Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'ввс'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 3 резултата

  1. Кацал съм с МиГ-23 на летище “Балбек” в Крим Полковник от запаса Нецо Ликов е роден на 10 април 1940 г. в с. Своде, Ботевградско. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „летец пилот“. Учил е и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Преминал е и курс в командната военновъздушна академия „Гагарин“ в СССР. Цялата му служба във ВВС преминава в Доброславци - общо 28 години, като три от тях е бил командир на поделението. Като пилот във ВВС се уволних през 1989 г. Завърших Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1961 г. Този випуск е единственият у нас без авиационна жертва. Ние не оставихме майки с черни забрадки, жени вдовици и деца сираци. Летял съм на всички типове изтребители, без МиГ-29, които бяха на въоръжение. За времето си всички бяха добри и много надеждни самолети. След 10 ноември, когато започна съкращението на армията и на ВВС, първо посегнаха на изтребителите МиГ-23. Защо ги ликвидираха, нямам обяснение, но бяха много добри бойни самолети. Пет години съм летял на тях. Те имаха система за автоматично управление. Това означава, че полетът може да се програмира и самолетът да изпълни сам заход за кацане Ние съкратихме сериозно армията си, докато Турция и Гърция не махнаха нито един войник. Сега се твърди, че политиците, а не военните, ще опре­делят какъв нов изтребител ще купим. Навярно защото те прогнозират армията в какви мисии ще участва. Моето мнение е, че войската ни трябва да се учи да брани Родината, а не да ходи на мисии зад граница и да воюва срещу чужди народи. 18-и изтребителен авиационен полк, който командвах, бе базиран на летищата в Доброславци и Габровница. Полкът бе въоръжен с МиГ-23. Тогава имахме 36 бойни самолета и осем учебни. Неговата главна задача бе заедно с Първа зенитноракетна бригада и Първа радиотехническа бригада (локаторите - б.а.) да предпазва и да не допуска разузнаване и удари от въздуха по обекти на територията на страната и на войските, западно от линията Русе - Свиленград. Тоест, охранявахме две трети от територията на страната. Това бе нашата зона за отговорност с особено внимание към София, Перник и Кремиковци. Разбираемо е, защото това са едни от най-важните стратегически обекти на държавата. София - като столица, Кремиковци - тогава бе най-големият металургичен комбинат на Балканите, Перник - заради металургичния завод, рудниците и топлоцентралата. Така че основната ни задача бе да предотвратяваме удари на противника със самолети и ракети. През 1986 г. нашият авиополк участва в дивизионно тактическо учение с предислоциране в нов район извън страната - на полигона „Ашолука“ в СССР, до гр. Астрахан. Тогава за първи път наши пилоти участваха в стрелби на полигон зад граница с родни МиГ-23. С изтребителите прелетяхме до Астрахан. Това са 2250 км в едната посока. От България излитахме през пет минути по двойки, общо 12 изтребителя. Наложи се да кацнем междинно на летище „Балбек“, до Севастопол в Крим, за дозареждане с гориво. Самото летище е на брега на Черно море. След като заредихме изтребителите, се отправихме към Астрахан. Там на полигона в пустинята ни бяха планирали да свалим четири мишени на малки, средни и стратосферни височини в насрещен курс с бойни ракети. Като казвам стратосферни височини, имам предвид над 12 000 метра. Дотогава такива задачи не бяха изпълнявани от нашата авиация. Справихме се блестящо и руснаците ни поставиха оценка „отличен“ Астрахан е разположен до р. Волга, а летището е на десния бряг на реката. Полигонът пък бе доста далече в пустинята. Руснаците се отнасяха много добре с нас, приятелски, като братя. Не мога да се оплача от битовите условия и от храната, които ни предложиха. С шефа на центъра полк. Меляхов дори летяхме заедно за разузнаване на времето. По линия на Варшавския договор руснаците често ни пускаха самолет „нарушител“ за проверка на дежурните сили и средства (сега същото го правят и от НАТО - б.