбрали, че Малката Душа води някакъв необичаен разговор с Бога. И всички те искали да знаят за какво се говори. Гледайки безкрайното множество събрали се души, принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа. - И така, кому ще прощаваш? - попитал Бог. - Ммм-да,- казала Малката Душа - изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен. И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа. - Не си струва да се тревожиш, Малка Душа! - казала й Дружелюбната душа. - Аз ще ти помогна. - Наистина ли? - светнала Малката Душа. - Какво е нужно да направя аз за това? - Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, на когото ти ще можеш да прощаваш. - Можеш ли това? - Разбира се! - усмихнала се Дружелюбната Душа. - В следващото мое раждане, в следващия ми живот, аз ще направя нещо, за което ти ще можеш да ми простиш. - Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това? - все още неразбиращо попитала Малката Душа. - На теб, най-съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Каква може да е причината ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо? - Отговорът е много прост - казала Дружелюбната Душа. - Ще го направя за това, защото те обичам. Малката Душа била удивена да чуе този отговор. - Не бива да се учудваш толкова - казала Дружелюбната Душа - ти вече си правила същото за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние - ти и аз. През ери и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли. И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши. Ние заедно сме били и жертви и злодеи. Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз. И всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае това, Което Сме Ние Всъщност. - По такъв начин - продължила да обяснява Дружелюбната душа - този път в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава. - Но какво ще направиш? - попитала Малката Душа, малко нервно. - Какво ще бъде това наистина толкова ужасно, което ще направиш? - О, непременно ще измислим нещо! - уверено отвърнала Дружелюбната Душа. Но след това станала някак по-сериозна и казала с тих глас: - Знаеш ли, за едно ти си определено права. - За какво? - поискала да знае Малката Душа. - На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мен. И сега искам да те помоля за една услуга в замяна. - Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива. - И така, какво ще искаш ти? - попитала я Малката Душа. - Какво мога да направя аз за теб? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен! - Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал в този миг разговора Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях. А Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна. - Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала я тя отново. - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка... - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент… - Да? - прекъснала я нетърпеливо малката Душа. - Какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото, аз наистина много силно ще се опитвам да се преструвам. И най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз, ти също може да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме Ние Всъщност. - Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз. И било сключено съгласието. И Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че ще бъде светлина. Което само по себе си е вече много особено. И двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка. И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно. Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа - радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог: - Помни завинаги - усмихвал се Бог - аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях… Нийл Доналд Уолш

Официалната християнска религия ни учи, че Исус Христос възкръсна на третия ден след своята смърт на кръста. Разбира се, не можем да наричаме учение едно твърдение на религиозните догматици, което противоречи на естествените природни закони на живота и смъртта, на физическите закони на материята – жива и нежива. По-скоро става дума за насаждане на вярване... в приказки. Независимо, че човечеството отдавна вече не е в детската си възраст, в която имаше нужда да бъде залъгвано с приказки, пълни с измислени герои и поучително размахване на пръст, че и на тоягата, ако се наложи. От хората религиозната институция иска да вярват – без да търсят разумно обяснение на още по-разумните си въпроси – като например, какво се е случило с тялото на Исус Христос след неговото възкресение. Материята не изчезва просто така в небитието! Да бъдат залъгвани с дежурния отговор – „Църквата е тялото христово!” е неуважително спрямо хората и тяхната вродено присъща интелигентност. Сигурно нещо се е случило с тялото на Исус Христос, което си има своето обяснение. Или по-скоро поставя под въпрос цялото насаждано църковно твърдение, че Исус Христос е възкръснал след смъртта си на кръста. Защото съществуват много по-правдиви и по-екзистенциални твърдения, според които Исус изобщо не е умирал на кръста. Бил е свален от кръста преждевременно на неговата смърт, поради съботния ден, следващ деня на разпятието и почитан от юдеите. След свалянето на Исус от кръста, негови верни и тайнствени последователи измежду стражата полагат тялото му в гробницата на местен юдейски богаташ, а на сутринта вече са се погрижили да отнесат полумъртвото тяло далеч от гробницата и да скрият Исус от погледите на религиозните фанатизирани юдеи. Да го скрият и да го лекуват, което прави възможно след това Исус сам да се покаже на своите ученици и да разговаря с тях, преди да напусне Юдея завинаги и да замине за Индия. Съществуват писмени свидетелства за това, че Исус е живял в Индийския Кашмир, където е и погребан и гробът му е запазен и до днес. Аз също съм убедена, че Бог не е немилостив и със сигурност е спасил от кръстната смърт такъв чист, невинен и напълно смирен в Божиите ръце човек като Исус, като му е изпратил милостиви човешки сърца, които да се погрижат за изтерзаното му тяло и да го върнат към живота. Съществуванието винаги откликва с Любов за чистите, смирените, кротките и миролюбивите човешки същества като Исус, предали себе си напълно в ръцете на Всемилостивия. Защото тяхно е Божието царство на Благодат и Любов. Когато един Божи човек като Исус не губи своята любов към Бог, независимо от страданията, на които е подложен от неосъзнатите хора, то и Бог му отвръща с цялата сила и могъщество на Божията любов. Да познаеш тази Божия любов и да я превърнеш в своя истина е всъщност истинското възкресение на човешкото същество. За това именно възкресение говори и Исус в своите разговори с хората, като го нарича „раждане изново” или „раждане свише”. (Йоан 3:3) „1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Божието царство. 4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. „ Исус никъде не говори за възкресение на тялото, нито за възкресение след физическата смърт на тялото!!! Исус говори за новото раждане = възкресението в Бог, което е в Дух!!! Това ново раждане / възкресение не се случва след смъртта, а докато човекът е жив тук, на Земята. Това е истинското възкресение, на което сам Исус ни учи! Той ни учи, че човек ще се роди изново в Дух само ако познае Божия дух в себе си, защото човек е Божие чедо, (Йоан3) „13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. 14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син” Човешкото същество или както Исус го нарича „човешкият син” може да бъде „издигнато в Дух” по думите на Исус, когато осъзнае Божественият дух вътре в себе си, когато види Божествената искра, запалена вътре в душата му човешката. И когато осъзнае своята принадлежност на Бог Всемогъщи, своята същност на Божие чедо. (Рим.8;14) „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. 15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! 16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.” Да познаеш Божия дух в себе си е истинското възкресение или новото раждане, за което говори сам Исус Христос. Новото раждане е станало и с Исус, когато Светият дух се спуска върху него като гълъб при кръщението му от Йоан Кръстител на река Йордан. Разбира се,описанието на кръщаването на Исус Христос е едно много красиво метафорично описание на новото раждане - в другите традиции това ново раждане е наречено просветление и е описано с по-други думи. Но Истината е една - Новото раждане/Възкресението е пълна метаморфоза и трансформация на човешкото същество, смърт за старата личност на човека и нейните модели на мислене и поведение, нейните заучени вярвания и заблуди. И ново раждане на нов човек, прогледнал за Истината на Бог! Нов човек, който е смирил егото си и е умрял за старата си личност, пълна с его, предразсъдъци, заблуди, вярвания. И се е възродил в нова автентична и свободна индивидуалност, която разпръсква аромата на Божествената истина и любов. На мястото на старата личност се ражда нов човек, познал истинската си същност на Божие чедо, свързал се със сърцето и душата си, прогледнал за запалената Божествена искра вътре в себе си. Ражда се Христос, който свети с автентична светлина и любов и огрява всичко по пътя си.

