Филтри за търсене

Хиндуизмът се смята за най-древната религия на света, но умишлено и пропагандно се скрива най-древният източник на всички световни религии. И този източник, от който директно и Хиндуизмът е произлязъл, е Древнобългарската духовност на Хората от Балкана. В много от предишните си публикации аз Ви говоря за това, че Българите са народа на Светилото, на Бог Слънце. Те са го наричали с много имена, едно от които е Бал / БалАз (Белис), Бал Он (Аполон). Считали са Бог Слънце за син на Върховната Богиня, едно от проявленията на която е Богинята на Светлината (БаЛ / БъЛ), където Ба е древната българска дума за Богинята, Прамайката / Бабата, а Лъ е думата за светЛина (свети Лъ). Народът ни е кръстен на тази богиня и до днес той е именно народът на светлината, на духовната светлина на Божествеността. Древните българи са първите човеци и те са разнесли своята духовност и цивилизация по всички земни континенти, като са ги заселили с човеци и с Божи човешки живот. Тази първа човешка духовност е запазена в нашите народни обичаи, празници, песни, носии. Виждаме я също повтаряна отново и отново във всички народни традиции по света. Хиндуизмът с неговите традиции е едно от най-ярките потвърждения на българския произход на човечеството. Така например в Хиндуизма силно се почита Бог Слънце във формата на Бог Бал Кришна. Както вече казах, Бал е Богът Слънце, а Кришна или Кръстна е неговото наименование по кръста, който Слънцето рисува около земята при годишната си обиколка. Кръстът е първият слънчев календар и той е създаден от Древните Българи преди хилядолетия. Може да се види по нашите скали и светилища, както и върху древни съдове. Слънцето е наричано и Кръстният или просто Кръстна, което в Хиндуизма през хилядолетията е запазено като Кришна / Кръсна (санскрит). Бал Кришна е Богът на младото слънце, възкръсващо за нова годишна обиколка в началото на всяка слънчева година. Празнуват го в деня на Кришна Янмастами или наричан още ГоКоластами. Очевидна е връзката с българския език, като Ян е едно от имената на Младото слънце в началото на годината. Откъдето е и името на месец Януари. Бог Слънце е наричан още и Бога с Колата КолаАз / Колас - ГоКОЛАСтами. Празникът на Бога Ян с Колата в Индия е постепенно изместен в края на август / септември и се празнува най-вече като празник на плодородието. В Хиндуизма приемат Слънцето БалКришна за бог на плодородието. Именно затова и го считат за син на Богинята Висну / Веснъ, Богинята на нависналия плод и на плодородието. В Хиндуизма е запазено Древнобългарското ТриБожие, наречно ТриМурти или Три Марати / Три майки (Мара е Майката на материята и дъщеря / проявление на Върховната Богиня Бабата). Дедите ни са смятали, че Божията майка се проявява в ТриБожие - Брама (ПраМайката, Бременната с живота) - Висну / Веснъ - Богинята на нависналия плод; - Сива (Посивялата Богиня на смъртта и трансформацията). Бог Бал Кришна не е обикновен син на Богинята Висну, той е нейно превъплъщение - т.е. той е нероден от майка (така, както и Исус не е роден чрез зачеване). Ясно можем да проследим връзката между Древнобългарската Слънчева духовност и всички древни и съвременни религии. В християнството Бог Бал Кришна е станал Бог Ази / Аса (арамейски език) / Исус (Аз-аз) и Христос / КръстАз. Богът на Слънчевата човешка душа на Кръстния Бог Слънце на Древните българи от Балкана, които са считали, че слънчев лъч е дал душа на човешкото тяло от земя направено. В Хиндуизма Бог БалКришна е запазен още и като името Сваям Багаван. Сваям или Своям / Своят Багаван / Богован / Бог - Своят Бог или Аз на Човешката душа, който всички носим в себе си като нашата душа. Своят Бог или Сваям Багаван е Божественият дух, който прониква във всичко. В