Филтри за търсене

Етруските са обитавали Централна Италия. Първите исторически артефакти, определяни като етруски, са от 900 год. преди хр. За произхода на етруските се спори и досега – някои ги наричат пришълци от Алпите, други търсят в тях арамейски произход, трети ги свързват с пеласгите / БалАзгите Древните българи, основали Атина и Древна Елада, четвърти ги наричат скити. Всички гореизброени теории за произхода на Етруските имат обяснение и обединение в един единствен факт – и той е, че Етруските са Древнобългарски племена, потеглили от Балкана и заселили Апенинския полуoстров в древността. Така, както Древнобългарски племена са и скитащите Скити, и първите заселници на Близкия Изток. Освен от името им, това се потвърждава и от наименованията на техните богове. Самите Етруски наричат себе си Разна – тук личи ясно сходство с българската дума разни. Съседите им от Древна Елада ги наричат Тиренои или Тирсенои. Окончанието –ои е характерно окончание за множествено число в българския език. А кореновата дума ТаРа в името Тиранои е древнобългарска дума за земя или по-точно за земната богиня Та Ра / Тази Ра. Етруските, които се считат за родителите на Римската империя и днешна Италия са Древнобългарско племе, кръстено на Богинята ТаРа на Земята, която Дедите ни са почитали в най-дълбока древност и името й може да се види изписано с руни по стените на пещерата Магурата. ТараАз / Таразки / Етруски са Душите (азковците) на Богинята Тара Римляните са ги наричали Труски или Туски, откъдето идва и името на населяваната от тях област Тоскана. Във всички тези наименования виждаме едно и също кореново древнобългарско значение и то е: Хората на Тара, ТаРа-Азите, Етруските, Земните хора. Най-вероятно Етруските в древността са онези Древнобългарски племена, които са се премествали постоянно по земните пътища и те са част от Древнобългарските скитащи племена Скитите. Така Етруските заедно с други Древнобългарски племена са дали началото на Римската империя по същия начин, по който Пелазгите / Хората на БалАз Бога Слънце са основали Древна Елада. Тук отново ще повторя, че и Римската империя, и Елада са основани от Древните българи, почитателите на Бога Слънце. Елада носи името на Аления Древнобългарски Бог Слънце Ален – Елада / Алада и Елините са Алените. Оттук идва и латинското наименование Елиаз / Хелиос на Слънцето. Едно от многобройните имена на Бог Слънце е българското име Румен (РаМан – сина на Майката Богиня РаМа). Именно на Румен е кръстена река Тибър в древността, а на река Румен / Тибър е кръстен и град Рим. Че Етруските са говорили Българския език е добре крита тайна от Ватикана - българи не се допускат в музея на Етруските там. Защото току виж взели и разчели Етруската писменост. На снимката: Етруска писменост Характерно за Етруската писменост е нейната огледалност – чете се с помощта на огледало. Самият латински език е видоизменен българският език вследствие на записването му с латинска азбука, която е бедна за многообразието на Българските звуци. Например вследствие на употребата на латинската азбука се е загубил най-българският звук "Ъ", транскрибиран в латиницата като "U". Древнобългарското племе на Етруските са основателите на Древноримската култура – те са строели домове от дърво и камък, с отоплителна и комуникационна система, занимавали са се с рудодобив и металолеене, земеделие, създавали са прекрасни произведения на изкуството, с които са украсявали обществени места. Жреци, философи, математици, скулптори и др., етруските са естествени продължители на уменията на Българите, просветлените древни мъдреци. Етруските са и носителите на Древнобългарската първа човешка духовност, която са занесли и разпространили на Апенинския полуостров. Така, както и Дедите ни, Етруските са получавали своята духовност и духовно разбиране посредством просветлени мъдреци, провиждащи в Божествения свят. Етруските, по подобие на Българите, са имали тясна интимна духовна връзка с Божествеността. Те винаги са се съветвали с боговете преди да предприемат някакво действие. Етруската духовност е в основата и на Римската духовност, поради което има тясна връзка между Етруските и Римските богове. Религията на Етруските е политеистична, по подобие на Древнобългарската – те са вярвали в природните феномени и всеки феномен е имал своя бог или богиня. Етруските са вярвали, че душите на предците им ги водят и са ги наричали Ман, Мани. Ман е древнобългарската дума за човек и означава Майчин Ма-н, на Богинята Майка. Оттук идва и името Румен на Бога слънце – РаМан. Етруските са наричали своите жреци Купен / Къпан (този, който къпе в светената вода), Мару (човек на Мара Богинята майка на материята), Айзев / Аз-ев човек на Аза, Бога на Човешката душа Ази, СебАзи. В Италия има планински връх, наречен на основния Древнобългарски Бог СебАзи. Етруските наричат всеки бог Айз / Аз и множествено число Аз-ари. Те са празнували боговете във фестивали, наречени люди. Люди е стара българска дума за хора – на фестивалите Люди са се събирали Люди / Хора. ЛаДа е кореновата древнобългарска дума, която означава Дадени от Светлината Ла. Дедите ни са наричани люди в смисъл хората на Светилото, на Слънцето и не случайно свастиката е чест талисман върху етруските украшения. Свастиката е символ на Бога Слънце в движението си около земята. Други етруски богове са: - Вертумнус / ВърТъмна-аз със значение Бог на Въртящата се тъмнина. Въртъмназ е богът на първоначалния хаос, от който възниква светът и който се среща във всички митологии. - Узил / Азал Бог на Слънцето и на Аза на Човешката душа. Той често е изобразяван заедно с Богинята на Зората Тезан / Зан (от древнобългарския корен За (зора). И Узил, и Тезан са изобразявани с криле по подобие на Древнобългарските жреци, отслужващи ритуали в чест на боговете. Снимка - Марис / Мара-аз – богинята на раждането при етруските носи българското име Мара на Богинята на материята и майка на видимия свят - Тайна – бог на тайнството на зачеването и раждането - Херкл – по подобие на Древноелинския бог Херкулас / КараКола-аз на Слънцето е богът герой с безбройни смели приключения. - Пака – по подобие на Римския бог Бак(х)ус / Бака-аз на виното, където бака / пака е българска дума за съд за вино, употребявана и днес. - Бог Себази / Богът на Себе Аза е част от римските богове, но предвид влиянието на етруската духовност върху римската империя, то този бог е част от етруските богове. Местата за почитание на Бог СебАзи в Римската империя са се наричали Сабои – българска дума със значение със себе си, свои – Бог СебАзи се е почитал в места са усамотение, да останеш сам със себе си в сабой. Почитанието на Древнобългарския бог СебАзи се вижда както върху останките на Перперикон, така и в Анадола, Турция, Близкия изток, и въобще цялата Римска империя. В ранния юдаизъм Бог СебАзи е наричан още и Юпитер Сабаот или Я(х)ве Сабаот. Яве Сабаот е със значение Явилият се (Ява) Божествен аз (СъБа – Себе) – поради вярването на юдеите, че Бог се е Явил на Мойсей. - Ватика / Вътъка - богиня на раждането и смъртта. Думата вътък е българска дума и означава основа при тъкането, оттук и думата втъкан. Вътък има и по-общо значение на основа, същност. Именно такава богиня е Ватика при етруските – тя е богинята на основата на живота. В древнобългарската духовност Вътъка отговаря на Богинята Сива на смъртта и новото раждане. Тя е Посивялата старица и е част от Божествената Троица Брама (Бременната с живот Богиня), Веснъ / Висну (Навесилата плод Богиня на Плодородието) и Сива (Трансформацията). По-късно Богинята Сива преминава в Индуизма като Шива. На Сива е посветен първият ден от Новата година. Раковски също приравнява Сива с Шива от Индуизма. Той смята, че Сива е преминал във Василица също така. За извор му е следната народна песен от Охридско: “Сива, Сива, Василица, Къде си се овасилила ? Тамо горе на Бей-бунар (местност до Охрид). Тамо горе на Бел Дунав. Шчо има , шчо нема. Златна чаша на коната! Божик ми е по небеса. Слава му е пасла земя” Вместо сурва в Охридско се поздравяват със Сива, Сива, Василица. За разлика от Раковски, аз смятам, че Божествената троица е възникнала първо при Древните българи по нашите земи и едва след това е занесена в Индия от Дедите ни. Богинята Ватика / Вътъка е изобразявана от Етруските като Древнобългарска жрица на Бога Слънце – с животински рога и уши, със знака на Колото / Слънцето като ромб на челото си, а зад гърба й слънчевото колело с лъчи. На тази Богиня е кръстена и държавата Ватикана, най-малката държава в света, символ и глава на Католицизма. Ватикана е построена върху хълма Ватикан, носещ името на Богинята Ватика. На този хълм се е намирало древно етруско гробище с името на Ватика богинята. Прави впечатление, че главата на Католицизма е установена върху древно гробище. Символите на смъртта като че ли не са случайност в католицизма и изобщо в християнството – разпъването на Бога на Човешката душа Ази/ Исус, мъчителната му смърт и окървавеното му тяло, пред което се кланят поклонниците, жестокостта на юдейските фарисеи, мъчителната смърт на всички християнски възхвалявани светци, ни връщат отново и отново към смъртта. От друга страна, установеното от християнството ново летоброене, използвано от цялото човечество днес, започва на 1ви януари, Денят на Василица или на Богинята на смъртта Сива. Този ден е един от така наречените Мръсни или Погански дни съгласно Българската духовност. Защо и кой реши Новата година да започва в Деня на Богинята на смъртта Сива?! И макар и християнството да е продължител на Древнобългарската духовност на почитание на Бога на Слънцето и Бог на Човешката душа, то е прекъснало жизнеутвърждаващата и покланяща се пред силата на живота и природата духовност на дедите ни. Може би това е и причината да се крие Древнобългарската същност на Етруските и тяхната решаваща роля за изграждането на Римската империя като империя на Древнобългарския дух на свобода и утвърждаване на живота. -

"крадецът вика дръжте крадеца" Да си злопаметен е повече от грях! 21 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ВЕЧЕ ГИ ПОЛУЧИХ ......ПОДАРЪЦИТЕ . А ВИЕ , ДОБРИ ХОРА?! НЕ МИ Е ДО СМЯХ,ТОВА Е ТЪЖЕН ХУМОР -"Бебето, починало в Плевен, не е било болно от грип"-ето докъде я стигнахме и в Плевен цитат не мой-Нещо прекалено много ми станаха "случайните" "съвпадения" в последно време. И как пък точно по едно и също време, над един средно голям град в България, минават 100 самолета?! Непосредствено след това - промивка с няколко предавания по телевизията - колко е хубаво да се напомпим с ваксини за зимата! На сутринта обявяваме грипна епидемия, а вечерта вече вървят рекламите за лекарства против грип! По същия начин ни зомбираха от миналата година с това колко ни е мръсен въздуха и как едва ли не ходим с противогази и хоп - нов данък за старите коли! После хоп - въвеждаме стандарт за въглищата, от което ще следва двойна цена и тъй нататък. Има хора, дето това работят - да мислят сценарии как да ни скубят още и още. 25 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Когато Българският език е твоят роден език, то ти вече притежаваш вълшебния ключ към най-древната история на човечеството. Тази история и до днес се крие, обвива в маймунски лъжи, пренебрегва. Защото единствено Българският език е онзи най-стар първи човешки език, който е свидетелство за зората на човечеството. И не само, че е най-старият, но той е и най-духовният език от онова славно далечно минало, когато хората са знаели, че са деца на Божествеността. Именно това свое Божествено разбиране Древните българи са разнесли по цялата земя заедно с нейното заселване с човеци. Това духовно разбиране е и в основата на Древноегипетската духовност, развила се непосредствено от Българската. В най-древните времена на Египет освен Бат Богинята майка е наричана и Пта. Пта е обеззвучаване на Бата в Пта. Макар и изобразявана с женски гърди, Богинята Бата / Пта по-късно е приета за мъж и често е изобразявана с брадата на мъдростта. Богинята Пта е считана за създателка на света. Тя е създала с мисълта си и след това сътворила с дума света и всичко в него флора, фауна, хора. В Древен Египет Бата/Пта е възхвалявана с множество епитети: красиво лице, справедливост, истина, вечност, милосърдие, създателка на съзиданието и така нат. Тук виждаме явно сходство със съвременните световни религии и техния мит за създаване на света. Бата/Пта е изобразявана с трите символи на божествеността: скиптър / гега, джет и анг (ключът на Нил). И трите символа са Древнобългарски земеделски инструменти, които първите земеделци на земята Дедите ни Древните българи са използвали при жътва най-вече. Много често срещан символ в Древноегипетските рисунки и стенописи е така наричаният Джед / Жет. Този символ често се появява като символ на Богинята Пта / Бта - Древнобългарската Богиня Бабата - Ба-та. Най-древните изображения на Богинята са на жена, а едва по-късно поради забравяне на Древнобългарското значение на много Божествени думи и изгубване на самото Божествено знание, наследниците на Древните българи в Египет превръщат Пта / Бата в мъж. Бата е Богинята Създателка на света и е била почитана като източник на плодородието и живота от нашите деди. Жет като един от нейните символи, а всъщност земеделско пособие, използвано за първи път от Древните българи, първите земеделци на земята, които са облагородили диворастящата пшеница за своя употреба, като са въвели жътвата и събирането на сноповете пшеница. За връзване на снопа и ронене на зърното от него те са използвали специални конопени или тръстикови връзки, свързани в земеделски инструмент - вероятно и с помощта на дървени скоби. С прокарването на този инструмент по снопа, зърното се отронва и след това събира на купчини и складира за зимата. Лесно може да се проследи общия Древнобългарски корен между думите: Жет-ва и Жет. В по-ново време роненето на зърното се извършва чрез вършитба с коне, като сноповете се нареждат върху специално подравнено място, наричано харман / арман. Жет по-късно става и символ на власт у Божествените наместници - фараони и жреци. Анг от своя страна също е Древнобългарски символ на Жреца или Божия наместник на земята, който с разперени във въздуха ръце се моли на боговете, за да измоли добра земеделска реколта и живот и здраве у хората и добитъка им. Анг означава Ангел или Божи човек. В древността Фараоните, Раджите, Кановете, Царете на Древните българи задължително са били и Божии хора, жреци на Бог Син Аз и Богинята Ра Прамайката на света. Жреците само са имали право да се обличат в светска власт и да поддържат материалния свят чрез духовното си познание. Думата Анг е в основата не само на думата ангел, но и на думата Анкх / Анг изобразяваща древноегипетския символ на ключа на Нил към древното познание. Йероглифът Анкх се чете като Вечен живот. Този древноегипетски символ по съществото си изобразява стилизиран образ на Древнобългарски жрец с разперени в молитва към Бога ръце. В древността се е смятало, че именно жреците са държели тайната на Вечния живот, което можем да прочетем и в Епосът на Бългамъж. Този символ, както и думата Анг се срещат дори и в Индианските легенди на Южна Америка, където Ангапири (АнгаБъРа - Божи ангел) е Духът на Доброто. Самият Египет носи името си от своите първи обитатели Габатите / Гобтите / Коптите и означава ГаБат - Божия Земя. Древното име на Египет е Камат (кмт) и означава „на (ка) Майката Богиня на Материята и Природата на древните българи (мат)“. И до днес арабското име на Египет Маср е с това значение: Маср означава Божията Майка (Майката от Ра). Богинята Пта често е споменава в древността във връзка с Бог Бес. Бес е Древнобългарско име и означава Божествен Аз. БаАз или Баз / Без е едно от имената на Божествения дух. У нас Древнобългарското племе на Бесите са нарекли себе си на Бога Бес на Божествения дух. Беси означава Божествените души –Аз на Богинята Майка Ба. Те са били жреческото Древнобългарско племе, отслужвало ритуали на Богинята майка. Баз/ СебАзи е едно от имената на Бога на Духа, считан за син на Богинята Майка Създателка на света. Бес а считан за Бог закрилник на дома, на децата и майките, пазач срещу зли духове и всяко зло. Изобразяван е често като сатир по подобие на бог Пан / Бан. Талисмани на Бес са се пазели в домовете на Древните египтяни. И бог Бес, и Древноелинският бог Пан/Бан са закрилници на плодовитостта и музиката, танците, веселието. Монту също е бог от сътворението, който е изобразяван като сокол и е считан за закрилник на фараоните. По-късно Монту е заместен от Бог Амун/Аман, считан за съзидател и за Бог Слънце. Затова често Амун и Ра са свързани в единобожие – Амун-Ра. И името Монту, и името Амун съдържат Древнобългарската коренова дума Ман със значение Майчин, на Майката Богиня. Ето защо и символът на този Бог е сокол, тъй като Божественият дух в повечето древни религии е изобразяван или като сокол, или като орел. По-късно в християнството този бог на Духа е изобразяван като гълъб. Духът е считан за син на Богинята майка, а тя самата често е изобразявана като жена с птича глава, особено в Древнобългарската духовност. Затова и индианците в Америка и до днес надяват птичи пера и птичи глави при своите шамански танци. Особено разпространен в Древен Египет е митът за Озирис. Озирис се счита за цар на Египет, който е бил убит от своя брат Сет. Тук виждаме отново и отново братоубийствената свада, преразказана в много религии, включително убийството на Авел от Каин според Библията. Източникът на тези подобни митове е един и същ и е дълбоко в Древнобългарската духовна древност. Озирис означава Озара-Аз или Озаряващата душа. Озирис е още едно от имената на Бога Слънце и Бог на Божествения дух. Според Древноегипетския мит той е син на Бога на земята, змиите и земетресенията Геб (ГаБа Богинята на земята на Древните българи тук е превърната вече в мъж. Земната Богиня е била често символизирана от змии в Древнобългарските жречески танци. Нейният син Бог СебАзи е изобразяван със змии в ръцете – сребърната плочка от Белинташ, 3-4- хилядолетие преди христа). От съюза на Бог Геб с богинята на нощта Нут (Нощ обеззвучено в Нут) се раждат Озирис, Сет, Изида и Небет (Небето). Ревнивият брат Бог Сет убива Озирис, разчленява тялото му и го разпръсква из земята на Египет. Кореновата дума на името Сет според Древноегипетските ръкописи е свт – СъВъТъ. За Дедите ни Древните българи Великата Богиня има едно от своите три въплъщения като Сива – Богинята на смъртта и трансформацията. Тя е изобразявана като сивокоса старица. Другите две въплъщения на Великата Богиня са като Брама (Бременната с живот) и Висну / Веснъ (Навесилата плод). Възможно е името Сет да означава Сивата или сеещият смърт. Бог Сет се свързва с хаоса, пустинята, насилието, безредието. След като убива своя брат Озирис, той се качва на царския престол и управлява вместо него. Богинята Изида, сестра и партньорка на Озирис, с помощта на Богинята Небет (на небето) успяват да съберат и възстановят късовете от тялото на Озирис. Възстановеният Озирис заедно с Изида дават живот на техния наследник Хорус / ХорАз. Името Изида идва от кореновите български думи За и Да със значение Даде Зората, дари Зората. Изида е Богиня на Зората / Вечерницата и тя е също така и считана за лечителката и отвеждащата мъртвите души в задгробния живот. Тя освобождава от зли заклинания и е считана за майка на фараоните, наместници на Божествения дух на земята. Синът на Изида и Озирис, на Зората и Слънцето, е именно този Божествен дух, разкъсал се на хиляди парчета и влязъл в човеците, за да им вдъхне душа. Името ХорАз означава точно това – Хорски / Човешки Аз /, Душа. Божественият дух като Озирис преминава в Дуат / Духът, отвъдния свят на душите и духа. Там според легендата, той се среща с Бог слънце Ра, който през нощта се спуска в Дуат, където възкресява за живот Озирис. Но преди това Ра всяка нощ побеждава Апеп / Апъп Бог на хаоса и злото. Бог Апъп е Богът на пъпната връв, изобразявана като змия, която се отрязва след раждането на детето. Тази е и Българската коренова дума на името Апъп – Пъп. За да премине едно дете в този свят на живота, Апъп трябва да бъде отрязан / победен. Символиката на битката всяка нощ между Ра и Апъп е именно тази – победа на живота над смъртта, на реда над безредието и хаоса. Бог Хораз е роден и отгледан от майка си Изида. Тя го учи да се бори срещу Сет и да защити хората на Египет. След 80-годишна война, в която са въвлечени и останалите богове, светът е разпределен справедливо между Сет и Хораз и е възстановен космическият ред. Символ на Хораз е соколът или мъж с глава на сокол. Смъртта е заемала важна част от Древноегипетската религия. И Древните българи, както и по-късно произлезлите от тях Египтяни са вярвали в живота след смъртта. Ето защо те са произнасяли специални заклинания и магически думи, които да подпомогнат освобождаването на душата от мъртвото тяло и преминаването на ума и душата на умрелия през препятствията на пътуването към отвъдния свят. Първите записани откъси от Книгата на Мъртвите са подобни заклинателни текстове, изписани върху стените на Пирамидата на цар Уназ/Оназ. Цар Оназ носи името си от Българските коренови думи Она и Аз. Она / Тя е името на Великата Богиня Майка на Древните българи. Оназ означава Душа / човек на Великата Богиня. Царете и фараоните в Древен Египет са били жреци на Великата Богиня. И затова те са изобразявани с жреческите атрибути – пера, рога,глави на птици и животни върху човешки тела. И до днес Българските кукери, наследници на някогашните жреци на Великата Богиня, носят тези жречески атрибути върху себе си. Така например Древноегипетският бог Тот е изобразяван като човек с глава на птицата ибис. Тот е съкратена с времето форма на Древноегипетския корен дхвт или Българската коренова дума Духът/Духовете. Богът на Духа Тот е считан за бог на мъдростта, йероглифите, изкуството, науката и мъртвите. Заедно с Богинята Маат на Космическия закон те двамата са поддържали равновесието на света и са изобразявани седнали от двете страни на слънчевата лодка на Бог Ра. Древноегиетският бог Анубис също е изобразяван с тяло на човек и глава на чакал. По-старото му име е Анбу. И при двете имена Кореновата дума е Она и Ба със значение Тя Богинята. Анубис е считан за принадлежащ на Богинята и неин бог, отговарящ за света на мъртвите, за тяхното балсамиране, за опазване на гробовете и така нат. Анубис е отговорен за везната, която измерва добрите дела на сърцето след като човек премине в отвъдния свят. Изключително богат е Божественият пантеон на Древните египтяни. Но при всички случаи той произлиза от едно още по-древно вярване и то е това на първите човеци Древните българи. Това се доказва не само от все още запазилите българския си корен божествени имена, но и от приликата на ритуали, вярвания, одежди и така натам. Всеки, който има непредубеден ум може да види взаимовръзката между Древните египтяни и Древните българи, дори и днес, след толкова столетия на изопчаване на думи, имена, истини.

Официалните историографи приемат, че съществуващата едва от 5-6000 години Шумерска цивилизация е най-древната цивилизация с развита писменост и език. И удобно пропускат факта, че у нас има действащи села от Северозападна България, които са на най-малко 15000 години. Така например моето родно село Върбешница, Врачанско, има намерени в околностите си исторически артефакти грънци от обработена керамика, които са датирани от специалистите на 13000 години. За да достигне до нивото да обработва керамика, Древната българска цивилизация трябва да е много по-стара от тези 13000 години. И този факт се потвърждава от пещерните рисунки и останки от човешка дейност – нанизани мъниста, издълбани с прорези животински и рибешки кости на 1600 000 – 1800 000 години, които могат да се видят в Археологическия музей в София. Дори в Северозападна България съществува древно село Сумер, което също е поне на 10000 години. Селата в този регион са наистина много древни и това се доказва от намерените там артефакти: край село Оходен, Врачанско са изровени скелетите на мъж и жена на 9000- 10000 години, които са погребани с ритуали на почитание към Бога слънце и към майката Земя – глава, обърната на изток, в утробна поза и обезателно с положени до костите им съдове с благовонни масла. Дедите ни не случайно са дали името Сумер, а по-късно Шумер както на Древнобългарското село, така и на цяла една Близкоизточна цивилизация Ш(С)умерската. През хилядолетията звуците на много думи се променят, като с преминава в ш, и други подобни. СуМер е коренова дума със значение От (су) Морето (мер) и означава първата земя, изплувала от световното море при оформянето на суша на планетата ни. Разбира се, не само наименованието Шумер са дали Дедите ни на тази основана от тях древна цивилизация в Близкия изток, заселен най-напред от Древните българи, първите човеци на земята. При разселването си около света и заселването на всички континенти с хора, Дедите ни са разнесли освен езика си, също и духовността си. Защото първите човеци са били силно духовни хора, Божият народ, който е имал тясна връзка със своята Божественост и Богинята Майка Създателка. Ето защо и в Шумерската митология така, както и в Древнобългарската духовност, Богинята Майка е наречена Ма или още НамМа със значение Нашата (нам) Майка (ма). Според официалните историографи, които обаче забележете, не са духовно посветени хора, Намма е Богинята на първичния океан. За Древните деди обаче Ма е Богинята на материята за разлика от Ба Прамайката Богиня, която е Абсолютната Богиня Създателка на всичко. В този смисъл можем да се съгласим с твърдението, че Намма е богинята на първичния океан доколкото първата създадена материя във вселената е тази на водата и съвременните учени едва наскоро го установиха, изследвайки междузвездното пространство. За разлика от нашите просветлени предци, които по пътя на духовното осъзнаване са прозрели тези истини още в дълбоката древност. Намма Богинята създава своя син Ан или още наричан Илу/Илъ. Тук ясно личи връзката с Българския език. Ан е личното местоимение за мъжки род, 3-то лице Он (той), О преминава в А в много случаи, и все още, както е с българските думи в руския език – огън, она и така нат. Он често е наричан Божественият дух, създателят на Човешката душа. Този дух е освен това и духът на Светлината, на Слънцето. Илъ означава светлина от кореновата българска дума Лъ. Още повече, че клинописния символ на Бога на Духа на Шумер е Древнобългарският 8-лъчев календар, който можем да видим изобразен и върху скалите на Чачин камък, Северозападен Балкан. На Шумерски език този знак се чете динир, или денар с кореновата българска дума ден / дан (даден) и означава Бог, Божествен. Най-древните слънчеви календари са изобразени по нашите скали във формата на кръст, шестлъчев и осемлъчев календар. Също така Бог Ан/Он е приет от съвременните историографи да бъде бог на небето – характерно за съвременния човешки ум е да изпраща всичко, което не разбира, далече в небето. Онъ е върховният баща и предтечът на всички Шумерски богове и до голяма степен отговаря на Ураназ от Древната елинска (елин – Ален) митология на Древните българи. Още повече, че в религията на Хитите, наследници на Хатите (Гетите, Древнобългарско племе) Бог Онъ е свален от престола от своя син Кумарби. Кумарби отрязва гениталите на Онъ и от тях се ражда Богът на бурите Тесуб. Лесно се забелязва връзката между Бог Кумарби и Древноелинският български бог Кроназ (Богът, който реже). Още повече, че името Кумарби е съставено от българските коренови думи Къ Мара Ба със значение Бог (ба) създаден от (Ку) Мара Богинята майка. От друга страна Бог Тесуб, роден от отрязаните генитали на върховния бог Онъ, е свързан с Бог Таруна, почитан от Хатите/Гетите, предшественици на Хитите. ТаРаОна е Древнобългарското име за Богинята на Земята. Макар и загубили първоначалното си значение, виждаме как традицията на боговете се запазва, дори и въпреки несъвършенното днешно тълкуване на историците. Освен Бога на Духа Онъ, Намма създава и Богинята на земята, която шумерите наричат Ураз. Дедите ни са наричали Богинята на Земята Ра / ТаРа, и именно от това име идва и Шумерската Богиня УРаАз (Душа на Ра). В по-късни Шумерски надписи за Богиня на земята е приета Ки / Ги. Тук е очевидна връзката с Ге, едно от имената на Древнобългарската богиня на земята. През Аккадския период партньорката на Бог Онъ/Анъ е наричана Антъ / Онта, женски род на Он. Ранните шумери са вярвали, че дъждовните капки са семената на Онъ, които оплождат Богинята на земята Ки/Ги. Онъ и Ураз / Ки създават свои потомци богове, наречени в Шумерската митология Анунаки / Онъ-наки с коренова дума Онъ и българското окончание за множествено число –ки. Прието е Анунаките да са седемте богове, които заповядват на Земята: Ану/Онъ, Енлил/Елил, Енки, Нинкърсаг, Нанна, Уту и Инанна. Енлил, по-късно наречен Елил, е признат за главният бог в Шумерския пантеон. Приет е днес за бог на бурите и ветровете, макар, че всъщност името му е Древнобългарско и означава Бог на Светилото, на Слънцето . Кореновата му българска дума е Лъ. Шумерските легенди разказват, че Бог Елил е светел толкова силно, че дори боговете не са могли да погледнат в него. Във възникналата по-късно Вавилонска митология Бог Елил е възхваляван като Бог Бал / Бел / Бъл Самин (Сам). Бог Бъл Самин е всъщност Древнобългарският Бог Син Слънцето и син на Богинята Майка на Светлината и кръстница на народа ни Бъл / Бал / Бел. Именно техните огромни храмове в Сирия разрушаваха джихадистите със специални бомби американско производство през войната там. Друг Бог Анъ(у)нак и син на Онъ е Енки, наричан още и Еа. Той е приет най-общо за Бог на Земята, но също и на занаятите, търговията, знанието. Свързва се със съзвездието Аз-икъ. Най-вероятно името му Еа идва от Древнобългарската коренова дума Я за Аз, която се употребява и до днес в Северозападния диалект на Българския език. Бог Енки / Еа / Я е богът на Човешката душа и еквивалент на Зевс/Себаз. Шумерите са считали Еа за пазител на божествената мощ, наречена Ме. Ме/Ми/Мен за Шумерите е била божествената същност и качества на душата, които се давали от Бог Елил на Бог Еа, за да ги съхранява и разпредели между определени хора и видове власт и дейности, считани за божествени. Шумерските ни деди са вярвали в Божествената субективност / душа и нейните качества, наричани Ме / Ми. Тук отново виждаме връзка с Древнобългарската духовност, според която Бог Слънце чрез своите лъчи е вдъхнал душа у човека, и тази душа е Божествена, Богът на Човешката душа. Еа е бил често изобразяван с два рога на главата си, символ на божественост. Тук отново виждаме връзката с Древнобългарската духовност и Бог Себаз. За Дедите ни бикът е бил считан за свещено животно и е олицетворявал почитанието към Бога на Човешката душа Себаз. Древният бик те са наричали Тор по името на неговата майка Богиня на земята Тара. Дедите ни са надявали рогата на тора с част от черепа му по време на своите свещенослужения. Подобни рога на тор, носени от Древнобългарските жреци, могат да бъдат видяни във Врачанския исторически музей и те са на минимум 6-7000 години, далеч отвъд времевите предели на Шумерската цивилизация. Подобни рога могат да се видят изобразени върху антични каменни саркофази и в Археологическия музей в София. Тези рога са символът на Бог Себази и Неговата майка Великата Богиня, често изобразявана и като крава, освен като лъвица. Партньорка на Бог Еа е Богинята на плодородието Нинкърсан(кореновата българска дума Кър, свързана с работата на къра), наричана още Нинма, Мама, Аруру, Балетли и така нат. Тук виждаме езиково сродство с Българските имена на Великата Богиня майка, която Дедите ни са наричали Ра, Бал / Бел, Ма. Богинята Нинма е считана за майка на боговете, на зеленината и реколтата, за богиня на земята и планините. Инанна е Шумерската богиня на любовта и сексуалността. Нейното име е производно от българския корен Она / Тя Великата Богиня. Инанна означава НаОна, На Богинята. Олицетворявана е със звездата Венера/Зорница (Вечерница). Инанна е почитана най-напред в Шумер в така наречения Урукски период 4000 – 3100 пр.хр. Подобно на други древни митове, Инанна слиза в подземния свят, където е мъртва за 3 дена, преди отново да бъде спасена от Бог Енки/Еа/Аз. Тази алегория напомня, че Богинята на плодородието в една част от годината се намира под земята като корени и семена, преди да израсте в нова реколта. Инанна до голяма степен наподобява образа на Артемаз /Артемис Богинята на женската сила и воля, на дивата природа и сестра близначка на Бог Аполон Слънцето. Уту е Богът близнак на Инанна в Шумерския Божествен пантеон. В Шумерската, а по-късно във Вавилонската религия Уту е наречен СамАз (Самият Аз) и е приет за Бога Слънце. Уту има своето наименование от Древнобългарската Коренова дума То / Той (Он) – лично местоимение за 3 лице. За Дедите ни Богът Слънце е син на Великата Богиня майка. Уту може да се чете и УТа със значение На Та (Тази, Богинята). Шумерите са смятали, че Уту Богът слънце кара колесницата си по небето и оттам вижда всичко, раздава справедливост и лекува отчаянието и тъгата. Като Бог Самаз Слънцето дава названието и на град Шамс / Самз (днешният Дамаск), който е кръстен на Бог СамАз. Много често в Древните митологии, възникнали въз основа на първата духовност Древнобългарската, Бог Слънце е приеман и за Бог Аз на Човешката душа, тъй като Дедите ни са считали, че Слънчев лъч е вдъхнал Божествения дух в човека. В Този смисъл СамАз е още едно от имената на Бога Еа / Я/СебАз. Шумерските митове най-напред са предавани устно от уста на ухо, и едва с появата на първото писмо са записани. Първата известна епическа поема е Епосът на Бългамъж (едва по-късно произнасян Гилгамеш). Първото шумерско писмо е клинописно върху глинени плочки. В началото е използвано за записване на данни от реколтата и така нат. А едва по-късно са записвани религиозните храмови пеения и химни. Храмовете на Шумер в началото са били малки, съставено от едно помещение. Постепенно са се разрастнали до много-терасни обширни здания, наречени Зигурати, и използвани за религиозни и политически събирания. Отново Българска коренова дума в наименованието зигурат – ЗаГоРа-т със значение Зад гората / планината. Самите зигурати са строени в повечето случаи в подножието на хълмове и самите те са били огромни постройки. У нас са запазени два града с това наименование – Стара и Нова Загора. Те и двата са зад Стара планина и в нейното подножие. Един от на-старите религиозни текстове, след Текстовете от Пирамидите в Гиза, е Епосът на Бългамъж. Негов главен герой е Бългамъж, цар на Урук от Третата династия около 2100 пр. Хр. Думата Урук също произлиза от Българската коренова дума река, така, както държавата Ирак и град Ракка на река Ефрат по-късно също са наименовани от думата Река, поради разположението си върху реки. След смъртта на добрия си приятел и боен другар Енкиду, Бългамъж се отправя на дълъг път да търси извора на вечния живот. Най-накрая той се среща с ОтНаписти ‚ От Напаст-и. Името Отнаписти отново е българско и изначава От Напастта (на водата излязъл). Тъй като Отнаписти е всъщност наречен Ной по-късно и той е, който се спасява от водната напаст и Голямото наводнение в Черно море. Най-вероятно срещата между Бългамъж и Отнаписти се е състояла в Странджа планина. Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска. Според моето разбиране Отнапасти или Ной се спасява в Странджа планина и именно там се е заселил и оттам е тръгнало неговото Библейско поколение. След потопа, превърнал райските земи край древното сладководно езеро в Черно море (Черно, защото е заляло много селища), Ной е спрял своя ковчег-кораб в планината Странджа, на връх Градище. В книгата си за Странджанския край писателят Атанас Радойнов предава забележителния си разговор със столетника от Странджа Георги Тихолов. Георги Тихолов твърди, че традиционните дървени странджански къщи са строени само със сглобки, с клинесто прихващане на гредите и дъските - като Ноевия ковчег. Откъде ли старите странджанци са знаели как Ной е построил ковчега си! Освен това Странджа е единствената планина в региона, в която има допотопни видове растителност, запазили се и до днес. Много по-логично е именно в тази планина с мек климат да се е заселил Отнаписти / Ной, а не на връх Арарат, който е 5-хилядник, покрит с вечни ледове. Там Ной просто не би оцелял. Още повече, че Епосът на Бългамъж споменава, че Бългамъж се е отправил на посещение при Отнаписти, който живеел „в устието на реките“. Странджа завършва с устията и на Велека, и на Резовска река. В древния едноименен епос Бългамъж се обръща към своя предтеча Отнаписти за съвет как да открие вечния живот. Самият Отнаписти е дарен от боговете с вечен живот заради това, че по време на Голямото наводнение е спасил в специално построен от него кораб хора, животни и растения. А съветът, който Отнаписти дава на Бългамъж е, че вечният живот, който Бългамъж търси не може да бъде намерен, защото от създаването на света боговете са създали смъртта като вечна сянка на човека. Епосът на Бългамъж има няколко по-късни версии от Шумерската – Вавилонска и Аккадска, където Отнаписти е наречен АтарАз от българската коренова дума ТаРаАз – човек на Земната богиня или казано с други думи – Земният човек, т.е. последният от онези първи човеци, създадени от пръст / скала, на които Бог е вдъхнал душа и които са познавали тайната на вечния живот и свързването с Божествеността. Подобно на Подземния свят ТартарАз от Древнобългарската елинска митология, в Шумерската митология също има подземен свят, чийто властелин е Бог Кър. Тук отново има връзка с българска коренова дума – кър със значение земя, обработваема земя, поле и др. Дедите ни са смятали Богинята Ра за Богинята, която владее недрата на земята и е в същността на всяка материя. И Древноелинската, и Шумерската духовности водят началото си от Древнобългарската първа човешка духовност и нейното разбиране за сътворението на света от боговете на природните сили и от Великата Божественост.

Когато фактите говорят и Боговете мълчат. Хайде, вижте какви има в управленито ни- Депутати от ДПС не почетоха минутата мълчание в памет на жертвите на априлското въстание и баташк... гттттнэ Доган помаха и пожела успех на протестиращите в парка „Росенец” Вижте как НСО варди незаконно присвоена българска територия

Защо Древните "гръцки" богове носят български имена?! Първият народ, разпространил знанието за сътворението на света, е Българският! Ураназ, въпреки че заедно с Гая създава 18 деца – 12 титани, 3 циклопи и 3 сторъки, ги възневидява и ги затваря на земята. Можем да предположим, че Уран е изпратил на земята природните сили (децата си), които са по силата си божествени т.е. всемирни проявления на духа. Богинята майка решава да ги освободи с помощта на своя син Кроназ, и му дава остър каменен сърп, за да накаже баща си. Разбира се, всички древни митологии са метафори, в които е скрита божествената истина за сътворението на света. Дивите и свободни природни сили са опитомени от Кроназ, Бога на плодородието, като са пуснати на свобода, за да участват в процеса на съзидаване на живота на земята. 2. Сестрите на Титаните Титанесите също са шест и те често освен сестри, са и партньорки, създателки едновременно с Титаните на различните природни явления. Титанесите са следните според древната митология: - Тея / Тиа / Тя – Тя е Богинята на женското начало, както го подсказва и българското й име местоимението за женски род тя. Тя е партньорка на Бога на Мъжкото начало ПраОн / Иперион. Тя и ПраТой / ПраОн създават Хелиос (Слънчевата планета), Селена (Луната) и Еос (Зората). Древнобългарската коренова дума за светлина е Лъ, оттук и ХеЛиАз (Светлинна душа АлъАз / Хелиос), Съ Лъ-на (със светлината, Селена). Древнобългарската коренова дума за Зора е Зъ, оттук и производните думи Еоз, Оз (със значение озари). В сътворената от Дедите ни Рча Веда (Речената Веда) еквивалент на Богинята на Зората Еоз е Богинята Узаз (Озара). Или както твърдя отдавна, за Дедите ни Божественията Дух е Светлина и е създал осветяващите планети на небосклона ни. - Реа – Титанесата Реа е по-голямата сестра на Кроназ и негова партньорка. Макар и в по-древни източници Ра / Реа да е считана за едно от имената на Великата Богиня Майка (Римляните, преки наследници на Древните българи я наричат Магна Матер). В Митологията на Хезиод Реа е Титанеса и майка на Олимпийските богове, нейни деца от Кроназ. За произхода на името Реа се спори, но съгласно най-древния човешки език Българския, Ре / Ра обозначава земната енергия. Оттук са и последвалите думи за земя тера (латински език), ърт (англ. Език), кър (стар български). Земята Ра е плодородната сила, раждаща живот, а Кроназ е този, който събира / реже нейната реколта. Не случайно в Митологията се разказва как Кроназ изяжда (реже) всичките си деца от Реа (земята). Докато тя най-накрая не скрива един от синовете си Бог Зевс (Себеаз) в една пещера, за да го предпази от баща му Кроназ. Други имена на Реа са Сибеле, Кубеле, Кубаба със значение Божествена (Баба, Балъ са Древнобългарски имена на Върховната Богиня – оттук и името на БЪЛгарите, Балкана и др.). - Темис / Тамаз – Тамаз идва от кореновите български думи ТаМаАз със значение душа (аз) на ТаМа (Тази Майка, Богинята на материята и на видимия свят). Титанесата Темис / Тамаз е Богинята на Божествената справедливост, на Божествените закони и закрилница на семейството между съпруг и съпруга, на моралните норми, порядки и така нат. Дедите ни са смятали, че Богинята има ненарушими закони, които в този свят трябва да се спазват. Затова и Божественият закон е боготворен като отделно божество – в случая Тамаз. - Мнамосина – Титанесата Мнамосина се счита за Богиня на ума и неговата памет, вдъхновение, въображение и така нат. Според Древната митология Мнамосина преспива с Бога на Човешката душа Зевс (СебАз-и) и ражда своите дъщери музите. Според най-древните източници музите са 3, а после броят им е постепенно увеличаван до 9. Трите основни музи са: - Мелете (упражняване), Мнеме (запаметяване) и Аода (Ода – химн). За Дедите ни Древните българи духовното познание освен, че било основен закон, но то е и било свещено и разпространявано от уста на уста от специални певци на оди / химни, които не са имали право да променят нищо в своите религиозни химни. Те е трябвало да се упражняват, запаметяват и след това да пеят одите по седенки и други сбирки. Тази традиция съществува от времето на първите човеци Божиите древни българи, когато дори все още не е имало развита писменост и писмена традиция. Подобни „разказвачи“ на Божествената мъдрост има запазени във всички древни религии, а у нас и до скоро в Добърско по стара, хилядолетна традиция. Ето защо в древна Елада, основана от хората на Бог Ален Слънцето, Българите, нарекли себе си и Алени, Елини, тази устна традиция на препредаване на духовното познание е почитала Богинята на ума Мнамосина. Що се отнася до етимологията на името Мнамосина, виждаме кореновите български думи Ман и Ма Аз, означаващи Човек на майката Богиня (Ман – майчин, МаАз – майчина душа). Не случайно в английския език думата за човека е ман. Не случайно и Българите са се наричали и Мизи (Мъзи, Мази) – все хората на Ма Богинята.Значението на името Мнамосина би трябвало да е Човешки Ум (Ман), даден от Божествената душа. Не случайно и в Индуизма, възникнал върху основата на Древнобългарската духовност човешкият ум е наречен манас, а Божественото съзнание Буди (т.е. събуден). Въз основа на общата етимология на Мнамосина и Манас от Древни български коренови думи, можем да направим извода, че за Дедите ни човешкият ум като координатор на сетивните впечатления, е считан за даден от Богинята майка на човека. Точно това е и значението на У-Ма в българския език – От Майката. Оттук идва и митът за съюза на Зевс / СебАз с Мнамосина, на духа Буди с ума Маназ, след което се раждат музите на вдъхновението т.е. одухотвореният от Божествения дух човешки ум и неговите способности. - Фойбе – Титанесата Фойбе е Богинята на прозрението, интуицията, орисването, наричането, предричането. У нас думата за прозрение, наричане, орисване е „бай“ и е свързана с кореновата дума Ба за Богинята. Бае означава обожествява. Твърде е възможно кореновата българска дума за Фойбе да е била БайБа (баещата, наричащата Богиня). Много български думи впоследствие са били обеззвучени в гръцкия език и много често „б‘ е ставало „п“ или „ф“. В Митологията Фойбе е партньорката на титана Койаз – когато разумът (Койаз) и интуицията (Фойбе) се обединят, те създават светлината и осветяват света. Койаз и Фойбе създават Лето / Лато, Богинята на светлината. Изследователите признават, че Лето има корени още в доелинистичния период. Нашият народ е почитал Богинята на светлината Ба Ла още от зората на човечеството. Тя е станала и кръстница на народа ни като най-стария народ на земята – Българи (нека не забравяме, че първият гласен звук, който човек е произнесъл е „ъ“, а той впоследствие е родил и другите гласни). Бал / Бъл е родила Бога Слънце Бал Аз / Бал Он, а той по-късно е наречен Аполон в гръцкия език (обеззвучаване на „б“ в „п“). Фойбе (Баещата) е считана и за Богинята на Делфийския оракул. - Тетис / ТетАз – В Митологията е прието Тетаз да бъде считана за Богиня на водните източници на земята. Тя често е изобразявана в мозайките на антични бани. В някои по-древни източници Тетаз е считана за Богинята майка на всички богове. Всъщност името Тетаз идва от Древнобългарското название на Великата богиня майка като Та (Тази), Тета, ТетаАз. И до днес в българския език е запазено името „тета“ със значение леля, сестра на майката. Според митологията Олимпийската богиня Хера (Кара, Богиня на Божествената воля) е дадена на Тетаз за отглеждане и поради това се явява нейна леля, тета. Тетаз и Океаназ създават оеаните, реките, изворите и живота в тях. Освен дванадесетте Титани и Титанеси, Митологията споменава и още шест деца на Бога Ураназ и Богинята Гая: Циклопите и Сторъките. 