Когато си мисля за преследването на Христа преди 2000 години, чувствам, че не се е променило много в отношението на хората към живата истина. Навсякъде наоколо, както и преди , има подозрение, цинизъм и недоверие. Дълбоко в себе си човечеството си остава същото. И няма как да бъде иначе, защото главатарят на бандата – човешкото его е тук все още. "Когато хората, които вярват дойдат, тези, които не вярват, също ще дойдат. Когато Исус дойде, томаневерниците непременно ще са тук. Те създават контраст. И това е добре, иначе човешката вяра няма да е от голяма стойност. Тя става ценна поради томаневерниците наоколо. Когато засаждаш градина, ще поникнат и бурени. И бурените са част от нея. Когато Исус дойде, непременно и Юда ще е там, защото цялата работа е с такава огромна значимост, че някой непременно ще я издаде. Извисеността й е била толкова огромна, че някой непременно е щял да се почувства уязвен. Егото. Юда е бил силно уязвен – а не бива да забравяме, че той не е бил лош човек. Фактически измежду всичките ученици на Исус той единствен е бил добре образован, културен, принадлежащ на изтънчено общество и семейство. Той е бил, разбира се, най-егоистичен. Другите са били хора от простолюдието – рибари, фермери, дърводелци. Юда бил специален – а всеки път, когато някой се почувства специален, възникват неприятности. Той искал да ръководи дори Исус. Много пъти се опитвал. А ако го слушаш, възможно е той да те убеди в по-голяма степен, отколкото Исус. Веднъж Исус отишъл да посети дома на Мария Магдалена. Мария била силно влюбена. Тя изляла върху нозете му един ценен, много скъп парфюм. Това било рядък парфюм – би могло да бъде продаден. Юда незабавно реагирал. Той рекъл: „ Би трябвало да забраняваш на хората да вършат такива глупости. Това всичкото се попиля, а в града има хора, които няма какво да ядат. Можехме да раздадем парите на бедните. „ Юда прилича на социалист – предшественик на Маркс, Мао, Ленин, Троцки – всичките биха се съгласили с него. Какво казал Исус? Той отговорил: „Не се тревожи за това. Бедни и гладни винаги ще има, но мен няма да ме има. Ти можеш да им служиш винаги и винаги – няма защо да бързаш, но мен няма да ме има. Погледни любовта, а не ценния парфюм.” Умът ще се съгласи с Юда, той изглежда напълно икономичен, изискан, мислител. И той го предал. Само той би могъл да го предаде, защото на всяка крачка егото му било наранявано. Той бил адски уязвен. Исус непрестанно наранявал техните егота. Учителят трябва да го прави, защото ако един учител разглезва вашите егота, той не ви е в помощ, той ви отравя. Тъй като Юда бил най – егоистичният, той бил повече нараняван – Исус е трябвало да го наранява повече! Ето защо Юда си е отмъстил. А е бил добър човек, в това няма съмнение. В това е проблемът с добрите хора. Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника. Когато дойде Исус, човек на съзнанието, на живата, изпитана истина, а не на знанието и мъртвата информация, Юда ще се появи непременно. Той е учен, човек на знанието. Юда може дори да знае повече, но не познава състоянието на Божественото познание, на просветлението, на дълбоката любов и състраданието. (Ошо) Умирайки, дори за своите убийци, Исус имал молитва в сърцето си: - Прости им, Боже, те не знаят какво вършат!

Здравейтее хора, търся хип-хоп песни, рапъри които да пеят за Бог и въобще за света, а не само да говорят в песните си колко пари и какви коли имат! Търся ''old school'' защото днешният рап е тотално манипулиран и незнам вече кой е истински и кой се прави на такъв! Оказа се, че най-много ми харесва хип-хопа, след като изслушах толкова песни от типа на Рок, Пънк Рок, Електро и всякакви други! Та ако знаете някакви песни или изпълнители които да казват истини чрез песните си моля кажете? Благодаря предварително!!! ))