Филтри за търсене

Свели поглед в земята, хората търсят и търсят в прахта. Какво търсят - не знаят, но "вяра" наричат това. А да обърнат поглед нагоре само е нужно - да протегнат ръка и приемат Ръката очакваща ги с търпение още от първата земна зора; да погледнат с надежда изпълнени през очите на своята детска душа и да видят своето отражение в Очите на своя небесен Баща. От центъра свой, остава накрая, смирено и в дълбок поклон, да промълвят: Води ни Отче! И нека Сърцето ти бъде завинаги наш дом!

Защото Той ни е създал. Защото ние сме Негови деца. Продължете...

Ококорена е улулицата нощем, уморена посреща утрото, нещо я чопли денем и нощем, не може да приема чуждото - утрото! Впряга всички сили и връзки с нощните хищници, дръзки дела подхващат без срам! Но Бог всичко вижда от ТАМ! Защо на чуждото се днес посяга - авторово поезия А.Х.Т.sekiarta cekupama Винаги съм се питала, питам се и сега кому пречи моята ръка, уста?! На българина никога не му е изнасяло, когато му се казва истината, особено когато е горчива.Тогава горко ти, ако ти я казваш биваш прогонен, оплюван, манипулиран, дори луд те изкарват и то точно тези лудите! Но не само в интернета е така,така е и в реалността. Затова сме на този хал,никога,ама никога не търпим истината, винаги правим така дори когато не сме прави да си сложим перде на очите и да твърдим че сме прави,че другият злослови,завижда и.т.н. И така покрай сухото гори и мокрото. Това е и доза инат, доза простотия - българска! Когато даден човек дръпне напред било дори в сферата на изкуствата- музика, поезия, проза, особено ако има талант, който другият отсреща няма, то този човек е обречен на вечно оплюване, терор, блокиране та дори и в реала и дори на близките му животът им да се стъжни. Ами просто този човек пречи, пречи устата му, която изрича... пречи ръката му, която пише, пречи самият той, че го има. Ако тази ръка е женска трябва да си върши само къщната работа да речем да готви, пере, домакинства, гледа децата си.... На мене много пъти и то от мъже уж творци ми е казвано, писано в интернета на всеослушание: "Ама жено, нямаш ли си къщна работа,та висиш в интернета денонощно, мъж ли търсиш, секс...Що за талант е това твоето, плодовитост?" Дори заплашват -"Спри се да не те спрем ние". И следва спирането ми от всички художествени,поетични сайтове, та и на дъщеря ми кариерата и хубостта, потъмниха и младостта! Разбира се че така си търсят да принизят силно извисени духовни личности, каквито те не могат да бъдат, естествено красиви момичета. Така се започва.Той обикновено мъжът,а често и тя дори от женска суета и ревност - драскачи разни, плагиати с връзки, постове и пари изкарват човек и луд дори. Обиждат,трият го от реалността,не само в интернета!Та дори и децата му, само и само да го сразят, спрат. Надяват се с простотията и ограничеността си. И това е от безсилие, защото нямат тяхно свое, нещо което те могат, а копират чужди неща дори оплюваната личност от самите тях. Злословят и клюкарят, правят мръсотии и това изпълва живота им, като вампири се хранят с чуждата болка! Аз не мога да напиша хубав стих, но ще пускам чужди - добри, та дори на световно известни творци само и само да спра онази, дето се не спира дори спряна от всякъде останала само в сайтовете за запознанства. Онази дето се не спира да бълва ден и нощ стих след стих, критики и се налага там, дето аз няма с какво освен с чуждо и с интриги. Същото е и със статия,разказ и не само в интернета. В реалността, в живота, в службата, та и в тънката част. Това е за мене, да и аз се гордея с това,че предизвиквам такава завист и злоба, че предизвиквам плагиатите. Аз нямам такива деца, но ще унищожа нейните, защото моите не могат да бъдат и не са това,което са нейните. Особено дъщеря и, която тя толкова величае, трябва да ги сринем в калта и двете. Аз нямам нейните пари, но ще лансирам, ще бия тъпана за други, които имат повече от нейните, след като аз с цената на всичко и унижения не мога да си докарам нейните пари у дома. Аз нямам нейната естествена красота,дар,чар, но ще я изкарам луда, проста... И не само с приказки, а и с дела, какво от това че се излагам, важното е да я смажа,дори естествената и красота.Да я затъмя. Поне ще спя спокойно след това. Това не е просто злоба,завист,простотия. Това е нещото,което обезличава човека, нещото което убива ценностното,което те кара да си мислиш, че няма защо да живееш сред такава смрат! Не всички хора са такива,не всички българи. Веднага оборвам - Не ама не е вярно.Всички са такива,малко или повече, това е отличителна черта най - вече българска! Защото дори Моцарт е бил обект и стана жертва на завист и то не в България. За съжаление в моята страна това е на висота! Да гониш до дупка в другия това, което никога не можеш да стигнеш. И не само,ами и да пречиш на другия,който вече го е стигнал, наложил се е. Просто трябва да го смачкаш с цената на всичко, дори на собственото си падение и излагане, мръсотия и простотия. А когато този отсреща има много неща,а ти нямаш дори едно от тях, горко на имащия,горко на таланта, на добрия човечец,най често и скромен. Той или трябва да се остави да го стъпчат, или да стане като другия-безличен, да прилича на тези, на които пречи с различното в себе си. "Ти, секиро, също имаш дъщеря,ще видим като приказваш, че съм загубила дъщеря си,защото съм лоша." И каква е вината на сечивото,освен че не иска да се пише като калинка да речем? Каква е вината на сечивото,че казва това което мисли,което не се нрави и дразни? След време не пострада само секирата ами и дъщерята и,а по късно и синат и! Пострадаха и тяхните синове и дъщеря-няма да цитирам, но по важно е,че дъщерята на секирата пострада, а това рефлектира върху майката - секирата,което ни задоволява...