Премини към съдържанието

Филтри за търсене

Показани резултати за тагове 'вируси'.

  • Търсене по таг

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Софтуер
    • Нови Програми
    • Търсене на Програми
    • Програми - Проблеми и Дискусии
    • Драйвери - Търсене, Проблеми, Линкове
    • Операционни системи
    • Сигурност и антивирусна защита
    • Игри
  • Хардуер
    • Общи хардуерни въпроси
    • Преносими компютри
    • Дънни платки
    • Запаметяващи устройства и памети
    • Монитори, Аудио и Видеокарти
    • Периферия
    • Овърклок и PC модинг
    • Нови конфигурации и части, въпроси, препоръки и мнения
  • Мобилни телефони, GSM, Мобилни приложения, Комуникации
    • Мобилни телефони - Въпроси, Проблеми, Софтуер
    • Съвети при избор на телефон
    • Мобилни Приложения (Apps)
    • Мобилни оператори, Мрежи, Промоции, Абонаменти, Услуги
    • Други теми относно мобилни телефони
  • Уеб дизайн, Графичен дизайн, Програмиране
    • Програмиране
    • Графичен Дизайн и Визуални изкуства
    • CMS, Форумни и Торент системи
    • Хостинг, Домейни, Уеб сървъри
    • SEO, Уеб оптимизация и стандарти
  • Битова Техника
    • Аудиотехника
    • Телевизори, Видео и Фото техника, Видео наблюдение
    • Климатици - проблеми, съвети, въпроси
    • Бойлери, Печки, Отопление
    • Друга битова техника
  • Интернет, Локални Мрежи и GPS Навигации
    • Интернет, WiFi, xDSL и Локална Мрежа
    • Биткойн и Криптовалути
    • Онлайн бизнес, AdSense, Affilate програми
    • Рутери, Модеми, Суичове
    • Facebook - проблеми, въпроси, вируси
    • Skype, VoIP - Интернет телефония
    • GPS, Навигационни системи - Въпроси, Карти, Проблеми
  • Изкуство
    • Музика
    • Кино и Телевизия
    • Поезия и Лично творчество
    • Изкуство - Изящно, Приложно и Сценично
    • Фотография и Фотографска техника
    • Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
  • Други
    • Статии и ревюта
    • Образование и обща култура
    • Религия, Мистика, Езотерика
    • История
    • Философия
    • Психология и Психотерапия
    • Новини от България и Света
    • Българите по света
    • Политика
    • Право и Юридически консултации
    • Здраве и Mедицина
    • Банки, Застраховане, Финанси, Кредити
    • Тийн Зона (Teen Zone)
    • Купувам / Продавам
    • Всичко останало
  • Хоби, Развлечение и Свободно време
  • За kaldata.com
  • Теми
  • Photoshop майнаци Теми
  • python3 data types
  • какви са ви любимите игри?? Темиигри за вас
  • супрески игри и рекорди Темиигри за вас

Блогове

Няма резултати

Няма резултати

Категории

  • Компютри
    • Компютърни конфигурации
    • Компютърни компоненти
    • Периферни устройства
    • Дънни платки
    • Мултимедия
    • Компютърни игри и софтуер
    • Администриране и интернет услуги
    • Компютърни аксесоари
    • Лаптопи и таблети
    • Видеокарти
    • Монитори
    • Процесори
    • Хард дискове и Памети
    • Други
  • Електроника
    • Телефони, GSM апарати
    • Аудио
    • Битова електроника
    • GPS и навигационни системи
    • Фотоапарати и обективи
    • TV и Видео
    • Други
  • Имоти
    • Гарсониери
    • Къщи и вили
    • Търговски площи
    • Гаражи
    • Апартаменти
    • Терени
    • Офиси
    • Други имоти в продажба
  • Авто-мото
    • Автомобили
    • Велосипеди
    • Лодки
    • Резервни части
    • Авто аксесоари
    • Мотоциклети
    • Скутери и ATV
    • Камиони и Автобуси
    • Авто сервизи и Rent-a-Car
    • Други
  • Работа
    • Работа в страната
    • Работа в чужбина
    • Стажове
    • Работа от вкъщи
    • Непълно работно време
  • Услуги
  • Строителство
  • Туризъм
  • Курсове и обучение
  • Домашни любимци
  • Други
  • супрески игри и рекорди Обяви
  • супрески игри и рекорди Обяви

Категории

  • Домашни любимци и Животни
  • Игри
  • Инциденти и Екстремни
  • Коли и превозни средства
  • Музика
    • Българска музика
    • Джаз
    • Електронна
    • Метъл и Рок
    • Народна и Фолклор
    • Поп и Диско
    • Поп-фолк
    • Рап и хип-хоп
    • Ритъм енд блус и соул
    • Друга
  • Новини и политика
  • Реклами
  • Смях и Развлечение
  • Спорт
  • Технологии, Компютри, Хардуер
  • ТВ Предавания и Шоу Програми
  • Хора и блогове
  • Филми и анимация
  • Други
  • Old School Hip-Hop and Electroo 80" Видео клипчета

Календари

  • Събития
  • Изложения
  • Семинари
  • Парти
  • Празници в България

Групи продукти

  • Банер Реклами

Търсене в...

Търси резултати които съдържат...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Регистрация