а.). Искаха да видят дали навреме ще се вдиг­нат изтребителите и дали ще прехванат „нарушителя“. А ние го прехващахме с учебни пускове. Има си специална фотоапаратура, която фиксира действията на пилота - самия захват и пуска. После данните се снемат, дешифрират и анализират. В командния пункт на полка се изобразява целият полет на „нарушителя“ и на дежурните изтребители. Ако има отклонения от страна на пилотите, се правеше разбор. Посочваше се какви са грешките и какви биха били последствията, ако ситуацията е реална. Руснаците въобще не ги интересуваше какво е времето - сняг, дъжд, студ или пек. Това нямаше никакво значение. Пускаха „нарушители“ и ние трябваше да се справяме. При бойно дежурство сме излитали при всякакви условия, защото така ще бъде в една реална война. Ако времето не позволяваше обратно кацане в Доброславци, приземявахме се на летищата в Габровница или в Граф Игнатиево. Постоянно имахме два дежурни изтребителя - в Габровница или в Доброславци. Това означава, че София се пазеше денонощно от два бойни самолета (сега са два в Граф Игнатиево за цялата страна - б.а.). Особеното бе, че сутрин дежурните изтребители се сменяха на изгрев-слънце, а тези, които трябваше да застъпят в нощно дежурство, се сменяха 30 минути преди залеза. Това бе необходимо, за да могат да се подготвят за нощта. Отделно дежурни самолети имаше и в Узунджово, Равнец, Балчик, Граф Игнатиево. Бойните дежурства и ученията бяха изключително важна и отговорна задача. Но от особено значение бе работата с хората. Военната професия е рискова и затова командирът трябва да притежава умения да ръководи колектив. Като началник съм се сблъсквал с какви ли не съдби и случаи. Командният пункт (КП) на полка бе на Ломски форт на околовръстното шосе на София. Една късна есен там се запали спалното помещение на войниците, изгоря целият втори етаж. Добре, че бяха успели навреме да изнесат автоматите. Един войник палил печката в спалното, но за по-бързо разгаряне исползвал керосин. Разлял неволно от горивото по пода и когато печката лумнала, пламнал и керосинът. Той се уплашил и избягал. Аз отидох, когато пожарната вече бе угасила огъня и един огнеборец пишеше протокола за произшествието. Извиках началника на КП, бе един майор, и го попитах къде е войникът. Той ми отговори, че е в ареста. Наредих му да го доведе. Беше много мило и симпатично войниче и трепереше от страх. Разказа ми, че е от София, близките му също били от столицата. Никога не е бил на село и не е виждал такава печка. Попитах го дали някой от поделението му е обяснил как се пали такава печка и се оказа, че никой не му е рязяснявал нищо. Наредих отново на майора да върне момчето в ареста и да се яви при мен. Думите ми към него бяха следните: „Ако искаш пиши, ако искаш помни. От този момент броиш 30 денонощия, след което ми докладваш, че всичко е наред, за да дойда да проверя дали спалното е възстановено, както е било. Утре изваждаш боеца от ареста и му разписваш книжката за пет дни награда домашен отпуск от мен. След това отиваш с него до спирката, лично го качваш на автобуса, стоиш, докато рейсът не тръгне, след което си свободен. Трябва да видиш, че той си е заминал за дома.“ Всичко стана, както заповядах. На 30-ия ден спалното на войниците блестеше като образцово. А боецът се върна жив и здрав. Защо го пуснах, след като бе направил такава жестока беля? Макар че момчето трепереше от страх, в ареста бе защитено Там нищо не можеше да му се случи. Но след като излезе, можеше да посегне на живота си и да се гръмне с автомата, ако проговори съвестта му, защото се чувстваше много виновно. Ето това бе страшното. Предвидих и този вариант и не биваше да допусна да се случи. Затова го наградих с домашна отпуска - да отиде при близките, да се успокои. А на майора наредих лично да го качи на рейса, защото от поделението до спирката също можеше да направи белята, ако реши. А след като вече е в рейса, в случай на фатален край всякаква отговорност отпадаше от нас. Но така или иначе тази драма приключи благополучно. Винаги в подобни ситуации е необходим индивидуален подход. Няма универсална рецепта как трябва да подходи командирът. Той трябва да решава според обстоятелствата.
