Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'Ликов'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 1 резултат

  1. Кацал съм с МиГ-23 на летище “Балбек” в Крим Полковник от запаса Нецо Ликов е роден на 10 април 1940 г. в с. Своде, Ботевградско. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „летец пилот“. Учил е и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Преминал е и курс в командната военновъздушна академия „Гагарин“ в СССР. Цялата му служба във ВВС преминава в Доброславци - общо 28 години, като три от тях е бил командир на поделението. Като пилот във ВВС се уволних през 1989 г. Завърших Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1961 г. Този випуск е единственият у нас без авиационна жертва. Ние не оставихме майки с черни забрадки, жени вдовици и деца сираци. Летял съм на всички типове изтребители, без МиГ-29, които бяха на въоръжение. За времето си всички бяха добри и много надеждни самолети. След 10 ноември, когато започна съкращението на армията и на ВВС, първо посегнаха на изтребителите МиГ-23. Защо ги ликвидираха, нямам обяснение, но бяха много добри бойни самолети. Пет години съм летял на тях. Те имаха система за автоматично управление. Това означава, че полетът може да се програмира и самолетът да изпълни сам заход за кацане Ние съкратихме сериозно армията си, докато Турция и Гърция не махнаха нито един войник. Сега се твърди, че политиците, а не военните, ще опре­делят какъв нов изтребител ще купим. Навярно защото те прогнозират армията в какви мисии ще участва. Моето мнение е, че войската ни трябва да се учи да брани Родината, а не да ходи на мисии зад граница и да воюва срещу чужди народи. 18-и изтребителен авиационен полк, който командвах, бе базиран на летищата в Доброславци и Габровница. Полкът бе въоръжен с МиГ-23. Тогава имахме 36 бойни самолета и осем учебни. Неговата главна задача бе заедно с Първа зенитноракетна бригада и Първа радиотехническа бригада (локаторите - б.а.) да предпазва и да не допуска разузнаване и удари от въздуха по обекти на територията на страната и на войските, западно от линията Русе - Свиленград. Тоест, охранявахме две трети от територията на страната. Това бе нашата зона за отговорност с особено внимание към София, Перник и Кремиковци. Разбираемо е, защото това са едни от най-важните стратегически обекти на държавата. София - като столица, Кремиковци - тогава бе най-големият металургичен комбинат на Балканите, Перник - заради металургичния завод, рудниците и топлоцентралата. Така че основната ни задача бе да предотвратяваме удари на противника със самолети и ракети. През 1986 г. нашият авиополк участва в дивизионно тактическо учение с предислоциране в нов район извън страната - на полигона „Ашолука“ в СССР, до гр. Астрахан. Тогава за първи път наши пилоти участваха в стрелби на полигон зад граница с родни МиГ-23. С изтребителите прелетяхме до Астрахан. Това са 2250 км в едната посока. От България излитахме през пет минути по двойки, общо 12 изтребителя. Наложи се да кацнем междинно на летище „Балбек“, до Севастопол в Крим, за дозареждане с гориво. Самото летище е на брега на Черно море. След като заредихме изтребителите, се отправихме към Астрахан. Там на полигона в пустинята ни бяха планирали да свалим четири мишени на малки, средни и стратосферни височини в насрещен курс с бойни ракети. Като казвам стратосферни височини, имам предвид над 12 000 метра. Дотогава такива задачи не бяха изпълнявани от нашата авиация. Справихме се блестящо и руснаците ни поставиха оценка „отличен“ Астрахан е разположен до р. Волга, а летището е на десния бряг на реката. Полигонът пък бе доста далече в пустинята. Руснаците се отнасяха много добре с нас, приятелски, като братя. Не мога да се оплача от битовите условия и от храната, които ни предложиха. С шефа на центъра полк. Меляхов дори летяхме заедно за разузнаване на времето. По линия на Варшавския договор руснаците често ни пускаха самолет „нарушител“ за проверка на дежурните сили и средства (сега същото го правят и от НАТО - б.