  • Начало

    Край


Група


Skype


Facebook


Google+


Twitter


ICQ


Yahoo


Интернет сайт


Град


Интереси

Открити 7 резултата

  1. Германската Нова Медицина на Д-р Рике Гeрд Хамер, „Обобщение на Новата Медицина“ Ryke Geerd Hamer – Д-р Рике Герд Хамер (1935–2017) – създателят на Германската Нова Медицина *** Биография на Д-р Рике Герд Хамер По материали, поместени в: The German / Germanic New Medicine German New Medicine „The New Medicine of Dr. Hamer“, Walter Last Превод, бележки и препратки: Стамен Георгиев СТАМАТ. Д-р Рике Герд Хамер (Ryke Geerd Hamer) бил роден през 1935 година и израстнал във Фризия, Германия. На 18-годишна възраст той получил гимназиална диплома и започнал следването си по Медицина, Богословие и Физика в Тюбинген, където се запознал със студентката по Медицина Зигрид Олденбург, която по-късно станала негова съпруга. На 20 години той издържал предварителния изпит по Медицина, една година по-късно се оженил, а на 22-годишна възраст завършил Богословие. Дирк Хамер бил прострелян от Пpинца-престолонаследник Виктор Емануил на 18-ти Август 1978 година. На младото семейство се родили дъщеря и син, Дирк, който по-късно щял да изиграе много важна роля в живота им. На 24 години Хамер взел успешно Държавните си изпити по Медицина в Марбург. На втората година след установяването си там, той получил професионален лиценз за Доктор по Медицина. Последвали няколко години в Университетските клиники в Тюбинген и в Хайделберг. През 1972 година Д-р Хамер завършил специализацията си по Вътрешна медицина и започнал работа в клиниката към Университета в Тюбинген като интернист, отговарящ за онкоболните. Също така той имал и обща частна практика със съпругата си Д-р Зигрид Хамер. Негово любимо хоби било патентоване на собствените му изобретения, като: нетравматичния Хамер-скалпел за пластична хирургия, режещ двадесет пъти по-добре от бръснач, специален костен трион за пластична хирургия, масажна маса, автоматично приспособяваща се към контурите на тялото, и устройство за транскутанна серумна диагностика. Изобретенията осигурявали на семейството достатъчен финансов ресурс, за да се премести в Италия, където Д-р Хамер осъществил своя план – безплатно да лекува болните, живеещи в бедняшките квартали на Рим. Хамер били обикновено семейство с четири деца – две момичета и две момчета, докато едно ужасно събитие не разтърсило живота им. През лятото на 1978 година Дирк Хамер отплавал със съученици на морско пътешестви с три яхти. На 18-ти Август – последният ден от пътешествието на Дирк, шокираща вест настигнала Д-р Хамер в Рим: Италианският принц от династията Савой[1], Виктор Емануил[2], случайно прострелял Дирк Хамер в долната част на корема, докато той спял в една от закотвените наблизо до остров Кавалло яхти. Под денонощните грижи на баща му, битката на Дирк със смъртта продължила почти четири месеца, през които му били направени безброй операции. На 7-ми Декември 1978 година Дирк издъхнал. Дирк Хамер починал на 17-годишна възраст след четиримесечна битка със смъртта. Както станало ясно три години след това, тази трагедия довела до „конфликт от загуба“ в Психиката на Д-р Хамер, който причинил карцином на тестисите, по-точно тератом. По онова време, Д-р Хамер практикувал официозна, а не Алтернативна Медицина и се подложил на операция, но отказал химиотерапията. След години, на въпросите на своите студенти защо е отказал химиотерапията, той отговарял, че не познава нито един лекар, който да подложи себе си или свои близки на химиотерапия. Д-р Хамер бил тежко болен в продължение на половин година и дори за известно време животът му висял на косъм. Тъй като никога преди това не бил боледувал сериозно, той и съпругата му допуснали, че развитието на рака трябва да е директно свързано с неочакваната смърт на сина им. По-късно, той нарекъл този конфликт „Дирк Хамер Синдром“ (ДХС – DHS), шок от Биологичен конфликт, който неочаквано намира някого неподготвен. Смъртта на Дирк и собственият му опит с рака повели Д-р Хамер на едно необикновено научно пътешествие. Тъй като по онова време бил главен интернист в Онкологичната клиника към Университета в Мюнхен, той започнал да изучава досиетата на около 200 онкоболни, които лекувал, и скоро разбрал, че всички те, като него, били преживели неочакван шок от един или друг вид. Но най-изненадващото разкритие по време на интервютата било, че без изключение всички пациенти, които имали рак на тестисите или на яйчниците били преживели Психическия конфликт на загубата. Д-р Хамер провел още по-задълбочени изследвания. В преследване на хипотезата, че всичките телесни процеси се контролират от мозъка, той анализирал мозъчните компютърни томографии на пациентите си и ги сравнявал с медицинските и психологическите им досиета. За свое удивление, той открил, първо, съществуването на ясна взаимовръзка между определени видове „конфликтен шок“, второ, как този шок се проявява като специфични симптоми на ниво органи и, трето, как всички тези процеси са свързани с мозъка. Дотогава нито едно изследване не било проучвало ролята на мозъка като медиатор между Психиката и болния орган. Д-р Хамер открил, че всяко заболяване, което не е причинено от отрова, произхожда от шок или травма, които заварват личността напълно неподготвена. В момента, в който се случва даден неочакван конфликт, шокът оказва силно влияние върху специфична предопределена област в мозъка, причинявайки поражение, по-късно наречено „Фокус на Хамер“ или „Огнище на Хамер“ (Hamerscher Herd – HH), видимо на мозъчната томография като набор от резки концентрични пръстени. Преди Д-р Хамер да определи тези кръгови поражения върху мозъчните томографии, рентгенолозите ги считали за артефакти, получавани от бъг в машината. Но Корпорацията Сименс, производител на оборудването за Компютърна томография, записала в документацията, че въпросните целеви поражения не биха могли да бъдат артефакти, тъй като дори при повторна томография от различен ъгъл същите кръгови формации винаги се появяват на същото място. Така, Сименс независимо потвърдили съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, през 1998 година диагностичната им стойност беше доказана от Университета в Трнава, Словакия. Въпреки това Д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения. „Фокус на Хамер“, или „Огнище на Хамер“ (Hamerscher Herd – HH), видимо на мозъчната томография като набор от резки концентрични пръстени. Мозъчните клетки, приели шока (ДХС), изпращат биохимичен сигнал на съответстващите телесни клетки, който, в зависимост от това кой пласт на мозъка получава шока, причинява растеж на тумор, стопяване на тъкан или загуба на функция. Причината, поради която специфични конфликти са неопровержимо свързани със специфични области в мозъка е, че по време на развитието на Човешкия организъм всяка мозъчна област е програмирана да отговаря мигновено на ситуации, които биха могли да застрашат оцеляването. Докато мозъчният ствол е програмиран да се занимава с основни проблеми на оцеляването като дишане (конфликти на смъртен страх), възпроизвеждане (конфликти „създаване на потомство“) и хранeне (конфликти на „залъка“), то главният мозък корелира с по-напреднали въпроси (конфликти на разделението и териториални конфликти). Д-р Хамер също така открил, че всяко заболяване се развива в две фази: първата – фазата на Конфликтна активност, се характеризира с емоционален стрес, липса на апетит, безсъние, и след това, при условие, че конфликтът бъде разрешен, идва лечебната, или оздравителната, фаза. Това е периодът, в който Психиката, мозъкът и засегнатият орган преминават през фазата на възстановяването, един често пъти труден процес, белязан от изтощение, главоболие, възпаление, „инфекции“ и болка. Твърдо стъпил върху Ембриологията и в пълно съгласие с Еволюционистката[3] логика, Д-р Хамер нарича своите открития „Петте биологични закона на Новата Медицина“. В течение на годините той успял да потвърди откритията си, посредством повече от 40,000 казуса. Изследователската работа на Д-р Хамер разклати из основи много от съществуващите теории в официозната Медицина. Неговото обяснение на заболяването като значимо и смислено взаимодействие между Психиката, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност, или че е резултат от грешка на Природата. Базирана върху солидни научни критерии, Германската Нова Медицина разбива митовете за злокачествените ракови клетки и за зловредните микроби, както и идентифицира „инфекциозните заболявания“ и раковите тумори като извечни спешни мерки, предназначени да спасяват организма, а не, както сме били учени, да го унищожават. Болести като рака губят страховития си образ и биват осъзнати като Смислени Биологични Специални програми, или СБС (Significant Biological Special Program – SBS, дословно „Значима Биологична Специална Програма“), с които е родено всяко Човешко същество. Цялата официозна, включително и Алтернативната (Натурална), Медицина е основана върху хипотези и нито една от тези хипотези не е доказана и до сега. Затова е толкова важно постижението на Д-р Хамер, че той бил в състояние да потвърди своите открития на три нива – Психично, мозъчно и телесно, доказвайки, че това са Биологично доказуеми събития! През 1981 година Д-р Хамер смятал, че откритите от него взаимовръзки се отнасят само за рака и нямал представа, че ЖЕЛЯЗНОТО ПРАВИЛО НА РАКА ще стане централно откритие в цялата Медицина. През Октомври 1981 година той представил своето откритие на Университета в Тюбинген под формата на постдокторантска дисертация за квалификация като Университетски преподавател. Основната цел на дисертацията му била да предостави резултатите си на Университета, така че те да бъдат изпитани възможно най-бързо върху следващите налични случаи, помагайки на пациентите! За негова голяма изненада обаче, през Май 1982 година Университетската комисия отхвърлила дисертацията му и отказала да оцени труда по взаимовръзките между Психиката и рака, без да се опита да възпроизведе нито един от казусите, нещо, което тя признала по-късно в съда. Това е безпрецедентен случай в историята на университетите! Имало и друга изненада. Скоро след представянето на дисертацията, на Д-р Хамер бил поставен ултиматум, или да се откаже от откритията си, или договорът му нямало да бъде продължен. За него било много трудно да разбере защо бил изхвърлен от клиниката, след като представил добре обосновани научни открития. В следващите няколко години Д-р Хамер се опитвал многократно да отвори болница или клиника като убежище за пациентите си, за да могат те да се възползват от знанията му. Това винаги се оказвало невъзможно, поради съгласуваните действия срещу него. Писмата, изпращани от пациенти на Д-р Хамер до здравните власти, оставали без отговор или се връщали с коментар „Неприложимо!”. Тази твърда позиция на Властите остава непроменена и до ден днешен. През 1985 година Зигрид Хамер починала, очевидно от непреодолима мъка по сина си, загубила кураж поради непрестанните заплахи от страна на могъщата Савойска династия. Преследването достигнало своя връх през 1986 година, когато съдът в окръг Кобленц предприел действия по възпирането на Д-р Хамер да практикува Медицинската професия, въз основа на това, че той „не успял да се отрече от Желязното Правило на рака и не успял да приеме отново принципите на официалната Медицина“. Съдът установил това само в едно изслушване. Било решено и принудително наложено, че на Д-р Хамер липсвала „маневреност“ и „нужната проницателност по отношение на необходимата терапия за рака“. Като доказателство за „неадекватното му умствено състояние“ съдът посочил, че той не желаел да оттегли трудовете си и да се врече във вярност към принципите на официозната Медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен да се завърне в правата вяра, тъй като само месец преди делото се опитал да убеди група видни професори в правотата на ГНМ! След една година същият съд постановил да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която Д-р Хамер отказал. Въпреки това, назначеният от съда психиатър, без никога да го е виждал, му поставил диагноза – психопат. Оттогава, от 1986 година, на Д-р Хамер не му било позволявано да разговаря с никакви пациенти. Председателстващият Окръжния съд в Кьолн го посъветвал, чрез съдебно разпореждане, да си намери друго призвание, което да не е свързано с Медицината. Въпреки факта, че научната му работа и до днес не е опровергана, той на 51 години бил лишен от Медицински лиценз, тъй като не се отрекъл от откритията си и не се подчинил на принципите на официозната Медицина. Създадената ситуация направила невъзможно продължаването на научните изследвания на Д-р Хамер. Без финансови средства, секретар или други сътрудници, той с голяма трудност получавал компютърни томографии и съответните записи за изследванията си, посредством помощта на други лекари. Съдебната възбрана довела до това, че някои казуси не са толкова добре документирани, колкото той би искал. Много било оставено на случайността. Какво би постигнал, ако имаше клиника и някаква финансова подкрепа, Човек трудно би си представил... Въпреки всичко, през 1986 година един съд постановил: Университетът в Тюбинген да продължи постдокторантска дисертация. Нищо не се случило чак до 3-ти Януари 1994 година, когато било изпълнено решението да бъде потвърдена дисертацията на Д-р Хамер, уникален процес в историята на университетите! Но все пак, 13 години след написването на дисертацията, малко вероятно било Университетът да провери Германската Нова Медицина върху следващите налични случаи. На 22-ри Април Университетът обявил, че „проверка в рамките на докторантурата не се планира“. През 1994 година Д-р Хамер разширил системата си до Петте Биологични Закона, които обхващат всички заболявания, извън отравянията, в цялата област на Медицината, въз основата на изследвания върху 20,000 случая. Тъй като основните критерии са напълно научни, много лесно е Германската Нова Медицина, така както оттогава се нарича тя, да бъде подложена на проверка. Лекари и лекарски асоциации по целия Свят непрекъснато свидетелстват за нейната достоверност, посредством подписана документация. Междувременно, ПРЕСАТА и Медицинската върхушка непрекъснато отправяли нападки срешу Д-р Хамер и работата му. Таблоидни журналисти и Медицински „експерти” го описват и до днес като шарлатанин, самопровъзгласил се чудодеен лечител, водач на секта, или като ненормален престъпник, лишил онкоболните от „животоспасяващи” конвеционални терапии. В резултат на продължаващите съгласувани усилия за потискане на Медицинските открития на Д-р Хамер, лекарите, както и Човечеството като цяло, нямат възможност да се възползват от знанията на Германската Нова Медицина, а от 35 години на милиони пациенти е отказвано да се лекуват според нейния хуманен и неинвазивен подход. През 1997 година Д-р Хамер бил арестуван и осъден на 19 месеца затвор за това, че без съответния лиценз дал на трима Души безплатна Медицинска информация. За разлика от него, през 1991 година, Виктор Емануил от рода Савой, 13 години след убийството на Дирк Хамер, получил само 6-месечна условна присъда за нелегално притежание на оръжие. Касация: „Виктор Емануил е виновен за смъртта на Дирк Хамер“ Когато Д-р Хамер бил арестуван, полицията претърсила досиетата на пациентите му. Впоследствие, по време на процеса, един обществен прокурор бил принуден да признае, че от общо 6500 пациенти с рак в „последен стадий” след 5 години 6000 от тях били все още живи. И така, по ирония на съдбата, неговите опоненти предоставили действителната статистика, доказваща забележителните успехи на Германската Нова Медицина. И все пак, до ден днешен, Университетът в Тюбинген, въпреки съдебните постановления от 1986 година и 1994 година, отказва да провери научната работа на Д-р Хамер. По същият начин, официозната Медицина отказва да утвърди ГНМ, независимо от многобройните потвърждения от лекари и от професионалните асоциации. В продължение на десетилетия Д-р Хамер бил подложен на съдебни преследвания в различни Държави. Той бил третиран като масов убиец, защото лишавал онкоболните от уж безвредното и ефикасно лечение, предлагано от официозната Медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на Д-р Земелвайс[4], който препоръчвал на хирурзите да си измиват ръцете преди операции, но накрая умрял на 47-годишна възраст в лудницата. През 1999 година Д-р Хамер се преместил да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария повдигали искове срещу него. Имало също така и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ лекар е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много лекари, между които и професори по Медицина, са потвърдили принципите на Германската Нова Медицина, никой Германски университет и досега не се е съгласил да ги провери, въпреки съдебно нареждане, постановяващо това. Д-р Хамер преживял 8 опита за убийство, а масмедиите в Германия го третирали като умопомрачен престъпник. Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската Нова Медицина, също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите прилагат процедури за отнемане правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено Испанските съдилища са възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликти между противоречиви Медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на Властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Германската Нова Медицина би сложило край на господството на Медико-фармацевтичния комплекс. През 2001 година виден невролог открито защити Д-р Хамер, като публикува книга за Германската Нова Медицина и настоя трудовете му да бъдат официално проверени. Понеже Д-р Терезе фон Шварценберг[5] е представител на Висшата аристокрация, масмедиите се видяха в чудо каква точно позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за Д-р Хамер по най-пренебрежителен начин, но изведнъж една изтъкната личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че Психиката и емоциите играят важна роля в пораждането и при лечението на рака и следователно твърденията на Д-р Хамер не трябва да бъдат проверявани. На 9-ти септември 2004 година Д-р Хамер беше арестуван в дома си в Испания. Следвайки Европейска заповед за екстрадиция, той бе екстрадиран във Франция, където бе задържан във Френския затвор „Фльори Мерожи” – най-големият в Европа. Той бе осъден на три години затвор без пробация. Обвиненията бяха: „измама и съучастие в незаконна Медицинска практика“. Той беше обвинен и признат за виновен за смъртта на Френски граждани, само заради наличието на негови публикации на Френски език. Трябва да кажем, че Д-р Хамер никога не е разговарял лично с тези индивиди. Той бе освободен от неправомерното си задържане през Февруари 2006 година. През Март 2007 година Д-р Хамер беше принуден да напусне изгнанието си в Испания. Той се засели в Норвегия, където в безопасност продължи работата на своя живот. Той почина на 2-ри Юли 2017 година на 82-годишна възраст в дома си в Сандефьорд след прекаран инсулт. Погребан беше в Германия, в Ерланген – градът, в който се оженил за любимата си съпруга Зигрид. В заключение, нека повторим, Д-р Хамер не наричал заболяванията „болести“, а Смислени Биологични Специални програми на Природата. Той работил с повече от 40,000 пациенти и наблюдавал потвърждение на откритите от него Пет Биологични Закона във всеки един от случаите без изключение, като заявявал, че постига успех при 95% от онкоболните. *** Откъси от „Обобщение на Новата Медицина“ от Д-р Рике Герд Хамер Материалът е взет от уебсайта: The German / Germanic New Medicine. Превод, бележки и препратки: Стамен Георгиев СТАМАТ. Предговор Когато през 1981 година открих „Желязното Правило на Рака“ и двете фази в природата на заболяванията, аз изпратих работата си като докторска дисертация в Университета в Тюбинген с убеждението, че съм открил връзките, свързващи всички видове рак. Две години по-късно, по време на продължаващите ми изследвания, забелязах, че всички болести, а не само карциномите, протичат в съответствие с тези два Биологични закона. През 1987 година открих третия и четвъртия Биологичен закон, основан на Ембриологията и Бихейвиористичните науки. За моя изненада успях да установя, че тези четири Биологични закона могат да обяснят всички заболявания и могат да бъдат възпроизведени във всеки отделен случай. Това ми наложи едно спиращо дъха заключение: Очевидно е, че съществува Биологичен смисъл в болестите в различните зародишни листа [пластове, слоеве] и че те не са безсмислени грешки на Природата, с които трябва да се борим, но вместо това представляват пълни със смисъл събития. Следователно, аз трябваше да се запитам: Какво е довело до това заболяване? (Как?) Какво е Биологичното му значение? (Защо?) Разбрах, че би било единствено възможно да се намери смисъла на болестите, като се позовава на Ембриологията и че Биологично-социалният контекст също трябва да се вземе предвид в това Биологично разбиране на смисъла (например: една майка се разболява, или заради детето си, или заради партньора си). Най-накрая трябваше да се запитам дали нашите разбирания и концепции за болестите не са били напълно погрешни, поради незнанието на Биологичната цел на болестите. Аз успях да докажа, че Биологичната причина за заболяванията зависи от зародишните листа (Глави от VII-ма до IX-та). Например, причината за заболяванията на органите на вътрешния зародишен слой (ендодермата) се корени във фазата Конфликтна активност (първата фаза). За разлика от тях, Биологичната причина за заболявания, засягащи органи, контролирани от мозъчната медула, се крие в разрешаването на конфликта (втората фаза). Най-накрая аз достигнах до напълно различно Нозологично[6] разбиране на концепцията за „болест“. Ние вече не можем да говорим за нея в по-ранния й смисъл, а вместо това трябва да я наричаме „преднамерена Природна програма“. * Дирк Хамер Синдромът (ДХС – Dirk-Hamer-Syndrome) е първото смислено събитие, което задейства тази специална програма. * Обобщението на моята дисертация цели да изясни процеса на Нозологичното разбиране и да обясни Биологичния смисъл на така наречените болести. * „Болест“, в Природонаучен Нозологичен смисъл, означава Телеологически[7] понятно, смислено Биологично събитие, „специална Природна програма“. Глава I-ва Германската Нова Медицина като Природонаучна дисциплина с Пет Биологични Закона Бих искал да обясня какво имам предвид, когато говоря за Германската Нова Медицина, в противовес на „старата Медицина“. Германската Нова Медицина разбира тялото като обединен организъм, такова единство, в което Психиката[8] е интегратор[9] на всички функции на поведението и всички конфликтни области, а мозъкът е основният компютър на всички поведенчески функции, конфликтни области и органи и сборът от последствията от всички тези събития. По-сложно е в действителността, защото