Филтри за търсене
Показани резултати за тагове 'будизъм'.
Открити 1 резултат
-
Будизъм / за идиоти / Първо да уточня, че под "идиот" не разбирам човек който страда от вродено, необратимо слабоумие. Думата идиот произхожда от думата индивидуален. Идиотизмът е процес, който има своите причини. Тези причини могат да бъдат осъзнати, могат да бъдат премахнати, а след премахването им е възможно да се освободим от него. Всички ние след 2-3 годишна възраст започваме да се превръщаме в идиоти. Това се случва когато в нас започне да се заражда чувството за "Аз" и "Мое". Бидейки вече индивидууми (от лат. неделим, индивидуален) със "свой" опит и истини, ние вече не споделяме лесно други "истини", още по-малко осъзнаваме и усещаме някаква обща или абсолютна истина (освен в редки моменти, на подсъзнателно ниво). Страдаме, но не разбираме защо. Болестта и безумието постепенно проникват дълбоко в нас, превръщайки ни в пълни идиоти, обитаващи в своите лични, нереални, мънички светове. В будизмът няма догма, няма същност, която да бъде унищожена, затова не може да бъде дискредитиран по какъвто и да било начин, от когото и да било. Будизмът единствено посочва причините за страданието и дава различни съвети (практики) за погасяването му. Различава ли се будизмът от другите религии? Да. В будизма няма божествено спасение, има само осъзнаване на ситуацията в момента. Какво се осъзнава тогава? Осъзнава се, че привързването и вкопчването към всички физически и ментални обекти като към „аз“ и „мое“ неизбежно води до страдание. Другите религии ни учат да се придържаме, вкопчваме в определени догми, правила, вярвания. Учат ни, че е възможно постигане или достигане на някакъв истински „аз“, „душа“, „бог“ и др. вечни неща. Учат ни да се вкопчваме в тях и ни плашат с филми на ужасите, ако не ги слушаме. Будизмът обратно, учи ни как да не се страхуваме и как да бъдем свободни. Инсталирането в ума на концепции от рода на „моята вечна душа“, често води до емоционални афекти, щети и нива на страдание, сравними с наливането на вода във врящо олио. В будистките учения обаче, въпросното вкопчване се разглежда като вредно, изкуствено замърсяване на ума, глупост и заблуда, а будистката практика е насочена към пълно отказване от предпоставките за такива пожари в съзнанието и средата която обитаваме. Учението за отсъствието на каквато и да е вечна същност (anatta) се среща само в будизма. Будизмът учи, че е възможно състояние на ума, в което той е празен от себе си и всички неща. За anatta говорят само будисти. Следователно, ако някой е вкопчен в „своето аз“, може да медитира и практикува колкото си иска, но ако не редуцира минимално поне (не говорим за пълна реализация) отсъствието на „аз“, няма как да се нарече будист. Практикуващият будист разглежда опасността от „егото“ като опасността от огън, той се отдръпва от него както от опасността от изгаряне, осъзнава опасността от причините които пораждат пожарите на алчността, омразата, заблудата, привързването и вкопчването, разочарова се от тях или просто се отегчава, омръзва му да се занимава с всичко това. Практикуващият будист отпуска хватката от представата за „аз“ и „мое“, пуска причините предизвикващи пожари, спира да мисли и прави неща които разпалват нови пожари. Това което се случи в темата Будизъм /за любопитните/, се случи и преди изтриването на темата Будизъм /за любопитните/ II, това ще се случи най-вероятно и с тази тема. Явно не се учим от грешките си. За пореден път пиша: нито съм просветлен, нито съм архат, нито бодхисатва, а само човек проявяващ слаб стремеж чрез практика и самоосъзнаване да стане по-добър или поне не по-лош. Само че под „по-добър“ в будизма не се разбира по-знаещ, по-можещ, по-успял и т.н., а човек който прави опити да се освободи в някаква степен от замърсяванията, причиняващи страдания в сферата му на контакт. Затова от всичко това което се случи в темата Будизъм /за любопитните/, човек може да си вземе поука. Във форум Религия, Мистика, Езотерика пишат много интелигентни и разумни хора, които не приемат и критикуват будистките концепции, но опитът им обогатява дискусията. Защо няма Архати тук? Защото архатът осъзнава съвършено (до границата на възможното от човешко същество) зависимия произход, не е вкопчен в концепциите „аз“ и „мое“ и знае на практика (развил е интуиция) къде и как да прекъсва веригата образуваща карма и страдания. Казват, че минава и отвъд нея. Казват също, че не пораждал нова карма, понеже в него вече