3. Циклопите / Киклопите – Циклопите са Еднооките богове. Оригиналното им произношение е Киклопаз за единствено число. Кореновата българска дума е глаголът коколя (кокоря) със значение широко отварям очи. Дедите ни са считали, че Циклопите имат едно единствено око на челото. Това са всъщност небесните природни феномени гръмотевица, светкавица, проблясък, които отварят око в небето, казано фигуративно. Нека не забравяме, че Дедите ни първите човеци на земята са били естествени хора, с непосредствено възприемана на случващото се пред очите им, като децата. За съвременния човек с неговото сложно мисловно – словесно възприемане на света, директното възприятие е станало почти невъзможно. Три са били циклопите – Бронтаз (гръмотевица), Стеропаз (светкавица) и Аргаз (проблясък). Те са били считани за деца на Богинята Гая и нейния Божествен дух Ураназ. По-късно в митологията се говори за тяхната роля при появата на Олимпиския Бог Зевс / СебАз – те са му дарили гръмотевичен меч, с който са му помогнали в битката му срещу неговия баща Титана Кроназ. 4. Сторъките / Екатонкейри – Сторъките са деца на Уран и Гая. Те са мощни природни сили, които имат дадеността да се разклоняват на много глави и ръце, откъдето са и наречени Сторъките. Те са трима на брой: Котаз, Бриареаз и Гияз / Гигаз. Котаз е често срещано Древнобългарско име по нашите земи. Корен на думата Котаз е КаТа / КоТа, което означава Божествен – Та е едно от имената на Богинята майка. Не случайно Котката (Кота) и Лъвицата са древните символи на Богинята майка. По нашите земи лъвицата е изобразявана като яздена от Богинята майка (Рогозенското съкровище). „Окотва“ също е глагол, свързан с тази коренова дума и означава ражда. Бихме могли да предположим, че сторъките са природните сили на плодовитостта и са свързани с появата на животинския свят на сушата, във въздуха и във водата. Титаномахия - Така както титанът Ураназ е победеден и заместен на трона на боговете от своя най-млад син титанът Кроназ, така и Кроназ на свой ред е победен и заместен на трона от своя син Зевс / Себаз. Титаните или старите богове воюват в продължение на 10 години във война, наречена Титаномахия, срещу своите деца Олимпийските или новите богове, предвождани от Зевс.

Поради отдалечеността на древните митологии назад в хилядолетията, те и досега нямат ясно тълкуване. Дори точно обратното – имената на боговете са видоизменяни, същността им тъне в догадки. За сметка на истината се развихрят художествени измислици, холивудски филми и това още повече отдалечава хората от разбирането им за техния произход. Единствено българският език, най-старият човешки език крие в себе си ключа към разгадаване на древните тайнства. И все пак, освен езика, друг определящ фактор за разкриване на истината, е духовността. Само високо духовен човек може да вникне в мистерията на сътворяването. Тук титли, санове, постове не помагат. - Алия Ошо Богът на Божественото съзнание и Бог на Слънцето Ураназ заедно с Великата Богиня Майка Гая създава живота на земята. В Теологията се говори за следните деца на Ураназ и Гая: 1. Титаните – според Хезиод Първоначалните Титани са 12- 6 братя и 6 сестри. Братята Титани са следните: ОкеанАз, КойАз, КриАз, ИпериОн, ЯпетАз, КронАз. Окончанията на имената са Българските думи: - Аз и –Он (Той) и означават мъжки род. Сестрите Титанеси са следните: Тойве, Темиз, Мнемосине, Реа, Теа, Тетиз. Самото наименование Титани е с неизвестен и спорен произход. За мен кореновата Древнобългарска дума за Богинята земя Та (тази) и нейната производна Тета / Тете е в основата на думата Титан. Титан означава Деца на Земната богиня Тета или просто земни богове (природните явления). Думата тета и до днес съществува в Българския език със значението леля, сестра на майката. Хезиод нарича Титаните Старите или Пред-Олимпийските богове. Независимо от разпространяваните тълкувания на Титаните като Богове с човешка форма, за мен според техните Древнобългарски наименования и корени, Титаните са природните явления, елементите на природата и качествата на Божественото съзнание, с помощта на които е създаден земният живот. Древните Българи са почитали живота във всички негови проявления и са боготворяли природата и нейните феномени като живи форми на Божествеността. Съвременният човек обаче, воден от тесногръдото си его, облича всичко в човешки форми – този центриран около човека и неговата мания за величие феномен наблюдаваме и при съвременните историографи, и в християнството, превръщащо в хора мъченици / светци природните явления, и така нат. Титаните са земните богове или просто природните явления и качества. Великата Богиня Гая с помощта на своя Божествен Дух Ураназ създава следните Титани / Природни явления: - Океаназ – Земният бог на Океаните и на така наречената Околоземна река. Според Дедите ни при сътворението на света Великата Богиня най-напред е създала водата като първо проявление на материята. Светът е бил само вода или море. Мара, Древнобългарската богиня на материята се е проявила най-напред като Море (МаРа). Водата не само е покривала земната повърхност изцяло, но е и насищала земната атмосфера със своите водни пари, които по онова време са опасвали земята като водно одеяло, или както Дедите ни са го наричали Заобикалящата земята световна река. И в Библията, която препредава Древнобългарското духовно познание за света, е казано: „ Битие 1; 6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. 9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.“ 10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. Според Древнобългарското сказание за произхода на земята и вселената, първо е била водата, а след това от нея се е издигнала първата земна твърд / скала, която дедите ни нарекли СуМер със значение "от морето". У нас в Северозападна България има село Сумер, което е на поне 10000 години, както са и всички околни села - Оходен, Градешница и така нат. Там бяха открити и най-древните поселения, съдове и човешки скелети в света. Едва наскоро съвременните учени направиха "колосалното" откритие, че водата във вселената е по-стара от планетите. Думата океан също има български произход – от кореновата дума око, а от нея е и думата около. - Койаз (Койос) – Бог Койаз е Бог на Интелигентността, на търсенето и задаването на въпроси. Бог на Разума. Самото име КойАз идва от българската въпросителна дума Кой. Бог Койаз олицетворява Божествената интелигентност във всичко сътворено от Богинята Майка. Според митологията, титанът Койаз е победен от Бог Зевс (Сабаз) и е хвърлен в подземния свят Тартараз заедно с другите титани. Там той полудява и се опитва да избяга, но кучето Цербер, което пази портите на подземния свят го спира. Тук можем да видим древна алегория за вечната борба между Разума / Интелекта и Духа / Душата. - Криаз (Крейос, Криос) – Бог Криаз няма специална роля в Теогонията на Хезиод, освен като участвал активно в 10-годишната война на Титаните срещу Олимпийските богове, след което е хвърлен в бездната заедно с другите титани. Можем да свържем Криаз с кореновата българска дума КаРа. Оттук и Бог Криаз е богът, който кара нещата да се случват, подтик и действие. - Хиперион / Иперион / ПраОн- Бог ПраОн със значение ПраТой е Богът на Внимателното наблюдаване и осъзнаване на движението на звездите, слънцето и луната, според Диодорус Сицилийски, древен историк. Бог ПраОн е освен Бог на осъзнаването, считан и за Бог - баща на Слънцето, Луната и Зората. Бог ПраОн или Пра Той е Мъжкото начало на материалния свят и създаването на звездите и планетите, сезоните и природните закони. - Япетоз / Яватаз – Титанът Япетос в по-стари източници е наричан Яватаз. Яватаз може да се свърже с българската коренова дума Явя / Явява т.е. Проявителят. Чрез своите деца титаните Атлас, Прометей, Епиметей и Менойтиаз, Яватаз проявява на земята издръжливостта (Атлас, носещ небето на раменете си), умът и находчивостта (Прометей открадва огъня от боговете и го дарява на хората), недомислието и несъобразителността (Епиметей не се справя със задачата да се погрижи за тварите на земята), ядът и невъздържаната арогантност (Менойтиаз). - Кроназ (Кронос) – Титанът Кроназ не случайно е изобразяван със сърп и коса в ръката. Кроназ може да се свърже със старата българска дума крън със значение рязан. Така например и днес се употрабява изразът „крън вол“ със значение вол с изрязани рога. Производна е думата окрънен, окърнен със значение орязан – окърнено дърво. Кроназ буквално означава Режещият, орязващият Бог. Кроназ е богът на земеделието, на орязването и прибирането на реколтата. Ето защо Хезиод свързва Кроназ със Златната епоха, като го нарича неин управител. Всички свещени книги единодушно посочват съществувала в древността Златната епоха на човечеството, която можем да считаме за епохата на земеделието, на мирния труд. Не случайно Богът на земеделието носи българското име КронАз – най-древното земеделие е започнало по нашите земи и тук са намерени най-древните останки от земеделския труд (Северозападна България). Кроназ изрязва реколтата, поникнала под благотворните лъчи на Слънцето (Бог УранАз). Ето защо в митологията се говори за това как Кроназ побеждава Ураназ, като реже гениталите му (символ на плодородието и придобитата реколта). От падналите капки кръв се раждат така наречените Гиганти, Ерини и Мелиаи. Тук отново можем да направим връзка с българския език, от който са възникнали тези имена на природни явления. - Гигантите или ГигАз (ед. Число) могат да бъдат свързани с българските коренови думи – ган (земен огън, оттук и личните имена Ганка, Ганчо и др.) и ги- представка обозначаваща огромен, голям. Гигантите са огромни земни огньове, гейзери, вулкани. Още повече, че в митологията се говори за тях, че те трябва да бъдат погребвани под вулканите, т.