мозъчният компютър програмира програмиста (Психиката) и следователно самия себе си. Германската Нова Медицина е Естествена наука, основана върху пет емпирично открити закона, които са приложими в неоспорим научен смисъл за всеки отделен случай на заболяване на Човек или на бозайник. Тя не признава никакви догми, никакви хипотези и никаква статистическа вероятност. Тя сама по себе си е ясна и логична и може да бъде разбрана и приложена от всеки нормален интелигентен Човек, защото следва Природонаучната причинно-следствена Логика. Материалистичните, Идеалистичните и Метафизичните понятия тук не са на място. Поистина, ние не притежаваме ключ за разбирането на Метафизичните явления. В продължение на хиляди години смятахме, че гръмотевиците и светкавиците са Метафизични сили. Доскоро не ги разбирахме като електрофизични явления. Въпреки че сега разбираме, че феноменът гръмотевица не е някакво Божие дело, ние не сме загубили нашето чувство да се смайваме пред неизвестното. Лекарите винаги са копнели за обем от знания, който се придържа към Природните и научните методи и е в съответствие с Природонаучните закони. Те са били принудени, обаче, да приемат твърде много хипотези и това ще бъде разгледано в Глава II-ра. Допустимо стана една след друга да се нижат хипотези, за да се „докажат“ дори най-дръзките твърдения. Това са само твърдения, а не Действителни закони, каквито съществуват в Естествознанието. В това, което следва представяме Пет неопровержими Биологични принципа, които могат да бъдат възпроизведени и проверени във всеки съпоставим случай с надеждни научни критерии. В момента, в Медицината съществува едно движение за разделянето й на Органична медицина и Психологична медицина, или Психотерапия. Когато един лекар заявява, че не съществува органична причина за болестта, той развързва ръцете на Психотерапевта, за да излекува тези „чисти“ Психологически заболявания. В очите на практикуващия Германската Нова Медицина такова делене е абсурдно, тъй като болестта не може да бъде разделяна и поделяна на части. Психиката, мозъкът и органът са три нива на един и същи организъм и ходът на събитията в тях е винаги синхронен! Петте Биологични Закона на Германската Нова Медицина са: 1. Желязното Правило на Рака 2. Законът за двете фази на развитието на всяка болест до степен, в която има разрешаване на конфликта 3. Онтогенетичната[10] система на туморите и еквивалентните на рака болести 4. Онтогенетичната система на микробите в болестите 5. Биологичен смисъл на всяка Специална Програма на Природата Критерий І. Всеки рак, или подобно на рак заболяване, произхожда от Дирк Хамер Синдром (DHS), който е: много труден силно акутен, драматичен и изолиращ шок. Изживяването на шока е едновременно или практически едновременно на три нива: 1. Психика 2. Мозък 3. Орган Критерий Съдържанието на конфликта, причинен от ДХС, определя в самия момент на ДХС местоположението на Огнището на Хамер, или ОХ (Hamerschenherd – HH), в мозъка и съответното местоположение на рака или на раково-еквивалентното заболяване в органа (тялото). Критерий Развитието на конфликта определя специфичното развитие на ОХ в мозъка и на рака или на раково-еквивалентното заболяване в органа. ІІ. Вторият Биологичен Закон Всяка болест е явление в две фази, стига да има разрешаване на конфликта. Медицинските учебници по-рано идентифицираха няколкостотин „студени“ и няколкостотин „топли“ болести. Пациентите със „студени“ заболявания, изявени като студена кожа и студени крайници, се намират в продължителен стрес, губят тегло, имат трудности при заспиване и страдат от нарушения на съня. За примери имаме рака, МС, ангина пекторис, невродерматитите, диабета, умствените разстройства и разстройствата на настроението[11]. Други заболявания са определяни като ревматични, инфекциозни, алергични и особено като екзантемични[12]. Но ние открихме, че това не е правилно. Тези студени и топли заболявания не са самостоятелни заболявания, а са една от двете фази на заболяването, като „студените“ са първата, а „топлите“ – втората фаза. Това ще бъде разгледано по-точно в Глава IV-та. Тъй като нито една болест не е била разбрана правилно и нито един случай не е бил разбран правилно. ІІІ. Третият Биологичен Закон Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рака болести. Взаимовръзките и отношенията – подробно описани в Глава V-та, са толкова фундаментално нови, че нищо дори смътно равностойно не съществува в Медицинската литература днес. Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рака болести включва следните критерии: А. Конфликти, свързани на ниво ембрионален лист, имат също така и: - свързани на ниво ембрионален лист мозъчни релета; - в случаите на конфликт, така нареченото Огнище на Хамер; - свързани на ниво ембрионален лист органи, които са засегнати и имат - свързани на ниво ембрионален лист хистологични образувания. Б. Конфликтите, управлявани от стария мозък (ендодермата, управлявана от мозъчния ствол, и мезодермата, управлявана от малкия мозък) показват размножаване на клетките във фазата Конфликтна активност (КА–фаза – CA-phase) и унищожаване или казеиране[13] на туморите от подходящите микроби, ако те съществуват, при лечебната / възстановителната фаза (ПКЛ – постконфликтолизна фаза – PCL-phase). Церебрално управляемите конфликти (мезодермалните органи, управлявани от локус церулеус[14] в главния мозък и ектодермалните органи, управлявани от мозъчната кора) показват намаляване на клетките в КА–фазата (некрози, улцериране) или увреждане, или прекъсване на функциите при така наречените еквивалентни на рака болести. В. Всяко така наречено заболяване, по отношение на КА–фазата и ПКЛ–фазата, е смислено Биологично събитие, което трябва да бъде разбрано посредством Ембриологията и Поведенческите изследвания. Това означава, че заболяването ни представя едно предизвикателство да решим необичаен и непредвиден Биологичен проблем. ІV. Четвъртият Биологичен Закон Съществува съответствие между групите органи, свързани с ембрионалните листа – без изключение в ПКЛ–фазата, и ембрионично свързаните групи микроби. Микробите не са предвестниците на симптомите, а оптимизатори на лечебната фаза. Всички микроби се управляват от мозъка. В този смисъл, така наречената имунна система, която си представяме като армия, водеща грандиозна битка със злокачествените ракови клетки и микроби, не съществува. Следвайки инструкциите на мозъка, патогенните микроби се превръщат в доброкачествени апатогенни микроби, които се оттеглят в тази част на организма, където не създават проблеми и могат да бъдат извикани и отново задействани в ПКЛ–фазата върху конкретните органи. Обсебени от бактериологичното ни хигиенно мислене, ние се опитахме да премахнем тези сезонни работници на организма. Както ще видим, като потискаме туберкулозата, ние предпазваме туморите на гърдата и червата в ПКЛ–фаза да бъдат казеирани от малките разяждащи пръчици, като по този начин пречим на последващото разрушаване на тумора. Това подпомогна хирургията и онкологията, но беше Биологично и Медицински погрешно. V. Петият Биологичен Закон Този Пети Биологичен Природен Закон практически ни отвежда към „Оригиналната Медицина“, той изцяло преобръща сегашното Нозологично (болестно) разбиране нагоре с краката. Болестта, както биваше определяна досега, вече не съществува. Невежеството ни пречеше да признаем, че всички така наречени болести имат специален Биологичен смисъл. Петият Биологичен Закон е наистина квинтесенцията на четирите предшестващи Природни Закона на Германската Нова Медицина. Като погледне назад Човек би могъл да го нарече най-смисления от Природните Закони. Тази квинтесенция не само обобщава по-ранните категорично научни закони, но също така отваря ново измерение. Той е Душата на Германската Нова Медицина. В единен синхронизъм, той постига връзката между това, което може да се изследва научно, и онова, което може да се нарече Трансцендентално, Свръхестествено, Парапсихологично или разбираемо само от Религиозна гледна точка. Нещата, които се усещат и изпитват от научна гледна точка и онези, които не могат да бъдат обяснени и изглеждат озадачаващи или безсмислени. С Петия Биологичен Закон най-накрая можем да разберем връзката си с Космоса около нас, в който сме вградени. Испанците, притежаващи усещането за такива измерения на разбирането, наричат Германската Нова Медицина „Свещената Медицина“ (la medicina sagrada). Това име се появи в Андалусия някъде през Пролетта на 1995 година. „La Medicina Sagrada“ отваря ново, Космическо, благочестиво измерение! Изведнъж нашето Медицинско мислене и усещане обхваща всеки слон, бръмбар, птица и делфин, всеки микроб, растение и дърво. Всичко, различно от това „Космическо мислене“ в структурата на Живата Природа, вече е недопустимо. Макар че бяхме свикнали да разглеждаме Майката Природа като склонна да греши и имахме дързостта да вярваме, че тя постоянно прави грешки и причинява сривове (злокачествен, безсмислен, дегенеративен раков растеж и така нататък), то сега сякаш люспи падат от очите ни и ние можем да прогледнем, че именно нашето невежество, арогантност и гордост бяха и са единствената глупост в Космоса. Не можехме да разберем такава „изключително контролирана цялост“ и затова наложихме върху себе си тази безсмислена, бездушна и брутална Медицина. Преизпълнени с удивление, сега за първи път можем да разберем, че Природата е подредена (вече знаехме това) и че всяко явление в Природата има смисъл, дори в структурата на цялото, и че събитията, наречени „болести“, не са безсмислени смущения, поправяни от чираците на магьосниците. Можем да видим, че нищо не е безсмислено, злокачествено или болно. Защо не можем да видим това взаимодействие на Природата в целия обитаван космос като нещо „божествено“? Не беше ли така преди избликването на основните религии? От свещенослужителите на бог Есклепий научаваме, че професията на лекаря винаги е била професия на всеки свещеник. След като подробностите бъдат изложени, Биологията, Биологията на Човека и Медицината ще станат ясни, прозрачни и добре разбрани. Като Професор в Педагогическия институт в Хайделберг дълги години преподавах Биология на Човека. Вярвам, че тези сесии, „docendo discimus“[15], носят отговорността за това, че ми помогнаха да открия Петия Биологичен Природен Закон. Глава II-ра А. Методологията на Германската Нова Медицина Методологията на Германската Нова Медицина е концептуално лесна. Най-важното е, че изисква известен опит и здравословно разбиране на Човешката Психика, характеристики, които Медицинския начин на мислене счита за ненаучни и дори нелепи. До момента, ние сме работили предимно със статистика. Следователно, сме изправени пред въпроса дали Човекът, който разбира новата методология и нейната Логика, може също така да се научи да бъде детектив на ниво Психика? Човекът, който я схваща лесно и я разбира интуитивно, е не по-малко квалифициран от по-интелектуално насочения колега. Всъщност, на интелектуално насочените обикновено липсва онова, което може да бъде необходимо, за да разберат по-добре пациентите си. От друга страна, знаем, че за всеотдайния лекар, чието Сърце и Душа е с пациентите му, нищо не е по-възнаграждаващо от знанието и практиката на Германската Нова Медицина. Лекарите, надарени с правилните качества, ще могат да придобият необходимите всестранни знания, които днешните специалисти, така нареченият „каймак“ на професията, не могат и да се надяват да постигнат. Не преувеличавам, когато заявявам, че който иска професионално да работи с Германската Нова Медицина и като цяло има опит на трите нива (Психика, мозък, орган), преди всичко трябва да бъде мъдра и достойна Личност, призната от пациента като равнопоставено Човешко същество и изключителен професионалист. Бъдещите терапии ще включват много малко медикаменти, но ще изискват разбирането от пациента на първопричината на конфликта и болестта му. Заедно със своя лекар, пациентът ще намери най-доброто разрешение на проблема си или най-добрата стратегия, за да избегне повтарянето му в бъдеще. По такъв начин пациентът става абсолютен „шеф“ по отношение на процедурите и лечението на заболяването си и тук е специалният аспект на Германската Нова Медицина. Пациентът вече няма да бъде „лекуван“, а ще „лекува сам себе си“. Връзката между пациент и лекар ще бъде напълно преосмислена и предефинирана. Днешният висококвалифициран и специализиран лекар в бъдеще ще трябва да бъде многостранно обучен, добре образован и Човечен „Медицински детектив“. Тези „свещенослужители на Асклепий“ трябва да бъдат добродушни, мъдри и да притежават отлични общи познания. Знам, че тази картина не отговаря на преобладаващата такава за „преуспяващ“ лекар. Нека да преминем към нашата тема: За да се определи дали е десняк или левичар, първото нещо, което трябва да бъде помолен всеки пациент, е да направи теста на ръкопляскането. За да се установи това, той трябва спонтанно да ръкопляска, сякаш е в театър. Ръката, която е отгоре, удряйки другата, е водещата ръка и ще определи кое полукълбо на малкия или на главния мозък е преобладаващо и първо ще преживее даден конфликт. В случай на несигурност тази връзка лесно може да се установи и емпирично да се докаже с помощта на компютърна томография. След това можем да заключим, позовавайки се на мозъка на пациента, дали той действа като десничар или левичар, независимо от обучението, което е получил като дете. ДХС се превърна в опорна и фокусна точка на цялата Германска Нова Медицина. Такова чудо е, че вече можем точно да изчислим и разберем процеса. Трябва да се вмъкнем в кожата на пациента, за да се опитаме да си представим цялата ситуация в секундата, в която се е случил ДХС, а той се случва за един миг. За целта ще трябва да знаем личната история на живота на пациента, неговите преживявания и идеи по въпроси като Религията, Обществото, семейството, финансите и така нататък. Трябва да подчертая важността на тази методология, за да се избегне опасността от повърхностна оценка от лекар, който не отделя време или който не успява да навлезе в Човешката ситуация и да влезе в изповедалнята със своя другар. Колкото и обективни да изглеждат психологическите въпросници, те не отчитат особеностите на Психиката и какво се е случило в момента на ДХС. Научната таблица [на ГНМ] обхваща цялата Медицина и дава възможност за емпирично идентифициране на връзките между трите нива – Психика, мозък и орган, при всяка отделна болест и във всяка фаза на заболяването или на трите нива на Биологично уникалните програми. На диаграмата могат да се открият и типовете хистологични образувания, които могат да се очакват, както и видовете микроби, които ще присъстват след разрешаването на Биологичния конфликт. Две точки определят линия. Ако имаме трета точка, лежаща на тази линия, лесно можем да проверим нашата оценка. Задържайки тази представа, ние имаме не три точки в една посока, а пет, ако хистологичната формация и съответните микроби също се включат. В развитието на болестта или на Специалната Биологична програмата за разрешаване на определен конфликт могат да бъдат открити редица знаменателни точки: 1. Първата е ДХС – най-важния момент в целия процес. Дори най-опитният практикуващ Германската Нова Медицина, какъвто скромно трябва да призная, че съм, не е пощаден от работата по проследяване етапите на конфликта. Във всеки отделен случай трябва да работя като смел клиничен медицински експерт и Душевен детектив, за да проследя стъпките в хода на конфликта и курса на лечението, чак до ДХС. С други думи, до началото на целия процес. ДХС въплъщава не само острия драматичен конфликтен шок, който „ни хваща в крачка“, но и съдържанието на конфликта. Съдържанието на конфликта е това, което определя местоположението на Огнището на Хамер (ОХ) в мозъка и последващото местоположение на растежа на рака или некрозата на органа в момента на ДХС. В момента на ДХС, обаче, се случва и нещо друго: определят се „следи“ или се полагат оставащи в последствие трайни коловози, по които „влакът“ се движи отново и отново. „Следите“ в ДХС са аналогични на средата – обстоятелствата, които създават асоциация в момента на ДХС. Професор, интересуващ от алергиите, веднъж описа този факт много добре със следната формула: „Ако страдате от ДХС с Биологичен конфликт и се случи така, че преминава крава, ще развиете алергия към кравите, но ако се случи, когато захапвате портокал, ще развиете алергия към портокалите“. В мига на ДХС Човеците и животните несъзнателно „осъзнават“ своята околна среда. Тези обстоятелства по-късно водят до така наречените алергии. За демонстрация ще послужат два примера. Сенната хрема преди беше преобладаващата алергия, въпреки че днес вече не е така. Причината бе проста: първото любене между младите влюбени обикновено ставало в купите сено, тъй като те били най-евтиното и най-незабележимо брачно ложе. Често ДХС се случвал, или когато тези интимни ситуации били неочаквано прекъсвани, или когато завършвали нещастно. Партньорът, преживял ДХС и претърпял Биологичния конфликт, може по-късно неволно да си спомни премеждието в сеното, без да осъзнава връзката. Асоциацията с миризмата на сено е това, което причинява „алергия към сеното“. Подуването (отокът) в околоносния синус, така наречената „сенна хрема“, се появява само в лечебната фаза. Миризмата на сено е свързана и асоциирана с ДХС поради компрометиращото преживяване. Втори случай: По време на полет от Сенегал за Брюксел, на който една двойка се качила, съпругът получил сърдечен инфаркт. Те били неспособни да направят каквото и да било и съпругата претърпяла конфликт на смъртен страх, поради загриженост за своя съпруг, който всеки момент би могъл да почине. След кацането в Брюксел, съпругът бил закаран в болница, където било установено, че инфарктът не е бил толкова тежък и той бързо се възстановил. Съпругата му, обаче, се разболяла няколко пъти от единични белодробни възли (солитарен пулмонален нодул), след които тя се изпотявала обилно в продължение на дни или седмици, докато туморът изчезнел, казеиран от туберкулозните бактерии. Един ден, когато пациентът отново започнал да се изпотява през нощта, единичен раков възел бил открит. Лекарите й в Брюксел се почувствали объркани и поискаха моето съдействие. Зададох на пациента същите въпроси, които те й бяха задавали, тъй като бяха запознати с Германската Нова Медицина: дали съпругът й отново е болен и дали се страхува за живота му. Тя каза, че съпругът й се е чувствал доста добре, след сърдечния инфаркт в самолета. След това я попитах дали съпругът й отново е летял. Тя каза, че нито един от тях не е летял от онзи случай насам. След това тя каза, че смята, че проблемът й е свързан със самолетите, защото след онова ужасно събитие по време на полета от Сенегал тя изпадала в паника всеки път, когато децата или внуците й трябвало да летят. Тя изпитвала смъртен страх в продължение на седмици, докато не се завърнат в Брюксел невредими. Точно това се случвало, допреди откриването на единичния белодробен възел чрез аспирация, който бил диагностициран като аденокарцином. Както ясно виждаме, пациентът преживява втора „следа“ по време на кризата със сърдечния инфаркт на съпруга си в самолета. Тази втора следа е асоциирана по време на събитието в самолета с ДХС като страх от безпомощност. Пациентката имаше това, което всеки психолог може да разбере – смъртен страх за съпруга си, който от само себе си отново активираше следата, тъй като тя наново „асоциираше“ събитието всеки път, когато някой член на семейството й се качваше на самолет. Това в действителност не беше логичен отговор, тъй като семейството й беше младо и бе малко вероятно да претърпят сърдечен инфаркт. Това, обаче, не беше проблемът. Смисълът бе, че „самолетът“ се превърнал в отделна „следа“, свързана със „следата на смъртен страх“ и създал втори конфликт, една комплексна конфликтна ситуация, така че всеки път, когато член на семейството й пътуваше със самолет, пациентът страдаше от рецидив на единичен белодробен възел – знак, че преминава през смъртен страх, свързан с друг Човек. Най-добрият начин да разреши конфликта беше: семейството й просто да споменава пътуване с влак, въпреки че в действителност пътува със самолет. Пациентът, майка и баба, оттогава нататък щеше да слуша само за пътуването им с влак или й беше казвано за пътуването едва след завръщането им. Тези примери демонстрират важността на връщането към ДХС, за да се припомни точната ситуация в момента на възникването му. Във Филологията това би било наречено контекст: един важен пасаж от даден текст не може да бъде пропуснат, тъй като текстът трябва да се разбере в целия му контекст. След като успеем да реконструираме събитието на ДХС с всичките негови променливи от момента на събитието, или пък го разглеждаме като отделна „следа“, тогава конфликтният курс трябва да бъде проследен от ДХС до сегашното състояние. По принцип има две възможности: пациентът все още да е във фазата на конфликтна активност (КА-фаза), или пациентът вече да е в лечебната/възстановителната фаза (ПКЛ-фаза). Фазата на конфликтна активност: Има три отправни точки, от които можем да започнем нашата диагноза: Психическо ниво церебрално ниво, или органично ниво. Обичайно, пациентът отива при медицинския специалист с разнообразни симптоми или дори с диагноза на органично ниво, като в този случай аз препоръчвам да се започне от органичното ниво. Органичните симптоми трябва да се оценяват много внимателно, защото винаги съществува риск те да бъдат отдадени на стари карциноми, които не са били казеирани в лечебната фаза поради липса на туберкулозни бактерии. Една компютърна томография може лесно да се открие единичен карцином на черния дроб, ако пациентът се оплаква от чернодробни заболявания на хепатални улцерирани жлъчни пътища. Всъщност, може да се започне от всяко от трите нива, но не трябва да се ограничава до едно ниво, освен ако не е принудително наложено от обстоятелствата. Бих препоръчал мозъчна компютърна томография в стандартни слоеве, тъй като церебралното ниво е силно изразително и разкриващо по време на изследването. (Сканирането продължава четири минути с минимално излагане на радиация). Дори тук, трябва да помним, че мозъчната томография е само моментална експозиция на една снимка, която може да показва тъкан със стар белег от предишно събитие. Тези белези могат и наистина показват събитието на въздействието на ДХС, но едва тогава, когато последният видим тип изображение на Биологичния конфликт е продължавал непрекъснато през фазата на конфликтната активност. Психиката е най-интересното и информативно ниво, особено по отношение на „следите“, които са едновременно създадени по време на ДХС. Единствено пациентът може да си припомни как конфликтът го е засегнал в момента на ДХС. Веднъж видях пациент с десностранна дуктална карцинома на млечната жлеза, която беше