а.). Искаха да видят дали навреме ще се вдиг­нат изтребителите и дали ще прехванат „нарушителя“. А ние го прехващахме с учебни пускове. Има си специална фотоапаратура, която фиксира действията на пилота - самия захват и пуска. После данните се снемат, дешифрират и анализират. В командния пункт на полка се изобразява целият полет на „нарушителя“ и на дежурните изтребители. Ако има отклонения от страна на пилотите, се правеше разбор. Посочваше се какви са грешките и какви биха били последствията, ако ситуацията е реална. Руснаците въобще не ги интересуваше какво е времето - сняг, дъжд, студ или пек. Това нямаше никакво значение. Пускаха „нарушители“ и ние трябваше да се справяме. При бойно дежурство сме излитали при всякакви условия, защото така ще бъде в една реална война. Ако времето не позволяваше обратно кацане в Доброславци, приземявахме се на летищата в Габровница или в Граф Игнатиево. Постоянно имахме два дежурни изтребителя - в Габровница или в Доброславци. Това означава, че София се пазеше денонощно от два бойни самолета (сега са два в Граф Игнатиево за цялата страна - б.а.). Особеното бе, че сутрин дежурните изтребители се сменяха на изгрев-слънце, а тези, които трябваше да застъпят в нощно дежурство, се сменяха 30 минути преди залеза. Това бе необходимо, за да могат да се подготвят за нощта. Отделно дежурни самолети имаше и в Узунджово, Равнец, Балчик, Граф Игнатиево. Бойните дежурства и ученията бяха изключително важна и отговорна задача. Но от особено значение бе работата с хората. Военната професия е рискова и затова командирът трябва да притежава умения да ръководи колектив. Като началник съм се сблъсквал с какви ли не съдби и случаи. Командният пункт (КП) на полка бе на Ломски форт на околовръстното шосе на София. Една късна есен там се запали спалното помещение на войниците, изгоря целият втори етаж. Добре, че бяха успели навреме да изнесат автоматите. Един войник палил печката в спалното, но за по-бързо разгаряне исползвал керосин. Разлял неволно от горивото по пода и когато печката лумнала, пламнал и керосинът. Той се уплашил и избягал. Аз отидох, когато пожарната вече бе угасила огъня и един огнеборец пишеше протокола за произшествието. Извиках началника на КП, бе един майор, и го попитах къде е войникът. Той ми отговори, че е в ареста. Наредих му да го доведе. Беше много мило и симпатично войниче и трепереше от страх. Разказа ми, че е от София, близките му също били от столицата. Никога не е бил на село и не е виждал такава печка. Попитах го дали някой от поделението му е обяснил как се пали такава печка и се оказа, че никой не му е рязяснявал нищо. Наредих отново на майора да върне момчето в ареста и да се яви при мен. Думите ми към него бяха следните: „Ако искаш пиши, ако искаш помни. От този момент броиш 30 денонощия, след което ми докладваш, че всичко е наред, за да дойда да проверя дали спалното е възстановено, както е било. Утре изваждаш боеца от ареста и му разписваш книжката за пет дни награда домашен отпуск от мен. След това отиваш с него до спирката, лично го качваш на автобуса, стоиш, докато рейсът не тръгне, след което си свободен. Трябва да видиш, че той си е заминал за дома.“ Всичко стана, както заповядах. На 30-ия ден спалното на войниците блестеше като образцово. А боецът се върна жив и здрав. Защо го пуснах, след като бе направил такава жестока беля? Макар че момчето трепереше от страх, в ареста бе защитено Там нищо не можеше да му се случи. Но след като излезе, можеше да посегне на живота си и да се гръмне с автомата, ако проговори съвестта му, защото се чувстваше много виновно. Ето това бе страшното. Предвидих и този вариант и не биваше да допусна да се случи. Затова го наградих с домашна отпуска - да отиде при близките, да се успокои. А на майора наредих лично да го качи на рейса, защото от поделението до спирката също можеше да направи белята, ако реши. А след като вече е в рейса, в случай на фатален край всякаква отговорност отпадаше от нас. Но така или иначе тази драма приключи благополучно. Винаги в подобни ситуации е необходим индивидуален подход. Няма универсална рецепта как трябва да подходи командирът. Той трябва да решава според обстоятелствата.
×
×
  • Добави ново...