  2. Информацията, че 27 моряци от свръхмодерния US есминец "Доналд Кук" са подали рапорти за уволнение след като руски СУ-24 прелетял 12 пъти ниско над палубата и им причинил тежък емоционален и психически стрес предизвика небивал интерес и множество коментари в т.ч. Мнозина се питат обаче с какво е вцепенил от ужас американците невъоръженият руски бомбардировач, който далеч не е от най-съвременните руски самолети. Специалисти и експерти, които обменят мнения и коментари за високотехнологични постижения в sdelanounas.ru твърдят, че това, което е стресирало американците не е някакво ново супероръжие, а модерната система за радиоелектронна борба (РЕБ) с кодовото наименование "Хибини-У" (планински масив в Колския полуостров). Тя вече била използвана от СУ-24 на учения в Бурятия. Нищо не може да деморализира така военен човек, както собственото му безсилие, обясняват те необикновения ефект от използването на тази система. И припомнят хронологията на събитията. На 10 април 2014 г. есминецът "Доналд Кук" навлиза в неутрални води на Черно море, за да изпълни акция по демонстрация на сила във връзка с непреклонната позиция на Русия за Украйна. На поредното дрънкане на оръжие Русия отговаря сдържано, но убийствено. На 12 април, в Деня на космонавтиката и три дни преди празника на войските за РЕБ, излита невъоръжен СУ-24МП, но с прикачена под крилото "Хибини". Есминецът отдалеч засича самолета с прехвалената система "Иджис" и вдига екипажа на учебна тревога. Нещата вървят като по книга: радарите фиксират курса на сближение с целта, "Иджис" управлява системите за насочване. И изведнъж всички екрани угасват, вижда се някаква мътилка. "Иджис" спира работа, ПВО комплексът "Фаланг" не може да получи целеуказване. През това време СУ-24 прелита ниско над палубата, прави боен маньовър и имитира ракетна атака. Противодействие никакво. Повтаря номера. После още 10 пъти. Опитите на моряците да съживят "Инжис", за да може ПВО-системите да бъдат насочени към целта, остават неуспешни. Едва когато силуетът на самолета се губи към руските брегове, радарите на американския кораб оживяват и показват чисто, пусто и синьо априлско небе. Така завършва поредната проверката на ефективността на системата за РЕБ "Хибини". А след нея, разбирайки собственото си безсилие, 27 военни моряци от многострадалния есминец USS Donald Cook, подават рапорти за уволнение с мотив, че не искат да рискуват живота си, коментират в sdelanounas.ru. Според официална информация уникалният комплекс от нов клас за РЕБ "Хибини-У" е предназначен за самолетите от фронтовата авиация на руските ВВС и защитата им от управляеми ракети. Той е разработка на Калужкия научно-изследователски радиотехнически институт (КНИРТИ) от концерна "Радиоелектронни технологии". Проектът е финансиран с 1.5 милиарда рубли от министерството на отбраната на Русия. Специалистите по РЕБ твърдят, че "Хибини-У" може да изчисли местоположението на радиоелектронните средства на противника, да повреди всякаква вражеска апаратура, да ослепи чуждите радари, да задръсти ефира с радиосмущения и на направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня. https://www.youtube.com/watch?v=6R-Mwji-8ok
  3. Само преди няколко дни, на 17 април, гръмна скандал с американския разузнавателен самолет RC-135U, който приближи на 70 км руска територия в Балтийско небе, но бе изтласкан почти насила от Су-27. Кремъл и Белия дом си разменяха ноти, Кери и Лавров си говориха по телефона, но вече всичко е на път да се забрави. Пилотът на Су-то наруши мерките за сигурност, но към гражданските самолети, RC-135U пък искаше да добие информация в ущърб на сигурността на Русия. Американците са силови играчи във всички сфери на световното битие, особено в армията и конкретно във военната авиация. Те уважават и ценят силата, дори когато е проявена срещу тях. Затова тя трябва по-често да им се демонстрира.Историята помни случай, когато само броени дни преди да завърши Втората световна война, на 29 август 1945 г. в Далечния Изток в района на съветските войски край Канко се промъква американски В-29. Наложило му се да кацне с един горящ двигател.