Хиндуизма той е наречен още и ПараБраман / ПраБраман - пра божественият човек. Наричан е още и Исвара / АзВера - Азът на Верата. Наричан е и Бог Гопала / Палещият Бог (Пала). Тук отново искам да припомня, че езикът на хиндуистките духовници, който те пазят и до днес като свещен език и наричат Санскрит, е всъщност Древнобългарският език на Българите от Балкана, говорен и до днес като Северозападен български диалект. Единствено у нас свещеният език на първите човеци не само е запазен, и то не като мъртъв догматичен език, а е и говорен от живи хора. Оригиналното название на Санскрит е Самскритам. Сам е наименованието именно на Сам Бог, чието олицетворение е и Бог Слънце като Бог и на Човешката душа. Самскритам означава Сам Бог скритам (скри) в този език Божественото познание. Окончанието „– ам“ е характерното за нашия език окончание за 1 лице, единствено число, използвано и до днес в Северозападния ни диалект – викам, скитам, хортувам и др. Самскритам / Санскрит е езикът на Древните българи, разнесли своето духовно разбиране и своя свещен български език по целия свят. Този език е записван на различни азбуки през хилядолетията – латинска, санскритска, арабска, и много други, но звученето на старите български думи е запазено във всички езици – и древни, и съвременни. Езикът Самскритам в оригиналната си форма е занесен на Индийския полуконтинент преди хилядолетия заедно с Речената Веда / Рча Веда, най-старата веда, разпространявана първоначално в устна форма от ухо на ухо като духовни химни. В Добърско и до днес тази форма на устно рецитиране на химни е запазена от поколения наред. Според Рча Веда Бог е Върховният Аз, Върховната субективност, който ние всички носим в душите си. Този Аз Бог е по-жив и от най-живите. Ето защо в Самскритам думата за съществувание, реалност е Азти / Азът. Древен метод на духовно просветление според запазената хиндуистка философия е да виждаш Бог Аз във всичко съществено, т.е. реално съществуващо. Този метод на утвърждаване на живия бог и до днес се нарича Азти – Азти и се практикува от духовно търсещи. Противоположен на утвърждаващия метод Азти – Азти, е духовният метод Нети – Нети на отричане на всичко, което сетивата и умът смятат за истинско, докато се постигне до сърцевината, в която Абсолютният Бог е единствената реалност. Чрез този древен йога метод на нашите просветлени Деди Древните Българи, човек трябва да проумее, че той: - не е тялото, - не е ума, не е мислите си, - не е притежанията си, постиженията си, позициите си в обществото. Човек е Вечният, Невидимият с прости сетива Свидетел на света и всичко случващо се, вечният Аз. Ето защо Дедите ни са почитали Бог Ази / СебеАзи, Бог на Божествения Аз, който всички ние носим в душите си. Прераждаме се в тела и форма от живот в живот, докато придобием духовното разбиране за своята Аз-ова същност. Не случайно Древните българи са кръстили цял един континент на своята Аз Божествена същност – Азия. В днешни времена Бог СебАзи и неговият символ Бог Слънце БалАз са най-скриваните исторически, научно, религиозно, богове. Защото Богът на Аза е най-опасният бог на човешкото себепознание и духовно възраждане. Един човек, свързал се със своя Божествен Аз в душата си не може да бъде лъган, манипулиран, поробван, използван, убиван. Защото такъв човек се е свързал със своята вечност. Всички тези тайни на Хиндуизма ни отвеждат директно в първоначалието на човешката духовност на Божиите първи човеци Древните Българи. Дедите ни са били просветлени мъдреци и е време да си спомним това, което те са ни завещали. - https://www.youtube.com/watch?v=6Z_UR7OXsLU&t=605s Алия Ошо На снимката: Кришна от Бактрия с осемлъчевия слънчев календар, по-късна версия на кръстния календар , 180 г. пр. хр.