ампутирана. От протичането на конфликта и от рационалната оценка на симптомите изглеждаше ясно, че ДХС е възникнал поради аборт. Отначало тази връзка не беше нито логична, нито позната, тъй като майката, деснячка, обичайно би се поддала на карцином на лявата млечна жлеза, когато изпитва конфликт на раздяла с детето си (ембриона) в резултат на аборт. Пациентът веднага ме увери, че не за детето е загрижена, а за приятеля си, който изчезнал малко след аборта. Когато три месеца по-късно приятелят й се появи отново и се нанесе у тях, тя откри голямо подуване в дясната си гърда (в резултат на това, че е била разделена от него). Извън обхвата на настоящото резюме е да се представят повече случаи и констелации. Запазих ги за друга книга, озаглавена „Диференциална диагноза в Германската Нова Медицина“. Разрешаване на конфликта (конфликтолиза) (КЛ) Конфликтолизата е много специфичен момент, който не трябва да се пренебрегва. Повратният момент на вегетативната инервация от трайна симпатикотония към трайна ваготония[16] представлява много мощен припадък, който е Психически, вегетативно-церебрален или органичен. На органично ниво често се диагностицира като треска или грип. Всяко заболяване има своите много ясно определени ПКЛ симптоми, които започват с КЛ. Не вярвам да е трудно да се намери КЛ при едноциклично заболяване. Трудно е, когато става въпрос за „висящ конфликт“, където все още няма КЛ. Трудно е и там, където има постоянни рецидиви и постоянно разрешаване на конфликти. Пример за „висящо лечение“ е болестта на Морбус Паркинсон, при която треперенето, предимно на ръцете, показва лечебната фаза и пациентът претърпява рецидив на конфликт през нощта в състояние на сън. Защо е важно да откриете времето на КЛ толкова точно, особено в едноцикличен курс, при който КА-фазата и ПКЛ-фазата са непрекъснати? Това е така, защото точното определяне на времето може да означава живот или смърт за пациента. Чрез установяване на времето на ДХС до времето на КЛ и до настоящото състояние, може да се направи преценка за това в кой етап се намира пациентът в този момент: Пациентът все още ли е изправен пред епилептоидна криза (ЕК)? Преминала ли е вече епилептоидната криза? Каква действителна опасност съществува? От значение за левкемията е изчислението, при което предхождащата анемия продължава да съществува заедно с КЛ, чрез което, поради разширяването на съдовете, изчислението все пак може значително да се увеличи до „полу-псевдоанемия“. Пациентите трябва да се наблюдават много внимателно през двете седмици след КЛ. Те трябва да останат спокойни и не трябва да поемат никакви рискове или да им се правят ненужни кръвопреливания. Ако е необходима трансфузия, тя трябва да се прилага през нощта (особено при децата), за да се избегне евентуален „конфликт на кървене и нараняване“ у пациента. Докато е в паника, мозъкът ни не може да определи разликата между загуба на кръв и кръвопреливане или „рак на кръвта“, термин, който се използва и до днес. Пациентът в лечебна фаза В тази фаза външните симптоми на пациента са топли ръце, слабост, умора, добър апетит и накрая възможна температура и трайна ваготония. Веднага щом лекарят определи, че пациентът е в лечебна фаза, той трябва да действа много бързо, за да установи в кой етап от лечебната фаза се намира пациентът. Той също трябва да намери точния момент на ДХС и да определи продължителността на този конфликт, за да отговори на следния въпрос: Дали пациентът е преди или след епилептоидна криза? Има ли висока смъртност епилептоидната криза при това конкретно заболяване? Ако имаме работа с болест, управлявана от стария мозък, трябва да се запитаме дали туберкулозата е започнала, или пациентът трябва да бъде подпомогнат при развитието на туберкулозна инфекция. Оздравителния процес може вече да е доста напреднал и без туберкулозната бактерия, така че операцията може да е подходяща, в случай на рак на червата, за да се избегне чревна обструкция [запушване на червата]. При такава операция, обаче, трябва да бъде отстранен само минимумът и не повече от 15 см от дебелото черво или, ако това е технически възможно, да се отреже туморът без риск от кървене. По-ранната максима да се реже дълбоко в здравата тъкан, за да бъдат избегнати метастази, е неоснователна и абсурдна. Трябва да се приемат и други диференциално-диагностични съображения, когато се справяме с растежа на истински аденом на щитовидната жлеза, причинен от конфликта „не съм достатъчно бърз, за да хвана залъка“. Ако в лечебната фаза няма туберкулоза или ако туберкулозата не би била полезна през останалата част от лечебната фаза, тогава е необходима операция, за да понижим количеството на тироксина, нещо, което Майката Природа би регулирала след разрушаването на аденома. Лечебните фази са разбирани погрешно като „инфекциозни заболявания“. Правилното им категоризиране не означава, че в бъдеще нещата ще бъдат по-лесни от терапевтична гледна точка. Познаването на точното време на ДХС и продължителността на фазата на конфликтна активност ще ни помогне да се подготвим за това, което предстои. Колкото по-добре можем да контролираме събитията, толкова по-спокоен ще бъде пациентът. Нещата очевидно стават по-сложни, ако съществуват няколко Биологични конфликта, протичащи едновременно, така че е много важно да се знае дали фазите се развиват в една и съща посока или в противоположни посоки. Ако пациентът страда едновременно от ПКЛ-фаза на Биологичен конфликт и КА-фаза на втори Биологичен конфликт, тогава трябва да се обмисли внимателното използване на кортизон. Обаче, ако е възможно, той трябва да бъде избягван. Много важен в тази връзка е мозъчният оток [едем] на Огнището на Хамер във фазата на ПКЛ, който, за съжаление, се диагностицира неправилно като „мозъчен тумор“ и ненужно се оперира (вж. Глава XI-та за ОХ). Епилептичната / епилептоидната криза (ЕК) Колкото и безобидна да е ПКЛ-фазата при няколко заболявания, ако не се полагат грижи е възможно настъпването на смърт. Епилептоидната криза често представлява истинско предизвикателство, дори за опитните клиницисти. ЕК е часът на истината за редица заболявания на органите, управлявани от кората на главния мозък, като: сърдечен инфаркт, ляв сърдечен инфаркт и десен сърдечен инфаркт с белодробна емболия, лизи на пневмония, лизис на ларингеален карцином, бранхиални / фарингеални кисти, диабет, хипогликемия, сензорна парализа и сензорно-периостална парализа. Повече подробности за всяко от тези заболявания можете да получите от научната таблица. Тези отличителни точки могат да бъдат възпроизведени при всеки пациент. Колкото по-прецизно и научно става това, толкова по-добри са шансовете на нашите пациенти. Ако успеем да им кажем (освен няколко крайни случая), че ще оцелеят, те ще мобилизират феноменална сила и ще работят ентусиазирано върху възстановяването си като „мениджъри на развитието“. Валидиране и доказателство в Германската Нова Медицина Как се доказва който и да е случай на повторяемост според Биологичните Закони на Германската Нова Медицина? През последните тринадесет години бяха извършени голям брой тестове за повтаряемост, повечето от които публични, и нито един от тях не се различава от препоръчания преди тринадесет години на редица преподаватели от Университета в Тюбинген в Германия. Дори се бях съгласил тестовете да се провеждат при затворени врати, ако това искаха. Научните правила за възпроизводимост трябва винаги да се използват, за да се провери дали даден брой идентични случаи могат да бъдат обяснени и проследени от Законите на Германската Нова Медицина. Какво е научна възпроизводимост? В стриктните физически науки (Физика и Химия) силата на доказателството на закон зависи изключително от възпроизводимостта на идентичния експеримент пред публика. Mutatis mutandis[17], това важи и за Биологичните закони на Германската Нова Медицина за идентичния тип заболяване у всеки един пациент. Във физическите науки, за тест Б не се използва същият материал, използван за тест А, но се използва еквивалентен материал. В Химията не се използва същата вода от предишен тест, а еквивалентна вода (H2O). По същият начин, не можем да използваме пациент „Б“ за същата демонстрация, направена с пациент „A“, но само идентичен, обстоятелствено еквивалентен случай. Ако възникне необходимост за възпроизвеждането на случаите на пациентите според Петте Биологични Закона на Германската Нова Медицина, въпросът по принцип е много прост. Има три нива, които трябва да протичат синхронно, както и две фази на заболяването (при условие, че конфликтът може да бъде разрешен). Фазата на нормалност върви преди симпатикотоничната фаза, както и в края на ваготоничната лечебна фаза има нормотония, която може да бъде видяна чрез оставените белези на Психично, мозъчно и органично ниво и лесно може да бъде разграничена от преди това съществуващата „непокътната“ нормална фаза. Следователно, ние имаме не само четирифазовите сегменти на всяко от трите нива, но в допълнение, три добре маркирани точки (ДХС, КЛ и EК) на всяко от трите нива, давайки 21 критерия, които, според Петте Биологични Закона, също могат да бъдат тествани поотделно. Тъй като заедно Петте Биологични Закона съдържат минимум шест критерия – хистологичен, церебрално топографски, органно топографски, конфликтно оцветяване и микробен – в крайна сметка имаме 126 проверуеми и възпроизводими факта за всеки отделен случай, ако всичките три нива бъдат много внимателно проучени. Астрономическа невероятност е, ако само един-единствен пациент случайно би проявил тези 126 възпроизведими факта, тъй като той просто е следващият най-добър случай от милионите възможни случаи. Ако, обаче, пациентът просто има две заболявания, възникнали отчасти паралелно или частично последователно, тогава можем да удвоим проверимите факти и да получим 252, вероятността, от друга страна, ескалира експоненциално до астрономически високи стойности. Най-важният критерий, който трябва да бъде включен в изчислението, е, че локализацията на ОХ в мозъка е предварително определена. Което означава, че това реле, едно от няколкостотинте възможни релета, вече е установено. В случай на заболяване, това реле е ОХ и трябва да има точния вид, принадлежащ към съответната фаза. Вероятността това да стане само в един случай вече достига астрономически размери. Имайте предвид, че при всеки мой анализ пациентите са прекарали няколко пъти рак или парализа, диабет или други подобни, като за всяко едно заболяване всички критерии биваха изпълнени...! *** Заинтригуваният Читател може да намери повече знания за Германската Нова Медицина на Български език на следния уебсайт: Г Е Р М А Н С К А Н О В А М Е Д И Ц И Н А® *** МИР и ЛЮБОВ! 2-ри Юни 2020 година СТАМАТ [1] Савойската династия (Haus Savoyen) повече от хиляда години владее териториите Савоя и Пиемонт, като в определени периоди е владяла също и части от Западна Швейцария, Графство Ница, Сицилия (1713–1720) и Сардиния (1720–1861). От династията произхождат десетки Принцове и Крале на Сицилия, Сардиния и Испания, както и Кралете на Италия властвали от 1861 до 1946 година. Основател на династията бил Умберто (Хумберт) I-ви Бианкомано, „Белоръкият“ (1003 година), Граф на Салморенц в Графство Виен, Граф на Нион на Женевско езеро, Граф на Вале д'Аоста в Западните Алпи. Той владеел и графствата Савоя, Беле, Долината на Тарентейз и Шабле, а Конрад II-ри Салиецът го наградил с част от Мориен. Савойската династия е наричана също и Хумбертините. [2] Пpинцът-престолонаследник Виктор Емануил, Принц на Неапол, Принц на Амедео, Херцог на Аоста, е син на последния Крал на Италия, Умберто ІІ-ри (1904–1983), властвал от Май до Юни 1946 година. Умберто ІІ-ри бил единствен син на Крал Виктор Емануил ІІІ-ти, който имал също така и четири дъщери, като една от тях, Йоанна, се омъжила за Цар Борис ІІІ-ти Сакскобургготски. Братовчедът на Цар Симеон ІІ-ри, Виктор Емануил, е Велик Магистър на Масонските Рицарски ордени: „Орден на Св. Мавриций и Лазар“ и „Орден на Светото Благовещение“, в които членува и Симеон ІІ-ри. Военният „Орден на Св. Мавриций и Лазар“ бил инсталиран през 1572 година от Eмануил Филиберт I-ви Савойски, „Желязната глава“, Херцог на Савоя, Принц на Пиемонт, Граф на Аоста, Мориен и Ница, титулярен Крал на Йерусалим, Кипър и Армения, и оттогава насам в него членуват короновани особи, висши Масони и Илюминати, като например: Кайзер Вилхелм ІІ-ри, Император Николай ІІ-ри, Крал Джордж V-ти, Ендрю Бертие – Велик Магистър на Суверенния Военен Орден на Малта, банкерът Джей Пи Морган, Генерал Пършинг, Генерал Джордж Маршал, Контра-адмирал Ричард Бърд, Кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани и така нататък. Виктор Емануил се ползва с изключително лоша слава на аферист и мошеник с множество заведени дела срещу него по обвинения за връзки с престъпността, рекет, заговор, корупция, сексуална експлоатация и склоняване към проституция. В част от тези дела е замесен и Симеон ІІ-ри. Десетилетия след убийството на Дирк Хамер, в хода на едно от разследванията Виктор Емануил се похвалил: „Бях виновен, застрелях го. Макар да бях объркан, ги измамих", казва Виктор Емануил за Френските съдии. "Беше изключително – 20 свидетели, толкова Френски публични фигури. Бях сигурен, че ще спечеля.“ – цитат от в-к Сега от 13 Септември 2006 година. [3] Еволюционистите, застъпващи Дарвинистката теория за Произхода на видовете от 1859 година, продължена от Теорията на рекапитулацията на Евгеника-расист Ернст Хекел, който извършил научна измама, фалшифицирайки рисунки и доказателства, за което бил осъден от Университетския съд в Йена, правят огромна грешка в разбирането на ембрионалното развитие при бозайниците. Еволюционистите вярват, че Човешкият, както и другите животински ембриони през първите седмици от развитието си в утробата претърпяват миниатюрен ускорен процес, копиращ етапите на цялостния еволюционен импулс, като проявяват вначалото отличителните белези на риби, после на влечуги и накрая на бозайник или Човек. Това е Атеистично-материалистическа измама, целяща да обърка още неопитните в полето на Трансцендента. В действителност, ранните фази на ембрионалното развитие представят различните Духовни цикли и форми по пътя на извечното Трансцендентално израстване на Джива, проявяващи се като манифестирани биологични тела, които може би напомнят контурите на познати нам организми, но поистина нямат нищо общо с тях! Ще разгледаме в детайли този въпрос в следващата Глава „Обобщение на Грандиозната конспирация „Коронавирус“, или подробно описание на Постхуманистичното бъдеще на Човечеството“. Но, така или иначе, по същество Езотеричната истина за ембрионалното развитие не опровергава, а допълва и подпомага разбирането на трудовете на Д-р Хамер. [4] Игнац Филип Земелвайс (Ignaz Philipp Semmelweis; Semmelweis Ignác Fülöp; 1818 (Буда) – 1865 (Виена)) бил лекар и учен от Унгарско-немски произход, живял в Австрийската империя и останал в историята с прилагането на антисептичните методи. Въпреки многото негови публикации, в които доказвал, че с измиването на ръцете се намалява смъртността до равнище под 1%, те били отхвърлени от Медицинската общност. На 30-ти Юли 1865 година Земелвайс бил вкаран с измама в една лудница във Виена. След като се опитал да избяга, той бил жестоко пребит от персонала и починал в лудницата 14 дни по-късно. [5] Графиня Тереза цу Хардег на Глац (Клодзко) и в Махланде, Шварценберг е родена на 17-ти Февруари 1940 година във Виена. Нейната династия за първи път се споменава през ХІІ-ти век, а Графовете цу Хардег, име идващо от града в Долна Австрия и от замъка Хардег (Хардек), заедно с династията Рец към края на ХV-ти век образували Имперски окръг в Свещената Римска Империя. През 1967 година Графиня Тереза се омъжва за родения през 1937 година Карл VІІ-ми (Карел), 12-ти Принц на Шварценберг, наследник на хилядолетна Висша благородническа Франкска и Бохемска династия, включваща редица известни Принцове на Свещената Римска Империя, графове и херцози на Крумлов. През последните десетилетия Карел е бил два пъти Външен министър и Вице-премиер на Чешката Република. След развода им през 1988 година, те отново сключват брак през 2008 година. Графиня Тереза е Доктор по Медицина, като се занимава с активно разпространение на Алтернативните неинвазивни методи. През 2001 година тя издава книгата „Рак - лечебна болест?: Разрешаване на конфликти вместо химиотерапия и скалпел“ (Krebs - heilende Krankheit?: Konfliktlösung statt Chemo und Skalpell), в която защитава мирогледа на Германската Нова Медицина. [6] Нозология се нарича учението за болестите, занимаваща се с класификацията, номенклатурата, с Биологическите и Медицински причини и механизми за развитието им, както и с оздравяването и смъртта. Името идва от Гръцките думи: νόσος, тоест „болест", и λόγος - „Логос“, понятие означаващо принципите на реда и познанието. [7] Телеологията (от Старогръцки: τέλος, тоест „достигнал целта“, и λόγος, понятие означаващо принципите на реда и познанието), наричана още Окончателността, е учение, определящо всичко съществуващо в Света като изначално вътрешно целесъобразно, тоест имащо извън субективна причина и обяснение като функция от собствената му крайна цел. Естествената телеология, срещана в Класическата философия, определя естествените същности като притежаващи вътрешно присъщи цели, независимо от Човешките възгледи, употреба или мнение. Принципите на Телеологията се зараждат в трудовете на Платон и Аристотел. Аристотел казвал, че вътрешният телос на жълъда е да се превърне в напълно израсъл дъб. [8] В трудовете си Д-р Рике Герд Хамер не разглежда нашите Шест Трансцендентални, или Фини, тела и по какъв начин се осъществява взаимовръзката и обмяната на информация и енергия между Трансцендента и физикалността, а говори само за третото поред, според нарастване на вибрационната честота, Фино тяло, а именно Психиката, или Манас, разбирайки го изцяло като следствие и функция от Биологичните и Биохимични процеси в организма, а не като съставна част от Трансцендентално съществуващата Фина телесност пораждаща, определяща и управляваща физикалността. Задълбоченото Езотерично Знание по отношение на взаимосвързаността на Трансцендентните ни тела и Биологичното ни тяло в светлината на Германската Нова Медицина, ние ще представим в следващата Глава „Обобщение на Грандиозната конспирация „Коронавирус“, или подробно описание на Постхуманистичното бъдеще на Човечеството“. [9] Интегратор в електрониката (1) или в приложенията (2) за измерване и управление е елемент, чийто изходен сигнал е равен на времевия интеграл на входния му сигнал. Той натрупва входящата енергия или информация за определено време, за да произведе интегрална полезна мощност (1) или за да изработи представителен резултат (2). [10] Онтогенеза се наричат всички събития в развитието, случващи се по време на съществуването на даден жив организъм, и включва в себе си два процеса – растеж и развитие. Развитието протича през два основни периода: ембрионален и постембрионален. Ембрионалното развитие започва от оплождането на яйцеклетката от сперматозоида, преминава през всички етапи на развитието на зиготата и зародиша, диференциране на органите, белезите и така нататък и завършва с раждането или излюпването на индивида. С раждането започва постембрионалното развитие характеризирано от растежа, постоянното преобразуване на формата на тялото, развитието на вторичните полови белези и включва също така и Психологическото и Нравственото развитие като завършва със смъртта. Онтогенезата, Ембриологията и Биологията на развитието са тясно свързани изследвания и понякога понятията се използват взаимозаменяемо. Онтогенезата в Клетъчната биология, или Цитологията, се занимава с развитието на различните типове клетки в организма. [11] Към разстройствата на настроението, наричани още афективни разстройства, се отнасят депресията, биполярното разстройство и много други. [12] Екзантема е общото название на кожните обриви. [13] Казеация, или казеиране, представлява некроза, тоест локална смърт на група от клетки, тъкани или органи в организма, като увредената тъкан се превръща в субстанция, подобна на меко сирене. [14] Locus coeruleus, синьото петно, се намира в моста на главния мозък и съдържа две ядра, които представляват най-голямото струпване на норадренергични неврони в главния мозък и имат широки свръзки със структури от централната нервна система, малък мозък, таламус, корови полета. [15] Docendo discimus е Латинска сентенция, означаваща „Посредством преподаването, ние се учим“. Може би произлиза от Луций Аней Сенека Младши (4 г. пр. Хр. – 65 г.), който пише в „Нравствени писма до Луцилий“ следното: „Homines dum docent discount“, което означава „Човеците се учат, докато преподават“. [16] Ваготонията е такова състояние на вегетативната нервна система, при което равновесието между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система е наклонено към парасимпатиковата. Противоположното състояние се нарича симпатикотония. При ваготонията се наблюдава ниско кръвно налягане (хипотония), нисък сърдечен ритъм (брадикардия), миоза, често студени ръце и крака, студена и лепкава диафореза, силна умора. Парасимпатиковата нервна система е доминираща в ситуации на почивка и релаксация, има активиращ ефект върху храносмилателните органи и облекчава сърцето. Тренировките за издръжливост поддържат ваготонията. При спортистите, например, може да се наблюдава бавен пулс. При натренираните Човеци ваготонията не се счита за ненормална, а за полезна и защитна. [17] Mutatis mutandis е Латинска сентенция, превеждана както следва: „Като се променят нещата, които трябва да се променят“ или „След като са направени необходимите промени“.