Първата кръв, която руснаците проливат на американци, е на 8 април 1950 г. над Балтика, когато разузнавателен самолет PB4Y Privateer от ескадрилата във Висбаден (Германия) нарушил съветското въздушно пространство над Либава (Лиепая) в Латвия. На предупрежденията американците отговорили с огън и целият екипаж от 10 души бил погребан в Балтийско море. През следващите години нищо не се променило съществено.САЩ и СССР/Русия никога не са публикували информация за победите и загубите в горещото небе на Студената война. Всички данни са на ентусиасти-летописци. Според едни данни САЩ в продължение на 10 г., от април 1950 г., са направили 81 опита да проникнат във въздушното пространство на СССР, при които 20 самолета не се завърнали в базите. (В интернет има достатъчно данни.) Според информация на германското авиационно издание Flug Revue, американците започнали своите разузнавателни полети над съветска територия през 1949 г. на специално преработени бомбардировачи с далечно действие. Тяхната задача била разкриване мрежата от радари на ПВО на СССР. До ноември 1960 г. от полети не са се завърнали 17 самолета – сред тях бил и U-2 на Франсис Пауърс на 1 май 1960 г.Точно месец по късно, на 1 юни, разузнавателен RB-47 от състава на 55-то авиокрило на ВВС на САЩ пресякъл северната граница на СССР в района на Архангелск. На прехват излетял МиГ-19 с капитан В. Поляков. Той настигнал нарушителя и без заповед го свалил на дъното на морето – толкова му стигнало търпението заради всекидневните излитания по тревога. От шестимата американци оцелели двама. Летецът бил веднага арестуван, но когато информацията достигнала до Москва, тогавашният държавен ръководител наредил да му докарат Поляков в кабинета: повишил го в звание майор, наградил го с орден и изпълнил желанието му да бъде преместен да служи в Украйна.На 28 ноември 1973 г. в небето на Закавказието подвиг извършил капитан Г. Елисеев с МиГ-21СМ. В Азербайджан откъм Иран навлязъл двуместен F-4 Phantom. Елиесеев го настигнал малко преди „иранецът” да се измъкне, а заповедта от командния пункт била категорична: да се унищожи. Елисеев взел решение да направи таран, при който загинал, а двамата от самолета-нарушител оцелели: инструкторът се оказал американец, а обучаем му бил иранец.На 17 юли 1981 г. шотландски търговец със съмнителна репутация наема за превоз на оръжие до Иран Canadair CL-44, като дава указания на екипажа да следва южно границата с Армения, без да я нарушава. При един по-голям завой те обаче преминават направо. Дежурният офицер в съветския КП не реагирал. На следващия ден транспортният самолет потеглил обратно от Иран за Турция и повторил дребната си хитрост. Този път от грузинското летище Вазиани излетял капитан Валентин Куляпин със Су-15ТМ. Той настигнал нарушителя няколко километра преди да напусне съветската територия, а имал под крилото само ракети за далечен ракетен бой. Направил таран на опашните плоскости на Canadair, за да изпълни заповедта да го спре. Екипажът на транспортния самолет загинал, Куляпин оживял и получил орден.Случаят с южнокорейския Boeing 747 на авиокомпанията KAL от 1 септември 1983 г. в Далечния Изток е толкова известен, че не заслужава внимание. Но си струва да се припомни, че преди това на 20 април 1978 г. пътнически Воеing 707 на южнокорейската KAL наруши северната граница на СССР, не изпълни командите на капитан А. Босов със Су-15ТМ, две ракети Р-60 продъниха крилото на „корееца” и той се просна на леда на замръзнало езеро. Оттогава преди полети над и край Русия южнокорейските пилоти се подготвят изключително старателно.Инцидентите с транспортните самолети, при това единият тараниран, поставят под съмнение основателността да се свалят транспортни самолети при неясна обстановка. Съветското държавно ръководство, при цялата си тоталитарност, си направило полезни изводи и остави Матиас Руст да кацне на Червения площад в Москва, вместо да заповяда да го свалят. Нужните изводи обаче не си направиха във Вашингтон.Впрочем не е съвсем така: Американците тогава осъзнаха простата истина, че тяхната авиация и ВМС не трябва да приближават границите на СССР с изключена бордова електроника, защото тя ги демаскира, но ги обозначава и пази.