Нане и Вуте... "Няма как,аз изгубих съпруга си,спрях да пиша, да творя,това сечиво трябва вече да се спре и то, толкова мъка и болка в дома му и то с дъщерята му, на която най много държи и заради нея сече наред. Така си мислят,разсъждават и говорят на всеослушание снобките, та дори се грижат как още секирата е жива,как не умря най сетне. Последното ми е писано не веднъж дори в абевето. Но и действат без страх,че после се връща. Нека ми се върне си казват,но по важното е нея да спрем в случая аз,след като дори един псевдоним не иска да си смени. А трябва да го смени,че да бъде забравена и това което е направила досега,нейното лично нейното да изчезне. Не че пак няма да изчезне,но по важното е ние да и го направим- да я принудим да го направи сама, да се самоунищожи. Разбира се ние да го сторим е по сложно, а и все пак трябва да сме добри пред останалите. Правеше,съчетаваше известността си с тази на дъщеря си-чалгата, но не,трябва да има падение и за двете, те са като скачени съдове в областта на изкуството, а синчето ще го чукнем в друга насока,все пак е с пагони. Ще има падение,че да я бъде срам тази жена да се покаже дори в интернета да пише и няма как вече да не смени и ника си, псевдонима си,който толкова ни дразни. Да останем ние с нашите мераци! Мераци е от мене,защото наистина тяхното е само мераци,без никакво покритие. С малки изключения. Боже колко мъка, колко гадост, падение, гнусота, миризма.... в тези доста често и млади хора. Мога само да ги съжалявам,защото има там нещо, някой на небето, който не оставя нищо долу на Земята не на мястото му. И ако хората в последно време страдат много тук долу на Земята това не е случайно. Израждане,това е страшна дума.Не е само епохата на Антихриста. Нищо няма да отправям,пожелавам,защото на повечето празни,кухи лейки не можеш да влееш вода,след като изтичат де през дупчици де ръждясали! Признават това,което могат,колкото и малко и некачествено да е то, но чуждото,по доброто от тяхното се оправдават,че не струва според тях щом не го разбират. Ами като не струва защо го копирате бе мозъци, дори начина на живот копирате на оплюваните от Вас?! Простотия меко казано,българска простотия,но не квадрат,на ента степен. А после планът Ран - Ът ни е виновен,турци,цигани,американци,руснаци,китайци...! Сами сме си виновни! По далече от носа си не виждаме и не искаме да виждаме! Егоизъм, егоцентризъм, ограниченост, затъпяване,на нацията, умъртвяване! Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството. http://vbox7.com/play:d9c4b2da Петя Дубарова - Завист Аристотел дефинира завистта като "мъката, причинена от благосъстоянието на други", докато Кант дава определението "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение". В някои култури завистта се свързва със зеления цвят. На български например съществува израза "Позеленя от злоба". Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на Шекспир "Отело" и "Венецианският търговец", където писателят употребява съчетанието "зеленоока ревност" автор А.Х.Т.sekirata cekupama 02 септември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ВЕЧНА ИСТИНА 2015 ООД Стамен Георгиев 2010 – 2017 година Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ In Veritate Victoria (В Истината е Победата!) СТАМАТ

Християнството и Плоската Земя

Бог се сърди! Природата отмъщава. С стоманенотвърди гърди до олтара човекът остава. Замразен ум на някои човеци луднали за пари, от алчност с души пламнали! Изцапан в кръв и дим свят! България някъде там остава- малка точка смаляваща,вят… Човек се на Бог надява! Но Бог се сърди, природата плаче, отрова и смъртност в Allegro Vivace! Неспособен да спре своя край, човекът с огъня си играй! Правото на живот липсва, човещина няма, потъваме грешни в бездънна яма! стихове и клип А.Х.Т. sekirata cekupama 22 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekirata за Бойко Борисов - Над мен няма никой - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama

Бог се роди, Коледо ле - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama

музика, текст, аранжимент , изпълнява А.Х.Т.sekirata

Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев. Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509 ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат. ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината. Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски. Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня. Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес. Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян. Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня. Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус. - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886 Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая. Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!? Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток. Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади. В България това никога не се е случвало! У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа. Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа. Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата! Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ... Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение. АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България) Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч. За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието. https://www.facebook...&type=1 У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат. Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат. Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия. Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая. Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток. Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади. В България това никога не се е случвало!

Това е въпросът ми.