  2. Театър на Пандемиите Лекция на Д-р Щефан Ланка, заснета през 2009 година Оригинално видео: „Grippepandemie und Tamiflu” (Грипна пандемия и Тамифлу) Превод от Немски на Английски: Саша Доблер Превод от Английски и бележки под линия: Стамен Георгиев СТАМАТ [1:08] Казвам се Щефан Ланка, аз съм биолог и вирусолог. Аз открих първия вирус, който се намира в океаните. Ето как се заинтригувах от настоящата материя. Първо, разбрах, че този вирус не причинява никаква вреда. Второ, Австрийският Професор Фриц Пол ме предупреди за факта, че нещо не е наред с цялата афера със СПИН и вирусът може би изобщо не съществува. Проверих това и разбрах, че наистина случаят е такъв. Помислих си, че това не може да бъде вярно и запазих мълчание половин година, тъй като предположих, че нещо съм разбрал погрешно. Не можех да си представя, че целият Свят би се примирил с това. Тогава започнах изследвания и бях силно заинтригуван от теорията за инфекциите. Разбрах, че цялата теория е неправилна. Първоначално тя започнала с грешка, след което се превърнала в измама и политическа измама вече при Ото фон Бисмарк, това лесно може да бъде доказано и реконструирано. Тази измамна концепция била изоставена след Втората Световна война, но след това била възстановена от Американците, за да провокира страх и с цел провеждане на контрол върху населението. По-нататък разбрах, както ще демонстрирам тук, как теорията за инфекциите породила генната теория, така наречената молекулярна технология и генната манипулация и технология. Днешният модел на теорията за инфекциите е използван под формата на ваксини, като страх от материално заразяване, под формата на пандемии, точно като сегашната, която се очаква да избухне всеки момент, или ще избухне във втората си фаза или дори по-късно, и че след това ще може да бъде преборена с лекарството, наречено Tamiflu (озелтамивир). Между другото, Тамифлу означава токсичен амифлум, явно е имало проблем в процеса на именуването на този химиотерапевтичен медикамент. [3:32] Нека разкажа историята как се развило всичко, за да можете да разберете как една грешка се превърнала в измама, измамата прерастнала в престъпление и как чрез индустриализацията на това престъпление се развила лудостта, такъв вид лудост, който застрашава всички нас, цялата Човешка раса. Започваме в един момент от историята на Древна Гърция, там се е развила тази концепция за инфекциите. Тя е в основата на днешната Институция на Здравеопазването, която се управлява от систематични борби и отравяния. Ето защо, от нас се очаква да поглъщаме Тамифлу дори превантивно, а след обявяването на пандемията, то трябва да се приема в големи количества. [4:55] Преди да се задълбочим в историята на Древна Гърция: Гьоте се е опитал да ни предупреди за грипната пандемията от 2006 година, а също и за СПИН и за поглъщането на Тамифлу. Той направил това във „Фауст I“, не в първото издание, което преминало през цензура, не и във второто, но в третото или в четвъртото издание той включил този съществен пасаж, в който описал как още тогава един единствен лекар убивал хиляди Човеци: Първо, той описва на Алхимичен език как се прави Тамифлу и химиотерапията по негово време: органични живачни съединения, смесени със сироп, Latwergen [1] означава смеси от сироп, и това ще са Адските електуарии на Алхимичен език и как са произвеждани. Ето важните стихове [2]: „Ето го лекарството: пациента умира. А кой ли се възстанови? Никой не попита.“ (Ето го Тамифлу, пациентите умират, ще умрат? И никой не попита: кой се възстановява? Никой не пита: правилна ли е теорията? Изобщо, има ли вирус?) „Тъй с адските си хапчета бродехме, всред всичките долини и хълмове, по-лоши от самия мор ний бяхме.“ И ние ще третираме Черната чума, едно политическо заболяване, също като СПИН, инфлуенца, ТОРС (Тежък остър респираторен синдром), СЕГ („луда крава“ – спонгиформна енцефалопатия по говедата), също като Едрата шарка, което е колективния термин за Проказата, от който произлиза термина Черна чума, както и колективния термин за Полиомиелит. „Хиляди отровил съм: това съвсем ясно е: но посърнали старци сега трябва да слушам как хората хвалят един убиец безсрамен.“ Гьоте. Той не е вземан на сериозно чак до днес. Всеки път, когато има цунами или земетресение, си мисля: Гьоте отново говори. Защото той предупреди и това предупреждение беше отхвърлено. [6:49] Как се стигна дотук, каква е грешката, какво представлява невярното предположение? Основното грешно предположение, на което се основава цялата Западна Академична медицина, е следното: В структурата на Доктрината за телесните сокове се смятало, че болестта бива породена от дисбаланса на соковете или течностите в организма. Ние имаме много различни флуиди в тялото си, около 270 различни вида, в ставите, в очите, в потните жлези, в храносмилателните жлези, течностите на вътрешното ухо, мозъчните течности, гръбначните течности и така нататък. Било предположено, че неравновесието на телесните течности би довело до развитие на болестотворни токсини. И от опит се вярвало, че прилагането на малки количества отрови би предизвикало в организма реакция за произвеждане на антидот, противоотрова. Тази идея произтекла от опита с клетъчния токсин алкохол. Консумиран в малки количества, той може да развесели, също така може да намали тревогите и тем подобни, но ако млад човек, който никога не е бил в контакт с алкохола, изпие половин бутилка спиртна напитка, така че да е достатъчно парализиран, за да не може да повърне, тогава стомахът му трябва да се промие с помпа, иначе той би умрял от отравяне с алкохол. Борис Елцин и други като него правят Световната политика след два литра алкохол. [8:12] Това наблюдение било основната предпоставка: да се поглъща някаква отрова малко по малко. Можете сами да опитате, откажете употребата на алкохол за половин година и след това изпийте две чаши вино, кажи-речи ще паднете на пода. Но не защото тялото не е произвело противоотрова, а защото тялото не е тренирано, то не е подготвило ензимите, за да преработи бързо, да неутрализира и да отдели алкохола. Учението за телесните сокове в горепосочената форма е категоричната основа на цялата Западна Академична медицина, включително и на фалшивата вяра в някаква имунна система. Защо? Те вярвали, че болестите се развиват от болестотворни отрови и ако някой превантивно приеме отрова, то тялото му ще произведе противоотрова, така че той ще се сдобие с имунитет. А когато най-сетне болестотворната отрова пристигнела, той вече би бил неуязвим. Ето защо Распутин и Наполеон, това може да бъде измерено в космите, често приемали различни видове токсини в малки количества, за да бъдат имунизирани срещу атентат с отрова. Но тогава, през ХІХ-ти век, когато станало възможно да се откриват малки количества токсини, било установено, че при нито едно заболяване не могат да се открият токсини. В нито едно заболяване и до днес. [9:56] И така теорията се оказала погрешна. Но цялостният начин на мислене се основавал върху нея, което означава превантивно да се дават живачни съединения, както по времето на Гьоте, така че когато и да възникне болестотворният токсин под формата на епидемия, лицето вече е неуязвимо. Това разбиране за епидемиите вече било развито в историята на Древна Гърция. Твърдяло се, че демонът на болестта обладава и осквернява Човека. От това произлиза Гръцката дума миазма [μίασμα – замърсяване, оскверняване – Бел. прев.]. Оскверняване: Човек е опетнен от демона на болестта и той може да предаде болестта на другите. Демонът на болестта ме заразява, възпроизвежда се в мен и може да бъде предаден на другите и болестотворни токсини биха били произведени. Ето затова превантивно се прилагат противоотрови, точно както го описва Гьоте, а оцелелите аплодират. „но посърнали старци сега трябва да слушам как хората хвалят един убиец безсрамен.“ Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз (1493–1541) Така да се каже, Гьоте претворява Парацелз[3] в образа на Фауст, обаче той се срамува, че преди това е бил възхваляван от селяните, когато викали след него: „Ти ни спаси живота!“, но хиляди загинали. Срамува се от това и сяда с Атлантус Вагнер на една определена скала край селото и размишлява и разправя какво е правил и какво баща му бил направил. [11:56] Наблюдавано е, че бактериите произвеждат токсини. Това било проучено и всички били напълно сигурни, че бактериите могат да произвеждат токсини само в мъртво тяло. Това е така, тъй като метаболизмът на бактериите протича в аеробна среда и те произвеждат вещества в червата по време на храносмилането, като необходими витамини. Но когато тези бактерии бъдат лишени от кислород, какъвто е случаят в мъртво тяло след няколко дни, тогава малко от тях могат да оцелеят и те променят метаболизма си. Точно както дрождите променят метаболизма си при отсъствието на кислород, за да произведат токсичния алкохол, по такъв начин тези бактерии произвеждат своите токсини, но само при пълното отсъствие на кислород. Това било добре известно, бактериите не могат да бъдат причина за заболяване. Професор Хенле[4] по-нататък затвърдил това знание, той изложил своите постулати и казал: Ако твърдите, че бактериите могат да се предават и след това да произвеждат отровите си, тогава трябва да идентифицирате тази бактерия във всеки един случай на дадено заболяване, което твърдите, че е причинено от тази бактерия. Но случаят не е такъв. Бактериите са недостатъчно разпознаваеми дори в епруветка, това може да се направи само с някои от тях. От всички бактерии, които познаваме въз основа на тяхната характеристика, само около 2% са култивируеми и размножаващи се. А това, което се определя като бактерия в лабораторията, не е същото като истинската автентична бактерия навън. Защо? Фридрих Густав Якоб Хенле (1809–1885) [14:11] Защото идеята за бактериите в лаборатория, представляващи един-единствен вид, е лабораторен артефакт[5]. Тъй като бактериите непрекъснато обменят информация помежду си, те променят своята форма и функция. Това беше потвърдено наскоро в обширно изследване: бактериите, колкото и индивидуални да са по отношение на биохимията си, те са много сходни по отношение на нуклеиновата си киселина. Те се адаптират. Ако извлечем бактерия и я култивираме изолирано, тя след известно време губи свойствата си и не може да оцелее. Следователно, аз трябва да произведа голямо количество от тях, да ги замразя и след това да работя винаги с тях. Но това вече представлява мащабна намеса в Природата и не представлява Реалността, в която бактериите обменят информация помежду си, и, следователно, дефинирането на типовете, което им е наложено, не е научно оправдано. Това е първият проблем. Например, те не успяха да намерят прочутата бактерия на туберкулозата, култивирането на която беше успешно извършено от Роберт Кох[6]: тя може да бъде открита само в около половината от случаите. Положението остава същото и до ден днешен. [15:46] Вторият постулат на Хенле гласи: този изолиран патоген трябва да се наблюдава, в случая с бактерия тя трябва да се размножи и трябва да се наблюдава дали може или не може да направи това, което му е приписвано. Във всички тези експерименти те установиха, че бактериите не могат да произвеждат токсини в жив организъм, но единствено в мъртво тяло, няколко дни след като животното или Човекът е умрял. Също така, това беше установено и в цялата научна общност без изключения. Хенле формулирал третия постулат, който гласи: Тогава патогенът, който е бил изолиран и размножен, трябва да се инжектира в здрав организъм и трябва същата болест да се прояви. А това никога не се е случвало, абсолютно никога. Но как се е случило така, че изведнъж Роберт Кох се прочул като откривател на възможността за предаване на болестите? Това е въпросът. На въпроса се отговаря лесно. Роберт Кох заслужил репутацията си като успял да направи фотографията адаптивна към визуалната микроскопия и да направи снимки на бактерии. Самата фотография била преоткрита в Европа през 1885 година. Това заслужено му спечелило висока репутация. По онова време, фотографията се считала за свещена, никой не можел дори да си представи, че негативът може да бъде ретуширан[7], че могат да се използват двойни експозиции, че тя може да бъде манипулирана. По своята същност, фотографията се считала за изначално научна и обективна. Те само поставяли своите твърдения до фотографията и това действало по много хипнотичен начин, подобно на телевизията днес, така че Човеците просто приемали тези твърдения. [18:00] Кох просто заснел бактерии, които могат да бъдат намерени навсякъде. От това произлезли две различни концепции. Разбира се, тези бактерии не причиняват заболявания и Третият постулат, който гласи, че бактериите трябва да породят същата болест, бил нарушен от Кох. Той въвел научната измама, която играе централна роля и до днес, в случаи като СПИН, ваксинациите, грипните пандемии и така нататък, включително и при Тамифлу. Кох казал, че инокулацията[8] на опитното животно с тази бактериална култура води до развитието на ПОДОБНО заболяване. Не същата, а ПОДОБНА болест. И това е едно от главните измамни деяния в цялата теория за инфекциите: развитието на ПОДОБНО заболяване. Прочетете сами, това е домашно задание номер едно, не ми вярвайте, отидете в библиотеката, прочетете какво е направил Роберт Кох. Само един пример: Антракс. Кох убивал мишки с трупни токсини. Такава трупна отрова можете да си направите вкъщи: през лятото оставете картофена салата да стои навън в продължение на седмица, или развалено яйчено ястие, спори на бактериите се носят навсякъде във въздуха, заселват се в храната, растат, размножават се, използват кислорода. Те преминават в анаеробно състояние, най-вече в центъра на картофената салата или в яйцето, или в мъртвото тяло. И тогава бактериите започват да произвеждат токсини. Самите токсини, те могат да убиват, ако такава храна се дава малко по малко на някого, а разваленото се прикрива със силни подправки или подобрители на вкуса. По такъв начин, Човек може да бъде хронично отравян или да му бъде причинено страдание от тежка диария и спазми. [20:10] Кох произвеждал тези токсини в месен бульон, което и вие можете точно да възпроизведете вкъщи. Той инжектирал токсините във вената на мишка, мишката умирала, далакът й се подувал. Кох извличал далака от мишката и го трансплантирал под кожата на жаба. Жабата се гърчила и умирала и това е наречено кожен антракс. Роберт Кох – научен измамник. Сега можете да си представите какви експерименти с животни са били правени, за да се обяви белодробен антракс. Далакът на убитата мишка бил имплантиран в белите дробове на жабата. Това е, което се прави и до наши дни, именно това се прави при грипна пандемия. Животни биват убивани чрез разрези в трахеята, течности непрекъснато биват вливани, животните умират и след това се твърди, че вирусът ги е убил. Можете да проучите това на нашия информационен флаер за грипния вирус, който е приложен към този файл. В него ще намерите литературата за това как те действат по отношение на грипа. Няма контролна група животни. Ако те инжектират обикновени течности в животните, точно същото би се случило. Второто нещо, което произхожда от Германия и Роберт Кох, е това: Кох разчитал на новите оцветители, за да може да оцвети бактериите. И естествено той получил тези багрила от индустрията за оцветители. След това, всички други медицински изследователи взимат същите оцветители, взимат здрава тъкан, окисляват тъканта и откриват, че получават същата оцветяваща реакция и точно същите бактерии могат да се видят и заснемат, точно както правел Роберт Кох. [22:12] Но тогава те също открили, че тези оцветители убиват бактериите, като правят дупки в тях, потискат ДНК-то на бактериите, те вече не могат да се възпроизвеждат и бактериите умират. От това се получават антибиотиците, от оцветители: BASF, BAYER, IG Farben, Hoechst, Merk и така нататък. Фармацевтичната индустрия се разклонила от производителите на оцветители, благодарение на Инфекциозната хипотеза. Американският капитал изградил свои паралелни структури в Швейцария, за да бъде в крак с революционните знания на Германците, за които се предполага, че са способни да притежават важни неща, точно като Процеса на Хабер–Бош [за производство на амоняк – Бел. прев.], при който азотът се извлича от въздуха. По този начин Германците вече не разчитали на вноса от Чили на натриев нитрат за бомби и гранати, понеже океаните били блокирани. Това е в исторически план. Но защо Германското правителство наело Роберт Кох? Той вече бил избягал от Берлин преди това, защото бил убил хиляди с Туберкулин – неговото „магическо лекарство“ против туберкулоза. Съставките на това „лекарство“ били пазени в тайна в нарушение на закона. Кох избягал, но Ото фон Бисмарк го повикал обратно. Бисмарк отчаяно се нуждаел от претекст срещу Британците, които незаконно били завзели Суецкия канал и по този начин имали значителни военни и политически предимства, тъй като не трябвало да плават около Африка, но от Индия преминавали през Суецкия канал със своите войски и стоки, като подправки, служещи като антиоксиданти и други подобни, и плавали през спокойното Средиземно море. Германците се опитали да лишат Англичаните от това предимство с твърдението, че внасяли Антракс, Едра шарка и Черна чума от Индия. Така че била поискана карантина, те не били допускани да акостират в нито едно Средиземноморско пристанище, а при Гибралтар били обстрелвани. И така, Роберт Кох, който бил в бягство, бил повикан да се върне и му били предложени 100,000 Райхсмарки, за да създаде довод, че Англичаните биха внесли Черна чума, Едра шарка и Антракс, последният вече го обсъдихме. Отбелязахме, че търговията с оцветители довела до появата на антибиотиците, по-късно до химиотерапията и бойните отровни вещества, включително Фармацевтичната индустрия с целия неин капитал, носещ повече приходи, отколкото всички военни бюджети в Световен мащаб. [25:18] Роберт Кох извършил научна измама, като не спазил първия постулат. Той успял да култивира известно количество бактерии, които не открил във всеки един случай на болестта. Това и до днес се прави по същия начин. Той никога не успял да възпроизведе болестта така, както е в третия постулат, нито могъл отново да изолира същия патоген от тези организми. Това бил моментът, в който били въведени жестоките експерименти с животни. Как възникнала идеята за вирусите? Френският колега на Кох бил Луи Пастьор[9], научен измамник, нает от Французите, когато те били във война с Германия през 1872 година. По-късно загиналите били обявени за жертви на епидемията от Едра шарка. Германците твърдяли, че тя дошла от Франция. Французите казвали, че дошла от Германия. Знаейки от Бешам[10] и от други учени, какво могат и какво не могат да правят бактериите, Пастьор, първо, отрекъл новото знание, привидно за да съдейства на Църквата. Той твърдял, че бил доказал Изначалното творение, само за да заеме по-късно противоположната позиция. След като бил нает от Държавата, той заявил, че всичко това било неправилно, че бактериите са в континуума, че има спори и че те не могат да бъдат създадени в първичния бульон. Пастьор продал тези прозрения като свои, но той знаел какво могат и какво не могат да правят бактериите, и спечелил някои заслуги за това. Антоан Бешам (1816 – 1908) [27:16] Но същият този Пастьор, който знаел, че бактериите не могат да причиняват заболявания, приложил една хитрост. За да се поддържа моделът на Учението за телесните сокове и болести, на което се основава цялата Западна Медицина, трябвало да бъде постулиран болестотворен токсин. Особено след като Концепцията за пандемиите била използвана многократно при потушаването на социални вълнения, за контрол на обстановката по време на глад и така нататък. Всичко започнало, когато първите Ватикани създали страх от болестите, като твърдяли, че болестта идва от демона на болестта, точно както в Древна Гърция. По този начин, за да установят пълен контрол, ранните Папи твърдяли, че болестта е Божие наказание. [28:26] Тази концепция била прекъсната за няколко години от Щауфените[11], след като по време на възстановяването на Свещената Римска Империя Император Ото ІІІ-ти[12] наел Френския хуманист Жербер д'Орийак[13] на 1-ви Януари 1000 година, с цел създаването на Здравна система, каквато допреди това очевидно нямало. Жербер д'Орийак (Gerbert d'Aurillac, 946–1003), Папа Силвестър II-ри Тъй като военната фракция, Западното Римско крило, се било отделило от Рим, което е добре известно, тя притежавала само военни знания, но никакви технически познания, понеже били отделени от Университетите и Културата. Ранната Готика била в състояние да строи само малки прозорци, но не и високи сгради. Строителните планове са безполезни, винаги когато знанията на занаятчиите и инженерите, които всякога трябва да вървят заедно, се разминават. Това се вижда в ранната Готическа архитектура. И така, те наели Жербер д'Орийак, известен като Папа Силвестър ІІ-ри. Той настанил Араби във всички гарнизони, от които впоследствие произлязли манастирите, с цел да получи древните знания на Китайците чрез Арабите, които от своя страна допълнително доразвили Медицината. Понеже в Китай концепцията за заразяване не е съществувала. Съществувала е концепцията за твърде много или твърде малко енергия, съществувало е влиянието, на Латински инфлуенца – грип, поради намаляването и увеличаването на светлината и топлината през пролетта и есента, но идеята за заразяване не играела никаква роля. Заразата не е част от Аюрведичната медицина[14]. Концепцията за заразяване е Европейска и типично военно-ориентирана. [30:12] Идеята, че заболяването е нещо гнусно вече била оттеглена от Гален[15] – великият лекар на Марк Аврелий[16]. Той се въздържал от тази концепция и заявявал, че било потвърдено: не грехът кара Човеците да боледуват, а по-скоро болестите могат да станат причина за извършване на грях. И днес това става много актуално, ако се замислим за прозренията на Германската Нова Медицина[17] на Д-р Хамер. Ние откриваме психози, които могат да се визуализират чрез Компютърна томография, произтичащи от разнообразни констелации, тоест от дейности и внезапни промени в различни области на мозъка, от мания до депресия и други характерни състояния. Д-р Рике Герд Хамер (1935 – 2017) Жербер д'Орийак наново приложил този (ориенталски) подход и дал на Империята хуманна основа. Това, обаче, бързо се променило в противоположна насока, когато няколко години по-късно Папа Силвестър ІІ-ри починал. След това здравни трибунали били създадени из цялата Свещена Римска Империя на Германската нация. [31:26] Ватиканът не успял да конфискува всички документи във всички архиви от онова време, особено в по-късните Протестантски региони. От тези градски хроники и книги научаваме, че в цялата Свещена Римска Империя били създадени здравни трибунали, оглавявани от свещеник, придружен от общински или градски съветници и те решавали кой болен бил свят и кой болен бил зъл грешник, наказан от бог и затова трябвало да бъде прогонен. Немската дума за Проказа е Aussatz, което означава „отхвърлям“, „изхвърлям“. Концепцията проказа/изгонване е идентична във всички региони, в които данните са били запазени, в цялата Свещена Римска Империя от началото на XI-ти век. Дефиницията включвала естествени заболявания като косопад, акне пъпки, отоци и така нататък, но също така включвала подвеждащи диагнози като твърдението, че някой бил сънувал кошмар. Той би могъл да извика в съня си или нещо подобно и дори още по-порочно (това би могло да се нарече първият тест за СПИН в Средновековието): кожата му да настръхне, когато има въздушно течение. Това бил критерият, за да бъде изгонен. Човекът бил татуиран (маркиран), получавал последно помазване, бил принуждаван да напусне всички населени територии и му било забранявано да се приближава до населено място под заплаха от смъртно наказание. Това била концепцията за Проказата, тоест Aussatz – изгонване, която започнала от XI-ти век. Тогава, след настъпването на Малката