е. те са духовете / боговете на вулканите. Наложенаа по-късна употреба на гумата гиганти като означаваща големи хора, великани е некоректна и не отговаря на първоначалната й употреба в духовните сказания за началото на света и човека. - Ериниите – това са фуриите и бурите, проклетиите. Те са лошите орисници. - Мелиаи – те са нимфите на растенията и дърветата. Според митологията, те са обгрижвали бебето Зевс и са довели козата, от която Зевс е бозал в пещерата, в която Майка му го е скрила. От отрязаните тестиси на Уран, които Крон хвърля в морето, се образува бяла пяна и от нея се ражда Богинята Афродита / Апродита. Тя е считана за Богиня на любовта, красотата и секса. А също и на плодовитостта. Лесно можем да я свържем с кореновата българска дума РоДи, Родита. Много често в гръцки думи, заимствани от българския език наблюдаваме звука „п“ да е преобразуван във „ф“. Така например античното селище от днешното гръцко крайбражие, прословуто със своя извор е наименовано Афитос, а оригиналното му звучене и значение е АпитАз – извор за пиене, каквото селището е и до днес. Апродита е наричана от Плато Апродита Ураниа (дъщеря на Бога на Съзнанието Уран), и е свързвана с Божествената, духовната любов. Ако я възприемем като Великата Прародита / Прародителка на човечеството, то тя е наричана с много имена в различните духовности, произлизащи всички до една от Древнобългарската. Дедите ни са почитали Богинята Майка в различните нейни превъплъщения. Но най-вече те са я почитали като Абсолютната Богиня, Прамайката и Създателката на Видимия и Невидимия свят. Наричали са я Ба - Бабата. Наричали са я и Ра - вътрешната енергия и импулс на цялото сътворение. Ето защо тя е наричана Ба Ра - Баба Ра. Постепенно с хилядолетията и разселването на Дедите ни около земята, БаРа е произнасяно Бра, а оттук се е развила и представката Пра- / Пре - в съвременните езици със значение на най-стар, първоначален. Оттук се е развило и числото Първа. Дедите ни са били силно сетивни и интуитивни хора, с много по-развити сетива от тези на днешния човек. Те са усещали постоянното присъствие на Богинята в себе си и около себе си, връзката им с Божествеността е била ненарушена - все още падението на човека и изпадането му от Рая на Българските земи не се е било случило. Ето защо освен Бра, Дедите ни са наричали Богинята и Та / Тази/ Тя. Друга дума за Та е Она - все още използвана в Западна България със значение на Тя. Она е Богинята, Всеизвестната, Всепроникващата, Единствената. Почитанието към Богинята е разнесено по цялата земя, а произношението на нейното име постепенно се е променяло, тъй като наследниците на Древните българи постепенно са губили езика си, а вседствие на това и първоначалната си духовност. Она се е произнасяло Ана (и досега това е случаят с руския език, например). Във Вавилон и Шумер Она е превърната в Бог мъж и са го нарекли Ану / Анъ. Макар и неговия храм в Урук да е наследен от Богинята Инанна (НаОна, На Нея, Богинята) на любовта и красотата. Във Вавилон тази богиня е наименована Иштар / Истар (старата богиня, прамайката). Асторет (Старата) е също така и финикийска богиня, заимствана от Древните българи при заселването им на онези Близкоизточни земи с хора. Не случайно символи на Инана са лъвът и осемлъчевата звезда. Богинята майка е родителката на Бога Слънце, а негови символи и досега по нашите земи са лъвът и осемлъчевият слънчев календар, рисуван от най-древни времена по нашите скали в Северозпадния Балкан (Чачин камък, Белоградчишките скали).

Днес ще ви разкажа една древна българска приказка, незнайно защо наричана „древногръцка“ митология. Приказка за сътворението на света, създадена от нашите деди първите човеци на земята, хората на светлината Древните Българи. Защо хората на светлината? – защото те са били просветлени мъдреци, Божии чеда и са знаели истината за Божественото начало на света. И са я преразказвали – от ухо на ухо, от уста на уста в запазената и до днес и в нашите земи, и в целия свят, устна духовна традиция. Пеели са тази истина в духовни химни, поеми, веди, приказки и притчи. Едва по-късно, много по-късно тази истина за сътворението е записвана от техните преки наследници в така наречените свещени книги. Дори и наречена митология, Древно“гръцката“ митология е част от тези свещени книги по силата на словото в нея. А това слово е Древнобългарска мъдрост – от хилядолетия за хилядолетия. И макар и прикривана, изопачавана до неузнаваемост, тази мъдрост все още може да се разчете от този, който притежава ключа към нейното разбиране. А ключът е Българският език, първият човешки език, разказвачът на цялата човешка история, защото той е свидетелят на хилядолетията от началото на човека до сега. В своята “Теогония” Хезиод говори за Първични богове отпреди сътворението. Много преди него обаче, първите човешки религии, така наречени Пагански или езически религии, боготворят Богинята Майка, Великата създателка. Всички тези древни религии имат един корен и се наричат Древна Българска Духовност. Древнобългарските погребални ритуали в Северозападна България с принасяне на дарове на жрици на Богинята майка, с боготворене на плодородието, огнището, триединството на Богинята Майка и други, говорят за това. Чрез свещения Български език можем да възстановим думите, с които тази Богиня е наричана. Ба – Бабата, първоначалната богиня. Наричана е още и Она (Ана) със значение Тя – дума използвана и до днес в Северозападния български диалект. В страните от Близкия изток Она става Бог Анъ / Ану, богинята ИнАна (Ан). Наричали са Дедите ни своята Богиня създателка Старата, т.е. Бабата. В Близкия Изток Старата постепенно е произнасяна Астаратъ (при финикийците), Истар / Иштар. Оттук идва и английската дума Стар / Звезда, тъй като Дедите ни са смятали, че Старата е създателка на целия Космос. В Индуизма тази богиня е наричана Маха Деви. Освен Ба Богинята е наричана от Дедите ни и с още едно име Ра. Ра е Божественит порив на съзиданието, дал начало на всичко. Частичката Ра- намираме в много основни български думи: раждам, работя, радвам, рев, река, ручей. Ра е вътрешната божествена сила във всяко нещо. БаРа е първичната богиня на съзиданието. Оттук и частичката Пра-, Пре- във всички днешни езици със значение изначален. Оттук и числото Първи. БраМа е също едно от названията на ПраМайката Богиня на Съзиданието. В древни източници тя е наричана още и Тройната Богиня. Най-точно обяснение за тази Богиня дава Българският език като единственият свидетел на зората на човечеството. Трите проявления на Великата Богиня са: - Брама – Бременната с живот; - Весну / Весна (Вишу) – навесилата плодове, дала живота; и - Сива (Шива) – Посивялата старица, богиня на трансформацията и прераждането за нов живот. За Тази Тройна Богиня се пее и в Българската Веда Словена, а също това Древнобългарско знание е пренесено и в по-късно основания Индуизъм. В до-гръцката митология се говори за тази богиня като за Ра, но в по-следваща епоха тя е заменяна с Ге / Га / Геа, и е прието да се нарича Богиня на Земята. Представката Ге- е също с древнобългарски произход – намираме я в наименованието Гиген, Гигенци (села), ган – земен оГън, гори (огън), гора, огрев и др. Дедите ни са смятали, че Великата Богиня в своето изначално състояние е непроявена, нищото, или както я наричат по-късно в Будизма – Не-нещо (Шунята). Тази нейна непроявена същност ражда или се проявява най-напред като Божествен дух. Наричали са този дух Висшата душа, ПраАз (БаРаАз), защото за тях всичко е Божествена същност и тази същност е жива, тя е Висшата субективност. Затова и просветлените мъдреци и до сега наричат „Бог е Любов“. Божествеността проявява своя Аз като БраМан (Божествена личност). Наричали са го още и Ра Аз, откъдето идва и частичката Раз- в думи като раз-ум, реза / раджа – владетел(т.