не възниквало желание. В него отсъства желание относно „аз“ и „мое“, но желание относно извършването на добри дела не би трябвало да му липсва, като „това“ желание се различава коренно от „предишното“ желание, защото е лишено от същността си, кореняща се в жаждата за съществуване и се базира, взима основа от правилното осъзнаване на двете истини: относителната и абсолютната (зависим произход – празнота). Ние все още сме изпълнени със замърсени от егоизма желания, раждаме негативни емоции и затова не сме архати. Може би защото няма училище за архати? Това в рамките на здравословната шега. Но като се замисля за „будисткият социализъм“ на Бхиккху Будадаса, също и за председателят на ООН – будист (герой от един фантастичен роман за далечното бъдеще на планетата ни от Филип К. Дик), не ми изглежда неосъществимо да се преподава още в началните класове дисциплина, която да изгражда емоционално стабилни индивиди за едно уравновесено общество, с уравновесени ръководители, като тази дисциплина бъде минимално обожествявана, минимално обвързана с правителства, идеологии или религии. Мисля си, че това би довело до по-позитивна карма като цяло. Когато виждаме че се натрупва негативна карма от определени обстоятелства, защо не се опитаме да променим обстоятелствата, да пробваме, ей така за разнообразие, все едно няма какво да губим вече, да бъдем искрени и честни, пък да видим какво ще се случи. Сега процесът, както го виждам и се опитвам да го практикувам, или поредният микс, както обичат да го наричат някои, което не е лишено напълно от основания. Въпреки че не владея английски език добре, контактувам чрез моя приятелка преводачка с тхеравада монах и учител, на който задавам въпросите които ме мъчат и получавам много полезни отговори. Напоследък огромна роля в практиката ми играят и ученията на Васубандху. Кармата се явява като резултат от всички мисли, думи и действия. От контакта със света автоматично се поражда съзнание. За да възникне контакт трябва да има орган, обект и съзнание. Когато човек контактува с форми, звуци, миризми, вкусове или с каквото и да било през сензорните врати – възниква контакт. Умът е процес от пет неща: контакт, чувство, желание, намерение, действие (карма). Окото и видимия обект не са достатъчни за контакта. Трябва да има и зрително съзнание. Затова дхармата контакт винаги е и умствена дхарма, защото зрителното съзнание трябва да осъзнае, да регистрира, че вижда нещо. След контакта възниква усещане, което определяме като приятно, неприятно или неутрално. После възниква желание да се привържем към приятното или да се борим срещу навлизането на неприятното в животът ни. Не биваме да забравяме, че тези процеси се случват в зависимост от изградената ни представа за „аз“, за „моят“ живот, образувани и подхранвани от жаждата ни за съществуване. Жаждата прилепва за егото и то докато не я удовлетвори няма покой. Човек научава за страданието в живота си. Страданието от жаждата поражда намерение, как да изпитаме или никога да не изпитаме нещо. Намерението (волята или импулсът) се явяват четвъртото звено от процесът ум. Тук е последния момент, в който можем да предотвратим образуването на нова карма. Насочваме вниманието си и започваме да реализираме нова карма или спираме. Така завъртаме или спираме цикъла на ума, в който желанието и отсъствието на желанието са водещи. Правим това отново и отново, докато не се научим да спираме процеса в намерението или четвъртото звено. Така лека по лека започваме да се научаваме да слагаме край на този водовъртеж. Ако не се научим как да го правим си сърбаме попарата. Главните афекти, според Васубандху са: желание (страст), враждебност (отвращение) и заблуда (неведение). Природата на желанието в трите свята на Самсара се формира от привързаността и страстния стремеж към съществуване, свързано с наслаждение. Когато се появи този афект, той възпрепятства появяването в съзнанието на отсъствие на желание, което води до страдание сред съществата. Важно е да се знае, че всеки афект проявява не само специфичните за него характеристики, но и възпрепятства появата в съзнанието на съответните полезни дхарми. Природата на враждебността е раздразнението относно страданието и неговите причини. Към тях могат да се отнесат живи същества, предмети, стихийни явления и др. Човекът изпълнен с враждебност размишлява над това, как би могъл да унищожи или подчини тези причини, от което в съзнанието му се поражда умствено безпокойство, обуславящо