ледникова епоха през 1308 година, когато големият натиск на миграцията, настъпваща от Север, поради това че северните насаждения от ябълки и пшеница станали по-малко продуктивни заради силния студ, големи напрежения, гладни бедствия и прочие възникнали в новата Свещена Римска Империя на Германската нация. Особено след силното земетресение от 1348 година, с епицентър в град Фриули, което опустошило много Средиземноморски градове. Това се изтълкувало от правоверните като доказателство за Антихриста, тъй като законът и редът се сринали, понеже главният център на Световната търговия, Венеция, както и всички търговски пътища и валути, също се сринали. В този момент, точно тази концепция с точно същото определение на болестта била възприета от свещениците и градските служители, за да обявят цели групи от населението за наказани от бога, като за тях се твърдяло, че имат Черна чума. На цели градски квартали била наложена карантина, били поставени под ключ, били обречени на гладна смърт, заклани и отровени, точно както го е описал Гьоте. [34:34] Те просто преименували Проказата на Черна чума. По-късно, след като властта на Папите да определят събитията била намалена от Националните революции: Френската революция, Американската революция, същата концепция била преименувана на Едра шарка, но принципът останал същия. Днес тя се провежда в неприемливи дефиниции за болести като СПИН, например. Във всеки един случай, членовете на Обществото биват наплашвани без край, всеки път когато са обявявани епидемии, защото това означава, че може да бъде наложена карантина, че те могат да бъдат убити, че могат да бъдат принудени да приемат медикаменти, точно както е описал Гьоте. Междувременно хиляди умират, защото няма храна, поради социалните катаклизми. А оцелелите аплодират. Тази система в Медицината винаги е била непосредствено репресивна във времена на кризи и в своята история винаги е разглеждала болестта като нещо противно и зло: демона на болестта, който покорява някого и расте и бушува като рак, и най-вече, може дори да се разпространи и да се предава на другите като зло заклинание, демона на болестта. Този страх е изключително дълбоко вкоренен в Обществото и в системата на Здравеопазването, от която възникнала Фармацевтичната индустрия, като най-мощното образувание на тази Земя, и те няма да се откажат от тази власт в свой ущърб. Затова, ние трябва да станем активни граждани. Тъкмо заради това, аз ще ви предоставя повече информация. Идеята за вирусите била реализирана и от тази идея се разклонила областта на генните технологии. Макс Йозеф фон Петенкофер (1818 – 1901) [36:32] Да се върнем отново на Пастьор. Той знаел, че бактериите не могат да причиняват заболявания, точка! В Германия и на други места били проведени и публикувани достатъчно изследвания и експерименти, наред с другите и от Макс фон Петенкофер[18], който демонстрирал какво представлява холерата и колко лесно можем да се предпазим от нея. Пастьор работел по Правителствен договор да намери аргумент, за да не бъдат пускани Англичаните през Средиземно море, така той достигнал до хрумването да заяви, че съществува нов патоген и че този патоген би произвеждал своите болестни токсини също така и в живото тяло и това нещо той нарекъл: отрова! На Латински: вирус. Ето каква била идеята. Той заявил: вирусът е хиляда пъти по-малък от бактериите, ние използваме такива плътни филтри, през които бактериите не могат да преминат. Той изстисквал през филтър течността – отровата от мъртвото животно, и инжектирал течността в мозъка на куче, което било завързано вертикално за стълб. Използвал течност с обем една трета от обема на кучешкия мозък, течността преливала от другата страна, кучетата се гърчели, лаяли и умирали с пяна на устата. Това било наречено бяс, това правел Пастьор. [38:20] Пастьор също така твърдял, че разполагал с антидот срещу своя вирус, за да прокара концепцията за ваксините. Ваксинационната програма била пропагандирана главно във Франция, тъй като Германците имали своите антибиотици и химиотерапия. Пастьор извършил измами във всичките свои начинания. Но той бил достатъчно човечен, за да документира измамите си в дневници, паралелни на основните му лабораторни книги. Той постановил, че тези протоколи никога не трябва да бъдат публикувани. Семейството му, естествено, придобило несметни богатства. Но последният мъжки наследник на Пастьор, не се е подчинил на този декрет и предал протоколите на Университета в Принстън и през 1993 година Професор Джералд Гейсон[19] публикувал анализ на Английски език, който разкрива, че Пастьор бил извършил мащабна измама във всичките си изследвания. Например, ваксинираните животни, ако оцелявали, не били отравяни, животните от контролната група, които умирали без ваксини, били масово отравяни и така нататък. Такъв бил Пастьор. Пастьор е изобретателят на идеята за много малък патоген, който не може да бъде видян с оптичен микроскоп, но който винаги произвежда своята отрова – причиняващата болест отрова. Това подкрепяло стандартния модел за болестите, който се използвал от векове. Един модел, основаващ се върху предварителните условия за война, а не върху предпоставките за симбиоза, както реално функционира Природата. За да се затвърди този модел и за да има политическо средство срещу Англия за постигане на гореспоменатите цели, Пастьор постулирал идеята за вируса. Но Пастьор не бил предвидил, че в бъдеще ще има микроскоп, електронният микроскоп, който има много по-голямо увеличение от оптичния, и който ще позволи да се видят малките структури, които не били видими преди. И с този електронен микроскоп, достъпен за науката след Втората Световна война, стана възможно да се визуализират структури с една хилядна от размера на бактерията. Наблюдават се спори, които все още са в състояние да останат живи. Беше прието, че бактериите пораждат спори, когато умират бавно. Ако измират бързо, например когато са нагрявани или изсушавани, тогава те произвеждат още по-малки частици, които не могат да живеят сами, но се състоят от протеини и носят нуклеинова киселина в своя център, и осигуряват другите бактерии, тези, които са оцелели, с хранителни вещества, така че последните да са в състояние да преодолеят кризисната ситуация. [41:22] Това се наблюдава в случая с бактериите, в други много прости организми, при гъбичките, при амебите. В собствените си изследвания аз първо ги открих в много прости водорасли от океана. Но вирусите никога не са били наблюдавани в Човек или в животно, или в растение. Можете да потвърдите това с минимални усилия. Като първа стъпка можете да проверите въпроса за вирусите, като попитате: Как се откриват вирусите в днешно време? Ако някой вирусолог твърди, че е изолирал грипния вирус, тогава той има предвид кокошите яйца и кокошия ембрион, както можем да видим по медиите при планирането на настоящата грипна пандемия H1N1. Те работят с кокоши яйца, убиват кокоши ембриони, това е съвременната форма на опитни животни. Този метод води началото си от Роберт Кох. Ако ембрионът умре, те казват, че вирусът го е убил и че са изолирали вируса. Те взимат материя от болно животно или Човек, инжектират го в яйцето и след това, в зависимост от това как ембрионът умира, на какво място първо се забелязва, те започват да твърдят, че е бил този или онзи тип вирус. Това е обявявано за изолация на вирус, когато кокошите ембриони биват убивани. Излишно е да казвам, че няма контролна група: ако инжектирате стерилен разтвор в същото количество, кокошият ембрион също умира. Можете също да го проверите, като разгледате снимките, за които се твърди, че изобразяват вируси и ще откриете, че те са идентични с изображенията на напълно нормални клетки, тоест с електронни микрографии на нормални клетки. Тук виждаме участък от центъра на клетката, който е много продуктивен, така нареченият Апарат на Голджи[20]. Апаратът на Голджи произвежда различни вещества и те са разделени в малки секреторни везикули, всички те са с различна големина, но нямат нуклеинова киселина в тях. [43:32] По-голямата мастна частица се нарича вирус на Едрата шарка [горе вляво – Бел. прев.]. Тук виждаме бактериите в клетките, Митохондриите[21], които преработват кислорода, тук виждаме две малки такива. Тези частици са митохондрии, мускулната клетка съдържа 1000, а чернодробната клетка има 2000 митохондрии. Те биват екстрахирани от клетката чрез тънък напречен разрез, вграждат се в изкуствена смола и се нарязват на много тънки резени с диамантено острие, и когато са облъчени и проявени, посредством електронен лъч, ние виждаме капсулата на такъв митохондрион. И такива частици след това са „продавани“ [пропагандирани чрез науката и масмедиите – Бел. прев.] като вируси, без изобщо да бъдат изолирани, без да бъдат показани в изолирано състояние, защото иначе ще бъде демонстрирано, че те изглеждат идентично с това, което е показано на снимката на клетката. Ето например, снимката, разпространена като снимка на ХИВ, публикувана от Монтание. Тук виждаме как частиците са изхвърляни или поглъщани от клетката извън или в клетъчната кухина. В биологията наричаме това екзоцитоза или ендоцитоза, всеки път когато нещо излезе от клетката или влезе в нея. Това няма нищо общо с частиците, имащи стабилна структура, които носят нуклеинова киселина в себе си, които могат да напускат организма, като вирусите или бактериите, наречени фаги, или с организмите, които открих в океана – всички те са безвредни. За разлика от тях, тези частици, тук, са нормални части на клетките. В случая със странните снимки, които биват представяни за грипен вирус: това са просто микстури от мазнини и протеини. Ако такава смес се разклати в ултразвукова вана и след това се визуализира (разлагат се бързо), те нямат нуклеинова киселина и са с различни размери. Ето, как можете да разкриете измамата. [45:45] Освен това те дори не твърдят, че са наблюдавали това в клетките или че самите частици са изолирани. Това, което е поразително в настоящата пандемия на свински грип: те се опитват да представят повече снимки на частици, които са с повече или по-малко еднаква форма. Можете да проучите това, като изискате научна публикация, в която е доказано и документирано, че вирусът съществува, че е наблюдаван в организъм, че е изолиран от организъм и е пречистен от всички чужди компоненти. Точно както в Световния ден на спестовността, или когато подавате своята Данъчна декларация, вашите Евро [Левове] трябва да бъдат изолирани, копчета и дъвки не се приемат. След това изолираните частици трябва да бъдат анализирани биохимично. В първата стъпка научната публикация може да бъде призната в заглавката на научно списание и, разбира се, трябва да има две дати, първо, датата на подаването на доклада в редакцията, и втората дата, когато е проверена и приета от три работни групи, които по-рано не са били известни на авторите. И така нататък. *** Оттук нататък видео презентацията става твърде научна. Преводачът наистина съветва тези, които проявяват интерес и имат съответните задълбочени познания, да се впуснат в дирене и тогава те ще бъдат затрупани от лавини документи, доказващи грандиозната измама на ХХ-ти век, насочена срещу Човешкото здраве и наречена Микробна теория. МИР и ЛЮБОВ! 30-ти Април 2020 година СТАМАТ [1] Latwergen е електуарий, тоест, такава форма на лекарство, при която определена фармацевтична съставка се комбинира с мед или друга сладка субстанция. [2] „Фауст. Първа част“, Втора сцена: „Пред градските врата“, стихове 1048-1055. Превод от Английското издание: СТАМАТ. Johann Wolfgang von Goethe [3] Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз (1493–1541) бил Швейцарски Масон, Алхимик, лекар, математик, космограф, астролог и философ. В съвремието, той е признат за „баща на токсикологията“. Като пророк или гадател, той оказал съществено влияние върху Розенкройцерите, които изучавали неговите „Прогнози“. Баща му, Вилхелм (– 1534), бил химик и лекар, нелегитимен син на Швабския благородник Георг Бомбаст фон Хохенхайм (1453–1499), Командор в Рохдорф на Ордена на „Свети Йоан”, наричан още и „Суверенният Военен Малтийски Орден“. По-късно, Масонът Д-р Джон Дий – основоположник на Световните Тайни служби, за когото подробно разказахме в Глава Шеста от Втора Зететична Книга, събрал голяма част от Алхимичните трактати на Парацелз в голямата си библиотека в Мортлейк и станал последовател и разпространител на Окултното знание. [4] Фридрих Густав Якоб Хенле (1809–1885) бил Немски лекар, патолог и анатомист. Неговото есе „За Миазмата и заразата“ било ранна трактовка на Микробната теория. Той останал в историята, формулирайки Постулатите на Хенле, след това модифицирани от Роберт Кох. Постулатите представят четирите критерия, за които се твърди, че са достатъчни, за да докажат причинно-следствената връзка между „патогенния“ организъм и дадената болест: 1. Микроорганизмът трябва да бъде демонстриран във всеки един случай на заболяването; 2. Микроорганизмът да не присъства при други заболявания; 3. След изолирането в култура, микроорганизмът трябва да може да предизвика същата болест в опитното животно; 4. Микроорганизмът трябва да може да бъде извлечен от опитното животно. [5] Артефакт (на Латински: artefactum – изкуствено направен; от arte – изкуствено, и factus – направен) най-общо казано е всеки изкуствено създаден предмет, продукт на Човешката дейност. [6] Хайнрих Херман Роберт Кох (1843–1910) бил Немски лекар и микробиолог, един от основателите на съвременната бактериология. На 19-годишна възраст Кох бил приет да следва Естествени науки в университета в Гьотинген. След три семестъра, Кох се записал да учи Медицина, а по време на петия семестър в Медицинския факултет анатомистът Якоб Хенле, го поканил да участва в негов изследователски екип. Впоследствие, Кох редактирал Постулатите на Хенле, по следния начин: 1. Организмът трябва винаги да присъства, във всеки случай на заболяването. 2. Организмът трябва да бъде изолиран от гостоприемника, съдържащ болестта, и отглеждан в чиста култура. 3. Пробите от организма, взети от чистата култура, трябва да причинят същото заболяване, когато се инокулират в здраво приемно животно в лаборатория. 4. Организмът трябва да бъде изолиран от инокулираното животно и трябва да бъде идентифициран като същия оригинален организъм, първоначално изолиран от оригиналния болен гостоприемник. [7] Калверт Ричард Джоунс прави първата ретуширана фотография през 1846 година, а двойната експозиция е известна от 1860 година. [8] Инокулация (на Латински: inoculatio) се нарича вкарването на микроорганизми в тялото на живи организми, като например при ваксинациите. [9] Луи Пастьор (1822–1895) бил Френски биолог, микробиолог, химик и един от основоположниците на ваксинацията. Той кандидатствал в престижното Екол нормал (École normalesupérieure) в Париж – първото Висше училище след Френската революция и Масонски развъдник, но се провалил на многобройните приемни изпити. За да получи необходимата школовка, Пастьор се записал в Йезуитския Лицей Сент-Луи (Lycée Saint-Louis) и на следващата година бил приет в Екол нормал. Наставляван от Йезуитите, за да служи като „научен“ рупор на Ватикана, Пастьор внедрил измамата в медицината, за да послужи на зараждащата се тогава Бяла Мафия, чиято цел е контрол и намаляване на Човечеството. Пастьор всъщност не открил нищо ново, а теорията, по която работел, повтаря с точност демоничната Католическа доктрина, тоест Гръко-римското езическо суеверие, пропагандирано от Ватикана векове наред, но под името „вирус“, което всъщност на Латински означава „отрова“. [10] Антоан Бешам (Antoine Béchamp 1816–1908) бил Френски лекар, биолог, физик и Професор по химия, с много открития в приложната органична химия. Той открил микробите преди Пастьор. След дългогодишни наблюдения Бешам успял да докаже, че Човешкото тяло създава свои собствени микроби, които възстановят хармонията и баланса в тъканите и органите. Бешам също така открил микрозимите (microzymas — „tiny enzymes“ — малки ензими), най-малките живи частици, проявяващи плеоморфизъм. Това означава, че те променят формата си и се превръщат в микроби, когато физикалното здраве се влоши. Той публикувал много научни трудове, в които доказал, че микробите фактически действат в симбиоза с тялото. [11] Хоенщауфен, наричани Щауфени или Швабската династия (Staufer; Hohenstaufen) бил Швабски благороднически род, от който произлезли много Швабски Херцози и Немско-римски Крале и Императори през ХІІ-ХІІІ век. [12] Ото III-ти, или Отон III-ти (980–1002), бил Германски Крал и Император на Свещената Римска Империя от 983 (реално от 996) до 1002 година. Ото III-ти бил син на Император Ото II-ри и на Византийската принцеса Теофано, племенница на Византийския Император Йоан Цимисхи. Ото III-ти издигнал на Папския престол своя учител Жербер, под името Папа Силвестър II-ри. [13] Жербер д'Орийак (Gerbert d'Aurillac 946–1003) бил Френски учен и 139-ият Папа на Католическата църква – Силвестър II-ри. Още в детството си той бил представен на Император Ото І-ви Велики. Жербер завършил Университета „Ал Карауин“ (جامعة القرويين) в град Фес, Мароко – най-старият университет в Света, създаден през 859 година, който не е прекъсвал дейността си оттогава. Ото ІІ-ри, син на Ото І-ви, назначил д'Орийак за учител на своя син, който след като заел престола, под името Ото ІІІ-ти, го издигнал за Папа през 999 година, какъвто той останал до смъртта си на 12-ти Май 1003 година. [14] Аюрведа е Медицината, която се зародила в Бхарата-варша, тоест Древна Индия, и е описана в санскритските трактати: Чарака самхита, Сушрута самхита и Бхела самхита. Аюрведа е традиционната Медицина на целия Древен Изток и лекува всяка една болест. Науката Аюрведа се прилага успешно повече от 5000 години в Тибет, Китай, Непал, Шри Ланка и така нататък. [15] Древноримският лекар, хирург и философ Елий (Клавдий) Гален (129 – 216), бил най-задълбоченият изследовател в Античната медицина със значителен принос в анатомията, физиологията, патологията, фармакологията и неврологията. [16] Марк Аврелий Антонин (121 – 180) бил Римски философ и Император (161 – 180) от династията на Антонините – последният от Петимата добри Императори. [17] Д-р Рике Герд Хамер (Ryke Geerd Hamer, 1935 – 2017), бивш преподавател в Университетите в Мюнхен и Тюбинген в Германия, основава Германската Нова Медицина след пространни изследвания и терапевтична практика, започнала през 1979 година. Германската Нова Медицина представлява комплекс от открития и принципи, които твърдо основават природата на болестта върху универсални биологични закони и на взаимодействието между трите нива, изграждащи организма: Психиката, Мозъка и Органа. В Германската Нова Медицина болестите имат биологично значение, а не са грешки на природата. В действителност, вече можем да категоризираме повечето болести, известни на Медицината, по двойки събития. Тези двойки всъщност са програми на Природата, свързващи Психологически и Биологични събития. Програмите са създадени от Природата, или да помогнат на индивида да се справи с дадена ситуация, или като селективен механизъм, който да служи на групата. [18] Макс Йозеф фон Петенкофер (1818 – 1901), бил Баварски химик и хигиенист. По настояване на чичо си – хирург и аптекар, той изучавал Фармация и Медицина в Мюнхенския университет, завъшвайки през 1845 година като Доктор по медицина. След това работил под ръководството на Юстус фон Либих – основоположникът на органичната химия. Петенкофер има значителни заслуги в създаването на Периодичната таблица на химичните елементи и неговите изследвания са цитирани от Менделеев. През 1853 година той станал Професор по химия, а през 1865 година – Професор по хигиена. По негово настояване пред Кралете и Правителствата в големите градове на Германия били създадени Департаменти по хигиена, а в Университетските програми хигиената навлязла като предмет. Професор Петенкофер бил Европейският апостол на практическата хигиена: чисти вода и въздух, пълноценно хранене, лична хигиена на тялото и облеклото,течаща пречистена вода в домовете – негова била заслугата за разработването на първата голяма пречиствателна станция за питейна вода в Мюнхен, както и системите за правилно отвеждане на канализационните води. През 1879 година крайната цел на Професора била осъществена – бил създаден Институтът по хигиена в Мюнхен, по-късно послужил като еталон за подобни институти навсякъде по Света, включително и за създаването на Института Джон Хопкинс в Балтимор. Професор Петенкофер бил ревностен защитник на факта, че бактериите не са причината за болестите, както твърдял Роберт Кох, а разнообразие от различни условия колективно допринасят за заболеваемостта, включително: личното здравословно състояние, ферментацията във водите в околната среда и така нататък. За да докаже на практика истинноста на правилните си убеждения, на 7-ми Октомври 1892 година, в присъствието на свидетели, Професор Петенкофер изпил значително количество от доставения му от Роберт Кох бульон с така наречените „холерни вибриони“, добит от фекалиите на починал от холера. Той също така изпил сода бикарбонат, за да неутрализира стомашната си киселина, понеже Кох предполагал, че киселината би убила бактериите. Естествено, 74-годишният Петенкофер не се разболял от холера, а изпитал само леко стомашно разтройство, с което доказал на практика, че заболяването не се предизвиква от холерна бактерия. [19] The Private Science of Louis Pasteur by Gerald L. Geison – В „Частната наука на Луи Пастьор“ Гейсон разкрива противоречивата биография на Пастьор, като публикува част от тайните му лабораторни тетрадки. Те били предадени от последния му пряк мъжки наследник Луи Пастьор Валери–Радо (Louis Pasteur Vallery-Radot) на Френската Национална Библиотека през 1964 година, но останали засекретени до 90-те години. Книгата служи за основа на ред други изследвания и публикации, разобличаващи Инфекциозната теория, като например: книгата от 2007 година „Вирус манията: как медицинската индустрия непрекъснато измисля епидемии, като печели милиарди долари от нашите разходи“ на Торстен Енгелбрехт (Virus Mania: How the Medical Industry Continually Invents Epidemics, Making Billion-Dollar Profits At Our Expense, by Torsten Engelbrecht), „Какво в действителност те разболява?: Защо всичко, което си мислел, че знаеш за болестите, е погрешно“ от Доун Лестър (What Really Makes You Ill?: Why Everything You Thought You Knew About Disease Is Wrong, by Dawn Lester), издадена през 2019 година и много други. Издадената през 2004 година „Сбогом на Микробната теория: край на века на медицинските измами“ от Д-р Уилям Требинг (Good-Bye Germ Theory: Ending a Century of Medical Fraud, by Dr. William P. Trebing) е специално написана за образоването на родителите и е задължително четиво за всички, които обичат децата. Тя атакува действителното ядро на представяните за наука медицински вярвания, които се оказват по-скоро догматична религия. Книгата разисква също така правната страна на проблема, стоящ пред родителите, нежелаещи да подложат децата си на вредни медицински експерименти. [20] Апаратът на Голджи е органел, който се среща в повечето еукариотни клетки. Той е част от ендомембранната система в цитоплазмата и пакетира протеини в мембранно обвързани секреторни везикули вътре в клетката, преди везикулите да бъдат изпратени към местоназначенията им. Секреторните везикули представляват сферични мехурчета, които се образуват чрез пъпкуване от крайните разширения на цистерните на апарата на Голджи. Във вътрешността на секреторните везикули се съдържат молекули хистамин или протеини. [21] Митохондрионът е универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки. Той представлява „клетъчната енергийна фабрика“, произвеждаща повечето от Аденозин трифосфорната киселина (АТФ), която, от своя страна, е източникът на химическата енергия за клетката. Клетките могат да имат от една до няколко милиона митохондрии. Митохондриите произлизат от свободноживеещи прокариоти, като повечето от прокариоти са бактерии.
  3. Д-р Щефан Ланка разкрива „Вирусната измама“ Снимките на „Изолирани вируси“ са развенчани Митохондрии Публикувано в Medizinkritische Seiten през Декември 2001 година. Превод и бележки под линия: Стамен Георгиев СТАМАТ Д-р Щефан Ланка, вирусолог и молекулярен биолог, е международно известен най-вече като „СПИН-дисидент“ (и може би „гентехнологичен дисидент“), който поставя под въпрос самото съществуване на „ХИВ“ от 1994 година. През последните години обаче той се натъкнал на един спиращ дъха факт: Нито един от (медицински релевантните) вируси никога не е бил изолиран и няма доказателство за тяхното съществуване. Всъщност, в почти „легендарното“ интервю на Зенгер преди три години, Д-р Ланка вече бе заявил: „И така, дълго време аз изучавах вирусология, от края към началото и от началото до края, за да съм абсолютно сигурен, че няма такова нещо като ХИВ. А за мен беше лесно да съм сигурен в това, защото разбрах, че цялата група вируси, към които се казва, че принадлежи на ХИВ, ретровирусите, както и другите вируси, за които се твърди, че са много опасни, всъщност не съществуват изобщо.“ Така че той старателно прочел отново и отново литературата за тези „други вируси“ и след като все още не можел да намери никакъв доклад, който да предостави доказателства, той насърчил Човеците не да му ВЯРВАТ, но да попитат самите институти и Властите. Това действително станало, най-вече по инициатива на майките. Отговорите довели до разкрития. През Септември 2001 година била публикувана Немската книга „Ваксините – геноцид през третото хилядолетие?“ („Impfen - Völkermord im dritten Jahrtausend?“), написана от Щефан Ланка и Карл Крафелд, в която те заявяват, че все още няма никакво доказателство за какъвто и да е (медицински релевантен) вирус. Това движение (klein-klein-aktion – много малки действия / стъпки) има Немски уебсайт: www.klein-klein-aktion.de (вече изтрит), от който са взети и преведени всички следващи текстове. *** В продължение на почти една година молим Властите, политиците и Медицинските институти за научни доказателства за съществуването на такива вируси, за които се твърди, че причиняват болести и поради това изискват „имунизация“. След почти една година не получихме нито един конкретен отговор, който предоставя доказателства за съществуването на тези „ваксинационни вируси“. Изводът е неизбежен, че нашите деца все още са ваксинирани въз основа на научни стандарти от ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век. През ХІХ-ти век Роберт Кох в своите общоприети постулати изискал доказателства за вируси, за да се докаже дадена инфекция. По времето на Кох това доказателство не можело да бъде директно постигнато чрез визуализация и характеризиране на вирусите, тъй като по онова време адекватната технология не е била на разположение. Методите на съвременната медицина коренно се промениха през последните 60 години, по-специално чрез изобретяването на електронния микроскоп. И все пак всички тези вируси, срещу които сме имунизирани, никога не са били проучени наново с помощта на съвременната технология? Няколко изображения и обяснения, които ни бяха посочени и за които беше казано, че показват, респективно описват (характеризират) вируси, показахме на Д-р Ланка, който направи следните обобщаващи коментари: *** Всички тези снимки имат нещо общо, че те, респективно авторите, не могат да претендират, че представят даден вирус, докато не предоставят също така и оригиналните публикации, описващи как и от какво е изолиран вирусът. Такива оригинални публикации не са цитирани никъде. Всъщност, в цялата научна литература няма нито една публикация, където да се твърди, че за „вирусите в Медицината“ е изпълнен Първият постулат на Кох. Това означава, че няма доказателство, че от Човеци с определени заболявания са изолирани вирусите, които „носят отговорност“ за тези заболявания. Въпреки всичко, именно това те твърдят публично. Сега по отношение на изпратените снимки: 1. Много от снимките са цветни. Това е достатъчно доказателство, че те са изкуствено-дело на дизайнерите, защото снимките от електронните микроскопи винаги се появяват черно-бели. 2. Изображенията на така наречените вируси на ХИВ, Морбили (Masern) и Едра шарка (Pocken) ясно показват, както описанията под тях отчасти вече посочват, че това са клетки, вътре в които уж могат да бъдат открити вирусите. Следователно, нищо не е изолирано. Снимките, всъщност, показват клетки и типични ендогенни[1] частици в тях. Тези структури са добре известни и обслужват вътреклетъчния и междуклетъчния пренос. За разлика от вирусите от един и същи вид, които винаги са с еднакъв размер и една и съща форма (консистенция) клетъчните частици се различават по размер и форма (консистенция) и следователно не могат да бъдат изолирани. 3. В случая с вирусите на грипа, херпеса, ваксинията (Шарка по кравите), полиомиелита, Адено-асоциираните вируси и Ебола всяка снимка показва само една-единствена частица. Никой не твърди, че те са изолирани частици, камо ли че са частици, които са били изолирани от Човешки организъм. Тези частици са отчасти посочените в точка 2-ра клетъчни частици, съответно типични артефакти, което означава: структури, които се натрупват след неподходящо фиксиране и изсушаване на сондите, докато се подготвят за електронния микроскоп. 4. „Изолираните“ полиомиелитни вируси са изкуствени частици, създадени чрез всмукване на недиференцирана маса през много фин филтър във вакуум. Структурата му (без характерни образувания) ясно се отличава от тази на „вирусите“ в клетките. Тук информацията е от съществено значение, че биохимичната характеристика на тези „изолирани“ вируси, въпреки че се твърди „изолация“, никога не е публикувана никъде, нито пък някой е претендирал за такава характеристика. 5. Снимката на „вирусите“ на хепатит Б не показва изолирани структури, но, както вече се казва в заглавието на изображението, аглутинат. Това е научният медицински термин за протеини от кръвта, които се съсирват заедно, както е характерно при коагулациите. Обикновено по този начин кръгли, а също така и кристални структури се натрупват, в зависимост от състоянието на кръвната проба. В обобщение трябва да се каже, че тези снимки са опит за измама, извършена от замесените изследователи и учени по Медицина, доколкото те твърдят, че тези структури са вируси или дори изолирани вируси. До каква степен замесените журналисти и автори на учебници са допринесли съзнателно за тази измама или само от груба небрежност, не знам. Всеки, който започне проучване на Медицинската литература, бързо ще срещне твърдения и препратки, че Първият постулат на Кох не може да бъде изпълнен (виж: Гросгебауер, „Кратка история на микробите“, Издателство за приложна наука, Großgebauer: „Eine kurze Geschichte der Mikroben“, Verlag für angewandte Wissenschaft, 1997). Как тези автори, които твърдят, че съществуват вируси, биха могли да пренебрегнат това остава загадка. Възможно ли е терминът „Contagium“ (на Латински – инфекция) = „Подарък“ (отрова / токсин) = „Вирус“ от ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век да се прилага през ХХ-ти век върху съставните части на клетката, които са били наречени „вируси“ от въвеждането на електронния микроскоп през 1931 година насам? И за да се скрие това, „болестотворните вируси“ често са описвани, но никога не са били изолирани? И тогава, те са били използвани като на пръв поглед логично обяснение за отравянията и вредните ефекти от ваксинациите, тъй както Луман[2] през 1995 година пише за симптоматиката на хепатит В, която била наблюдава за първи път през 1885 година след ваксинациите срещу Едра шарка, а през 1938 година следвайки ваксинациите срещу морбили? Екземплярите в учебниците показват само структури вътре в клетките и нищо, което да прилича на изолация и по такъв начин да е хомогенно. Биохимичната характеристика, която е от решаващо значение, липсва напълно. Роберт Кох и колегите му, Проф. Ръш, Проф. Макс фон Петенкофер, Проф. Вирхов, показали, например, чрез експерименти и чрез съблюдаване на правилата на Хенле–Кох, че чрез предаване на бактерии, предполагаемите заразни вируси (contagium vivum), не било възможно да се причини същото заболяване. Така че Роберт Кох модифицирал (отслабил) Третия постулат на своя учител, Германския анатомист Хенле, във формата, че пораждането на подобен симптом при експерименти с животни би било достатъчно, за да докаже тази хипотеза за причинителя на болестта, а именно хипотезата за инфекциозните бактерии. (виж: Гросгебауер, „Кратка история на микробите“). Така че не ме изненадва, че Проф. Алфред Фишер написал в книгата си „Академични лекции за бактериите“ (Vorlesungen über Bakterien) от 1897 година: „тъй като е верен, за всяко едно инфекциозно заболяване, фактът, че то не само приема притока на бактерии, няма нужда да се казва, че то също така приема и нещо непознато от индивидуалната предразположеност“. *** МИР и ЛЮБОВ! 30-ти Април 2020 година СТАМАТ [1] Ендогенен е този, който има вътрешен произход, който възниква поради вътрешни причини или процеси. Противоположното е Екзогенен. В Биологията и Медицината означава произхождащ или образуващ се в организма. [2] Никлас Луман (Niklas Luhmann, 1927 – 1998) бе Германски социолог, философ в социалната наука и виден мислител в теорията на системите. Той бе смятан за един от най-важните социални теоретици на ХХ-ти век. Книгата му „Социални системи“ от 1995 година осигурява основата на една теория за съвременното общество, която би била в съответствие с това ново разбиране за Света и представлява един от най-важните приноси към социалната теория през последните десетилетия, повлиявайки много научни области отвъд социологията.
  4. Ваксините – геноцид на третото хилядолетие Интервю с Д-р Щефан Ланка Фармацевтичната индустрия има нужда от парализиращ, обезумяващ страх от болести, причинявани от фантомни вируси, за да си осигури клиентела. Не открихме доказателство за съществуването на болестотворни вируси! Д-р Щефан Ланка, издал книгата „Ваксините – геноцид на третото хилядолетие”, е Немски изследовател, вирусолог и молекулярен биолог, по-известен като СПИН-дисидент, тъй като поставя под въпрос съществуването на ХИВ още през 1994 година. През следващите години той, обаче, се натъква на смайващи факти – нито един от вирусите, свързани с медицината, никога не е бил изолиран, няма и доказателства за тяхното съществуване. През 2001 година Щефан Ланка и Карл Крафелд издават книгата „Ваксините – геноцид на третото хилядолетие” (Impfen - Völkermord im Dritten Jahrtausend?) (Прочетете книгата на Английски на PDF тук!). В нея те аргументирано заявяват, че все още няма доказателство за нито един вирус. Ето, едно интервю с Д-р Щефан Ланка, публикувано в немскоезичен уебсайт. *** - Д-р Ланка, защо се поддържа идеята за съществуването на патогенни вируси, каквито според вас наистина не съществуват? - Ортодоксалните лекари имат нужда от парализиращ, обезумяващ и убийствен страх от болести, причинявани от фантомни вируси. Тази нужда се основава на това да се навреди на много Човеци чрез ваксини и по този начин да се осигури клиентела от хронично болни и боледуващи пациенти, които биха позволили да се прави всичко с тях. Втората причина е: за да не признаят, че напълно са се провалили в лечението на хроничните болести и че са убили и че убиват повече Човеци в сравнение с броя на жертвите от всички войни досега. Ако не преодолеем това, ще бъдем унищожени от Медицината. Всеки практикуващ лекар осъзнава това, но малко от тях се осмеляват да говорят. Ето защо не е чудно, че сред практикуващите медицина има най-висок процент на самоубийства, доста изпреварващ останалите социални прослойки. - Не преувеличавате ли? - Не, за съжаление! Всеки, който отвори очите си, ще види нещата точно по същия начин. Айвън Илич предупреждава за това още през 1975 година в своите анализи „Експроприация на здравето”. Тази книга съществува и днес под заглавието „Медицинско възмездие” (Medical Nemesis). Тук мога и трябва да спомена нашите публикации, тъй като ние сме първите, които правим подобно нещо и поставяме основния разобличаващ въпрос към съвременната медицина, като сме документирали и обяснили последвалите признания. На нашите сайтове www.klein-klein-aktion.de (вече изтрит) и http://klein-klein-verlag.de/ ще откриете цялата информация по въпроса. - Защо точно сега се противопоставяте на тази измама? - Аз съм учил молекулярна биология. По време на обучението ми доказах съществуването на първия вирус в морето – в морските водорасли. Това доказателство беше публикувано за първи път през 1990 година в научна публикация. Вирусът, чието съществуване доказах, се възпроизвежда във водораслите, може да ги напусне и да се самовъзпроизведе отново в други водорасли от този вид, без никакви вредни последици, като този вирус няма никаква връзка с каквото и да е заболяване. В един литър морска вода има над 100,000,000 вируса от различни типове. Никой не е виждал биологична структура, която да прави нещо вредно. Основата на биологичния живот е единството, симбиозата и поради това няма основание за война и унищожение. Това може да хрумне само на болен и престъпен ум. В процеса на обучението ми, нито аз, нито други колеги, успяхме да намерим където и да е доказателство за съществуването на болестотворни вируси. Тогава възникна Движението „Клайн-клайн-акцион”, което вече пет години изисква от институциите в Здравеопазването доказателства, като в крайна сметка получихме признанието и потвърждението, че няма доказателства за съществуването на болестотворни вируси, както и няма доказателства за ползите от ваксинациите. - Какви вируси има изобщо и какво правят те? - Структури, които могат да се определят като вируси, са открити в много видове бактерии и в прости форми на живот, подобни на бактериите. Те са постоянни части от живеещите заедно различни клетки в един общ клетъчен тип. Това се нарича симбиоза, действаща в процеса на комбиниране на различни клетъчни видове и структури, от която клетъчният вид се е появил като част от Човека, животното и растението. Вирусите са съставни части на клетките, така както бактериите в нашите клетки подпомагат преноса на кислород. Вирусите са съставни части на много прости организми, като например власинките на водораслите, както и на редица бактерии. Тези вирусни компоненти се наричат фаги. Въпреки това, такива структури, които някой може да нарече вируси, никога не са наблюдавани при по-сложните организми, особено в Човек, животно или растение. За разлика от бактериите в нашите клетки – митохондриите, или бактериите в растенията – хлоропластите, които не могат да излизат извън пределите на клетката, поради участието им в метаболизма, вирусите могат да излизат извън клетката, тъй като не участват в някакви важни за оцеляването процеси вътре в клетката. Следователно, вирусите са съставни части на клетката, които са предоставили своя метаболизъм на тази клетка и затова могат да я напускат. Извън пределите на клетката те помагат на други клетки при транспортирането на изграждащи и енергийни вещества. Никой никога не е наблюдавал нещо различно от това. В действителност, научно доказаната роля на вирусите при висшите сложни взаимодействия на клетките е да спомага, да подкрепя, но по никакъв начин да не разрушава. Всъщност, при заболяванията, нито в болните организми, нито в телесните им течности някой някога е наблюдавал или е изолирал структура, която може да се определи като вирус. Твърдението, че съществуват болестотворни вируси, е очевидна измама, една смъртоносна лъжа. - Това означава ли, че опасният вирус на СПИН, например, също е само виртуален? - Не само аз твърдя, че така нареченият ХИВ-вирус на СПИН никога не е бил научно доказан. Само се казва, че е доказан на базата на консенсус. Това важи и за така наречения вирус на Птичия грип. Беше планирано да се извърши ваксиниране на населението срещу предполагаемия фантом – Птичи грип. Но такъв вирус, нито е бил доказан, нито какъвто и да е друг, който да има някаква връзка с болестта. Такива вируси не съществуват. Точно както министърът призна за предполагаемото съществуване на СПИН вируса – се предполага, че такива вируси са доказани и следователно съществуват благодарение на Интернационален научен консенсус. - Но вирусът на Испанския грип, за който се твърди, че бил убил десетки хиляди през миналия век, е бил пресъздаден генетично и също е доказан като вирус на Птичи грип, така ли е? - Това, което е било пресъздадено генетично, не е нищо друго, освен модел на генетична структура на грипен вирус. Самият грипен вирус никога не е бил изолиран. Никога не е изолирана и генетичната му структура. Всичко, което е било направено, е да се мултиплицира генна структура, посредством биохимичния метод за размножаване. Въз основата на тези изкуствено създадени генетични структури, които се представят като вирусни, се правят компютърни модели на протеини, а от тях се реконструира и образът на целия вирус. Това е всичко, но целият Свят вярва, че вирусът може да се реконструира в лаборатория. Затова и не е чудно, че се предполага, че в Северна Корея Комунистите биха произвели грипен вирус дори по-опасен от H5N1, според изявления на ЦРУ и на Британските секретни служби MI6. - Каква е целта на всичко това? - Подобно на предполагаемия вирус на Едрата шарка, който не бе открит, не бяха открити и оръжията за масово поразяване при Саддам, които бяха причината за втората война в Ирак. Сега още веднъж се твърди, че съществуват някакви смъртоносни вируси и е очевидно кои всъщност са терористите и кои са самоубийствените атентатори – всички, които участват във вирус-паниката и допринасят за нея! Разбира се, Фармацевтичната индустрия е доволна от бизнеса с истерията около различните видове грип. Всеки, който чака Фармацевтичната индустрия да направи нещо за добруването на Човечеството, ще чака напразно! Всеки, който не се защитава, прави огромна грешка! *** МИР и ЛЮБОВ! 25-ти Април 2020 година СТАМАТ
  5. Разграждане на теорията за вирусите „Вирусът на морбили“ като пример Защо трябва да се съмняваме в съществуването на вирусите? Какво представляват вирусите и какво те не са? Как вирусите са научно доказани, че съществуват? Автор: Д-р ЩефанЛанка Преводач: Стамен Георгиев СТАМАТ Учените трябва да поставят под въпрос всичко и най-вече това, което обичат най-много, тоест собствените си открития и идеи. Това основно правило на научните изследвания помага да се избегнат погрешни разработки и разкрива онези, които вече съществуват. Също така, на всички трябва да ни е позволено да поставяме под въпрос статуквото, в противен случай бихме живели в диктатура. Освен това науката не може да бъде ограничавана до подбран брой институции и експерти. Наука може и трябва да се прави от всеки, който има необходимите знания и подходящите методи. Науката може да се счита за наука, само ако нейните твърдения са проверими, възпроизводими и ако позволяват предвиждания и прогнози. Науката също така се нуждае от външен контрол, защото, както ще видим, една част от Медицинските науки са загубили връзка с реалността от доста време. Всеки, който има познания за биологията и генезиса на живота, за развитието и функциите на тъканите, на тялото и мозъка, веднага би поставил под въпрос предположенията за вируси. В реалността на тялото и на неговите механизми няма място за хипотетични злокачествени процеси. Всички биологични процеси, включително тези, които могат да завършат със страдания, болка и смърт, първоначално са предопределени да бъдат полезни. Различен подход към явлението вируси е възможен и необходим: всеки лаик с основни знания, четейки научните трудове за патогенните вируси, може да осъзнае, че такива вируси не съществуват, а това, което се описва, са само типичните съставни части и отличителни белези на клетките. Тези основни знания ще бъдат предоставени в тази статия. Произход на идеята Настоящото понятие за вирус се основава на древната идея, че всички болести са причинени от отрови („токсини“) и че Човеците биха си възвърнали здравето, произвеждайки „антитоксини“ като „противоотрова“ (антидот). Настина, много малко болести са причинени от отрови. По-късната идея, че тялото може да възстанови здравето си, като произвежда или му си дават „противоотрови“, се зародила, когато било наблюдавано, че Човеците оцелявали след приемането на голямо количество отрова (като алкохола например), когато тялото им било тренирано, посредством консумирането на бавно увеличаващи се количества от тази отрова. Обаче, в действителността антидоти не съществуват, а вместо това организмът произвежда ензими, които неутрализират и елиминират отровите (като алкохола). През 1858 година Рудолф Вирхов[1], основателят на съвременната Медицина, плагиатствал находките на други учени, потулил съществените им открития и по този начин един фалшив възглед за причините за болестите бил роден и наложен като догма, която фактически и до днес все още действа. Според тази догма всички болести уж се пораждат вътре в клетките[2]. Клетъчната патология на Вирхов отново въвежда в Медицината древната и опровергана хуморална доктрина и твърди, че болестите се развиват от патогенни отрови (на Латински: вируси). Търсенето на тези патогенни отрови остава безплодно и до днес, но когато били открити бактериите, било предположено, че те произвеждат патогенните отрови. Това предположение, наречено „Микробна теория“, било незабавно прието и остава много успешно и до днешно време. Тази теория е толкова сполучлива, че мнозинството от Човеците все още не са наясно с факта, че така наречените бактериални токсини всъщност са нормални ензими, които или не могат да се появят у Човека, или, ако се появяват, те