е. Божи представител) и така нат. Името Борис (БаРаАз) също означава Божествен дух. В така наречената Древно „гръцка“ митология, Божественият дух в своята непроявена същност е наречен от Хезиод в „Теогонията“ Хаос. Тук трябва да напомня, че всички окончания в гръцките имена, завършващи на –ос, -ис, -ус, -ес са всъщност форма на местоимението Аз (душа). Хаос е видоизменена през хилядолетията думата Ааз/Аз, непроявената душа на Богинята майка. В Орфическите мистични школи непроявената същност на Богинята се нарича Тартарус (ТаРаТаРаАз е българската коренова дума). От нея е произлязла светлината и света. В Теогонията Тартарус е Бог на подземния свят, бездната, в която се съдят душите след смъртта им. Древните българи наричат земята и ТаРа (Тази Ра, т.е. проявлението на Ра тук, в земята). Буквите Т – Р - Б висят по стените на Магурата заедно с изобразени сцени на отдаване почит на Богинята чрез танци и музика, и са на над 10000 до 43000 години според специалисти. Още от най-дълбока древност по нашите земи се е почитала Богинята Та / Ра/ Ба. При основаването на Римската империя Дедите ни носят със себе си своите божества и Римската богиня на Земята също е наричана ТаРа / Тера. Според Хезиод непосредствено от Хаоса първа се появява Гая / Богинята Създателка, т.е. Женското начало на Съзиданието. Тя е наричана в по-стари източници и Тартараз. След Импулса за Съзидание, проявен като Богинята Гая, непосредствено от хаоса и изниква Ерос, Бог на Любовта. В източници на древни мистични школи, предхождащи Теогонията на Хезиод, Ерос е Бог, взел непосредствено участие в съзиданието на света и космоса. Лябовта е основно качество на Божествеността и този свят е създаден с любов – това е основното послание на духовността на Дедите ни. Това е и основното послание на днешните мистични школи – Бог е Любов. Думата Ерос отново е с Древнобългарски корен – РаАз (Божествен Дух на Ра Богинята). За Древните българи Ерос е Божественият дух на Любовта и Сътворението. В по-късните митологии той е изобразяван като дете със стрела и завързани очи, стрелящ напосоки и причиняващ бели и беди. Не това обаче е било разбирането на Дедите ни. За тях Ерос е Бог на Началото на Началата и е изобразяван като красив млад мъж в най-древните времена. От Хаоса се появява и Тъмнината според Хезиод. Наричали са тъмнината Еребус. Тук можем да видим древната българска коренова дума РаБаАз със значение Духът (Аз) на РаБа (Богинята Ра). В арабския език, произлязъл от Древния български език, думата Раб(ъ) означава Бог. В първоначалното си проявление Духът на Богинята е тъмнина, а едва след тъмнината идва Светлината. За първично божество и дъщеря на Хаоса Хезиод посочва и Никс (Нощ). Никс може да се свърже с българската дума нищо, както и с нощ. Химера е Богиня на деня и също е първично божество, дъщеря на Хаоса според Хезиод. Нейна коренова дума е българската дума МаРа. Дедите ни са наричали МаРа Богинята Майка на проявената, видната материя (оттук и думата материя). Ма е дъщеря на Ба, Прамайката. Нейни наименования, освен Мара, са: Мата / Маат, Матара, Мадара, Макя (Мака), Мая, Майка, Мала / Мале, все български думи, които можем да срещнем по целия свят с разселването на Древните българи по цялата земя и заселването с човеци на всички континенти. Според Дедите ни Духът е първичен и невидим, а Материята е Негово проявление във видимия свят. Светлината, която е произлязла от Нищото / Хаоса / Тартараз, Дедите ни също са обожествявали като проявление на Ба и са я наричали БаЛ(ъ) / БъЛъ. Тук трябва да отбележа, че в онези най-древни времена, основният и първовъзникнал гласен звук е Ъ. Този звук се е отронил от устата на първите хора дори преди появата на ясна членоразделна реч. Този звук е запазен единствено в българския език като отделен обозначен звук и до днес, което е още едно доказателство за първоначалието на народа ни. Постепенно звукът Ъ е произнасян и заменян с А,О,У,И,Е. Богинята Бал / Бъл е кръстница на народа ни, хората на Светилото. На нея е кръстен и Балкана, и Древнобългарското племе Три Бали. Три Бали означава Хората на Божествената Троица на Богинята на Светлината, Бал / Бъл, кръстница на Българите. Те са почитали като основно божество Богинята майка в нейното тройно проявление: Раждащата Богиня, Богинята на Плода и Богинята на Смъртта и Новото раждане – Брама, Висна и Сива. Ето защо на Богинята Сива (по-късно преименувана поради неразбиране в Бог Сива) е посветен първият Ден от Новата година, който в Древността е бил Денят на Слънчевия възход непосредствено след деня на Зимното слънцестоене. Според Георги С. Раковски народът ни поради неразбирането си на древнобългарската духовност, постепенно е наименовал този ден Свети Васил, но в първоначалния си оригинал празник първият ден на Новата година е отразявал Раждането на Бога Слънце за нов живот и нова годишна обиколка по небосклона. На запад този ден на Сива се чевства впоследствие като ден на Св. Силвестър, Ден на Божествената светлинна същност (името на Силвестър означава точно това - СъЛаВа е Древнобългарският му корен). В Теогонията на Хезиод се отбелязва, че Великата богиня Гая ражда свой син Уранус. Уранус е отново древнобългарското име УРанАз със значение Аз (Душа) У (на, при) Ран (Божественост, Божествен) Божествен син. За Дедите ни Древните българи този син е Богът Слънце. И макар според днешните тълкуватели на Древно ‚гръцката“ митология Бог Уранус да е Бог на небето, няма единодушие по този въпрос, както и никой от тълкувателите не знае български език. Някои все пак свенливо споменават, че древно „гръцките“ богове имат своя корен в до-гръцки учения. За мен Бог Син Уранус е Богът Слънце, който е и Бог на Съзнанието. За Древните българи Съзнанието е Божествено проявление (Син на Божествеността), като заедно с това Съзнанието е и сътворец заедно с Богинята. Затова и Уранус е бил считан и за съпруг на Гая. И доказателствата за това са следните: - Уранус е син на Богинята - еквивалентът на Бог Уранус в Римската духовност е Бог Кольоз (КольоАз). Бог Кольо е Богът Слънце на Дедите ни и означава Богът с Колата, или Коларят, откъдето и галеното му име Кольо. А защо Бог с Колата? – Защото Дедите ни са знаели, че Слънцето всяка година се възражда за нова годишна обиколка по време на Зимното Слънцестоене, като яхва колата с впрегнати в нея 4-те коня на сезоните. Оттук идва и празникът Коледа / КолаДев (Богът с Колата). Оттук е и наименованието на съзвездието Колата, което се мести по вечерния небосклон, подгонено от Коларя слънцето. - Бог Кольоз е считан в Римската духовност за баща на Янус (ЯнАз), Бог на началото. Дедите ни са наричали Ян младото слънце непосредствено след неговото въздигане по небосклона в дните след Коледа. Оттук са и българските имена Ян / Яна. Оттук по-късно е и думата славяни със значение Славещи Ян (Слънцето). Оттук е и името на началния месец на новата година Януари. - Бог Кольоз е отъждествяван с древноримския Бог Суманус. За този Бог малко се знае, но той е имал свой храм. Името Суманус е всъщност Българското име СаминАз (Самият Аз, Сам Аз) и е едното от имената, с което Древните българи са наричали Сам Бог Слънце. В Сирия, която е била част от основаната от Българите Римска империя, по това време е почитан Бог Бал Самин т.е. Сам Бал. У нас Богът Слънце е БалАз / Белис, а неговата майка Богинята Бал / Бъл / Бел. На Бог СамАз Слънцето е кръстена и столицата на Сирия град СамАз, което постепенно се произнася Самс или Шамс / Шам. Прекрасен мегалитен храм на Бог Бал Самин в Палмира, Сирия, бе разрушен целево от джихадистите по време на техния поход срещу Сирия. Някой специално ги финансираше и оборудваше със специални бомби за разрушаване на многотонни каменни колони, за да заличават следите на Древната велика цивилизация, основана от Дедите ни. - според Древната митология, бог Уранус може да бъде отровен и опасен – той е убил част от своите деца – циклопите. Слънцето може да бъде опасно, особено неговата радиация и магнетизъм, достигащи земята. Но то е най-вече Бог Създател – заедно с Богинята е създало така наречените Титани според Митологията. Според Древните Българи Слънцето е не само символ на Божественото Съзнание, т.е. дух, но то и разпръсква и вдъхва този дух върху сътвореното на земята – природни феномени, елементите на природата, растенията, животните, хората. За Древния Българин всичко е живо и носи Съзнанието на Богинята.