осъществяването на негативни действия. Следователно афекта враждебност активно възпрепятства отсъствието на враждебност в съзнанието на съществата. Природата на заблудата (неведение, moha) означава отсъствие на истинно знание относно: кое води до страдание и щастие, що е то Нирвана и как да я реализираме, каква е връзката между причината и резултата и тн. Заблудата (неведението) е главната основа за възникване на останалите афекти, натрупването на кармата и пребиваването на съществата в Самсара (цикличното съществуване). Възпрепятства възникването на неомрачен ум. Не бива да забравяме, че желанието, враждебността, заблудата са неразривно свързани и от тази връзка се раждат много други плодове: Гордостта възниква на основа приписване на преходните образувания (скандхите) свойствата „Аз“ и „Мое“. Тя се характеризира с надуто его и усещане за собствено превъзходство над другите. Когато е налична гордостта, в ума изчезва скромността. Злобата е умствено замърсяване изразяващо се в стремеж да се нанесе непосредствена вреда на чувстващо същество или неодушевен предмет. Възпрепятства отсъствието на злоба. Основа й е враждебността, а злобата се явява просто следваща фаза в нейното развитие. Докато враждебността предполага „общо“ нанасяне на вреда, злобата е насочена непосредствено към конкретна личност или обект. Негодуването (гняв, яд) се поражда от злобата и се явява следваща фаза в нейното развитие. То е неразривно свързано с нетърпимостта (неспособността да се понесе обида и възникването на желание да се отмъсти). Негодуването възпрепятства отхвърлянето на злобните мисли и връщането на психиката в нормално състояние, развива се злонамереност. Даже когато злобата започва да отслабва, негодуващият продължава да мисли: „Той ми причини вреда“, от което съвсем естествено следва съставянето на планове за отмъщение. Грубостта е състояние на ума, което се изразява в оскърбителни нападки и обидни думи. Обидните думи критикуват, оскърбяват, ругаят, съдържат нецензурно съдържание, целят да опозорят другия. Грубостта следва след злобата и негодуването, като възпрепятства правилната реч, поражда неблаготворни действия на вербално ниво, от които следват множество проблеми. Злонамереността (насилието) се явява отсъствие на любяща доброта по отношение чувстващите същества и желание да им се причинят страдания. Възпрепятства ненасилието (ahimsa) и се изразява в нанасяне вреда на живите същества посредством заплахи, потъпкване, нанасяне на побой, убийство, с които се цели те да изпитат телесно, умствено страдание или да се унищожат. Лицемерието е криене от съществата, намиращи се под влиянието на желанието, злобата, страха и т.н. на своите постъпки и недостатъци. Лицемерието се корени в заблудата (неведението, moha). То възпрепятства искреността и става основа на разкаянието и дискомфорта (тревожността). Следват болезнени усещания за ума и психологически дискомфорт. Завистта е стремежът към собствен успех и едновременно с това неприемане постиженията на другите: благополучие, благородство, великодушие, ученост, високо положение в обществото и т.н. Тя е аспект на враждебността и е свързана с отсъствието на търпение. Завистта поражда чувство на неудовлетвореност и води до състояние на безпокойство. Скъперничеството е умствена привързаност към богатството (както материално, така и интелектуално), нежелание да се разделяме с него, да го делим с когото и да било, стремеж да скрием и съхраним това което сме натрупали. Този вторичен ефект е аспект на желанието и се явява препятствие за щедростта. Лъжата цели въвеждането в заблуда на другите, посредством утвърждаване чрез думи на нещо, което не е такова в действителност. Лъжата възпрепятства честността и нравствеността, подготвя основата за извратен начин на живот. Този афект се явява аспект и на желанието и на заблудата. Нечестността е мошенически, изкривен ум, използващ различни средства за скриване на собствените недостатъци. Скриването им се осъществява посредством объркване (лъгане) на другите същества. Нечестността се проявява също като стремеж да се смути ума на другите същества, като своите мисли не се излагат в ясна форма и се говори така, че смисълът на казаното да не се разбира еднозначно. Нечестността се предизвиква от страстното влечение и заблудата с цел придобиване на светски блага, високо положение в обществото или в сферата на изява. Тя възпрепятства искреността и води до порочен начин на живот. Нечестността като плод на афекта лъжа може