Например фрегатата „Йорктаун” (USS CG 48 Yorktown) и разрушителят (есминецът) „Керън” (USS DD-970 Caron) през 1986 г. навлязоха в съветските териториални води с напълно включена бордова апаратура. В началото на 1988 г. операция на съветския флот отказа „Йорктаун” и „Керън” да се пъхат там, където не им е работа.За награда на търпеливите читатели ще им предложим нещо много любопитно – историята на военния летец Василий Цимбал. Той се отличавал с изключителна храброст, дързост, лекомисленост и доза авантюризъм. Служил в Далечния Изток, където издухал вертолет от „приятелски” самолетоносач.Изпратили старши лейтенанта да служи в Килп Явр край Мурманск. Задачата на полка била да не допуска нарушение на границата в района на Баренцово море. Силите на НАТО водели активно наблюдение на съветските подводници – във въздуха постоянно имало техни самолети и вертолети. На летците им се налагало на ден по 7-8 пъти да излитат по тревога. А дежурели през ден.Цимбал решил да си отмъсти по нестандартен начин. Прелитайки над палубата на самолетоносача на броени метри, той включил над нея системата за аварийно изхвърляне на горивото, все едно се „изпикал” от горе. Вертолетите започнали да долитат по-рядко.На 13 септември 1987 г. в района на Баренцово море долетял норвежки разузнавач P-3 Orion. Веднага дали команда на Василий Цимбал да излети със Су-27 с борден номер 36.Цимбал заварил норвежкия „Орион” да хвърля хидроакустически буйове над фарватера, които ще засекат излизането на съветските подводници в морето.Приближаването на Су-27 не дало резултат, обърнал корема с ракетите – пак същото. Два пъти влязъл в атака с цел да респектира „Ориона” и да го изкара от курса с реактивната си струя. Напразни усилия.Мушнал се под тялото на „норвежеца” с цел да спре пускането на апаратурите. При една от маневрите с левия си вертикален стабилизатор удря винта на крайния десен двигател – разхвърчали се парчета, те дори пробили тялото. „Орионът” незабавно взел курс съм летището си.На Цимбал обаче това му се сторило малко и той решил да догони самолета-разузнавач, за да затвърди успеха и да се сбогува както подобава. Изпреварил го малко и приложил „специалитета” си от самолетоносача – пуснал му и на него порция керосин право върху кабината. Приземил се благополучно на Килп Явр.Авиотехниците веднага забелязали липсващото парче метал върху стабилизатора и попитали пилота за какво става дума. Цимбал вдигнал рамене и им отговорил, че няма представа. Не го разпитвали, знаели, че не е от разговорливите, и просто сменили стабилизатора.Бурята избухнала вечерта, когато повреденият „Орион” се прибрал в Норвегия. Съветският посланик в Осло бил извикан в МВнР, където му предали протестна нота и куп фотографии на Су-27 с борден номер 36. Дипломатът незабавно доложил в Москва.Започнало разследване, при което Цимбал не обяснил нищо смислено. Международният военновъздушен скандал бил „замазан” и затихнал, всички се постарали произшествието да бъде забравено.В района на съсредоточените съветски подводници в Баренцово море няколко дни не се появили натовски разузнавателни самолети. А всяко следващо сближение с руските „Су” било съпроводено с истерични крясъци по радиото, последвано от панически изявления от представители на НАТО.Що се отнася до Цимбал, той бил изпратен далеч от греха в „глуха линия” в Кримск в Краснодарския край, където няма американци.На новото летище Цимбал летял нормално, но продължил да води щур и предизвикателен живот. През 1993 г. дори взел участие в Руско-грузинската война в Абхазия. В началото на 2000-те години обаче се удавил във Варнавенския язовир.Цялата разказана история е поучителна не за командването на руските ВКС, те си знаят пилотите. Тя е поучителна преди всичко за командването на американските ВВС – янките трябва да знаят, че руските пилоти се бият в своето небе като зверове, без оглед на риска и без страх. И по-често трябва да се напомня на натовците, че техните норми никога няма да важат за руснаците и то в руското небе.
×
×
  • Добави ново...