Честита Коледа! Честито Раждане на Млада Бога, Бога на Младото Слънце, когото Дедите ни Древните българи нарекоха Сурва, От Божията същност изгрял. A Сурвакането е най-древният и при това български обичай на почитание на Млада Бога Слънцето. Дедите ни Древните българи, първите човеци на земята са създали и най-древната човешка духовност на почитание към Бога Слънце. Те са считали, че всяка година на деня на Зимното Слънцестоене Слънцето умира и се заражда за нов живот и нова обиколка по небесвода, впрегнало колата с 4те коня на сезоните. Това Новозародило се слънце Дедите ни са наричали Сурва със значениет От(Су) Ра (Древнобългарската Богиня майка на Съзиданието) Ва - Божия същност. Древните българи са считали, че Бог Слънце е Бог син на Богинята. Дедите ни са вярвали в изцелителната сила на Бога Слънце и сурвакането като древен български обичай е израз именно на тази вяра. При заселването на континентите в древността, дедите ни са разнесли и своята Слънчева духовност, и своя най-древен човешки език, основа на всички езици по света - Древнобългарският. "Сурвивр" френският глагол survivre идва от българския корен Сурва и Вера - значението е повече от ясно - ще оживее този, който вярва в Бога Син Слънцето и неговата Майка Богинята Ра / Мара. Изгрял е Сурва на Коледа и е изпратил живителния си лъч да оплоди земята ни и да я засее със семето на Живота. Зимата семето ще се сгуши в земята, в нейната топла майчина утроба, а на пролет ще даде плод. Българите са най-древният народ, от времето, когато християнство още не е имало. Но е имало Древните българи, Божиите хора, първите човеци на Земята. Те са възприемали себе си като чеда на Бога, а Бог са почитали по всякакви начини, включително чрез добър и хармоничен живот на любов и съгласие. Бог са възприемали като Богиня Прамайката Създателка, която са наричали Ра / БаРа и са я почитали с ритуали на хранене, наречени Яжна. Или още Курбан - Към Ра Ба/Към Богинята / бабата Ра са се извисявали, като са се хранели и са раздавали храна в нейна чест. Българските жреци са жарели семена и са пиели вино в чест на Богинята, пожертвала себе си, като се пресъздала в човеците. Божията душа в човека Дедите ни нарекли Бог СебАзи, Бога на Божествената светлина, която всички носим в себе си. Самото християнство е възникнало върху основата на Древнобългарската Слънчева духовност и е запазило много от нейните символи - Окото в Триъгълника, Слънцето, Летящите змейове и пауните, изобразени по църковните ни олтари. Християнският кръст също има своите корени в Древнобългарския кръст символ на Слънцето. Дедите ни са изобразявали слънцето като кръст или като свастика, за да отбележат положението на светилото върху небосвода по време на неговата небесна обиколка. Самата дума кръст произлиза от думите КъРаАз-т със значение Към (къ) Божията душа (РаАз) на Богинята Ра. Слънцето е считано за Божий син, за принадлежаща на Бога Отец РаАз душа същност и затова е изобразявано и с Кръст. И не случайно Исус е определен за носител на Слънчевия кръст чрез името си Христос и е кръстен Исус Христос (КръстАз). Както не е случайно и ритуалното разпъване върху кръста на Исус - по този начин юдеите и фарисеите са искали да сложат символично край върху най-древната човешка духовност Българската слънчева духовност на Бал хората Българите. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1148183358634619&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater За да заличат следите на първоначалния човешки народ и на човешката история. И за да отсекат корените на човечеството, за да може то да бъде поробено и накарано да се подчини, безпаметно за истината. Юдейският Бог Ел/Ал и Мюсюлманският Бог Алла са всъщност древнобългарският Бог Бал Ази / Белис или още Бог Сурва, Богът на Аленеещото Слънце! Алауитите са наследници на Канааните и Хитите, Древните българи планинци населили Близкия изток в дълбока древност и дали началото на Близкоизточната цивилизация. Алианите или Алауитите са бившите християни на Леванта, които са били принудени в един исторически етап да приемат исляма, но са запазили християнската си толерантност и откритост. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=859892287463729&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Президентът на Сирия Башар Ал-Асад е алауит и е от град Латакия на Средиземно море, където се намират най-старите останки на селища (Угарит) от времето на Древните българи, първите заселници на Леванта. Алауитите / Алианите празнуват християнските празници - така например те празнуват на 13 януари православният християнски празник Нова година. Те наричат този празник Кузалла. Кузалла е древнобългарска дума и означава Към (къ) Изгрева (За / Зара) на Светлината (Ла). У нас на 13 януари традиционно празнуват все още пернишките сурвакари - http://vbox7.com/play:091ce0925f&start=8 Сурва е и най-старият религиозен празник на човечеството в чест на Новозараждащото се слънце Бог Сурва. А Кукерите са прототип на най-древните духовници на човечеството - Древнобългарските жреци, които са почитали Бог СебеАзи / Себази като са се обличали с маски на птици и животни и са изпълнявали духовни ритуали на скалистите върхове на българските планини като Перперик, Белънташ и така нат. От Кукерите са тръгнали и Боговете на Древен Египет, Предколумбийска МезоАмерика, Близкоизточната древна цивилизация. За преклонението към Богинята на Светлината БаЛ или само Ла говори и наименованието на светилището Кабиле, почитано и до днес от алианите в България. Кабиле е Древнобългарската дума Към (къ) Бал (Богинята на Светлината, Майка на БалАз / Белис Бога Слънце). Самото наименование на Алианите / Алауитите идва от Древнобългарското лично име Али / Ален, едно от наименованието на БалАз Бога на Аленото Слънце. Не само Зараждащото се Ново слънце на Нова година празнуват Алианите / Алауитите като празника Кузалла, аналог на Древнобългарският празник Сурва, но те празнуват също така Пролетното равноденствие на Слънцето - наричат този празник Нoруз (древнобългарският корен е НаРаАз, където РаАз е Божият Дух на Богинята майка и символ на нарастването на природните сили за нов живот). Според Хигинс канааните почитали Бога Слънце като Бог Ал (Ал-Ален, Яркосветещ). Древните българи по нашите земи още преди разселването си по света също са го наричали Бог Ал или просто Бал Ази (Слънчевият Аз - Вътрешната същност на всичко). Днес БалАзи е известен като тракийският Бог на светлината Белис. Бал е и в наименованието на най-голямата ни планина - Балканът. Планината на Бога Слънце БалАзи е Балканът. С годините и епохите, както и с отдалечаването на народа ни от най-древните си духовни традиции БалАз постепенно е загубило своето оригинално значение на Бога Слънце и е станало единствено синоним на велик, голям, така както велики и големи са били и Древните българи, първите и просветлените човеци от времето на Златната епоха на човечеството. Интересното е, че Бог Ал се среща и в Свещените книги на юдеи и мюсюлмани. В Свещените книги на евреите се говори за Бог Ал, който неправилно е преведен като Ел в английските преводи (Разбулената Изида, Елена Блаватска). Ал е оригиналното название и на мюсюлманския Бог - Алла (от Ала, Ален). Бог Ал, Бал Ази е доказателството, че всички днешни световни религии са произлезли от една единствена древна духовност - първоначалната божествена духовност на древните българи, първите човеци на Земята, чедата на Бога. Затова не е случаен фактът, че така, както християните празнуват Раждането на Исус на Коледа, и Евреите също празнуват Светлината като празника Ханука в дните, предхождащи Коледа. Те палят свещ наричана Шамаша от древнобългарската дума СамАза. СамАзи е още едно от имената на Древнобългарският Бог на Душата СебАзи или още наричан и БалАзи, Бог на Светилото. Запалвайки свещ в негова чест, евреите са празнували Бога на Слънцето Бал в древността, а по-късно празникът се е превърнал в Ханука празника на Светлината. И в Индия, и в нейния южен щат Тамил Надъ, както и навсякъде по света, където са се разселили Древните българи, се празнуват дните между 15-17 януари като дните на Новата година и Зимното Слънцестоене. - http://isha.sadhguru.org/blog/sadhguru/pongal-festival-celebrations/ Наричат ги Понгал (подобно на циганския Банго), а деня преди Понгал / Банго наричат Боги. На Боги къщата се чисти, животните се прекарват над огън, за да се изчистят от паразити, а рогата им се украсяват с цветя, плодове, а в древна България и с питки хляб. Освен къщата си, човек е трябвало да изчисти и себе си от ненужни мисли и тревоги! Понгал или Бангал са все имена на Древнобългарската Богиня Бал - БаНаГаЛа означава Богинята Ни (БаНа) на Земната (Га) Светлина (Ла). Боги е също българската дума Бога. Известен в Йогата е комплексът от Йога упражнения, наречен Суря Намазкар. - Така, както цялата йога е създадена от Древните българи за дисциплиниране на тялото и обвързването му с Духа на Бога, така и самата Суря Намазкар е Древнобългарска практика, възникнала от най-древната човешка духовност - Древнобългарската Слънчева духовност на почитание към Бога Слънце Бал на древните българи. Суря Намазкар е Древнобългарско наименование: - Суря е Сурва / СуРаВа - едно от имената на Бога Слънце на Древните българи. Те са наричали Сурва Новородилото се слънце по време на Зимното слънцестоене. Дедите ни са празнували това Новораждане на Слънцето с празника Сурва или Коледа. По-късно този празник се е превърнал в християнския празник Рождество, но е запазил Древнобългарските си корени и значение. - Намазкар е наименование за поздрав или за йога практика в чест на Богинята Майка Ма / МаАз на Древните