Филтри за търсене

10 декември - Окол Плевен (песента) А.Х.Т. sekirata cekupama, Магдалена Морарова sekirata Okol Pleven topa puka

10 декември 1877 г. остава завинаги паметна дата в историята на Плевен и България. Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война 1877–1878 г. Пет месеца градът е арена на ожесточени сражения. Пристигналият от Видин Осман паша се подготвя за битка край Плевен. Тридесет и пет хилядната османска армия се изправя срещу осемдесет и три хилядната многонационална руска и румънска армии. Направени са три опита Плевен да бъде превзет. Повратен момент от Плевенската епопея се оказва третият щурм за града от 11 и 12 септември 1877 г. Генерал Скобелев превзема двата редута Кованлък и Иса Ага, но след тридесет часа боеве е принуден да се изтегли. Така след три неуспешни опита руското командване взема решение да смени тактиката срещу Осман паша. За командир е назначен руският генерал Й. Гурко. В Плевен пристига и бележитият военен инженер Едуард Тотлебен заедно с част от гвардията на Императора. Обръчът около Плевен се затваря. Блокадната линия е разделена на шест участъка. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите храна са на привършване, няма лекарства и превързочни материали, смъртността се увеличава значително, а с идването на зимата и дървата са на привършване. Мелниците край Плевен също спират своята работа след изграждането на Тотлебенов вал, с което е спряна и водата. Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града. Положението в него става тежко. Плевен се превръща в гробница за 40-хилядната турска армия. Притиснатият Осман паша взема решение да направи опит да пробие блокадата. Пробивът ще се извърши при река Вит. Намерението на Осман паша е да достигне до река Искър и да я премине. Така между него и руската армия ще се формира естествена преграда. Избраната посока е София, за да се присъедини към отрядите, натоварени със задачата да защитават Западните Балкани. На 10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша започва боя с последна надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турската армия е стремително и успешно, пробити са двете линии на руската отбрана. С усилията на полковете от Гренадирския корпус на руската армия, атаката на турската армия е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се слага финал на петмесечната плевенска епопея. Осман паша обявява пълна и безусловна капитулация и в 14 часа се предава на ген. Ганецки с 40 000 армия и 77 оръдия. Осман паша при цар Александър ІІ в Плевен Радостта на руската и румънската армия е голяма. Улиците на Плевен се изпълват с народ от града и околните села. Всеки иска да посрещне освободителите. Един съвременник пише „…даже вестта за сключване на Санстефанския мир не бе посрещната в Русия с такъв възторг и радост, както вестта за падането на Плевен“. На 11 декември 1877 в Плевен пристига руският император Александър II. В къщата на Иван Вацов руският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е преломен момент в цялата война. Руската армия преминава проходите на Стара планина в много тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската армия е разгромена, а само месец и половина след победата при Плевен военните действия приключват. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефански мирен договор, с което България се връща на картата на Европа. И до ден днешен за важността на плевенската битка и проявения героизъм ни напомнят уникалният за нашите географски ширини музей Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, внушителният Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец”, Къща музей „Цар Освободител Александър II”, Къщите музеи и мемориални паркове в Пордим, Гривица, Горни Дъбник, както и многобройните паметници, посветени на загиналите в боевете за Плевен. 10 декември - ОКОЛ ПЛЕВЕН.... Плевен отбелязва днес 142 години от паметния 10 декември - Ден на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение. Тържественият ритуал започна с панихида, отслужена от Негови Високопреосвещенства Плевенския митрополит Игнатий, Врачанския митрополит Григорий, Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с висши свещенослужители от Руската православна църква и плевенски свещеници. На паметния ритуал на пл. „Възраждане” присъстваха народни представители от 44-ото Народно събрание на Република България, избрани от 15-и Плевенски многомандатен район, посланици от страните участнички в Руско-турската освободителна война, представители на дипломатическия корпус, областният управител на Област Плевен Мирослав Петров, председателят на Общински съвет – Плевен Мартин Митев, общински съветници, бивши кметове на Плевен, представители на държавни и обществени институции, политически партии, делегации от побратимените Ростов на Дон, Русия, от Плоцк, Полша, от Браила, Румъния, военнослужещи от Българската армия, стотици плевенчани и гости на града. Помнете, знайте и почитайте паметта на тези знайни и незнайни воини, които загинаха, за да ни има нас, вас, вашите деца и внуци, за да я има горда, свободна и независима България! Нека бъде вечна паметта на всички загинали! Нека Бог да пази Плевен и България! Честит празник!”, каза г-н Спартански. В памет на загиналите за Освобождението на Плевен бяха поднесени венци и цветя. Присъстващите запазиха и минута мълчание. На този ден преди години Плевен Осман паша предава града и гарнизона на руската войска. Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.). В нея османските сили задържат в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсадени от числено превъзхождаща ги армия на Русия, Румъния и Финландия, като с това забавят руското настъпление в Тракия.Битката за Плевен е решаваща за цялата война, тъй като от победата в това сражение зависи дали руските войски ще продължат по-нататъшното си настъпление в пределите на Османската империя. С падането на Плевен във войната настъпва прелом в полза на Русия. Рано сутринта на 10 декември 1877 г. части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч. Осман паша приема предложената му безусловна капитулация и командваната от него 43 000-на армия попада в плен. Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. " ОБСАДАТА НА ПЛЕВЕН Том ІІІ: Исторически песни Плевен града затворено, затворено на масаре, на масаре три месеца: окол него топа пука, топа пука, пушки гърмът, окол него руски войски. Осман паша писмо пише, та го праща на султана: "Пратете ми малко война, че ми война намалела, намалела, оголела, оголела, обосела, пратете ми и топове, че ми топове изтрошени!" Султан пише, отговара: "Немам пушки да ти прата, нито пушки, ни топове!" Раненият Осман паша предава сабята си на руския ген. Едуард Тотлебен. "Сто години по-късно в парк-музей “Скобелев” е открита панорамата “Плевенската епопея” в памет на загиналите близо 2000 руски войници, атакували крепостта, отбранявана от Осман паша." Панорама "Плевенска епопея 1877" Горда искам да остана Плевенчанка и Балкана ако трябва аз ще хвана. Знам, сама не ще остана. Има още хора чисти, с борбени души, лъчисти помисли и красота на душата. Любовта към човека ме крепи, духът ми силен ще победи! Вън шепа турски шпиони напълнихте се с милиони, обрахте банките ни, нази, паякът на зло по нас лази! 10.12.2014 - Днес в центъра на Плевен А за тези наводнения кой мислите че е виновен? Аз не искам чужди мнения от някой мозък болен. Във Никопол Емел Етем подпомогна ги с пари тогава турците....Сега народ потъва във вода! Линейките горят, лекари бият а знаят думичка една, че били са малцинства?! Вън шепа турски шпиони напълнихте се с милиони, обрахте банките ни, назе, паякът на зло по нас лази! sekirata 10 dekemvri okol Pleven sekirata Okol Pleven topa puka sekirata Okol Pleven topa puka Обсадата на Плевен, 20.07.1877 г. - 10.12.1877 г. Премълчаното за битката при Плевен и ген.Скобелев Окол Плевен - песен Окол Плевен, Окол Плевен, Руси сноват - турци гонат. Руси го са заградили, заградили обсадили. Осман паша Осман паша, на стол седи книга пише, писмо пише до султана: - Ой султане наши царю. Пратете ми малко войска. Че ми войска намалела, намалела оголела, оголела обосела! Че топове изтрошени. А султана отговаря: - Немам войска да ти прата, Нито пушки ни топове. Теслим че се сторим ние, да превземат Плевен града. Русите са силна войска, силна войска неброена! 10 ДЕКЕМВРИ....ПРАЗНИК БИЛО, НО ПАК ТЕГЛО! Недей да плачеш, мило Ани, болка имаш не от лани, не се предавай,не унивай, с надеждата една заспивай! Вината не е само чужда, виновна е самата нужда от сносен и добър живот, а не живот на роб,на сноб! Хората се озвериха, децата си дори затриха, а чуждите морят без жал, трупат пари навън и бал във ада искат да правят, Дева, Бог, светци забравят. Наивните, добри потъват, а злите, лошите добруват, светът се изроди от раз, България я няма, праз си казват шепа сноби и правят си с народа проби, но после в ада ще горят, с парите си ще изгорят! Във Плевен днес Осман паша предал си сабята - лъжа, че турците са се предали, ний българите сме будали, потъваме във тиня,смрат, обречени сме на мизерия,глад! стихове, изпълнение на песента "Окол Плевен" - Магдалена Морарова и А.Х.Т. sekirata cekupama Не става въпрос за русофоби, русофили, но явно става на въпрос за НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ ОТ НЯКОИ към костите на героите в пръстта Плевенска изгнили ! 10 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekirata Dnes praznuvam imen den sekirata Chestit imen den sekirata Sveta Ana si chestitia sekirata Jivei za sebe si che starost ide Името Ана означава благодат, милост. На 9 декември православната църква чества зачатие на св. Анна, майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Според библейския разказ Анна и нейният съпруг Йоаким нямали деца близо 20 години. Те били посетени от ангел, който им съобщил, че ще бъдат дарени с наследник. Анна обещала да посвети детето си на служба на Бог и на 3-годишна възраст Мария била отведена във Втория храм. Източноправославната църква приема св. Анна през VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. В Римокатолическата църква едва през XIII век е приета Анна, а официално е канонизирана през 1854 г. Българската православна църква отбелязва зачатието на св. Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли. Народът почита деня и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък.