никога не са в такова количество, което да ги направи опасни. После било открито, че когато започват бавно да умират, бактериите създават малки, очевидно безжизнени форми на оцеляване, така наречените спори. След това било предположено, че тези спори били токсични и че те били така наречените патогенни отрови. Това предположение впоследствие било опровергано, тъй като спорите много бързо се разрастват в бактерии, когато жизненоважните им ресурси биват възстановени. Когато учените в лабораториите наблюдавали, че слабите силно инбридни[3] бактерии загиват много бързо, като се превръщат в много по-малки структури от спорите, вначалото било предположено, че бактериите били убивани от предполагаемите патогенни отрови, наречени вируси, и че по такъв начин вирусите се репликират. Поради вярването, че тези (по времето на откриването им все още невидими) структури убивали бактериите, те били наречени фаги или бактериофаги, „изяждащи бактериите“. Едва по-късно било определено, че само силно инбридните и следователно почти нежизнеспособни бактерии могат да бъдат превърнати във фаги, както и бактериите, които са унищожавани толкова бързо, че нямат време да образуват спори. Въвеждането на електронната микроскопия доведе до откриването на структурите произлизащи от трансформацията на бактериите, когато последните внезапно умират или когато метаболизмът на силно инбридните микроби е затруднен от процеси, предизвикани от добавянето на „фаги“. Освен това било открито, че има стотици различни по вид „фаги“. Откриването на фагите, така наречените бактериални „вируси“, подсилило погрешното предположение и убеждение, че съществуват Човешки и животински вируси, които изглеждат по същия начин и имат идентична структура. Случаят не е и не може да бъде такъв, поради няколко различни причини. След въвеждането в биологията на техниките за химично изследване, било установено, че има хиляди типове фаги и че фагите от един тип винаги имат една и съща структура. Те се състоят от една специфична молекула, изградена от нуклеинова киселина, която е покрита с обвивка от протеини с определен брой и състав. Едва по-късно било открито, че само бактериите, които били силно инбридирани в епруветка, могат самите те да се превърнат във фаги посредством контакт с фаги, но това никога не се отнася към естествените бактерии или за бактериите, които са току-що изолирани от естествената им среда. В този процес било разкрито, че тези „бактериални вируси“ всъщност служат, за да осигуряват с важни молекули и протеини други бактерии, и че самите бактерии са възникнали от такива структури. Преди да може да се установи, че „бактериалните вируси“ не могат да убиват естествените бактерии, но вместо това им помагат да живеят, и че самите бактерии възникват от такива структури, тези „фаги“ вече били използвани като модели на предполагаемите Човешки и животински вируси. Било предположено, че Човешките и животинските вируси изглеждали като „фагите“, уж убивали клетките и по такъв начин причинявали заболяванията, като в същото време произвеждали нови болестотворни отрови, предавайки по този начин болестите. Към днешна дата, много нови или на пръв поглед нови заболявания са приписвани на вирусите, ако произходът им е неизвестен или не е потвърден. Този умозрителен рефлекс намерил очевидно потвърждение при откриването на „бактериалните вируси“. Важно е да се отбележи, че теориите за борбата и заразите били приемани и високо ценени от мнозинството специалисти, само ако и когато Държавите или регионите, в които те живеели, също страдали от несгоди и война. В мирни времена, други концепции доминират в света на науката[4]. Много важно е да се отбележи, че Инфекциозната теория, започвайки от Германия, била световно разпространена чрез Третия райх, когато Еврейските изследователи, повечето от които се противопоставяли и опровергавали политически експлоатираните Инфекциозни теории, били отстранени от заеманите длъжности[5]. За откриването на фагите Съществуването на фагите много бързо може да бъде доказано. Първа стъпка: тяхното присъствие се потвърждава посредством един резултат, а именно превръщането на бактериите във фаги, а също и чрез електронна микрография на тези фаги. Контролните експерименти показват, че фагите не се появяват, ако бактериите не се променят или ако бактериите случайно започнат да се разлагат поради внезапна външна анихилация, без да образуват фаги. Втора стъпка: течността, съдържаща фагите, се концентрира и се прилага върху друга течност, която има висока концентрация на дъното на епруветката и ниска концентрация в горната част на епруветката. Епруветката с фагите след това се завърта силно (центрофугира) и всички частици в нея се натрупват според тяхната маса и тегло на мястото на собствената им плътност. Плътността е съотношението на теглото (масата) за единица обем, изразено съответно като Kg/l или g/ml. Ето защо тази стъпка на концентрация и пречистване на частиците с еднаква плътност се нарича центрофугиране с градиент на плътност. Слоят, в който се събират много частици с еднаква плътност, става „мътен“, което се нарича „лента“ (зона). Този етап се документира, след това частиците, концентрирани, пречистени и утаени във всяка зона, се отстраняват със спринцовка с игла. Извлеченото концентрирано количество частици се нарича изолат. Една бърза и проста електронна микрография ще потвърди наличието на фаги в изолата, което в същото време е признак за чистотата на изолата, ако микрографът не показва други частици, освен фагите. Външният вид и диаметърът на фагите също ще бъдат установени с помощта на тази микрография. Контролният експеримент, изпълнен за този етап, се състои в обработка и центрофугиране на течността от бактерии, които не са образували никакви фаги, при който в края на процедурата не се появяват фаги. След етапа на успешно изолиране на фагите следва решаващата биохимична характеристика на фагите. Биохимичната характеристика на техния състав е от съществено значение за идентифициране на специфичния тип фаги, тъй като различните видове фаги често изглеждат сходни. Изолатът, получен чрез центрофугиране с градиент на плътност, сега се разделя на две части. Една част се използва за определяне на размера, вида и състава на нуклеиновата киселина; при отделна процедура другата част се използва за определяне на количеството, размера и морфологията на протеините на фагите. От 70-те години на ХХ-ти век тези тестове са прости стандартни техники, които се изучават от всеки студент по биология в първите му семестри. Тези тестове представляват биохимичната характеристика на фагите. Почти във всички случаи тези резултати са били и се публикуват само в една публикация, тъй като фагът има много проста структура, която е много лесна за анализ. Контролните експерименти за тестовете използват течност от бактерии, които не образуват фаги и по този начин не могат да дадат никакво биохимично доказателство. По този начин, беше научно доказано съществуването на приблизително две хиляди различни типа фаги. За предполагаемото доказателство за патогенните вируси „Бактериофагите“, правилно дефинирани като непълни мини спори и градивни елементи на бактерията, са научно изолирани, докато предполагаемите патогенни вируси никога не са наблюдавани у Човеците или животните или в телесните им течности и никога не са били изолирани и впоследствие биохимично анализирани. Към днешна дата никой от изследователите, участващи в този вид работа, изглежда не е осъзнал това. След 1945 година, използването на електронния микроскоп и биохимията много бавно се завръщали към нормалното си състояние и никой не осъзнавал, че нито един патогенен вирус никога не е бил изолиран от Човек или животно, и така, от 1949 година изследователите започнали да прилагат същата идея, използвана за (бактерио) фагите, за да възпроизведат Човешките и животинските „вируси“. Джон Франклин Ендърс[6], роден през 1897 година в семейството на богат финансист, след като завършил образованието си бил активен в различни братства, после работил като агент по недвижими имоти и изучавал чужди езици в продължение на четири години, преди да се насочи към бактериалната вирусология, която го очаровала. Впоследствие Ендърс просто прехвърлил идеите и концепциите, които бил изучил в тази изследователска област, върху предполагаемите патогенни вируси в Човешкото тяло. Със своите ненаучни експерименти и интерпретации, които никога не е потвърждавал чрез отрицателни контроли, Ендърс доведе цялата „вирусна“ инфекциозна медицина до задънена улица. Важно е да се отбележи на това място, че Ендърс, подобно на много специалисти по инфекциозни болести, е работил за Американските военни, които винаги са били и остават и досега огромна жертва на страха от заразяване. Главно Американските военни разпространиха погрешното си убеждение, че освен химическо оръжие има и биологични оръжия под формата на бактерии и вируси. През 1949 година Ендърс обявил, че е успял да култивира и отглежда предполагаемия вирус на полиомиелита (детски паралич) ин витро върху различни тъкани. Американското експертно мнение веднага повярвало на всичко. Това, което Ендърс направил, било да добави течности от пациенти с полиомиелит към тъканни култури, за които твърдял, че били стерилизирани, след което той твърдял, че клетките умирали заради вируса, че вирусът се репликирал по този начин и че можело да се събере ваксина от съответната култура. По онова време летните епидемии от полиомиелит (полиомиелит = слаба парализа) били много чести през лятото и за тях се смятало, че са причинени от полиомиелитни вируси. Една ваксина трябвало да помогне за ликвидирането на предполагаемите вируси. След въвеждането на полиомиелитната ваксина, симптомите на полиомиелита по това време били наново диагностицирани, наред с други неща, като: множествена склероза, остра хладка парализа, асептичен менингит и други, а по-късно започнало да се твърди, че полиомиелитът е изкоренен. По време на експериментите си Ендърс и колеги стерилизирал тъканните култури, за да се изключи възможността бактериите да убият клетките. Онова, което той не взел под внимание, било, че стерилизацията и третирането на клетъчната култура при подготовката й за предполагаемата инфекция е точно това, което убива клетките. Вместо това, той интерпретирал цитопатичните ефекти като доказателство за съществуването и действието на полиомиелитните вируси, без изобщо да е изолирал нито един вирус и да е описал неговата биохимия. Необходимите отрицателни контролни експерименти, които биха показали, че стерилизацията и третирането на клетките преди „инфекцията“ в епруветката убива клетките, никога не са били извършвани. Въпреки това, през 1954 година Ендърс получил Нобелова награда за своето „представление“. 1954 е също годината, в която Ендърс приложил и въвел идентична техника, уж за да репликира вируса на морбили. И, тъй като той вече бил получил Нобеловата награда за предполагаемия вирус на полиомиелита през същата година, всички изследователи повярвали, че техниката му е научно валидна. Така, и до днес цялата концепция за морбили се основава на този технически похват. Следователно, ваксините срещу морбили не съдържат вируси, а частици от мъртва бъбречна тъкан от маймуни или Човешки ракови клетки. Към днешна дата, не са правени никакви отрицателни контролни експерименти по отношение на така наречения вирус на морбили, което би показало, че именно лабораторните процедури водят до цитопатичните ефекти върху клетките. В допълнение, всички твърдения и експерименти, направени от Ендърс, колеги и следващите изследователи водят до единствения обективен извод, че фактически в епруветката те наблюдават и анализират умиращи клетъчни частици и дейността от това, неправилно интерпретирайки ги като частици и характерни белези на предполагаемия вирус на морбили. Вирусът на морбили като пример Следващите обяснения се отнасят до всички така наречени (Човешки или животински) „патогенни вируси“. Шестте доклада, предоставени от Д-р Бардънс в хода на „процеса морбили“ като доказателство за съществуването на вируса на морбили, описват по дидактически идеален начин различните стъпки във веригата от погрешни тълкувания, водещи до вярата в съществуването на вирус на морбили. Първият доклад е публикуван през 1954 година от Ендърс и колеги: „Размножаване в тъканни култури на цитопатогенни агенти от пациенти с морбили“ (Proc Soc Exp Biol Med. 1954 Jun; 86 (2): 277–286). Тази публикация може да бъде намерена в интернет, както всички други публикации, представени в „процеса морбили“. В този експеримент Ендърс и колеги намалили драстично хранителния разтвор и добавили унищожаващи клетките антибиотици в клетъчната култура преди въвеждането на предполагаемо заразената течност. Последвалото умиране на клетките след това било тълкувано погрешно като присъствие и също така изолиране на вируса на морбили. Не били проведени контролни експерименти, за да се изключи възможността, че лишаването от хранителни вещества, както и антибиотиците, са довели до цитопатичните ефекти. Слепотата на Ендърс и неговите колеги може да бъде обяснена с факта, че той наистина искал да помогне на Човеците, докато вирусната истерията се засилвала след войната и по време на студената война. Тя може да бъде обяснена и с факта, че Ендърс и много от колегите му нямали никаква представа от медицина и се състезавали със Съветския Съюз за разработването на първата ваксина срещу морбили. Такъв натиск за успех може също така да обясни защо Ендърс и колегите му пренебрегнали собствените си резерви и предпазни мерки, изразени през 1954 година, когато наблюдавали и отбелязали, че много клетки също умрели, след като били нормално третирани (тоест без да са „заразени“), което те сметнали, че било причинено от неизвестни вируси и фактори. Всички тези факти и предпазни мерки впоследствие били пренебрегнати. Вторият доклад, представен от ищеца в процеса морбили, е публикуван през 1959 година [7] и по причините, представени по-горе, авторът стига до заключението, че техниката, въведена от Ендърс, не е подходяща за изолиране на вирус. Това опровержение не само НЕ се обсъжда от всички останали изследователи, но се и игнорира. В третия доклад[8] авторите заснели типични клетъчни частици вътре в клетките и ги интерпретирали погрешно като вируси на морбили. Те не изолирали нито един вирус. По необясними причини те не успели в отделен експеримент да определят и да опишат биохимичната структура на това, което представят като вирус. В краткото описание на използваните методи може да се прочете, че авторите не са приложили стандартната техника за изолиране на вируси, тоест центрофугирането с градиент на плътност. Те просто центрофугирали фрагменти от мъртви клетки на дъното на епруветка и след това, без да опишат биохимичната им структура, неправилно интерпретирали клетъчните отломки като вируси. От начина, по който били извършени експериментите, може само да се заключи, че клетъчните частици били погрешно интерпретирани като вируси. Ние откриваме същата ситуация и в четвъртата[9] и в шестата[10] публикации, представени от ищеца като доказателства за съществуването на вирус на морбили. Петата публикация[11] е преглед, описващ консенсусния процес относно това кои молекули нуклеинова киселина от мъртвите клетки биха представлявали така наречения геном на вируса на морбили. Резултатът е, че десетки изследователски екипи работели с къси парчета от специфични за клетката молекули, след което, следвайки даден модел, сглобили всичките парчета на хартия. Този пъзел, обаче, изработен от толкова много парчета, никога не е бил научно доказан, че съществува като цяло, и никога не е бил изолиран от вирус, тъй като вирусът на морбили никога не е бил наблюдаван, нито в Човек, нито в епруветка. Споменавайки тази публикация, назначеният от съда експерт заяви, че тя описва златния стандарт, тоест целия геном на вируса. Очевидно е, че експертът не бе прочел този доклад, чиито автори заявяват, че точният молекулен състав и функции на генома на вируса на морбили ще трябва да бъде обект на по-нататъшни изследвания, поради което те трябвало да разчитат на други вирусни модели, за да могат да постигнат консенсус относно структурата и функциите на генома на вируса на морбили. Най-лесното за всеки да забележи е, че във всички тези публикации, както и във всички останали публикации за „вируса на морбили“ и другите патогенни вируси, никога не са правени контролни експерименти. Нито един изследовател не използва техниката на центрофугиране с градиент на плътност; вместо това те центрофугират единствено клетъчни отломки на дъното на епруветка. Тази техника, използвана за събиране на всички частици от течност, се нарича пелетизиране. От логическа и научна гледна точка може да се каже, че във всички публикации за така наречените „патогенни вируси“ изследователите в действителност показват само частици и характерни белези на клетките. В следващия ни брой на WissenschafftPlus ще публикуваме научното опровержение на твърдението, че вирусът на морбили съществува, което се отнася за всички така наречени патогенни вируси. Бихме искали да посочим и друга статия, в която описахме така наречените гигантски вируси[12], тоест обвита нуклеинова киселина, която може да се намери навсякъде в морето и в основните организми. Както всички бактериални фаги, те не само са безвредни, но имат полезни функции. Те също могат да бъдат изолирани чрез центрофугиране с градиент на плътност, което доказва тяхното съществуване (вижте графиката по-горе). Също така препоръчваме съответната рецензия на Проф. Людке от 1999 година[13]. Той отбелязва, че в началото на вирусологията повечето вирусолози винаги стигали до заключението, че структурите, които те обърквали с вируси, се оказвали съставни части на клетките, като по този начин били резултат от самия експеримент, а не причина за наблюдаваните промени. След откриването и характеризирането на фагите и след въвеждането на догмата, че нуклеиновата киселина е геномът на всички клетки и вируси, се роди консенсусът, според който такива вируси трябва да съществуват и в Човеците и в животните. В научната общност, догмата определяща, че нуклеиновата киселина е генотип на всички клетки, е оттеглена през 1992 година. През 2008 година тя бе оттеглена също така за част от Немската общественост[14]. Догмата за патогенните вируси, обаче, все още се популяризира. Групата от Пърт[15] в Австралия, ръководена от Елени Пападопулос-Елеопулос, Вал Търнър и Джон Пападимитриу (Eleni Papadopulos-Eleopulos, Val Turner and John Papadimitriou), доказва с научни аргументи, че ХИВ не е доказан, че съществува. Именно Елени Пападопулос-Елеопулос още през 1992 година ме насърчи и ми предложи научна подкрепа, за да приема реалността за ХИВ, да изуча фактите и да споделям знанието, че няма патогенни вируси. Много съм благодарен на нея и на нейния екип. *** [1] Рудолф Вирхов (1821–1902), наричан „Папата на Медицината“, бил Немски учен, политик, лекар, патологоанатом, хистолог, физиолог, основоположник на клетъчната теория в биологията и медицината, и теорията на клетъчната патология в медицината. – Бел. прев. [2] Вижте обясненията за живота и въздействието на Вирхов в Wissenschafftplus № 5/2015 и № 6/2015. – Бел. авт. [3] Инбридинг се нарича процеса на произвеждане на поколение от генетично близкосвързани организми – Бел. прев. [4] Антиконтагионизъм между 1821 и 1867 година. Aufsatz von Erwin H. Ackerknecht in der Zeitschrift. Bulletin of the History of Medicine, Volume XXII (Есе на Ервин Х. Акеркнехт в списанието Бюлетин на историята на медицината, том XXII), The Johns Hopkins Press, 1948. – Бел. авт. [5] Das Robert Koch-Insitut im Nationalsozialismus. Buch von Annette Hinz-Wessels, 192 Seiten, (Институтът „Роберт Кох“ при Националсоциализма. Книга на Анет Хинц-Веселс, стр. 192) 2008. Kulturverlag Kadmos Berlin. – Бел. авт. [6] Джон Франклин Ендърс (1897–1985) беше Американски учен, наричан „бащата на съвременните ваксини“. Неговият баща, Джон Остром Ендърс, бил изключително богат и заемал длъжността Изпълнителен директор на Националната банка в Хартфорд, оставяйки му наследство от $19,000,000, които се равняват на $509,606,000 днес. След завръщането си от войната, Ендърс завършил Йейлския университет, където бил иницииран в Масонската Ложа „Свитък и ключ“, както и в „Делта Капа Епсилон“. – Бел. прев. [7] Bech V, Magnus Pv. Studies on measles virus in monkey kidney tissue cultures. (Проучване върху вируса на морбили в култури от маймунски бъбречни тъкани.) Acta Pathol Microbiol Scand. 1959; 42 (1): 75–85. – Бел. авт. [8] Nakai M, Imagawa DT. Electron microscopy of measels virus replication. (Електронна микроскопия на репликация на вируса на морбили.) J. Virol. 1969 Feb; 3v (2): 187–97. – Бел. авт. [9] Lund GA, Tyrell, DL, Bradley RD, Scraba DG. The molecular length of measles virus RNA and the structural organization of measles nucleocapsids. (Молекулната дължина на РНК на вируса на морбили и структурната организация на нуклеокапсидите на морбили.) J. Gen. Virol. 1984 Sep;65 (Pt 9): 1535–42. – Бел. авт. [10] Daikoku E, Morita C, Kohno T, Sano K. Analysis of Morphology and Infectivity of Measles Virus Particles. Bulletin of the Osaka Medical College. (Анализ на морфологията и инфекциозността на частиците на вируса на морбили. Бюлетин на Медицинския колеж в Осака) 2007; 53 (2): 107–14. – Бел. авт. [11] Horikami SM, Moyer SA. Structure, Transcription, and Replication of Measles Virus. (Структура, транскрипция и репликация на вируса на морбили.) Curr Top Microbiol Immunol. 1995; 191: 35–50. – Бел. авт. [12] Вижте WissenschafftPlus Nr. 1/2014. – Бел. авт. [13] Zur Geschichte der frühen Virusforschung. Übersichtsarbeit von Prof. Karlheinz Lüdtke. (За историята на ранните изследвания на вирусите. Рецензия на Проф. Карлхайнц Людке.) Reprint 125 des MAX-PLANCK-INSTITUT FÜR WISSENSCHAFTSGESCHICHTE, 89 Seiten, 1999. – Бел. авт. [14] Erbgut in Auflösung. Die ZEIT от 16.6.2008. Вижте статиите по тази тема в WissenschafftPlus от 2003 година. – Бел. авт. [15] http://www.theperthgroup.com
  6. Здравейте, искам да си почистя компа от ненужните файлове както казах и в заглавието. Защото ме е страх компютъра да не почне да ми бави тъй като ми е нов и доста време събирах пари за него. Моля някакви мнения ?
  7. Добра вечер. Днес една колежка в офиса пипна "Локи" (не братът на Тор, разбира се) Не знам какви мейли е отваряла и кога, но всичко вече е на кодове и на китайски. Лошото е, че тя е от търговския ни отдел и купища важна документация "се криптира". IT- тата ни гледаха, подсмърчаха, ровиха по сървъри и някрая рекоха-"Всичко замина-от утре си с нов комп"... Има ли някакъв начин да излекуваме някак болната щайга, за да спасим важната информация? А тя наистина е доста важна и международна, и конфиденциална...тежка работа
×
×
  • Добави ново...