българи. Всички знаем древноиндийския йогически знак "Намасте" - духовен поздрав с вдигане на двете ръце събрани пред гърдите или пред челото. Според съвременната интерпретация на ведическия санскрит, намасте означава "прекланям се пред теб". Всъщност поздравът "намасте" има древнобългарски корен и е от земите на северозападна България. На Ма Аз-та е оригиналната дума, където поздрав се отдава На МаАз (човекът на Ма, Древнобългарската богиня на Природата и Материята). Всяко човешко същество е било считано от Древните българи Ма Аз, а оттук и българите по тези земи са наричани Мизи / Мази - хората на Ма. От този най-древен български период и град Мездра в Сeверозападна България е запазил своето име - Mездра е всъщност МаАзДаРа - Мездра, град дарен на Мазите / Мизите. Достатъчно е да се разходи човек до Mездра и още в началото на града ще го срещне праисторическото кале. Почти всеки град в Северозападна България има своето кале. Кале означава Укрепено високо в планината свято място, изградено от камъни. Самата дума кале означава Към Светлината (КъЛа). Където и да са се разселили Древните българи след Библейския потоп в Черно море, те са разнесли със себе си своето почитание към Древнобългарската Богиня Майка Ма. От този култ към Ма са възникнали и наименованията на Маорите (Ма-орите/ората/хората), Маите и много други племена. Дори и върху Великденските острови е запазен култа и почитанието към Древнобългарската богиня Майка, наричана Ма в най-дълбоката ни древност. Каменните колоси, наречени Моаи са всъщност фигури на древнобългарски жреци, пренесли на далечния остров българските ритуални танци на жреците, облекли животински или птичи маски с пера на главите си. Ясно могат да се видят сцени от тези български жречески танци, изобразени на гърба на Моаите, както и древнобългарски рунически знаци. Моаите са били хората на Ма, Богинята майка на плодородието. По този начин е образувана и древнобългарската дума свастика - суазтика. Суазтика се е наричал талисмана, който човек е трябвало да носи С Aз, със себе си винаги, за да получи протекцията на слънцето, наричано още Бог СебАзи / Бог БаЛ. Древните българи са считали Ма Богинята Майка на Съществуванието, на Материята. Затова за тях "съществувам, бивам" е било аналогично на това "да бъдеш с Ма". Оттук е произлязъл и основният ни древнобългарски глагол "съм" - Съ Ма (с Майката на Съществуванието). От него пък е произлязъл и основният глагол на английския език днес - "am" т.е. съм. От друга страна самата Йога е Древнобългарска и името й е древнобългарско. Йога произхожда от глагола Йок, съществителното Иго със значение на "свързвам, впрягам, дисциплинирам". Това е и значението на Йога в санскрит. Кара от своя страна означава давам Божествена енергия, карам нещо да се случи. НаМаАзКаРа означава Придавам Божествена енергия на Материята, Съживявам човешкото тяло с поредица от здравословни и за духа, и за тялото упражнения за поздрав към изгряващото сутрешно слънце Сурва / Суря. Това е изначението на целия израз Суря Намазкар. Суря намазкар е запазена и до днес като важна йога практика в Хиндуизма, възникнал въз основа на Древнобългарската духовност. Петър Дънов трябва да е бил наясно със Слънчевата духовност на Бал Хората, Българите и въз основа на древните ни вярвания и традиции, е създал Паневритмията - духовни танци в чест на Слънцето. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1049985661787723&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Суря намазкар и Паневритмията имат един и същи основен мотив - поздрав към Изгряващото слънце за съживяване на човешките духовни и физически енергии. У нас танците на Сурвакарите са също такава Древнобългарска йога духовна практика! - http://www.bgnow.eu/news.php?cat=3&cp=0&newsid=58121 По този начин Раждането на Новото слънце е почитано във всички световни религии. На Коледа Младият Бог Сурва подкарва Колата с впрегнати в нея четирите коня на сезоните за нова годишна обиколка около небето ни, за да ни дари с живот и сила за още една цяла година на Божията любов и милост. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1144220092364279&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater Младият Сурва постепенно ще се изпълва със сила и ще изправя все по-високо слънчевата си глава върху небосвода, докато се превърне в Бъл / Бал, Бога на Светилото и патрон на Българите, Слънчевите хора. А заедно със Сурва ще изправяме глава и ние Българите, за да се възродим от пепелта на собствената си забрава. И за да разгорим отново пламъка на Божествените си души, наречен Любов, Истина и Свобода. - http://aliya.blog.bg/history/2015/10/22/drevnobylgarskata-pismenost-pyrvata-choveshka-pismenost-i-na.1401464 - http://aliya.blog.bg/history/2015/12/20/chestit-ignajden-ili-kolko-dreven-e-nai-drevniiat-choveshki-.1416332