името Ана означава благодат, милост. На 9 декември православната църква чества зачатие на св. Анна, майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Според библейския разказ Анна и нейният съпруг Йоаким нямали деца близо 20 години. Те били посетени от ангел, който им съобщил, че ще бъдат дарени с наследник. Анна обещала да посвети детето си на служба на Бог и на 3-годишна възраст Мария била отведена във Втория храм. Източноправославната църква приема св. Анна през VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. В Римокатолическата църква едва през XIII век е приета Анна, а официално е канонизирана през 1854 г. Българската православна църква отбелязва зачатието на св. Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли. Народът почита деня и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък. sekirata 09 dekemvri moiat imen den sekirata Dnes praznuvam imen den sekirata Chestit imen den sekirata Sveta Ana si chestitia sekirata Jivei za sebe si che starost ide От старостта не ме е страх, смърт достойна си избрах! автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 09 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ТЯ БЕШЕ НАЙ - ВЪЗРАСТНАТА ДЕЙСТВАЩА АКТРИСА В СВЕТА! КРАЛИЦАТА НА БЪЛГАРСКА КОМЕДИЯ! Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!". Тя е издъхнала в реанимацията на Военномедицинска академия, където е била на апаратно дишане. Мутафова страдаше от сериозни здравословни проблеми през последните пет месеца. В края на октомври се наложи да я оперират заради проблеми с жлъчката. Тя получи сепсис и беше с висока температура, но лекарите успяха да я стабилизират. Дъщеря ѝ Мария Грубешлиева-Муки разказа преди време, че е трябвало да избере между това жлъчката да се пръсне или да бъде отстранена с операция и силна упойка. Днес всички я познаваме като Стоянка, но една от най-обичаните комедийни актриси се казва Стояна Константинова Мутафова. Името ѝ е сгрешено в афиш и оттогава тя запазва новото прозвище като артистичен псевдоним. Тя започва житейския си път на 2 февруари 1922 г. в столицата София. Преди да се ориентира към сцената, тя завършва класическа филология в Софийския университет. През 1947 г. Мутафова се образова и в театралното изкуство в Държавната театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София, също и в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (в периода 1947 – 1949 г.). Докато е в Прага, Стояна се запознава с чешкия режисьор Роберт Роснер. Той е на 51 г., а тя – на 23 г., но двамата сключват брак. Двойката живее първо във Виена, а след това и в Прага. След него Стояна има още два брака, а единствената ѝ дъщеря – Мария, върви по нейните стъпки в киното. Мутафова смята Нейчо Попов – своя трети съпруг, за най-голямата си любов. Работи в Прага, а след това и в Народния театър. Мутафова е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи до 1991 г. По думите ѝ този театър е за нея „всичко“. Седмото изкуство също е неразделна част от житейското ѝ приключение. Тя се снима в едни от най-емблематичните наши филми: “Специалист по всичко”, “Любимец 13”, “Топло”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп” и други. Животът на Стоянка е посветен на театъра, където тя участва в 90 постановки. А през 2016 г. неуморната актриса прави голямо турне в театрални зали в САЩ, Германия, Канада, Нидерландия, Швейцария и Великобритания. Седмото изкуство също е неразделна част от житейското ѝ приключение. Тя се снима в едни от най-емблематичните наши филми: “Специалист по всичко”, “Любимец 13”, “Топло”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп” и други. Мутафова смята Нейчо Попов – своя трети съпруг, за най-голямата си любов. През 2019 г. актрисата отбеляза 70 години на театралната сцена и своя 97-ми рожден ден. Беше добър човек, прям, честен-"Право Куме в очи" за нея беше неписан закон. СВЕТЛА И ПАМЕТ! "Почтена възраст на достоен човек. Лека и пръст! Почти не останаха големи артисти, които да ни разсмиват, а само политици, които се стараят, колкото могат". Защо отиват си един подир друг великите наши актьори? Не могат да гледат не някой друг, а тяхните братя, сестри ...аматьори! Умира България, великите хора във нея, умира България, ще се боря, боря се - смея! стихове А.Х.Т.sekirata cekupama 06 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