да се развие до такава степен, че да просмуче целия ум, да го изкриви така че съществото вече да не може да не лъже, да се превърне във втора природа на личността. Надменността се явява радост от своята привързаност към благополучието. Под благополучие се разбира достигане на положение в обществото, здраве, младост, сила, красота, богатство, интелект, доверие и др. Тази голяма радост се превръща във високомерие, след което ума губи възможността за трезва преценка на действителността и се привързва страстно към тази радост. Надменността е свързана с желанието и служи за опора (дава основа) на всички главни и вторични афекти. Безсрамието е отсъствие на срам пред себе си, заради своите негативни качества и за извършени негативни действия. Природата му се характеризира с невнимателност (липса на концентрация), лекомислие и недооценяване на доброто и добродетелното. То става препятствие за чувството на срам и поддържа извършването на негативни действия. Неблагоприличието е липса на приличие, възпитание, етикеция, добър тон, добро държане, учтивост, любезност. Явява се като отсъствие на срам пред другите за извършени негативни постъпки, въпреки публичното порицание и пълното несъответствие с общоприетите норми на поведение. Неблагоприличието подхранва извършването на негативни действия свързани с желанието, злобата и заблудата. Апатията е отсъствие на полезна работоспособност на ума, проявява се като инерция на ума. Възпрепятства адекватното познание на вътрешния и външния свят. Апатията е аспект на заблудата, възпрепятства прозрението, самообладанието на тялото и ума, подпомага главни и второстепенни афекти. Възбудата е пълно отсъствие на умствено умиротворение. Възпрепятства пребиваването в състояние на покой. Неверието е отсъствие на увереност в закона на карма, зависимия произход, в действието и резултата, Четирите Благородни Истини и Благородния Осмичен път. Неверието е аспект на заблудата, противопоставя се и възпрепятства вярата в добродетелните мисли, реч и действия. Неверието е основа на безцелния живот, отсъствието на мотив да бъдем добри и да следваме Дхарма. Безсмислието е отсъствие на ентусиазъм, леност за развиване на добрите дхарми и ограничаването на неблагоприятните. Явява се аспект на заблудата и противодейства на усърдието. Невнимателността е отсъствие на защита на ума от страстното влечение, злобата, заблудата и др., и неразвиване на противоположните добродетелни качества. Явява се аспект на заблудата, пречи на бдителността, умножава негативните афекти и с лекота унищожава добродетелните качества. Забравянето е следствие на подложената на афекти памет, изразява се в неспособност ясно да си спомним даден обект. Пречи на правилното помнене и става основа на умствената разсеяност. Разсеяността е объркване и разконцентриране на ума, отвлича го от обекта на концентрация в посока желанието, злобата и заблудата. Активната разсеяност възпрепятства правилната медитация и става основа за невнимателността. Невнимателността е украсено с афективност разбиране, неточна мисъл относно обекта, благоприятства въвличането ни в неосъзнати мисли, думи и действия. Противодейства на правилното разбиране и става основа за неразбиране на това, какво трябва да се прави, какво не, провокира негативни действия и води до неприятности. С този си пост почти се изчерпах на този си етап. Мога само да продължавам да повтарям (за да си набия хубаво в упоритата глава) идеите на мадхямака-прасангика, че желанието, враждебността и заблудата в действителност не са реални, независими, обладаващи собствена същност явления, а се явяват само защото са зависими и празни от постоянна същност. От написаното става пределно ясно, че не съм просветлен. Предстои ми много работа, предстои ми сериозна битка с всички негативни афекти (осъзнати и неосъзнати), като осъзнати и най-добре изразени при мен са гордостта, негодуването, надменността, апатията, възбудата, неверието, безсмислието, невнимателността, забравянето, разсеяността, невнимателността. Затова една градивна критика, би ми била от полза и тук. Засега толкова от мен. И последно, бих искал да благодаря на ramus за градивната критика, на mecholari защото ни напомни за прошката и любящата доброта, на badr за усета и възможността която ни даде, за да имаме време да осмислим внимателно грешките си. Мисля че заключването на темата Будизъм /за любопитните/ за по няколко дни седмично може да се превърне в здравословна практика, подобно медитацията за ума.