Господ види всичко. ПРОЩАВАМЕ СЕ СЪС СТЕФАН ДАНАИЛОВ ДНЕС НА ВТОРИ ДЕКЕМВРИ 2019! Близо пет часа продължи поклонението пред Стефан Данаилов и той бе изпратен от хиляди българи, чакащи на опашка пред Народния театър, за да му се поклонят за последно! Огромната опашка, опечалени негови близки и приятели, колеги, интелектуалци, политици и граждани така и не се разотиде, потънали в сълзи! Големият актьор почина на 27 ноември 2019 в 00.15 ч в нощта срещу сряда във ВМА. Беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове. На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му. Хиляди се редиха часове в студа , за да си везмат последно сбогом. Изпращат Ламбо в затворен ковчег-достолепният актьор се стопил до критичните 55кг. Близките били взели решение да бъда положен в затворен ковчег. Да вярвам ли?! Поклонението е днес на 2 декември от 11 ч. във фоайето на Народен театър "Иван Вазов" на едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш. ЛАМБО, СПИ СПОКОЙНО ! За кой политик ще има такава опашка да се простят с него? ЗА НИКОЙ! В дома и в... душата на Ламбо - ГОЛЕМИЯТ СТЕФАН ДАНАИЛОВ BTA:Последно сбогом с проф. Стефан Данаилов (1942-2019) Днес се прощаваме със Стефан Данаилов Прощаваме се със Стефан Данаилов Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра. Ред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда „Квиети“, Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“, Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура, Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство, Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата. Ламбо е добре познат и на политическата трибуна. Данаилов е член на БКП от 1975 г. Делегат е на 44-тия, 45-тия и 46-тия конгрес на БСП. В периода от 2005 до 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ заема поста на министър на културата. През 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. https://btvnovinite.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov.html https://nova.bg/news/view/2019/11/27/269893/студентите-на-стефан-данаилов-потънаха-в-скръб Лека му пръст. Беше не само талантлив артист, но и мъж с принципи, нещо рядко срещано в свят на продажници и предатели. Наистина трябва да имаш много талант и доброта, за да можеш, въпреки личните си проблеми, да радваш хората ! Отиде си един много културен човек. С Апостол Карамитев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Тончо Русев си отидоха звезди от световно значение, които не намериха признание на нашата планета, както не намериха признание Йовков, Вазов, Пелин. Светът се е затворил в своето самодоволство и своята нищета - финансова и духовна. Егоизмът на Запада, който игнорира всичко и всички си казва думата. Истинският съд и истинското признание е там в Отвъдното. Така е , свестните Господ си ги прибира, бърза да си ги прибере, да не се мърсят повече на този свят. СЪБРАХТЕ СЕ ВСИЧКИ ВКУПОМ ПО ТОЗИ ПОВОД, ЗА ДА СЕ ВИДИТЕ ЧЕ СТЕ ЖИВИ, ХА, ХА….това е голата истина, лицемери ! А.Х.Т. sekirata cekupama 02 декември 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

В дома и в... душата на Ламбо в "Ничия земя" (23.02.2019) За кой политик ще има такава опашка да се простят с него? ЗА НИКОЙ!

Отиваш си, приятелко и знай, боли, сърцето мое днес скърби! Всичко беше като на шега, усмихваш се дори сега! Намери сили да ми кажеш, че не съжаляваш, знаеш, че животът е един - кратък, земен, много фин! Ти избра да не живееш, на Дявола в очи се смееш. Не виждам страх в очите твои. Болката,сълзите си остават мои! стихове А.Х.Т. sekirata cekupama Световният ден за борба със СПИН ежегодно се отбелязва на 1 декември и е посветен на повишаване осведомеността за СПИН-пандемията, причинена от разпространяването на вируса ХИВ, а също и оплакването на загиналите от болестта. Правителствени и неправителствени организации по света обикновено отбелязват този ден с лекции за болестта, както и контрола и превенцията ѝ. Световният ден за борба със СПИН е един от осемте глобални здравни кампании, отбелязани от Световната здравна организация (СЗО), заедно със Световния ден на здравето,Световния ден на кръводаряването, Световната имунизационна седмица, Световния ден за борба с туберкулозата, Световния ден без тютюнев дим, Световния ден за борба с маларията иСветовния ден за борба с хепатита. Червената лентa е международният символ за солидарност към ХИВ-позитивните и тези, живеещи със СПИН. 18 юли 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова